№ 899
гр. Б., 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20232120202871 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на З. Н. М., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № НП-************* г., издадено от кмета на община Б., с което на
жалбоподателя, на основание чл. 472, ал. 5, вр. чл. 428 от Закон за ветеринарномедицинската
дейност (ЗВМД), за нарушение на чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗВМД, му е наложено наказание
"глоба" в размер на 100 лв.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк. В.А.,
която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 25.05.2023 г., около 16:00 часа, в гр. Б., на централния плаж, в непосредствена
близост до моста, при извършена проверка от инспектори в Община Б., било установено, че
жалбоподателят З. Н. М. разхожда черно женско куче, порода „Смес“, без да има поставен
повод.
За установеното нарушение на жалбоподателя бил съставен акт, а на 08.06.2023 г.
било издадено и обжалваното в настоящото производство НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, които са непротиворечиви и допълващи се, поради
което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да
поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, подадена е от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт,
1
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - кмета на община Б.,
а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, съгласно чл. 472, ал. 4 от ЗВМД, вр. чл.
472, ал. 4 от ЗВМД, вр. чл. 428 от ЗВМД, и видно от представената по делото заповед (л. 12).
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. При издаване на акта и
наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН.
В случая се касае за нарушение на чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗВМД, забраняващ
извеждането на кучета без повод.
Изложената в акта и в НП фактическа обстановка се потвърждава от показанията на
разпитания по делото свидетел Г.В., на които кореспондира и събрания по делото писмен
доказателствен материал, от съвкупността на които по несъмнен начин се установява, че на
посочената дата и място жалбоподателят е разхождал куче без да има поставен повод. По
този начин той действително е осъществил от обективна и субективна страна състава на
административното нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗВМД, поради което и правилно му е
наложена глоба в размер на 100 лв., на основание чл. 428 от същия закон.
Съгласно посочената санкционна разпоредба, за нарушение на забраната по чл. 177,
ал. 1, т. 3 от ЗВМД, отговорните лица се наказват с глоба в размер 100 лв. Наложеното на
жалбоподателя наказание е в точно фиксиран от закона размер и не може да се обсъжда
възможността за намаляването му. Съдът намира, че с така определеното наказание ще
бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН, да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
В конкретния случай не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото процесното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради
което и приложението на чл. 28 от ЗАНН би било незаконосъобразно.
Настоящата инстанция намира, че издаденото НП е правилно и законосъобразно,
поради което и следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 от
АПК, вр. чл. 63д, ал. 4 и 5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на НП страните
имат право на разноски по реда на АПК. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.
63, ал. 4 и 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението, чийто орган е издал НП се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако е било защитавано от
юрисконсулт /както е в случая/, в размер, който не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 150 лв.
Предвид извършените действия, съдът счита, че за осъществената от юрисконсулта дейност
в полза на АНО следва да се определи възнаграждение в минимален размер от 80 лв., който
размер се явява справедлив и следва да се заплати от жалбоподателя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП-************* г., издадено от
кмета на община Б., с което на жалбоподателя З. Н. М., ЕГН **********, на основание чл.
2
472, ал. 5, вр. чл. 428 от ЗВМД, за нарушение на чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗВМД, му е наложено
наказание в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА З. Н. М., ЕГН **********, да заплати в полза на Община Б. сумата в
размер на 80 лв., представляваща сторени в производството разноски за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Б. в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
3