Решение по дело №4834/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3894
Дата: 30 май 2019 г. (в сила от 30 май 2019 г.)
Съдия: Стилияна Красимирова Григорова
Дело: 20191100504834
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. София, 30.05.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

 

ЧЛЕНОВЕ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА

 

РАЙНА МАРТИНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Григорова ч.гр.д. № 4834 по описа на съда за 2019 г., констатира следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 435, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по подадена от Д.Ц.Д. жалба срещу постановление за възлагане на недвижим имот, с което, след проведена публична продан по изп.д. № 20168480401789, недвижим имот, находящ се в гр. София, район „Надежда“, представляващ апартамент № 28 в ж.к. „******“, бл. **, вх. Б, на ІІ етаж, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, на 84 кв.м. застроена площ, заедно с припадащите се избено помещение № 11 с площ от 4 кв.м., и с 1.464% ид.ч. от общите части на сградата, както и идеална част от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор 68134.1385.2315 е възложен на купувача Т.К.П..

Изложените са в жалбата доводи, че постановлението е незаконосъобразно, тъй като следвало да се поиска нова оценка на имота, да се изиска нова актуална данъчна оценка и актуална схема на имота от кадастъра. Не било връчено обявление за проданта на длъжника Д.Д.. В обявлението липсвало отбелязване, че върху имота са наложени и други възбрани по други изпълнителни дела. На представеното от обявения за купувач Т.П.пълномощно бил заверен само подписа, но не и съдържанието. В плика на Т.П.липсвала и декларация за произхода на средствата за закупуване на имота.

Взискателят „С.К.К.Г.“ АД излага доводи за неоснователност на жалбата.

Купувачът Т.К.П. не изразява становище по подадената от Д.Д. жалба.

В депозираните мотиви на съдебния изпълнител срещу подадената жалба е изложено становище за нейната неоснователност.

Съдът, като взе предвид съображенията, изложени в жалбата срещу постановлението за възлагане и данните по делото, намира жалбата за допустима.

Съгласно чл. 435, ал. 3 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за възлагане поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.

В конкретния случай жалба изхожда от длъжника в изпълнителното производство по изп.д. № 20168480401789 – Д.Ц.Д. срещу постановление на съдебния изпълнител за възлагане на недвижим имот – апартамент № 28 с идентификатор 68134.1385.2315.2.28, находящ се в гр. София, ж.к. „******“.

Относно определената начална цена, при която е извършената публична продан, съдът намира следното:

Въз основа на протокол от 17.01.2017 г. на 18.01.2017 г. е извършен опис и оценка на недвижим имот – апартамент № 28, на които длъжникът е присъствала. Определена е справедлива пазарна стойност от 96 000 лева, вписана в протокола от 18.01.2018 г. Насрочена е и публична продан с времетраене от 03.03.2017 г. – 03.04.2017 г. при начална цена 75%, или 72 000 лева.

По молба от 24.03.2017 г. на взискателя „С.К.К.Г.“ АД публичната продан е спряна.

С молба от 09.01.2018 г. взискателят е представил друг изпълнителен титул и е поискал присъединяване на описаните в него вземания за събиране в образуваното изпълнително производство. Поискал е и насрочване на публична продан на възбранения имот – апартамент № 28.

Съдебният изпълнител е счел, че проданта следва да продължи по правилата на ЗИД на ГПК (ДВ, бр. 86/27.10.2017 г.) и за 19.02.2018 г. е насрочил предявяване на изготвеното заключение по съдебно-техническата експертиза.

Съставен е протокол от 19.02.2018 г., според който заключението е предявено на процесуалния представител на длъжника Д.Д. – адв. П., която е депозирала пълномощно от 12.02.2018 г. за процесуално представителство по изп.д. № 1789/2016 г. на ЧСИ, рег. № 848 Р.А..

С протокола е определена начална цена на имота, на основание чл. 485, ал. 4 и ал. 5 от ГПК в размер на 80% от стойността на имота – 76 800 лева. На длъжника е указана възможността да оспори заключението в 7-дневен срок и да посочи вещо лице, което да изготви повторно заключение.

Д.Д. се е възползвала от тази възможност и по нейна жалба от 26.02.2018 г. съдебният изпълнител е разпоредил Д. да внесе депозит за изготвяне на втора оценка.

С протокол от 23.03.2018 г. е назначена повторна експертиза, която е определила пазарната стойност на имота на 104 500 лева.

В приложение на нормата на чл. 485, ал. 3 и 4 от ГПК ЧСИ, рег. № 848 е определил началната цена в размер на 80% от средно аритметична стойност от 96 000 лева (по първоначалната експертиза) и 104 500 лева (по повторната такава) - 100 250 лева, или 80 200 лева. Насрочена е била публична продан с времетраене от 04.05.2018 г. – 04.06.2018 г.

В последния ден на проданта, на 04.06.2018 г. взискателят е поискал спирането й.

С молба от 16.11.2018 г. взискателят е поискал възобновяване на изпълнителните действия и насрочване на публична продан.

Съдебният изпълнител е обявил публична продан за времето от 28.12.2018 г. – 28.01.2019 г. при начална цена от 80 200 лева.

Проданта е успешно извършена, като апартамент № 28 е продаден за сумата от 103 161 лева и с постановление за възлагане от 13.02.2019 г. е възложен на Т.К.П..

Постановлението е връчено на адв. П., пълномощник на Д. на 25.02.2019 г.

На 05.03.2019 г. от Д.Д., чрез адв. А. П. е постъпила жалба срещу постановлението за възлагане.

Според нормата на § 73 от ЗИД на ГПК (ДВ, бр. 86/27.10.2017 г.) публичните продажби, обявени до влизане в сила на закона се довършват по досегашния ред, а когато продажбите са обявени за нестанали новата начална цена се определя по реда на този закон.

В случая не са налице данни за публична продажба, която е обявена за нестанала, което по аргумент от нормата на § 73, изр. 1 от ЗИД на ГПК обявената такава с времетраене 03.03.2017 г. – 03.04.2017 г. е следвало да се довърши по досегашния закон. Въпреки това, съдебният изпълнител е приложил новия ред, като е дал възможност на страните да се запознаят с оценката, да поискат изготвяне на нова (за което искане е направил длъжникът Д.Д. и същото е уважено), след което е определил начална цена по реда на чл. 485, ал. 3 и 4 от ГПК. По този начин правата на длъжника са максимално охранени. Определената начална цена надвишава с 10% определената при публичната продан с времетраене 03.03.2017 г. – 03.04.2017 г., а продажната цена от 103 161 лева е близка до оценката, дадена от посоченото от пълномощника на Д.Д. – адв. А. П.вещо лице Д.Г.Ц.– 104 500 лева.

Следва да се отбележи и че първоначалната експертиза е изготвена от Г.Д.М.- вещо лице, вписано в регистъра на независимите оценители.

Неоснователни са и останалите възражения за допуснати незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител при провеждане на проданта, при която имотът е възложен на Т.П.с постановлението от 13.02.2019 г.

Данъчната оценка на апартамент № 28 е 41 836.60 лева. Независимо, че съдебният изпълнител не е изискал данъчна оценка за годината, в която се извършва проданта, безспорно продажната цена от 103 161 лева надвишава повече от два пъти данъчната оценка. В случай, че жалбоподателят твърди имотът да е продаден на цена, по-ниска от данъчната оценка, в негова тежест беше да го докаже. Не е налице пречка собственикът да се снабди с данъчна оценка, а такова искане не е направено и с подадената срещу постановлението от 13.02.2019 г. жалба.

Не е било необходимо и изискване на нова схема на апартамент № 28, тъй като липсват данни имотът да е променил площта или предназначението си.

Абсолютно неоснователни са доводите, че Д.Д. не е знаела за проданта в периода 28.12.2018 г. – 28.01.2019 г. Съобщението е връчено на 04.12.2018 г. на адвокат А. П., която не се е отказала от даденото й на 12.02.2018 г. пълномощно от длъжника Д.. След като не е имала връзка с клиента си, тя е могла да се откаже от пълномощията си, за да защити в максимална степен правата на доверителя си. И към момента адв. П. е представител на длъжника.

На следващо място, на 10.12.2018 г. е залепено обявление на самия имот – апартамент № 28 (л. 204 от изпълнителното дело), а според протокол от 18.01.2017 г. имотът е оставен за управление на длъжника Д.Д.. Чл. 486, ал. 1 от ГПК постановява, че имотът се оставя във владение на длъжника. В пълномощното от 12.02.2018 г. Д. е посочила адрес, съвпадащ с този на продаваемия имот. На същия адрес й е връчена и поканата за доброволно изпълнение на 29.12.2016 г. Това налага безспорният извод, че Д.Д. е знаела за проданта от 28.12.2018 г. – 28.01.2019 г.

Не представляват нарушения и непосочените възбрани на имота в полза на други кредитори, нито непредставена декларация от пълномощника на купувача Т.П.по ЗМИП.

Постановлението от 13.02.2019 г. е правилно и законосъобразно, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 1529/05.03.2019 г., подадена от адв. А. П., пълномощник на Д. Ц. Д., длъжник по изпълнително дело № 2068480401789 на ЧСИ рег. № 848 на Камарата на ЧСИ срещу постановление от 13.02.2019 г. за възлагане на недвижим имот, находящ се в гр. София, район „Надежда“, представляващ апартамент № 28 в ж.к. „******“, бл. **, вх. Б, на ІІ етаж, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, на 84 кв.м. застроена площ, заедно с припадащите се избено помещение № 11 с площ от 4 кв.м., и с 1.464% ид.ч. от общите части на сградата, както и идеална част от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор 68134.1385.2315.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                       2.