ПРОТОКОЛ
№ 169
гр. Пловдив, 25.09.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мария П. Петрова
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Румяна Ив. ПА.отова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Мария П. Петрова Въззивно
гражданско дело № 20235000500359 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:50 часа се явиха:
За жалбоподателя И. С. К., редовно призован, се явява адв. К. А., с
пълномощно, приложено по делото.
За въззиваемата Е. П. П., редовно призовА. се явява адв. П. Д., с
пълномощно, приложено към делото.
За въззиваемия Р. Г. Г. , редовно призован, се явява адв. В. З., с
пълномощно, приложено към делото.
Адв. А.: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Адв. З.: Няма пречка да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото:
Производството е по чл. 267 от ГПК, образувано по въззивна жалба вх.
№ 17465/31.05.2023 г. на И. С. К., чрез пълномощника му - адв. К. А., против
1
Решение № 675 от 19.05.2023 г., постановено по гр.д. № 664/2022 г. по описа
на Окръжен съд Пловдив, с което е признат за нищожен като привиден
договор от 28.06.2016 г. за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с
нотариален акт № ***, том *, рег. № ****, н. д. № ******* г. по описа на
нотариус Н. Х.-С.а с рег. № *** и е обявен за действителен прикрития
договор за дарение по този нотариален акт. Жалбоподателят счита решението
за недопустимо като постановено по недопустим поради липса на правен
интерес иск. Излага доводи и за неправилност на решението, свързани с
преценката на събраните доказателства и формираните въз основа на нея
фактически и правни изводи. Претендира за обезсилване на решението и
прекратяване на производството по делото, евентуално за неговата отмяна и
отхвърляне на предявените искове.
Въззиваемата страна Е. П. П. е подала чрез пълномощника адв. П. Д.
писмен отговор на въззивната жалба с изложени в него подробно
съображения за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на
обжалваното решение и за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна Р. Г. Г. е депозирал чрез пълномощника адв. В.
З., писмен отговор на въззивната жалба със становище за нейната
допустимост и доводи за неоснователност на същата, като претендира за
потвърждаване на решението и за присъждане на разноски.
Адв. А.: Поддържам подадената от нас въззивна жалба.
Нямам искания за доказателства.
Адв. Д.: Оспорвам въззивната жалба, като изцяло поддържам
становището, изразено в отговора на въззивната жалба.
Нямам искания за доказателства. Само представям договор за правна
защита и съдействие от 11.09.2023 г. за тази инстанция и списък на
разноските по чл. 80 от ГПК.
Адв. З.: Оспорвам също въззивната жалба и поддържам изложените в
отговора съображения.
Нямам искания за доказателства.
С оглед липсата на доказателствени искания от страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
2
ПРИЕМА днес представения от адв. Д. договор за правна защита и
съдействие от 11.09.2023 г.
ПРИЛАГА представения от адв. Д. списък на разноските.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. А.: Уважаеми апелативни съдии, от името на доверителя ми ви
моля да уважите жалбата му против решението на Пловдивския окръжен съд.
Две са ни оплакванията, всъщност те са три.
Първото е за нищожност, за която съдът следи служебно, тъй като
твърдим, че се касае за привиден процес, който е недопустим процес.
Второто ни оплакване е за недопустимост, а третото - за неправилност.
Защо искът е недопустим, респ. е недопустимо решението?
За да се разбере цялата фактология, трябва да направим едно
отклонение за това защо се води това дело и по какъв повод е заведено.
Между страните – доверителят ми като ищец и главните страни по
настоящето дело бе образувано дело № 2490 по описа на ПОС с предмет
процесния имот и с правно основание по чл. 32 от ЗС. В това дело страните
направиха възражение за привидност и прикритост на сделката, всъщност
предметът на делото сега. Съдът прие за недоказани тези им твърдения,
уважи иска на доверителя ми, ние обжалвахме във въззивната инстанция и бе
образувано гр.д. № 673/2022 г. с докладчик съдия ПА.отова, което беше
отложено умишлено през януари месец, защото колежката В. бе заличена
като адвокат, /пенсионира се/, а след отлагането му делото беше спряно от
ПАС, тъй като се касае за преюдициален спор и беше заведено това дело.
Кое е характерното по делото? - че двете страни никога не са твърдели
да е имало правен спор между тях във връзка с този имот. В исковата молба се
излагат твърдения, в отговора на исковата молба се казва, че това, което е
изложено, е вярно и се моли за уважаване на иска, или спор за настоящия
имот те нямат, а докато не е налице обективиран правен спор няма повод за
завеждане на делото, ищецът няма правен интерес. Или, както твърди в
съдебно заседание колегата Д., правният интерес от предявяване на иска по
чл. 26 от ЗЗД е само и единствено за противопоставяне на правния резултат
от същия по делото, което е висящо пред ПАС. Само с оглед единствено
промяна на резултата пред въззивната инстанция по гр.д. № 673/2022 г. се
3
води настоящето дело. По това няма абсолютно никакъв спор. Затова поради
липса на правен интерес, което е абсолютна процесуална предпоставка по чл.
124 от ГПК за завеждане на установителния иск, искът е недопустим. Самите
страни не спорят, те твърдят абсолютно едно и също, да така е, сделката е
привидна и прикрита и т.н. Вярно е, че по въпроса за недопустимостта се е
произнесъл ПАС веднъж, тъй като делото на това основание бе прекратено в
първата инстанция, обжалва се, отиде по частна жалба на главните страни в
ПАС, но четейки внимателно определението, с което е отменено това на ПОС
за прекратяването на делото, аз оставам с убеждението, че ПАС по това
частно гражданско дело не е разбрал за какво става дума, защото спорът не е
дали ищецът има право на иск за прогласяване на нищожност на договора при
въведени възражения за нищожност на същия договор по друго дело, а дали в
конкретния случай, с оглед изрично заявения правен интерес, предявеният
установителен иск е допустим. Всъщност, ние никога не сме твърдяли, че
предявеният иск е недопустим, защото такова възражение е направено по
друго дело и това възражение не е уважено. От там нататък, за съжаление,
всичко остава само в мотивите, които не се ползват със сила на пресъдено
нещо. На това е наблегнал ПАС, а не на основното според нас обстоятелство,
че недопустимостта е във връзка с това, че нямат правен интерес поради
липса на правен спор. Поради това и като въззивна инстанция, която следи, с
оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК, за допустимостта на решението
служебно, аз поставям на вашето внимание този въпрос.
По отношение правилността - решението е неправилно, защото са
допуснати процесуални нарушения с допускане и разпит на свидетел и
изводите, направени при съвкупната преценка на всички доказателства са
незаконосъобразни. Какво имам предвид? По делото има представени две
декларации от главните страни, поради което много интересен е произходът
на тези декларации, едната от които – тази на Р. Г., съдът приема, че
представлява начало на писмено доказателство, обуславящо допускането на
свидетел, тъй като другата декларация е от Е. П. и тъй като изхожда от нея,
съдът правилно приема, че тя не представлява начало на писмено
доказателство. Тези писмени доказателства са представени по дело 2490 пред
ПОС и за това как са представени, аз съм представил протокол, който е приет
като доказателство но настоящето дело. Какво става там? – колегата Д.
представя декларация в съдебно заседание от П. с нейното становище, като
4
казва, че тя е в невъзможност да се яви. Тази декларация възпроизвежда
отговора на исковата молба, но нотариално заверен. Колегата В., която е
свидетел по това дело, представя пък декларацията на Р. Г. и казва, че
представя декларация-изявление. Ако на Р. декларацията беше представена от
Е., а на Е. беше представена от Р., може би нещата щяха да са други, но всеки
представя по едно изявление с нотариална заверка на подписа, което не се
различава по нищо от заявеното становище в отговора на исковата молба и
заявеното в съдебно заседание, още повече, забележете, тези декларации са
представени след доклада по първото дело на ПОС, както съдът правилно
отбелязва. Поради това считам, че тези декларации във вид и начин на
представяне, не представляват начало на писмено доказателство, което да
обуслови допускането на свидетел, както е направил и Пловдивският окръжен
съд. Допуснатият свидетел /допуснати са били двама, а се е оказал само един/
- колежката В., която през цялото време твърди, че е много близка приятелка
с Е., знае всичко за нея. Съдът дава безрезервна вяра на нейните показания,
въпреки това, без да ги цени съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК, дори
и само за това, че колежката В. е била пълномощник на Р. Г. по загубено дело,
което е висящо пред ПАС, дори и само в стремеж за рЕ.нш. Не казвам, че тя е
излъгала, но има много противоречия в показанията й, които аз във
въззивната жалба съм ги посочил подробно, няма да ги изброявам сега и моля
да ги имате предвид.
Другият основен въпрос, който тук се поставя, е приложима ли е
разпоредбата на чл. 165, ал. 2 от ГПК и допустимо ли е със свидетелски
показания да се установява привидност, единствено с цел тя да се
противопостави на трето на оспорената сделка лице, участващо в процеса и
което черпи своите субективни права от нея. По този въпрос аз не намерих
практика на ВКС, но намерих едно решение на Софийски апелативен съд по
гр.д. № 4828/2016 г., което несъмнено не е практика – нито задължителна,
нито незадължителна, но в него е казано нещо, което изцяло споделям, а то е,
че когато твърдяната симулативна сделка се противопоставя на трети лица, а
нашият случай е такъв, е недопустимо чрез свидетелски показания да се
установява привидността на сделката, от която това трето лице черпи своите
субективни права и че в този случай не е приложима разпоредбата на чл. 165,
ал. 2 ГПК, тъй като свидетелските показания са допустими единствено, за да
бъде установена привидността на сделката по отношение на стрА.по нея, а не
5
по отношение на трето на правоотношението лице, и то ако е налице начало
на писмено доказателство. В случая е точно така - допуснат е свидетел, който
да докаже, че сделката е привидна по отношение на моя доверител, който е
трето лице по сделката, което потвърждава още веднъж твърдението, че не са
допустими свидетелски показания.
Освен противоречия, които се съдържат в показанията на свидетелката
В., съдът се е позовал на тях и относно цената. Тя казва категорично, че
цената не е платена и тя не може да бъде платена. Откъде знае? – това са
нейни догадки, защото Е. П. имала големи задължения, плащала голям кредит
за някаква нейна колежка или колега и едва ли не е живеела бедно и е била
издържана от майка си. Свидетелката не казва откъде го знае това, то няма и
много логика, защото да се твърди, че ако плащам голяма, огромна сума
кредит за друго лице, а нямам 9000 лв. да платя по тази сделка, смятам, че е
несериозно. Доколко нотариалният акт в тази си част относно плащането на
цената представлява частен свидетелстващ документ, както приема и
първоинстанционният съд, това безспорно е така, а практиката приема, че той
представлява и разписка за платена сума, задължение на главните страни
беше да докажат при условията на пълно и главно доказване, че цената не е
платена. Ние твърдим, че цената е платена, тъй като те в нотариалния акт са
заявили това. Като се съобразят всички тези обстоятелства се вижда, че
свидетелят не доказа наличието на привидна и на прикрита сделка, за да се
постанови позитивно решение по отношение на главните страни.
По иска по чл. 17 от ЗЗД? – там трябва да имаме съвпадения на двете
насрещни волеизявления, за да имаме симулация относно вида сделка, която
се сключва. При внимателния прочит на показанията на свидетелката В., тъй
като всъщност това е основното и на практика единственото доказателство за
твърдяната симулативност, човек остава с убеждението, че тя през цялото
време относно вида на сделката е контактувала единствено и само с
покойната А. Б.. – майката на Е.. Такива са показанията й, но никъде няма и
един ред, че е говорила с надарената, с дъщеря й, която е била съгласна да
приеме дарението и не е била съгласна на продажба, нито е говорила със
съпруга си Р. Г.. Има всъщност едно изречение – „Р. беше съгласен имотът да
остане за Е..“, но не се казва на каква сделка е съгласен. Не се казва, че Р. е
бил съгласен да й се дари този имот, като логиката да се продаде, а не да се
6
дари е, предвид факта, че на Р. това му е втори брак, за да нямали нищо
неговите деца от този имот, който бил наследствен на А. Това не е така,
защото децата на Р. не са наследници на Е., а наследници на Р. и той докато е
жив, а и след смъртта му, след като той приеме това наследство, децата така
или иначе по закон няма какво да вземат от този имот, още повече, че съдът
правилно е установил, че Р. Г. не е бил собственик в този имот. А. Б.. и Р. Г.
продават един недвижим имот, като твърдят, че прикриват дарение, на
дъщерята на А. Б... Съдът обаче стига до извода, че в тази ¼ от имота, който
двамата притежавали в режим на СИО, Р. нямал никакъв дял, като посочват
защо няма. Или, Р. няма какво да продаде, тъй като той не е собственик на
имота, там няма никакъв транслативен ефект и тогава се поставя въпроса при
липса на транслативен ефект и сделка, непораждаща никакви задължения,
може ли и има ли още веднъж правен интерес Р. Г. да иска прогласяване
нищожността на тази сделка и ако може да иска може ли съдът да обяви, че
прикритата сделка е дарение, т.е. да каже, че Р. е дарил нещо, което няма.
По всичките тези въпроси аз много подробни съображения съм развил
във въззивната жалба, които моля да имате предвид и ви моля да уважите
жалбата, като отмените първоинстанционното решение като неправилно и
отхвърлите предявените обективно съединени искове.
Адв. Д.: Уважаеми апелативни съдии, аз ще ви моля да оставите
жалбата без уважение като напълно неоснователна, а обжалваното с нея
решение на Пловдивския окръжен съд да оставите в сила като правилно,
обосновано и законосъобразно. Подробни съображения съм изложил в
отговора на въззивната жалба, които моля да съобразите. Ще се спра само на
няколко важни момента във връзка с пледоарията на колегата А..
Не е вярно, че единственият правен интерес бил да се противопостави
резултатът по това дело на неговия клиент. Изрично е обявено и е записано,
че другият правен интерес, който дава основание да се заведе това дело, е
установяване на истинските провоотношения между доверителка ми Е. и Р.
Г., дали са продавач и купувач или дарител и надарен. Това е от съществено
значение, тъй като Р. Г. има и други наследници, за които не знам как
колегата прецени, че Законът за наследството не би се прилагал. Ако той
почине и те наследят неговото имущество, естествено ще наследят и това,
което е предмет на спора. Затова считам, че становището на колегата А. по
7
този въпрос не е правилно.
По отношение на свидетелските показания, аз съм посочил няколко
решения на ВКС във връзка с допустимостта им в процеса. Това е допустимо
при един установителен иск и затова и решението е допустимо.
С оглед на тези съображения и на подробното становище в отговора на
въззивната жалба, моля да я отхвърлите, а решението да оставите в сила.
Моля да ни присъдите направените по делото разноски.
Адв. З.: Моля от името на доверителя ми да оставите без уважение
въззивната жалба и потвърдите атакуваното решение на първоинстанционния
съд. Подробни съображения съм изложил в отговора на въззивната жалба и в
писмените бележки, представени на първата инстанция.
Тъй като всички оплаквания във въззивната жалба са всъщност
възражения, направени в първоинстанционното производство, при липса на
събрани доказателства в настоящата инстанция, аз не смятам, че извода от
преценката на всички събрани доказателства би могъл да бъде друг.
Само искам да припомня също нещо, което не съм отбелязал в отговора
на въззивната жалба, а именно, че през цялото време на настоящето
производство моят доверител е в ситуацията на признание на иска. Това има
основно значение в отношенията между страните. Затова считам, че няма
извършени процесуални нарушения, няма и нарушения на материалния закон
от стрА.на първоинстанционния съд. Дал е отговор на всички възражения
достатъчно ясно и категорично. В този смисъл моля за решението ви.
Адв. Д.: В допълнение искам да добавя по отношение твърдението на
представителя на ищеца, че Г. няма собственост върху тази ¼. Това не е
вярно. Документът, с който се легитимират като собственици А. Б.. и Р. Г.,
въз основа на който ще прехвърлят имота на дъщерята на А.– моята
доверителка Е., е констативен нотариален акт след извършено преустройство
и строителство на наследствен имот. ОстА.ите ¾ ид.ч., собственост върху
които има ищецът, са по същия констативен нотариален акт. Затова ПОС е
приел, че Р. Г. е собственик, защото не се прехвърля стария наследствен имот,
който е получен от неговата съпруга от А. Б.., а се прехвърля след изготвяне
на констативен нотариален акт за извършено подобрение и ново строителство
в този имот, които са по време на брака, по силата на което той става
8
съсобственик.
Адв. А. /реплика/: Много коректно е посочил Окръжен съд Пловдив
фактологията до съставянето на констативния нотариален акт. Приема в
мотивите, че Р. Г. не е съсобственик на тази ¼ ид.част на съпругата му А. Б.. –
не че не е собственик, а че не е съсобственик.
Що се касае до правния интерес, пред вас беше въведено ново
твърдение за правния интерес, че правният интерес бил да бъдат установени
действителните отношения между страните. Ще видите в исковата молба как
е мотивиран правният интерес и в първото по делото заседание пред ПОС,
когато съдът изрично даде възможност на колегата Д. да мотивира правния
интерес от водене на установителен иск. Там той заяви, че правният интерес е
само с оглед ползването му по воденото дело пред ПАС – 273/22 г. С това
обосновава правния интерес и това, което е обосновал там, то се гледа.
На последно място, което пропуснах е, че съдът би следвало да
отговори на въпроса основателен ли е иск за прогласяване на нищожност на
целия договор за покупко-продажба на недвижим имот от купувача по
договора срещу продавач, който не е собственик на целия имот, защото Р. не е
собственик на целия имот. Ако приемем, че е в съсобственост със съпругата
му, той би имал 1/8 ид. част и ако Р. беше завел делото, на него съдът не
можеше да уважи иска за нещо, което не е негово. Щеше да уважи, примерно
за 1/8. В случая искът е за нищожност на целия договор срещу ответник,
който е лице, което при прехвърлянето не е било изключителен собственик на
имота.
Адв. Д. /дуплика/: Само искам да обърна внимание, че точно по този
повод колегата поиска разпит на ответника, който изрично заяви, че той се е
занимавал със строителството, тъй като е архитект, бил е главен архитект на
Пловдив по това време, той е проектирал, той изцяло се е занимавал с
организацията, т.е. доказа се, че този имот е променен спрямо наследствения
имот на А. Б.. и ПОС по тази причина приема, че е собственик.
Съдът обяви, че ще се произнесе в законния едномесечен срок,
считано от днес, т.е. до 25.10.2023 г.
Протоколът изготвен в с. з.
9
Заседанието се закри в 10:14 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10