Решение по дело №5645/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 3088
Дата: 18 ноември 2019 г. (в сила от 10 декември 2019 г.)
Съдия: Магдалена Стоянова Маринова
Дело: 20192120105645
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 3088                                                        18.11.2019 година                             град Бургас

 

 

                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаски районен съд                                       пети граждански състав

на седемнадесети октомври                            през  две хиляди и  деветнадесета година

в публично заседание в състав:                 

                             Председател: Магдалена Маринова

 

При секретаря:   Анелия Такова,

като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 5 645 по описа на Бургаски районен съд за 2019  година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

            Производството по делото е образувано по повод искова молба от К.К.П. ЕГН **********, с адрес: ***, против П.А.П. ЕГН **********, с адрес: ***, понастоящем в Затвора  - Бургас, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 3 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на 19.03.2019 година от неправомерни действия на ответника, за които е утвърдено споразумение по НОХД № 1355/2019 година на Бургаски районен съд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.03.2019 година до окончателното й плащане, както и за заплащане на разноските, направени по водене на делото.

            Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:

            Ищецът излага, че на 19.03.2019 година по време на изпълнение на служебните му задължения като полицай в Четвърто РУ  към ОД на МВР – Бургас пострадал от неправомерни действия на ответника. Съгласно посоченото споразумение по НОХД П.А.П. е признат за виновен в това, че на 19.03.2019 година, в град Бургас, ж.к. „м.р.“, на автобусна спирка до блок.., чрез нанасяне на удар с юмрук в лицето  причинил на ищеца К.К.П. на длъжност „Командир на отделение“ в Група „Охрана на обществения ред“ към Сектор „Охранителна полиция“ при Четвърто РУ – МВР град Бургас временно разстройство на здравето, неопасно за живота  - лека телесна повреда,  изразяваща се в отток в основата на носа с дълбока драскотина и фрактура на носни костици, като телесната повреда е причинена на полицейски орган при изпълнение на службата  - престъпление по чл.131, ал.2, предл. 4, т.3 вр. чл.130, ал.1 от НК и му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца.

            Ищецът посочва още, че веднага след инцидента на място пристигнал медицински екип на Спешна помощ и след преглед бил откаран в МБАЛ „Бургасмед“, тъй като кървял. Със снимка било установено, че счупване на костни частици, без дислокация. Ищецът бил в болничен 8 дни за периода от 20.03.2019 година до 27.03.2019 година. Лицето му било подуто и обезобразено.

            На следващо място в исковата молба е посочено, че  ответникът пуснал жалба против него и други негови колеги  пред БРП, в които твърдял коренно различни неща от тези, за които се е признал за виновен.

            Ищецът твърди, че с описаните по – горе действия ответникът му причинил неимуществени вреди, представляващи  болки и страдания, трудно дишане за поне 20 дни, уронване на честта и достойнството му  като Командир на отделение, ръководещ и отговарящ за действията на подчинени на него полицаи, както и честта на професията му. Случаят станал повод за шеги и закачки от колегите му и бил отразен в местните медии.

            Ищецът е посочил доказателства.

            В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител - адвокат А., е дал писмен отговор на предявения иск, в който е поискал постановяване на решение при признание на иска на основание чл. 237 от ГПК, но е поискал изпълнението на решението да бъде разсрочено на основание чл.241 от ГПК на равни части от по 100 лева на месец, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното изплащане на задълженията. В писмения отговор е посочено, че ответникът не разполага с имущество от което да реализира доходи, че в момента е в затвора, в незадоволително здравословно състояние, материалното му състояние и доходите, които е получавал преди да не са във висок размер.

            В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалния си представител -  Стоянова, поддържа предявения иск. От него име е отправено искане, в случай, че бъде постановено разсрочване на задължението, да бъде постановено предварително изпълнение.

            В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител – адвокат Калев, поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и не се противопоставя задължението да бъде разсрочено за срок от една година.

            В съдебно заседание е прекратено съдебното дирене и съдът е приел, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска.

            По приложимия материален закон настоящият състав приема следното:

            Предявените искове са с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

            Предвид становищата на насрещните страни по спора следва да бъде постановено решение при признание на иска на основание чл.237 от ГПК. Настоящият състав приема, че не са налице отрицателните предпоставки по чл. 23, ал.3 от ГПК съгласно които съдът не може да постанови решение при признание на иска ако признатото право противоречи на закона или добрите нрави или е признато право,  с което страната не може да се разпорежда.

            По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да плати на ищеца сумата 3 000 лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на 19.03.2019 година от неправомерни действия на ответника, за които е утвърдено споразумение по НОХД № 1355/2019 година на Бургаски районен съд и той е признат за виновен, сумата 98, 34 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, считано от датата на деликта – 10.03.2019 година до деня, предхождащ датата на подаване на исковата молба – 14.07.2019 година.

            На основание чл.78 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца и сумата 560 лева, представляваща разноски, направени по водене на делото,  от които сумата 120 лева, представляваща внесена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса и сумата 440 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.

Съгласно чл. 241 от ГПК при постановяване на решението съдът може да отсрочи или разсрочи изпълнението с огледи имотното състояние на страната или други обстоятелства

В случая за установяване на правнорелевантните факти, посочени в тази норма, по делото като доказателства от ответната страна и представена справка  по данни за физическо / юридическо лице от Агенция по вписванията за ответника и не е спорно по делото, че към датата на приключване на устните състезания ответникът изтърпява наказание „лишаване от свобода“  в Затвора – Бургас. Ищецът не се противопоставя на искането за разсрочване на изпълнението и страните отправят искане то да бъде постановено в рамките на една година. При това положение настоящият състав приема, че молбата с основание чл. 241 от ГПК е основателна. Разсрочването следва да бъде постановено както следва: по 250  лева месечно, която сума представлява  част от главница, платима на 19- то число на месеца, по 8,20 лева месечно, представляваща част от лихва за забава за периода от 19.03.2019 година до 14.07.2019 година, платима на 19- то число на месеца и сумата 46,67 лева, представляваща част от разноски, или общо задължение в размер от 304,87 лева. Падежът на първата вноска следва да бъде на 19.12.2019 година. Следва да бъде присъдена законна лихва върху оставащата главница за периода от 15.07.2019 година  /датата на подаване на исковата молба/ до датите на съответните падежи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска до окончателното й плащане.

Настоящият състав констатира, че не е събрана дължимата държавна такса за иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД, която по правилото на чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК е в минимален размер от 50 лева. Тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК на основание чл. 78, ал.6 от ГПК задължението следва да бъде възложено в тежест на ответника.

Процесуалният представител на ответника не се е противопоставил на искането на ищеца да бъде допуснато предварително изпълнение на решението. В тази насока следва да бъде посочено, че е налице хипотезата на чл.242, ал.2,т. 2 от ГПК, тъй като се присъжда вземане, което е признато от ответника.

            Мотивиран от горното и на основание чл.237 и чл.241 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

            ОСЪЖДА П.А.П. ЕГН **********, с адрес: ***, да плати на К.К.П. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 3 000 лева /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на 19.03.2019 година от неправомерни действия на ответника, за които  е  утвърдено споразумение по НОХД № 1355/2019 година на Бургаски районен съд и ответника е признат за виновен, сумата 98, 34 лева /деветдесет и осем лева, тридесет и четири стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата от 3000 лева /три хиляди лева/, считано от датата на деликта – 10.03.2019 година до деня, предхождащ датата на подаване на исковата молба – 14.07.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата от 3000 лева /три хиляди лева/, считано от датата на подаване на исковата молба на 15.07.2019 година до окончателното й плащане, както и сумата 560 лева /петстотин и шестдесет лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото, като разсрочва изпълнението на настоящото съдебно решение, както следва: ответникът П.А.П. ЕГН **********, с адрес: ***,  ще заплаща на  ищеца К.К.П. ЕГН **********, с адрес: ***, месечно: сумата от 250  лева /двеста и петдесет лева/ месечно, която сума представлява   част от главница, платима на 19- то число на месеца, сумата 8,20 лева /осем лева и двадесет стотинки/, представляваща  част от лихва за забава за периода от 19.03.2019 година до 14.07.2019 година, платима на 19- то число на месеца и сумата 46,67 лева /четиридесет и шест лева, шестдесет и седем стотинки/, платима на 19- то число на месеца и представляваща част от разноски, или общо задължение в размер от 304,87 лева  /триста и четири лева,  осемдесет и седем стотинки/, платимо на 19- то число на месеца, като падежът на първата вноска е на 19.12.2019 година и сумите се дължат в посочените месечни размери до окончателното им плащане, ведно със законна лихва върху оставащата главница за периода от 15.07.2019 година  /датата на подаване на исковата молба/ до датите на съответните падежи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска до окончателното й плащане.

            ДОПУСКА предварително изпълнение на решението на основание чл.242, ал.2, т.2 от ГПК.

            ОСЪЖДА П.А.П. ЕГН **********, с адрес: ***, да плати по сметка на Бургаски районен съд държавна такса в размер от 50,00 лева /петдесет лева/.

            Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала

А.Т.