№ 21405
гр. София, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110120543 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп” АД, с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител –
адв. А. Т., срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ с адрес на управление: гр.
София, бул. Македония № 3, чрез областно пътно управление – София с
адрес: гр. София, бул. Цар Борис ІІІ № 215, ет. 5, с която се иска ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 122.38 лева, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение /платено от ищеца на трето лице Г.
Н. Г. по застраховка „Каско стандарт“/ за претърпени имуществени вреди,
настъпили в резултат на ПТП от 14.09.2022 г. – поради лошо състояние на
пътен участък, ненадлежно стопанисван от ответника по делото, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба
20.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и
разноски.
В исковата молба се твърди, че на 14.09.2022 г. при движение по бул.
„Околовръстен път“, в посока бул. „Сливница“ при отбиване в локалното
платно, водачът на МПС марка „БМВ”, модел „320Д“, с рег. № СВ 9292 ММ
Г. Н. Г. попаднал в необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на
което било реализирано ПТП. В тази връзка било увредено имуществото на
собственика на процесното МПС, за което имало сключена валидна
застраховка „Каско Стандарт“ при ищеца.
За настъпилите вреди при ищеца била образувана щета №
470422222249780, по която дружеството заплатило на Г. Н. Г. сумата от
1
122.38 лева за отстраняване на повредите по увредения автомобил.
На следващо място по делото се излагат подробни доводи, че участъкът
от пътната мрежа, където настъпил инцидентът, бил възложен за
стопанисване от ответника – съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата. Последният обаче не положил достатъчно грижа да го поддържа в
адекватно състояние, което и причинило инцидента. В тази връзка и ищецът
отправил регресна покана до ответника (в качеството му на лице, което
управлява републиканските пътища) дължимата сума да бъде заплатена.
Ответникът обаче така и не заплатил претендираната сума.
С тези аргументи ищецът счита претенцията си за основателна и иска
същата да бъде уважена.
С исковата молба са представени: декларация за настъпване на
застрахователно събитие, заявление за заплащане на обезщетение,
застрахователна полица, удостоверение за техническа изправност на МПС,
контролен талон, свидетелство за регистрация на МПС, свидетелство за
управление, опис на претенция и заключение, доклад по щета, платежно
нареждане и общи условия на ищеца.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, е постъпил писмен отговор, в който предявеният иск се оспорва
изцяло по основание и размер.
На първо място се оспорва наличието на валидно застрахователно
отношение по застраховка „Каско Стандарт“ досежно процесния автомобил
(сочи се липса на подпис и дата върху общите условия към договора).
Възразява настъпилото застрахователно събитие да съставлява покрит
застрахователен риск, като се изтъква, че не бил покрит риск „гуми“.
На следващо място ответникът счита, че е следвало за процесното ПТП
да бъдат сигнализирани органите на МВР и да бъде съставен констативен
протокол, като липсата на същите счита за индиция за ненастъпването на
процесното събитие по начина, описан в исковата молба. Навежда подробни
твърдения, че настъпилото ПТП не е конкретизирано по време, място на
настъпване и механизъм на ПТП. Позовава се на изключени рискове по
договора. Отрича да е имало дупка на пътното платно. Въвежда възражение
за съпричиняване поради несъобразено с пътната обстановка поведение на
водача на процесното МПС.
С тези аргументи се иска претенцията да бъде отхвърлена изцяло,
евентуално частично. С отговора са представени: застрахователна полица, но
по друг договор, сключена между ищеца и друго лице.
По делото е изготвена съдебна автотехническа експертиза. Разпитан е и
един свидетел – водачът на увредения автомобил Г. Н. Г..
В съдебно заседание, проведено на 28.11.2023 г., процесуалният
представител на ищеца изразява становище, в което излага доводи за
основателност на иска и уважаване на същия в пълен размер.
Процесуалният представител на ответника изразява писмено становище,
в което счита иска за недоказан по основание, евентуално по размер, поради
2
което иска същия да бъде отхвърлен изцяло или частично.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От застрахователна полица „Каско стандарт“ и общи условия на ищеца
се установява, че лицето Г. Н. Г. е сключило с ищеца имуществена
застраховка „пълно каско“ относно автомобил марка „БМВ“, подел „320Д“ с
рег.№ СВ 9292 ММ. Допълнителните покрития са „помощ на пътя“ и
изплащане на обезщетение само по експертна оценка. Периодът на валидност
е 00.00 часа на 19.05.2022 г. до 23.59 часа на 18.05.2023 г. Риск „гуми“ като
допълнително покритие в представената застрахователна полица като
формуляр не се съдържа изначално.
От декларация за настъпване на застрахователно събитие и заявление за
заплащане на обезщетение се установява, че Г. Н. Г. е уведомил ищеца за
настъпило със застрахования автомобил ПТП. Съгласно документите ПТП е
настъпило на 14.09.2022 г. при движение по Околовръстното шосе на гр.
София от магистрала Люлин посока бул. Сливница при завой в локалното
платно към магазин „Мосю Бриколаж“ – при преминаване през неравност
около шахта. В резултат на ПТП са засегнати предна дясна гума на МПС и
джанта.
От представените удостоверение за техническа изправност на МПС е
видно, че автомобилът е бил технически изправен, а от свидетелство за
управление, че водачът е бил правоспособен.
Съгласно опис на претенция и заключение, както и доклад по щета МПС
е имало увредена предна дясна гума, която е следвало да бъде подменена. По
предна дясна джанта е констатирана лека деформация. Стойността на щетите
е оценена на общо 106.98 лева – за гумата и труда по смяната й / като гумата е
на цена от 105.58 лева/. Ремонтът на джантата е оценен на 15.40 лева.
За щетите по колата са приложени фотоснимки.
На последно място, видно от платежно нареждане ищецът е изплатил на
лицето Г. Н. Г. сумата от 122.38 лева – на 21.09.2022 г.
От показанията на свидетеля Г. Н. Г. се установява, че през 2022 г. е
управлявал собствен лек автомобил марка „БМВ“, подел „320Д“. Разказва за
случай, когато се движел от пътен възел от гр. Банкя посока пътен възел към
бул. Сливница, като на големия пътен възел с бул. Сливница се отклонил в
локалното платно посока магазин „Мосю Бриколаж“. На слизане от
околовръстното шосе при завоя надясно в локалното платно обаче дясната му
гума попаднала на шахта с остри ръбове. Свидетелят спрял за кратко и
възприел, че от гумата се е откъснало парче. Гумата обаче не била спаднала и
нямало необходимост от спешната й подмяна, поради което предвид
натовареността на пътния участък, свидетелят потеглил. В рамките на
няколко дни след инцидента свидетелят посетил застрахователното
дружество и подал заявление за образуване на щета, като му били изплатени
средства за гумата.
3
Свидетелят уточнява, че не забелязал препятствието, доколкото същото
не било обозначено. Уточнява и че инцидентът настъпил в светлата част на
деня. Посочва, че предвид характера на ПТП не е сигнализирал КАТ
съответно не е бил тестван за алкохол. Не помни с каква скорост е карал, но
счита, че пътната настилка е била суха. Не помни и дали с него в колата е
имало друго лице. Поддържа, че е подал заявление до застрахователя да му
бъде изплатено обезщетение.
Съдът намира, че следва да кредитира така депозираните свидетелски
показания независимо, че за свидетеля предвид обстоятелството, че е
пострадал от ПТП е налице евентуална заинтесованост от изхода на делото.
Показанията обаче са ясни и последователни, а евентуални неточности в
същите се дължат на изминалия период от време. Съдът съобразява и крайно
ниския размер на исковата претенция, който кореспондира на претърпените
вреди като интензитет. В тази връзка и съдът намира, че следва да цени
ангажираните гласни доказателства при формиране на правните си изводи по
делото.
По делото е изготвена и съдебна автотехническа експертиза /САТЕ/ ,
от която се установява, че предвид наличните данни механизмът на ПТП е
следният: на 14.09.2022 г. около 08:00 часа, лек автомобил „БМВ 320 Д“, с
рег.№ СВ9292ММ се движи в гр. София по Околовръстен път с посока от АМ
„Люлин“ и на кръстовището с бул. „Сливница“ при маневра десен завой за
навлизане в локално пътно платно в посока магазин „Мосю Бриколаж“,
превозното средство преминава през дупка на пътното платно около шахта.
В резултат от ПТП автомобилът претърпява следните щети: предна
дясна гума и предна дясна джанта – като гумата е за подмяна, а при джантата
има лека деформация. Предвид посочения механизъм на ПТП и щетите от
описа на застрахователя вещото лице счита, че щетите по МПС се намират в
пряка причинно следствена връзка с настъпилото ПТП.
На последно място вещото лице посочва, че към датата на ПТП МПС е
било на 15 години и 2 месеца от датата на първоначална регистрация.
Стойността на ремонта на гумата – демонтаж, смяна и монтаж възлиза на
110.05 лева за гумата и на 0.2 часа за труд или 4 лева без ДДС. С ДДС тази
стойност е 136.86 лева. Ремонтът на джантата е оценен на 48 лева с ДДС.
В съдебно заседание вещото лице разяснява, че препятствието е
представлявало повдигнати ръбове на шахта. Уврежданията обаче могат да
бъдат получени, както по описания механизъм, така и по друг механизъм /при
качване на бордюр, преминаване през пресечена местност, преминаване
върху всякакво препятствие върху или извън пътното платно/.
На следващо място вещото лице разяснява, че няма данни за широчината
на препятствието и местоположението му на платното, но предвид обичайния
размер на подобни шахти вероятно е имало възможност МПС да премине
безопасно през нея с левите и десните гуми от двете страни. От своя страна
т.нар. клирънс нямал отношение към конкретното препятствие.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото
експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно
4
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на
вещото лице от изхода на производството. Освен това експертизата
кореспондира с приложените по делото доказателства – като не е оспорена от
страните в производството.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявеният иск за имуществени вреди е осъдителен иск с правно
основание по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ вр. с чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД – за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 122.38 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – резултат от пътен
инцидент, настъпил поради ненадлежно поддържане на пътната мрежа от
ответника, довело до увреждане на МПС, застраховано при ищцовото
дружество и претърпяло имуществени вреди на посочената стойност, които са
заплатени на собственика му / Г. Н. Г. /.
Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата републиканските
пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“. От своя страна
ал. 2, т. 1 на същия законов текст предвижда, че управлението на пътищата
включва тяхното поддържане, а т. 3 – организиране, възлагане, финансиране и
контрол на дейностите, свързани непосредствено с ремонта и поддържането
на пътищата.
По делото липсва спор, че участъкът, където се твърди да е настъпил
процесният инцидент – а именно в гр. София по Околовръстен път с посока
от АМ „Люлин“ и на кръстовището с бул. „Сливница“ зоната за навлизане в
локално пътно платно в посока магазин „Мосю Бриколаж“ - представлява
участък от републиканската пътна мрежа и като такъв поддръжката му в
нормално експлоатационно състояние, безопасно за преминаване на превозни
средства, е задължение на ответника.
В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД
урежда отговорност за чужди деяния (действия или бездействия), с които е
причинено пряко деликтно увреждане. Когато вредоносните последици
настъпват от деяние, осъществено при или по повод извършването на
възложена работа, правният субект, който е възложил работата, следва да
носи уредената в чл. 49 от ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност. Тази
отговорност е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия и
произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица като не
е необходимо да се установява виновно поведение на възложителя.
В тази връзка и с оглед общото правило на чл. 45 от ЗЗД съдът намира,
че основателността на предявения иск се обуславя от наличието на следните
предпоставки: възлагане на работа от ответника, деяние (действие или
бездействие) на натоварените с работата лица при или по повод изпълнението
на тази работа, вреда за ищеца по иска, причинна връзка между деянието и
вредата и вина на натовареното с работата лице. Вината на последното се
предполага, а останалите елементи от фактическия състав на отговорността
по чл. 49 от ЗЗД подлежат на доказване от ищеца. В случая, доколкото искът
се предявява в хипотезата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ ищецът следва да докаже
5
и изплащането на застрахователното обезщетение на застрахования.
Предвид оспорванията в отговора на исковата молба настоящият състав
намира, че по делото са налице три основни спорни въпроса – относно
валидността на застрахователния договор, относно механизма на ПТП и
причината връзка между същия и претърпените от увредения автомобил
вреди, както и наведеното възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на застрахованото лице. В тежест на ответника при
условията на пълно и главно доказване е да установи възраженията си вкл.
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от увреденото лице.
Досежно валидността на застрахователния договор съдът намира, че
застрахователната полица и предложението за сключване на застраховка са
подписани от лицето Г. Н. Г.. Съгласно чл. 345 от КЗ застрахователният
договор се сключва в писмена форма и следва да е подписан от страните.
Изискване застраховащия да подписва общите условия на застрахователя не
се съдържа, поради което и липсата на такъв подпис не може да обоснове
невалидност на полицата.
По отношение на механизма на ПТП съдът намира, че от събрания по
делото доказателствен материал – свидетелски показания и САТЕ същият
категорично се установява. Следва да се отбележи, че действително
процесните увреждания по МПС, както посочва и вещото лице, могат да
настъпят и по друг начин, но е напълно възможно да настъпят и именно по
начина, описан по делото. Свидетелят обаче ясно описва местоположението
и движението на МПС на пътното платно, както и препятствието, на което е
попаднал и уврежданията, които същото е причинило.
В тази връзка и съдът намира за установено, че ПТП е настъпило
поради преминаване на предна дясна гума на МПС през неравност на пътното
платно около шахта.
На следващо място съдът намира, че се доказва и причината връзка
между инцидента и претърпените от автомобила вреди. Това е така,
доколкото предвид механизма на настъпване на ПТП и уврежданията по
автомобила, то неминуемо при завой в дясно през препятствие „шахта“
преминава дясната част на МПС – поради което и именно е засегната предна
дясна гума и джанта.
С оглед гореизложеното съдът счита, че по делото са доказани
елементите на фактическия състав, който обуславя ангажиране на деликтната
отговорност на ответника, като възраженията на последния в противния
смисъл се явяват неоснователни. Доказва се и плащането на обезщетение от
ищеца на увреденото лице, по който въпрос няма и спор. Поради това и искът
се явява доказан по своето основание.
По възражението за съпричиняване съдът намира същото за
неоснователно като съображенията за това са следните: от съвкупната
преценка на приобщените по делото доказателства, не се установява
скоростта на водача да е била несъобразена или същият да е бил под влияние
на алкохол. Не се установи и водачът на пострадалия автомобил да е нарушил
правила на ЗДвП.
6
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
Задължително условие за приложение на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилите вреди. За
да се приеме правнорелевантен принос, не е достатъчно увреденият да е
благоприятствал настъпването на отрицателния резултат, но е необходимо и
каузално да го е обусловил. Основание за намаляване на обезщетението по
силата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД би могло да бъде и противоправно поведение на
увредения, при което се нарушава императивна правна повеля – забраняваща
или заповядваща правна норма. Обезщетението за вреди би следвало да се
намали и когато без да е нарушил правна норма,
пострадалият съпричинява увреждането, като не полага дължимата грижа към
себе си, не проявява нужното внимание, изискуемо или предполагаемо според
неписаните житейски правила. За да бъде намалено обезщетението за вреди,
увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване. Необходимо е
обаче този принос да е конкретен – т.е. да се изразява в извършването на
определени действия или въздържането от такива действия от страна на
увреденото лице. Съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице само
ако именно поведението на увредения е станало причина или е повлияло по
някакъв начин върху действията на причинителя на вредата. Винаги, когато
пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата,
той съпричинява същата. Причинно-следствената връзка е обективен факт,
поради което приложението на нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е
обусловено от субективното отношение на пострадалия към настъпването
на деликта и произлезлите от него неблагоприятни последици. Вината на
пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и с
оглед на това способността на увредения да действа разумно и да предвижда
евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са
правно ирелевантни за института на съпричиняването (така Решение № 312
от 25.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1839/2008 г., II г. о., ГК; Решение № 45 от
15.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 525/2008 г., II т. о., ТК; Решение № 945 от
15.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3026/2008 г., IV г. о., ГК; Решение № 350 от
17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1382/2010 г., IV г. о., ГК; Решение № 165 от
26.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 93/2010 г., II т. о., ТК).
Предвид конкретната фактическа обстановка в настоящия случай съдът
намира, че не е налице хипотезата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, респ. не е
необходимо обезщетението да бъде редуцирано поради това, че за настъпване
на вредоносния резултат е допринесъл и св. Г.. Това е така, доколкото
наличието на съпричиняване не е установено от ответника.
На последно място неоснователно е възражението на ответника, че
пострадалият е следвало да уведоми за произшествието органите на МВР.
Това е така, доколкото случаите на задължително посещение на ПТП от
органите на МВР са уредени изрично в чл. 125 от Закона за движение по
пътищата. Настоящата фактическа обстановка не попада в нито една от
хипотезите, вкл. т. 8, доколкото от експертизата, а и свидетелските показания
се установява, че щетите по автомобила са минимални и не са били пречка
7
МПС да продължи да се предвижва на собствен ход.
По исканията за разноски на страните:
Искания за разноски са заявили и двете страни в производството:
Ищецът претендира 50 лева за държавна такса, 250 лева за експертиза,
70 лева за свидетел и 400 лева адвокатско възнаграждение. Посочените
разноски са действително извършени, видно от приложени по делото
платежни документи. Предвид изхода на делото сумата от 770 лева следва да
бъде присъдена изцяло. Направено е възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, което обаче е неоснователно, доколкото същият е в
минимален размер.
Ответната страна претендира разноски в размер на общо 100 лева
юрисконсултско възнаграждение – в минимален размер. Предвид изхода на
делото обаче претенцията й е неоснователна.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ с адрес на управление: гр.
София, бул. Македония № 3, чрез областно пътно управление – София с
адрес: гр. София, бул. Цар Борис ІІІ № 215, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ на ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление: гр. София, пл. Позитано № 5, сумата от 122.38 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение /платено от
ищцовото дружество на трето лице Г. Н. Г. по застраховка „Каско стандарт“/
за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от
14.09.2022 г. – поради лошо състояние /неравност/ на пътен участък,
ненадлежно стопанисван от ответника по делото, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на исковата молба 20.04.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ с адрес на управление: гр.
София, бул. Македония № 3, чрез областно пътно управление – София с
адрес: гр. София, бул. Цар Борис ІІІ № 215, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, с ЕИК:
********* и адрес на управление: гр. София, пл. Позитано № 5 сумата от
общо 770 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство
по гр.д. № 20543/2023 г. на СРС /за държавна такса, адв. хонорар, разноски за
свидетел и експертиза/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8