№ 110
гр. В., 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в закрито заседание на двадесет
и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Частно наказателно дело №
20221320200145 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 155 и сл. от Закона за здравето /ЗЗ/, образувано по предложение на
РП - В. за задължително настаняване и лечение на лицето Д. В. ЦВ. от гр. В., ЕГН
**********.
Представителят на РП - В. заяви в с.з., че поддържа предложението за настаняване.
Процесуалният представител адв. К. от ВАК на предложеното за настаняване лице
заяви в с.з., съдът да се съобрази със заключението на вещите лица по изготвената съдебно-
психиатрична експертиза и да се настани лицето на задължително лечение, което е в негов
интерес.
Освидетелстваното лице не заема становище в с.з.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, Съдът прие за установено следното от фактическа страна:
От показанията на разпитания в процеса свидетели М.Ц., П.М., И.Д. и Д.П. се
установява, че освидетелствания Ц. преди около две седмици преди съдебното заседание по
делото е изписан от болнично заведение. След това по невнимание щял да запали жилището
си, дезоирентиран е за пространство, в смисъл, че не знае къде се намира. Той страда от
психично заболяване-параноидна шизофрения.–Ставали пожари в дома му. Не желае да си
пие лекарствата, които са му изписани за заболяването му.
Освидетелстваното лице не дава обяснения и не заема становище.
Психиатърът д-р К. твърди, че се касае вероятно за психично заболяване от
категорията на чл. 146, ал. 1 , т. 1от ЗЗ – Параноидна шизофрения, което личало от
поведението му, че се налага да се извърши съдебно-медицинска експертиза, която да
установи психичното заболяване на лицето и необходимостта от настаняване на
1
задължително лечение на същото.
Освидетелстваният не говори и не заема становище в с.з.
Видно от заключението на вещите лица д-р С. и д-р В. по извършената стационарна
съдебно-психиатрична експертиза в ДПБ – гара К. , осв. С. страда от Параноидна
шизофрения, Параноиден – халюцинаторен синдром, от кръга на визираните в чл. 146, ал 1.
точка 1 от 33 психични разстройства. Поради това си разстройство осв. Ц. може да извърши
престъпление, което може да представлява опасност за околните, с което се покриват
критериите на чл. 155 от ЗЗ. Във връзка това вещите лица предлагат да бъде настанен на
задължително лечение - стационарна форма на основание чл. 162 от 33 за срок от два месеца
в ДПБ - К., при стационарна форма на лечение за срок от три месеца, считано от влизане на
решението в сила.
С описаното заболяване при него са налице трайни психически увреди в резултат на
психично заболяване, като с това се покриват критериите на чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ. Поради
заболяване в момента лицето може да извърши престъпление, което представлява опасност
за близките му и за околните, както и за себе си.
Така установената по-горе фактическа обстановка се доказва от събраните по делото
гласни и писмени доказателства, описани по-горе, както и от заключението на съдебно -
психиатричната експертиза, която Съдът намира за компетентно, обективно и
безпристрастно извършена, поради което я кредитира.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си
и взаимно се допълват , поради което съдът ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира , че са налице
изискванията на чл.155 от ЗЗ за задължително настаняване и лечение на Д. В. ЦВ..
Налице е първата предпоставка на чл. 155 от ЗЗ за задължително настаняване и
лечение на освидетелствания Ц.. Същият страда от заболяване, посочено в чл. 146, ал. 1, т. 1
от ЗЗ, а именно, лицето е психичноболен с установено сериозно нарушение на психичните
функции. На следващо място налице е и втората предпоставка на чл.155 от ЗЗ , лицето
поради заболяването си представлява опасност както за околните, така и за близките си. По
делото безспорно се установи агресивно поведение спрямо околните и безкритичност към
заболяването си, създаващо опасност за здравето и живота на освидетелствания и на
околните.
При това положение, съдът намира, че осв. Ц. следва да бъде настанен на
задължително амбулаторно лечение в за срок от два месеца в ДПБ - К., при стационарна
форма на лечение за срок от два месеца, считано от влизане на решението в сила.
По делото се установи, че у освидетелствания Ц. не е налице способност да изразява
информирано съгласие за лечението и се явяват негови близки, които да са съгласни да
дадат такова вместо него, поради което е необходимо съдът да назначи лицето В.Й.И. –
служебно лице от Община Л., за изразяване на информирано съгласие вместо
освидетелствания Ц..
2
Водим от горното и на основание чл. 162 от Закона за здравето , Съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА Д. В. ЦВ. от гр. В., ЕГН **********, на задължително лечение в ДПБ
–гара К. , при стационарна форма на лечение за срок от ТРИ месеца, считано от влизане на
решението в сила.
ПРИЕМА наличието на способност на лицето В.Й.И. – служебно лице от Община Л.,
за изразяване на информирано съгласие вместо освидетелствания Ц..
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в седмодневен срок от днес, като
обжалването на решението не спира изпълнението му .
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3