РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. гр. Хасково , 10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на десети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Галя В. Ангелова
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
Гражданско дело № 20205640101540 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба подадена от „А1 България“ ЕАД (с
предишно наименование „Мобилтел“), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1 против Т. Й. Е., ЕГН **********, с адрес
******.
В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен договор с №
********* от 11.01.2017г., имащ характер на рамков. Договорът имал за предмет
предоставянето на електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане, като
различните услуги били предоставяни въз основа на допълнителни индивидуални договори
или приложения към рамковия договор. По силата на рамковия договор били сключени
приложение № 1 от 11.01.2017г., с което се предоставяла абонаментна услуга за SIM карта с
телефонен номер ****** с месечна абонаментна такса в размер на 23,99 лева с ДДС и с
отстъпка в размер на 35 % за срок от 24 месеца, тоест до 11.01.2019г. и второ приложение №
1 от 11.01.2017г., с което се предоставяла абонаментна услуга за SIM карта с телефонен
номер ******* с месечна абонаментна такса в размер на 14,90 лева с ДДС и с отстъпка в
размер на 35 % за срок от 24 месеца, тоест до 11.01.2019г. Между страните бил сключен и
договор за продажба на изплащане от 13.01.2017г. с предмет мобилен апарат “SAM Galaxy
S7 Black MAT 25”. Договорът бил сключен за срок от 23 месеца, като били уговорени една
първоначална и 23 месечни вноски всяка в размер на 44,50 лева. Договорът за продажба на
изплащане бил сключен във връзка с първото приложение № 1 от 11.01.2017г. към рамковия
договор, тъй като устройството било в пакет с мобилната услуга за SIM карта с телефонен
номер ******. В договора за продажба на изплащане било предвидено, че при неплащане в
срок на най-малко две последователни месечни вноски, настъпва предсрочна изискуемост и
всички вноски са дължими, а договорът се смята за прекратен от издаване на фактура за тези
вноски. Останалите услуги ползвани от ответницата, извън тези по посочените тарифни
1
планове, се таксували по ценоразпис на мобилния оператор, който бил посочен в отделно
приложение и бил достъпен на интернет адреса на оператора.
Ищецът твърди, че за периода от 13.02.2017г. до 12.07.2017г. били издадени фактури
на обща стойност 1265,19 лева, от които 241,69 лева за електронни съобщителни услуги
(месечни абонаменти такси и мобилни услуги извън тях) и 1023,50 лева за месечни вноски
за предоставени продукти на изплащане, като единствено по фактура № ********* от
12.07.2017г. вземането било частично погасено, поради което претендира остатъка в размер
на 9,84 лева от дължимата сума за месечни абонаменти такси за мобилен номер ****** и
******* и мобилни услуги извън тях.
По силата на общите условия, приложими към горепосочените договори,
заплащането на услугите и продуктите се извършвало въз основа на месечна фактура, като
абонатът имал 15-дневен срок за заплащането й преди вземането да стане изискуемо.
Поради неизпълнение в срок на горепосочените задължения ищецът счита, че има право на
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата следващата датата на
настъпване на падежа на всяка една от фактурите (01.03.2017г.) до 24.03.2020г. в размер на
347,53 лева.
Ищецът твърди, че договорът между страните се считал за едностранно прекратен –
чл. 54.12 от общите условия. Между страните било уговорено, че ако абонаментът по
договор за услуги бъде прекратен по инициатива или вина на абоната преди изтичането на
срока за ползване, определен за този абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в
размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се
прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка и без ДДС, считано от датата на
прекратяване до изтичане на съответния срок за ползване, като максималният размер на
неустойката за предсрочно прекратяване на договора не можел да надхвърля сбора от три
месечни абонаментни такси по техния стандартен размер без отстъпка и без ДДС. При
предсрочно прекратяване на договор за електронни съобщителни услуги по вина на абоната
се дължало и възстановяване на стойността на отстъпката от пазарната цена на крайното
устройство, предоставено в пакет с прекратения договор.
Ищецът счита, че са настъпили предпоставките за дължимост на описаните
неустойки, поради което твърди вземане в размер на 59,97 лева неустойка за предсрочно
прекратяване по отношение на договор за мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер
******, на 37,26 лева неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за
мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер ******* и на 601,97 лева неустойка за
възстановяване на отстъпка от пазарната цена на крайно устройство “SAM Galaxy S7 Black
MAT 25”.
На 31.03.2020г. бил депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК против ответницата Т. Й. Е. за сумите от 1265,19 лева –главница, 699,20 лева –
неустойка, 347,53 лева – законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода от
01.03.2017г. до 24.03.2020г., законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението, както и 420,44 лева – съдебни разноски, от
които 47,34 лева – държавна такса и 373,10 лева – адвокатско възнаграждение. Заявлението
било уважено със заповед № 444 от 23.06.2020г., издадена по ч.гр.д. № 728 по описа за
2020г. на РС-Хасково. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответницата възразила срещу заповедта,
поради което и в изпълнение на дадени от заповедния съд указания по чл. 415, ал. 1 ГПК
ищецът предявявал настоящите установителни искове за съществуването на вземанията по
издадената заповед.
В съдебно заседание, ищецът не се представлява. Не се явява и упълномощеният
2
процесуален представител. Депозирана е молба, с която исковите претенции се поддържат и
се моли за постановяване на решение, с което същите да бъдат уважени. Ведно с молбата е
депозиран списък с разноски по чл. 80 от ГПК. Релевира се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответната страна.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на искова
молба, с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни.
Ответницата оспорва фактическите твърдения на ищеца, като посочва, че между тях не е
имало договорни отношения и не е подписвала договор за предоставяне на
телекомуникационни услуги и договор за продажба на изплащане. Също така твърди, че
никога не е получавала предмета (мобилен апарат) по процесния договор за продажба на
изплащане и същият не е бил във владението й.
Ответницата оспорва всички подписи, за които се твърди да са положени от нея върху
представените от ищеца документи. В отговора на исковата молба се твърди, че
неоснователността на исковете се извеждала не само от липсата на договорни
правоотношения между страните по делото, но и от погасяването по давност на
задълженията, обективирани във фактура № ********* от 13.02.2017г. и фактура №
********* от 13.03.2017г.
В съдебно заседание ответницата не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.
422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК. Именно поради особения ред, по който се предявяват исковете,
обуславящ исковото производство като продължение на развилото се заповедно такова, е
необходимо исковата молба да е подадена в едномесечен срок от получаване на указанията
по чл. 415, ал. 1 от ГПК. В настоящия случай исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 4
от ГПК. Поради постъпило възражение съдът е разпоредил да се укаже на заявителя да
предяви иск в едномесечен срок и да представи доказателства за това, като е посочил
последиците от неизпълнение на задължението. Разпореждането на съда е изпратено на
заявителя по електронен път на 06.07.2020г., следователно последният ден от срока за
подаване на възражение е бил 06.08.2020г. – арг. чл. 60, ал. 3 от ГПК. Настоящата искова
молба е с вх. рег. № 12508 от 07.08.2020г., но същата е подадена по пощата на 05.08.2020г.,
видно от пощенското клеймо на пощенския плик. Съглано чл. 62, ал. 2 от ГПК срокът не се
смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. Същевременно
препис от исковата молба е представен с нарочна молба с вх. рег. № 260002 от 07.08.2020г.
по ч.гр.д. № 728 по описа за 2020г. на РС-Хасково.
Предметът на търсената с исковата молба защита следва да съвпада с претендираното
със заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане право. Налице е
пълна идентичност /основание, размер, период/ между търсените със заповедта парични
вземания и предявените такива с исковата молба. Едновременно с това ищец в настоящото
производство е заявителят в заповедното. Ето защо може да се направи обоснован извод, че
исковете са допустими.
За да бъдат те основателни, е необходимо при условията на пълно и главно доказване
да бъде установено от ищеца наличието на следните материални предпоставки /юридически
факти/ - валидното възникване на твърдените облигационни правоотношения, изпълнението
на задълженията по сключените договори, приемането на изпълнението, изискуемостта и
размера на претендираните вземания за главница и за обезщетение за забава, както и, че
3
страните са уговорили валидна клауза за неустойка в случай на предсрочно прекратяване
(разваляне) на договора поради неизпълнение, която в случая на потребителски договор
следва да бъде индивидуално уговорена или да не накърнява значително правата на
потребителя, прекратяване на договорите, изискуемостта и размера на неустойките.
По отношение на претендираните вземания за доставени далекосъобщителни
услуги:
От представените писмени доказателства договор № ********* от 11.01.2017г.,
приложение № 1 към договор № ********* от 11.01.2017г., второ приложение № 1 към
договор № ********* от 11.01.2017г., приложение № 3 към договор № ********* от
11.01.2017г. и общи условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и
потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „Мобилтел“ ЕАД по стандарти
GSM, UMTS и LTE се установява, че между страните е съществувало валидно облигационно
правоотношение, по силата на което ищецът предоставя на ответника електронни
съобщителни услуги чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи, като всяка
избрана от ответника услуга или пакет от услуга в това число срок на ползване ценови
условия се описват приложения, представляващи неразделна част от договора. Видно от
представените по делото писмени доказателства между страните са сключени три броя
приложения. Съгласно първото ищецът се е задължил да предоставя на ответника описаните
в приложението далекосъобщителни услуги за телефонен номер ****** с месечна
абонаментна такса в размер на 23,99 лева с ДДС и с отстъпка в размер на 35 % за срок от 24
месеца, тоест до 11.01.2019г., според второто - да предоставя далекосъобщителни услуги за
телефонен номер ******* с месечна абонаментна такса в размер на 14,90 лева с ДДС за срок
от 24 месеца, тоест до 11.01.2019г., а с приложение № 3 страните са регламентирали цените
за допълнителни електронни съобщителни услуги, които ответницата можело да активира
по всяко едно време чрез всеки от същестуващите канали за обслужване на клиенти на „А1
България“ ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД).
Сключеният между страните договор за предоставяне на мобилни услуги има
характерът на едностранна търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 от ТЗ, тъй като е
сключен от търговец и е свързан с упражняваното от него занятие. Следователно
приложими са рапоредбите на търговския закон. Съгласно чл. 298 от ТЗ търговецът може да
установи отнапред общите условия за сключваните от него сделки, като те стават
задължителни за другата страна, когато тя писмено е заявила, че ги приема. В сключения
между страните договор № ********* от 11.01.2017г. изрично е посочено, че потребителят е
запознат и е съгласен с приложимите общи условия. Представена е декларация към
приложение № 1 от 11.01.2017г, с която отново ответникът е декларирал, че се е запознал и
се съгласява с приложимите общи условия и такива са му били представени.
Необходимо е да се обърне внимание на направеното оспорване на автентичността на
посочените документи от страна на ответника. Представените договор, приложения и
декларация представляват частни документи. Като такива те се ползват единствено с
формална доказателствена стойност. Ето защо може да се оспорва само тяхната
автентичност.
В срока за отговор на искова молба е направено такова оспорване на автентичността
на всички документи, носещи подписа на ответника. В тази връзка са дадени указания на
ищеца да представи оргиналите им и да заяви дали ще се ползва от тези доказателства. В
предоставения от съда срок ищецът е изпълнил указанията, като е представил оригиналите
на оспорените писмени доказателства и е заявил изрично желанието си да се ползва от тях.
В съдебно заседание, провело се на 06.01.2021г., съдът е открил производство по чл.
4
193 от ГПК, като е разпредлил тежестта на доказване. Въпреки изричните указания, които са
дадени на ответника и предоставената му възможност да ангажира доказателства с оглед
разпределената му доказателствена тежест, такива не са били сочени и не са били искани от
ответника в хода на съдебното дирене. Тъй като отвеникът е страната, която оспорва
документа, тя носи доказателствената тежест да установи този факт пълно и главно, и при
липсата на проведено такова доказване носи неблагоприятните последици на
доказателствената тежест. Ето защо настоящият съдебен състав следва да приеме
неустановеният факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1
ГПК, тоест да приеме, че подписът, положен върху документите е на ответника.
Следователно по делото се установява, че ищецът е поел задължението да предоставя
на ответника електронни съобщителни услуги, при условията уговорени в договора,
приложенията към него и общите условия, а ответникът се е задължил да заплаща дължими
абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги, съобразно клаузите им.
Ищецът претендира вземания, отразени в процесните фактури, които включват
незаплатени абонаментни такси и допълнителни мобилни услуги извън абонамента.
Съгласно т. 20.1 от общите условия месечният абонамент осигурява на абоната
достъп до избрания пакет от услуги, съгласно сключения договор за услуги в зоната на
обслужване на една от мрежите, а т. 19 от общите условия предвижда, че за да бъде
обслужван от мрежите абонатът трябва да притежава валидна лична СИМ карта,
регистрирана в базата данни. Отново в общите условия е предвидено, че месечната
абонаментна цена се предплаща от абоната на съответната мрежа ежемесечно по ценоразпис
на оператора съобразно избрания пакет от услуги. Доколкото цената на абонамента е
възнаграждение за самото право на достъп до мрежата на оператора, предоставено чрез
активиране на съответната СИМ карта с уникален телефонен номер, чрез който
потребителят се разпознава от останалите участници в мрежата като абонат както при
изходящи, така и при входящи повиквания, за доказването на това вземане в полза на
доставчика е достатъчно позоваването на подписаните от потребителя договори за
съответния абонаментен план, тъй като не е обвързано от потреблението на мобилните
услуги, а от възможността да се ползват. Абонаментна такса се дължи без значение дали
мобилният оператор действително е предоставил услугите и съответно дали абонатът е
потребил мобилните услуги, включения в избрания от него план. В приложенията към
договора за мобилни услуги са посочени конкретни телефонни номера, на които са
активирани избраните тарифни планове. Ответникът не е оспорил предоставянето му на
достъп до услугите, тоест липсва възражение за активността на предоставените му СИМ
карти през процесния период.
Съгласно чл. 26.5 от приложимите общи условия ответникът е имал задължение в 15-
дневен срок след издаване на фактурата да я заплати. Видно от приетите по делото фактури
по всяка една от тях е изтекъл 15-дневения срок, поради което вземанията са станали не
само изпълними, но и изискуеми.
Ето защо следва да се приеме, че за ответника е възникнало задължението за
заплащането на уговорените абонаментни такси за процесния период.
По различен начин стои въпросът за дължимостта на ответниковото парично
задължение за заплащане на допълнителни мобилни услуги, извън договорените
абонаменти. За да възникне вземане в полза на ищцовото дружество първо трябва да се
установи, че то е изправна страна по договора, тоест че е предоставило мобилните услуги, за
които търси възнаграждение. Съдът с доклада си по чл 140 от ГПК е указал на ищеца, че не
5
сочи доказателства относно твърденията, че ответницата реално е ползвала мобилните
услуги, поради което дължи заплащане на съответното потребление. Единствените
доказателства, ангажирани по делото, относно дължимостта на допълнително използваните
мобилни услуги са представените по делото фактури. Издаването на едностранно подписани
от ищеца фактури, каквито са приетите по делото, нямат доказателствената сила да
установят пълно и главно обстоятелстовото, че ответникът реално е ползвал мобилните
услуги и тяхната стойност. Фактурите са частни свидетелстващи документи, обективиращи
изгодни за издадетеля им факти, и не се ползват с материална доказателствена сила за
удостоверение с тях правнорелвантни обстоятелства, а само с формална. Ето защо следва да
се преценят от съда наред с всички останали доказателства по делото, като при оспорването
им в тежест на съставилата ги страна е да установи с допустимите от ГПК доказателствени
средства, че документирането на съдържащите се в тях данни е надлежно извършено и
съответства на доставени и ползвани от абоната конкретни мобилни услуги. Доколкото в
тежест на ищеца е установяването на предоставянето на мобилните услуги и не е проведено
пълно и главно доказване на това обстоятелство, следва да се приеме, че тези
правнорелевантни факти не са се осъществили. Задължението за заплащане на цената на
мобилните услуги е последица от използването им. След като не са използвани, не се дължи
цената им, съответно не следва да се уважават претенциите на ищеца за сумите,
обективирани в процесните фактури, представляващи цена на мобилни услуги извън
договорените абонаментни планове.
Макар и установени по основание и размер вземанията за абонаментни такси не
следва да се уважават в пълния претендират размер, тъй като направеното своевременно (с
отговора на исковата молба) от ответника възражение за изтекла погасителна давност е
основателно.
Съгласно чл. 111, б.“в‘“ от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. С тълкувателно решение № 3
от 18.05.2012г., постановено по тълк. д. № 3 по описа за 2011г. на ВКС, ОСГТК е даден
отговор на въпрос какво се разбира под понятието „периодични плащания“ – изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Доколкото претендираните
вземания имат характерът на периодични плащания, за тях следва да се приложи посочената
кратка тригодишна давност.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. В конкретния случай изискуемостта на вземанията по процесните
фактури е настъпила с изтичане на посочения в общите условия срок. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за тях е депозирано в съда на
30.03.2020г., от когато се смятат за предявени установителните искове за съществуването им
– арг. чл. 422, ал. 1 от ГПК. На основание чл. 116, б.“б“ от ЗЗД от този момент е прекъсната
погасителната давност, тоест вземанията възникнали преди 30.03.2017г. са погасени по
давност. Погасени по давност са задълженията за главница по фактури с падеж преди
30.03.2017г., тоест по фактура № ********* от 13.02.2017г. с падеж 28.02.2017г. и по
фактура № ********* от 13.03.2017г. с падеж 28.03.2017г., както и тези за обезщетение за
забава върху погасените по давност главни вземания (чл. 119 ЗЗД).
От изложените съображения следва, че искът за установяване на вземания по договор
№ ********* от 11.01.2017г. за мобилни услуги е частично основателен. Следва да бъдат
отхвърлени вземанията по фактура № ********* от 13.02.2017г. с падеж 28.02.2017г.,
касаещи месечни абонаментни такси за мобилни номера ****** и ******* и мобилни
6
услуги извън тях в размер на 94,50 лева и по фактура № ********* от 13.03.2017г. с падеж
28.03.2017г., касаещи месечни абонаментни такси за мобилни номера ****** и ******* и
мобилни услуги извън тях в размер на 45,28 лева, тъй като вземанията за месечни
абонаментни такси са погасени по давност, а вземанията за допълнителни мобилни услуги
са недоказани. Частично следва да се признаят за установени вземанията по фактура №
********* от 11.04.2017г. с падеж 26.04.2017г., тъй като в нея е включена сума в размер на
0,60 лева с ДДС, представляваща месечна такса Musicall, за чието предоставяне по делото не
се представиха доказателства.
По отношение на фактура № ********* от 12.07.2017г. ищецът сам е признал
частичното погасяване на вземането по нея, поради което следва да бъде призната
дължимостта й от ответника в претендирания размер от 9,84 лева.
Следователно искът следва да бъде уважен за сума в размер на 101,31 лева с ДДС
(3х30,49 лева + 9,84 лева), представляваща сбор от дължимите незаплатени месечни
абонаментни такси (12,99 без ДДС+12,42 без ДДС) по фактура № ********* от 11.04.2017г.,
по фактура № ********* от 12.05.2017г., по фактура № ********* от 12.06.2017г. и по
фактура № ********* от 12.07.2017г., а за разлика до пълния предвен размер от 241,69 лева
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претендираните вноски по договор за продажба на изплащане:
По делото е представен договор за продажба на изплащане № ********* от
13.01.2017г., по силата на който ищецът е прехвърлил правото на собственост върху крайно
устройство “SAM Galaxy S7 Black MAT 25”, а ответникът се е задължил да заплати
определена цена. Следователно между страните е възникнало облигационно
правоотношение с посоченото от ищеца в исковата молба съдържание.
Изложените съображения за недоказаност на възражението на ответника намират
приложение и по отношение на този договор. Оспорването на автентичността на
положените подписи от името на ответника върху документите, касаещи продажбеното
правоотношение, е бланкетно и не се подкрепя от никакви доказателства.
За да възникне вземането за заплащане на продажната цена, е необходимо ищецът да
е изпълнил задължението си за прехвърляне на правото на собственост и предаване на
владението на вещта. Правото на собственост върху индивидуално уговорени движими
вещи се прехвърля автоматично с постигането на съгласие между страните – арг. чл. 24, ал.
1 от ЗЗД. Предаването на владението също следва да се приеме за доказано, следователно и
за осъществено. Видно от представения по делото приемно-предавателен протокол за
закупено крайно устройство от 13.01.2017г. на посочената дата владението над вещта е
предадено на купувача по договора за продажба на изплащане. Същото обстоятелство е
документирано и в самия договора за продажба на изплащане. Следователно ищецът е
изправна страна по договора за продажба на изплащане и в него ползва е възникнало
вземането за продажната цена.
Общите правила за договора за продажба предвиждат, че цената се заплаща с
предаване на владението на вещта, но страните са свободни да уговорят друг начин и срок за
заплащането й. В настоящия случай заплащането на цената е трябвало да се извършва на 24
месечни вноски, като първоначалната била заплатена при предаването на вещта, а
останалите 23 месечни вноски всяка в размер на 44,50 лева били дължими с издаването в
сроковете за плащане на сумите по месечни таксуващи фактури.
Безспорно е, че ответникът не е изпълнявал надлежно задълженията си по договора за
продажба на изплащане, като за периода 13.02.2017 г. – 12.07.2017 г. има неплатени вноски
7
в общ размер от 267,00 лева, за които са издадени фактура № ********* от 13.02.2017г. с
падеж 28.02.2017г., фактура № ********* от 13.03.2017г. с падеж 28.03.2017г., фактура №
********* от 11.04.2017г. с падеж 26.04.2017г., фактура № ********* от 12.05.2017г. с
падеж 27.05.2017г., фактура № ********* от 12.06.2017г. с падеж 27.06.2017г. и фактура №
********* от 12.07.2017г. с падеж 27.07.2017г. По делото нито се твърди, нито са
ангажирани доказателства относно изпълнението на тези изискуеми задължения на
ответника.
Поради неизпълнението на задължението за заплащане на определените вноски
ищецът твърди настъпването на предсрочна изискуемост и на останалите, поради което е
издал фактура № ********* от 11.08.2017г. на стойност 756,50 лева (17х44,50 лева).
Съгласно чл. 12.3 от договора за продажба на изплащане при неплащане в срок на
най-малко 2 последователни месечни вноски от страна на купувача, всички суми, дължими
до края на срока на договора стават изискуеми от датата на издаване на фактурата за тези
суми и следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок.
По делото се установява неизпълнение на задълженията за заплащане на 6
последователни месечни вноски по договора за продажба на изплащане, поради което в
правната сфера на ищеца е възникнало правото едностранно да промени клаузите на
сключения между страните договор, касаещи изискуемостта на вземанията по него.
Съгласно мотивната част на т. 18 от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г., постановено
по тълк. д. № 4 по описа за 2013г. на ВКС, ОСГТК предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което обаче настъпва с волеизявление само на една от страните при
наличието на неплащане и упражняване на потестативното право на кредитора да обяви
непогасения остатък за предсрочно изискуем. Действието на едностранното изменение на
договора настъпва едва след достигането на волеизявлението на кредитора до длъжника.
В настоящия случай такова волеизявление е извършено чрез конклудентни действия,
а именно издаването на фактура за непогасения остатък от продажната цена. В нея
съобразно уговореното между страните е определен краен срок за плащане – 26.08.2017г.
Ето защо следва да се приеме, че ищецът законосъобразно, при наличие на предвидените в
сключения между страните договор предпоставки и при спазване на уговорената процедура
е обявил предсрочна изискуемост на вземанията си. Същевременно ответникът не твърди
заплащането им.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори да не беше надлежно обявена
предсрочната изискуемост на вземанията, към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично вземане всяка една от вноските е била
падежирала.
Неоснователно е възражението за давност, направени от ответника. По отношение на
вземанията, възникнали въз основа на договора за продажба на изплащане е неприложима
кратката тригодишна давност. Налице е особен вид продажба по смисъла на чл. 335, ал. 1 от
ТЗ – продажба на изплащане, при която страните могат да уговорят цената по договора да
бъде изплатена от купувача на отделни вноски. При договора за продажба на изплащане е
налице едно неделимо вземане (за заплащане на цената), като обстоятелството, че е
договорено плащането на сумата да стане на части по предварително договорена схема,
които части са равни и заплащането им е определено на еднакви интервали от време, не
променя характера на задължението. Договореният начин на плащане представлява
съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части по аргумент за
противното от чл. 66 от ЗЗД, което не превърща договора в такъв за периодични платежи, а
представлява частични плащания по договора.
8
Ето защо следва да се приеме, че кратката тригодишна давност, предвидена в чл. 111,
б. „в“ от ЗЗД, е неприложима. Същевременно общата петгодишна давност не е изтекла.
С тези мотиви съдът намира за неоснователно направено възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на фактура № ********* от 13.02.2017г. и на №
********* от 13.03.2017г. досежно обективираните в тях вземания, представляващи вноски
по договор за продажба на изплащане, а искът за признаване за установено дължимостта на
вземанията по договора за продажба на изплащане за доказан по основание и размер и като
такъв следва да бъде уважен.
По отношение на претендираното обезщетение за забава:
Предвид основателността на главното вземане следва да бъде разгледано и
претендираното акцесорно такова, а именно – обезщетение за забава. Съгласно уговореното
в процесните договори падежът на вземанията е настъпил и те са станали изискуеми – чл.
26.5 от общите условия и чл. 6 и чл. 12 от договора за продажба на изплащане. Забавата
настъпва с изтичането на срока и не е необходимо отправянето на покана от страна на
кредитора за изпадането в забава на длъжника – чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД „dies interpellat
pro homine” (срокът кани вместо човека).
Искът следва обаче да бъде частично отхвърлен. На първо място върху погасените по
давност вземания, лихва не се дължи, а и на основание чл. 111, б. „в“ обезщетението за
забава като вид лихва също се погасява с кратката тригодишна давност, тоест не се дължи
суми в размер на 29,40 лева, представляваща обезщетение за забава върху главница в размер
на 94,50 лева по фактура № ********* от 13.02.2017г. и сума в размер на 13,73 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главница в размер на 45,28 лева по фактура №
********* от 13.03.2017г.
Различен и размерът на главницата по фактура ********* от 11.04.2017г., върху
която е начислявано обезщетението за забава вместо 31,09 лева – 30,49 лева. Предвид
разпоредбата на чл. 162 от ГПК съдът сам изчисли дължимата мораторна лихва върху
главницата в размер на 30,49 лева по фактура ********* от 11.04.2017г. за периода от
27.04.2016г. до 24.03.2020г., а именно – 9,00 лева
(http://nraapp03.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp).
С оглед изложеното дължимият размер на претендираната мораторна лихва е 304,22
лева за процесния период. Следователно претенцията следва да бъде уважена за този размер,
а за разликата до пълния предявен размер от 347,53 лева следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претендираните неустойки:
В чл. 6.3.1 от приложение № 1 към договор № ********* от 11.01.2017г., касаещо
телефонен номер ****** и в чл. 5.3.1 от приложение № 1 към договор № ********* от
11.01.2017г., касаещо телефонен номер ******* е предвидено, че ако достъпът до мрежата
бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инциатива или по
вина на абоната преди изтичането на срока на ползване, определен за този абонамент,
абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси,
дължими за абонамента, за който договорът се прекратява по техния стандартен размер без
отстъпка, до изтичане на съответния срок за ползване, като когато абонатът е физическо
лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не
може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти такси за услугите на
срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. Абонатът дължи и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от
пазарните цени на крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг/ на
9
изплащане), съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.
Следователно претенцията за заплащане на неустойка е обусловена от доказването,
че между страните е имало валидно възникнало облигационно отношение на основание
твърдения договор, което ищецът да е развалил, поради което съобразно клаузите на
договора да се дължи неустойка за разваляне – неправилно наименувана от ищеца неустойка
за прекратяване, тъй като твърдяното неизпълнение на договора обуславя неговото
разваляне, а не прекратяването му.
Съществуването на валидно облигационно отношение е безспорно установено по
делото и мотивите за това съдът вече е изложил при преценка на основателността на
останалите искове.
Правото на страните да развалят един договор е регламентирано от разпоредбите на
чл. 87 и чл. 88 от ЗЗД. При тълкуването им се установява, че развалянето на договора може
да бъде осъществено с предоставянето на подходящ срок за изпълнение, след изтичането на
който договорът ще се счита за развален. Изключение от това правило е предвидено за
определена категория правни сделки, при които предоставянето на подходящ срок е
ненужно с оглед отпаднала нужда от изпълнение или невъзможността такова да се
осъществи – арг. чл. 87, ал. 2 от ЗЗД – изпълнението е станало невъзможно изцяло или
отчасти, то е стнало безполезно или е трябвало да се изпълни непременно в уговореното
време /фикс сделки/.
Нормата на чл 87 от ЗЗД е диспозитивна и предвид въведените в позитивното ни
договорно право принципи за свобода на договоряне и автономия на волята страните са
свободни да се отклоняват при създаване на облигационната връзка от законово правило на
чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. Възможно е още при договарянето страните да предвидят последиците
от неизпълнението на задълженията си и да уговорят разваляне на договора без даване на
такъв нов подходящ срок за изпълнение. В правната теория договори с уговорка между
страните за заличаване на облигационното правоотношение при неизпълнение на
задълженията са били считани за сключени под прекратително условие. Клаузата, която
води до отпадане на облигационната връзка между страните автоматично при неизпълнение
се нарича комисорна.
В чл. 54.12 от общите условия е уговорено, че договорът на абоната се счита за
едностранно прекратен от страна на „Мобилтел“ в случай че забавата на плащането на
дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 дни. Съгласно
разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните, като отделните уговорки трябва да се тълкуват във
връзка едни с други. Посочената разпоредба от общите условия представлява комисорна
клауза, по силата на която страните са се съгласили, че за развалянето на договора е
достатъчно обективното неизпълнение на задължението на абоната – да не заплати
дължимата абонаментна такса в срок от 124 дена от падежа (забавата да е продължила 124
дена, забава ще е налице след настъпване на изискуемостта, тоест след 15 дни от издаването
на фактурата – чл. 26.5 от общите условия). При наличието на такава клауза неизпълнението
автоматически прекратява действието на договора, а в настоящия случай занапред, тъй като
договора за предоставяне на далекосъобщителни услуги е за периодично изпълнение на
поетите парични задължения – арг. чл. 88, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД. В този смисъл са решение
№ 131 от 13.11.2009, постановено по т.д. № 661 по описа за 2008г. на ВКС, II т. о. и решение
№ 1181 от 12.10.1999г. от 12.10.1999г., постановено по гр.д. № 511 по описа за 1999г. на
ВКС.
Видно от представените по делото доказателства ответника е изпаднал в забава на
10
01.03.2017г. след изтичането на 15 дневния срок от издаването на фактура № *********, в
която са обективирани задълженията за абонаментни такси по двете приложения. На
04.07.2017г. е настъпил 125-ия ден забава. Следователно на 05.07.2017г. (след повече от 124
дни забава) договорът е бил прекратен по силата на уговорената комисорна клауза. Поради
тази причина последните дължими месечни абонаментни такси са за периода 09.06.2017г. –
08.07.2017г., обективирани във фактура № ********** от 12.07.2017г., и повече такива не са
начислявани поради развалянето на облигационното правоотношение.
От представените по делото приложения се установява, че те са сключени за срок от
24 месеца - до 11.01.2019г., тоест абонаментът по договора за услуги е бил прекратен по
вина на абоната преди изтичането на срока на ползване.
От изложеното следва, че са настъпили предпоставките за възникването на
уговорената неустойка. Абонаментният план по първото приложение е в размер на 19,99
лева без ДДС без предвидената отстъпка от 35 %, а по второто е в размер на 12,42 лева без
ДДС. Следователно неустойката за абонамента за телефонен номер ****** е в размер на
59,97 лева (3х19,99 лева), а за телефонен номер ******* е в размер на 37,26 лева (3х12,42
лева). За тези суми са издадени и представените по делото сметки от 19.07.2017г.
Макар да липсват възражения досежно действителността на уговорената между
страните неустоечна клауза, съдът е задължен да направи проверка дали същата е
неравноправна – арг. чл. 7, ал. 3 от ГПК. Уговореният размер на неустойката, преценен с
оглед прекратяването по вина на потребителя на договора приблизително година и половина
преди изтичане на крайния му срок, не противоречи на добрите нрави и на присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и гранционна функция, поради което същата се оценява от
съда като равноправна и действителна. В този смисъл e и практиката на въззивната на
настоящата инстанция – определение № 1197 от 17.07.2020г., постановено в.ч.гр.д. № 633 по
описа за 2020г. на ОС-Хасково.
Освен неустойка в размер на трикратната стойност на станадартния тарифен план се
предвижда и заплащането на стойността на отстъпките от пазарните цени на крайните
устройства, като е дадена дефиниция на понятието „пазарни цени на крайните устройства“ –
единичната цена на съответното устройство в брой без абонаментен план, съгласно
действащия ценоразпис на оператора към датата на подписване на приложението.
Ищецът твърди, че договорът за продажба на изплащане е сключен във връзка с
предоставената мобилна услуга за телефонен номер ****** по приложение № 1 от
11.01.2017г., което обстоятелство се извеждало от чл. 3 от договора за продажба на
изплащане и отбелязването на сим картата със същия номер в гаранционната карта.
За да възникне вземането за стойността на отстъпките от пазарната цена на крайното
устройство - “SAM Galaxy S7 Black MAT 25”, трябва да бъде установено, че такива са били
направени. В представените писмени доказателства липсва посочване дали уговорената
между страните продажна цена на закупеното на изплащане мобилно устройство е различна
от пазарната такава и какъв е размерът на разликата, тоест на отстъпката.
В чл. 6.3.2 от приложение № 1 от 11.01.2017г., касаещо телефонен номер ******
полето, в което е следвало да бъде посочена отстъпката, предоставена от пазрната цена на
крайното устройство, закупено в пакет с услугите по приложението, е непопълнено. От това
може да се направи извод, че отстъпка не е направена. Ищецът не е ангажирал други
доказателства, от които да се установява твърдението му за предоставяне на отстъпка в
цената по договора за продажба на изплащане.
Ето защо искът за неустойка следва да бъде отхвърлен в частта, с която се претендира
11
сума в размер на 601,97 лева, представляваща отстъпка от пазарната цена на крайно
устройство “SAM Galaxy S7 Black MAT 25”, тъй като не се установяват при условията на
пълно и главно доказване предпоставките за дължимостта й – да е направена такава
отстъпка.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в чл. 5.3.2 от приложение № 1 от
11.01.2017г., с което са предоставени мобилни услуги за телефонен номер *******, е
посочено, че отстъпката предоставена от пазарната цена на крайното устройство, закупено с
услугите по това приложение, е в размер на 166,66 лева. Ищецът обаче сам е посочил, че
претендира отстъпката за крайно устройство “SAM Galaxy S7 Black MAT 25”, което е
закупен в пакет с мобилна услуга за телефон номер ******. Следователно посочената
отстъпка касае друго крайно устройство и не е предмет на настоящото производство.
Същевременно представените по делото сметки, издадени за възстановяване на отстъпката,
са за суми в размер на 478,46 лева и 123,51 лева – различни по размер от посочения в чл.
5.3.2 от приложение № 1 от 11.01.2017г. за телефонен номер *******.
По разноските:
Съгласно т. 12 на тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6 по описа
за 2012г. на ВКС, ОСГТК съдът, който разглежда специалните установителни искове,
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този
момент, а и към настоящия, не е погасил процесните суми. Ето защо следва да бъде
ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 728 по описа за
2020г. на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че
те са действително направени и възлизат на 46,24 лева за платена държавна такса и 373,10
лева с ДДС за адвокатско възнаграждение, но съобразно установените по делото размери на
спорните вземания, следва да бъдат намалени на 30,53 лева за държавна такса и на 246,31
лева с ДДС за адвокатско възнаграждение или в общ размер на 276,84 лева.
Право на разноски в исковото производство предвид частичната основателност на
исковете имат и двете страни, но претенция за заплащане на разноски в исковото
производсто е заявена само от ищеца. Ищецът има право на разноски, съобразно уважената
част от исковите претенции – чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Ищецът е доказал направени разноски в размер на 515,96 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие в размер на
360,00 лева с ДДС и държавна такса в размер на 155,96 лева, поради което и съобразно
уважената част на исковете му се следват разноски в размер на 340,62 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД по отношение на Т. Й. Е., ЕГН **********, с адрес ******, че дължи на
„А1 България“ ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел“), ЕИК *********, със седалище
12
и адрес на управление гр. София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1 сумата от 101,31 лева,
представляваща неплатени абонаментни такси по сключения между тях рамков договор №
********* от 11.01.2017г., приложение № 1 от 11.01.2017г. за телефонен номер ****** и
второ приложение № 1 от 11.01.2017г. за телефонен номер *******, ведно със законната
лихва върху нея от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 728 по описа за 2020г. на РС-Хасково – 30.03.2020г. до окончателното й
изплащане, като искът в останалата част за разликата до пълния предявен размер от 241,69
лева ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност и неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК вр.
чл. 335 от ТЗ по отношение на Т. Й. Е., ЕГН **********, с адрес ******, че дължи на „А1
България“ ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел“), ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1 сумата от 1023,50 лева,
представляваща неплатени вноски по сключения между тях договор за продажба на
изплащане от 13.01.2017г., ведно със законната лихва върху нея от дата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 728 по описа за 2020г. на РС-
Хасково – 30.03.2020г. до окончателното й изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК вр.
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД по отношение на Т. Й. Е., ЕГН **********, с адрес ******, че дължи на
„А1 България“ ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел“), ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1 сумата от 304,22 лева,
представляваща сбор от обезщетение за забава върху главница в размер на 101,31 лева за
периода от 27.04.2017г. (падежа на първата непогасена вноска) до 24.03.2020г. и върху
главница в размер на 1023,50 лева за периода от 01.03.2017г. (падежа на първата непогасена
вноска) до 24.03.2020г., като искът в останалата част за разликата до пълния предявен
размер от 347,53 лева ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност и неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК вр.
чл. 92 от ЗЗД по отношение на Т. Й. Е., ЕГН **********, с адрес ******, че дължи на „А1
България“ ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел“), ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1 сумата от 97,23 лева,
представляваща неустойка по сключения между тях рамков договор № ********* от
11.01.2017г., приложение № 1 от 11.01.2017г. за телефонен номер ****** и второ
приложение № 1 от 11.01.2017г. за телефонен номер *******, формирана като сбор от три
месечни абонаментни такси в размер на 59,97 лева и три месечни абонаментни такси в
размер на 37,26 лева, като искът в останалата част за разликата до пълния предявен размер
от 699,20 лева, представляваща стойността на отстъпките от пазарните цени на закупените
крайни устройства ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Т. Й. Е., ЕГН **********, с адрес
****** да заплати на „А1 България“ ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел“), ЕИК
13
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“
№ 1 сума в общ размер на 617,46 лева, от която сума в размер на 340,62 лева,
представляваща направени разноски по настоящото дело и сума в размер на 276,84 лева,
представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 728 по описа за 2020г. на РС – Хасково,
за която е издадена заповед за изпълнение № 444 от 23.26.2020г. по ч.гр.д. № 728 по описа за
2020г. на РС-Хасково, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните пред Окръжен съд – Хасково.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
14