М О
Т И В И
към присъда по НОХД N 3519 по описа за 2014 год. на Варненския
районен съд – ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.
Варненска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Т.А.А. , за това , че:
1/ На
21.07.2009г. в гр. Варна, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и
поддържал у Г.С.В. заблуждение, че ще му съдейства да придобие собствеността
върху л.а. „Мерцедес CL 500" с немски
регистрационни табели FN - LO
393 и номер на рама WDBPJ75J43A035241 и с това му причинил имотна
вреда в размер на 25 000 лева - престъпление по чл. 209 ал.1
от НК.
2/ На 18.03.2011г. в гр. Варна,
съзнателно се ползвал от неистински частен документ - „Договор за заем" от
20.03.2009г. между страните Т.А.А. - заемодател и Г.С.В.
- заемополучател, като го употребил пред разследващ
полицай при Второ РУП - ОД - МВР - Варна, като от него за самото му съставяне
не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316 вр.
чл. 309, ал. 1 от НК.
В
хода на съдебното
следствие на основание чл. 287
ал.1 от НПК, съдът е допуснал изменение на обвинението по пункт първи - деянието е квалифицирано като престъпление по чл. 210 ал.1 т.5, вр.
с чл. 209
ал.1 от НК при „големи размери” на причинената вреда.
В хода на съдебното производство е предявен граждански иск от Г. С. В. за
сумата от 25 000 хиляди лева, представляваща обезщетение за причинени в
резултат на деянието по чл. 209 ал.1 от НК имуществени вреди. Същият е приет за съвместно разглеждане в наказателния
процес и В. е конституиран в качеството на граждански ищец и частен обвинител в
процеса.
В хода на съдебното производство подс. А. не се признава за виновен, като същият дава
обяснения по случая.
В хода на съдебните прения, представителят на ВРП поддържа внесеното и
изменено обвинение с фактическата
обстановка, посочена в обвинителния акт. Твърди, че безспорно е установено по
делото, че подсъдимият е възбудил заблуждение у пострадалия В., че ще придобие
л.а., като е получил по банков път сумата представляваща продажна цена за същия.
Пледира да се кредитират изцяло като достоверни показанията на св. Р. и св. Ц. досежно отношенията между подсъдимия и пострадалия във връзка с процесния
автомобил. Пледира съдът да кредитира като достоверна изготвената в хода на досъдебното
производство съдебно-почеркова експертиза, с
аргумента, че именно същата кореспондира с останалия събран в хода на
наказателното производство доказателствен материал. Излага становище, че
обясненията на подсъдимия не корсепондират с
доказателствения материал по делото, поради което не следва да бъдат ценени при
формиране на вътрешното убеждение на съда. Твърди, че от събраните по делото
доказателства е индивидуализиран безспорно процесния автомобил,
като в тази посока изводите на ВРП не се разколебават и от показанията на св. Е.
и приобщените по делото документи, които сочат, че автомобил с посочените данни
е закупен в Германия след датата на инкриминираното деяние. Пледира подсъдимият
да бъде признат за виновен в извършване на престъпления по двата пункта на повдигнатото от ВРП и изменено в
хода на съдебното следствие обвинение и след като се съобразят като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото
съдебно минало на лицето и изминалия период от датата на извършване на деянието
по чл. 210 ал.1 т.5 от НК, на А. да бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода” при условията на чл. 55 от НК, а
именно под минимума – в размер на 11 месеца, което да бъде отложено с
изпитателен срок от три години. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен
и за извършване на престъплението по втория пункт от обвинителния акт, а именно
за деяние по чл. 316 вр. с чл. 309 от НК, като за
същото му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от три месеца,
изтърпяването на което да бъде отложено с изпитателен срок от две години.
Процесуалният представител на гражданският ищец и частен обвинител – адв. В. пледира, че в хода на съдебното производство
безспорно е установено, че подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил
престъпление по чл. 209 ал.1 от НК и по чл. 316 от НК. Пледира при формиране на
вътрешното си убеждение съдът да кредитира изцяло показанията на св. Р. и св. Ц..
Оспорват се заключенията по изготвените и приобщени в хода на съдебното
производство тройна и петорна съдебно-почеркова
експертиза.Иска да се уважи изцяло предявеният граждански иск.
Защитникът на подсъдимия – адв. И. пледира , че в
хода на съдебното производство не е доказано по безспорен начин подзащитният му да е осъществил деянията по обвинението,
възведено с обвинителния акт. Пледира
съдът изцяло да кредитира изготвените и приобщени по делото експертизи в хода
на съдебното производство, които освен че разколебават обвинението, сочат за
недостоверния характер на показанията, депозирани от пострадалия и неговите
познати – св. Р. и св. Ц.. Сочи се, че правомощията във връзка с ползването на
автомобила от В. са учредени не от подсъдимия, а от собственика на превозното
средство – св. У., съотв. именно последният е взел
паричната сума във връзка с предоставяне във владение на автомобила, която не
му е била превеждана по банков път, видно от показанията на самия У.. Твърди,
че не е безспорно установено по делото, че подсъдимият е отнел автомобила от
владението на св. В., доколкото показанията на последния и неговата приятелка в
тази връзка не следва да бъдат кредитирани. Излага становище, че дори да се
приеме като доказано подобно поведение от страна на подсъдимия, то същото
осъществява състава на друго престъпление, различно от това по възведеното му
обвинение. Твръди се, че не е безспорно
индивидуализиран и автомобила, средство за извършване на деянието по
повдигнатото обвинение по чл. 209 ал.1 от НК, доколкото видно от приобщените по
делото писмени доказателства автомобил с посочените в обвинителния акт
параметри е внесен на територията на РБ няколко месеца след инкриминираната
дата. Иска се съдът да оправдае подсъдимия по повдигнатите му обвинения и да
остави без уважение предявения граждански иск.
Подс. А. не се
възползва от правото си на последна дума.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и
като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
През 2009 г. св. Г.В. се
занимавал с покупко-продажба на автомобили. На неустановена по делото дата,
същият се запознал с подсъдимия А.. На 20.03.2009 г. между подс. А. в
качеството на заемодател и св. В. в
качеството на заемополучател, бил сключен договор за
заем за сумата от 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева. В общите условия на договора било
посочено, че заемодателят дава в заем на заемополучателя
посочената сума с падеж на връщане
20.07.2009 г. , като бил положен подпис от двете страни по съглашението.
На 21.07.2009 г. св. В. наредил
превеждане на сумата от 25 000 лева от своя сметка в „Алианц
Банк България” АД,
по сметка на подсъдимия Т.А., която впоследствие постъпила във владение
на последния. В графата на платежното нареждане, същият посочил „заем” като основание за извършване на
превода.
През 2009 г. подсъдимият Т.А. се
запознал със св. Х.У., който обслужвал притежавано от него превозно средство в
стопанисвания от А. автомобилен сервиз. У. споделил на А., че продава личния си
л.а„Мерцедес CL 500" купе, сив на цвят,
с немски регистрационни табели FN - LO 393 и номер на рама WDBPJ75J43A035241. Подсъдимият информирал св. В.
за параметрите на предлагания за продажба автомобил и последният решил да го
закупи.
На 21.07.2009 г. подсъдимият
уговорил среща между св. В. и св. У. пред нотариалната кантора на нотариус Б. ***
действие – РС-Варна. Било изготвено нотариално заверено пълномощно от Х.У., с което същият упълномощавал св. В.
да управлява в страната и чужбина процесното МПС и да
го представлява пред надлежните органи във връзка със същото. След като св. В. предоставил
на св. У. неустановена по делото парична
сума, последният предал на гражданския ищец нотариално завереното пълномощно.
В продължение на неустановен по
делото период св. В. управлявал автомобила. Впоследствие при неустановени по
безспорен начин по делото обстоятелства,
превозното средство преминало във владение на св. Е., който с декларация от
29.01.2010 г. пред компетентните органи, удостоверил, че е закупил превозното
средство на 16.12.2009 г. от Германия, съотв.
представил документ на немски език, удостоверяващ закупуването му. На 29.01.2010
г. св. Е. регистрирал превозното средство през органите на КАТ като лична
собственост.
На 19.12.2009 г. във Второ РУП
при ОД на МВР-Варна е регистрирана преписка с № 2177/ 2009 г. по постъпила
на 19.12.2010 г. жалба от А. Т. по повод съществуващ граждански спор
между същия и подсъдимия във връзка с продажба на автомобил. Св. Толонников и св. В. се познавали чрез общи приятели. В. бил
информиран от Толонников за отношенията си с подс. Т.А.. На 22.04.2010 г. по горепосочената преписка
постъпила молба от св. Т. с приложена към същата жалба от св. В. /без адресат/
с твърдение, че е уведомен от последния, че също е пострадал от действията на подс. А.. Във връзка
с представената жалба от св. В., на 30.06.2010 г. е образувано ДП 2177/2009 г.
по описа на Второ РУП при ОД на МВР-Варна срещу виновното лице за престъпление
по чл. 209 ал.1 от НК осъществено по отношение на В.. В хода на разследването е разпитан в
качеството на свидетел подс. А., като същият чрез
протокол за доброволно предаване от 18.03.2011 г. е предоставил на разследващия
орган договор за заем от 20.03.2009 г. / л. 40 т.І ДП/. В хода на досъдебното
производство е изготвена съдебно-графическа експертиза от ВЛ М.Ж.В. /л.37/,
заключението по която сочи, че подписът на „заемодател” е изпълнен от лицето Т.А.
с ЕГН: **********, подписът срещу „заемополучател” не
е изпълнен от лицето Г.С.В. с ЕГН: ********** и подписът срещу „заемополучател” представлява имитация на подписа на Г.В.. Впоследствие
с постановление за привличане от 17.04.2014 г. по ДП № 2177/09 г. по описа на
Второ РУП при ОД на МВР-Варна, Т.А. е привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл. 209 ал.1 от НК и за извършено престъпление по чл. 316 вр. с чл. 309 ал.1 от НК, на които квалификации се основава и внесения
обвинителен акт.
В хода на съдебното производство
е назначена и извършена тройна съдебно- почеркова
експертиза /л. 130, СП/ от ВЛ при ВОС – Б.Б., Н.Б. и Е.А.,
заключението на която сочи, че подписът в долната лява част на договора за заем
от 20.03.2009 г., е положен от Т.А. и
подписът положен в долната дясна част на документа, срещу „заемополучател”
е положен от лицето Г.С.В..
В хода на съдебното следствие по
искане на страните и с оглед изясняване на фактите, предмет на доказване по
делото, е назначена и извършена петорна съдебно-графическа експертиза /л.242,
СП/ от експерти при НИКК – София, видно
от експертното заключение по която подписът в долна лява част на договора за
заем от 20.03.2009 г. срещу заемодател е положен от лицето Т.А., подписът в
долната дясна част на документа срещу „заемополучател
е положен от лицето Г.В., съотв. подписите срещу
„заемодател” и „заемополучател” не са положени от
едно и също лице.
Подс. Т.А.А. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, със средно образование, разведен, работи,
неосъждан с ЕГН: **********.
Горепосочената фактическа
обстановка, се установява от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, които съдът е оценил като достоверни и е кредитирал същите.
Кредитирани от съда като достоверни са писмените доказателства по делото, а
именно – приобщените в хода на съдебното производство тройна-съдебнографическа
експертиза /л.130 , СП/ и петорна съдебно-графическа експертиза /л.242, СП/,
изисканите и приобщени в хода на съдебното производство документи, касаещи
регистрацията на процесния автомобил на територията
на РБ /л.59-90 от СП/, договор за заем от 20.03.2009 г. /л.40, ДП/, преводно
нареждане от 21.07.2009 г. /л.29, ДП/, документ за застраховане на процесния автомобил от 31.07.2009 г. и застраховка „Гражданска отговорност” по
отношение на същия от посочената дата/ л. 30-33, ДП/, протокол за доброволно
предаване от 18.03.2011 г. /л. 34, ДП/, пълномощно, с което се учредява
представителна власт по отношение на посочения автомобил от св. У. в полза на
св. В. /л.55, ДП/, копие – извлечение от
регистъра на нотариус Б.В. от 21.07.2009 г. /л.106, ДП/, документи за
регистрация и пререгистрация на процесния автомобил
на територията на РБ, приобщени в хода на ДП, жалба на Г.В. и молба от А.Т.,
приобщени към материалите по ДП, досежно факта на
подаването на цитираната жалба и датата на депозирането й, свидетелството за
съдимост на подсъдимия. При формиране на вътрешното си убеждение, съдът
кредитира изцяло като достоверни показанията на св. Н., депозирани в хода на
съдебното и досъдебното производство, последните приобщени чрез прочитането им,
като съобрази, че същите кореспондират с останалия кредитиран от съда
доказателствен материал. Показанията на св. У., депозирани в хода на съдебното
и досъдебното производство /последните, приобщени чрез прочитането им/, съдът
кредитира изцяло като съответстващи на ценения от съда доказателствен материал.
Обясненията на подсъдимия съдът кредитира в частта, в която той е изложил
фактите, касаещи сключения с подсъдимия заем, като е съобразил, че същите
съответстват на доказателствата, въз основа на които е формирал вътрешното си
убеждение. Показанията на св. Т., съдът кредитира частично досежно
отношенията му със св. В. и подсъдимия, доколкото в тази им част е преценил, че
са относими към предмета на делото в широк смисъл и кореспондират с
доказателствения материал, който е кредитиран като достоверен. С оглед
съществените противоречия между показанията на св. В. и приобщените по делото
доказателства, съобразени от съда при изграждане на вътрешното му убеждение, и
в частност – изготвените тройна и петорна съдебно-графическа експертиза, както
и с оглед вътрешните противоречия в показанията на св. В., а и констатираното
отклонение от правилата на житейската логика в изложените от лицето твърдения,
съдът оцени като недостоверни показанията му, депозирани в хода на съдебното и
досъдебното производство досежно основанието за
извършване на преводното нареждане на 21.07.20009 г., отношенията си с
подсъдимия А. преди инкриминираната дата и твърдението, че не се е срещал със
св. У. и не е имал отношения със същия, както и досежно
обстоятелствата, касаещи лишаването му от възможността да ползва процесния автомобил. С оглед близките приятелски отношения
на св. В. със св. Р., св. Ц. и св. Д., обстоятелството че показанията им
обслужват позицията на същия обслужваща интересите му като страна в процеса, в
качеството му на граждански ищец и факта, че твърденията на посочените лица не
се подкрепят от други доказателства по делото, съдът не изгради вътрешното си
убеждение досежно фактите – предмет на доказване по
делото върху показанията на цитираните свидетели. Показанията на св. Б., досежно обстоятелствата около сключения от подс. А. със св. В. договор за заем, съдът кредитира, като
съобрази, че същите кореспондират с обективни доказателства, приобщени по
делото и в частност – приобщените в хода на съдебното производство
съдебно-графически експертизи.
Въз основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства и
така установената фактическа обстановка, съдът констатира от правна страна
следното:
1/ по пункт втори от повдигнатото обвинение по отношение подс. А. за
осъществено от него престъпление по чл. 316 вр. с чл.
309 от НК.
В хода на съдебното производство, въз основа
на изготвените и приобщени тройна съдебно-графическа експертиза и петорна
такава, се установи различна фактическа обстановка от изложената в обвинителния
акт досежно характеристиките на представения в хода
на досъдебното производство документ от подс. А. –
договор за заем от 18.03.2011 г. Видно от цитираните заключения, вещите лица,
изготвили експертизите са категорични, че подписът върху документа срещу „заемополучател” е положен от св. В.. Доколкото експертните
заключения са обосновани, както с оглед на писменото им съдържание, така и
предвид изявленията на вещите лица в хода на разпита им в съдебно заседание,
съдът формира убеждение, че св. В. е положил подпис срещу „заемополучател”
в посочения документ, респ. той е
истински такъв, с оглед на което деянието, реализирано от подсъдимия на
посочената дата не съставлява престъпление.
Съдът оцени като неоснователни
доводите на представителя на ВРП, че съдът следва да кредитира при формиране на
вътрешното си убеждение заключението по изготвената в хода на досъдебното
производство съдебно-графическа експертиза, доколкото същата кореспондира с
гласните доказателства по делото подкрепящи тезата на пострадалото лице. В тази
връзка съдът съобрази, че наличието на извод в обратния смисъл от осем на брой вещи лица по делото, сочи за
достатъчна категоричност на експертните съждения в посока, различна от
изложената в експертното становище по единичната съдебно-графическа експертиза.
Друг е въпросът, че в случая гласните доказателства сочени от представителят на
ВРП като основание за преценка достоверността и обосноваността на експертизите
са предоставени от лице с икономически интерес от изхода на процеса /а именно
св. В./ и от лица от приятелския кръг на последния, поради което същите не
могат да служат като база за преценка на обективността на останалите
доказателства по делото.
2/ по
пункт първи от повдигнатото обвинение по отношение подс. А. за
осъществено от него престъпление по чл. 210
ал.1 т.5, вр. с чл. 209 ал.1 от НК
От събрания по делото
доказателствен материал не се установи по безспорен начин посочената в
обвинителния акт фактическа обстановка, съответно виновността на подс. А. в осъществяване на деянието по повдигнатото му
обвинение.
Съгласно правната теория и
съдебната практика възбуждането на заблуждение, като форма на изпълнителното
деяние при престъплението „измама” по чл. 209, ал.1 от НК, представлява активно
поведение, с което се формират неверни представи у определено лице въз основа
на които, същото взема решение да извърши акт на имуществено разпореждане и
именно вследствие на този акт настъпват вреди в патримониума
на същия или друг правен субект. Поддържането на заблуждение, като форма на престъпното
деяние, представлява от своя страна, активно поведение с което деецът затвърждава формирали се вече представи в съзнанието на
определено лице, вследствие именно на които последното е мотивирано да извърши
акт на имуществено разпореждане, в непосредствена връзка с който настъпват
вреди в патримониума на това или друго лице.
Анализът на механизма на
измамата, съгласно разпоредбата на чл. 209 от НК, сочи че с оглед установената
по делото фактическа обстановка, подсъдимият не е осъществил съставът на
престъпление по цитираната разпоредба, нито от обективна, нито от субективна
страна.
В хода на съдебното производство,
съдът установи фактическа обстановка, различна от посочената в обвинителния акт
относно извършеното от подсъдимия нареждане на сумата от 25 000 лева по
сметка на подсъдимия. Макар осъщественият превод да е реализиран на същата
дата, на която е извършено упълномощаването на св. В. да управлява процесния автомобил, предвид наличието на договор за заем
между страните за сумата от 35 000 лева /който предвид приобщените по
делото експертизи и изложените по-горе доводи съдът кредитира като действителен
такъв/, както и с оглед посоченото в преводното нареждане основание за извършване
на плащането – по заем, съдът счита, че плащането е извършено с оглед
съществуващи между подсъдимия и частния обвинител граждански правоотношения, а не
във връзка с възникнали облигационни правоотношения
с предмет – процесния автомобил. С оглед на изложеното,
не се установи по безспорен начин настъпила вреда в конкретен размер за
подсъдимия, свързана с възникналите на същата дата правоотношения между св. В.
и св. У.. Същевременно в показанията си св. У. сочи, че св. В. е извършил безкасово
плащане с лично предаване на определена парична сума във връзка с възникналите
помежду им отношения, касаещи ползването на посочения автомобил. Твърденията на
св.В. в обратния смисъл се опровергават от изявленията на св. У., като
последният сочи, че се е срещнал пред
нотариалната кантора с В. и подс. А., от
обясненията на самия подсъдим, както и от показанията на св. Н., депозирани в
хода на досъдебното производство, доколкото същият сочи, че при извършване на
нотариална заверка на подписа на У., последният е бил придружаван от две лица
от мъжки пол. Доколкото по делото не бе представен предварителен договор за
продажба на процесния автомобил, съотв.
не се събраха гласни доказателства сочещи реализирано от св. В. плащане във
връзка с процесния автомобил, различно от извършения
превод с посочено заемно отношение като основание за осъществяване на плащането, съдът не установи по безспорен
начин, настъпила ли е вреда за св. В. във връзка с възникналите отношения по
повод на процесния автомобил и в какъв размер е тя.
Не се установи по безспорен начин
и обстоятелството, че подсъдимият съзнателно
е формирал неверни представи у св. В.
във връзка с прехвърляне собствеността върху процесния
автомобил. Видно от показанията на св. У., които кореспондират с писмените
доказателства по делото и в т.ч. със съдържанието на приложеното по делото
пълномощно, а частично и с показанията на св. В., между последния и У. са
възникнали граждански правоотношения със
съдържание на преддоговорни такива. Същите са
постигнали съгласие да се реализира покупко –
продажба на процесното моторно превозно средство, като
за постигане на посочения резултат, подс. А. е
реализирал единствено посредническа дейност по свързване на лицата. Липсват
безспорни доказателства, че подсъдимият е съзнавал, че определени бъдещи факти
ще осуетят подписването на окончателен договор между страните , съотв. подсъдимият ще бъде лишен от възможността да ползва
предоставеният му във владение автомобил.
Същевременно изводите на ВРП досежно реализираното от подсъдимия отнемане на автомобила
от владението на В. се основава единствено на показанията на самия граждански
ищец и св. П.Д. – интимна приятелка на пострадалия към инкриминирания период. Посочените
показания обаче не се характеризират с необходимата степен на обективност и
безпристрастност, за да послужат като основа за изграждане на вътрешно
убеждение от съда досежно обстоятелствата, довели до
лишаване на св. В. от владението на процесната вещ.
Това е така, доколкото показанията на св.В. се намират в съществено
противоречие с обективни доказателства по делото и в частност с приобщените по делото
съдебно-графически експертизи, от заключението по които се установява, че между
него и подсъдимия са съществували облигационни отношения преди инкриминираната
дата, каквито той категорично отрича да е имал с А.. Анализът на
доказателствата в посочения смисъл, сочи наличие на икономическа изгода за В.
от евентуален изход на делото в полза на обвинителната теза, поради което и с
оглед на констатираното противоречие, съдът игнорира показанията му. Поради
изложените съображения, съдът игнорира и показанията на св. Д., като съобрази
близките й отношения със св. В. и фактът, че тези показания обслужват
икономически изгодната за гражданския ищец позиция по делото съотв. с оглед на обстоятелството, че лицето не е в
състояние да индивидуализира субекта, зокойто твърди, че се е появил пред дома на В.,
ползвал е автомобила и впоследствие не го е върнал.
Недостоверността на показанията
на св. В. относно начина на постигане на уговорката във връзка с предаване на
фактическата власт върху автомобила и реализирано от същия плащане, следват и
от наличното противоречие на твърденията
му с правилата на житейска логика. Нелогични и абсолютно неясни за делото са субективните респ. обективни причини, поради
които според твърденията на св. В., същият е бил мотивиран да преведе
значителна парична сума по сметка на непознато лице, без да се срещне със
собственика на превозното средство, посочвайки като основание за превода
„заем”, лишавайки се по посочения начин да докаже връзката между осъщественото
плащане и постигнатите договорености досежно процесното превозно средство. При преценката за логичната
недостоверност на показанията на св. В. в тази посока, съдът съобрази и
наличието на практически опит, придобит от лицето в посочения вид сделки, предвид
твърденията на гражданския ищец, че системно се е занимавал с покупко-продажба
на автомобили.
Житейски нелогични са и
твърденията на св. Р., близък приятел на св. В. от детските години, че е
присъствал на уговорката с подс. А., бил е свидетел на реализиран от него акт на
разпореждане и не е предприел каквито и да е действия да разубеди приятеля си
да реализира плащане, с оглед изразеното в съдебно заседание твърдение:
„съмнително ми беше”.
Противоречи на обикновената
житейска логика и твърдението на подс. В., св. Р. и св. Ц., че гражданският ищец е реализирал плащане във връзка с процесния автомобил без наличие на документ, удостоверяващ
основанието за реализирането му, доколкото от доказателствата по делото не бе
установено да е подписан на инкриминираната дата респ. впоследствие, предварителен
договор за продажба на автомобила, да е съставена разписка сочеща предаване и
получаване на сума във връзка с ползването респ. с бъдещо прехвърляне
собствеността върху автомобила.
За да игнорира показанията на св.
В. съдът съобрази и вътрешните противоречия в същите, касаещи изявленията на
лицето в различните фази на процеса. Подобни противоречия съдът констатира,
както по отношение на факта дали е бил сключен предварителен договор за
прехвърляне на превозното средство и предаване на сумата, подписани от св. У.,
така и по отношение на съдържанието на пълномощното и в частност – дали със същото е учредено
правомощие да договаря сам със себе си, както и досежно
обстоятелствата, касаещи лицата, в чието владение се е намирал автомобила
непосредствено преди да инициира депозиране на жалба срещу подсъдимия и и съдържанието на проведените разговори с тях.
Друг е въпросът, че дори да се
приемат за доказани фактите, касаещи извършени от подс.
А. действия по отнемане владението на превозното средство от св. В., същите не
обосновават изводи за осъществено измамно действие, а биха могли да сочат
реализиране на престъпно отнемане, в случай, че отнемането е осъществено без
знанието и съгласието на правоимащото лице. Павоимащо лице в случая се явява собственикът на автомобила,
който към 29.01.2010 г., дата предхождаща депозирането на жалба пред
компетентните органи, е лице различно от лицето, предало фактическата власт
върху превозното средство на св. В.. Доколкото по делото липсват категорични
доказателства, както относно отнемането на автомобила, така и относно датата на
която евентуално е сторено това, не съществува обективна възможност от
установяване противозаконен ли е характерът на посоченото отнемане.
Поради изложеното, съдът счита,
че по делото не са налице безспорни доказателства обосноваващи категоричен
извод, че подс. А. е осъществил деянието описано в
обвинителния акта, квалифицирано в обвинителния акт и с допуснато изменение на
обвинението като престъпление по чл. 210 ал.1 т.5, вр.
с чл. 209 ал.1 от НК.
Съгласно практиката на
Европейския съд по правата на човека, осъдителната присъда не може да се
основава само и единствено на едно косвено доказателство, макар и установено по
категоричен начин, тъй като при липсата на други доказателства, същото дава
основание само за предположения за осъщественото деяние, в случая – за неговия
автор.
Основно правило, произтичащо от
презумпцията за невиновност и принципа за разкриване на обективната истина в
наказателния процес е, че присъдата не може да почива на предположения по
отношение на фактите – предмет на доказване по делото, в т.ч. и за авторството
на деянието. Категорична е в този смисъл и съдебната практика, според която
обвинението, повдигнато по отношение на подсъдимия, следва да бъде доказано със
средства и по начин, който не оставя съмнение относно извършване на
престъплението и неговия автор.
Поради изложените по-горе
съображения и като прецени, че в хода на съдебното производство, от
установената въз основа на доказателствения материал фактическа обстановка, не
бе преодоляно съмнението относно обективните и субективни признаци на деянието
и неговото авторство, съдът прецени че в наказателния процес не е установено по категоричен начин обосноваността на
обвинението.
С оглед на изложените фактически
доводи и правните изводи въз основа на тях и на основание чл. 304, пр.1 от НПК,
съдът призна подс. Т.А.А. а
за невиновен в извършване на
престъпление по чл. 210 ал.1 т.5, вр. с чл. 209 ал.1 от НК от НК.
По отношение на предявения граждански иск срещу подс. А. за причиненото деяние по чл. 210 ал.1 т.5, вр. с чл. 209 ал.1 от НК:
Съгласно
чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Тази отговорност се
поражда при наличието
на причинна връзка между противоправното
и виновно поведение на дееца и настъпилите
вреди, за
всички вреди които са пряка и непосредствена последица от деянието – както
имуществените, така и неимуществените. Относно
предявения граждански иск срещу подсъдимия съдът намира, че в хода на съдебното производство не се доказа по безспорен начин, че
за св. В. са настъпили визираните в гражданския иск щети, съотв.
че същите са реализирани вследствие на виновно и противоправно
поведение на подс. А. по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Доколкото
съдът е призван да се произнесе по деликтната, но не
и по отношение на договорната отговорност между лицата, извън предмета на
настоящото дело е въпросът дали по отношение на гражданският ищец са настъпили
вреди произтичащи от възникнали между него и подсъдимия договорни отношения .
Поради
изложените съображения, съдът остави без уважение гражданския иск, предявен от Г.В.
срещу подс. Т.А..
Съгласно
разпоредбата на чл.190,
ал.1 от НПК деловодните
разноски по делото следва да останат за
сметка на държавата.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: