№ 119
гр. Р. , 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Р. в публично заседание на деветнадесети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕЛИ Г.
като разгледа докладваното от НЕЛИ Г. Гражданско дело № 20213330100291
по описа за 2021 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашно насилие.
Постъпила е молба от Р. С. К. за налагане на мерки по Закона за защита от домашно
насилие по отношение на Й. И. К.. В молбата сочи, че с ответника са бивши съпрузи, че
обитават едно жилище и на 04.02.2021 г. в това жилище между двамата е възникнал
конфликт, по време на който ответникът я нарекъл „боклук“, „нищожество“,, грешница“,
казал й, че „няма право да живее“, опитал се да я изблъска към терасата й я заплашил, че ще
я изхвърли от третия етаж..
Ответникът счита, че не е упражнил домашно насилие. Признава, че с ищцата имат
конфликти.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи следната фактическа
обстановка: Ищцата и ответникът са бивши съпрузи. Бракът между двамата е прекратена с
решение по гр.д.№***** г. по описа на Районен съд – Р.. Следователно на осн. чл.3, т.2 от
Закона за защита от домашно насилие молбата за защита по този закон е допустима.
Ищцата е съставила и подписала декларация да извършено домашно насилие/л.12 /, в която
е записала, че на 04.02.2021 г. в гр.Р. на адреса – бул.***** ответникът е упражнил
физически, вербален и психически тормоз и я заплашил със саморазправа и убийство.
За жилището, в което живеят двамата бивши съпрузи е съставен акт за собственост, в който
е посочено, че ищцата го е придобила чрез покупко-продажба и съдебна делба. В съдебното
решение е одобрено споразумението между двамата, според което това жилището се
предоставя за общо ползване.
1
Като свидетели по делото са разпитани И. И., приятелка на ищцатаС. М., нейна сестра, П. Г.,
съседка и К. К., брат на ответника, както и полицейските служители Н.Н. и Ц.Ц.. В
показанията си първите четирима свидетели съобщават, че преди години ищцата заминала в
чужбина /според свидИ. в Англия, а според свид.М. и К. – в САЩ/ и се върнала в края на
2020 г. Още преди да замине, отношенията между двамата съпрузи били влошени. След
завръщането на ищцата, същата била разочарована от състоянието, в което намерила
общото жилище. Поред свид.М. това било „ужасно жилище“. На 04.02.2021 г. ищцата
посетила свид.И. и разтревожена, разтреперана и плачейки, разказала, че ответникът не й
давал документите за жилището. На тази свидетелка, както и на свид.М. споделила и това,
че ответникът я хванал и започнал да я дърпа, блъскал я към терасата, за да я хвърли от там,
нарекъл я „боклук“ и й казал, че „няма право да живее“. След инцидента ищцата останала за
няколко дни у свид.И.. И преди инцидента тя оставала последователно в двете си сестри.
Според свид.И. отношението на ответника към ищцата „не е както трябва“, тя тежко приема
инцидента, защото се опровергали исканията и желанията й за един по-добър живот. И
свид.И. и свид.М. съобщават, че част от вещите, които ищцата била оставила в жилището,
не били налични, когато се прибрала в края на миналата година. Според свид.М., в нейно
присъствие ответникът се държи нормално, така е било и когато двамата й гостували за
Коледните празници. Свидетелката съобщава за много проблеми във връзка с ползването на
жилището от ответника и плащането на разходите по него. На свид.М. ищцата споделила,
че я е страх от ответника, но не заключвала спалнята, в която спяла, за да не блъска по
вратата, а слагала само възглавница. Свид.Г., живееща под апартамента, в който живеят
страните, съобщава, че е в добри отношения с двамата. След като ответникът останал сам, тя
и семейството й му оказвали помощ. Многократно посещавала апартамента и преценява, че
ответникът поддържа същият добре с оглед здравословното си състояние и възрастта. След
завръщането на ищцата, свидетелката я чувала да гони ответника. Според свид.К.К.
ответникът също се оплаквал от отношението на ищцата към него. Според него ищцата се е
променила след престоя си в чужбина. След издаването на заповедта за незабавна защита
свидетелят прибрал брат си.
След инцидента на 04.02.2021 г. ищцата подала сигнал на тел.112. Адресът бил посетен от
свид. Н. и Ц.. Според последния заварили ищцата афектирана, емоционално разстроена и
може би уплашена. Ответникът бил спокоен, без агресия. Според този свидетел
апартаментът бил нормален, а според свид.Н. повод за сигнала били неуредици от битово
естество.
Във връзка с инцидента е образувана преписка №1873 ЗМ-55/10.02.2021 г. по описа на РУ на
МВР Р.. По същата на ответника бил съставен протокол за предупреждение. В тази
преписка има сведение, снето от ищцата на 12.02.2021 г., в което тя съобщава, че
ответникът я блъскал с входната врата на апартамента и я заплашвал, а след това пояснява,
че нападението на ответника към нея е било само вербално й я тормозело психически.
От обясненията на двете страни, депозирани в о.с.з. е видно, че между двамата има сериозни
2
различия и съжителството им е много трудно.
Видно от представените по делото доказателства ответникът е със 75,5%
нетрудоспособност.
Въз основа на така установената фактическа обстановка и като взе предвид, че по делото е
поискано налагане на мерки за защита, съдът счита, че това искане е неоснователно.
Действително между бившите съпрузи има множество разногласия. Същите са се
задълбочили по време на разделното им живеене. Всеки от тях има различни виждания за
начина, по който следва да изглежда жилището, както и за отношението, което трябва
другия да има към него. Между двамата вече няма общи занимания, нямат общи познати и
нищо, което да ги свързва. Това наистина прави съвместното им живеене невъзможно и
именно това съвместно живеене и конфликтите, които то поражда, са причина за
психическия дискомфорт и на ищцата и на ответника. Вероятно този на ищцата е по-голям
поради нейните по-големи очаквания. Като зрели хора двамата следва да намерят начин, по
който да устроят живота си самостоятелно. С оглед възрастта и на двамата и проблемите
между тях, решаваща би била и помощта на техните близки.
Налагането обаче на мерките, визирани в чл.5 от Закона за защита от домашно насилие
спрямо единият от двамата не би реализирала целта на закона, тъй като в случая се касае за
проблеми, които биха били основание за постановяване на бракоразводно решение или в
случая - за прекратяване на съвместното съжителство.
Водено от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р. С. К., ЕГН ********** за налагане на мерки по
чл.5 от Закона за защита от домашно насилие срещу Й. И. К., ЕГН ********** като
неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Р. в 7-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Р.: _______________________
3