Решение по дело №137/2021 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 21
Дата: 14 май 2021 г. (в сила от 14 май 2021 г.)
Съдия: Жечка Николова Маргенова Томова
Дело: 20213200500137
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. гр. Д. , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и първи април, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна И. Радева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20213200500137 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№261565/27.01.2021г. от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ Д.”АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. Д., бул.”Т.м.” №**, представлявано от изпълнителния директор Т.Г.,
срещу решение №260041/15.01.2020г. по гр.д.№329/2020г.на ДРС, с което
се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
делото, че Т. А. М. с ЕГН ********** от с. Л., общ. К., ул.“Д.“ №* не дължи
на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ Д.”АД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Д., бул.”Т.м.” №**, представлявано от
изпълнителния директор Т.Г., следните суми: 1) 3912.62 лева (три хиляди
деветстотин и дванадесет лева и шестдесет и две стотинки), представляваща
стойността на потребената питейна вода за имот, намиращ се в с. Л., общ. К.,
за който е открита партида №**** с клиентски номер ****, за периода от
21.10.2019 г. до 05.12.2019 г. (за което са издадени фактура
№**********/06.11.2019 г. за сумата от 1962.78 лева за потребена вода в
размер на 759 кубически метра за периода от 21.10.2019 г. до 01.11.2019 г. и
1
фактура №**********/05.12.2019 г. за сумата от 1949.84 лева за потребена
вода в размер на 754 кубически метра за периода от 01.11.2019 г. до
05.12.2019 г.). 2) 17.15 лева (седемнадесет лева и петнадесет стотинки),
представляваща сбор от законните лихви върху дължимата сума по фактура
№**********/06.11.2019 г. от 1962.78 лева за периода от 17.12.2019 г. до
31.12.2019 г. в размер на 8.07 лева и върху дължимата сума по фактура
№**********/05.12.2019 г. от 1949.84 лева за периода от 15.01.2020 г. до
31.01.2020 г. в размер на 9.08 лева.
Оплакванията са за недопустимост на обжалваното решение, който
порок е обоснован с принципно становище на въззивника за условията за
допустимост. Решението намира и за неправилно като противоречащо на
действителното правно положение поради необсъждане на съдебно-
почерковата експертиза, дала заключение, че протоколите за проверка са
подписани от ищеца, което пък потвърждавало твърдението на въззивника, че
отчитането на показанията е извършено в присъствие на ищеца. нарушени
били осовополагащите за съдопроизводството процесуални правила, които
формират вътрешното съдийски убеждение.Иска отмяна на решението.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е
подаден от насрещната страна. Намира жалбата за бланкетна, тъй като не
съдържала конкретни оплаквания относно порочността на съдебния акт.
Решението намира за правилно по съображения за недоказаност от страна на
ответника дължимостта на процесните суми, обосновани с доводи по
същество на спора. Иска потвърждаване на решението.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК с начало
18.01.2021г., когато решението е връчено обжалващия, отговаря на
регламентите на чл.260-261 от ГПК и е процесуално допустима.
Д.кият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания,
становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото
доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери
обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено
следното:
Предявеният иск е отрицателно установителен такъв, черпещ правното
2
си основание от разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК. Предявен е от Т. А. М. с
ЕГН ********** от с. Л., общ. К., ул.“Д.“ №*, срещу „Водоснабдяване и
канализация” АД гр.Д., за установяване, че не дължи на ответника сумата от
1949.84 лева за потребена вода в размер на 754 кубически метра за периода
21.10.2019 г. - 01.11.2019 г. по фактура №**********/06.11.2019г. и 8.07 лева
законна лихва за периода 01.11.2019 г. -31.12.2019 г. върху сумата по същата
фактура; сумата от 1949.84 лева за потребена вода в размер на 754 кубически
метра за периода 01.11.2019 г. - 05.12.2019г. по фактура
№**********/05.12.2019 г. и 9.08 лева законна лихва за периода 05.12.2019 г.
до 31.01.2020 г. върху сумата по същата фактура, за обект – имот, находящ се
в с.Л., общ.К., аб.№****, кл.№****.
С атакуваното решение искът е уважен изцяло, като е прието да не е
доказано от ответника реалното доставяне и потребление от страна на ищцата
на ВиК-услуги на процесната стойност. Въззивната инстанция намира
решението за правилно по следните съображения:
Не е спорен факта, че ищецът, заел позицията на въззиваема страна, е
потребител на В и К услуги за повече от един обект в с.Л., общ.К., с кл.
№****. В този смисъл изявленията и на двете страни.
На датата 01.11.2019г. е извършена проверка на СТИ в имот на ищеца
от служители на дружеството-ответник, за което е съставен протокол
№5234/01.11.2019г. Констатирано е, че водомер тип 5 куб.м. се намира в
шахта, отчита и е с показания 772куб.м. В протоколът липсват данни ,
индивидуализиращи СТИ. На датата 06.11.2019г. е издадена фактура
№**********/06.11.2019 г. за потребена вода в размер на 759 кубически
метра за периода 21.10.2019 г. - 01.11.2019 г. на стойност от 1962.78 лева за
обект в с. Л., общ. К. -„гараж“, според отразените в забележка данни.
Нова проверка е извършена на 04.12.2019г., за което е съставен
констативен протокол №2067/04.12.2019г. Констатирано е, че номерът на
измервателния уред не се чете, че е налице пломба ВиК №0118482. Отчетено
е показание 1526куб.м., като е отразено и, че в база данни на ВиК показанието
е 772к,б.м. На датата 05.12.2019г. е издадена фактура
№**********/05.12.2019 г. за потребена вода в размер на 754 кубически
метра за периода 01.11.2019 г. - 05.12.2019 г. на стойност 1949.84 лева за
3
същия обект.
И двата констативни протокола са подписани от ищеца, който факт е
установен от назначената съдебно- почеркова експертиза. В отговора на
исковата молба ответникът сочи, че оспорваното вземане по двете фактури е
цена/с ДДС/ за реално ежемесечно отчетени количества по индивидуалния
водомер на ищеца.
Доколкото страните не спорят, че са обвързани от облигационно
правоотношение с предмет доставка на вода, отношенията им се явяват
регулирани от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К оператор на „ В и К” ЕООД, град Д., одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ -09 от 11.08.2014 г. и правилата на Наредба № 4 от
14.09.2004 година за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Според чл. 32, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., ВиК услугите
се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтирания водомер
на водопроводното отклонение, а отчетените данни се установяват чрез
отбелязването им в карнета, заедно с датата на отчитане на водомерите и
подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на
отчитане по електронен път. Съгласно посочената разпоредба, карнетът е
единственият документ, удостоверяващ по безспорен начин доставката на
питейна вода и други услуги. Карнетът е частен удостоверителен документ
който, ако е подписан от потребителя, удостоверява отразените в него
неизгодни за потребителя обстоятелства, а именно датата на отчитането и
отчетните данни на индивидуалните водомери. Предвидено е отчитането на
водомерите да се извършва в присъствието на потребителя или на негов
представител, който с подпис си удостоверява съответствието на показанията
с данните в отчета- чл. 23, ал. 4. При невъзможност за отчитане на водомера
поради отсъствие на потребителя или негово несъгласие с фактурираните
количества, същият е длъжен да уточни с оператора, отчитане в удобно
време, в срок не по-дълъг от една година -така чл. 35, ал. 4 от Наредбата и чл.
24, ал. 3 от ОУ. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното
лице на оператора за отчитане на показанията на водомера, разходът на вода
4
се изчислява по правилото на чл. 35, ал. 6 от Наредбата. Съгласно
разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от ОУ в случай на отказ на потребителя за
достъп до водомера или неосигуряване на такъв за срок по –дълъг от една
година, длъжностното лице следва да състави протокол, подписан от него и
поне още един свидетел, след което изразходваното количество вода се
изчислява по правилото на чл. 49.
Представените от ответника заверени копия от страници от карнет №89,
сочат по него да е отчитан /след зачертаване на предишни номера/
индивидуален водомер с фабричен №16441, с пломба ВиК №0151446, на
абонат с кл.№****- Т.М.. Няма информация за обекта в който е монтиран
водомера. Отразени са данни за посещения и показания на водомера към
определени дати, неясно изписани в по-голямата си част. Правно значение
имат отчитанията в периода 21.10.2019 г. - 05.12.2019 г., който е в обхвата на
двете фактури. Карнетът съдържа данни за посещение с нечетлива дата,
вероятно 21.10.2019г. доколкото е посочена като начало на отчетния период
във фактурата от 06.11.2019г., количеството потребена вода по която е
определено като разлика между старо показание от 13куб.м. и ново от
772куб.м., на която дата са отчетени показания 13 куб.м. и разлика с
предишен отчет 4 куб.м. Следващата вписана дата е 06.11, при неясно
изписване на последните две цифри от годината, вероятно 2019г. с оглед
хронологията на записванията, срещу която в графа „показатели на
водомера“ е вписано „772“, а в графа „консумирана вода-разлика“ е вписано
„759“. Вписано е и посещение на дата 22.01 при неясно изписване на
последната цифра от годината, вероятно 2020г. предвид хронологията на
записванията, срещу която е вписано показание „772“. Отчетите не са
удостоверени с подпис на потребител. Като частен свидетелстващ документ,
който не е подписан от ищеца, карнета няма обвързваща материална
доказателствена сила. Вън от горното данните от карнета е невъзможно и да
бъдат съпоставени с констатациите, обективирани в констативните
протоколи, нито да се обоснове извод, че изложеното в протоколите отговаря
на действителното положение. Последните не съдържат данни,
индивидуализиращи СТИ и обекта, в който се намира, предвид и на
безспорния между страните факт, че ищецът има повече от един водоснабден
обект в с.Л.. Самите фактури също не съдържат информация за СТИ и обекта
5
в който се намира. Нещо повече, според данните в констативния протокол от
04.12.2019г., номера на проверяваното СТИ не се чете, но същото е с
пломба ВиК №0118482, а карнет №89 е воден за СТИ с пломба ВиК
№0151446. Няма съответствие и в отчетените показания – на 04.12.2019г.,
според данните в констативния протокол от същата дата, проверяваното СТИ
е с показания 1526куб.м., каквото показание е вписано във фактурата от
05.12.2019г. В карнета няма вписан отчет от м.декември 2019г., а от
22.01.2020г. когато е констатирано показание от 772куб.м. Освен
констативните протоколи и карнета, други доказателства ответникът не е
ангажирал.
При тези съображения се налага извода, че дружеството – ответник,
носещ доказателствената тежест при отрицателния установителен иск по
чл.124, ал.1 ГПК за недължимост на сума, претендирана като стойност на
начислени кубици вода, не е установило при условията на пълно и главно
доказване основанието на вземането си – извършването на реален отчет на
протеклите количества вода, респ., че ищецът е потребил вода в
претендирания от ответника обем и стойност, поради което исковете
подлежат на уважаване, респ.първоинстанционното решение на
потвърждаване.
С оглед разрешението на спора от въззивния съд, право на разноски за
въззивната инстанция има ищеца – въззиваем, но такива не следва да му се
присъждат , тъй като не са представени доказателства за реалното
извършване на разходите включени в представения списък по чл.80 от ГПК/за
адвокатско възнаграждение/, който сам по себе си не доказва извършването
им..
Воден от горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, Д.КИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260041/15.01.2020г. по гр.д.№329/2020г.на
Д.ки районен съд.
Решението е окончателно на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7