РЕШЕНИЕ
№ 1246
гр. Варна, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20243110114015 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Р.Т.П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ****** чрез процесуалния й представител –
адв. Й. А., срещу „Д.З.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ****** иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата 1476.20 лв. /след допуснато изменение
в размера на предявения иск, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, вместо
първоначалния за сумата 20 лв., представляваща частичен иск от целия в
размер на 1200 лв./, съставляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на задна врата лява и калник заден ляв,
причинени в резултат на настъпило на 27.09.2024 г. застрахователно събитие
по сключения между страните договор за застраховка „Каско”, обективирана в
полица № ******2024 г., със срок на действие 29.03.2024 г. – 28.03.2025 г., на
л. а. „Ауди А4”, с рег. № ******, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.11.2024 г. до
окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищцата Р.Т.П. излага, че на 29.03.2024 г. е сключила
с ответника „Д.З.” АД договор за застраховка „Каско”, клауза „Пълно каско”,
по отношение на собствения си лек автомобил „Ауди А4”, с рег. № ******, със
срок на действие 29.03.2024 г. – 28.03.2025 г. Посочва, че автомобилът бил
застрахован за 15000 лв., като застрахователната премия възлизала на 954.72
лв., разсрочена на две вноски, които към момента са платени. Поддържа, че на
27.09.2024 г., около 19:00 часа, Д.Д. управлявайки автомобила, на паркинга на
Гранд Мол, при извършване на маневра увредил автомобила в колона. На
1
30.09.2024 г. застрахователят бил уведомен за застрахователното събитие.
Посочва, че застрахователят извършил оглед на автомобила, изготвил снимков
материал и съставил Опис на увредените детайли, а именно: врата задна лява
и калник заден ляв. Излага, че до момента не е получила необходимото
застрахователно обезщетение, поради което извършила проучване в няколко
сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени автомобили,
колко ще й струва ремонта на автомобила. От проведеното проучване
установила, че сумата, необходима за възстановяване на автомобила, е в
размер на 1200 лв. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде
уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„Д.З.” АД, гр. София, чрез процесуалния му представител – юрк. И.Г..
Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.
Счита, че в настоящия случай не е налице настъпил покрит риск по
сключената между страните застраховка. Оспорва твърдения в исковата молба
механизъм на настъпване на уврежданията. Поддържа, че видът, характерът и
степента на същите не съответстват на обстоятелствата, при които се твърди
тяхното реализиране. Посочва, че вредите са настъпили по друго време и
начин, както и че същите са били налични към датата на сключване на
застраховката. Излага, че е налице едно от предвидените изключения от
застрахователното събитие, а именно – наличието на „невъзстановени щети“,
съгласно т. 16.17 от ОУ. Твърди, че описаните щети в Протокол за извършен
оглед на МПС от 30.09.2024 г. са били налични по процесния автомобил още
по време на сключване на застраховката от 29.03.2024 г. Посочва, че при
сключването е изготвен снимков материал, удостоверяващ състоянието на
автомобила, като от него ясно се установява наличието на описаните от ищеца
в исковата молба увреждания на процесното МПС. По изложените
съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. В условията на
евентуалност оспорва предявения иск по размер, като счита, че същият е
силно завишен и не съответства на реално претърпените вреди. Претендира
разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се
представлява от адв. Й. А., който заявява, че поддържа предявения иск и моли
същият да бъде уважен.
Ответното дружество депозира нарочна молба, чрез процесуалния му
представител – юрк. И.Г., който поддържа становище за неоснователност на
исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
За основателността на предявения иск е необходимо ищецът при
условията на пълно и главно доказване да установи наличието на валидно
облигационно правоотношение с ответното дружество по сключен договор за
застраховка „Каско”, с включено покритие на осъществения риск, със срок на
действие, покриващ датата на застрахователното събитие; обстоятелството, че
на сочената дата е настъпило застрахователно събитие, както и че вследствие
на събитието е претърпяла твърдените имуществени вреди по вид и размер;
наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния
резултат, както и че е изправна страна в правоотношението със
2
застрахователя, като е заплатила дължимата застрахователна премия и е
изпълнила задължението си по договора за уведомяване за настъпилото
застрахователно събитие.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно
и ненуждаещо се от доказване, че между страните съществува валидно
облигационно правоотношение по сключен договор за застраховка „Каско”,
обективирана в полица № ******2024 г., със срок на действие 29.03.2024 г. –
28.03.2025 г., по отношение на л. а. „Ауди А4”, с рег. № ******, валиден към
датата на настъпване на процесното застрахователно събитие - 27.09.2024 г.,
че ищцата е заплатила в полза на ответника дължимата по договора
застрахователна премия, както и че същата е уведомила застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие на 30.09.2024 г.
По делото е прието без възражения от страните заключението на вещото
лице А. В. по допуснатата САТЕ, което съдът цени като компетентно и
обективно дадено. От същото се установява, че механизмът на настъпване на
щетите е следният: на 27.09.2024 г. лек автомобил „Ауди А4”, с рег. № ******,
е бил управляван от Д.Д.. Около 19:00 часа, при извършване на маневра на
паркинга на Гранд Мол Варна, увредил автомобила вследствие на удар в
колона.
Съгласно експертизата, щетите по автомобила вследствие на процесното
ПТП са следните: задна лява врата и заден ляв калник, описани от
представител на застрахователя при извършения оглед на процесното МПС на
30.09.2024 г.
Вещото лице в заключението си посочва, че в паркинга на Гранд Мол
Варна има много колони, а паркоместата са изключително тесни, особено за
автомобили с габаритите на процесния. В този смисъл експертизата приема,
че е налице причинно-следствена връзка между настъпилото застрахователно
събитие и получените увреждания по автомобила.
Към исковата молба е приложено свидетелство за регистрация, част I, от
което се установява, че ищцата е собственик на лек автомобил „Ауди А4“, с
рег. № ******.
Следва да се отбележи, че в приетата експертиза се посочва, че от
снимковия материал, представен от застрахователя, изготвен при издаването
на застрахователната полица, е видно, че са констатирани леки увреждания по
задна лява врата, заден ляв калник, преден десен калник, облицовка предна
броня, нарушаване на лаковото покритие в предната част на тавана на купето.
При извършения оглед по щета № ********* са констатирани увреждания по
задна лява врата и заден ляв калник, които съответстват на наличните
увреждания при сключването на застрахователната полица.
Представеният от ответника снимков материал, с твърдение, че същият
е съставен към момента на сключване на застраховката „Каско“, своевременно
е оспорен от процесуалния представител на ищеца, предвид липсата на
достоверна дата на същия. Ето защо и доколкото действително тези снимки не
съдържат каквато и да е дата, то не може да бъде прието, че са изготвени
именно към датата на сключване на застрахователната полица /29.03.2024 г./, а
не към датата на завеждане на щетата във връзка с настъпилото
застрахователно събитие /30.09.2024 г./. Нещо повече. В проведеното по
делото открито съдебно заседание бе прието като доказателство протокол №
11430-17117157040 за извършен на 29.03.2024 г., в 14:35 часа, оглед на МПС, с
3
основание: сключване на полица Каско на МПС № 0312240187011540, с
начало на покритието: 29.03.2024 г., съгласно който са констатирани следните
неизправности по процесното МПС, а именно: предна броня и задна броня,
със степен на увреждане: боя. Тоест, в този протокол, изготвен към момента на
сключване на застрахователната полица, не са посочени като увредени
детайли задна лява врата и заден ляв калник, за които ищецът твърди, че са
увредени при предприета от него маневра на паркинга на Гранд Мол на
27.09.2024 г.
Във връзка и с приетия протокол, предявен на вещото лице при
изслушването му в проведеното по делото открито съдебно заседание,
експертът посочва, че не може категорично да каже дали уврежданията,
налични при сключването на застрахователната полица, съответстват напълно
на тези, настъпили в резултат от твърдяното от ищеца събитие, тъй като в
протокола същите не са описани, както твърди ответника, че са описани при
сключване на застраховката. В протокола са описани единствено предна броня
и задна броня, но не и процесните щети.
Ето защо съдът намира за неоснователни и недоказани възраженията на
ответника, че процесните увреждания са били налични още към момента на
сключване на застраховката.
В този смисъл отказът на застрахователя да заплати обезщетение на това
основание е необоснован и незаконосъобразен, а предявеният иск – доказан в
своето основание. Установено бе в производството, че щетите по
застрахованото имущество са настъпили по посочения от ищеца начин –
същите са в резултат от предприети действия при извършване на маневра в
паркинга на Гранд Мол Варна, при които автомобилът е бил увреден при
съприкосновението му с колона. Установена е и пряката причинно-следствена
връзка между събитието и вредоносния резултат.
По отношение размера на претенцията съдът приема следното:
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал.
3 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност
се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и практиката на
ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както
следва: решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.;
решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение №
79/02.07.2009г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013
г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д.
№ 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. №
1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. №
1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но
приложими и в настоящия случай, съгласно която за възстановителна
стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна
пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да
се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по
такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като
увредената вещ.
4
Съгласно заключението по приетата съдебна автотехническа експертиза,
общата стойност на ремонта за възстановяването на автомобила възлиза на
1476.20 лв.
Предвид така установения размер на претърпените щети, съдът намира,
че застрахователят дължи на ищеца сумата 1476.20 лв., необходима за
възстановяване на увреденото моторно превозно средство, какъвто е и
размерът на исковата претенция. Ето защо предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен изцяло. Основателна в тази връзка е и претенцията за
присъждане на законна лихва, като върху главницата 20 лв. /първоначално
предявения частичен иск/ същата следва да е от датата на подаване на
исковата молба в съда – 04.11.2024 г. до окончателното й изплащане, а за
увеличения размер на исковата претенция, равняваща се на сумата 1456.20 лв.,
считано от датата на изменението на иска – 27.03.2025 г. до окончателното й
изплащане.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има
ищецът. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира
присъждане на такива в общ размер от 849.05 лв., както следва: 59.05 лв. -
държавна такса; 250 лв. – депозит вещо лице и 540 лв. – платено в брой
адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС по договор за правна защита и
съдействие от 24.03.2025 г., която сума следва да бъде присъдена в полза на
страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ******, да заплати на Р.Т.П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
****** сумата 1476.20 лв. /хиляда четиристотин седемдесет и шест лева и
двадесет стотинки/, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на задна врата лява и калник заден ляв,
причинени в резултат на настъпило на 27.09.2024 г. застрахователно събитие
по сключения между страните договор за застраховка „Каско”, обективирана в
полица № ******2024 г., със срок на действие 29.03.2024 г. – 28.03.2025 г., на
л. а. „Ауди А4”, с рег. № ******, ведно със законната лихва върху сумата 20
лв. /първоначално предявения частичен иск/, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 04.11.2024 г. до окончателното й изплащане, и ведно
със законната лихва върху сумата 1456.20 лв. /увеличения размер на
претенцията/, считано от датата на изменение на иска – 27.03.2025 г. до
окончателното й изплащане, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
Начин на плащане: по банков път, по банкова сметка с IBAN
************, специална сметка с титуляр адв. Й. К. А..
ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ******, да заплати на Р.Т.П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
****** сумата 849.05 лв. /осемстотин четиридесет и девет лева и пет
стотинки/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
5
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6