РЕШЕНИЕ
№ 263
гр. Карлово, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20215320101724 по описа за 2021 година
Производството е по иск с правно основание с правно основание чл.405,
ал.1 КЗ, вр. с чл.79 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявен от П. П. П., ЕГН:
**********, адрес: с. С., обл. П., ул. „***** чрез адв. В.М., съдебен адрес: гр.
П., бул. „Ш.С.“‚ №******** против ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК: *********, седалище
и адрес на управление: гр. С., бул. „Д.Б.“ №****, представлявано от С.П..
В исковата молба се твърди, че на 08.05.2020г. на път I-6 км. 260 + 350
м. между гр. К. и с. В.Л., при управление на моторно превозно средство –
марка „М.“, модел „****“, с рег. № ******, П.К.Д., ЕГН ********** нарушил
правилата за движение по пътищата, в резултат на което е настъпил удар
между управлявания от него автомобил и товарен автомобил „Ф.Р.“ с peг. №
****** – собственост и управляван от ищеца.
Твърди се, че пътнотранспортното произшествие е настъпило при
следния механизъм: Водачът на „М. ****“ П.Д. се е движил по път *** в
посока от с. В.Л. към гр. К. с несъобразена скорост, поради което при
навлизане в десен завой е загубил контрол над автомобила и е навлязъл в
насрещната лента за движение, където по същото време се е движил участник
2 – „Ф.Р.“ с peг. № ******, управляван от ищеца П.П.. Последвал удар между
1
двете превозни средства и същите са се изместили така, както е показано на
план-схемата към Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
******* на РУ на МВР гр. К..
Твърди се, че в издадения констативен протокол в раздел „Видими
щети по ППС“ е записано, че се касае за тотална щета по двата автомобила –
участници в ПТП.
От представеното свидетелство за регистрация било видно, че
увреденият при процесното пътнотранспортно произшествие товарен
автомобил „Ф.Р.“ с peг. № ******* и рама № ****************************
е собственост на ищеца П.П..
От същото свидетелство, както и от издаденото от МВР сектор „Пътна
полиция“ – П. удостоверение, било видно, че регистрацията на увреденото
превозно средство е прекратена на 29.09.2021 г. поради тотална щета.
За извършеното деяние било образувано ДП № 213/2020г. на РУ на
МВР гр. К., приключило с Постановление за прекратяване на наказателното
производство поради смърт на дееца, постановено от Окръжна прокуратура
П. на 22.07.2021 г.
Твърди се, че при така установената фактическа обстановка, вина за
настъпилото пътнотранспортно произшествие имал водачът на л.а. „М. ***“
П.К.Д., а деянието било в пряка причинна връзка с щетите по автомобила на
ищеца. Към датата на събитието моторното превозно средство, управлявано
от делинквента, било със сключена полица № ********* за „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в ЗД „Б.И.“ АД, валидна до 30.04.2021г.
В резултат на настъпилото застрахователно събитие ищецът претърпял
имуществени вреди, изразяващи се в тотална щета на собствения му
автомобил. На 22.04.2021г. той подал уведомление по образец с приложени
документи и била образувана щета № **********, но към настоящия момент
не получил плащане по същата.
Предвид настъпването на описаното застрахователното събитие,
причинено виновно от П.К.Д., при което са причинени имуществени вреди на
ищеца, изразяващи се в тотална щета на собствения му товарен автомобил, за
него бил налице правен интерес да предяви настоящия иск срещу ответното
застрахователно дружество.
2
Ищецът моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответното
застрахователно дружество да му заплати сумата от 7000.00 лева,
представляваща обезщетение по Застраховка „Гражданска отговорност“,
полица № *********, за претърпени от възникнало на 08.05.2020 г. на път I-6
км. 260 + 350 м. между гр. К. и с. В.Л. ПТП имуществени вреди по собствения
му товарен автомобил „Ф.Р.“ с peг. № ******, ведно със законната лихва
върху сумата от 22.07.2021 г. /изтичането на тримесечния срок за отговор по
претенцията/ до окончателното изплащане. Претендира за направените по
делото разноски.
Ответното застрахователно дружество, чрез пълномощника си чрез адв.
М. Г., оспорва иска. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на
МПС „М.“ с peг. № ******.
По повод настъпилото събитие, в застрахователното дружество била
образувана преписка по щета №: **********. Същата била определена като
тотална. С цел ликвидиране на щетата, на дружеството било необходимо да
му се представи документ, удостоверяващ прекратяването на регистрацията и
Удостоверение от КАТ на МПС „Ф.Р.“ с рег. № ******, за което уведомили
ищеца в писмо с изх. № ок- *********1г., като същите не били предоставени.
До представяне на необходимите документи, удостоверяващи прекратяването
на регистрацията на автомобила, ЗД „Б.И.“ АД не можело да премине към
процедура по изплащане на обезщетението по щетата.
Твърди, че съгласно чл. 390, ал. 2 от КЗ „...тотална щета на моторно
превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишават 70% на сто от действителната му
стойност. Стойността на разходите за необходимия ремонт се определя
съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на: 1. Издадена от
сервиз проформа фактура, при възстановяване в натура на вредите, или 2.
Експертна оценка при изплащане на парично обезщетение”.
Оспорва предявения иск и по размер. Твърди, че претендираната с
исковата молба сума в размер на 7 000 лева, е силно завишена и не отговаря
на действителният размер на щетите, съобразно разпоредбата на чл. 386 от
КЗ.
Относно цената на ремонта, заявява че определеното от
3
застрахователното дружество обезщетение е съобразено с Наредба 24, като
било взето предвид, че към датата на ПТП-то (08.05.2020г.) МПС „Ф.Р.” с рег.
№ ****** е било в експлоатация над 16 години и същото не е било в гаранция
(годината на производство била 2004-та), като при определяне на размера на
щетите се прилагал и коефициент на овехтяване. Поради тази причина и
сумата, претендирана от ищеца, следвало да бъде по-малка.
На основание гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли исковите претенции на П. П. П., като изцяло неоснователни и
недоказани. Евентуално, моли съда да намали размера на претендираното
обезщетение с оглед възраженията. Претендира разноски.
С молба вх. №3612/04.05.2022 г., пълномощникът на ищеца – адв. В.М.,
е направил искане за изменение на иска по реда на чл.214 ГПК чрез
увеличаване на неговия размер. Съдът е уважил молбата като
законосъобразна и искът се счита за предявен за сумата от 11 717 лева, ведно
със законната лихва върху сумата считано от 22.07.2021 г. до окончателното
плащане.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства –
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
От представените с исковата молба заверени копия на Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица; Протокол за оглед на
местопроизшествие; Албум за посетено местопроизшествие; Протоколи за
разпит на свидетели; Свидетелство за регистрация част I; Удостоверение от
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - П. безспорно се установява, че на
08.05.2020 г. на път *** км. 260 + 350 м. между гр. К. и с. В.Л. ПТП, е
настъпило пътно-транспортно произшествие – П.К.Д. при управление с
несъобразена скорост на лек автомобил „М. **** К.“ с рег. № ******, при
навлизане в десен завой е загубил контрол над автомобила и е навлязъл в
насрещната лента за движение. Последвал е сблъсък с движещият се по това
време там „Ф.Р.“ с peг. № ******, собственост и управляван от ищеца П.П.. В
резултат на инцидента са настъпили имуществени щети по автомобилите,
травматични увреждания на участниците в произшествието, като водачът на
лек автомобил „М. **** К.“ е починал – видно от приложеното
4
Постановление за прекратяване на наказателно производство от 22.07.2021 г.
Ответното застрахователно дружество признава, че към датата на
процесното ПТП е налице валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на МПС „М. **** К.“с
peг. № ******. В тази връзка и след подадено на 22.04.2021 г. от ищеца
Уведомление, ЗД „Б.И.“ АД е образувало преписка по щета №: **********.
По делото е изготвена и приета съдебна автотехническа експертиза,
която потвърждава механизма на процесното ПТП и причинно-следствената
връзка между транспортното произшествие и щетите по автомобила на ищеца.
От експертното заключение се установява, че действителната пазарна цена на
товарен автомобил „Ф.Р.“ рег. № ****** към датата на събитието – 08.05.2020
г., е била 11 717 лв. Стойността на ремонта за възстановяването на
автомобила е 25 245 лв. Тъй като стойността на ремонта надвишава 70%
пазарната стойност, то следва, че възстановяването на автомобила е
технически възможно, но е икономически нецелесъобразно т. е. касае се за
икономически тотална щета.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените искове намират правното си основание в чл. 405, ал. 1 от
КЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл.343, ал.1, чл.394 и чл.405, ал.1 КЗ, с договора за
имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на
премия да поеме определен риск и при настъпване на предвидено в договора
застрахователно събитие да заплати на застрахования застрахователно
обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди.
Обезщетението следва да бъде изплатено в уговорения срок, който не може да
бъде по-дълъг от срока по чл.108, ал. 1-3 или 5 КЗ и започва да тече от деня, в
който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл.106 КЗ.
При така предявения иск, съдът намира за необходимо от правна страна
да се спре единствено на спорните между страните обстоятелства, а именно:
размерът на щетата, която според ответника е завишена и изпълнение от
страна на ищеца на задълженията му по чл.106 КЗ.
Относно размера на причинената щета, съдът кредитира изцяло
5
изготвената съдебна автотехническа експертиза и приема, че същата е тотална
и възлиза на 11 717 лева. В този смисъл възраженията на ответното
застрахователно дружество са неоснователни.
Частично основателни са доводите, че ищецът не е представил
документ, удостоверяващ прекратяването на регистрацията и Удостоверение
от КАТ на МПС „Ф.Р.“ с рег. № ******, което било необходимо за
ликвидиране на щетата. Към отговора на исковата молба е приложено писмо с
изх. № ок-*********1г., с което застрахователят уведомява ищеца и ОДМВР
П., Сектор „Пътна полиция“ за необходимостта от представяне на описаните
по-горе документи, но не е приложена разписка за връчването му на
адресатите. Документите – Уведомление до ЗД „Б.И.“ АД, Удостоверение от
КАТ и свидетелство за регистрация част I с отбелязана дата на прекратяване
на регистрацията поради тотална щета – 29.09.2021 г., са приложени към
исковата молба. От ищцовата страна, обаче също не са ангажирани
доказателства кога и дали са били предоставени на застрахователното
дружество, като в този случай настоящият съдебен състав приема, че това е
станало с връчване на книжата по чл.131 ГПК – 10.12.2021 г.
Тъй като разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК задължава съда да вземе
предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, се налага извод, че
главният иск е изцяло основателен и доказан, съобразно изменението по
чл.214 ГПК, а законна лихва ще бъде присъдена от изтичане на
законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1 КЗ, считано от датата на
връчване на книжата по чл.131 ГПК – 10.03.2022 г.
При този изход на спора и съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, съдът следва да
присъди разноски в полза на ищеца, които видно от представения списък по
чл.80 ГПК, включват държавни такси и депозит за възнаграждение на вещо
лице в размер на общо 651.68 лева, както и адвокатско възнаграждение,
претендирано на осн. чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. В случая
минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, възлиза на 881.51 лева.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното
от ищеца адвокатско възнаграждение, което е неоснователно, тъй като се
присъжда минималното такова.
6
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Д.Б.“ №****, представлявано от С.П. да заплати на
П. П. П., ЕГН: **********, адрес: с. С., обл. П., ул. „***** сумата от 11 717
лв. (единадесет хиляди седемстотин и седемнадесет лева), представляваща
обезщетение по Застраховка „Гражданска отговорност“, полица №
*********, за претърпени от възникнало на 08.05.2020 г. на път *** км. 260 +
350 м. между гр. К. и с. В.Л. ПТП имуществени вреди по собствения му
товарен автомобил „Ф.Р.“ с peг. № ******, ведно със законната лихва върху
сумата от 10.03.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Д.Б.“ №****, представлявано от С.П. да заплати на
П. П. П., ЕГН: **********, адрес: с. С., обл. П., ул. „***** сумата от на
651.68 лв. (шестстотин петдесет и един лева и шестдесет и осем стотинки),
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Д.Б.“ №****, представлявано от С.П. да заплати на
В.Д. М., ЕГН: **********, адрес: гр. П., бул. „Ш.С.“ №********, сумата от
881.51 лв. (осемстотин осемдесет и един лева и петдесет и една стотинки),
представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
7