Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2014/8.11.2019г.
град
Варна, 08.11.2019 т.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
районен съд
тридесет и седми състав
На
шести ноември година две хиляди и
деветнадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов
Секретар : Петранка Петрова
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 4003 по описа на съда за 2019 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на Д.М.С. ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 19 – 0819 - 003754/ 04.07.2019 год. на Началник
група към ОД на МВР, сектор „ПП“ - Варна, с което са му наложени: 1/
административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лв. на основание чл.183,
ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.137а., ал. 1 от ЗДвП; 2/
административно наказание „глоба“ в размер на 10.00 лв. на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т. 1 от ЗДвП и на
основание Наредба № Iз - 2539 на МВР са му били отнети общо 6
/шест/ контролни точки.
В жалбата бланкетно се сочи, че издаденото НП е
издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва се
фактическата обстановка. В НП бил изцяло възпроизведен АУАН. В последния
липсвали съществени реквизити - по чл.42 ал.1 т.4 от ЗАНН. Моли се НП да бъде
отменено или алтернативно санкциите да бъдат намалени до законоустановения
минимум.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован,
не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно
заседание не изпраща представител и не ангажира становище.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На 30.05.2019 год. св. Г.Г.
- мл.автоконтрольор при Сектор „ПП“ и негов колега били на работа, като
осъществявали своите задължения по контрол над пътното движение. Около 02.40 ч.
служителите на реда се намирали на ул.“Дрин“,
гр.Варна, до кръстовището с бул.“Сливница“ където спрели за проверка, лек
автомобил марка „Мерцедес Е 350 Д“ с рег.№ В
49-34 СА, управляван от
въззивника С.. Последният бил правоспособен водач на МПС за категории „В и М“
от 29.12.2015 год. Служителите на реда установили, че автомобила е собственост
на жалбоподателя, както и че същият управлява превозното средство без да
използва обезопасителен колан по време на движението
си, както и не носи контролен талон от
свидетелство за управление на МПС.
При горните констатации Г.Г.
– мл.автоконтрольор към ОД МВР – Варна, сектор „ПП“ съставил срещу въззивника
АУАН бл.№ серия Д 779996 от 30.05.2019 год., като описал допуснатите от С.
нарушения на чл.137а., ал.1, чл.100, ал.1, т.1, от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието на
нарушителя, бил предявен и връчен на същия, който го подписал без възражение.
Жалбоподателят не се е възползвал и от законното си
право да депозира писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
На основание констатациите в акта било издадено и
атакуваното НП № 19-0819-003754/04.07.2019 год. на Началник група към ОД на
МВР, сектор „ПП“ - Варна, с което на въззивника били наложени: 1/
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4,
т.7, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.137а, ал. 1 от ЗДвП; 2/ административно
наказание „глоба“ в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР му
били отнети общо 6 /шест/ контролни точки.
Описаната фактическа обстановка се установява и
потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените
доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповеди, справка за нарушител/водач,
и др., които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът
кредитира показанията на св.И.М., депозирани в с.з.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на
29.08.2019 г. видно от входящия печат на Сектор ПП/ от надлежна страна – ФЛ
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок
от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган- Началник на група в сектор „ПП“ ОДМВР-Варна, съгласно заповед №
8121з-5151/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е
съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор при сектор „ПП, оправомощен съгласно същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и 3
от ЗАНН. АУАН е
съставен в присъствието на нарушителя и свидетел.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият
съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН –
относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание
на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата, при
които са извършени. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите
имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно - наказващия
орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата,
при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното
административно нарушение.
По пункт
първи от НП:
административно наказание по чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, глоба в размер на
50 /петдесет/ лв. за нарушение на чл.137а, ал. 1 от ЗДвП/.
От събраните по делото доказателства, се установява по
несъмнен за съда начин, че жалбоподателя С. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, за което
била ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Съобразно цитираната правна норма, водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани. Чл.149, ал.1, т.2, б.”а”от ЗДвП указва, че към
категория М1 спадат моторните превозни средства за превоз на пътници, в които
броят на местата за сядане, без мястото на водача, е не повече от 8, какъвто
безспорно бил автомобила управляван от жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 189 ал. 2 от ЗДвП,
редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на
противното.
От разпита
на актосъставителя и от другите приложени по делото доказателства, безспорно се
установява, че на 30.05.2019 год. жалбоподателят е управлявал процесния лек
автомобил, като при направената му проверка е било установено, че не е бил
поставил обезопасителния си колан. Предвид
доказаността на нарушението, основателно е ангажирана административно
наказателната отговорност на водача на ППС съгласно нормата на чл.183, ал.4,
т.7, пр.1 от ЗДП, която предвижда, че се наказва с глоба от 50 /петдесет/ лв.,
водач който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. С оглед
на санкционната правна норма, която предвижда абсолютен размер на
административната санкция, наложеното с обжалваното постановление наказание
„глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лв. по този пункт на НП се явява
законосъобразна.
По пункт втори от НП: Императивната разпоредба на чл.
100 ал. 1 т. 2 от Закона за движение по пътищата предвижда
задължение за водача на моторното превозно средство да носи в себе си
свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява. От
събраните по делото гласни доказателства безспорно и категорично се установи,
че жалбоподателя С. е пренебрегнал предписанието на посочената правна норма и
по време на проверката на 30.05.2019 год. не е носил в себе си контролен талон
към СУМПС, което управлява, поради което и според съда правилно е била
ангажирана административно - наказателната му отговорност за извършено
нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата. Същевременно санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 1, т.
1, пр. 2 от Закона за движение по пътищата предвижда фиксиран размер
на административното наказание за лица, извършили нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, а именно
"глоба" в размер на 10 /десет/ лева. Административно
- наказващият орган изцяло се е съобразил със санкционната разпоредба и е
индивидуализирал административното наказание в законоустановения размер, поради
което и няма никаква възможност да бъде уважена молбата на жалбоподателя
размера на наложеното наказание да бъде редуциран.
На основание Наредба № Iз-2539 на МВР на
жалбоподателя С. са били отнети и общо 6 контролни точки, като съдът намира, че не следва да
обсъжда въпроса за отнетите контролни точки, тъй като намира, че същите по своя
характер не съставляват административно наказание по смисъла на чл.13 от ЗАНН и
обжалването им не е предмет на настоящото производство.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0819-003754/
04.07.2019 год. на Началник група към ОД на МВР, сектор „ПП“ – Варна в частта,
с която на Д.М.С. ЕГН ********** са
наложени: 1/ административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лв. на
основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.137а., ал. 1 от ЗДвП; 2/
административно наказание „глоба“ в размер на 10.00 лв. на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, за нарушение на
чл.100, ал.1, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз - 2539 на МВР са
му били отнети общо 6 контролни точки, като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на
АПК пред Административен съд - Варна
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: