Р Е Ш Е Н И Е № 260070
гр.
Пловдив, 15.10.2020 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в
открито съдебно заседание на двадесет и
девети септември две хиляди и двадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ЗАХОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА
ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА
при секретаря Гергана Спасова и с участието на прокурора Галина
Андреева- Минчева, като разгледа докладваното от
Председателя ВНОХД № 1333 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на Глава ХХІ-ва от НПК.
Образувано е по протест на Районна
прокуратура- Пловдив срещу присъда № 43/07.02.2020
г. на Районен съд- Пловдив, постановена по НОХД № 117/2018 г. по описа на същия
съд, с която подсъдимият В.Л.Г. е бил признат за невинен в това да е извършил престъпление по чл. 209, ал. 1
от НК.
В протеста се правят неконкретизирани оплаквания за неправилност и
необоснованост на съдебния акт. Иска се отмяната му и постановяване на нова,
осъдителна присъда. Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив поддържа протеста. Изразява становище, че включените в предмета
на доказване по делото факти са правилно установени от първостепенния съд, но е
налице нарушение на материалния закон с признаването на подсъдимия за невинен.
Подсъдимият Г. лично и чрез защитника си адв. Е. изразява становище за
неоснователност на протеста. Искат присъдата на ПдРС да бъде потвърдена.
Пловдивският
окръжен съд, като анализира доказателствата по делото по отделно и в тяхната
съвкупност, направеното възражение в протеста,
изразеното от страните пред настоящата инстанция и след като провери атакувания
съдебен акт изцяло, съобразно правомощията и задълженията си по чл. 313 и 314
от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Протестът е допустим.
Депозиран е от страна в процеса, която има процесуално призната възможност да
атакува постановения съдебен акт. Подаден е в срока за обжалването му.
Разгледан по
същество, протестът е неоснователен.
За да
постанови присъдата си, Пловдивският районен съд е възприел следната фактическа
установеност на деянието:
Св. В.Р.
и съпругата му - свид. Я.Р. били *** на „М. М.“ ООД. Дружеството стопанисвало
автосервиз. Често се налагало техни автомобили да бъдат превозвани
посредством платформи. От около 3 години преди инкриминираното деяние използвали
услугите на подсъдимия Г. за това.
Фактическото управление на дейността на „М.М.“ ООД се осъществявало
преимуществено от св. Р.. Той контактувал и с подс. Г.. Последният притежавал
камиони за транспортиране на пътни превозни средства, разполагал с техническата
възможност да извършва превози на автомобили и превозвал такива, вкл. и по
поръчка на св. Р.. През периода на сътрудничеството им подс. Г. многократно
извършвал услуги по превоз, възложени му от свид. Р.. Уговорките им ставали
устно, отношенията между двамата се уреждали на момента, а плащанията – „на
ръка“. Между подс. Г. и свид. Р. нямало неуредени отношения, като всеки от тях
изпълнявал задълженията си по сключваните устно договори за превоз.
В средата на месец декември 2016 г. свид. Р.
се свързал с подс. Г. и му казал, че след Нова година ще му се наложи да
транспортира лек автомобил до гр. Бирмингам, Кралство Великобритания, като
най-късно на 08.01.2017 г. автомобилът трябвало да замине от гр. Пловдив. Касаело
се за автомобил „Мицубиши“, собственост на свид. Р. Д.. Подсъдимият се съгласил да
извърши превоза за сумата от 1 800 лева.
На 29.12.2016 г. подс. Г. отишъл в сервиза
на „М.М.“ ООД. Двамата със свид. Р., в присъствието на свид. В. К. уточнили начина и датата за извършване на превоза,
както и възнаграждението на изпълнителя по договора. Подсъдимият обяснил пред
свидетелите Р. и К., че мисли да организира транспортирането
на автомобила с автовоз на свой приятел от гр. С., чието име не назовал – свид.
М. Д. М.. Р. и Г. се съгласили сумата от
1 800 лева, която била възнаграждението на подсъдимия за транспорта, да
бъде платена предварително, което била честа практика в техните отношения, за
да може с нея да бъде организиран транспортът. Свид. Р.
наредил на служителя си свид. К. да даде от касата на дружеството сумата от 1
800 лева. Св. К. взел сумата от 1 800 лева от касата на „М.М.“ ООД и я
предал на свид. Р., който от своя страна на същата дата я дал на подсъдимия Г..
Разбрали се подсъдимият да отиде в автосервиза, за да взема автомобила на
08.01.2017 г.
На посочената дата – 08.01.2017 г.,
свидетелите Р. и К. отишли сутринта в сервиза, но подсъдимият не се появил.
Двамата започнали да го търсят по телефона, като първоначално той давал сигнал
„свободно“, а след това „заето“. Свидетелят К. се опитал да се свърже с
подсъдимия и чрез „Фейсбук“. И двамата свидетели не успели да намерят Г..
Транспортът на автомобила бил осъществен от
друго лице и заплатен от свид. д..
На 11.01.2017 г. М.П. Ф. подал жалба с УРИ
237200-238/11.01.2017 г. до Началника на отдел „КП“ при ОД на МВР – Пловдив.
Възприетата
от първостепенния съд фактическа установеност на извършеното не се оспорва от
страните във въззивното производство. Според настоящия състав на съда тя е
правилна. Не е налице релевираната необоснованост на присъдата в тази й част,
според общо заявеното такова оплакване в протеста. Фактическите констатации
почиват на съвкупната оценка на доказателствените материали, съобразно тяхното
действително съдържание. Изложени са
конкретни и убедителни съображения защо се кредитират една група
доказателствени източници, а други се отхвърлят. Постановената от ПдРС
присъда не почива на предположения, а на
пълен и верен анализ на всички доказателствени източници, поради което нито в
аналитичната дейност, нито в извеждането на релевантната за процеса фактология
са допуснати нарушения на чл. 13,
14 и чл. 107
от НПК.
В проверявания съдебен
акт е налице дължимият задълбочен анализ на изводимото от различните
доказателствени източници. Изложени са
споделяеми мотиви относно оценката им и
фактите, които те установяват.
Показанията на свид. В.Р. са били обсъдени
с оглед на възможната му заинтересованост от изхода на делото, в качеството
си на съсобственик и съуправител на юридическото лице-„М.М.“ ООД, коституирано като
граждански ищец по делото. Това обстоятелство само по себе си не дискредитира
доказателствената стойност на неговите показания. Първостепенният съд е подходил със засилено внимание
при оценката на показанията на този свидетел, чрез съпоставката и съвместния им
анализ с обясненията на подсъдими и с показанията на свидетелите д., К., Р. Правилно
е възприел показанията на Р. като подробни, хронологически и логически
последователни, вътрешно непротиворечиви. От тях се установяват релевантни
факти по делото- изградените трайни търговски отношения, в които определящо
значение е имало и създаденото доверие между съконтрагентите; предхождащите деянието
случаи на пълно, точно и качествено изпълнение на еднотипни поръчки от страна
на подсъдимия; притежаването от последния на необходимия инвентар за реалното
изпълнение на възложената му работа, канкретните уговорки във връзка с
транспортирането на процесния автомобил до гр. Бирмингам, Великобритания, какво
се е случило на 08.01.2017 г., когато е трябвало да се пристъпи към
осъществяването на превоза. Правилно ПдРС е намерил за несъмнено установено по
делото, че търговецът- гражданският ищец
„М.М.“ ООД, се занимавал с автосервизна дейност, а подсъдимият е извършвал
превоз на автомобили. Между тях са били установени търговски отношения от около две-три години преди 2016 г., при които подсъдимият по възлагане от свид. Р. и срещу
заплащане транспортирал многократно различни автомобили. Между страните по тези
облигационни правоотношения е бил установен еднотипен маниер на работа, като Р.
е възлагал поръчка, която подсъдимият е изпълнявал. Никога така постиганото между тях съглашение не е
било обективирано в сключен в писмена форма договор. Нямало е и конкретно
установено правило за момента на заплащане на цената на услугата. Понякога това
се е случвало преди изпълнението на възложената работа, друг път- след нея. От
показанията на свид. Р. се установява, че за времето от началото на съвместното
им сътрудничество с подсъдимия до 08.01.2017 г. той не е имал никакви забележки
или възражения към качеството или срочността на изпълнение от страна на Г.. Подс.
Г. също не бил уведомявал Р. да има насрещни претенции. Въз основа та тези
доказателства първостепенният съд е направил съответстващия им извод, че през
разглеждания период с продължителност от две-три години преди 2016 г.
сътрудничеството между дружеството, представлявано от свид. Р. и подсъдимия Г.
не е било изолирано или спорадично, а със засилен интензитет. В подкрепа на
този извод са и кредитираните от съд веществени доказателства- снимки на
различни автомобили, транспортирани в даден момент от подсъдимия по възложено
му поръчение. Някои от тези автомобили са били лична собственост на свид. Р., а
други на клиенти на автосервиза, включително е било осъществявано и предходно
транспортиране от подсъдимия на процесния автомобил „Мицубиши“, собственост на
„Д. М.“ Т.е. дейност, идентична с включената в предмета на доказване, е
осъществявана многократно между същите страни преди процесното събитие. Съдът е
констатирал в показанията на този свидетел опит частично да се игнорира трайния
характер на съществуващите търговски отношения между гражданския ищец и
подсъдимия. С оглед признатото в хода на съдебното следствие от свид. Р., че всеки
от автомобилите, отразен на приложените по делото фотоси е бил транспортиран от подсъдимия, както и че
има и други такива, които не са на снимките, правилно е изведено естеството на
дългогодишните еднородни търговски отношения между юридическото лице и подс. Г..
Правилно е възприето като несъмнено установено и възлагането на превоза на
процесния автомобил до гр. Бирмингам, Великобритания. Свид. Р. сам е потърсил
подсъдимия, между двамата е постигнато съгласие по всички въпроси от
същественото съдържание на сделката. Подсъдимият Г. се е задължил да извърши
превоз на автомобила „Мицубиши“, собственост на „Д. М.“ до гр. Бирмингам,
Великобритания. Договорено е било да тръгне на 08.01.2017 г. Насрещното
задължение за гражданския ищец е било да заплати цената от 1 800 лева. Тези
уговорки в окончателния им вариант страните по сделката са постигнали на
29.12.2016 г., когато подсъдимият е отишъл в офиса на „м.м.“ ООД.Там му била предадена сумата от 1 800 лева,
представляваща възнаграждение за транспорта, който трябвало да извърши. На плащането присъствал свид. К., чиито
показания, преценени и наред с зависимостта на този свидетел от св. Р. / негов
работодател/, правилно са били възприети изцяло. Именно свид. К. е взел от
касата на търговеца „М.М.“ ООД, по указания на свид. Р. , който ги предал на
подс. Г.. На срещата не е бил обсъждан
въпросът какво да се случи с парите, ако транспортът бъде отказан или не бъде
осъществен по каквато и да е причина. Непротиворечиви са показанията и на
двамата свидетели, че на 08.01.2017 г.,
когато процесният автомобил „Мицубиши“ е трябвало да бъде предаден на
подсъдимия Г. за извършване на превоза, последният не се е появил. Установяват
се и предприетите действия от страна на двамата свидетели- започнали да звънят по телефона на подсъдимия,
който първо е давал сигнал „свободно“, а след това „заето“. Свид. К. е потърсил
вариант да се свърже и чрез „Фейсбук“, където обаче също не му било отговорено.
С дължимата задълбоченост са обсъдени показанията
на свид. Я. , Р., производни в преобладаващата
си част, на свид. В. К.. Непряко свързани с включеното в предмета на
доказване по делото, но относими са и кредитираните показания на свид. Р. в д.,
от които се установяват търговските
взаимоотношения между него и гражданския ищец „м.м.“ ООД, както и уговорките,
които са имали досежно транспорта на процесния автомобил до гр. Бирмингам. Съдът
е анализирал и показанията на свид. Т. Г.- *** на гражданския ищец за 2009 г. Показанията му са
кредитирани изцяло. Изводимото от тях не е пряко съотносимо към предмета на
разследване по делото. В допълнение към изложеното от ПдРС следва да се направи
обобщението, че от показанията на този свидетел, съпоставени с показанията на
св. Р. и св. К. за същия факт, се установява ненадлежното съставяне на
счетоводен документ за получената от подс. Г. сума. За последното подс. Г. няма
принос. Несъотносими пряко към въпросите, включени в предмета на доказване по
делото са показанията на свид. И.К.,
който също преди инкриминираните по делото събития е ползвал предоставяни от подсъдимия Г. услуги
по превоз на закъсали автомобили. Подсъдимият е имал камиони, с които е
превозвал автомобилите, а заплащането свид. К. е правил „на ръка“ и без да е
бил подписван договор в писмена форма. Същата по характер информация се извежда
от кредитираните показания на свид. В. С.
И той през периода 2013 г. - 2015 г. е
имал автосервиз и често е използвал услугите на подсъдимия Г. за превоз на
автомобили. Свидетелят С. „многократно“, „десетки пъти“ е възлагал на
подсъдимия извършването на транспортни услуги, а последният винаги си изпълнявал
задълженията. Г. е притежавал камиони - поне два, с които е извършвал
превозите. Не се е сключвал договор в писмена форма, а моментът на заплащането
е бил различен - понякога преди, а друг път след изпълнение на поръчката. Двамата
са преустановили сътрудничеството си след като един път подсъдимият не е
изпълнил задължението си. Това е бил първият и последен път, когато е било
налице неизпълнение. Парите, които свидетелят бил платил на подсъдимия за
неосъществения превоз, му били върнати от роднини на Г.. Дава се вяра на
показанията на свид. Спасов. От показанията на свид. К.Д., непряко свързани в
предмета на доказване по делото, се установява изводимото и от показанията на
обсъдените по- горе свидетели- подсъдимият е имал „камиони за пътна помощ“, а
свид. Р. се занимавал „с автомобили“. Свидетелят Д.никога не е ползвал услугите
на подсъдимия по превоз на автомобили.
Релевантни за делото обстоятелства се установяват от показанията на
свид. М. М., подложени на внимателен и задълбочен анализ от първостепения съд. Той
описва познанство с подс. Г.,
включително и към 2016 г., развивана от
свидетеля дейност в гр. с.разглобяване, притежаван автовоз, с който е извършвал
транспорт на автомобили, като странична дейност; купуване от свидетеля на
автомобили от Великобритания, които са му били доставяни до С., като
доставките не били извършвани с неговия камион, а с чужд транспорт. Правилно са
били възприети показанията и в частта, в която твърди с подсъдимия да са имали разговори за това
дали би могъл да му съдейства, ако се наложи извършването на определен превоз. Показанията
на свид. М. Р.М., неправилно по искане на прокурора озовал се като свидетел по
делото, не установяват никакви
релевантни обстоятелства, както правилно е отчел първостепенният съд.
ПдРС е анализирал
задълбочено обясненията на подсъдимия Г., отчитайки двойствената им правна
природа- средство за възпроизвеждане на преки доказателства в процеса, но и
основно средство за реализиране правото на защита . Съпоставяйки ги с
изводимото от останалите доказателствени източници правилно не ги е възприел в
частта, в която подсъдимият твърди при сключването на процесния договор на
29.12.2016 г. да е била постигната уговорка в случай на отказ на Р. от
възложения превоз подсъдимият да задържи парите, за да прихване свои предходни
вземания. Твърдението за налични непогасени вземания на Г. към Р. или към „м.м.“
ООД е намерил за оборено от останалите доказателствени източници, както и че
няколко дни преди датата, на която е трябвало да се извърши превозът, свид. Р.
се е обадил и е казал на Г., че се отказва от транспортирането на автомобила.
Следва да се констатира, че в обясненията си пред двата различни състава на
ПдРС подсъдимият сочи противоречиво договорената цена на сделката. Първоначално
твърди тя да е била 1800 лв., а впоследствие- 3 000лв., като 1 800
лв. е бил задатък. В разпита си пред
настоящия съд подс. Г. обясни противоречията относно сумите с изминалия
продължителен период от време. Пловдивският окръжен съд приема, че крайната договорена между страните по
сделката цена е била именно заявената и от свидетелите- очевидци 1 800 лв.
В некредитираната част обясненията на подс. Г.
са израз на избраната линия на защита.
Споделяем изцяло е изводът на ПдРС, че в преобладаващата си част обясненията на подсъдимия следва да бъдат
ценени, като истинни и достоверни
обстоятелства, съответстващи на изводимото от останалите възприети по делото
доказателствени източници. Необорени от тях са относно трайния характер на
търговските отношения между него и дружеството-граждански ищец; действително да
е имал познат в гр. С., който да притежава автовоз и да е изразил готовност да
му окаже съдействие при нужда от помощ за осъществяването на някой превоз; признанието
за получаването на инкриминираната сума- и като размер, и като основание.
Кредитирането на
писмените и веществени доказателства по
делото е правилно.
Въз основа на събраните
и проверени доказателства, обсъдени
поотделно и във взаимната им обвързаност, Пловдивският районен съд е
установил правилна, неоспорена от страните и изцяло споделяема от въззивния съд
фактическа установеност на деянието. В съответствие с нея са и направените
правни изводи за невиновност на подс. Г. по възведеното му обвинение. Доказано е несъмнено сключен между него и св. Р.,
в качеството му на управител на „М.М.“ ООД гр. Пловдив устен договор за превоз,
заплащането на сумата от 1800 лв. от възложителя, неизпълнението от подс. Г. на
поетото задължение. Настоящият съд
споделя напълно изложеното от ПдРС, че не е доказано по изискуемия за
постановяването на осъдителна присъда категоричен и несъмнен начин подсъдимият
да се е задължил по сключения с гражданския ищец договор, воден изначално от
измамното си намерение да не изпълни
насрещното си задължения, за да получи възнаграждение
за това, като въведе съконтрагента си в
заблуждение, с което да му причини имотна вреда.
По делото е установено
по несъмнен начин конкретното съдържание на възникналото правоотношение между подсъдимия и гражданския
ищец - превоз до гр. Бирмингам на конкретния лек автомобил. Постигнатото между
страните по съглашението покрива характеристиките на договора, съобразно чл. 8,
ал. 1 от ЗЗД. По силата на този договор за подсъдимия е възникнало задължение да извърши
превоз от гр. Пловдив до гр. Бирмингам, Великобритания на лек автомобил
„Мицубиши“. За „М.М.“ ООД насреща е възникнало задължението да предостави
фактическата власт върху автомобила, както и да заплати възнаграждение за
превоза в размер на 1 800 лева. Договорено е било тази ,сума да се изплати
авансово още на 29.12.2016 г. Съдържание и волята на страните по договора се
извлича изцяло от свидетелските показания на свидетелите Р. и К., както и на д.
и Р., чиито показания в тази част са производни, както и от обясненията на
подсъдимия в кредитираната им част.
Възраженията на
прокуратурата в протеста и пред настоящата инстанция обобщено се свеждат до
поддържане на обвинителната теза, изложена в ОА, че подс. Г. изначално не е
имал намерение да се задължи по договора. Същите са неоснователни и мотивирано
отхвърлени и от първостепенния съд. Съдът
правилно е отчел като оборващи обвинителната теза установените несъмнено по
делото предхождащи деянието трайни търговски
отношения между Г. и „М.М.“ ООД. В период около две-три години преди
възлагането на процесната поръчка до гр. Бирмингам подсъдимият многократно е
извършвал превози на различни автомобили по възлагане от свид. Р., вкл.
конкретния лек автомобил „Мицубиши“, собственост на свид. Д.. През целия този
период и по всички възложени поръчки подсъдимият е изпълнявал стриктно
задълженията си, разполагал е с необходимия инвентар за осъществяването на
дейността по транспортиране на пътни превозни средства. Правилно е прието за
несъмнено доказано и това, че подс. Г. е разполагал с необходимите умения и
ресурс за извършването на дейността по транспорт на пътни превозни средства-
дейност, с която се занимавал по занятие. Той пълно, точно и качествено е
изпълнявал възложените му от гражданския ищец поръчки в продължение на две-три
години.
Съдът е анализирал
фактите по делото с оглед на обективните и субективни признаци на
престъплението, за което подс. Г. е предаден на съд- по чл. 209, ал. 1 от НК. Изожени
са споделяеми мотиви, че използването на привидна воля за изпълнение на договорни
отношения е възможен, често срещан
в практиката способ са извършване на
посоченото престъпление. Чрез демонстриране на такова привидно намерение за договор е възможно лесно мотивиране на
въведения в заблуждение да извърши
имущественото разпореждане, елемент от обективната страна на престъплението. Правилно е отчетено, че не всяко неизпълнение на
задължение по договор означава, че длъжникът е действал изначално с измамливо
намерение. По настоящето дело е оборена
обвинителната теза, че подс. Г. е бил в изначална
обективна невъзможност да осъществи задължението, договорено между него и свид.
Р.. В противоречие с установените по
делото доказателства би бил изводът, че още към момента, когато се е задължил по
договора, подсъдимият е знаел, че не ще
може да изпълни поетото задължение, защото не разполага с необходимите умения,
средства или ресурси да изпълни работата, поради свои физически особености, с
които е наясно, или поради сигурното действие на природно явление или сила,
което изключва възможността работата да бъде изпълнена. По делото не са налице
доказателства, формиращи извод, че подсъдимият е имал . изначална субективна
невъзможност да изпълни договора. Релевантният момент, към който следва да се
преценява наличието или липсата на обективна възможност и субективно намерение
за изпълнение на договора, е моментът на неговото сключване. Съществуващите
трайни търговски отношения между дружеството-граждански ищец и подсъдимия,
основани на извършвана по занятие
дейност по транспортиране на пътни превозни средства, които подс. Г. транспортирал
с камиони за извършването на идинтичен превоз / вкл. и на процесния автомобил/
са правилно оценени от ПдРС. Споделяем е и изводът, че преди сключването на конкретния
договор подсъдимият е бил изпълнил
надлежно множество възложени му поръчки по транспортиране на автомобили, вкл. и
извън територията на страната. Правилно районният съд е намерил за доказано по
делото, че не се установява към момента на сключването на договора от
29.12.2016 г. за подсъдимия да е съществувала обективна пречка, изключваща възможността
му да извърши превоза, тъй като сделката е попадала в обхвата на стопанската
дейност, традиционно извършвана от него. Не може да се направи и
доказателствено обоснован извод, че той е поел задължение, за което е смятал,
че не ще може да изпълни. Тезата на обвинението за липса на техническа
възможност на подсъдимия за транспортиране на автомобила е необоснована и
оборена от събрания по делото доказателствен материал. Възможността за
извършването на превоза не е предпоставена или опосредена от наличието на
приятел в гр. С. с автовоз. По делото са налице и кредитираните показания на
свид. М., че подс. Г. е имал разговор с него / логично неконкретизиран поради
изминалото продължително време/ за превоз на автомобили извън страната. Доказателства, че към датата на
получаване на сумата от 1 800 лв.- 29. 12.2016 г., подс. Г. не е имал
възможност да изпълни ангажиментите си по договора за превоз и е искал (или предвиждал възможност) да не ги изпълни,
по делото не са налице. В полза на
извода за изначална добросъвестност на подс. Г. коректно и задълбочено е
анализирано и установеното по делото относно инициирането на конкретното
правоотношение. Свид. Р. пръв е
потърсил контакт с подсъдимия по повод този именно договор, той е отправил и
предложение за сключването му и така е
било поставено началото на взаимоотношенията им по конкретното правоотношение. Предварителното заплащане на цената на
транспорта от 1 800 лева по също не доказва липсата на намерение у
подсъдимия да се задължи. Това е била честа и обичайна практика в отношенията
между гражданския ищец и подсъдимия /
според показанията на свид. К./. От този факт нито самостоятелно, нито с оглед
изброените по- горе обстоятелства би могло
да се направи извод за отсъстващо намерение у подс. Г. за изпълнение по
договора към момента на сключването му и получаване на плащането.
Единственият доказан
по делото факт, който ползва обвинителната теза, е неотговарянето на Г. на
позвъняванията при опитите да се влезе в комуникация с него на 08.01.2017 г. Правилно
първостепенният съд е приел, че това, при гореобсъдените характеристики на
общуването между страните по договора, не е достатъчно да обоснове извод за
изначални измамливи, а не действителни намерения на подсъдимия. Налице
несъмнено е неизпълнение на сключен от подс. Г. договор, но измамливо негово
намерение за неизпълнение към датата на сключването му по делото не е
доказано. Правилно, при наличието на основанията
на чл. 304 от НПК подс. Г. е бил оправдан по възведеното му обвинение.
В гражданско- правната
част присъдата е влязла в сила.
ПдРС се е разпоредил законосъобразно с
приложените по делото веществените доказателства и на
основание чл. 190, ал. 1 от НПК е
постановил направените по делото разноски - всички в съдебната фаза на процеса,
в размер на 398 лева да останат за сметка на Държавата.
С оглед на всичко изложено по- горе,
Пловдивският окръжен съд намира, че протестираната присъда е обоснована, правилна и законосъобразна,
постановена при липса на съществени процесуални нарушения в хода на съдебното
производство и досъдебното такова. Тя следва да бъде потвърдена. Протестът е
неоснователен и не може да бъде уважен.
Воден от горното и на осн. чл. 334 т. 6
вр. с чл. 338 от НПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда
№ 43/07.02.2020 г. на Районен
съд- Пловдив, постановена по НОХД № 117/2018 г. по описа на същия съд
Решението не подлежи на протест и обжалване.
Да се съобщи на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.