№ 376
гр. Бургас, 06.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Радостина П. Иванова
Йорданка Г. Майска
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно
гражданско дело № 20232100500020 по описа за 2023 година
Производството по делото е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с
чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК и е образувано по частна жалба от ”ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Средец, бул. ”България” № 49, бл.53Е, вх.В,
заявена чрез пълномощника юк. Радина Илиева срещу Разпореждане №14565
от 08.12.2022г. постановено по ч.гр.д. № 7855/2022 г. по описа на РС-Бургас, в
частта, с която заповедният съд оставил без уважение Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, относно претендираното вземане
срещу длъжника Р. Я. Ш. с ЕГН-********** от гр. С., ул. П. № **, вх. *, ет. *,
за заплащане на договорна лихва /възнаграждение/ в размер на 248,62 лв.,
дължимо за периода от 15.11.2020 г. до 03.12.2021 г.; сумата от 185,07 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена за периода от 03.12.2021г. - датата
на предсрочна изискуемост до датата на входиране на заявлението в съда –
27.10.2022 г. и сумата от 125,83 лв. - лихва за забава дължима за периода от
16.10.2020 г. до 03.12.2021 г.
Намира същото за незаконосъобразно и постановено при неправилно
приложение на материалния закон. По-конкретно посочва, че в обхвата на
общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на
ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато
получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за
1
сключването на договора за кредит. Изтъква, че предвид това следва, че
разходите на потребителя за въпросните допълнителни услуги не
представляват част от общите разходи по кредита, съответно не следва да се
отчитат при изчисляването на ГПР. Т. е. дължимото по процесиите
допълнителни услуги възнаграждение се дължи от кредитополучателя
отделно и независимо от цената на самия кредит, респективно не следва да се
включва при изчисляването на ГПР и не противоречи на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Счита, че заповедният съд неправилно е приложил нормите на чл.145, ал.2
ЗЗП, във връзка с правомощията си по чл.411, ал.2, т.3 ГПК. Моли за отмяна
на разпореждането в обжалваната част досежно възнаградителните лихви,
обезщетение за забавено плащане и законна лихва, като бъде постановено
друго, с което да се постанови издаване на заповед за изпълнение по
отношение на претендираните суми.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в законовия
срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице
правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 от ГПК).
Съдът констатира, че в атакуваното разпореждане като длъжник
фигурира лицето П. Д. И., ЕГН ********** от с. Р., вместо посоченото в
заявлението лице Р. Я. Ш., ЕГН ********** от гр. С.. Предвид това, че
посочените суми съвпадат с тези по заявлението срещу Р. Ш., намира, че се
касае за ОФГ, която следва да бъде изправена от първоинстанционния съд в
обжалвания съдебен акт след постановяване на настоящото определение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд, е започнало по
подадено заявление на "Профи кредит България" ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Кредиторът се позовава на сключен
между него и Р. Ш. Договор за потребителски кредит №40000998228, по
силата на който й е предоставен кредит в размер на 900 лева със срок на
погасяване 18 месеца при равни погасителни вноски в размер на 127,32 лв. и
падежна дата - на всяко 15-то число на месеца.
Районният съд е уважил частично заявлението, като е издал заповед за
изпълнение на парично задължение № 3759/08.12.2022 г. по чл. 410 от ГПК за
претендираната главница, мораторна лихва и законна лихва за забава върху
2
главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното й изплащане, както и за част от направените в заповедното
производство разноски. С обжалваното разпореждане № 14565/08.12.2022г.,
съдът е отхвърлил заявлението по чл. 410 от ГПК за заплащане на договорна
лихва /възнаграждение/ в размер на 248,62 лв. за периода от 15.11.2020г. до
03.12.2021г.; сумата от 185,07 лв. - представляваща лихва за забава, начислена
за периода от 03.12.2021 г. до 27.10.2022г., сумата от 125,83 лв. – лихва за
забава за периода от 16.10.2020 до 03.12.2021 г., сумата от 238,72 лв. –
неплатено възнаграждение за услугата Фаст, сумата от 720 лв. – неплатено
възнаграждение за услугата Флекси,
За да постанови обжалвания резултат първоинстанционният съд е счел,
че клаузата в договора, регламентираща договорната лихва в размер от 41,00
% е недействителна, тъй като е прекомерна и поради това противоречи на
добите нрави.
Досежно претендираните възнаграждения за предоставени услуги
„Фаст“ и „Флекси“ е прието, че по естеството си представляват допълнителни
услуги, уговорени в противоречие на закона, по-конкретно на разпоредбата на
чл.10а ЗПК, поради което и на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.10а, ал.2 от
ЗПС са нищожни. Досежно претендираната лихва за забава, съдът е приел, че
за периода от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до
27.10.2022 г., същата следва да бъде посочена в заповедта по чл.410 от ГПК в
размер на законната лихва върху главницата от 74,87 лв., а за разликата до
пълния предявен размер на задължението - да бъде отхвърлено.
Към заявлението са приложени заверени преписи от договор за
потребителски кредит и погасителен план. Видно от приложения договор за
кредит заявителят е предоставил на длъжницата сумата от 900 лв., която
следва да бъде върната на 18 месечни погасителни вноски, всяка от по
127,32лв., с падеж всяко 15-то число от съответния месец, ГПР - 49,15%, ГЛП
41,00%. Уговорени са допълнителни услуги Фаст за приоритетно разглеждане
с цена от 238,72 лв. и Флекси гъвкав погасителен план на стойност от 720 лв.
Разпореждането на БРС се обжалва само в частта, с която е отхвърлено
заявлението на въззивника досежно договорна лихва в размер на 248,62 лева,
законна лихва за забава в размер на 185,07 лева и сумата от 125,83 лв. - лихва
за забава дължима за периода от 16.10.2020 г. до 03.12.2021 година.
3
Настоящата инстанция счита, че районният съд правилно е приел, че
спрямо договорът за паричен заем, във връзка с който са възникнали
процесните вземания, обект на заповедта за изпълнение, е приложим Законът
за потребителския кредит /ЗПК/. Също така следва да бъде посочено, че
съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК съдът е задължен служебно да извърши
проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави. В
случая съдът счита, че частната жалба е основателна досежно претендираните
възнаграждения и лихви, а обжалваното разпореждане следва да бъде
отменено в обжалваната част по следните съображения:
Доколкото в случая договорът за потребителски кредит е сключен при
действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат
съобразени служебно от съда. В нормата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е дадена
възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава
такси и комисионни за предоставяне на потребителя на допълнителни услуги
във връзка с договора. По правилото на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, видът, размерът
и действието, за което ще се събират таксите, следва да бъдат точно и ясно
определени в договора. Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично забранява
събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояване и
управление на кредита.
Правилно е отхвърлено заявлението досежно допълнителните услуги,
макар разпореждането да не е обжалвано в тази му част. Видно от договора
клаузата досежно закупуване на допълнителна услуга „Фаст“ е включена с
оглед приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и е
уговорено „възнаграждение“, в размер на 238,72 лева. Тази клауза урежда
предварителна дейност на кредитора, която предхожда вземането на
решението за отпускане на кредита. Съгласно чл. 16 и сл. от ЗПК кредиторът
разполага с възможност да изисква и събира информация като след анализа й
да прецени дали да предостави търсената сума. Следователно не се касае за
допълнителна услуга, защото дейността е изцяло насочена към преценка и
осигуряване на бъдещото изпълнение от страна на заемополучателя.
Досежно втората допълнителна услуга наименована „Флекси“ се
установява, че включва възможност за гъвкав погасителен план, за която
възможност е уговорено „възнаграждение“, в размер на 720 лева. Налице е
противоречие с добрите нрави - видно от представените приложения, сумата
4
по кредита е 900 лева, а цената на допълнителния пакет е близка до заетата
сума. На основание чл.21 от ЗПК всяка клауза в договора за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна, за която съдът е длъжен служебно да следи.
Предпоставките по чл.411, ал.2, т.3 ГПК досежно допълнителните
услуги, обаче не дава възможност на съда в рамките на заповедното
производство да преизчислява и намалява размерите на главницата и лихвите.
Този въпрос, относно размера на задължението, подлежи на изследване от
исковия съд при разглеждане на делото по същество. Още повече, че в
конкретния случай претендираните суми са посочени в заявлението
поотделно като остатъчни задължения по договора за кредит и
споразумението за допълнителни услуги. Тук следва да се допълни, че
съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения; нищожни са клаузите, надвишаващи този размер.
Законът не въвежда изискване или ограничение досежно размера на
възнаградителната лихва. По действащото българско право максималният
размер на договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е
ограничен единствено от чл. 9 от ЗЗД, съгласно който страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на добрите нрави. Противно на добрите нрави е да се уговаря
компенсаторна лихва (за забава), надвишаваща трикратния размер на
законната лихва, и възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща
двукратния размер на законната лихва. По отношение на договорната лихва
по необезпечен заем, ВКС не е изложил съображения и не е предложил
количествен критерий, извън който може да се счита, че са накърнени
добрите нрави. В настоящия случай предоставеният заем е необезпечен.
Следователно не е налице ограничение в размера на възнаградителната лихва,
която страните могат да уговорят в полза на кредитора, а по посочените по-
горе критерии, не е налице и противоречие с добрите нрави, досежно
възнаградителна лихва по необезпечен заем, уговорена в размер на 41,00%,
след като ГПР е в законовите рамки. Поради това уговорката, касаеща
размера на договорната лихва не е нищожна.
Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. От
5
съдържанието на посочената разпоредба може да се направи извод, че при
забава на длъжника кредиторът има право да получи мораторна лихва, като
страните предварително са уговорили падежите на всяка от погасителните
вноски, поради което не следва кредитодателят да отправя покана за всяка
вноска, тъй като падежът за плащането е уговорен отнапред и при
пропускането му задълженият изпада в забава за съответната дължима сума.
По тези съображения следва да се присъди лихва за забава от датата на
изпадане в забава на длъжника поради пропускане на плащанията за
съответните вноски по погасителния план до обявяване на целия кредит за
предсрочно изискуем, и съответно от тази дата до депозиране на заявлението
в съда като за втория период лихвата се начислява вече върху стойността на
целия кредит.
Ето защо относно претендираното вземане за договорна лихва
/възнаграждение/ в размер на 248,62 лв. за периода от 15.11.2020 г. до
03.12.2021 г.; сумата от 185,07 лв. - представляваща лихва за забава,
начислена за периода от 03.12.2021 г. до 27.10.2022 г., както и лихвата за
забава в размер на 125,83 лв., дължима от 16.10.2020 г. до 03.12.2021 г. са
дължими и следва да бъдат присъдени. Следва да се присъди на
жалбоподателя и сумата от 15 лева - държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение от 50 лв. за въззивното производство.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.413, вр. чл.278 от ГПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №14565 от 08.12.2022 г., постановено по
ч.гр.дело № 7855/2022 г. по описа на РС-Бургас, в частта, с която
заповедният съд е оставил без уважение Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, относно претендираното вземане срещу
длъжника Р. Я. Ш., с ЕГН-**********, от гр. С., ул. П. № **, вх. *, ет. *, за
заплащане на договорна лихва /възнаграждение/ в размер на 248,62 лв.,
дължима за периода от 15.11.2020 г. до 03.12.2021 г.; сумата от 185,07 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена за периода от 03.12.2021г. - датата
на предсрочна изискуемост до датата на входиране на заявлението в съда –
27.10.2022 г. и сумата от 125,83 лв. - лихва за забава, дължима за периода от
6
16.10.2020 г. до 03.12.2021 г., КАТО ВМЕСТО това ПОСТАНОВЯВА:
Длъжникът Р. Я. Ш., с ЕГН **********, от гр. С., ул. П. № **, вх. *,
ет. *1, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“
№ 49, бл.53Е, вх. В, по договор за потребителски кредит № 40000998228 от
17.08.2020 г., следните суми: договорна лихва /възнаграждение/ в размер на
248,62 лв., дължима за периода от 15.11.2020 г. до 03.12.2021 г.; сумата от
185,07 лв., представляваща лихва за забава, начислена за периода от
03.12.2021г. - датата на предсрочна изискуемост до датата на входиране на
заявлението в съда – 27.10.2022 г. и сумата от 125,83 лв. - лихва за забава,
дължима за периода от 16.10.2020 г. до 03.12.2021 г.
ОСЪЖДА Р. Я. Ш., ЕГН **********, да заплати на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК *********, сумата от 15 лева - държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение от 50 лв. за въззивното
производство.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Бургас за издаване на заповед за
изпълнение, съобразно настоящото определение, както и за поправка на ОФГ
в разпореждане № 14565/08.12.2022 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7