Р Е
Ш Е Н
И Е
№475 09.04.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на деветнадесети февруари
две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при секретаря Кристина Линова, като разгледа
докладваното от съдията Атанасова административно дело № 2356 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК и е
образувано по повод жалбата на В.А.А. с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
против ревизионен акт № Р-02000218003093-091-001/11.02.2019 г., издаден от
началник сектор в ТД на НАП- Бургас, възложил ревизията, и главен инспектор по
приходите, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 122/11.07.219 г. на
директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Бургас при
ЦУ на НАП.
В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания
ревизионен акт, поради съществени нарушения на процесуални правила и
противоречие с материалноправни разпоредби. В нея се сочи, че жалбоподателят е
бил лишен от възможността да оспори ревизионния акт, с който са определени
задълженията на „Лонг Айланд“ ЕООД. Изложено е, че стоките, чиято наличност не
е установена при ревизията на търговското дружество, са бракувани и с оглед
натова неправилно са установени с ревизионния акт допълнителни задължения на
дружеството. Оспорват се констатациите на приходните органи за наличие на
обстоятелствата, относими към материалноправните предпоставки на чл. 19, ал. 1
и ал. 2 от ДОПК. По същество се иска отмяна на ревизионния акт.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката
поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на ревизионния акт.
Претендира разноски.
Пълномощникът на ответната страна излага становище за
неоснователност на жалбата. Представя административната преписка. Моли за
отхвърляне на жалбата и присъждане на разноските по делото.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.
156, ал.1 от ДОПК и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по
същество, съдът намира за установено следното:
С оспорения ревизионен акт №
Р-02000218003093-091-001/11.02.2019 г. са установени задължения на жалбоподателя
В.А.А. по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, в качеството му на управител на „Лонг
Айланд“ ЕООД, за периода от 24.10.2006 г. до 20.09.2017 г. По отношение на търговското дружество е издаден РА № Р-02000217004261-091-01/02.03.2018 г. (л. 402 и сл.), който не е обжалван и е влязъл в сила. С него на
основание чл. 78 от ЗКПО са определени задължения за корпоративен данък: за
2015 г. данък в размер на 3 892.00 лева и лихва за просрочие от 985.52
лева и за периода 2016 г. данък в размер на 3 390.27 лева и лихва за
просрочие от 558.94
лева и на основание чл. 79, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС са определени задължения за
ДДС в общ размер на 96 443.72 лева и
лихва в общ размер на 3 759.72 лева. От дължимия ДДС е прихванат
деклариран данък за възстановяване в размер на 800.19 лева.
В хода на ревизията на „Лонг Айланд“ ЕООД е установено от приходните
органи, че дружеството е регистрирано с първоначален капитал в размер на
5 000 лева, а на 12.12.2007 г. е вписано увеличение на капитала на
755 000.00 лева, чрез апортна вноска на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор
61056.501.219, с площ от 566 кв.м., находящ с в с. Равда, ул. „Несебър“ № 38,
ведно с построената в него обслужваща сграда с коктейл- бар и офиси с
идентификатор 61056.501.219.1, със застроена площ от 279.05 кв.м. и РЗП –
1 029 кв.м. Обектът е заведен в счетоводството на дружеството с отчетна
стойност 290 091.13 лева за бизнес сградата и 750 000.00 лева за
поземления имот. през 2016 г. е закупило поземлен имот с идентификатор
61056.501.218, с площ от 574 кв.м., находящ се в с. Равда. ул. „Несебър“ № 40,
заведен с отчетна стойност 83 333.33 лева (според данните от инвентарната книга
и справка за налични недвижими имоти). Дружеството осъществява търговска
дейност- продажба на кафе, алкохол, безалкохолни напитки, алкохолни и
безалкохолни коктейли торти и сладолед в коктейл- бар „Хавай“, коктейл-бар „Май
тай“ и бирарии „Викинг 1“ и „Викинг 2“ в с. Равда.
При извършена на 01.09.2017 г. в
присъствието на управителя А. инвентаризация е констатирано, че са налични
стоки на стойност 91 655.87 лева, а според данните от оборотната ведомост
към 31.08.2017 г. същите са на стойност 303 136.27 лева (с разлика от
211 480.40 лева). С оглед така направените констатации А. е уведомен, че
със стойността на ДДС на липсващите стоки за м. 09.2017 г., възлизаща на 42 296.08
лева, ще бъде коригиран ползваният данъчен кредит при придобиването им. Наред с
това е установено от приходните органи, че дружеството има невнесен ДДС по подадени справки-декларации за
м.август 2017 г. в размер на 4 243.96 лева и за м.септември 2017 г. в
размер на 49 903.68 лева, дължим по фактура № 152/12.09.2017 г. за продажба
на недвижим имот.
В хода на ревизията на търговското
дружество е констатирано също, че за периода 2008 г. - 2012 г. същото е
предоставило в заем сумата от общо 365 000.00 лева на „Сън Фикс“ ЕООД с
уговорена годишна лихва в размер на 13%. През 2015 г. и 2016 г. във финансовия
резултат на дружеството не са включени приходи от лихви по така предоставения
заем, поради което финансовият резултат е коригиран в посока на увеличение с
размера на получените лихви и е определен дължимият корпоративен данък по ЗКПО.
Срещу „Лонг Айланд“ ЕООД е образувано
изпълнително производство ИД № *********/2017 г. при публичен изпълнител при ТД
на НАП- Варна. Видно от приобщената в ревизионната преписка справка за имуществено
състояние и категоризация на задължено лице с изх. №
С180003-134-0000247/14.02.2018 г. (л. 382 и сл.), за проучване имущественото
състояние на дружеството са изискани справки от длъжника и от държавни органи,
относно притежаваните от дружеството недвижими и движими вещи; извършени са
справки в информационните системи на външни институции и на НАП, изпратени са запорни
съобщения до всички търговски банки в България. От получените справки е
установено, че „Лонг Айланд“ ЕООД е клиент на „Райфайзенбанк“ ЕАД и „Юробанк
България“ АД. Сумата по запорираните банкови сметки е приета за недостатъчна за
погасяване на задълженията по изпълнителното дело (117.77 лева). Установено е, че дружеството не
разполага с имущество, от което да се удовлетворят вземанията на кредитора по
изпълнителното дело в размер на 58 673.96 лева, както и че са наложени
обезпечителни мерки с ПОМ № С170003-**********/11.10.2017 г.
В ревизионното производство е установено
също така, че след връчване на ЗВР и преди издаване на ревизионния доклад, управителят
А. е продал на „Строу“ ЕООД собствените на дружеството недвижими имоти:
поземлен имот с идентификатор 61056.501.219, с площ от 566 кв.м., находящ с в с.
Равда, ул. „Несебър“ № 38, ведно с построената в него обслужваща сграда с
коктейл- бар и офиси с идентификатор 61056.501.219.1, със застроена площ от 279.05
кв.м. и РЗП- 1 029 кв.м. и поземлен имот с идентификатор 61056.501.218, с площ
от 574 кв.м., находящ се в с. Равда. ул. „Несебър“ № 40, за сумата от общо 290
000 лева с ДДС (нотариален акт № 59/12.09.2017 г.- на л. 335 и сл.), за което е съставена фактура
№ 152/12.09.2017 г. (л.364). Сумата е постъпила по сметката на „Лонг Айланд“
ЕООД в „Юробанк България“ АД на 13.09.2017 г. с два превода в размер на
145 000.00 лева. Така постъпилите суми са изтеглени в брой от В.А. на същата
дата, видно от представените извлечения от банкова сметка (***.180). От
извършената насрещна проверка на „Строу“ ЕООД е установено, че дружеството е
регистрирано в Търговския регистър на 08.09.2017 г. След закупуването им, новопридобитите
имоти са отдадени под наем на „Оушън Геймс“ ООД (на 01.05.2018 г.), „Пера Груп
България“ ООД (на 20.05.2018 г.) и „Теленор България“ ЕАД (на 29.01.2018 г.).
За установяване пазарната цена на
продадените недвижими имоти е извършена експертиза (на л. 217 и сл.), която
дава заключение, че към момента на извършване на разпоредителната сделка от А.
поземлен имот с идентификатор 61056.501.219 с площ от 566 кв.м., находящ с в с.
Равда, ул. „Несебър“ № 38, ведно с построената в него обслужваща сграда с
коктейл- бар и офиси с идентификатор 61056.501.219.1, със застроена площ от 279.05
кв.м. и РЗП- 1 029 кв.м. е с пазарна цена 895 690.00 лева, а поземлен имот с идентификатор 61056.501.218, с
площ от 574 кв.м., находящ се в с. Равда. ул. „Несебър“ № 40 е с пазарна цена
73 510.00 лева. Оценката е определена по метода на сравнимите
неконтролирани цени.
С договор от 14.09.2017 г.,
сключен в хода на ревизията на „Лонг Айланд“ ЕООД (след връчване на ЗВР и преди
издаване на ревизионния доклад), извършено от А. прехвърляне на дружествени
дялове на дружеството на Мартин Паскалев Димитров, за сумата от 500 лева. На
20.09.2017 г. е вписан в Търговския регистър новият управител и промяната в адреса
на дружеството- с. Житница, обл. Варна, като на същия адрес в с. Житница са
регистрирани 31 дружества с участие на Мартин Димитров. При извършена проверка
на посочения адрес не е установен офис на никое от представляваните от Димитров
дружества, в т.ч. на „Лонг Айланд“ ЕООД, а според предоставени от ОДМВР- Варна данни
лицето живее в чужбина.
При провеждане ревизията на В.А.
е установено от приходните органи, че след прехвърляне на дружествените дялове
справка-декларация по ДДС за периода м.09.2017 г. е подадена от „Фин- акаунт“
ООД, осъществяващо счетоводното обслужване на „Лонг Айланд“ ЕООД, въз основа на
сключен договор с А.. На 21.09.2017 г. е внесена от А. на каса в „Юробанк
България“ АД сумата от 4 510.00 лева за погасяване на просрочени лихви по
главница.
На 25.05.2018 г. по искане на А.
е извършен демонтаж на четирите касови апарата на „Лонг Айланд“ ЕООД.
Демонтажът е извършен от „Комплекс 2000“ ООД, осъществяващо сервизно обслужване
на фискални устройства (протоколи за демонтаж на л. 151 и сл.). Отразени са
нови собственици на апаратите- „Пепа Равда“ ЕООД (на два касови апарата) с
вписан адрес за осъществяване на търговска дейност коктейл-бар „Хавай“ в с.
Равда, ул. „Гоце Делчев“ № 2, и „Сън Вале“ ЕООД (също два касови апарата) с
вписани адреси за осъществяване на търговска дейност бирария „Викинг 1“, с.
Равда, ул. „Несебър“ № 50 и бирария „Викинг 2“, с. Равда, ул. „Северно сияние“
№ 9 (л.151). Дружествата са регистрирани по реда на ДОПК на 31.05.2018 г.,
съответно на 29.05.2018 г., като „Пепа Равда“ ЕООД е с едноличен собственик
Петранка Благоева Андонова- майка на В.А., а стопанисвания от него обект се
намира в имот, собственост на родителите на последния. В другите два обекта-
бирария „Викинг 1“ и бирария „Викинг 2“ е осъществявана търговска дейност от
„Лонг Айланд“ ЕООД, въз основа на договори за наем със „Свартехавет собо“ ООД.
Към ревизионната преписка е
приобщено банково извлечение от сметката на В.А. в „Юробанк България“ АД, от
което е установено, че на 30.11.2017 г. А. е внесъл в брой сумата от
90 000.00 лева. На същата дата част от тази сума- 82 000.00 лева е преведена
на трето лице за закупуване на недвижими имот- апартамент в гр. Бургас, ул.
„Цар Калоян“ № 24 (нотариален акт № 921 от 30.11.2017 г. на л. 447 и сл.). На
29.05.2018 г. е извършена от А. покупка на друг недвижим имот: склад с площ от
130.00 кв.м., находящ се в курортен комплекс „Слънчев бряг-запад“ за сумата от
48 000.00 лева (нотариален акт № 54/2018 г.- на л. 445).
Срещу съставения ревизионен
доклад е депозирано от А. възражение, с приложени към него договор от
29.12.2016 г. за събиране и транспортиране на СЖП категория 3, сключен с „Транс
смет“ ЕООД, потвърдителна бележка от 24.07.2017 г., проформа фактури от
29.12.2016 г. и 24.07.2017 г., опис № 1 от 21.07.2017 г. на стоки с изтекъл
срок на годност и негодни за консумация на стойност 211 280.40 лева (на л.
84 и сл.). Издадените фактури не са отразени в дневниците за покупки на „Лонг
Айланд“ ЕООД. В тях е посочен адрес на дружеството в с. Житница, обл. Варна.
Относно тези документи е посочено в ревизионния акт, че касаят производството
по установяване на задължения на „Лонг Айланд“ ЕООД, но не и настоящата
ревизия. Представени са също 10 броя записи на заповед (на л. 97 и сл.) на обща
стойност от 139 900 лева, предоставени на А. от Петранка Андонова, Валери
Илиев Караиванов, Елена Виденова Кирилова, Десислава Сергеева Кирилова, Велизар
Кирилов. В записа на заповед за сумата от 48 000.00 лева, предоставен от
Петранка Андонова, е отбелязана дата 28.05.2018 г., а върху останалите е
посочено, че са съставени преди тази дата. Относно тези книжа е прието от
приходните органи, че не съдържат всички реквизити и поради това не
представляват годно доказателствено средство. Относно представената разписка за
получена сума от 14.09.2017 г. (на л. 54), съгласно която А. е предал на Мартин
Димитров сумата от 290 000.00 лева, получена от продажбата на недвижимите
имоти, е прието, че е изготвена за целите на производството и не установява
посоченото в нея обстоятелство. В подкрепа на този извод се сочи
обстоятелството, че Димитров не е открит, както и че същият е представител
значителен брой дружества с неплатени публични задължения.
С оглед горните констатации е прието от
приходните органи, че са налице предпоставките на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, тъй като А., в качеството на управител през ревизирания период, е укрил
факти и обстоятелства, които по закон следва да бъдат обявени пред органа по
приходите или публичния изпълнител, и в резултат на недобросъвестните му
действия имуществото на търговското дружество е намаляло, поради което не са
погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. Прието е,
че публичните вземания за данъци не могат да бъдат събрани и е налице пряка
причинно-следствена между поведението на А. и този резултат.
С решение № 122/11.07.2019 г. на директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Бургас при ЦУ на НАП ревизионният
акт е потвърден изцяло.
От заключението на извършената в хода на
съдебното производство счетоводна експертиза се установява, че съгласно
оборотна ведомост към 31.08.2017 г., инвентаризационен опис и след
разпоредителната сделка с нотариален акт № 59/12.09.2017 г., „Лонг Айланд“ ЕООД
е разполагало с активи на обща стойност 177 412.72 лева- обзавеждане и дълготрайни
активи на стойност от 85 756.85 лева и налични стоки на стойност
91 655.87 лева. Вещото лице сочи, че стойността на установените активи е
по-голяма от установените задължения на търговското дружество с РА №
Р-02000217004261-091-001/02.03.2018 г. в размер на 108 229.98 лева.
В показанията си пред съда свид. Донка С.
заявява, че е осъществявала счетоводното обслужване на „Лонг Айланд“ ЕООД. След
промяна на електронния си подпис на 04.10.2017 г., установила, че дружеството
вече не е собственост на В.А. и уведомила последния, че прекратява договора за
счетоводно обслужване. Подала справка-декларация за м.септември 2017 г.
Счетоводните документи на дружеството били предадени на А. по-късно с
приемо-предавателен протокол.
При тези фактически данни съдът
намира от правна страна следното:
Оспореният ревизионен акт е
издаден от компетентни органи, овластени с нормата на чл.119, ал.2 от ДОПК, в
предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 120
от ДОПК. Издаден е в резултат на ревизия, проведена от органи по приходите,
определени със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-02000218003093-020-001/29.05.2018 г. (л.520), изменена със Заповед №
Р-02000218003093-020-002/26.09.2018 г. (л.325), Заповед №
Р-02000218003093-020-003/23.10.2018 г. (л.287) и Заповед №
Р-02000218003093-020-004/07.11.2018 г. (л.195), ведно с Решение №
Р-02000218003093-098-001/07.11.2018 г. (л.199) решение за отвеждане на приходен
орган и определяне на друг, издадени от началника на сектор „Ревизии“ в ТД на
НАП- Бургас. Последният от своя страна е оправомощен със Заповед № РД-834/01.10.2018 г. на директора на ТД на
НАП- Бургас да издава заповеди за възлагане на ревизии.
При извършената служебна
проверка съдът не констатира съществени процесуални нарушения в ревизионното
производство. Ревизираното лице е надлежно уведомено за ревизията и на същото е
предоставена възможност да представи писмени обяснения, както и доказателства
за обстоятелствата, подлежащи на установяване в ревизионното производство. Събрани
са относимите и необходими доказателства, в т.ч. експертиза, възложена с Акт за
възлагане на експертиза № Р-02000218003093-01-0018/26.10.2018 г., след събиране
и проучване на оферти.
Нормата на чл.19, ал. 1 от ДОПК
изисква кумулативна наличност на следните материалноправни предпоставки: 1)
лицето да притежава качеството орган на управление или управител на задълженото
лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК в периода, за който се отнасят публичните
задължения; 2) действие или бездействие, чрез което се укриват факти и обстоятелства,
които по закон следва да бъдат обявени пред органа по приходите или публичния
изпълнител; 3) причинно-следствена връзка между това поведение и невъзможността
за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски; 4)
невъзможност за събиране на публичните вземания- данъци и задължителни
осигурителни вноски. В ал. 2, т. 1 е предвидена отговорност за управител, член
на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски
пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 за непогасените
задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато
недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на
задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или
дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице
безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, в резултат на което
имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени
задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски.
По делото не е спорно, че през процесния
период жалбоподателят А. е изпълнявал функциите на управител на „Лонг Айланд“
ЕООД и е бил негов едноличен собственик. Не се спори също така, а и се
установява от приложените в преписката писмени доказателства, че установените с
ревизионен акт задължения на търговското дружество не са погасени.
От приложените в преписката
справка за извършено проучване на имущественото състояние и категоризация на
задълженото лице по изпълнително дело № *********/2017 г., представени от
публичен изпълнител към ТД на НАП- Варна, се установява, че „Лонг Айланд“ ЕООД не притежава активи, върху които да се
насочи изпълнението. В тази връзка съдът счита, че заключението на
извършената в съдебното производство счетоводна експертиза не следва да се
взема предвид при формиране на изводите по съществото на спора, доколкото
същото се основава единствено на счетоводните данни за заприходяване на
активите, но не се установява по делото те действително да са налични в
търговското дружество. Няма данни активите да са предадени на новия собственик
и управител, след извършеното на 14.09.2017 г. прехвърляне на дружествените
дялове. Напротив, данните по делото сочат, че активите на дружеството са във
фактическата власт на А.. През м.май 2018 г. по искане на последния са
демонтирани и прехвърлени на други лица касовите апарати на търговското
дружество, макар и към този момент последният да не разполага с правомощието да
се разпорежда с тях. Активите на дружеството ползват от други търговци,
регистрирани в края на м.май 2017 г., в т.ч. „Пепа Равда“ ЕООД, представлявано
от майката на А., като в това дружество са преназначени и работниците от „Лонг
Айланд“ ЕООД. Едноличен собственик на капитала на второто дружество- „Сън вале“
ЕООД е Валери Илиев Караиванов, който е издател на запис на заповед от
27.11.2017 г. (л.105) за предоставен заем от А.. От друга страна, на адреса на „Лонг
Айланд“ ЕООД в с. Житница, не е установен офис на дружеството. След прехвърляне
на дружествените дялове не са подавани данни към НАП- годишни отчети,
справки-декларации и др. Няма данни за нови регистрирани фискални устройства. Управителят
и едноличен собственик на капитала Мартин Димитров се намира извън страната от
началото на 2018 г., като същият е собственик и управлява голям брой търговски дружества,
всички регистрирани на адреса в с. Житница и с непогасени задължения към
бюджета в големи размери. От представените банкови извлечения от „Юробанк
България“ АД се установява, че в края на 2017 г. всички сметки на „Лонг Айланд“
ЕООД са с нулево салдо, като след прехвърляне на дружествените дялове,
постъпилите по тях суми са изтеглени именно от А.. След прехвърляне на
дружествените дялове дружеството не осъществява търговска дейност, няма
регистрирани търговски обекти, в които да реализира наличните стоки или да експлоатира
обзавеждането, отразено в оборотната ведомост и инвентарен опис към 31.08.2017
г.- такава дейност осъществяват двете дружества, стопанисващи обектите на „Лонг
Айланд“ ЕООД- дружеството, представлявано от майката на А. и това,
представлявано от издателя на запис на заповед. При тези данни и доколкото
липсват доказателства за предаване на наличните към момента на прехвърлянето стоки
и активи, съдът приема, че те не са налични и към тях не може да бъде насочено
принудително изпълнение, поради което и публичните вземания правилно са приети
за несъбираеми.
За да се ангажира отговорността
на управителя по чл.19, ал.1 от ДОПК е необходимо да се установи, че същият е
укрил обстоятелства, които по закон е длъжен да обяви пред орган по приходите.
Според настоящия съдебен състав тази предпоставка е налице. От данните по
делото е видно, че търговското дружество не е начислило и не е декларирало в подаваните
справки-декларации преди извършване на инвентаризацията на дружеството дължимия
на основание чл. 79, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС данък, а неподаването на декларация
по същество представлява укриване обстоятелствата, подлежащи на деклариране- в този
смисъл е и практиката на Върховния административен съд, напр. решение № 15873
от 12.12.2012 г. по адм. д. № 4426/2012 г. по описа на съда, според което
несъответствието между декларираното и действително установеното винаги е
укриване. Горните предпоставки са налице и по отношение на установените
задължения по ЗКПО, предвид данните за получени през 2015 г. и 2016 г. приходи,
които не са намерили отражение във финансовия резултат. С влезлия в сила
ревизионен акт по отношение на търговското дружество е установено, че в
подаваните от него декларации по ЗДДС и финансови отчети по ЗКПО не са включени
обстоятелства, от които произтичат задължения за данъци. Несъмнено
обстоятелствата, съставляващи основание за начисляване на данъка върху добавената
стойност (липсата на стоки, установени при извършената инвентаризация на
01.09.2017 г., за които е приспаднат данъчен кредит при придобиването), както и
за начисляване на корпоративен данък (получени лихви от предоставен заем), са
известни на жалбоподателя, като негов управител през релевантния период, поради
което и не би могло да се приеме, че липсват представи в съзнанието му относно посочените
обстоятелства. Доводите на жалбоподателя за бракуване на стоки не променят
горния извод. Представените от същия документи са относими към предмета на
ревизионното производство по отношение на търговското дружество, но не и за настоящото
производство за установяване солидарната отговорност на управителя. От друга
страна, представянето на тези документи в хода на ревизионното производство на
„Лонг Айланд“ ЕООД би могло единствено да обоснове наличие на друго основание за
начисляване на данък върху добавената стойност, предвид задължението,
предвидено в нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, за приспадане на данъчен кредит
и в случаите на бракуване на стоки, за които при придобиването им е ползван
такъв кредит.
Установените в ревизионното производство обективни
данни, включително за последващите действия на А.- разпоредителни сделки с недвижимо имущество,
прехвърлянето на дружествените дялове, тегленето на суми от банковата сметка на
дружеството след образуване на ревизионното производство срещу търговското
дружество, недвусмислено сочат намерение за осуетяване събирането на дължимия
данък. Разпоредителните сделки с недвижимо имущество и продажбата на
дружествени дялове са осъществени в хода на ревизионното производство на „Лонг
Айланд“ ЕООД, при това непосредствено след уведомяване на управителя, че поради
установените липси на стоки ще бъде определен допълнителен данък. Видно от
изготвената в хода на ревизията експертна оценка, недвижимите имоти са
продадени на цени, значително по-ниски от пазарната им цена. Оценителят е
работил по приложимия метод на сравнимите неконтролирани цени, който е един от
нормативно определените методи за определяне на пазарна цена (т. 8 и 10, § 1 от
ДР на ДОПК и Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на
методите и определяне на пазарните цени). Това е и подходящият метод в случая,
с оглед сходството между характеристиките на контролираните сделки и
съпоставимите такива. Извършен е анализ на реално сключени сделки за
покупко-продажба на недвижими имоти с характеристики, близки до тези на имотите, предмет на
процесните сделки и е формиран обоснован извод, че продажната цена е значително
по-ниска от пазарната, а и от отчетната им стойност, отразена в оборотните
ведомости. Наред с това, по делото не се установява по несъмнен начин, че
сумата от продажбата е предадена на новия собственик. Паричната сума е
изтеглена от А. от банковата сметка на дружеството на 13.09.2017 г., а
договорът за прехвърляне на дружествени дялове е сключен на следващия ден,
когато е документирано предаването ѝ в брой с разписка, но данни тя да е
постъпила отново по банковата сметка или в брой в касата на дружеството не са
налице. Дружествените дялове са прехвърлени на лице, което не може да бъде
установено и притежава капитала на множество търговски дружества с големи
задължения за данъци. Самите дялове са продадени на цена, значително по-ниска
от номиналната стойност на първоначално внесения капитал на дружеството. След
продажбата им е преустановена дейността на дружеството. По мнение на настоящия
съдебен състав тези обстоятелства сочат по недвусмислен начин, че с извършените
действия се цели избягване заплащането на данъчни задължения. Бездействието на
жалбоподателя да декларира данъците, установени при извършване на ревизията,
както и извършването на посочените действия след образуване на ревизионното
производство, обективно препятстват своевременното установяване и събиране на
дължимия данък и следователно е налице изискуемата от закона причинна връзка с
невъзможността за събиране на установените публични задължения.
От данните по делото е видно, че
към момента на възникване на задължението за деклариране на настъпилите обстоятелства
по чл. 79 от ЗДДС (най-късно до датата на извършване на инвентаризацията на
дружеството на 01.09.2017 г.) и обстоятелствата, съставляващи основание за
прилагане на чл. 78 от ЗКПО (невключване във финансовия резултат на дружеството
през 2015 г. и 2016 г. на получени през тези периоди приходи), както и на
дължимите данъци, „Лонг Айланд“ ЕООД е било в състояние да погаси публичните си
задължения. Към 01.09.2017 г. (след образуване на ревизионното производство)
дружеството е осъществявало дейност и е разполагало с недвижимо имущество с отчетна
стойност 1 106 276.51 лева и движими вещи (оборудване и трайни
активи) с отчетна стойност 84 756.85 лева. Видно от изготвената справка от
публичен изпълнител, към настоящия момент дружеството не осъществява дейност и не
разполага с активи, върху които да се насочи изпълнението. С оглед на това
съдът приема, че са налице установените в нормата на чл. 19 ал. и ал. 2 от ДОПК
материалноправни предпоставки за реализиране отговорността на жалбоподателя.
Ето защо, жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед формирания извод за
основателност на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл.
161, ал.1 от ДОПК следва да се присъдят на ответната страна разноски по делото
в размер на 3 711.23 лева- възнаграждение за юрисконсулт, определено на
основание чл. 8, ал.1, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.А.А. с ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, против ревизионен акт № Р-02000218003093-091-001/11.02.2019
г., издаден от началник сектор в ТД на НАП- Бургас, възложил ревизията, и
главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 122/11.07.219
г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Бургас
при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА В.А.А. с ЕГН ********** да заплати на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП сумата от 3 711.23
лева (три хиляди седемстотин и
единадесет лева и двадесет и три ст.), представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване
на съобщението.
СЪДИЯ: