Р Е Ш
Е Н И Е
№ 248/31.05.2021 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди
двадесет и първа година, в състав :
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар Александрова и с участието на прокурора Александрова,
като разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 234/2021 г. по описа на Административен съд Монтана
Производството е по реда на чл.208 и сл.АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Обжалва се решение № 260033/02.03.2021 г., постановено по АНД № 215/2020 г. по описа на РС Лом, с което е отменено наказателно постановление № 12 - 001649/23.02.2020 г. на директора на дирекция “Инспекция по труда” Монтана, с което на И.М. ***, местност Ширините №5, в качеството на длъжностно лице- технически ръководител, е наложена глоба в размер на 1000 лева на основание чл.416, ал.5 във вр.с чл.413, ал.2 от КТ, за нарушение чл.26, т.1, т.8б от Наредба №2 за минималните изисквани за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР.
Касаторът, директор на Дирекция “Инспекция по труда” Монтана, обжалва решението на съда. В касационната жалба моли същото да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, иска да се потвърди наказателното постановление, като навежда доводи за неправилност на решението на въззивната инстанция.
Ответникът по касационната жалба, представляван в съдебно заседание от пълномощника адв.М. и в отговор на касационната жалба, моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение, като навежда доводи относно неговата правилност, респективно доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление. Претендира разноски пред двете инстанции.
Представителят на ОП Монтана, изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен, при което същата е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
За да постанови обжалваното решение, съставът на Районен съд Лом е приел, че в административнонаказателното производство не е доказано, че привлеченото към административнонаказателна отговорност лице е извършило нарушение за което е санкционирано, на първо място в производството не е безспорно установено твърдяното нарушение, не е установено, че към момента на проверката да са извършвани СМР, не е посочено каква дейност са извършвали работниците. В производството от събраните и представени писмени доказателства, които не са оспорени в производството пред въззивния съд, не се установява наказаното лице да е извършило твърдяното нарушение на сочените разпоредби от трудовото законодателство. Поради което, след като обсъдил всички установени факти и възражения на страните, правилно е постановил, че неправилно административнонаказаващият орган е приел, че е налице надлежно установено нарушение по чл.26, т.1 и т.8б от Наредба №2 за минималните изисквани за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР. Правилно въззивният съд е приел, че наказващият орган не е доказал твърденията си за твърдяното нарушение, от събраните по делото писмени и гласни доказателства не може да се направи извод, че описаното административно нарушение е извършено от ответника.
Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на закона – релевираното с жалбата касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Касационният състав споделя изцяло мотивите на районния съд, за да постанови обжалваното съдебно решение, с което е отменено наказателното постановление, поради което не смята за необходимо да ги преповтаря. С оглед на направените в касационното производство възражения от касатора, както и за пълнота на мотивите, следва да отбележи следното:
Доводите в касационната жалба доводи не се подкрепят от събраните в производството доказателства, не кореспондират с изложеното от касатора становище за наличие на извършено нарушение и неговия нарушител. Извършената проверка очевидно е непълна, вседствие на което неправилно е определен и извършителя на нарушението. Поради това настоящият касационен състав категорично не приема становището на касатора, че е налице безспорно установено нарушение и нерушител.
Настоящият съдебен състав установява в рамките на служебна проверка по чл.218 АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила.
С оглед изхода на делото и своевременно заявено от страна на пълномощника на ответника по касацията искане за присъждане на разноски пред касационната инстанция, като няма възражение от страна на касатора относно размера на адвокатското възнаграждение, следва да бъде уважено в хипотезата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в размер на 400/четиристотин/ лева, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 21.04.2021 г.
Предвид изложеното и основание чл.221 АПК във вр. чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260033/02.03.2021 г., допълнено относно разноските от 26.03.2021 г., постановено по АНД № 215/2020 г. по описа на РС Лом.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда“ София, дирекция „Инспекция по труда“ Монтана, да заплати И.М. ***, местност Ширините №5, вх.5, ет.3, ап.9, сумата в размер на 400/четиристотин/ лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: