Р Е
Ш Е Н
И Е
№19 16.04.2020 година гр. Омуртаг
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Омуртаг
на седемнадесети
февруари две хиляди
и двадесета година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА
секретар Стела Викторова
прокурор
като разгледа докладваното от председателя Невяна Захариева административно
наказателно дело №203, по описа
за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от Т.И.А., с адрес: ***, против Наказателно постановление № 18-1292-002444
от 05.12.2018 г. на началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Т.. В
жалбата е посочено, че атакуваното НП е незаконосъобразно и неправилно, постановено
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се в жалбата,
че наказващият орган не бил обсъдил и съобразил всички доказателства по
преписката, както и разпоредбите на чл. 27 и чл. 28 от ЗАНН. Изтъкнато е, че
нямало убедителни доказателства за техническата изправност на техническото
средство, с което била измерена скоростта, неговото позициониране във времето и
пространството и за точното място на нарушението. Посочено е, че не било
отчетено направеното от жалбоподателя възражение, както и „субективната страна
на това административно нарушение“. Поради изложеното в жалбата се иска съда да
отмени обжалваното наказателно постановление изцяло. В съдебно заседание
жалбоподателят редовно призован не се явява, същият се представлява от адв. Н.М. ***,
който поддържа жалбата.
Ответникът - ОДМВР – Търговище, редовно
призован не изпраща представител по делото.
Районна прокуратура – Търговище, ТО
- Омуртаг, редовно призована не изпраща представител по делото и не изразява по
същото.
Съдът като прецени, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима,
и след като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
С приложения към административно - наказателната преписка АУАН серия Д, бл.
№ 752037/15.10.2018 г., съставен от мл. автокотрольор при ОДМВР – Т., е констатирано,
че на 10.06.2018 г., около 15.37 ч., в с. ***, обл. Т., по ул. ***, до № 9, в
посока на движение към гр. С., жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Тойота“,
модел „Ленд Крузер“, с регистрационен № ****, собственост на „Ником ЛТ“ – В., ЕИК
*********, с превишена скорост, като при максимално допустима скорост за
населеното място от 50 км/ч, се движел със 114 км/ч. Посочено, че скоростта
била засечена, фиксирана и заснета с АТСС „ARH CAM S1“, с фабричен № 11743С4,
че бил изготвен снимков материал № 21428, както и че бил отчетен толеранс на
измерената скорост от – 3 км/ч и наказуемата скорост била установена на 111 км/ч.
Като нарушена законова разпоредба е посочен чл. 21, ал. 1 от ЗДП. В АУАН е
отразено, че е съставен при условията на чл. 40, ал. 2, предл. 1 от ЗАНН и че е
иззет контролен талон № 4855606. Актът е подписан от актосъставителя, един
свидетел и от жалбоподателя при връчването му, като последният е посочил, че има
възражения, които ще представи в законоустановения срок. Приложена е снимка от 10.06.2018
г., заснета в 15:37:13.5 часа, на която е заснет лек автомобил марка „Тойота“,
с регистрационен № ****. Посочено е в описания снимков материал, че локацията
е: с. ***, обл. Т., с GPS координати: 43.161892 26.120685, както и че
максимално допустимата скорост на движение е 50 км/ч, а засечената скорост 114
км/ч. Отразено е и разстоянието, от което е направена снимката – 106 м. Налични
са маркери в средата на страните на снимката, които се пресичат именно върху
описания лек автомобил. Към материалите на административно-наказателната
преписка са приложени две декларации по чл. 188 от ЗДП – от законния
представител на собственика, с която е декларирал, че на 10.06.2018 г., в
15.37., МПС с рег. № ****, е било управлявано от жалбоподателя и декларация от
водача, с която жалбоподателят е декларирал, че на 10.06.2018 г., в 15.37., е
управлявал МПС с рег. № ****, собственост на „Ником ЛТ“ АД – В.. Въз основа на
описания по-горе АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление № 18-1292-002444
от 05.12.2018 г. на началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Т., с
което за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДП, на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДП, на жалбоподателят са наложени
административни наказания глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца и на основание Наредба № Із-2539/04.02.2013 г.
на МВР, са му отнети 12 контролни точки. Описанието на нарушението в НП е
идентично с описанието му в АУАН. Като писмени доказателства по делото са
приложени освен обсъдените по-горе и: покана до А. от 10.08.2018 г. да се яви
за съставяне на АУАН; справка за нарушител/водач, писма, обяснение от А.,
докладна записка, призовки, Заповед рег. № 8121з-515/14.08.2018 г. на министъра
на вътрешните работи, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017
г., с приложение към него, писмо № АУ-000029-64140/11.12.2017 г., извадка от
данните, записани от ATCC „ARH CAM S1“ с фабр. № 11743С4 на 10.06.2018 г. в
периода 15.00 ч. – 16.00 ч., Протокол от 10.06.2018 г., рег. № 363р-11643/12.04.2018
г., ведно със снимка на тех. средство, Заповед № 8121з-205/27.02.2018 г. на
министъра на вътрешните работи, Организационно-технологични правила за работа
със „Стационарно преносими уреди за контрол на скоростт. Гласни доказателства
не са ангажирани от страните.
Обсъждайки събраните по делото доказателства съдът намира жалбата за неоснователна.
При разглеждане на АУАН и НП съдът не констатира нарушения на процесуалния
и материалния закон. АУАН е издаден от упълномощено за това лице при спазване
на процесуалните изисквания на ЗАНН. НП е издадено от лице, снабдено със
съответната материална компетентност за това. Приложената Заповед рег. № 8121з-515/14.08.2018
г. на министъра на вътрешните работи доказва компетентността на актосъставителя
и на административно-наказващия орган. АУАН и НП съдържат всички изискуеми от
закона реквизити. Както АУАН, така и НП, са подписани и връчени на жалбоподателя.
С оглед на това съдът намира АУАН и обжалваното НП за законосъобразни от гледна
точка на реквизити и процедура по постановяването им.
Разгледано по същество обжалваното НП също се явява законосъобразно и
правилно. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДП редовно съставените актове по
посочения закон имат доказателствена сила до доказване на противното. По
посочените по-горе съображения съдът счита АУАН, въз основа на който е издадено
процесното НП за редовно съставен. От събраните по делото доказателства се
доказа по несъмнен начин фактическата обстановка описана в акта и наказателното
постановление. За доказване извършването на нарушението е приложена снимка от 10.06.2018
г., заснета в 15:37:13.5 часа, на която е заснет лек автомобил марка „Тойота“,
с регистрационен № ****. Посочено е в описания снимков материал, че локацията
е: с. ***, обл. Т., с GPS координати: 43.161892 26.120685, както и че
максимално допустимата скорост на движение е 50 км/ч, а засечената скорост 114
км/ч. Отразено е и разстоянието, от което е направена снимката – 106 м. Налични
са маркери в средата на страните на снимката, които се пресичат именно върху
описания лек автомобил. В АУАН и НП е отразена наказуемата скорост – 111 км/ч, определена
след изваждане от измерената скорост на допустимата грешка при измерване на
скоростта. От приложените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126/07.09.2017 г., със срок на валидност 07.09.2027 г.,
приложение към него и писмо № АУ-000029-64140/11.12.2017 г., се установява, че
техническото средство – преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип АRH CAM S1, с фабричен № № 11743С4,
с което е установено нарушението, е вписано в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване под № 5126. От приложението се
установява, че маркерите в средата на страните на изображението показват, че в
момента на заснемане на изображението лазерният лъч е измервал скоростта на
преминаващото превозно средство, определено от пресичането на тези маркери. Това
обстоятелство, както и на факта, че АТСС, с което е установено нарушението е с
вградено разпознаване на номера обосновават категоричен извод, че техническото
средство е отчело именно скоростта на движение на лек автомобил марка „Тойота“,
с регистрационен № ****, заснет на приложена снимка 10.06.2018 г., заснета в 15:37:13.5 часа.
С приложените по делото Организационно-технологични правила за работа със „Стационарно
преносими уреди за контрол на скоростта“, утвърдени със Заповед № 8121з-205/27.02.2018
г. на министъра на вътрешните работи, ясно е уредена организацията и
технологията на работа с тези уреди. Приложен е Протокол за използване на АТСС
от 10.06.2018 г., ведно със снимка на техническото средство, на която ясно е
видно позиционирането му. В цитирания протокол са отразени всички данни за
техническото средство, датата на използването му, мястото на контрол, максимално
разрешената скорост, началния и крайния час на осъществяването на контрол, брой
часове, номерата на първото и последно изображения, брой установени нарушения и
др. Приложена е и извадка от данните, записани от ATCC „ARH CAM S1“ с фабр. № 11743С4
на 10.06.2018 г. в периода 15.00 ч. – 16.00 ч., в която фигурира установено със
същото техническо средство на 10.06.2018 г. в 1537 часа, управление на лек
автомобил с рег. № ****, със скорост 114 км/ч при максимално допустима скорост
от 50 км/ч, като от инициалите на обработващия е видно, че същият е и
актосъставител. Изложеното води до извод за спазване на изисквания на Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. От
приложените декларации по чл. 188 от ЗДП по безспорен начин се установява, че
именно жалбоподателят е управлявал МПС с рег. № ВТ 0316 КМ, на 10.06.2018 г., в
15.37 ч. Ето защо съдът счита, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна визираното в акта и санкционирано с НП административно
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДП. Предпоставките, които установени по
безспорен начин, обуславят реализирането на административно – наказателната
отговорност на дееца са следните: първо – нарушителят да е извършил деянието, т.
е. да е установен факта на нарушението, второ – идентифициране на дееца и трето
- деянието да е извършено виновно. В настоящото производство се събраха
достатъчно доказателства, че жалбоподателят виновно е извършил конкретно
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДП. Няма разминавания в имената и другите данни,
които индивидуализират субекта на нарушението в лицето на жалбоподател. Размерът
на наложените наказания е определен съобразно регламентирания такъв в чл. 182, ал.
1, т. 6 от ЗДП, който предвижда конкретни размери на наказанието, а не
минимален и максимален размер на санкциите. По отношение на изложеното в
жалбата че наказващият орган не бил обсъдил и съобразил разпоредбите на чл. 27
и чл. 28 от ЗАНН съдът счита следното: Според ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по
н. д. № 1/2005 г., ОСНК, преценката за „маловажност на случая“ подлежи на
съдебен контрол, който включва и проверката за законосъобразност на преценката
на АНО по чл. 28 от ЗАНН. Следователно ако при преценка на нарушението съдът
стигне до извод, че случая е маловажен то следва да отмени НП само на това
основание, поради незаконосъбразност на преценката на АНО относно приложението
на чл. 28 от ЗАНН. Ако обаче при извършената преценка относно маловажността на
случая съдът прецени, че същият не е маловажен то следва да потвърди НП
независимо от това дали АНО е изложил или не мотиви относно липсата на
предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН. ЗАНН не съдържа дефиниция на „маловажен
случай“, поради което и предвид разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН е приложима
разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК. Съгласно посочената разпоредба „маловажен
случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно ТР № 6 от
15.XI.1973 г. по н. д. № 2/73 г., ОСНК на ВС, понятието „вредни последици“, е
по-широко от понятието „вреди“. То обхваща не само имуществени вреди, но и
всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за
обществото, защото засягат установения правопорядък, правата и задълженията на
гражданите, създават недоверие към установения държавен ред, финансовата и
стопанската система и др. В случая административното нарушение, за което е
санкциониран жалбоподателя е формално и настъпването на каквито и да е
имуществени вреди от него няма отношение към съставомерността и следователно
техният малък размер или липсата им не могат по никакъв начин да обосноват
маловажност на случая. Затова при преценката дали деянието е маловажен случай, следва
да се изхожда от съвкупната преценка на всички обстоятелства, характеризиращи
обществената опасност на конкретното деяние и дееца, наличните смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства, вредните последици – т. е. всички други последици, които
нямат имуществен характер, но са вредни за обществото и др. В конкретния случай
от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е
управлявал описания по-горе лек автомобил със скорост 111 км/ч в населено място,
където максимално допустимата скорост на движение е ограничена до 50км/ч, т. е.
с 61 км/ч над максимално допустимата скорост на движение. Управлението на МПС с
такава скорост в населено място безспорно води до повишена опасност от
възникване на ПТП, включително с пешеходец. От приложената по делото справка за
нарушител/водач, се установява, че А. многократно е наказван за извършени
нарушения на ЗДП – с наказателни постановления и фишове и нарушението по ЗДП,
за което е санкциониран с процесното НП не се явява изолиран случай в неговия
живот. Данните отразени в цитираната справка водят до извод, че жалбоподателят
системно е нарушавал разпоредбите на ЗДП, което се явява отегчаващо
отговорността обстоятелство. Предвид изложеното съдът намира, че не е налице превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства над отегчаващите такива, съответно
не може да се стигне до извод за по-ниска степен на обществена опасност на
нарушението и случаят не може да бъде приет за маловажен по смисъла на чл. 28
от ЗАНН. С оглед изложеното съдът намира жалбата за неоснователна, а
обжалваното по настоящото дело наказателно постановление за законосъобразно и
счита, че като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-1292-002444
от 05.12.2018 г. на началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Т., с
което за административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, Т.И.А., с адрес: ***, с ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 1, т.
6 от ЗДП, са наложени административни наказания глоба в размер на 800.00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца и на основание Наредба №
Із-2539/04.02.2013 г. на МВР, са му отнети 12 контролни точки, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Търговище в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени
в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА