Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Ловеч, 30.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, седми състав, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря..........Петя Маринова.....................................и
в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 22 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, съобрази:
Искове
с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за установяване на
вземания по договор за потребителски паричен
кредит.
Постъпила е искова молба от “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А.“ – Париж, рег.№ *********, чрез “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.,
Клон България“, чрез пълномощник юрисконсулт
Николета Матева, срещу Г.Т.П., с адрес: ***, по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за установяване на следните
вземания по Договор за потребителски заем № PLUS - 14525011/16.02.2017 г.,
а именно: 9487.61 лева – главница, 6278.52 лева – възнаградителна
лихва и 484.21 лева – лихва за забава за периода от 20.07.2018 г. до 11.09.2019
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по заповедното
производство до окончателното изплащане на сумите.
Твърди се, че с горепосочения договор “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А., Клон България“, е отпуснало на ответницата паричен кредит в
размер на 10000.00 лева и закупуването на застраховка от 3360.00 лева, при
което за ответницата е възникнало задължението да погаси заема на 60 месечни
вноски – всяка по 432.88 лева, които съставляват изплащане на главницата по
заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите и
годишния лихвен процент, посочени в договора. Ответницата е преустановила
плащането на вноските по кредита на 20.06.2018 г., към която дата били погасени
15 месечни вноски. На основание чл. 5 от договора, вземането ставало изискуемо
в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин
ответницата следвало да изплати остатъка по заема в размер на 15766.13 лева,
представляващ оставащите 45 броя погасителни вноски към 20.07.2018 г., към
която дата кредитът е станал изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия
падеж на втората непогасена вноска, ответницата не е изпълнила задължението си,
поради което кредиторът изпратил покана за доброволно изпълнение, в която
твърди, че изрично е обявил вземането си за изискуемо. Ищецът твърди, че на
21.11.2019 г. е постъпило плащане от ответницата в размер на 1000.00 лева,
която сума не е достатъчна да покрие цялото задължение, като съгласно чл. 76 от ЗЗД се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и главницата.
Ищецът
посочва, че е подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК пред Районен съд-Ловеч, като по гр.дело № 1828/2019 г. е издадена
Заповед за изпълнение, след което е постъпило възражение от длъжника срещу
издадената заповед.
Въз
основа на изложеното, ищецът предявява настоящия иск за установяване на
горепосочените вземания по договора за потребителски заем.
Претендира присъждане и на съдебните разноски по
заповедното и настоящото исково производство.
В законоустановения
едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответницата, с който не оспорва
факта на сключения договор за кредит между нея и ищеца. Счита, че исковата
молба е недопустима в частта за претендираните
главница и възнаградителна лихва, с оглед включена
застраховка, а в стандартния европейски формуляр е записано, че застраховката
не е задължителен елемент. Навежда доводи и за неоснователност на предявения
иск. Счита, че кредиторът неправомерно упражнява право да иска паричната сума
по главница и възнаградителна лихва в пълния им
размер преди да е изтекъл срока на кредита. Излага аргументи, че при предсрочна
изискуемост, т.е. когато длъжникът изгуби преимуществото на срока, е незаконно
заемодателят да търси възнаградителна лихва до края
на срока на договора, като счита, че след настъпване на предсрочна изискуемост
лихвата, която се дължи, е само лихва за забава, но не и възнаградителна,
която трябва да се плати ако е могла да ползва заетите пари до края на
първоначално уговорения срок. Посочва, че общата внесена сума по договора е в
размер на 9260.56 лева по приложеното извлечение на ищеца, при което сборът на
внесената сума и претенцията на ищеца надхвърля общата сума, която е по
договора – 25972.82 лева. Счита, че постъпилото плащане на 21.11.2019 г. в
размер на 1000.00 лева присъства в съдържанието на исковата молба като дължима
сума. Въз основа на изложеното, ответницата моли за отхвърляне на исковете,
като неоснователни.
В съдебно заседание, ищецът, редовно
призован, не изпраща представител. В постъпила писмена молба от негов
пълномощник, същият моли да бъдат уважени предявените искове, като основателни
и доказани. Поддържа искането за присъждане на разноските в двете производства,
като е представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответницата Г.Т.П. се явява лично и моли за отхвърляне на
исковете по съображенията, изложени в отговора й.
От събраните по делото
доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело № 1828/2019 г. по описа на
ЛРС, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът приема за установено следното:
По
повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх.№ 10368/26.09.2019 г., от “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А. – Париж, чрез „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България, е било
образувано ч.гр.дело № 1828/2019 г. по описа на Ловешкия районен съд, който е
издал Заповед № 1022/09.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК против длъжника Г.Т.П., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумите:
9487.61 лв. /девет хиляди четиристотин
осемдесет и седем лева и шестдесет и една стотинки/ – главница, 6606.44 лв.
/шест хиляди шестстотин и шест лева и четиридесет и четири стотинки/ – възнаградителна лихва за периода от 20.06.2018 г. до
20.02.2022 г., 484.21 лв. /четиристотин осемдесет и четири лева и двадесет и
една стотинки/ – мораторна лихва за периода от
20.07.2018 г. до 11.09.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на
заявлението /26.09.2019 г./ до изплащане на вземането, както и сумата 381.57 лв. /триста осемдесет и един
лева и петдесет и седем стотинки/ - разноски по делото, включващи държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
В заповедта е посочено, че
вземането произтича от Договор за потребителски
заем с № PLUS-14525011/16.02.2017
г.
В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, длъжникът Г.Т.П.
е подала писмено възражение срещу горната заповед, с което оспорва вземането.
Заявява, че на 20.11.2019 г. е направила плащане по договора на стойност
1001.50 лева.
Заявителят е предявил иск за установяване на
вземанията си в срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК, поради което се развива
настоящото производство.
По делото не се спори, а и видно е от
приложения Договор за потребителски паричен
кредит № PLUS-14525011/16.02.2017 г., че същият е сключен между “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД /правоприемник
на който е ищецът по делото/, като кредитор, и ответницата Г.Т.П., като
кредитополучател, с размер на предоставената в кредит сума – 10000.00 лева за потребителски цели. Видно от чл. 4 от договора, кредитополучателят е поел задължение да върне на кредитора
предоставената в кредит сума, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на
последния, като следвало да му заплати 60 броя месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 432.88 лв., с падежна дата 20-то число на
месеца, съгласно съдържащ се в договора погасителен план, с падеж на първата вноска – 20.03.2017 г., а на последната –
20.02.2022 г. Годишният процент на разходите е в размер на 47.64%, а
лихвеният процент – 38.14%, като общата стойност на плащанията е в размер на 25972.80
лв. В параметрите на договора са посочени и застрахователна премия
от 3360.00 лв. и такса ангажимент от 250.00 лв. Не се спори, че към
договора са приложими общи условия, с чието съдържание ответницата – кредитополучател
е запозната, удостоверявайки това с подписа си на всяка страница от условията. Представен
е и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, както и извлечение по кредита на лицето. Установява се
и не се спори, че ответницата е попълнила и подписала и медицински въпросник за
приемане на застраховане, а от представен Сертификат № PLUS-14525011, издаден
на 16.02.2017 г., е видно, че между ответницата, от една страна, като
застрахован, и застрахователите „Кардиф Животозастраховане,
Клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, Клон България“, е сключен договор
за застраховка „Защита на плащанията“, при посочени застрахователни покрития и
размер на застрахователната премия според размера и срока на кредита. Като
трето ползващо се от договора лице фигурира ищцовото
дружество.
В чл. 5 от
договора за кредит е уговорено, че при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска. Уговорено е също, че при просрочване на две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, ведно
с дължимото обезщетение за забава.
Установява се, че дружеството – ищец на 15.11.2018 г. е
отправило покана /“последна покана“/ до ответницата, с която е уведомена, че е
преустановила плащането на вноските по договора на 20.06.2018 г., поради което
обявяват вземането си за предсрочно изискуемо, тъй като е налице просрочие на две или повече месечни вноски. В поканата са
посочени следните дължими суми: 9487.61 лева – главница, 7710.63 лева –
договорна лихва, 312.23 лева – обезщетение за забава, или общо дължима сума –
17510.47 лева, като на ответницата е предоставен срок от седем дни, считано от
получаване на поканата, да погаси задълженията си, а в случай, че не стори
това, ще се пристъпи към съдебно събиране на вземанията. Видно от приложената куриерска
товарителница за връчване на пратка, поканата е получена лично от ответницата
на 20.11.2018 г., който факт също не се оспорва по делото.
От
заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът съобразява като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от
страните, се потвърждава, че дружеството – ищец е предоставило на ответницата кредит
за потребителски цели в размер на 10000.00 лева, усвоен еднократно чрез превод
по банковата й сметка, като от пълния размер на кредита в деня на усвояването
били удържани записаните в т. 2 на договора 528.29 лева във връзка с друг
договор и 250.00 лева – такса ангажимент. В периода от 14.03.2017 г. /датата на
първа вноска за погасяване на задължението/ до 19.03.2019 г. включително
/датата на последна вноска, предхождаща датата на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 26.09.2019 г./, вещото лице е
установило, че кредитополучателят е направил плащания в общ размер на 8260.56
лева, с които са издължени: главница до 20.12.2017 г. вкл. – 624.39 лв.,
договорни лихви по кредита до 20.10.2018 г. – 6606.36 лв., законна лихва,
начислена до 20.07.2018 г. – 21.81 лв. и застраховка до 20.09.2018 г. вкл. –
1008.00 лв. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК /26.09.2019
г./, непогасените задължения на кредитополучателя са в размер на 16578.26 лева,
в т.ч. главница – 9375.61 лева, от която 2304.20 лева - падежирали
вноски и 7071.41 лева – непадежирали вноски;
договорни лихви – 6606.44 лева, от които 2748.33 лева – падежирали
вноски и 3858.11 лева – непадежирали вноски; мораторна лихва, начислена в периода от 20.07.2018 г. до
11.09.2019 г. – 484.21 лева и застраховки по договора за кредит – 112.00 лева. Вещото
лице е установило, че на 21.11.2019 г., след датата на завеждане на заявлението
по чл. 410 от ГПК, ответницата е направила плащане в размер на 1000.00 лева,
като тази сума кредиторът е отразил за погасяване на начислената до този момент
мораторна лихва в размер на 484.21 лева и договорна
лихва в размер на 515.79 лева, от която остатък падежирала
вноска м. 11.2018 г. – 264.92 лева и частично падежирала
вноска м. 12.2018 г. – 250.87 лева. След тези погашения, вещото лице е
посочило, че размерът на задължението на ответницата към датата на изготвяне на
заключението е в общ размер на 15578.26 лева, в т.ч. главница – 9375.61 лева,
от която 2304.20 лева – падежирали вноски и 7071.41
лева – непадежирали вноски; договорни лихви – 6090.65
лева, от които – 2232.54 лева – падежирали вноски и
3858.11 лева – непадежирали вноски и застраховки по
договора – 112.00 лева.
При така
установената фактическа обстановка съдът е сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с
чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 9 и чл. 33 от Закона за потребителския кредит
/ЗПК/ във връзка с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД, за
установяване на следните вземания по Договор за потребителски заем № PLUS-14525011/16.02.2017
г., а именно: 9487.61 лева – главница, 6278.52 лева – възнаградителна
лихва и 484.21 лева – лихва за забава за периода от 20.07.2018 г. до 11.09.2019
г.
Така предявените искове са допустими. Налице е правен интерес от развитие
на настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно
производство и издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за претендираните вземания, срещу която длъжникът е възразил,
поради което заповедният съд е дал указания на заявителя да предяви иск за
установяване на вземанията си по заповедта.
При това положение исковете следва да бъдат
разгледани по същество относно тяхната основателност. Предмет на исковете е
установяване съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение,
като в тежест на ищцовото дружество е да установи при
условията на пълно и главно доказване, факта на съществуване на валидна
облигационна връзка между него и ответницата, усвояването на кредита
и факта на настъпила предсрочна изискуемост на вземанията. Всички тези факти не
се оспорват по делото, а и от събраните по делото доказателства съдът ги намира
за установени, включително факта на обявената предсрочна изискуемост, за която
ответницата е уведомена с изрична покана, получена на 20.11.2018 г. Установи се
също, че заповедното производство за вземанията е образувано на 26.09.2019 г.,
т.е. след обявяването на предсрочната изискуемост, при което съдът приема, че са
налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а именно
обективния факт на допуснатото просрочие на месечни
вноски и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Така предсрочната изискуемост е променила изискуемостта на вноските
по кредита, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването на
техния падеж. От приетото заключение по назначената съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че размерът на неиздължената главница по кредита,
включваща падежирали и непадежирали
вноски, е 9375.61 лева, като дължими са и 112.00 лева – застраховки, или общо
главница 9487.61 лева, който размер съвпада с претендирания
в исковата молба. Относно начислената сума за застраховки, следва да се има предвид,
че същата произтича от сключения договор за застраховка „Защита на плащанията,
при посочени застрахователни покрития и размер на застрахователната премия
според размера и срока на кредита, която следва да се плаща от ответницата като
застраховано лице и фигурира в параметрите на договора за кредит, като не се
спори, че е включена в размера на месечните погасителни вноски. Съдът намира,
че дължимостта на това вземане произтича от самия
факт на сключения договор за застраховка, в който ответницата участва като
застраховано лице, при което без значение относно дължимостта
на вземането е предоставеният й стандартен
европейски формуляр, който има само информативен характер.
Следва да се отбележи, че в тежест на
ответницата е като задължено лице, да докаже плащане на претендираните
суми за главница и лихви. В случая от експертното заключение се установи, че на
21.11.2019 г., т.е. след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение /26.09.2019 г./, ответницата е направила плащане по договора за
кредит в размер на сумата 1000.00 лева, с която кредиторът е погасил
начислената мораторна лихва в размер на 484.21 лева и
част от договорната лихва в размер на 515.79 лева, от която остатък от падежиралата вноска за м. 11.2018 г. в размер на 264.92 лева
и част от падежиралата вноска за м. 12.2018 г. в
размер на 250.87 лева. Съгласно чл. 76 ал. 2 от ЗЗД, когато изпълнението не е
достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред
разноските, след това лихвите и най-после главницата. Безспорно така
заплатената сума в общ размер на 1000.00 лева не е достатъчна да погаси цялото
задължение по договора, поради което съдът намира, че кредиторът е спазил поредността за погасяване на задълженията, предвидена в чл.
76 ал. 2 от ЗЗД, тъй като с посочената сума е пристъпил към погасяване на
лихвите, доколкото няма данни за дължими разноски. В резултат на това, към
датата на изготвяне на експертизата непогасеното задължение на ответницата е
останало в следните размери: 9487.61 лева – главница от падежирали
и непадежирали вноски, включваща и 112.00 лева
застраховки и 6090.65 лева – договорни лихви, от които 2232.54 лева – падежирали вноски и 3858.11 лева – непадежирали
вноски.
При тези данни съдът счита, че предявеният установителен иск за главницата е основателен и следва да
бъде уважен в пълния му претендиран размер на сумата
9487.61 лева, тъй като ответницата е допуснала просрочие
в плащането на уговорените погасителни вноски по договора, което е наложило
обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Върху главницата се дължи и
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
/26.09.2019 г./ до окончателното й изплащане.
По отношение на претендираната
възнаградителна /договорна/ лихва, следва да се отбележи,
че тя представлява цената или възнаграждението по договора и се дължи по силата
на уговорката между страните. Възнаградителната лихва
се дължи наред с главното задължение и при точно изпълнение на главния дълг. В
случая нейния размер е определен писмено в договора – 38.14 % през
договорния период. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от
27.03.2019 г. по тълк.дело № 3/2017 г. на ОСГТК на
ВКС, уговореното възнаграждение за ползване за последващ
период след настъпване на предсрочната изискуемост не се дължи. С
волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост кредиторът иска
изпълнение веднага на основното задължение по договора, а именно връщане на
заетата сума, поради което искането за изпълнение може да се кумулира с искане за обезщетение за забава. В настоящия
случай предсрочната изискуемост е обявена на лицето на 20.11.2018 г. или възнаградителна лихва се дължи за периода от датата, на
която е преустановено плащането на вноските по договора /20.06.2018 г./ до датата
на обявяване на предсрочната изискуемост /20.11.2018 г./. От експертното
заключение се установи, че дължимите падежирали
вноски за договорна лихва към датата на изготвянето му, включително остатъкът
от падежиралата вноска за м. 11.2018 г., са в размер
на 2232.54 лева. От тази сума обаче следва да се приспадне сумата 250.87 лева,
която е част от платената на 21.11.2019 г. сума от 1000.00 лева и неправилно е
отнесена за погасяване на непадежиралата вноска за м.
12.2018 г. С оглед на това пресмятане, съдът счита, че предявеният установителен иск за вземане от възнаградителна
/договорна/ лихва следва да бъде уважен до размер на сумата 1981.67 лева
/2232.54 – 250.87/, а за разликата до пълния претендиран
размер от 6278.52 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
Относно
обезщетението за забава в претендирания размер от
484.21 лева за периода от 20.07.2018 г. до 11.09.2019 г., искът следва да бъде
отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан, тъй като по делото се
установи, че с платената на 21.11.2019 г. сума от 1000.00 лева изцяло е
погасено задължението за мораторна лихва от 484.21
лева.
В
заключение, в отговор на твърденията
на ответницата, че плащанията, които е извършила по договора, са отнесени
предимно за погасяване на договорната лихва, съдът намира,
че е безпредметно да се преизчисляват задълженията, тъй като се
установява, че общият размер на извършените плащания от ответницата до
образуване на заповедното производство /8260.56 лева/ и общият размер на
уважените в настоящото производство искове /11469.28 лева/, образуват сбор от сума
в размер на 19729.84 лева, която не надвишава общата стойност на плащанията,
посочена в параметрите на договора – 25972.80 лева.
С оглед този изход на
процеса, ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски по
производството, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78
ал. 1 от ГПК, както и разноските в заповедното производство съгласно т. 12 от
ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, също съразмерно уважената част на претенцията.
Ищецът
е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
При
съобразяване уважената част от исковете, ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца разноски за заповедното производство в общ размер на 269.31
лева, включващи държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
За
исковото производство, разноските, които ответницата следва да заплати на
ищеца, съобразно уважената част от исковете, са общо в размер на сумата 422.37 лева,
включващи държавна такса в дължимия й размер от 318.44 лева, а не внесената от
ищеца такса в по-голям размер от 349.08 лева, депозит за вещо лице в размер на
180.00 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лева, като след изчисляването им по
съразмерност се получава сумата в общ размер 422.37 лева – дължими разноски по
исковото производство.
Ответницата
не е претендирала разноски по делото, нито има данни да е направила такива,
поради което не й се присъждат съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Водим от изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422
ал. 1 във връзка с чл. 415 ал. 1 от ГПК във
връзка с чл. 9 и чл. 33 от ЗПК във връзка с чл. 240 от ЗЗД, по отношение на Г.Т.П., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А.“ – Париж, рег.№ *********, чрез “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.,
Клон България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. “Младост 4”, Бизнеспарк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров – Заместник
управител, следните суми по Договор за
потребителски заем с № PLUS-14525011/16.02.2017 г., а именно: 9487.61 лв. /девет хиляди
четиристотин осемдесет и седем лева и шестдесет и една стотинки/ – главница и 1981.67 лв. /хиляда
деветстотин осемдесет и един лева и шестдесет и седем стотинки/ – възнаградителна лихва по
договора, представляваща стойността на падежиралите
вноски, считано от 20.06.2018 г. до 20.11.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /26.09.2019
г./ до окончателното изплащане на вземането, а искът
за разликата до пълния претендиран размер от 6278.52
лв. /шест хиляди двеста седемдесет и осем лева и петдесет и две стотинки/ - възнаградителна лихва, както и искът за установяване дължимост на сумата 484.21 лв. /четиристотин осемдесет и
четири лева и двадесет и една стотинки/, представляваща лихва за забава за периода
от 20.07.2018 г. до 11.09.2019 г., ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Г.Т.П., с горните данни, да
заплати на “БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ – Париж, рег.№ *********, чрез “БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Клон България“, сумата 269.31 лв. /двеста шестдесет и девет лева и тридесет и една стотинки/,
представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 422.37 лв. /четиристотин двадесет и два лева и
тридесет и седем стотинки/, представляваща разноски в настоящото исково
производство, съразмерно с уважената част от исковете.
Банкова сметка, ***ните суми: IBAN: ***, BIC/***: CITIBGSF,
„Ситибанк Европа“ АД, клон България.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След
влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 1828/2019
г. на ЛРС, за съобразяване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: