Р
Е Ш Е
Н И E №
260157
гр.Хасково, 05.05.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд първи въззивен граждански
състав
на седми април
две хиляди двадесет и първа
година
В
открито съдебно заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
ДЕЧЕВА
Членове: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
Секретар:
Р* Г*
Като
разгледа докладваното от съдия Серафимова
В.гр.д. № 167 по описа на съда за 2021 год.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,подадена от Е.А.Е.,чрез
назначения му особен представител адв.А.Г. *** против Решение № 260009/14.01.2021
г.,по гр.дело № 713/2020 г., по описа на Районен съд – Димитровград.
С решение № 260009/14.01.2021
г. по гр. дело № 713/2020 г. по описа на Районен съд - Димитровград, съдът е
осъдил Е.А.Е., с ЕГН **********, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, да
заплати на „БНП Париба Пърсънъл файненс“ С.А, Париж Франция, с рег. №
*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България – гр. София, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост
4“, „Бизнес парк София, сгр. № 14, представлявано от Д* Д*в-заместник управител, сумата от 1310,01 лева / хиляда
триста и десет лева и една стотинка/- главница по Договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CREX-***** от 17.06.2017 г.,
377.19 лева /триста четиридесет и един лева и деветдесет и седем
стотинки/-лихва за забава, за времето от 20.08.2017 г. до 13.03.2020 г., ведно
с лихва върху главницата, считано от 16.03.2020 г. до окончателното изплащане
на задължението,както и направените деловодни разноски в общ размер от 752.40 лева /седемстотин петдесет и два лева и
четиридесет стотинки/.
Недоволен от решението е останал
въззивникът Е.А.Е., който чрез назначения си особен представител го обжалва с
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност.Твърди се в жалбата, че
длъжникът не е бил уведомен за настъпването на предсрочната изискуемост на
кредита, поради което не можело да се приеме, че предявения иск имал характер
на волеизявление за такава предсрочна изискуемост. Изложени са съображения и по
съществото на спора.Претендира от въззивната инстанция да отмени обжалваното
решение на Районен съд - Димитровград и
вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли предявения осъдителен иск
В
срока по чл. 263,ал.1 от ГПК, е
депозиран писмен отговор от въззиваемата страна „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България – гр. София, с който се оспорва подадената въззивна жалба и
се излагат съображения за нейната неоснователност. Претендира от въззивната
инстанция да потвърди обжалваното решение на РС-Димитровград. Претендира се и
присъждане на разноски.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства и
във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, Франция, с ЕИК *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс"С.А. клон България, с ЕИК *********,
с искова молба, с която срещу Е.А.Е. е
предявен иск за заплащане на неизпълнено задължение по договор за
кредит.
В
исковата молба се твърди,че БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Париж, Франция, с ЕИК *********,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс"С.А. клон България, с ЕИК *********, с Договор за потребителски кредит
№СКЕХ-14955150 от 17.06.2017г. е отпуснала потребителски кредит на ответника Е.А.Е. в размер на 1310,01 лева и закупуването на
застраховка от 211,01 лева. Сумата,
уговорена в договора била изплатена на
ответника с което ищецът изпълнил задължението си по договора. Усвояването
на кредита било потвърдено от Е.Е. с
полагане на подпис в поле „Удостоверение на изпълнението" в договора,като по този
начин ответника възникнало задължение да погаси заема на 24
месечни вноски от по 70,30 лева всяка, като в тях освен главница бил включен и
уговорен между страните лихвен
процент, представляващ възнаградителна лихва. Във вноската била включена и сума за погасяване на задължението по
допълнително сключената застраховка. Длъжникът не бил извършил плащане на нито една от вноските
по договора, поради което и съгласно клаузите на договора, вземането на
кредитора ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателя просрочи две
или повече месечни вноски, считано от датата на падежа на втората пропусната месечна вноска. С предявения осъдителен иск ищецът прави изявление, че приема отпуснатия на ответника Е.А.Е. потребителски кредит в размер на 1310,01 лева и
закупуването на застраховка от 211,01 лева. за предсрочно изискуем, като с
връчването на исковата молба на ответника изискуемостта на вземането се счита за обявена на длъжника. Ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва от 341,97 лева, за
периода от 20.08.2017г. до 13.03.2020г. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
1310,01 лева-главница по договора за кредит, 377,19 лева- възнаградителна лихва по договора за периода от
20.07.2017г. до 20.06.2019г., 341,97 лева- лихва за забава за времето от
20.08.2017г. до 13.03.2020г.. ведно с лихва
върху главницата,считано от 16.03.2020г. до окончателното изплащане на задължението.Претендира и присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът Е.А.Е., чрез назначения му особен представител, в срока по
чл. 131
от ГПК е оспорил изцяло предявените искове.В отговора се твърди,че ищецът е бил длъжен да
уведоми ответника за настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост представлявала прекратяване
на договора, което настъпвало с известието на банката към длъжника за настъпването на този факт. Кредиторът следвало да изпрати до длъжника едностранно писмено волеизявление, което представлява
упражняване на неговото преобразуващо право и което трябва да достигне до длъжника, за да може
предсрочната изискуемост да има действие,които условия в настоящия случай не
били изпълнени. Претендира от съда да
отхвърли предявените против ответника
искове като неоснователни и недоказани.
За изясняване на делото от
фактическа страна първоинстанционният съд е събрал и обсъдил всички относими
доказателства, касаещи релевантните за спора между страните факти и обстоятелства.
Предявени са при условията на обективно
съединяване иск с правно
основание чл. 79 ал.1,
вр.чл.240 от ЗЗД и иск с правно
основание чл.86 от ЗЗД.
По делото безспорно е установено,
че на 17.06.2017г., страните
са сключили договор за потребителски кредит, за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта СRЕХ-
***. Съгласно договора ищецът е предоставил на ответника кредит за
закупуване на стока- компакт диск /СD
система SONI , Модел SHAKE ХЗ, на стойност 1099 лева. Видно от приетата като писмено доказателство фактура №**********,
издадена на 17.06.2017г. от „Технополис България"ЕАД, Хипермаркет - Плевен, на
същата дата стоката е била закупена от ответника и платена
изцяло с предоставения от ищеца кредит. Не се спори и относно това, че при подписване на договора за
кредит Е.Е.
е сключил и договор за застраховка- сигурност на плащанията за сумата от 211,01 лева, която също
е следвало да заплати на вноски на ищеца.
Видно от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза от уговорените между страните 24 месечни вноски,
които ответникът е бил длъжен да плаща месечно
не е платил нито една вноска.
Спори се
по делото за предсрочната
изискуемост на задълженията по договора за кредит и дължи ли, и какви суми ответникът Е.А.Е. на „БНП Париба Пърсънъл Файненс"ЕАД. В чл.3 на
договора за потребителски кредит е предвидено, че при просрочване на две или
повече месечни вноски, считано от датата на падежа на
втората погасителна вноска,вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му
размер, включително и за всички
определени от договора надбавки,
ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането. С оглед настъпилата забава
в плащанията по договора, както
и след неплащане от страна на ответника на втората погасителна вноска, с падеж 20.08.2017г., цялото задължение на
ответника е станало предсрочно изискуемо и
съгласно чл.3 от
договора, за това не е било необходимо да бъде изрично уведомяван от кредитора.
По
делото не са представени доказателства от страна на ищеца, че след датата
20.08.2017 г., ищецът е обявил изрично на ответника, че задълженията му по
кредита са станали изцяло предсрочно изискуеми, като в конкретния случай следва да се
има предвид от една страна договореното от страните настъпване на автоматична
предсрочна изискуемост на цялото задължение, а от друга страна и обстоятелството, че срокът на договора за
кредит е изтекъл на 20.06.2019г., когато
е настъпил и падежа на последната
дължима месечна вноска. С изтичането на срока на договора и доколкото длъжникът по договора не е платил
нито една от дължимите погасителни вноски следва да се приеме, че е настъпила
изискуемостта на цялото задължение и не
е необходимо обявяване на предсрочна изискуемост на кредита от
страна на кредитора.Към датата на предявяване на иска
и постъпване на исковата молба в съда - 16.03.2020г., изискуемостта на всяка
една от 24-те дължими месечни вноски по договора за кредит е била настъпила, поради
което не е необходимо обявяване
на предсрочна изискуемост на
кредита.Предвид заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, съгласно което ответникът
не е заплатил нито една от дължимите месечни погасителни вноски, следва да се
приеме за безспорно установено и доказано,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 1310,01 лева, представляваща главница по
кредита, както и сумата от 377,19 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 20.07.2017г.- падежа на
първата неплатена вноска до 20.06.2019г.
-падежа на последната погасителна
вноска по кредита.Съгласно
разпоредбата на чл.3 от договора, при просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му
размер, без да е необходимо изпращането
на съобщение за настъпването на предсрочната изискуемост. Уговорено е
обезщетение за забава в размер на ОЛП, обявен от БНБ, в сила от 01 01.
съответно от 01.07.на текущата година,плюс
10%, на основание ПМС №100/29.05.2012г.С оглед договореното между страните и след като ответникът не е изпълнил задължението си за плащане на дължимите
месечни вноски с падеж на 20.07.2017г.
и на 20.08.2017г., то от втората дата цялото му задължение е станало предсрочно изискуемо,поради което ищецът е
започнал да начислява и лихва за забава върху цялата дължима главница от 20.08.2017г., като
до 13.03.2020г.-датата на изготвяне
на исковата молба, размерът на лихвата е 341,97 лева.
Предвид изложеното предявените искове с
правно основание
чл.240 вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за основателни и доказани. Ответникът Е.А.Е.
следва да бъде осъден да заплати на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, Франция, с ЕИК
*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс"С.А. клон България, с ЕИК *********, сумата от 1310,01
лева-главница по договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта СRЕХ- *** от 17.06.2017г., 377,19 лева- възнаградителна лихва
по договора за периода от 20.07.2017г. до
20.06.2019г., 341,97 лева- лихва за забава за времето от 20.08.2017г. до
13.03.2020г., ведно с лихва върху
главницата, считано от 16.03.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
До същите изводи е достигнал и
първоинстанционния съд, поради което е постановил валидно, допустимо и правилно
решение, което следва да се потвърди
изцяло.
Предвид неоснователността на подадената
въззивна жалба, въззивникът ще следва да
бъде осъден на основание чл.78,ал.8 от ГПК,вр. чл.37 от Закона за правната
помощ, вр. чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, да заплати
на „БНП Париба Пърсънъл файненс“ С.А,
Париж Франция, с рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България – гр. София, с ЕИК *********, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260009/14.01.2021г.,по гр. дело № 713/2020
г. по описа на Районен съд – Димитровград.
ОСЪЖДА Е.А.Е., с ЕГН **********, с постоянен
адрес *** и настоящ адрес ***, на основание чл.78,ал.8 от ГПК,вр. чл.37 от
Закона за правната помощ,вр. чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл файненс“ С.А, Париж Франция, с рег. №
*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България – гр. София, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост
4“, „Бизнес парк София, сгр.№14,представлявано от Д* Д*-заместник управител юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.