Определение по дело №122/2019 на Окръжен съд - Ловеч

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е  №

гр.Ловеч, 25.03.2019 г.

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година в  състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Севда Дойнова

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: Йовка Казанджиева

                                                                Зорница Ангелова

 

 

като разгледа докладваното от съдия Казанджиева

ВЧНД № 122 по описа на съда за 2018 година,

за да се произнесе, съобрази:

 

 

 

         С определение № 4/10.01.2019 г., постановено по ЧНД № 528/2018 г. Т.ският районен съд, първи състав е оставил без разглеждане жалбата на И.В.М., Е.Г.Т. и Г.Г.К., против постановление изх. № 1599/2017 г. от 26.10.2018 г. на Венцислава Кулева – прокурор в Районна прокуратура – гр. Ловеч, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 209/2018 г. по описа на Национална следствена служба към ПРБ, образувано за престъпление по чл. 210 ал. 1 т. 5 във връзка с чл. 209 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК като недопустима.

         Срещу така постановения съдебен акт са постъпили жалби от Г.Г.К., ЕГН *********, от И.М., ЕГН ********** и Г.Г.К., ЕГН **********, чрез адвокат К.Д. – САК и от Е.Г.Т., ЕГН **********, чрез адвокат К.Д. – САК,  в предвидения от закона срок, реда на въззивното производство. Същите считат, че постановеното определение е необосновано, постановено при неправилен анализ на доказателствата и неправилна интерпретация на материалния закон, довело до ограничаване правото им на защита.  Сочат, че обжалваното определение е адресирано до М., Т., Д.и К., поради което следва да се приеме, че представителят на обвинението е приел тези лица, като страни по делото, в качеството им на пострадали. Намират, че заявителите на сигнала, в лично тяхно качество, също са претърпели вреди – неимуществени такива, изразяващи се в чувства на обида, безпомощност и гняв, загуба на време от подаването на жалби, сигнализиране на различни институции, а от друга страна имуществени като собственици на капитала в дружества – собственици на обекти в с. Ч.. Излагат, че недължимо плащаната наемна цена за експлоатация на съоръжението за чиято собственост те са въведени в заблуждение,пряко рефлектира и върху имуществената сфера на самите тях. В този смисъл се сочи решение № 175/19.10.2017 г. по н.д. № 677/2017 г. на Върховния касационен съд, първо наказателно отделение. Счита, че в този смисъл жалбоподателите И.М. и Е.Т. на самостоятелно основание може да се приеме, че имат качеството на пострадали, тъй като вследствие на твърденията за извършената измама настъпили вреди, които са пряка и непосредствена последица от извършеното престъпление, не само на договорно, но и на деликтно основание. Излагат, че нито един от тях не е уведомен за конституирането му като страна в процеса и не е запознат с хода на делото, нито са им предявяване материалите по делото. Считат, че в обжалвания съдебен акт не се прави разлика между пострадал, който може да бъде не само физическо лице, но и ощетено юридическо лице, като последното на основание чл. 243 ал. 4 от НПК може на самостоятелно основание да обжалва постановлението за прекратяване, след като същото му бъде надлежно връчено. Изтъкват, че за това служебно следи прокурора., като в нито един момент в досъдебното производство не са уведомени ощетените юридически лица, независимо от обстоятелството, че жалбоподателите са били разпитани в качеството им на представители на юридическите лица – собственици на хотели и къщи за почивка в к.к Ч.а. Намират, че след като не е сторил това представителят на Районна прокуратура – гр. Ловеч е допуснал съществено процесуално нарушение. Освен това считат, че поради факта, че делото е преместено по подсъдност  в Районна прокуратура – гр. Ловеч, след изрично И.не на жалбоподателите, то компетентен да се произнесе по жалбата е Районен съд – гр. Ловеч.

         С оглед на гореизложеното молят настоящата инстанция да отмени обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно и върне същото на Районен съд – гр. Ловеч със задължителни указания за произнасяне по същество. Алтернативно прави И.не да върне отмененото определение на съда, препИ.та на Районна прокуратура – гр. Ловеч за администрирането й и отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, произтичащи от неуведомяване на заинтересованите ощетени юридически лица и конституирането им като такива.

         Настоящата инстанция като съобрази изложеното с жалбите и материалите по делото, приема за установено следното:

         С постановление от 24.11.2017 г. по препИ. вх. № 1599/2017 г. на РП –Ловеч е образувано ДП № 160/2017 г. по описа на ОД на МВР – гр. Ловеч, затова, че през периода от 2015 г. до лятото на 2017 г. в гр. Ч., община – гр. Т., Ловешка област, при условията на продължавано престъпление, с цел да бъде набавена имотна облага, у собствениците на обекти за отдих и туризъм в посоченото населено място е било възбудено и поддържано заблуждението, че фирма „***” – ООД – гр. Т. е собственик на водохващането на река К., на която се дължат суми за ползване на съображението и за консумирана питейна вода, като с това е причинена имотна вреда в големи размери  - престъпление по чл. 210 ал. 1 т. 5, във връзка с чл. 209 ал. 1 във връзка с чл. 26 ал. 1 от НК. С постановление от 08.06.2018 г. на главния прокурор на Република България действията по разследването са възложени на следовател от Националната следствена служба, като делото е било преобразувано в ДП № 209/2018 г. по описа на НСлС.

         Досъдебното производство е било образувано въз основа на тъжба, по***ена от Е.Т., П.Д., Г.К. и И.М., против П.Б.Д./приложена  на л. 21 том 4 от ДП/. В допълнение към нея е приложена и молба от И. М. – управител на ****ЕООД, собственик на хотел „***” – Ч., община гр. Т.. Посочените по-горе лица, видно от по***ената от тях тъжба, твърдят че  са собственици на хотели и къща за гости, съответно Т. – къща за гости „Е.”, Д. на хотел „*******”,  К. на „***” и М. на хотел „***”. От извършената справка в Търговския регистър е видно, че И.М. е управител и едноличен собственик на капитала на  „***” ЕООД, с ЕИК ***, Е.Т. е управител и едноличен собственик на капитала на „Е.Т. 07” ЕООД с ЕИК ****. По делото не са събрани доказателства, посочените от тях имоти, на които твърдят че са собственици, включени ли са в дълготрайните материални активи на дружествата. Освен това Т., Д., К. и М. са разпитани в качеството им на физически лица, независимо от обстоятелството, че в показанията си, а и всички събрани по делото писмени доказателства установяват, че отношенията между тях и фирма „***” – ООД, ЕИК ****., са в качеството им на управители на дружества  - М. и Т..Освен това от изготвените протоколи за разпит на свидетели е видно, че на досъдебното производство, същите не са приети като пострадали/том 2, л. 1-2, л. 126-л. 127, л. 128 – л. 130, л. 131 – л. 132, л. 133 – л. 135/.От постановление за прекратяване на наказателното производство от 26.10.2018 г. е видно, че представителят на прокуратурата е приел, че Т., Д., К. и М. са „собственици на обекти за отдих и туризъм в КК „Ч.” л. 11 и л. 12  от ЧНД № 1212/2018 г. и е ги е уведомил, именно в качеството им на физически лица. Същите, както бе посочено по-горе не са разпитвани в качеството им на еднолични собственици на капитала на дружествата, а като физически лица,  поради което и в това си качество същите са обжалвали Постановлението на Районна прокуратура – гр. Ловеч.

         Безспорно, за да е осъществен състава на престъплението по чл. 209 ал. 1 от НК деецът чрез възбуждане и поддържане на заблуждение мотивира определено лице да извърши разпоредителни действия , от които да набави за себе си или за другиго имотна облага.  Престъплението по чл. 210 ал. 1 т. 5 от НК е квалифициран състав на това по чл. 209 ал. 1 от НК. Безспорно е налице и процесуалната фигура на „пострадал” от престъплението. Обвинението, така както е формулирано на досъдебното производство установява, че пострадали от престъплението, ако се приеме, че е извършено, са именно жалбоподателите, в качеството им на физически лица и собственици на обекти за отдих и туризъм.

         С оглед на гореизложеното настоящата инстанция приема, че жалбите в тази им част се явяват основателни.

         Относно другото възражение направено с жалбата, че компетентен да се произнесе е Ловешкия районен съд, настоящата инстанция приема, че то е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 36 ал. 1 от НПК относно подсъдността, делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението. В конкретния случай, това е Районен съд – гр. Т.. По делото не са представени доказателства, установяващи съдиите от този съд да са си направили отвод.

         При горните съображения настоящата инстанция приема, че следва  да се отмени Определение № 4/10.01.2019 г., постановено по ЧНД № 528/2018 г. на Т.ският районен съд , първи състав, с което е оставил без разглеждане жалбата на И.В.М., Е.Г.Т. и Г.Г.К., против Постановление изх. № 1599/2017 г. от 26.10.2018 г. на Венцислава Кулева – прокурор в Районна прокуратура – гр. Ловеч и се върне на същия съд за произнасяне по същество.

         Водим от гореизложеното и на основание чл. 243 ал. 8 от НПК, съдът

 

                           

                                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

         ОТМЕНЯ определение № 4/10.01.2019 г., постановено по ЧНД № 528/2018 г. на Т.ският районен съд , първи състав, с което е оставил без разглеждане жалбата на И.В.М., Е.Г.Т. и Г.Г.К., против постановление изх. № 1599/2017 г. от 26.10.2018 г. на Венцислава Кулева – прокурор в Районна прокуратура – гр. Ловеч и се върне на същия съд за произнасяне по същество.

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  е окончателно.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                              

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                     2.