№ 121
гр. София, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502248 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу
постановеното при участието на „ЗМБГ“ АД и „Регионално пътно строителство“ ЕООД
като трети лича помагачи решение от 19.07.2019г. по гр.д.№ 1817/2016г. по описа на СГС, І-
5 ти състав, с което е осъдена АПИ да плати на С. Г. С., на основание чл. 49 ЗЗД, сумата
45 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 30.03.2015г., отхвърлен е
иска за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лева и са присъдени разноски.
Въззивникът Агенция „Пътна инфраструктура“ обжалва решението в частта, с която
искът е уважен, с оплаквания за неправилност. Заявява, че вменените му от ЗП и Наредба №
РД-02-20-19/12.11.2012г. на Министъра на РРБ задължения по зимна поддръжка на
пътищата били изпълнени, видно от представения по делото седмичен отчет за зимно
поддържане т.е. липсвало противоправно бездействие от страна на негови служители.
Настоява, че единствено поведението на водача на ППС е причина за увреждането му, а
приетият от първата инстанция процент съпричиняване – занижен. Възразява срещу
обосноваността на изводите за вида на понесените от ищеца вреди, които са в пряка
причинно-следствена връзка с произшествието и срещу размера на обезщетението, който
счита завишен. Иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне изцяло на иска.
Въззиваемият С. Г. С. не е депозирал отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание я
оспорва.
Третото лице помагач „ЗМБГ“ АД поддържа оплакванията по въззивната жалба.
Третото лице помагач „Регионално пътно строителство“ ЕООД не взема становище по
жалбата.
1
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269, ал.1 ГПК,
намира решението за валидно, допустимо и частично неправилно по следните съображения,
формирани в отговор на оплакванията по жалбата:
Няма спор пред настоящата инстанция по материалноправната легитимация на страните –
ищецът е пострадал от ПТП на 31.03.2015г., а ответникът е собственик на пътя, където е
станало произшествието и като такъв – длъжен да го поддържа по смисъла на ЗП, ППЗП и
Наредба № РД-02-20-19/12.11.2012г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата, издадена
от министъра на РРБ, обн. в ДВ бр.91/2012г. Последната, съгласно делегацията по чл. 50 от
ППЗП, определя вида, обхвата и периодичността на работите по поддържането и текущия
ремонт на пътищата, както и изискванията към организацията и технологията за тяхното
изпълнение. В чл. 11 от Наредбата зимното поддържане на пътищата е определено като
комплекс от дейности свързани с осигуряване проходимостта им при зимни условия и
премахване или ограничаване на неблагоприятното влияние на снега и леда върху условията
на движение , а вида и обхвата на работите по зимното поддържане се определя в
зависимост от приетото за определен път ниво на зимно поддържане.
По делото не е спорно кое е приетото ниво на зимно поддържане за участъка, на който е
станало произшествието. Съгласно представените от третото лице помагач „Регионално
пътно управление“ ЕООД писмени доказателства – седмичен отчет на зимно поддържане
таблица 1 ( на лист 68 от делото на СГС), на 31.03.2015г. процесният участък не е почистван
от сняг, тъй като не е имало снеговалеж, но на два пъти е опесъчаван / обезопасяван против
хлъзгане/. Остава неустановено по кое време на деня е следвало да се извърши
опесъчаването, тъй като по делото не е представена предварително одобрена схема за
извършването му, каквато изисква 4.5.1.6. от Приложение № 3 към чл. 13, ал. 2 и 3, чл. 14,
ал. 2, чл. 16, ал. 1 и 2, чл. 17, ал. 2 и чл. 21, ал. 3 и 4 от Наредбата. Логично е обаче
опесъчаването да се извършва в ранните сутрешни часове, когато температурите са най-
ниски и вероятността от заледяване най- висока.
Категорично е установено от изслушаните по делото свидетели, че между 7 и 7,30 часа
сутринта на 31.03.2015г. участъкът от пътя не е бил опесъчен. Ответникът, чиято е
доказателствената тежест, нито е твърдял, нито е доказал какъв е бил графикът за
опесъчаване, поради което отразеното в отчета на лист 68 от делото, че опесъчаване е
извършено на два пъти, без да се сочи времето, в което това е станало, не доказва точно по
време изпълнение на задължението за опесъчаване. В приложение правилата за
разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме, че ответникът не е доказал
изпълнение на законовите му задължения по зимна поддръжка на процесния пътен участък
т.е. налице е противоправно бездействие.
Причинната връзка между противоправното бездействие на ответника и причинените на
ищеца вреди се доказва безспорно от заключението на СМЕ. Съгласно медицинската
документация, проверена от вещото лице д-р И. и извършения от него преглед, в резултат
от произшествието ищецът е получил закрито счупване на тялото на първи поясен прешлен,
бил е хоспитализиран и опериран ( гръбначният стълб в тораколумбалната област е
стабилизиран с метал ), търпял е интензивни болки и страдания, оздравителният процес е
приключил, но възстановяването не е пълно – ищецът има парапареза на долните крайници,
която основно се дължи на увреждането на гръбначния мозък под счупения прешлен,
стойката му е изкривена, походката затруднена, налице е остатъчен болков
лумборадикулярен синдром. Нито едно от остатъчните явления не се дължи на
съпътстващите заболявания на ищеца, които нямат връзка с произшествието – артериална
хипертония, захарен диабет, хроничен пиелонефрит и др. В тази връзка възражението на
въззивника за необоснованост е неоснователно.
Неоснователно е и възражението за завишен размер на обезщетението. Като отчита вида и
характера на травматичното увреждане на ищеца, интензитета и продължителността на
болките, хирургичната интервенция, дългия постелен режим и продължителната
необходимост от чужда помощ в битовото обслужване ( св.С.а), наличието на сериозни
остатъчни явления с неблагоприятна прогноза за преодоляването им и има предвид
2
възрастта на ищеца към датата на ПТП - 62 г., и социално икономическите условия в
страната към 2015г., въззивният съд намира за справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди такъв от поне 50 000 лева.
Така определеният в рамките на поисканото от ищеца размер на обезщетението подлежи
на редуциране поради съпричиняване. Ответникът е направил своевременно възражение по
чл. 51, ал.2 ЗЗД, като е заявил, че ищецът се е движил с несъобразена с пътните условия
скорост и без поставен предпазен колан. Първостепенният съд е приел за доказано първото
съпричинително поведение и при липса на жалба от страна на ищеца, въззивният съд не
може да пререши въпроса за наличието му. Предвид доводите във въззивната жалба, спорен
е единствено размерът на приноса на пострадалия над определените от СГС 10 %.
Настоящата инстанция приема, че поведението на пострадалия е допринесло в по- висока
степен за настъпване на вредоносния резултат, като има предвид установеното от свидетеля
очевидец Н., че от няколкото автомобила, попаднали едновременно върху заледения
участък, единствено управляваният от ищеца се е преобърнал, а останалите шофьори са
успели да овладеят управлението на колите си т.е. субективният фактор в конкретната
ситуация има съществена тежест. Ето защо, въззивният съд определя на 20% размера на
приноса.
В обобщение, следващото се на ищеца обезщетение възлиза на 40 000 лева ( 50 000 лева
минус 10 000 ( 20% от 50 000 лева) или въззивната жалба е частично
основателна.Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която ответникът е
осъден да плати на ищеца разликата над 40 000 лева до 45 000 лева и отхвърли иска за тази
разлика и потвърди решението в останалата обжалвана част.
При този изход на спора, на въззивника се дължат разноските за настоящата инстанция (
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение ), съразмерно на уважената част от
жалбата или 111, 11 лева, а на адвоката на ищеца – възнаграждение по чл. 38 ЗА,
съразмерно на отхвърлената част от жалбата или 1671 лева.
Присъдените от СГС разноски подлежат на корекция, като дължимите от АПИ бъдат
намалени както следва : на адв. Н. - на 1624 лева ; на ищеца –на 280 лева ; в полза на
бюджета на съда – на 1600 лева, а дължимите от ищеца в полза на АПИ – увеличени на 103
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението от 19.07.2019г. по гр.д.№ 1817/2016г. по описа на СГС, І-5 ти
състав в частта, с която е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“ да плати на С. Г. С., на
основание чл. 49 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 40 000 лева до
45000 лева; на основание чл. 78, ал.1 ГПК – разликата над 280 лева; на адв. К.Н., основание
чл. 38, ал.2 ЗА – разликата над 1624 лева, а в полза на СГС , на основание чл. 78, ал.6 ГПК,
разликата над 1600 лева и ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Г. С. ЕГН **********, съдебен адрес адв.К.Н., гр.София,
бул. Македония № 12, ет.3 срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ , гр.София,
пл.Македония № 3 иск по ч. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
от ПТП от 31.03.2015г. за разликата над 40 000 лева до 45 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 19.07.2019г. по гр.д.№ 1817/2016г. по описа на СГС, І-5
ти състав в останалата обжалвана част, с която искът е уважен до размер от 40 000 лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София да плати на адв.К.Н., гр.София,
бул. Македония № 12, ет.3, на основание чл. 38, ал.2 ЗА, възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца във въззивното производство в размер на общо 1671 лева.
ОСЪЖДА С. Г. С. ЕГН **********, съдебен адрес адв.К.Н., гр.София, бул. Македония №
12, ет.3 да плати на Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София, на основание чл. 78, ал.3
3
ГПК, сумата 111,11 лева за съдебно деловодни разноски пред въззивната инстанция и още
51, 50 лева – разноски за първата инстанция .
Решението е постановено при участието на „ЗМБГ“ АД и „Регионално пътно
строителство“ ЕООД като трети лица помагачи.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280, ал.1 ГПК пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4