Присъда по дело №3679/2018 на Специализиран наказателен съд

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

гр. София, 27.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, 3 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.И.

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. И.С.

2. С.Ц.

 

 

при участието на секретаря А.С. и в присъствието на прокурор Д. Г., като разгледа, докладваното от СЪДИЯТА, н.о.х.д. № 3679 по описа за 2018 г. и въз основа на закона и доказателствата по делото,

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

 

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Л.И.Я., роден на ***г. в гр.*, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше образование, работи, с настоящ адрес *** ж.к.*, с ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН за това, че на 15.01.2009 г., около 05.15ч. в гр.* ж.к.* пред бл.*, отвлякъл другиго – Д.С.Д., като го принудил да се качи в паркиран в близост лек автомобил, тъмен на цвят, с неустановени марка, модел и регистрационен номер и с автомобила превозил Д. в близост до сградата на 09 РУ – СДВР, находяща се в гр. *, ж.к.*, бл.*, като деянието е извършено от три лица – от Л.И.Я. с ЕГН **********, Г.С.П. с ЕГН ********** и неустановено по делото лице, действащи като съизвършители и отвличането е с користна цел – да се принуди Д.С.Д. да извърши нещо противно на волята му – да подпише запис на заповед, с който безусловно се задължил да заплати на 15.02.2009г., на заповедта на Л.И.Я., сумата от 12 000лв., поради което и на осн. чл.304 НПК СЪДЪТ го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.142, ал.2, т.2 и т.7, вр.ал.1 от НК

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Л.И.Я., със снета самоличност и ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН и за това, че на 15.01.2009г., около 05.15ч. в гр.София, ж.к.*, в съучастие, като съизвършител с неустановено по делото лице – съизвършител и с Г.С.П. с ЕГН ********** – помагач, с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 12 000лв., принудил някого – Д.С.Д., чрез сила – Я., заедно с П. и неустановеното лице отвлекли Д.С.Д., като Я. и неустановеното лице нанесли удари с юмруци в областта на главата на Д.С.Д., да извърши нещо противно на волята му – да подпише запис на заповед, с който безусловно се задължил да заплати на 15.02.2009г. на заповедта на Л.И.Я. сумата от 12 000лв., и с това направил опит да му причини имотна вреда в размер на 12000лв., като деянието е придружено с причиняване на лека телесна повреда на Д. – подкожен хематом в дясната теменнотилна област на главата и левия долночелюстен ъгъл, кръвонасядания в дясната теменнотилна област на главата, челото вляво, лигавицата на горната устна и предната повърхност на шията, причинили му болка и страдание и деянието е извършено от две лица – от Л.И.Я. и неустановено по делото лице, и деянието, макар и довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици – имуществено разпореждане от страна на Д. с исканата от Я. парична сума, поради което и на осн. чл.304 НПК, СЪДЪТ го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление чл. 214 ал.2 т.1 вр. ал.1, пр.1, алт.1 вр. чл.213а ал.2, т.2 и т.4 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.18, ал.1 пр.2 НК.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Г.С.П., роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с висше образование, работи, с настоящ адрес ***5, с ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН за това, че на 15.01.2009г., около 05.15ч. в гр.София ж.к.*, пред бл.*, отвлякъл другиго – Д.С.Д., като го принудил да се качи в паркиран в близост лек автомобил тъмен на цвят, с неустановени марка, модел и регистрационен номер и с автомобила превозил Д. в близост до сградата на 09 РУ – СДВР, находяща се в гр.София, ж.к.*, бл.*, като деянието е извършено от три лица - от Л.И.Я., ЕГН **********, Г.С.П., ЕГН ********** и неустановено по делото лице, действащи като съизвършители, и отвличането е с користна цел – да се принуди Д.С.Д. да извърши нещо противно на волята му – да подпише запис на заповед, с който безусловно се задължил да заплати на 15.02.2009г. на заповедта на Л.И.Я. сумата от 12 000лв., поради което и на осн. чл.304 НПК СЪДЪТ го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.142, ал.2, т.2 и т.7, вр.ал.1 НК

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Г.С.П., със снета самоличност и ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН и за това, че на 15.01.2009г., около 05.15ч. в гр.София, ж.к.*, в съучастие, като помагач с Л.И.Я. с ЕГН ********** и неустановено по делото лице – съизвършители, с цел да набави за Л.И.Я. имотна облага в размер на 12 000лв., умишлено улеснил Л.И.Я. и неустановеното лице (като участвал в отвличането на Д. и обяснявал на Л.Я. как Д.С.Д. да попълни запис на заповед от 15.11.2008г., с който безусловно се задължил да заплати на 15.02.2009г. на заповедта на Л.И.Я. сумата от 12000лв.) да принудят някого – Д.С.Д., чрез сила – Я., заедно с П. и неустановеното лице отвлекли Д.С.Д., като Я. и неустановеното лице нанесли удари с юмруци в областта на главата на Д.С.Д., да извърши нещо противно на волята му – да подпише запис на заповед, с който безусловно се задължил да заплати на 15.02.2009г. на заповедта на Л.И.Я. сумата от 12 000лв., с което направили опит да му причинят имотна вреда в размер на 12 000лв., като деянието е придружено с причиняване на лека телесна повреда на Д. – подкожен хематом в дясната теменнотилна област на главата и левия долночелюстен ъгъл, кръвонасядания в дясната теменнотилна област на главата, челото вляво, лигавицата на горната устна и предната повърхност на шията, причинили му болка и страдание и деянието е извършено от две лица – от Л.И.Я. и неустановено по делото лице, като от деянието, макар и довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици – имуществено разпореждане от страна на Д. с исканата от Я. парична сума - поради което и на осн. чл.304 НПК СЪДЪТ го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.214 ал.2 т.1 вр.ал.1, пр.1, алт.1 вр.чл.213а ал.2 т.2 и т.4 вр.чл.20 ал.4 вр.ал.1 вр.чл.18 ал.1, пр.2  НК.

 

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред АСпНС в петнадесетдневен срок от днес.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

2.

 

МОТИВИ към присъда №             г., постановена по НОХД № 3679/18год. по описа на СпНС

Производството е образувано по повод внесен за разглеждане в СпНС обвинителен акт срещу Л.И.Я. и Г.С.П., с който на двамата подсъдими е повдигнато обвинение за престъпления както следва:

Подсъдимият Л.И.Я. е предаден на съд за престъпление по чл.142 ал.2 т.2 и т.7 вр. ал.1 НК, а именно за това, че на 15.01.2009г., около 05,15ч. в гр.С., ж.к.„Л.“, пред бл.**, отвлякъл другиго - Д.С.Д., като го принудил да се качи в паркиран в близост лек автомобил тъмен на цвят, с неустановени марка, модел и регистрационен номер и с автомобила превозил Д. в близост до сградата на 09 РУ - СДВР, находяща се в гр.С., ж.к.„Л.“, бл.***, като деянието е извършено от три лица - от Л.И.Я., ЕГН **********, Г.С.П., ЕГН ********** и трето неустановено по делото лице, действащи като съизвършители, и отвличането е с користна цел - да се принуди Д.С.Д. да извърши нещо противно на волята му - да подпише запис на заповед, с която безусловно се задължил да заплати на 15.02.2009г. на заповедта на Л.И.Я. сумата от 12 000 лева

и за престъпление по чл.214 ал.2 т.1 вр. ал.1 пр.1, алт.1 вр. чл. 213а ал.2, т. 2 и т.4 вр. чл.20 ал. 2 вр. ал.1 вр. чл.18 ал.1 пр. 2 НК, за това, че на 15.01.2009г. около 05,15ч. в гр.С. ж.к.„Л“, в автомобил тъмен на цвят, с неустановени марка, модел и регистрационен номер, осъществяващ движение от района на бл. ** към района на бл. ** в ж.к.„Л“, управляван от Г.С.П. с ЕГН **********, в съучастие, като съизвършител с неустановено по делото лице - съизвършител и с Г.С.П., ЕГН ********** - помагач, с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 12 000 (дванадесет хиляди) лева, принудил някого - Д.С.Д., чрез сила – Л.Я., заедно с Г.П. и неустановеното лице отвлекли Д.С.Д., като Я. и неустановеното лице нанесли удари с юмруци в областта на главата на Д.С.Д., да извърши нещо противно на волята му - да подпише запис на заповед, с която безусловно се задължил да заплати на 15.02.2009г. на заповедта на Л.И.Я. сумата от 12 000 лева, и с това направил опит да му причини имотна вреда в размер на 12 000 лева, като деянието е придружено с причиняване на лека телесна повреда на Д. - подкожен хематом в дясната теменнотилна област на главата и левия долночелюстен ъгъл, кръвонасядания в дясната теменнотилна област на главата, челото вляво, лигавицата на горната устна и предната повърхност на шията, причинили му болка и страдание и деянието е извършено от две лица - от Л.И.Я. и неустановено по делото лице, като от деянието, макар и довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици - имуществено разпореждане от страна на Д. с исканата от Я. парична сума

Подсъдимият Г.С.П. е предаден на съд за престъпление по чл.142 ал.2, т. 2 и т.7 вр. ал. 1 НК, а именно за това, че на 15.01.2009 г., около 05,15ч. в гр.С., ж.к. „Л“, пред бл. 513, отвлякъл другиго - Д.С.Д., като го принудил да се качи в паркиран в близост лек автомобил тъмен на цвят, с неустановени марка, модел и регистрационен номер и с автомобила превозил Д. в близост до сградата на 09 РУ - СДВР, находяща се в гр. С., ж.к. „Л“, бл. ***, като деянието е извършено от три лица - от Л.И.Я., ЕГН **********, Г.С.П., ЕГН ********** и неустановено по делото лице, действащи като съизвършители, и отвличането е с користна цел - да се принуди Д.С.Д. да извърши нещо противно на волята му - да подпише запис на заповед, с която безусловно се задължил да заплати на 15.02.2009г. на заповедта на Л.И.Я. сумата от 12 000 лева

и за престъпление по чл.214 ал.2 т.1 вр. ал.1, пр.1, алт.1 вр. чл. 213а ал.2, т.2 и т.4 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.18 ал.1, пр. 2 НК, за това, че на 15.01.2009г., около 05,15ч. в гр.С., ж.к.„Л“, в автомобил тъмен на цвят, с неустановени марка, модел и регистрационен номер, осъществяващ движение от района на бл.513 към района на бл. 464 в ж.к. „Л“, управляван от него, в съучастие, като помагач, с Л.И.Я., ЕГН ********** и с неустановено по делото лице - съизвършители, с цел да набави за Л.И.Я. имотна облага в размер на 12 000 (дванадесет хиляди) лева, умишлено улеснил Л.И.Я. и неустановеното лице (като участвал в отвличането на Д. и обяснявал на Л.Я. как Д.С.Д. да попълни запис на заповед от 15.11.2008г., с която безусловно се задължил да заплати на 15.02.2009г. на заповедта на Л.И.Я. сумата от 12 000 лева) да принудят някого - Д.С.Д., чрез сила – Л.Я., заедно с Г.П. и неустановеното лице отвлекли Д.С.Д., като Я. и неустановеното лице нанесли удари с юмруци в областта на главата на Д.С.Д., да извърши нещо противно на волята му - да подпише запис на заповед, с който безусловно се задължил да заплати на 15.02.2009г. на заповедта на Л.И.Я. сумата от 12 000 лева, с което направили опит да му причинят имотна вреда в размер на 12 000 лева, като деянието е придружено с причиняване на лека телесна повреда на Д. - подкожен хематом в дясната теменнотилна област на главата и левия долночелюстен ъгъл, кръвонасядания в дясната теменнотилна област на главата, челото вляво, лигавицата на горната устна и предната повърхност на шията, причинили му болка и страдание, деянието е извършено от две лица и от деянието, макар и довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици - имуществено разпореждане от страна на Д. с исканата от Я. парична сума

В хода на съдебните прения представителят на държавното обвинение пледира за постановяване на осъдителна присъда по отношение на всеки един от двамата подсъдими.Изразява довод, че изводът за съпричастност на всеки от тях и съответно доказаност на обвинителната теза се извлича от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, като прави пространно изложение на фактическата обстановка.За всяко едно от процесните престъпления и за всеки едиин от подсъдимите прокурорът излага становище за определяне на наказанието в условията на чл.55 ал.1 т.1 НК, но не се ангажира с конкретен размер на законово предвиденото наказание.При определяне на наказателната отговорност на двамата подсъдими за извършеното престъпление отвличане, участващият по делото прокурор предлага за смекчаващи отговорността обстоятелства да бъдат взети предвид младата им възраст и продължителния период от време, изминал от датата на извършване на инкриминираните деяния до настоящия момент, а като отегчаващи вината обстоятелства – извършването на деянието от повече лица в условията на съучастие и наличието на няколко квалифициращи елемента.При индивидуализация на наказанието на подсъдимите за престъплението изнудване, наред с посочените по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, прокурорът предлага да се отчете и това, че деянието е останало на фазата на опита, както и факта на възстановяване на определена парична сума на пострадалия, но като допълнително отегчаващо обстоятелство да се третира високия размер на паричната сума, предмет на престъпното посегателство.Държавният обвинител също така изтъква касателно подс.Я. чистото му съдебно минало, а касателно подс.Г.П. – обстоятелството на постановено предходно осъждане.В заключение, прокурорът предлага по отношение и на двамата подсъдими да бъде приложен институтът по чл.23 ал.1 НК, като им бъде определено едно общо най-тежко наказание измежду наказанията за отделните престъпления. 

Частният обвинител Д.Д. и процесуалният му представител адв.К. не поддържат частното обвинение.

Защитникът на подс.Я. – адв.И.И. пледира за постановяване на изцяло оправдателна присъда, поради недоказаност на обвинието.В тази връзка акцентира, че единствените доказани в процеса факти са свързани с реализираното на 15.12.2008г. ПТП между св.Д. и подзащитния му с наличието на определени гражданско-правни отношения между тях и сбиването им на 15.01.2009г., като всички останали изложени в ОА обективни обстоятелства не са доказани по изискуемия съгл.чл.303 ал.2 НПК несъмнен начин.Според защитника, освен показанията на свидетелите П.Д., Г.Г. и В.Г., които дори не са очевидци на инкриминираните събития, няма други обективни доказателства, който да подкрепят версията на пострадалия Д., респ. и обвинителната теза.Счита, че държавното обвинение не е успяло да докаже всички съставомерни елементи, включително и участието на подс. П. в инкриминираните деяния, с оглед повдигнатото обвинение за извършване на процесните престъпления в условията на съучастие, като всички тези доводи формират извод за недоказаност на обвинението и мотивират искането за признаване на подс.Я. за невиновен в извършване и на двете процесни престъпления.

Защитниците на подс.Г.П. – адв.С. и адв.П. също отправят молба за постановяване на оправдателна, като в тази насока изразяват единодушното становище за липса на безспорни и категорични доказателства касателно реализиране на твърдяната от държавното обвинение престъпна деятелност от страна на подсъдимото лице.Защитата възприема мнението, че основният доказателствен източник в подкрепа на обвиненителната теза относно съпричастността на подс.П. са показанията на св.Д., който обаче е конституиран за страна в процеса и поради това, показанията му се ползват със същата двояка функция в производството, каквата и обясненията на двамата подсъдими, респ. твърди се, че същите не следва да се приемат за достатъчно убедителни такива, доколкото са подкрепени само и единствено от показанията на свидетелите П.Д., Г.Г. и В.Г., които обаче се намират в близка родствена връзка с пострадалото лице и не възпроизвеждат пряко възприети от тях факти, които факти от друга страна са противопоставими на доказаното по безспорен начин алиби на подс.П..

В правото си на лична защита и при предоставената последна дума двамата подсъдими не се признават за виновни и молят да бъдат изцяло оправдани по предявените им обвинения.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Съдът, след като взе предвид доводите на процесните страни и след като обсъди заедно и по отделно събраните в хода на съдебното следствие доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Л.И.Я. е роден на ***г. в гр. В., с ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше образование, работи, с настоящ адрес ***.

Подсъдиият Г.С.П. е роден на *** ***, с ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с висше образование, работи, с настоящ адрес ***5.

През 2008г. св.Д.Д. работил във фирма „С.“ ЕООД, като шофьор.Задълженията му включвали доставка на вестиници от печатницата на вестниците „24 часа“ и „Труд“, намираща се в близост до Полиграфическия институт в гр.С., до различни обекти за разпространение на печата.Работното му време започвало от 22:00 часа до около 5:00-6:00 часа сутринта, в зависимост от обема на разноса.За да изпълнява горепосочените си задължения, свидетелят разполагал със служебен автомобил, който в извънработно време се оставял в служебния гараж на горепосоченото дружество.При ползване на превозното средство се спазвал и определен пропусквателен режим - при отиване на работа, св. Д. трябвало първо да мине през дежурния диспечер, който му предоставял пътния лист на автомобила, а след обслужване на всички обекти и приключване на работното време, свидетелят прибирал колата в служебния гараж и оставял ключовете и пътния лист на дежурния диспечер, който от своя страна отбелязвал всички горепосочени обстоятелства в специално създадена за целта компютърна програма.В определени дни, в които излизал вестник „Нощен труд“, свидетелят изпълнявал и дневен разнос, тъй като вестникът излизал от печат сутрин.В тези дни той се прибирал в дома си в гр.С. ж.к.Л след нощния разнос със служебния автомобил, след което извършвал дневния разнос и едва тогава оставял колата в служебния гараж при спазване на горната процедура.

Свидетелят Д.Д. познавал двамата подсъдими от преди инкриминираната дата 15.01.2009г. – съответно познавал подс.Г.П. от детските си години, тъй като двамата заедно тренирали футбол, а моментът на запознанството му с подс.Л.Я. е неустановен по безспорен начин по делото, но същият датирал от преди 15.11.2008г., на която дата свидетелят лично изготвил Запис на заповед, удостоверяваща изявлението му за безусловно заплащане на паричната сума в размер на 12 000лв. на подс.Я., „която сума съм получил и е дължима в брой“.  Тази парична сума била предоставена от подсъдимия в заем на св.Д. на неустановена в хода на съдебното следствие дата, но преди момента на съставяне на горната запис на заповед, като отразеният в същата падеж за изпълнение на паричното задължение бил 15.02.2009г.

На 14-ти срещу 15-ти декември 2008г. св.Д.Д. бил на смяна и изпълнявал задълженията си по разнос на печата.Този ден той ползвал служебен автомобил марка „Д.“, модел „Л.“ с ДК № ** **** **. Около 04:00 часа сутринта на 15.12.2008г. свидетелят се придвижвал към поредния търговски обект, намиращ се на ул.Л. в гр.С., движейки се по бул.П.Т.в посока от бул.Б.към ул. Сребърна.В района на кръстовището между бул.П.Т.и ул.Б., пътното платно, по което той се движел се състояло от две ленти - съответно лява лента за извършващите ляв завой към ул.Б. и дясна пътна лента за движещите се направо. Кръстовището било Т-образно и нямало лента за десен завой.Автомобилът на св.Д. приближавал кръстовището, движейки се в лявата лента, когато непосредствено пред него се престроил л.а. марка М. с ДК № ****, управляван от подс.Л.Я..Мерцедесът се включил от дясната страна по посоката му на движение и се престроил в лявата лента.Достигайки района на кръстовището между бул.П.Т.и ул.Б., св.Д.Д. нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което се ударил в намиращия се пред него л.а. М.с ДК *****. В резултат на така реализираното ПТП, автомобилът на св.Д.Д. се повлякъл в дясно по посоката си на движение, където малко по-нагоре по улицата преустановил движение и спрял.Автомобилът, управляван от подс.Л. Я. също спрял на място.За гореописания пътен инцидент били сигнализирани органите на пътна полиция.На място се отзовал екип на КАТ-СДВР в състав свидетелите С.К. и Л.А.. Пристигналите на място служители на МВР установили, като нарушител и съответно виновен за настъпилото ПТП, св.Д.Д., за което му бил съставен АУАН. Изготвен бил и протокол за ПТП, който бил връчен веднага и на място на участниците в произшествието.Докато служителите на пътна полиция съставяли АУАН-а и КП, на мястото на катастрофата пристигнал друг лек автомобил, който спрял в близост до намиращите се на кръстовището автомобили.От този неустановен в производството автомобил, слезли две лица, с неизяснена по делото самоличност, които се приближили и провели кратък разговор с подс.Л.Я..След като документите били изготвени, автомобилът на подс.Я. и този на двете неустановени лица потеглили заедно от мястото на ПТП.Свидетелят Д. Д. също потеглил, като продължил със служебните си ангажименти и довършил разноса на вестници за смяната си, като след приключване на работа прибрал колата в служебния гараж, завел щетите по автомобила и се прибрал в къщи, където разказал на своята съпруга св.П.Д. за случилото се.

На горепосочената дата, а именно на 15.12.2008г., на която дата е настъпило описаното по-горе пътнотранспортно произшествие в гр.С., подс.Г.П., с когото подс.Л.Я. се познавал от един по-ранен, но неустановен в производството момент, бил в гр.Б. заедно с приятелката си св.К.Ч..Двамата били на почивка, за която тръгнали още на 14.12.2008г. сутрината.Около 10:00 часа на същия ден спрели в ресторант „Х.“ в гр.Р., след което продължили към Б., където се настанили в къща за гости „K“. През целия си престой в курорта, били само двамата, макар че инцидентно срещали различни познати.Подсъдимият П. и св.К.Ч. останали в Б. до около обяд на 19.12.2008г., когато тръгнали обратно за гр. С.. По пътя отново минали през ресторант „Х.“ в гр.Р., след което се прибрали в С. в ранния след обяд.

Към горепосочената дата на ПТП подс.Я. работел, като пилот на самолет във фирма „E…“ ЕООД и често ползвал служебен мобилен телефон с абонатен № **********. На 19.12.2008г. на личния си мобилен телефон с № ***** св.Д.Д. получил две входящи обаждания от горния телефонен номер и провел разговор с неустановени по брой и самоличност лица и с отправено към свидетеля искане за предоставяне на определена парична сума.По повод тези телефонни разговори и на същата дата 19.12.2008г. св.Д.Д., ползвайки мобилен телефонен № *********, регистриран на името на неговата съпруга св.П.Д., провел и два телефонни разговора с подс.Г. П., ползващ мобилен № ******* – с тези разговори пострадалият целял да получи повече информация за лицата, които му се обаждат и „защо ме изнудват“, като в тази връзка подс.Г.П. му заявил, че „това са хора на К.“ и дори изразил личното си мнение, че „по-добре Д. да ги даде тези пари“.

След горните телефонни разговори, св.Д.Д. преустановил за известно време комуникацията си с двамата подсъдими.На 14.01.2009г. вечерта той се обадил на подс.Л.Я. и му казал, че желае да си уредят финансовите взаимоотношения във връзка с получения от него паричен заем.По този повод двамата си уговорили среща рано сутринта на следващия ден пред дома на пострадалия, находящ се в гр.С. ж.к. Л, бл.***. Към момента на провеждане на този телефонен разговор св.Н.Г., приятелка на подс.Я., била на гости в дома му и като узнала за направената уговорка, го помолила да я вземе със себе си и след срещата да я остави в дома на родителите й, находящ се в гр.С. кв. С.В ранните сутрешни часове на 15.01.2009г., придружаван от своята приятелка св.Н.Г., подс.Л.Я. ***, пътувайки с личния си автомобил марка Мерцедес.Пристигайки на уговореното място, той паркирал автомобила си в близост до блока на пострадалия, слязъл от него и се отправил пеша към мястото на срещата. Свидетелката Н.Г. останала да го изчака в автомобила.На проведената среща св.Д.Д. заявил на подс.Л.Я., че не няма да може да му върне парите на предварително договорената дата 15.02.2009г., предложил му да унищожат изготвената вече Запис на заповед и да съставят нова такава с падеж през м.05.2009г. Подсъдимият обаче отхвърлил това предложение и заявил на свидетеля, че при неизпълнение от негова страна на задължението за връщане в срок на предоставения паричен заем, ще заяви претенцията си пред съда.Този отказ на подс.Я. предизвикал недоволството на пострадалия, който му нанесъл удар в главата в областта на лявото око, след което и подсъдимият му нанесъл удар в областта на брадата.Последвала взаимна размяна на удари, нанасяни с ръце и крака.Същата продължила за кратко време, а в резултат на това подс.Я. получил кръвонасядане на долен клепач на ляво око, петнисти кръвонасядания на ляво бедро и оток и кръвонасядане на кожата върху капачката на дясно коляно.

След прекратяване на гореописаната среща, св.Д. се прибрал в семейното си жилище и на съпругата си св.П.Д. представил версия, в която разказал, че трима души, сред които били и двамата подсъдими, го причакали пред входа на блока им, издърпали го от неговата кола, качили го в друга и го откарали в близост до 09 РУП, където със сила, посредством нанасяне на удари и заплахи, го принудили да подпише запис на заповед за сумата от 12 000 лева.Свидетелката Д. забелязала, че по тялото на съпруга й Д.Д. имало видими наранявания в областта на лицето и тялото и го посъветвала да подаде оплакване в полицията. Малко по-късно на същия ден той отишъл до близкото 09 РУП към СДВР, където бил приет от служителя В.М.. Последният, след като разбрал, че става дума за запис на заповед отказал да приеме жалбата и отпратил пострадалия, без да докладва за случая. Последният се прибрал отново в дома си и позвънил на св.Г.Г. - брат на съпругата му, на когото споделил, че е бил бит и го помолил за помощ и съвет. Свидетелят Г., който към онзи момент работил в сладкарница „Лучано“, заедно със св.В.Г., споделил на последната за проблемите на зет си и двамата решили да се отзоват на молбата му за помощ.Първо се отбили до друг обект на сладкарница „Л.“, в който работила св.П.Д., след което тримата се отправили към дома на Деневи в ж.к.Л, където свидетелите Г.Г. и В.Г. забелязали, че по тялото на св.Д. има следи от побой.Свидетелят Д. им разказал за случилото се, като им описал същите събития, които преди това бил разказал и на своята съпруга.След това четиримата отишли до близкото 09 РУП към СДВР, където този път приели жалбата на пострадалия.

По време на така описаната по-горе среща между подс.Я. и св. Д.Д., състояла се в ранните сутрешни часове на 15.01.2009г., подс.Г. П. бил в казиното на хотел Р., заедно със свидетелите К.Ч. и В.Б.. Тримата прекарали там цялата нощ до около 5.30 часа сутринта, след което подсъдимият първо откарал св.В. Б. до дом й, находящ се в гр.С. кв.С., а след това оставил св.К.Ч. пред дома й в кв.Лозенец и се прибрал в дома си в кв. Дианабад.

На 20.02.2009г. подс.Я. подал заявление до Софийски районен съд за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, в случая запис на заповед с дата 15.11.2008г., подписана от св.Д..Въз основа на подаденото заявление, на 13.03.2009г. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 10934/2009г. по описа на СРС, Гражданско отделение, 71-ви състав. Заповедта на СРС влязла в законна сила и по инициатива на подс.Л.Я. срещу св.Д.Д. било образувано изпълнително дело № ********* по описа на ЧСИ В. М., рег. № *** в регистъра на КЧСИ.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност и при спазване принципите по чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 НПК.

Гласните доказателства, които съдът съобрази са обясненията на двамата подсъдими и показанията на свидетелите Д.Д. (дадени по настоящото дело и прочетените от досъдебното производство на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК), С.К. (дадени в хода на съденото следствие и прочетените от ДП на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1 т.2, пр.2 НПК), Л.А. (дадени в хода на съденото следствие и тези, прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2, пр.2 НПК), П.Д., К.Ч., Г.Г. (дадени в хода на съденото следствие и прочетените от досъдебното производство на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2, пр.2 НПК), В.Г., В.Б., Б.С. и Н.Г..

По делото е разпитан и св.Г. Хр.Й., като неговите показания представляват годен доказателствен източник, тъй като са събрани по установения законов ред, посредством непосредствен разпит на лицето и съдържат единствено информация за местоработата на свидетеля в спортен комплекс Б. в гр.С., кв.С.Тези показания обаче не носят фактическа информация, включена в предмета на доказване и не допринасят за изясняване на делото от обективна страна, поради което съдът не се ползва от тях при формиране на своите фактически изводи.

В настоящето производство се изследваха две версии за инкриминираните събития – съответно на свидетеля и частен обвинител Д. Д., възприета от държавното обвинение и по същество представляваща повдигнатото на подсъдимите обвинение, с подкрепящите я показания на свидетелите П.Д., Г.Г. и В.Г. и тази на подсъдимите Л. Я. и Г.П. с подкрепящите ги показания на свидетелите Л. А., С.К., К.Ч., В.Г., Бл.С. и Н.Г.. Прави впечатление, че представените версии от посочените две групи лица са коренно различни и взаимоизключващи се.В тази връзка следва да бъде отбелязано, че обясненията на подсъдимия имат двойствена природа - като доказателствено средство и като средство за защита, но е вярно и че показанията на частния обвинител, като пострадало от престъплението лице, са едновременно източник на доказателства и средство за защита на накърнените му от престъплението права (Решение № 836/28.12.1990г. по н.д. № 812/90г. на ВКС, I н.о.).Последното се отбелязва предвид процесуалния статут на св.Д.Д., конституиран за частен обвинител в процеса.Именно неговите показания са най-обемният източник на информация досежно инкриминираните деяния, които обаче в по-голямата си част са опровергани от останалия достоверен доказателствен материал, събран в хода на наказателното производство. Следва да бъде отбелязано, че промяната в заеманата от същия позиция, спрямо подсъдимите в хода на съдебното производство, разбира се е негово право, но силно разколебава достоверността на показанията му.

Предвид изложените съображения, от показанията на св.Д.Д., съдът изведе факти за заеманата от него длъжност към инкриминираната дата с произтичащите му от това задължения, като същите се подкрепят от показанията на съпругата му св.П.Д., респ. установява се по безспорен начин факта на полагане на труд от страна на пострадалия, като шофьор към ф.С. ЕООД, извършващ дейност по разнос на вестници и ползващ при тази си дейност служебен л.а. марка „Д.“, модел „Л.“ с ДК № *****. Именно показанията на св.Д. съдът сложи и в основата на своите фактически изводи за времето, мястото, пътната обстановка и обстоятелствата, при които е настъпило пътнотранспортното произшествие между управлявания от него автомобил с горните характеристики и управлявания от подс.Л.Я. л.а. марка „Мерцедес“ с ДК № *****. Следва да се посочи, че обстоятелствата относно реализираното ПТП се явяват странични такива досежно предмета на доказване, така както е очертан в обвинителната диспозиция и съгл. нормата на чл.102 НПК, но доколкото именно тези обстоятелства се заявяват от пострадалия за основополагащи на неговите отношения с подс. Яковоски и за първопричина на осъщественото в последствие инкриминирано деяние, то анализът на събраните в тази насока доказателства се явява наложителен.Описаната от св.Д.Д. фактология за ПТП се допълва от показанията на свидетелите С.К. и Л.А., както и частично от обясненията на подс.Я., като във всеки един от тези доказателствени източници се съдържа факта на действително реализирано на 15.12.2008г. ПТП между пострадалия и подс. Я. ***.Като спорни около процесното ПТП факти, бяха разгледани заявените от св.Д.Д. твърдения, че при настъпване на инцидента подсъдимият има спътник, заедно с когото го заплашват, както и че в един по-късен момент на мястото на катастрофата пристигна и подс.Г.П..При изясняването на тези обстоятелства с най-голяма доказателствена стойност съдът ползва показанията на свидетелите К. и А., приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК (т.1, л.68 и л.69) и ценени, като безпристрастни и обективни.Тези двама свидетели са служители на МВР и като такива са работели заедно в екип на 14/15.12.2008г., посещават мястото на произшествието и регистрират същото, съставяйки КП и АУАН.При анализа на техните показания от ДП (дадени в един сравнително отдален от датата 15.12.2008г. момент) е необходимо да се отбележи, че същите съдържат редица подробности и конкретни факти относно самоличността на участниците в ПТП (с посочване на трите им имена и ЕГН) и относно характеристиките на превозните средства (с посочване на марка, модел и регистрационен номер), като в тази вр. и по настоящото дело всеки един от двамата свидетели изрази определено предположение – съответно св.С. К. твърди „най-вероятно съм прочел и съм се запознал с документите, които съм издал тогава … разпитващият …предполагам, че ми е предявил акта и протокола“, а св.Л.А. заявява „допускам, че всички тези данни … ЕГН, три имена и рег.№ ми ги е казал разследващият“.Тези предположения по своята същност не представляват свидетелски показания по см. на чл.117 НПК.От друга страна тези предположения не се ползват с изискуемата категоричност, тъй като нито един от свидетелите не уточни категорично на какво се дължи залегналата в показанията им фактически конкретика.Нещо повече – в протокола за разпит на св.С.К. не е вписан факта на извършено действие по предявяване на документи от разследващия орган, а в изразеното от св.Л.А. предположение липсва уточнение дали разследващият орган при задаване на въпросите и тяхното формолиране е използвал „всички тези данни … ЕГН, три имена и рег.№“ или по-скоро в протокола за разпит от ДП се съдържа фактическо изявление на разследващия, което изявление е вписано за такова от името на свидетеля, което е недопустимо.Именно поради горното и доколкото съдът не установи с категоричност, че коментираната конкретика в показанията на свидетелите С.К. и Л.А. (за факти, осъществени 9 месеца преди разпита им) се дължи на допуснато нарушение на процедурните правила за разпит на свидетел и доколкото факта на настъпване на ПТП се заявява и от пострадалия Д. и от подс. Я., то настоящият съд приема същите за правдиви и достоверни, респ. приема за доказано обстоятелството на реализирано на територията на гр.С. на 15.12.2008г. ПТП между подс.Я. и св.Д., като пътният инцидент настъпва по вина на последния.От показанията на горните двама свидетели С.К. и Л.А. съдът изведе и обстоятелството, че при настъпване на ПТП и пристигането им на мястото на инцидента в автомобилите са били само шофьорите на същите, без данни за проявена агресия между тях.Със същата категоричност се опроверга и твърдението на св.Д.Д., че е поискал помощ от полицейските служители, изплашен от проявената спрямо него агресия. Категоричността в използваните от св.Л.А. думи и изрази в тази насока, не оставя никакво съмнение в достверността на казаното, доколкото не се установява колебание по отношение на спомени за конкретния пътен инцидент, а категорично отричане за цялата му практика да е имал случай на поискано съдействие по повод конфликт или страх от страна на водач.

На следващо място свидетелите С.К. и Л.А. излагат и факта на пристигане на мястото на ПТП и на друг автомобил с двама мъже, провеждащи кратък разговор с подс.Я., но не се сочи самоличността на тези лица, респ. не се потвърждава изразеният от пострадалия факт на пристигане именно на подс.Г.П..Нещо повече – този факт изцяло се опровергава от други доказателствени източници, в частност от показанията на свидетелите К.Ч. и Б.С. и от издаденото от последния, в качеството му на собственик на къща за гости „К.“ гр.Б., писмено удостоверение, които доказателствени източници съдът ще анализира подробно по-долу в настоящите мотиви.   

Както съдът вече отбеляза, показанията на св.Д.Д., дадени в хода на цялото наказателно производство се ползват с доказателствена годност.Същите в частта им относно обективните параметри на реализираното ПТП (време, място и начин) и относно осъществената от служителите на КАТ деятелност по съставяне на КП и АУАН са напълно еднопосочни с тези на свидетелите С.К. и Л.А., като се установява фактическото несъответствие относно броя на присъствалите при ПТП лица, относно реалното присъствие на подс.Г.П. и относно проявеното от тези лица към пострадалия агресивно поведение.В тази вр. св.Д.Д., разказвайки пред съда за събитията от 15.12.2008г., сочи факта, че при самото произшествие в управлявания от подс.Я. л.а. се намира още едно лице, като двамата „започнаха да ме заплашват да намеря пари за ремонт“ и дори „другото лице … започна да удря отпред служебната ми кола - счупи ми левия фар“, а в последствие и то на въпрос на своя повереник пострадалият заявява „докато дойде КАТ, не сме говорили нищо“, респ. установява се едно вътрешно противоречие в показанията на свидетеля, който в своето изложение описва две отделни противоречиви версии, изразени от една страна в отправено устно искане за предоставяне на определена парична сума за ремонт на автомобила на подсъдимия, а от друга страна в липса на изричане на каквито и да е реплики.Според съда, наличието на вътрешна противоречивост в показанията на св.Д.Д. е показател за липса на достоверност на същите. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че подобно агресивно поведение въобще не е констатирано от свидетелите С.К. и Л. А. – действително същите пристигат на мястото на ПТП в един по-късен момент, но в контекстта на горното съдът отчита тяхното изявление за присъствие само и единствено на двамата водачи на ударените автомобили, а не и на трето лице.Т.е. базирайки се този последен обективен факт и с оглед гореизложените съображения за правдивост и безпристраност на показанията на свидетелите С.К. и Л.А., решаващият съд не приема за истинни коментираните показания на св.Д. Д. за присъствие на мястото на ПТП и на още едно лице, извън подс.Я., и на проявена от тях агресия с горното съдържание, респ. в тази вр. показанията на пострадалия се явяват изолиран доказателствен източник и доколкото същият е неподкрепен от други такива, то съдът приема тези показания за недостоверни.Тук следва да се посочат и показанията на пострадалия „към онзи момент не знаех имената на другите мъже.От протокола видях, че Л. е шофьорът на автомобила, който ударих“, респ. твърди се, че именно това е моментът, в който свидетелят за първи път вижда подс.Я..Позовавайки се на множеството констатирани противоречия между показанията на св.Д.Д. и останалите доказателствени източници (част от тях вече са обсъдени по-горе), съдът приема горното твърдение за голословно такова и противоречащо на доказателствата за датиращо познанство на пострадалия с подс.Я. от преди датата на ПТП.

Свидетелят Д.Д. дава показания и за няколко проведени в последствие от него телефонни разговори – към този момент той ползва телефонен № *******, съпругата му св.П.Д. ползва телефонен № ******, подс.Г.П. ползва телефонен № *********, а телефонен № **********, по думите на пострадалия се ползва от подс. Я..Според св.Д.Д., след ПТП той получава две телефонни обаждания от телефонен № *********** и разговаря с лице, представящо се с името „Лъчо“ и отправящо искане за получаване на паричната сума от 5 000лв. „за ремонта“.Тук следва да се посочи, че фактът на действително проведени два телефонни разговора е безспорно доказан, доколкото същите са отразени и в предоставената по делото справка от мобилния оператор.Показанията на св.Д.Д. обаче се явяват единственият доказателствен източник досежно съдържанието на тези телефонни разговори.В тази връзка в хода на съдебното следствие той сочи, че по време и на двата телефонни разговора лицето, представящо за „Л.“, отправя само искане с горното съдържание (за получаване на сумата от 5 000лв.), а в приобщените по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 НПК показания се твърди, че по време на първия телефонен разговор лицето само заявява „Намери ли пари? Тегли заем“ (които словесни реплики не съдържат директното искане за получаване на парична сума, чийто размер на ДП дори не е уточнен, а същият се заявява от свидетеля едва по настоящото дело), а по време на втория разговор е отправена заплахата „Ще ти изпрати бригади в къщи.Имам връзки в полицията и никъде няма да ти обърнат внимание“, като тази заплаха не е обвързана от конкретно искане и макар в разпита си пред съда да я потвърждава, свидетелят уточнява „не ми е обяснявал какво означава това … не е уточнил какво ще правят тези бригади“.Т.е. отново се установяват определени вътрешни противоречия в показанията на св.Д.Д..От друга страна този свидетел навежда и определени данни относно самоличността на лицето, което му се обажда – по ДП той заявява, че лицето „винаги ми се представяше за Л.“, а в хода на съдебното следствие твърди „лицето се представи за Лъчо“, но в допълнение сочи „не мога да кажа дали гласът беше на мъжа, управлявал мерцедеса при ПТП“. Т.е. липсва категоричност в тази насока и дори и да се вземе предвид направения от пострадалия коментар в отговор на искането за получаване на парична сума, че „Каското би трябвало да покрие щетите по автомобила“, който коментар обвързва искането с настъпилото ПТП, то съдът приема за недоказана по безспорен начин самоличността на лицето, отправило коментираните телефонни обаждания – в тази вр. показанията на св.Д.Д. не носят достатъчно убедителна информация, а в същото време телефонния № ******* е регистриран на името на авиокомпания „Е.“ ЕООД и доколкото същият е служебен такъв, то липсват категорични данни за ползването му от страна на подс.Я. точно на датите на провеждане на двата телефонни разговора; според св.Д., при разговорите се коментира ПТП, в което участва и подс.Я., но това не е достатъчно, доколкото е възможна и хипотезата за пресъздаване от страна на последния на обстоятелствата, около ПТП, на свои познати-колеги, които било то по лична инициатива или по поръчение на подсъдимия да отправят горните телефонни обаждания.Т.е. налице е една неубедителност и съмнение относно описаните от пострадалия факти, а в правната теория и практика е възприет принципа, че всяко едно съмнение следва да се тълкува и възприема в полза на подсъдимото лице и поради това, решаващият съд не приема за безспорно доказано, че обсъжданите телефонни разговори са осъществени по повод обаждане от подс.Я.. Нещо повече – според показанията на св.П.Д., нейният съпруг св.Д. Д. й разказва за получените телефонни обаждания и й споделя, че „са го заплашили“, респ. свидетелката получава не само определена информация относно съдържанието на разговорите (отправена заплаха, макар и без конкретика), а и информация относно броя на лицата, с които пострадалият провежда разговори, като в тази насока се използва трето лице множествено число, което от своя страна налага извод за провеждане на разговори с повече от едно лице.При това положение единственият доказателствен източник за съдържанието на коментираните телефонни разговори се явяват показанията на св.Д.Д. и поради констатираната в същите вътрешна противоречивост, непоследователност и липса на убедителност и категоричност, съдът ги приема за частично недостоверни – приема за доказан факта, че по време на тези телефонни разговори се обсъжда възможността за предоставяне на определена парична сума от страна на св.Д.Д. и то в полза на повече от едно лице, но неизяснен остава въпроса за самоличността на тези лица.Този извод съдът гради на база на събраните по делото доказателства касателно съдържанието на проведения в последствие от горния свидетел телефонен разговор с подс.Г. П..Фактът на проведен такъв телефонен разговор между горните две лица е доказан по безспорен начин както с оглед изложените от пострадалия показания и тези на св.П.Д., така и с оглед съдържанието на приобщената към доказателствената съвкупност справка от мобилния оператор.Свидетелят Д.Д. в хода на съдебното следствие навежда определени данни в тази насока, макар и да не следва хронологическата последователност на събитията – той сочи факта на отправено от негова страна и то след 15.01.2009г. телефонно обаждане към подс.Г.П., като за целта използва телефона на своята съпруга св.П.Д., а със своя собствен телефонен апарат записва проведения разговор и формолира причината за това обаждане, като „да го питам какви са тези хора и защо ме изнудват“ (респ. дори в показанията на свидетеля се открива потвърждение на посочения по-горе извод на съда за провеждане на телефонни разговори с повече от едно лице); заявява също така и получения отговор от подсъдимото лице, а именно „Г. ми обясни, че това са хора на К.“.Т.е. пострадалият описва всички съпътстващи телефонния разговор факти, в частност времевия момент, начина на провеждане на разговора и разменените по време на същия реплики.Тук съдът дебело подчертава, че доколкото свидетелят познава подс.Г. П. много от преди инкриминираната дата и поради това е налице обективната възможност за разпознаване на гласа на същия, то приема за безспорно доказано, че разговорът е проведен именно с горепосочения подсъдим, но не след 15.01.2009г., а през м.12.2008г., който времеви момент се извежда от показанията на св.П.Д. и от приобщената към доказателствената съвкупност справка от мобилния оператор.От друга страна и доколкото св.П.Д. лично възприема самия разговор и показанията й подкрепят тези на св.Д.Д. относно изречените думи и изрази, то се приема за доказано по несъмнен начин и съдържанието на този разговор.Необходимо е обаче отново да се наблегне и да се подчертаят ползваните от свидетелите Д.Д. и П.Д. изрази, а именно и двамата говорят в множествено число – пострадалият отправя въпрос „какви са тези хора, които …“, а подс.Г.П. му отговаря, че това „са хора на К.“.Т.е. от една страна по време на коментирания телефонен разговор въобще не се споменава името на подс.Я., а от друга страна както зададеният от пострадалия въпрос, така и полученият отговор касае повече от едно лице, като тези лица остават с неизяснена самоличност.В по-широк аспект и съобразявайки всички доказателства по делото, съдът гради извод, че дори и към този момент на провеждане на телефонните разговори подс.Г.П. не притежава знание за познаството между пострадалия и подс.Я. и не може да се направи категоричното заключение, че със своя отговор подс.Г.П. визира и подс.Я. и го окачествява за част от „хората на К.“.    

По отношение на последвалите събития, развили се на 15.01.2009г., св.Д. дава също пространни показания, които се ползват с характеристиките на преки доказателствени средства, тъй като свидетелят участва лично в описаните събития и неговия свидетелски разказ се базира на личните му и непосредствени впечатления и възприятия.Той сочи факти, изцяло възприети от държавното обвинение и залегнали в процесния ОА, а именно сочи факта, че на 15.01.2009г. рано сутринта при паркиране на ползвания служебен автомобил пред дома си, находящ се в гр.С., ж.к.Л бл.****, е нападнат от подс.Я. и от още едно лице с неустановена по делото самоличност (по данни от пострадалия, това лице присъства и на ПТП на 15.12.2008г.), които лица му нанасят удари с ръце и крака по тялото и главата, и го принуждават да се качи в управлявания от подс.Г.П. л.а.; след това го откарват в „пряката на 09 РУП в близост до районното“ и по време на краткото пътуване „започнаха да ме удрят пак“; сочи и факта, че „Г. извади запис на заповед и ме накараха да я попълня“, като „Л. ми каза каква сума да пиша“, но „тримата по между си обсъждаха колко пари да се напишат“ и тримата общо „решиха да е 12 хил.лв. … поискаха ми личната карта … личните ми данни ги свери Г.“.Пострадалият излага факта на действително попълнена и подписана от него запис на заповед, като „писах на лявото си коляно … аз пиша с дясната ръка“, но не дава повече пояснения относно съдържанието на записа на заповед, респ. освен фигуриращата в документа парична сума, не уточнява отразените в същия дати (на съставяне и на падеж) и не уточнява в чия полза е съставен записа на заповед.Свидетелят изрично описва начина на придвижването му от неговия служебен автомобил до този, управляван от подс.П., твърдейки „завлякоха ме насила, хванаха ме от двете страни, опитах да се освободя, но не можах и ме вкараха в другата кола“, като описва и точния начин на влизане в тази друга кола, която е с две врати и поради това подс.Г.П. става, за да може пострадалият да влезе.От фактическа страна следва да се посочи, че св.Д.Д. навежда данни и за конкретно отправени към него заплахи „да не ми пострада детето, да не ходя в полицията, защото имали връзки, да внимавам“, като тук прави впечатление отново липсата на конкретизация относно самоличността на лицето, изрекло горните изрази (които безспорно имат заплашителен характер), и прави впечатление, че тези изрази са изречени едва след подписване на записа на заповед и са насочени към създаване на мотивация у пострадалия за неподаване на жалба до полицията, а не за попълване и подписване на самия инкриминиран документ.

Прочетените по процесуалния ред на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 НПК показания на св.Д.Д. относно начина на вкарването му в управлявания от подс.Г.П. л.а. са еднопосочни с тези, дадени по настоящото дело, но се ползват с различно съдържание относно обективираното от двамата подсъдими поведение във вътрешността на този автомобил – наред с факта на продължаване на действията по нанасяне на удари, пострадалият излага и данни за отправени му словесни заплахи „че ще ме нарежат и че имат пистолети“, като внася и по-голямо уточнение за съдържанието на попълнената от него запис на заповед, в случая твърди, че документът е съставен в полза на подс.Я., като „самият документ беше готова бланка с написани печатно реквизити и празни места за личните ми данни, сумата за изплащане… в документа бяха написани и личните данни на Л., трите му имена и ЕГН-то и адреса … като дата на издаване … ме накараха да напиша 15.11.2008г., а дата на падежа за плащане 15.02.2009г.“ (т.1, л.67).Т.е. показанията на св.Д.Д. от ДП са значително по-подробни в сравнение с тези, дадени в хода на съдебното следствие, което е обяснимо с изминалия значителен времеви период от датата на деянието.В същото време свидетелят заявява, че поддържа тези си показания, но в последствие отрича частично същите, но само в частта относно предварително попълнения текст в записа на заповед досежно личните данни на подс.Я. – в тази вр. в с.з. той заявява „Л. ми диктуваше данните си и аз пишех“, а за съдържанието на показанията от ДП относно горното обстоятелство (цитирани по-горе) излага само лаконичното твърдение „не знам защо съм го казал“, респ. установява се вписана в протокола от ДП неистина, за която самият свидетел не може да даде логично обяснение.Следва да се посочи, че горните фактически твърдения на пострадалия се подкрепят и от показанията на свидетелите П.Д., Г.Г. и В. Г., но нито един от тези свидетели не е пряк очевидец на реализираните събития, а пресъздава същите на база узната информация от св.Д.Д., респ. показанията на горните трима свидетели се явяват производен доказателствен източник и като такива не се ползват с голяма доказателствена стойност.Нещо повече – горните показания на пострадалия противоречат на обясненията на двамата подсъдими и на показанията на свидетелите К.Ч., В.Б. и Н. Г., които доказателствени източници ще бъдат анализирани по-долу в настоящите мотиви, като тук съдът само и единствено подчертава, че се касае за преки доказателствени източници, които по количество и убедителност на свидетелския разказ са противопоставими на изолираните изявления на самия пострадал.Показанията на св.Д.Д. противоречат и на приобщената към доказателствената съвкупност СМЕ и на приложеното по делото СМУ за получените от подс.Я. наранявания, които доказателства по категоричен начин оборват твърдението му „не съм нанасял удари на тях“, респ. в тази им част показанията съдържат един отрицателен факт, възприеман за голословно и неистинно твърдение, опровергано от горните обективни доказателствени източници.Имайки предвид тези противоречия и имайки предвид посочената вече двуяка функция на показанията на св.Д. Д., който е конституиран и за частен обвинител в процеса, съдът възприема извода за недостоверност на дадените от него показания за реализираните събития на инкриминираната дата 15.01.2009г. В подкрепа и като допълнителен довод за изграждане на този извод съдът отчита и останалите показания на св.Д.Д., касаещи реализираните след това събития – в частност отчитат се противоречивите данни, съдържащи се от една страна в показанията на пострадалия, а от друга страна в показанията на свидетелите П.Д. и Г.Г. за това кой точно се обажда на св.Г.Г. с молба да откара св.Д.Д. до полицейското управление и за това дали на инкриминираната дата пострадалият превозва със служебния си автомобил своята съпруга до местоработата й.В заключение съдът отчита и показанията на св.Д.Д., дадени непосредствено преди приключване на съдебното следствие, в които показания и по повод дадените от подс.Я. обяснения относно реализираните на инкриминираната дата 15.01.2009г. събития той изразява лаконичната си подкрепа в контекстта на описаната от подсъдимия фактология, която ще бъде подробно изложена и анализирана по-долу в настоящите мотиви, но тук съдът отбелязва, че тази фактология не кореспондира с първоначално дадените от св.Д. показания и с обвинителната теза по делото, респ. наблюдава се определена промяна в показанията на пострадалия.

 Съдът дължи доказателствен коментар и на показанията на свидетелите П.Д., Г.Г. и В.Г., които в изестна степен са кореспондиращи на показанията на св.Д.Д..По-горе в настоящите мотиви бе изложен доказателствен коментар относно част от показанията на св.П.Д. (касателно проведените от пострадалия телефонни разговори с подс.Г.П. и касателно предхождащите ги други два телефонни разговора), като е безпредметно неговото преповтаряне.В допълнение се отбелязва по-голямата конкретика и детайлност в показанията на св.П.Д. относно изречените от подс.Г.П. думи по време на телефонните разговори – „Г. каза на Д., че хората, които му се обаждат и искат пари, са хора на К. и че е по-добре Д. да ги даде тези пари“.Т.е. обсъжда се факта на проведени от пострадалия предходни телефонни разговори с „хора на К.“, заявяващи искането си за „пари“, като в тази връзка и с оглед дадения от подсъдимия съвет „по-добре Д. да ги даде тези пари“, по един косвен, но категоричен начин се установява съдържанието на тези предходни телефонни разговори, а именно на 19.12.2008г. св.Д.Д. разговаря по телефон с неизвестни на процеса лица от близкото обкръжение на „К.“, които лица отправят към него искане за получаване на парична сума с неустановен размер и оснавание.  

Обсъждайки показанията на свидетелите П.Д., Г.Г. и В.Г. съдът намира за необходимо да подчертае, че всеки един от тях се намира в определена близка родствена връзка със св.Д.Д.  и всеки един от тези трима свидетели излага данни както за лично възприети факти, така и за такива, станали им известни от друго лице, в случая от самия пострадал.По отношение на първия кръг факти (възприети лично от свидетелите) съдебният състав отчете хронологията и съответствието между възпроизведените от тях обстоятелства, които кореспондират по между си, поради което ги кредитира и цени.Тук се имат предвид показанията на тримата свидетели за това, че на 15.01.2009г. св. Д. лично споделя с тях, че е нападнат от трима мъже пред блока, които го заплашват и го принуждават да подпише определен документ, съдържащ личното му изявление за съществуващо парично задължение; имат се предвид и показанията им за налични видимите следи от побой върху пострадалия и за това, че веднъж отказват да приемат жалбата му в районното полицейско управление, по-късно всички заедно посещават РУП и св.Д. успява да подаде жалбата си.Същевременно, по отношение на инкриминираните деяния на датата 15.01.2009г., показанията на свидетелите П.Д., Г.Г. и В.Г. се явяват производни доказателствени източници, тъй като не възпроизвеждат лично възприети от тях факти, а такива, пресъздадени им от самия пострадал.Тук следва да се посочи, че законът не ограничава свидетелските показания само до пряко възприети обстоятелства от обективната действителност, поради което няма забрана и процесуална пречка чрез такива показания да се установяват изявления на други лица.При този довод решаващият съд приема, че горните гласни доказателства носят информация само и единствено досежно изявлението на пострадалия, обективирано пред свидетелите  П.Д., Г.Г. и В. Г..Съдът приема показанията на тримата свидетели за извършените спрямо св.Д.Д. принудителни действия във вр. с неговото отвличане, побой и изнудване за истинни и достоверни, но само и единствено в буквално вложеното в тях съдържание, а именно на получена информация в този смисъл, без да се приема за безспорно доказан факта на действително извършване на тези деяния.Показанията на тримата горепосочени свидетели касателно получените от св.Д.Д. физически наранявания („синини и зачервявания по лицето и шията“), за които навежда данни и св.Г.Г. (главен диспечер във ф.С. ЕООД), също се приемат за истинни и достоверни, доколкото се базират на техните лични и непосредствени възприятия.       

На следващо място в доказателствения анализ следва да се обсъдят и събраните по делото гласни доказателства, подкрепящи защитната теза на двамата подсъдими.

По отношение на твърдяното от св.Д.Д. присъствие на подс.Г. П. на мястото на ПТП рано сутринта на 15.12.2008г. са събрани значителен по обем и убедителни по съдържание доказателства, които категорично опровергат тази възможност.В тази връзка следва да се отбележат показанията на св.К.Ч., която изложи пред настоящия съдебен състав подробно, логично и последователно описание на реализираните събития.Разбира се, Съдът отбелязва, че към горната дата свидетелката е била в интимни отношения с подсъдимия, което предпоставя показанията й да бъдат разглеждани с известни резерви, но същите категорично се потвърждават и от показанията на св.Б.С., които съдът кредитира с доверие, като обективни,  последователни и добросъвестно изнесени.Последните изцяло кореспондират и с приложените по делото писмени доказателства, в частност с писмо от 11.03.16г. от св.Бл.С., издадено в качеството му на собственик на семейна къща за гости „Карина Скай“ гр.Б..По тези съображения, съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите К.Ч. и Бл. С. и кореспондиращите им обяснения на подс.Г.П., въз основа на които гради своите фактически изводи за съвместната на подсъдимия и св.Ч. почивка, състояла се в периода 14.12. - 19.12.2008г. в гр. Б..Т.е. в този период подс.Г.П. не се намира на територията на гр.С. и поради това, чисто обективно не присъства и на мястото на реализираното ПТП на 15.12.2008г.Горните гласни доказателства (в това число и подкрепящите ги показания на свидетелите Л.А. и С.К.) и по численост и по убедителност опровергават изложените от св. Д.Д. показания за присъствие от страна на подс.Г.П. на мястото на пътното произшествие.  

Свидетелката К.Ч., наред със св.В.Б. навеждат и данни относно реализираната от подс.Г.П. деятелност на инкриминираната дата 15.01.2009г. и неговото физическо присъствие в казиното на хотел Р..Двете горепосочени свидетелки последователно излагат обстоятелства, осъществени през нощта на 15.01.2009г. и изразяващи се в съвместното им с подс.Г.П. посещение на казиното в хотел „Р.“, продължило до ранните сутрешни часове, до около 05.30ч., като показанията на свидетелките са изключително подробни и съдържат данни относно момента на пристигане и момента на напускане на казиното, като в последствие подсъдимият последователно превозва до дома им св.В.Б. и св.К.Ч..Тук на първо място се подчертава, че отново се касае за преки доказателствени източници, а на второ място при преценката за достоверност на показанията на горните две свидетелки съдът отчете заявените от тях факти, свързани с определени обществено-значими за страната събития, които именно събития провокират и спомена им за съвместното с подс.Г.П. посещение на казино.Необходимо е също така да се посочи, че в показанията на св.В. Б. се съдържа и конкретика за факти, относими в личен план към подс.Г.П. и неговата приятелка св.К.Ч., което е показател за техните близки взаимоотношения, израз на които се явява и съвместното им посещение в казино.Показанията на св.В.Б. не се дискредитират дори и от заявеното от нея обстоятелство на проведен преди разпита й  разговор със св.К.Ч. с обсъждана тема „какво точно се случва“ в съдебната зала, „кой задава въпросите …“ и т.н., респ. не се установява предварително обсъждане на показанията на самата свидетелка, а единствено е коментирана съдебната процедура.С оглед на горното и при изложените логични и последователни данни и съобразно взаимното съотвествие в показанията на свидетелките К.Ч. и В.Б., съдебният състав дава вяра на техните показания и приема същите за обективни и достоверни, респ. приема за доказан факта на посещение от страна на подс.Г.П. на инкриминираната дата на казиното в хотел Р. и съответно не приема за доказан факта на неговото присъствие по същото време на инкриминираното място, а именно в ж.к.Л в близост до блок 513 и не приема за доказан факта на проведена среща с пострадалия Д..Т.е. в контекстта на изложените от свидетелките К. Ч. и В.Б. факти са налични още доказателства, опровергаващи показанията на св.Д.Д..  

Досежно съпричастността на подс.Я. към инкриминираните деяния и възприетата фактическа обстановка за отношенията между него и св.Д. съдът се позовава и на показанията на св.Н.Г..Тук отново следва да се отчете житейската обвързаност на свидетелката с подсъдимия и възможното й желание за оневиняване на последния, но следва да се отбележи, че свидетелят изложи подробни, последователни и житейски логични показания.Свидетелката Н.Г. навежда данни за проведен вечерта на 14.01.2009г. телефонен разговор между подс.Я. и „лице на име Д.“, като двамата си уговарят среща рано сутринта на следващия ден 15.01.2009г. и то в ж.к.Л.Именно тези съвпадащи с личността на пострадалия обстоятелства (собствено име и местоживеене), както и кореспондиращите на показанията на св.Н.Г. обяснения на подс.Я. налагат извод, че телефонният разговор е проведен със св.Д. Д. и визираната среща е уговорена отново с него.Следва да се посочи и узнатия от свидетелката факт за налични между пострадалия и подс. Я. „неуредени финансови взаимоотношения“, като източник на тази информация е самият подсъдим.Свидетелката Н.Г. сочи и факта на придружаване на подсъдимия на срещата в ж.к.Л, като го изчаква в автомобила и от това място „нямах видимост … към мястото на срещата“, респ. свидетелката (подобно на св.П.Д.) също не разполага с лични и непосредствени впечатления за обективираното от подсъдимия и от пострадалия поведение по време на тази среща, а описва факти, пресъздадени й от самия подсъдим – „той ми каза, че са се скарали с това лице Д. и са се сбили“.Тя заявява и личните си наблюдения относно състоянието на подс.Я. след проведената среща, твърдейки „имаше червенина от лявата страна на лицето, която преди това я нямаше“.Т.е. показанията на св.Н.Г. за определени факти представляват производно доказателствено средство, а за други факти носят характеристиките на пряко доказателствено средство, като съдът изцяло се доверява на тези показания – приема за достоверно и безспорно доказано обстоятелството на местонахождение от страна на подс.Я. на датата 15.01.2009г. в гр.С. ж.к.Л, където се среща със св.Д.Д., с когото към този момент има неуредени финансови взаимоотношения, като по време на проведената среща между двамата възниква определен срок, прераснал във взаимна физическа саморазправа.В своята преценка за достоверност на коментираните показания съдът отчете тяхната вътрешна непротиворечивост и обвързването на спомена за реализираните събития с определени лични за самата свидетелка и оценени от нея за значими обстоятелства – в случая тя заявява „помня този случай, защото това е единственият път, когато Л. е бил бит, а и само една седмица преди това беше моят рожден ден – на 08 януари“.Показанията на св.Н.Г. се кредитират с доверие не само поради фактическата им еднопосочност с обясненията на подс.Я., но и поради съответствието им с приложените по делото СМЕ и СМУ, отразяващи по един обективен начин получените от последния наранявания.В същото време показанията на св. Н.Г. в частта им „Л. не е викал Г. да го придружава“ и липсата на заявено присъствие от страна на подс.Г.П. на тази среща кореспондират и с показанията на свидетелите К.Ч. и В. Б., възприети за достоверни и правдиви.При тези всички горепосочени съображения съдът дава вяра и кредитира показанията на св. Н.Г..

В кръга на гласните доказателства са включени и дадените от двамата подсъдими обяснения, които обяснения по своето съдържание представляват контрапункт на показанията на пострадалия свидетел Д. Д., който е конституиран и за страна в процеса.Подобно на показанията на последния и обясненията на подсъдимите притежават двуяка функция (като доказателствено средство и като средство за изграждане на защитната теза), поради което дължимият доказателствен коментар следва да е обстоен и детайлизиран.Обясненията на подс.Я. съдържат данни за предоставен от него паричен заем в размер на 12 000лв. на св.Д.Д. с договорен падеж 15.02.2009г., като за обезпечаване на същия е изготвена и процесната запис на заповед; съдържат се и данни за проведен на 14.01.2009г. от подсъдимия телефонен разговор с пострадалия и то по инициатива на последния с отправено предложение за провеждане на среща рано сутринта на следващия ден, което предложение е прието от подс.Я. при съображението „все пак щеше да ми върне парите“; описва се и обстоятелството на действително проведена среща и то на инкриминираната дата и място, по време на която среща пострадалият заявява невъзможност за връщане на получения паричен заем на предварително договорената дата и предлага да определят нова такава през м.05.2009г., но предложението е отхвърлено от подсъдимия, като размяната на тези реплики е последвана от от взаимна размяна на удари – съответно първоначално св.Д.Д. нанася с дясната си ръка удар в горната лява половина на главата на подс.Я., в близост до окото му и удари с крака по коленете и бедрото, а подсъдимият след това му нанася удар в брадата, като при последвалото „сборичкване“ го удря в дясната страна на главата и по тила; в последствие, но в рамкита на същия ден 15.01.2009г. подсъдимият посещава и Александровска болница, от където се снабдява със СМУ. В обясненията на подс.Я. се съдържа и факта, че при проведената среща той е придружаван само от св.Н.Г., която обаче го изчаква в личния му автомобил, паркиран на „около стотина метра“ от мястото на срещата, но той й споделя, че „ме е удрял Д., който ме е викнал да се видим“, респ. св.Н.Г. получава информация и то от първоизточника за самоличността на лицето, с което е проведена срещата и за обективираната от това лице деятелност по време на същата, изразена в нанасяне на удари.Подсъдимият Я. признава и обстоятелството на лично познанство с подс.Г.П. към датата на гореописаните събития, но е категоричен, че същият не е присъствал на срещата, проведена на 15.01.2009г. в ж.к.Л.Всички горепосочени от подсъдимия фактически обстоятелства се установяват и от други приобщени към доказателствената съвкупност доказателства  - от изложените от св.Н.Г. факти (за действително проведен на 14.01.2009г. телефонен разговор, за действително местонахождение на подс.Я. на инкриминираната дата и място, за действително проведена среща със св.Д.Д. и за реализираното от същия поведение по нанасяне на удари върху подсъдимия и за получените от последния физически наранявания), от изготвената по делото СМЕ, от приобщените писмени доказателства, в частност от приложеното СМУ, от записа на заповед и от приложените съдебни решения на СГС и СРС, от показанията на свидетелите К.Ч. и В.Б. (досежно факта на неприсъствие на подс.Г.П. на описаната среща на 15.01.2009г.), а дори и от показанията на самия пострадал (но само в частта им относно реалното присъствие на подс.Я. в ж.к.Л на инкриминираната дата), като следва да се отчете и припокриването на описаната от подс.Я. фактология с тази, описана от пострадалия, но в дадените от него показания, непосредствено преди приключване на съдебното следствие - във вр. с обясненията на подсъдимия за  реализираните на инкриминираната дата събития той лаконично заявява „наистина се видяхме с него и наистина между нас имаше пререкания“, респ. по един косвен, но категоричен начин пострадалият подкрепя изложените от подсъдимия обстоятелства.Признавайки факта на възникнали между тях „пререкания“, св.Д.Д. по същество отрича първоначалните си показания, носещи противното съдържание и носещи дори категоричното изявление „не съм нанасял удари на тях“.Да, разбира се, необходимо е да се отбележи, че тези последни показания на свидетеля от 27.01.2020г. започват с думите „от Я. си получих парите, които са ми удържани по изпълнителното дело“, което изявление следва да се разгледа от една страна на плоскостта на създадена мотивация у пострадалия за промяна на дадените вече показания, а от друга страна – именно тази мотивация, разгледана в по-широк аспект за създаване на благоприятни условия, изключващи възможността за изплащане на определена дължима парична сума (в случая сумата от 12 000лв., визирана в записа на заповед) се преценява за значима и водеща за свидетеля в хода на даденото от него фактическо изложение и тази явно демонстрирана лична заинтересованост се приема за допълнителен признак, дискредитиращ показанията му.    

Т.е. по делото са налични редица доказателствени източници, подкрепящи обясненията на подс.Я., поради което съдът дава вяра и кредитира същите, като правдиви и достоверни.

Обясненията на подс.Я. се подкрепят и от тези, дадени от подс.Г.П. в частта им относно неговото реално местонахождение на датата 15.01.2009г.Подсъдимият Г.П. е категоричен, че на горната дата той се намира в казиното на хотел Р., заедно със свидетелките К.Ч. и В.Б., като изрично уточнява момента на пристигане и напускане на заведението и осъществените от него след това действия по превозване на двете свидетелки до техните жилища.Разбира се, следва да се подчертае, че давайки обяснения за реализирани през 2009г. събития, които са значително отдалечени във времето, изложените от подсъдимия данни в частта им относно часовия диапазон на тези събития, са изключително подробни и тази конкретизация буди известно съмнение, но това съмнение не е достатъчно за игнориране и дискредитиране на дадените обяснения, тъй като по делото не се ангажираха от страна на държавното и частното обвинение достатъчно убедителни доказателства за противното.Нещо повече – обясненията на подс.Г.П. в тази им част изцяло се потвърждават и от показанията на свидетелките К.Ч. и В.Б., които показания се ползват с характеристиките на преки доказателствени средства, респ. налице са няколко отделни доказателствени източника за един и същи обективен факт, което е показател за достоверност на така събраните доказателства.

На следващо място подс.Г.П. излага и данни относно датата 15.12.2008г., заявявайки факта на пребиваване на територията на гр. Б., а не в гр.С., както твърди пострадалия Д..Дадените в тази връзка обяснения отново са съпътствани с определени фактически  подробности, касаещи точния времеви период на пребиваване в гр.Б. и точното наименование на посетения хотел, като идентични обстоятелства се заявяват и от свидетелите К.Ч. и Б.С..Т.е. обясненията на подсъдимия не се явяват изолиран доказателствен източник и тази констатирана еднопосочност в коментираните гласни доказателства се преценява за показател за достоверност на описаните факти.

В обясненията си подс.Г.П. лаконично заявява и обстоятелството на лично познанство със св.Д.Д., което обстоятелство се съдържа и в показанията на последния.В същото врече обаче подсъдимият отрича факта на провеждани телефонни разговори с горния свидетел в периода м.12.2008г. - края на м.02.2009г.Този факт обаче се приема за безспорно доказан, съобразно показанията на свидетелите Д.Д. и П.Д. и съобразно представените по делото справки от мобилния оператор.Т.е. в тази им част обясненията на подсъдимия не носят правдива информация, а се оценяват именно като средство за защита.            

Към доказателствената съвкупност и по съответния процесуален ред са приобщени и заключенията по назначените още на ДП експертизи, които не разколебават приетото от съда за установено от фактическа страна.   

По делото е изготвена комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза (т.1, л.189-195 ДП), от заключението на която се установява, че частният обвинител Д.Д. е психично здрав, липсват личностнови отклонения или интелектуална инсуфициентност, като към момента на изследването, неговото психично състояние не се явява пречка за участието му във всички фази на наказателното производство, той може да дава достоверни отговори на въпросите /ако желае/, налице е психична годност за вярно възприемане и възпроизвеждане на факти и обстоятелства от съществено за делото значение.Според вещите лица, възприетите от св. Д. закани са възбудили преживяване на страх относно неговата личност и тревожност за близките (детето и съпругата му), като това преживяване е било достатъчно силна ситуативно владееща съзнанието емоционална доминанта, за да мотивира съответни действия, които иначе не би извършил.Експертизата е изслушана по реда на чл.282 ал.1 НПК и е приобщена към доказателствената съвкупност, като обективно изготвена. Следва обаче да се подчертае, че съобразно описаните в обстоятелствената й част данни, същата изцяло е базирана на изложените от свидетеля факти в хода на ДП, без съпоставка с останалия доказателстгвен материал и най-вече без отчитане на дадените от него показания непосредствено преди приключване на съдебното следствие.Именно поради това експертното становище на вещите лица дава само определен ориентир, но същото не е задължително и обвързващо за съда при решаване на процесния спор по същество.Съобразявайки всички събрани по делото доказателства, включая и приетата за обективна КППЕ, решаващият съд се доверява на експертите досежно факта на действително преживяна от пострадалия определена стресова ситуация, но давайки приоритет на дадените от неговата съпруга показания (която не е експерт, но има постоянни и ежедневни наблюдения върху поведението му, което е обективен показател за неговите вътрешни психични преживания), като тези показания съдържат данни за изпитван от св.Д. страх и „дори веднъж той стоя цял ден при мен в работата, защото се притесняваше“ и то преди инкриминираната дата, то се заключава, че преживяната стресова ситуация не е обвързана от обективираното от подс.Я. на 15.01.2009г. поведение, а първопричината се явява изразената от „хората на К.“ финансова претенция към свидетеля, което поведение именно е и поводът за направеното от него собствено проучване на тези хора посредством проведените с подс.Г.П. телефонни разговори. 

Към доказателствената съвкупност е приобщена и изготвената в хода на ДП Графическа експертиза (т.1, л.232– л.235) с обект на изследване „Запис на заповед“.Според заключението на вещите лица, ръкописният текст в графите на Записа на заповед и подписите в графите „Платец/издател“ са изпълнени от св.Д.Д..В заключението си вещите лица сочат, че документът е написан от свидетеля в някое от състоянията, предизвикващи неумишлени изменения в почерка и в тази вр. дават примери – стрес, емоционална възбуда, въздействие на лекарствени, наркотични или други упойващи вещества, тежки заболявания или необичайни условия за писане, като неравна или неравномерно разположена повърхност, неудобна поза на тялото, липса на осветеност и други.В с.з. вещите лица заявяват невъзможност да уточнят причината и конкретния фактор, провокирал констатираните изменения на почерка. Доколкото в хода на съдебното следствие и при разпита на вещите лица защитата опонираше относно ползвания от експертите сравнителен материал, следва да се посочат находящите се по делото Протоколи за изземване на такъв сравнителен материал (т.1), а въпросът дали този сравнителен материал (при липсата на свободни образци) е достатъчен в случая е въпрос на дължима от съда преценка.В тази насока съдът съобрази цялата хронологическа конкретика по делото – според обвинителната теза се касае за деяние, датиращо от 15.01.2009г., като сравнителните образци не са иззети своевременно, а едва на 26.06.2013г. и този пропуск, обвързан с фактора време, по настоящем не може да бъде отстранен.Следва обаче да се отчете, че изминалият дълъг времеви период обективно се отразява и на изменението на почерка на лицето – в случая дори при чисто визуално съпоставяне на текстта в Записа на заповед и съдържанието на протокола за вземане на сравнителни образци се констатира такава промяна; пострадалият е изписал името си с неколкократно фигурираща главна буква „Д“, начинът на изписване на която е видимо и значително променен в сравнение с начина й на изписване в коментирания документ.Въпреки това, заключението по коментираната графическа експертиза е приобщено, като неоспорено и обективно, към доказателствената съвкупност и същото подкрепя приетия от съда за доказан обективен факт на действително лично изготвяне от страна на св.Д.Д. на процесната Запис на заповед.Съдът приема за доказан по изискуемия несъмнен начин и факта на допуснати неумишлени изменение на почерка на пострадалия, като причините и факторите за това останаха неизяснени по настоящото съдебно производство, в хода на което и съобразно предмета на доказване се изследваха събития, реализирани на инкриминираната дата, като съдържащият се в показанията на св.Д.Д. факт за съставяне на коментираната Запис на заповед точно на датата 15.01.2009г. не се доказа по безспорен начин, дори и с оглед заключението по назначената графическа експертиза.    

На следващо място съдът отбелязва, че към доказателствената съвкупност са приобщени и две отделни СМЕ – съответно СМЕ относно физическите наранявания на св.Д.Д. и СМЕ за нараняванията на подс. Я..

Следва да се подчертае, че при изготвяне на СМЕ относно св.Д. Д. (т.1, л.62-63) вещото лице ползва и се позовава само и единствено на СМУ № V-14/2009г., като липсват данни относно начина на приобщаване на този документ към материалите по делото, като следва да се има предвид, че само и единствено разследващият орган разполага с правомощието да събира доказателства съгл. нормата на чл.46 ал.2, т.2 НПК и чл.52 ал.2 вр. чл.46 ал.2, т.2 НПК.В същото време според съда, обсъжданото СМУ е представено в хода на предварителна проверка, а не след образуване на ДП, като материалите, събрани в хода на такава проверка, не са доказателства събрани по реда на НПК и следователно не представляват годни такива (по арг. от чл.105 ал.2 НПК).При тези съображения се налага изводът за приобщаване на сочения документ в нарушение на процесуалния закон, поради което същият не следва да се цени по същество на процесния спор, а доколкото само това СМУ е поставено в основата на изготвената СМЕ, то същата също следва да се изключи от доказателствения материал, ползван за изграждане на фактическите изводи по делото, респ. приема се за недоказан факта на причиняване на пострадалия на твърдяната от държавното обвинение лека телесна повреда.

По отношение на другата СМЕ, изготвена в хода на ДП (т.1, л.60-61) и касаеща нараняванията на подс.Я., настоящият състав във вр. с нейната процесуална допустимост съобрази факта на прочитането й по реда на чл.282 ал.3 НПК и факта на изготвяне на съответното експертно заключение по процесуалния ред на чл.144-152 НПК. Следва да се отбележи, че аналогично на гореанализираната СМЕ относно нараняванията на св.Д.Д. и СМЕ за нараняванията на подс.Я. се базира само и единствено на издадено СМУ.Последното обаче в хода на ДП е приобщено по законноустановения процесуален ред – предаването на документа е изрично вписано в протокол от 19.06.2013г., като независимо че този портокол отразява проведен разпит на подсъдимия, но в качеството му на свидетел и поради това, в частта му относно описаната фактология не следва да се цени при решаване на процесния спор, то в протокола се сочи изрично факта на предаване на определени документи, включая и коментираното СМУ, респ. в тази му част протоколът отразява действие по доброволно предаване и тъй като същият е подписан от всички участващи лица, в това число и разследващият орган, то съдът приема, че при предаване на описаните документи са спазени императивните процесуални изисквания.От друга страна СМУ (т.1, л.224) е заверено от адв.П., надлежно упълномощен от подсъдимия към този процесуален момент, а съгл. чл.32 от Закона за адвокатурата адвокатът в кръга на работата си има право да заверява преписи от документи, които са му предоставени във връзка или по повод защитата на правата и законните интереси на негов клиент, респ. пред съда и органите на ДП, както и пред всички други органи така заверените документи имат силата на официално заверени документи.Предвид изложеното, съдът цени СМЕ, като годно доказателствено средство и се ползва от същата.Видно от изготвеното заключение, на подс.Я. е причинена лека телесна повреда, изразена в причиняване на болки и страдания в резултат на получени физически наранявания, а именно кръвонасядане на долен клепач на ляво око, петнисти кръвонасядания на ляво бедро и оток и кръвонасядане на кожата върху капачката на дясно коляно, като тези увреждания са получени при действието на твърд/и тъп/и предмети. Приемайки заключението на коментираната СМЕ за обективно и кореспондиращо с останалите събрани по делото доказателства, удостоверяващи факта на осъществена на инкриминираната дата размяна на удари между св.Д.Д. и подс. Я., съдебният състав приема за доказан факта на получени наранявания от страна на подсъдимия.

В кръга на гласните доказателства е включена и изготвената на ДП Фоноскопска експертиза (т.1, л.256 - л.262), заключението по която пресъздава съдържанието на проведен и записан телефонен разговор, като вещите лица са категорични, че липсват признаци за манипулация и монтаж върху изследвания звукозапис, който не е годен за фоноскопско изследавне, тъй като е с лоши технически характеристики.Тук отново на първо място в доказателствения анализ следва да бъде прецена процесуалната допустимост на така изготвената експертиза.В случая същата има за обект на изследване 1 бр. компакт диск, доброволно предаден на ДП от св.Д.Д., от чийто показания се установява и обстоятелството на лично изготвяне на звукозаписа, съдържащ се на самия диск.В случая, по данни от свидетеля, се касае за запис с личен мобилен телефон на проведен телефонен разговор.Именно този последен факт е предопределящ такъв при изграждане на крайния извод за липса на доказателствена годност на така представения запис на разговор и изготвената въз основа на него Фоноскопна експертиза. ВКС вече е имал повод с Решение № 83/19.06.2012г. по н.д.№ 3135/11г., 20-ро н.о. да вземе отношение по това, че подобен частен аудиозапис се явява недопустимо доказателствено средство.В цитираното решение ВКС застъпва тезата, че основният закон на държавата въвежда, като основен принцип на правововата държава, правото на неприкосновеност на личния живот на гражданите, част от което е и телефонната комуникация и в тази насока създава определени гаранции – съгл. чл.32 ал.2 от Конституцията на РБ „никой не може да бъде ...записван ... без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените в закона случаи". Тези случаи, касаещи наказателния процес, са уредени в глава ХХIV, раздел VIII „Специални разузнавателни средства" и в ЗСРС. Приложението им е допустима интервенция върху личното пространство на гражданите, но при строга законова регламентация и затова резултатите от тях, инкорпорирани във ВДС, могат да бъдат използвани за установяване на конкретни доказателства, с оглед нуждите на процеса. Повече от очевидно е, че записът, направен лично от св.Д.Д. с мобилен телефон, не представлява такова доказателствено средство, което да е събрано или изготвено при условията и по реда на НПК, поради което и същото е недопустимо съгласно чл.105 ал.2 НПК. Доброволното предаване на записа на разследващите органи и последващото изследване на автентичността на записа по експертен път, представлява заобикаляне на стриктните правила по чл.172 и сл. НПК и не превръща записа в годно доказателствено средство, подлежащо на приобщаване и обсъждане. В този смисъл е и Решение № 456/14.11.2012г. на ВКС по н. д. № 1388/12г., I н.о. Предвид изложеното, настоящият състав напълно игнорира и не се ползва от представеният запис и от изготвената въз основа на него Фоноскопна експертиза.

Гореустановената фактическа обстановка се подкрепя и от приобщените по делото писмени доказателства, ползващи се с доказателствена годност, тъй като са събрани по установения в НПК процесуален ред и в хода на съдебното следствие са предявени на процесните страни по реда на чл.283 НПК.В тази връзка съдът цени изисканите по ДП справки БДС (т.1, л.160-л.165), справки от Агенцията по вписванията и от КАТ, удостоверяваща притежаваните от подсъдимите имущества (т.1, л.156– л.159 и л.167), справки от НСлС и ГДИН и свидетелства за съдимост за двамата подсъдими.

За доказателствено годно писмено доказателство се приемат и приложените справки от мобилните оператори (т.1, л.173-176 и т.3, л.2-л.156), на които следва да се отдели специално внимание.От тези справки се установява по безспорен начин самоличността на собствениците на съответните мобилни телефонни номера и регистрираната телефонна комуникация между тях.Коментираните справки удостоверяват факта на действително проведени на датата 19.12.2008г. два телефонни разговора с подс.Г.П., като кореспондиращият номер е *****, регистриран на името на св.П.Д. – на л.49 от сравката изрично са посочени часа и местоположението на клетката за ползвания от подсъдимия телефонен номер, а именно гр.С. около 14.30часа , което съпоставено с показанията на св.К.Ч. и с обясненията на подсъдимия, налага извода за прибиране на последните от гр.Б. в гр.С. в горния часови момент.В справката от М-тел (т.3) са посочени и проведени на датата 19.12.2008г. два телефонни разговора между телефонни №№ ****** (регистриран на името на ф.Е.. ЕООД) и ******** (регистриран на името на св.Д. Д.), като първият разговор е с продължителност от около 2 минути, а вторият разговор е по-кратък, 49 секунди.Приложената по делото справка е носител на обективна информация и съдът приема за доказано обстоятелството на действително провеждане на два телефонни разговора между горните телефонни номера и то на датата 19.12.2008г.Относно обаче съдържанието на тези разговори и относно самоличността на лицата, участващи в същите съдът се позовава на събраните по делото гласни доказателства, в частност на показанията на свидетелите Д.Д. и П. Д., анализирани по-горе, като от тези показания и при изложените вече съображения се установява по изискуемия несъмнен начин само факта на участие в тези разговори на пострадалия, но не и на подс. Я..Последният действително към този момент работи във ф.Е. ЕООД и преимуществено ползва собствения на дружеството тел.№ *********, но от тези доказателствени източници и най-вече поради липсата на категоричност в показанията на св.Д.Д., изразеното от него колебание и нееднократно ползваните от свидетелите Д.Д. и П.Д. термини в трето лице множествено число за описание на самоличността на лица, провокирали телефонното обаждане, решаващият съд не приема за доказан факта на участие на подс.Я. в двата телефонни разговора.

В справката от М-тел е посочена и регистрираната телефонна комуникация на тел.№ ******** на инкриминираната дата (т.3, л.33-л.34) – отразени са няколко проведени през нощта на 15.01.2009г. разговора и то с различни телефонни номера, между които и телефонния номер, ползван от подс.Г.П., като интерес представлява факта, че тези разговори са в 01.45ч., в 19.22ч. и в 21.12ч., респ. липсват регистрирани разговори в часовия диапазон, отграничен от държавното обвинение за извършване на процесните престъпления.

В контекстта на приобщените писмени доказателства следва отново да се посочат коментираните вече 2 броя СМУ, отразяващи получените физически наранявания съответно от подс.Я. и от св.Д.Д., като относно липсата на доказателствена годност на СМУ за последния  съдът изложи по-горе мотиви, които е безпредметно да бъдат отново преповтаряни, но тъй като това писмено доказателство е приобщено в нарушение на императивните процесуални правила, то съдържанието на същото не следва да бъде обсъждано и анализирано.Относно СМУ за здравословното състояние на подс.Я., който документ се ползва с доказателствена годност, следва да се посочи, че същият е издаден от Александровска болница на 15.01.2009г., която дата съвпада с инкриминираната такава, като още към този момент при снемане на предварителните сведения от самото лице е заявен факта на нанесен му побой на горната дата, около 05.30ч.-06.00ч. „от познато момче“, респ. още към този момент, когато дори ДП все още е образувано, подсъдимият заявява факти, идентични с тези, залегнали в неговите обяснения, което се преценява за допълнителен показател за достоверност на дадените от подсъдимия обяснения по настоящото дело.Получените от последния наранявания и механизма на причиняването им също са описани в депозираното СМУ, което в тази си част напълно съотвества на изготвената и коментирана по-горе СМЕ, като в допълнение е посочено, че телесните увреждания могат да бъдат получени по описания в предварителните сведения време и начин.Т.е. издаденото СМУ не се явява изолиран доказателствен източник за вписаните в същото телесни повреди и поради това, съдът го цени по същество на процесния спор и приема за безспорно доказан факта на причинена на подсъдимия лека телесна повреда с посочените в СМУ и кореспондиращата му СМЕ физически изражения.     

По делото са налични и редица документи, отразяващи възникналия съдебен спор между подс.Я. и пострадалия Д.Д., движението на заведените съдебни дела и крайния изход от същите – документите съдържащи информация за горното са Заповед по чл.417 от ГПК от 13.03.2009г. (т.1л.85-86); заверени преписи на Запис на заповед, Решение от 07.06.2013г. на СГС, изпълнителен лист, Възражение от св.Д.Д. по ч.гр.д.№ 10934/09г. (с единствен наведен довод за незаконосъобразност на издадения изпълнителен лист, породена от разминаване в ЕГН-то на взискателя Я., така както е вписано в записа на заповед и в изпълнителния лист), заявление по чл.417 от ГПК (т.2, л.42-44); молба до ЧСИ (т.2,л.47); искова моба (т.2,л.49 – удостоверяваща заведен от подс.Я. против пострадалия Д. установителен иск за претендирано парично задължение в размер на 12 000лв.); въззвивна жалба (т.2, л.51-52 – подадена от подсъдимия против решение на СРС, оставящо без уважение заведения установителен иск); Решение № 4218/07.06.13г. на СГС (т.2, л.53-55 – СГС, като контролна въззивна инстанция отменя решението на СРС и уважава подадения от подс.Я. иск, признавайки за установено, че св.Д.Д. му дължи сумата от 12 000лв, представляваща поето задължение по запис на заповед от 15.11.2008г., издаден във вр. с договор за заем); определение ВКС от 18.02.2015г. (т.2, л.56-59 – с оглед релевираните в касационната жалба на св.Д. оплаквания,ВКС не допуска касационно обжалване на атакуваното решение на СГС);. Молба до ЧСИ и изпълнителен лист (т.2, л.60–л.61). Видно от всички гореизложени писмени документи, по настоящем е налице съдебен акт (в случая Решение № 4218/07.06.13г. на СГС), влязъл в законна сила и поради това, спорът между подсъдимият и пострадалият относно дължимото от последния парично задължение от 12 000лв., предопределено от предоставен паричен заем и обезпечено с процесната Запис на заповед, се ползва със сила на присъдено нещо.

В хода на съдебното следствие също са събрани редица писмени доказателства, а именно справка от Пирогов (л.98-101 – същата обаче не носи доказателствена информация, тъй като отразява само и единствено факта на унищожаване на Амболаторните журнали за извършени спешни прегледи през 2009г.); удостоверение от ЧСИ Виолета Матова от 22.02.2019г.; договор от 2006г.за кредит, ведно с погасителен план и компютърна извадка за предоставения заем (удостоверяващи факта на сключен от свидетелите П.Д. и Д.Д. договор за кредит с цел покупка на жилище – факт, извън предмета на доказаване по настоящото дело); писмо до адв.С.П. от 11.03.16г. от св.Б.С., в качеството му на собственик на семейна къща за гости „Карина Скай“ гр.Б. (л. 133 с изрично вписване на обстоятелството на регистрирано пребиваване на подс.Г.П. и св.К.Ч. в къщата за гости за периода 14.12.2008г.-19.12.2008г.); справка за стартирани пътни листа (л.134 – според която справка, св.Д. на датите 14./15.12.2008г. и 14./15.01.2009г. е ползвал служебен автомобил), постъпило по имейл писмо от семейна къща „Карина Скай“ гр.Б. (л.151 – с вписан факт на несъхранение на документите за регистрирани в хотела гости през 2008г., като в тази вр. се подчертава, че това последно писмо е изведено през 2019г. и поради това, е непротивопоставимо на горепосоченото такова от 11.03.2006г., респ. през 2006г. св.Бл.С. все още притежава необходимата информация, която към 2019г. вече е унижощена); писмо от ф.С. ЕООД (л.178, относно факта на действително полагане на труд от страна на пострадалия в търговското дружество).

Всеобхватният и пълен анализ на доказателственият материал, съобразно процесуалните изисквания за такъв, налага изрично да се отбележи, че при изясняване на обстоятелствата около пътнотранспортното произшествие, съдът не се ползва от намиращите се в кориците на ДП Констативен протокол за ПТП и АУАН. Същите са представени в хода на предварителна проверка, която се явява извънпроцесуален способ за проверка на наличието на условия за образуване на досъдебно производство. Материалите, събрани в хода на такава проверка, не са доказателства събрани по реда на НПК и следователно не представляват годни такива (по арг. от чл.105 ал.2 НПК). Недопустимо е с извънпроцесуални средства да се установяват обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, поради което сочените документи не следва да бъдат ценени и обсъждани като доказателства.

По процесуалния ред на чл.283 НПК към доказателствената съвкупност са приобщени и изготвените в хода на ДП писмени доказателствени средства, преценени за валиден доказателствен източник. В кръга на последните са включени 2 броя Протоколите за разпознаване и 1 Протокол за доброволно предаване, респ. касае се за документи с вписани данни за извършени действия по разследването, като тези документи са съставени от компетентен разследващ орган и са издържани от формална страна, тъй като притежават изискуемите законови реквизити. Самият Протокол за доброволно предаване бе обсъден в доказателствения анализ в частта относно доказателствената стойност на изготвената Фоноскопска експертиза, поради което е безпредметно преповтарянето на вече изложените съображения.

Относно двата протокола за разпознаване (т.1, л.186-л.187) се отбелязва следното: Самото действие по разпознаване на лица е предхождано от дадено от участващия в същото св.Д.Д. физическо описание на лицата, обект на разпознаване, респ. спазена е процедурата по чл.170 НПК.Видно от съдържанието на самите протоколи, пострадалият не успява да разпознае подс.Я., но разпознава подс.Г.П..В тази насока интерес представляват показанията на св.Д.Д., който досежно подс.Я. категорично заявява „на ПТП му видях лицето … но след три години не го разпознах“.Действително самото ПСД по разпознаване на подсъдимия е реализирано в твърдяния от свидетеля времеви период, (на 09.03.2012г.), който период е значително отдалечен от инкриминираната дата и поради това, се оценява за обективна предпоставка за липса на спомен, но в тази насока съдът не се доверява на показанията на пострадалия.Базирайки се доказаните в хода на съдебното следствие фактически обстоятелства за реализирани и то нееднократни срещи между подс.Я. и св.Д.Д. (на датата на предоставяне на паричния заем, на датата на ПТП 15.12.2008г. и на процесната дата 15.01.2009г.) настоящият съд не приема за реален и достоверен резултатът от коментираното действие по разследването.С оглед данните по делото, приема наличие на обективна възможност за разпознаване на подсъдимото лице.В тази насока следва да се имат предвид и редицата водени между пострадалия и подс.Я. граждански дела и най-вече гр.д.№ 14334/2010г. по описа на СРС (заведено преди датата на ПСД по разпознаване, като и съдебното производство по това гр.дело протича във времевия период, преди датата на ПСД), приключило с решение от 30.08.2012г., респ. производството по това дело протича за един продължителен период и то период, заключен във времевите рамки от инкриминираната дата до датата на разпознаването, като през този период двете лица, като страни в процеса се срещат периодично при проведените съдебни заседания.Т.е. обективните факти предпоставят реална възможност за положителен изход от действието по разпознаване, а липсата на такова се оценява от съда за нелогично.В по-широк аспект липсата на разпознаване се оценява и за още едно реализирано от св.Д. Д. недостоверно действие, наред с обсъдените и подробно изложени по-горе вътрешни противоречия в неговите показания и тяхното несъотвествие с други доказателствени източници.   

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При гореанализираните доказателства, съдът приема за недоказано по изискуемия съгл.чл.303 ал.2 НПК категоричен и неусъмнен начин факта на осъществяване на процесните престъпления от двамата подсъдими. Анализът на събраните по делото годни доказателства, мотивира изводите на съда касателно конкретно възприети факти, изчерпателно посочени по-горе и включени в предмета на доказване. С оглед на гореизложеното от фактическа страна, съдът намира, че се налагат следните правни изводи :

 

Относно престъплението по чл.142 ал.2 т.2 и т.7 вр.ал.1 НК:

 

За субект на престъплението е въздигнато всяко едно наказателно-отговорно лице, което осъществява съставомерното изпълнително деяние. Според събраните по делото гласни доказателства, нито един от двамата подсъдими не реализира действия, принудителни по своя характер и насочени към промяна на местоположението на св.Д.Д..Т.е. нито един от двамата подсъдими не е автор на процесното престъпление.

От обективна страна: Престъплението по чл.142 ал.1 НК се осъществява посредством дефинираното изпълнително деяние по отвличане на пострадалото лице.Деянието със своите обективни характеристики се изразява в ограничаване възможността на пострадалия да се придвижва свободно в пространството и едновременно с това да бъде преместен или отведен на друго място, принудително против волята му. При отвличането деецът принудително променя разположението на пострадалия в пространството, като го лишава от възможността сам да определя местонахождението си.Следва да се изтъкне, че законът не конкретизира самото деяние, с оглед обективираните действия на дееца и не сочи конкретно действие, а по-скоро насочва към постигането на определен резултат, изразен в принудителна промяна на досегашното местонахождение на пострадалия.Формите на упражнена принуда нямат съставомерно значение и очертават единствено наложени ограничения, лишаващи пострадалия от възможността по собствена воля и усмотрение да се придвижва в пространството, като деянието е извършено и респ. престъплението е довършено с напускане на мястото, където той се е намирал (Решение № 234/03г. на ВКС, I н.о. по н.д. № 33/03г.).Съгласно константната съдебна практика, правно ирелевантно се явява както разстоянието, на което е отведен пострадалия, така и времетраенето на самото придвижване (Решение № 207/96г. по описа на ВС). Т.е. с всяко едно действие на субекта на престъплението, водещо до горния резултат, а именно до принудителна промяна на местонахождението на едно трето лице се осъществява изпълнителното деяние на престъплението отвличане.

В конкретния случай и с оглед описаната в обстоятелствената част на процесния ОА фактология, на инкриминираната дата 15.01.2009г., рано сутринта, около 05.15ч., в гр.С., ж.к.Л пред блок 513 подс. Я. и неустановено по делото лице се сращат със св.Д.Д., нареждат му да ги придружи до паркиран в близост л.а., насила го дърпат до същия, като му нанасят и удари в областта на лицето, и успяват да го накарат да влезе в превозното средство, управлявано от подс.Г.П., който след това го превозва в близост до сградата на 09 РУ-СДВР, находяща се в гр.С., ж.к.Л бл.464. Базирайки се на събраните по делото доказателства, настоящият съд приема, че така очертаната в ОА фактическа обстановка не се доказа по безспорен начин.Значимите за правилното решаване на делото факти, подлежащи на установяване от гледна точка на повдигнатото обвинение, се съдържат в показанията на свидетелите К.Ч., В.Б. и Н.Г. и в обясненията на двамата подсъдими.От горепосочените три свидетелки само и единствено св.Н.Г. присъства на инкриминираната дата и място.Видно от описаните от нея обстоятелства, на датата 15.01.2009г. тя придружава подс.Я. на предварително уговорената среща с пострадалия, проведена на територията на гр.С. ж.к.Л пред блок 513 и макар и да не възприема слухово и зрително самата среща, е категорична относно факта на нейното кратко времетраене и то на горепосоченото място, без промяна на местонахождението на участващите в срещата лица, в случая подсъдимия и пострадалия, без реалното присъствие и участие в срещата на подс.Г.П..Идентична фактическа обстановка описва и подс. Я..Т.е. налице са два отделни и независими доказателствени източника, съдържащи еднакви обстоятелства, като по-горе в настоящите мотиви съдът изложи подробни съображения относно изградения извод за достоверност и правдивост на същите.Т.е. не се доказа факта на извършване от подс.Я. на определени принудителни действия, водещи до отдалечаване на св.Д.Д. от мястото на срещата; последната започва и приключва на едно и също място, като без значение за процесния правен спор се явява доказаното обстоятелство на реализирана определена физическа саморазправа между тях, изразена в размяна на удари. Последната е породена от изразената от пострадалия невъзможност за връщане на предоставен му от подсъдимия паричен заем, а не от намерението на същия за отвличане на св.Д.Д..

Косвено горните факти в частта им относно неприсъствие на подс.Г.П. на инкриминираната дата и място се потвърждават и от показанията на свидетелите К.Ч. и В. Б. и от обясненията на подс.Г.П. – всяко едно от тези лица на датата 15.01.2009г. и то към визирания от държавното обвинение времеви момент на реализиране на престъпното деяние се намира на място, различно от инкриминираното такова, в случая трите горепосочени лица посещават казиното в хотел Р., където престояват до около 05.30ч. сутринта и след това подсъдимият последователно превозва до жилищата им свидетелките В.Б. и К.Ч..В случая и касателно обективираното от подс.Г. П. поведение са налични по делото преки доказателства, ползващи се с висока степен на доказателствена сила и ползващи се с кредит на доверие от страна на съда при изложените по-горе доводи.При тези фактически данни съдът прие за установено, че подс.Г.П. въобще не се е виждал със св.Д.Д. рано сутринта на 15.01.2009г., респ. доказва се обективната невъзможност за осъществяване от негова страна на съставомерното изпълнително деяние по отвличане на пострадалия, тъй като към инкриминирания времеви момент подсъдимият физически се намира на място, различно от инкриминираното такова, а изпълнителното деяние не би могло да бъде реализирано дистанционно.      

По настоящото дело единствените доказателства в подкрепа на обвинителната теза се явяват показанията на св.Д.Д., който е пряк свидетел и очевидец на реализираните събития.Неговите показания обаче се ползват с редица вътрешни несъответствия и не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства, включая и от извършените с негово лично участие действия по разследването (има се предвид липсата на разпознаване на подс.Я.), поради което съдът прие същите за неубедителни по съдържание и недобросъвестно изложени, като в тази насока препраща към отразените по-горе доводи.Разбира се, описаната от св.Д.Д. фактология се съдържа и в показанията на свидетелите П. Д., Г.Г. и В.Г., които свидетели са негови близки родственици, но същите не пресъздават лично възприети обстоятелства или обстоятелства, узнати от други лица, различни от самия пострадал. Източник на информация за горните трима свидетели се явява самият пострадал, като дори и при това положение съдът констатира определени фактически разминавания, противопоставими на еднопосочните доказателства, ангажирани от защитата.Показанията на пострадалия се обсъждат и анализират от съда през призмата на неговата лична заинтересованост от изхода на делото, като водещият личен мотив се заключава в създаване на предпоставки и условия за избягване на изпълнение на поетото парично задължение – показател за това е известната промяна в показанията на свидетеля след получаване оригинала на процесната запис на заповед и прекратяване на воденото против него изпълнително дело.

При горните съображения и доверявайки се на показанията на свидетелите Н.Г., К.Ч. и В.Б. и на обясненията на двамата подсъдими (като дори обясненията на подс.Я., посредством които доказателствено обезпечава своята защитна теза, намират определена фактическа опора още в хода на ДП, с оглед отразените в издаденото СМУ предварителни сведения за нанесен му побой от св.Д. Д., а не са плод на извършен от него анализ на доказателствата по делото и последващо „нагаждане“ на фактите).

При гореизложените данни настоящият съдебен състав приема за недоказан факта на реализиране на престъпното изпълнително деяние от страна на двамата подсъдими.Недоказването на този основен обективен съставомерен елемент се явява определящ при постановяване на оправдателната присъда за престъплението по чл.142 НК, като съдът приема за безпредметно да обсъжда наличието на останалите, въведени с обвинението, квалифициращи обективни елементи и субективен такъв.За прецизност на настоящото изложение само се отбелязва, че физическото отсъствие на подс.Г.П. на инкриминираното място и събраните доказателства за участие в проведената на 15.01.2009г. среща само и единствено на подс.Я. и на св.Д.Д. изключват квалифициращия елемент по чл.142 ал.2 т.2 НК.От друга страна приетият за доказан факт (изводим от гласните доказателства и от писмените такива, в частност от съдебното решение на СГС, уважаващо заведения от подс.Я. против св.Д.Д. установителен иск за сумата от 12 000лв., обезпечена с процесната запис на заповед) изключват и елемента „користна цел“, визиран в чл.142 ал.2 т.7 НК – липсва доказано отвличане, а още по-малко с користна цел, тъй като паричният заем е обезпечен с издадена от преди инкриминираната дата в полза на подсъдимия запис на заповед.         

Характеризиращи субективната страна на престъпното посегателство, до измененията с ДВ, бр.26/06.04.2010 г., са прекият умисъл и специалната цел по противозаконно лишаване от свобода.В случая въведеното с ОА обвинение не пресъздава престъпния състав така, както е регламентиран в закона към датата на деянието, но въпреки това и доколкото съдът е постановил оправдателна присъда, то правата на подсъдимите лица са защитени и охранени.При преценката за наличие на пряк умисъл следва да се посочи, че съобразно доказателствата по делото, подс.Я. нито отивайки на самата среща, нито по време на същата формира намерение за отвличане на пострадалия Д..Самите обективни действия на подсъдимия, които действия са пряк израз на субективните му намерения, се заключават само и единствено в афиширано желание за провеждане на разговор относно получаване на предоставената от него в заем парична сума.В нито един момент подсъдимият не обективира намерение за отвличане на св.Д.Д. с мотив неговото противозаконно лишаване от свобода.

Именно поради горните мотиви, СпНС призна подсъдимите Я. и П. за невиновни в извършване на престъпление по чл.142 ал.2 т.2 и т.7 вр. ал.1 НК и на осн.чл.304 НПК ги оправда по повдигнатото им обвинение.

 

Относно престъплението по чл.214 ал.2 т.1 вр.ал.1 пр.1, алт.1 вр.чл. 213а ал.2 т.2 и т.4 вр.чл.20 ал.2 вр. чл.18 ал.1 пр.2 НК:

 

Съгласно материално-правната норма на чл.214 НК за субект на престъплението е въздигнато всяко едно наказателно-отговорно лице по смисъла на чл.31 НК, реализирало изпълнителното деяние.В конкретния случай и видно от доказателствената съвкупност, нито един от двамата подсъдими не е извършил сочените от държавното обвинение съвместни принудителни действия (осъществени в условията на извършителство от страна на подс.Я. и в условията на престъпно помагачество от страна на подс.Г.П.), изразени в създаване по принудителен начин на мотивация у пострадалия за извършване на нещо, противно на волята му, а именно да подпише запис на заповед в полза на подс.Я. за сумата от 12 000лв.Поради това, съдът приема за недоказано авторството на процесното престъпление, предмет на повдигнатото обвинение.

Изнудването по смисъла на чл. 214 НК е престъпление срещу собствеността, като непосредственият обект на изнудването има комплексен характер – засягат се отношения, които осигуряват нормалното и свободно формиране на воля у личността, както и отношенията, гарантиращи упражняване на правото на собственост.Престъплението пряко засяга както правото на собственост (уврежда същата в хипотезата на чл.214 НК или я застрашава в хипотезата на на чл.213а НК) или други имуществени права, като в същото време винаги засяга и свободното формиране на волята на пострадалия за разпореждане със собственото му имущество.При изнудването, засягането на личността е начин, метод и способ за постигане на крайния и целен от дееца резултат по увреждане на собствеността.Характерно за престъплението изнудване от обективна страна е посегателството върху физическото лице, по отношение на което деецът упражнява сила или заплашване, а едва вторият предмет на престъпното посегателство е имуществото (движимо или недвижимо), с което физическото лице следва да се разпореди под въздействие на оказаната принуда.Принудата се явява средство и начин за мотивиране на пострадалото лице да извърши акт на имуществено разпореждане, поради което чисто времево предхожда и това разпоредително поведение на пострадалия, което той реално не би извършил, без принудителния акт. Принудата по своите характеристики предполага липса на доброволност у пострадалия за изпълнение на волята на дееца, насочена към постигане на имуществено облагодетелстване

Дефинираното в нормата на чл.214 НК изпълнително деяние  „принуди" не се ползва с определена детайлна конкретика относно начина и механизма на неговото осъществяване.Изпълнителното деяние обаче може да бъде реализирано само чрез действие, изисква се едно обективно поведение на дееца, изразено в престъпно мотивиране на пострадалия да предприеме определено поведение против волята си, като за целта деецът използва физическа или психическа принуда.

Вторият елемент от изпълнителното деяние е информиране на пострадалия за желаното от дееца поведение.Във времеви аспект този елемент може да се осъществи преди, едновременно или след упражняване на принудата.Деецът следва ясно, точно и конкретно да формолира своята претенция и да я сведе до знанието на пострадалия, като в тази насока законът не поставя определени изисквания за начина на информиране. Следствие на принудата пострадалият предприема желаното от дееца поведение, което може да е свързано с действие или бездействие. Изнуденият проявява собствена воля и извършва определено действие в насока  имуществено разпореждане, макар и да е принуден към това.Т.е. принудата е насочена към създаване на мотивация у изнуденото лице да осъществи противно на волята си поведение - да извърши, да пропусне, или да претърпи нещо, като във всички случаи поведението на изнудения се изразява в акт на имуществено разпореждане с имуществен предмет, който акт причинява вреда на жертвата или на друг правен субект. Престъплението е резултатно – същото е довършено, когато в причинна връзка с осъщественото от пострадалия имуществено разпореждане настъпи вреда за изнудения или за друго лице.Поради това, задължителен обективен признак от престъпния състав се явява и причинната връзка между реализираната от дееца принуда, осъщественото от изнудения поведение и причинената имотна вреда.За съставомерността на деянието е достатъчно настъпването на тази вреда, не е необходимо някой да е извлякъл облага, макар че най-често двете са свързани.

С оглед обстоятелството, че изнудването е резултатно престъпление е възможен както довършен, така и недовършен опит.Ако действията са изчерпани само с упражняване на принудата или само със съобщаване на пострадалия какво поведение се изисква от него, опитът ще е недовършен. С довършване на изпълнителното деяние - упражнена принуда и довеждане до знанието на изнудения какво поведение се очаква от него, опитът става довършен.

Всички горепосочени характеристики на процесното престъпление притежават и обективното времево и териториално измерение, отразено в ОА, като дата и място на престъпното посегателство.

В конкретния случай и съобразно обвинителната теза, принудата е реализирана от подс.Я. (в условията на съизвършителство с неустановено по делото лице) и се проявява в използване на сила, изразена в отвличане на пострадалото лице и в нанасяне на удари в областта на главата му, в резултат на които силови действия му е причинена лека телесна повреда.Видно от събраните по делото доказателства, подс. Я. действително се намира на инкриминираната дата 15.01.2009г. в гр.С., ж.к.Л пред блок 513, но той въобще не се предвижва до блок 464 (така, както е посочено в обвинителната диспозиция).В същото време е доказано по безспорен начин обстоятелството на провеждане на предварително договорена със св.Д.Д. среща, като личната мотивация на подсъдимия за същата се изразява в получаване на предоставен паричен заем в полза на пострадалия; „все пак щеше да ми върне парите“, респ. към момента на вземане на решение от страна на подсъдимия вечерта на 14.01.2009г. за среща с горния свидетел и към момента на провеждане на самата среща рано сутринта на 15.01.2009г. в същия липсва формирана воля за извършване на принудителни действия.Съдът приема за доказан и факта на присъствие на тази среща само и единствено на подс. Я. и на св.Д.Д., а не и на неустановено по делото лице и на подс. Г. П., който по това време се намира в казиното на хотел „Р.“, заедно със свидетелките К.Ч. и В.Б. – досежно това последно обстоятелство съдът препраща към изложените по-горе мотиви, в частта относно престъплението по чл.142 НК и приема за излишно да преповтаря същите.Т.е. съдът приема, че подс.Г.П. чисто физически не се е намирал на инкриминираното място на датата 15.01.2009г. и поради тази причина, е налице обективна невъзможност за извършване на престъпното посегателство от страна на същия.

Касателно обективираното от подс.Я. поведение по време на проведената с пострадалия среща се доказа осъществяването на определено физическо въздействие върху св.Д.Д. – доказа се факта на нанасяне от подсъдимия на удари върху свидетеля, но причината за това не е свързана със създаването по принудителен начин на мотивация у последния за извършване на определен имуществен акт.В случая нанасянето на удари се явява резултат от обективираното от самия пострадал идентично действие; първоначално лично св.Д.Д. нанася удар на подс.Я. с последваща взаимна размяна на удари, което се установява от събраните гласни и писмени доказателства, в частност от взаимно кореспондиращите си показания на св.Н.Г., обяснения на подс.Я., заключението на изготвената СМЕ и приложеното СМУ, съдържащо не само данни за вида и характера на получените от подсъдимия физически наранявания, но и за механизма на тяхното причиняване.С оглед обективния характер на приобщеното към доказателствената съвкупност писмено доказателство (визира се СМУ) и ползващата го висока доказателствена стойност относно вписаните в същото факти, се заключава, че още в този начален момент, към датата на издаването му 15.01.2009г. (към която дата още дори не е образувано ДП) са налице безспорни данни за получените от подсъдимия наранявания, за датата и начина на получаване на тези наранявания и дори и за самоличността на лицето, причинило същите, доколкото в СМУ е вписано изявлението на подсъдимия „от познато момче“.При тези безспорно доказани обстоятелства съдът гради извод за обективирано на инкриминираната дата определено физическо насилие както от подс. Я., така и от св.Д.Д., но действията на подсъдимия не са ръководени от определена користна цел.

 Следва да се посочи, че към момента на тази взаимна размяна на удари подс.Я. не отправя към пострадалия никакво искане с имуществен характер, респ. обективираното определено насилствено поведение от страна на подсъдимия не е обвързано и насочено към създаване на мотивация у св.Д.Д. за извършване на нещо, противно на волята му.Т.е. доказаните в хода на съдебното следствие действия на подс. Я. не се ползват с характеристиките на принудителни такива, липсва доказана реализирана посредством сила принуда.

Съгласно обвинителната теза, целеното от подсъдимите имуществено действие се изразява в подписване от страна на пострадалия на запис на заповед, с която безусловно се задължава да заплати на подс. Я. на 15.02.2009г. сумата от 12 000лв.В тази вр. по делото не се доказа по несъмнен начин факта на отправено такова изявление от подсъдимия към св.Д.Д. по време на проведената между тях среща. Инкриминираната запис на заповед е спомената на тази среща, но само в контекстта на евентуална промяна на вписаната в нея дата на падежа.Т.е. към датата 15.01.2009г. записа на заповед вече е наличен и поради това, настоящият съд приема, че в случая липсва и акт на пострадалото лице на имуществено разпореждане.        

При гореизложените съображения от правна страна настоящият съдебен състав приема за недоказани обективните елементи от процесното престъпление - не се доказа изполването от страна на подс.Я. на физическа принуда по отношение на св.Д.Д. и не се доказа наличието на престъпно мотивиране на последния за предприемане на определено поведение с имуществени последици, противно волята си, в случая изготвянето и подписването на инкриминираната запис на заповед.

Липсата на безспорни и категорични доказателства касателно обективните елементи от основния престъпен състав обезсмислят обсъждането на визираните по настоящото дело квалифициращи елементи по чл.213а ал.2 т.2 и т.4 НК.Въпреки това и за изчерпателност на настоящото изложение следва да се подчертае липсата на доказателства относно причиняването на лека телесна повреда на св.Д.Д. и то такава с посочените в обвинителната диспозиция изражения.По настоящото дело и поради липса на доказателствена годност (подробно обсъдена по-горе), съдът изключи от доказателствената съвкупност приложеното СМУ за пострадалия Д., а доколкото последното е поставено в основата на изготвената СМЕ, то не цени по същество и заключението по същата.При това положение единствените доказателствени източници относно нараняванията на св.Д.Д. се явяват показанията на свидетелите П. Д., Г.Г. и В.Г., които са негови близки родственици. Всеки един от тези свидетели говори за нанесен побой върху пострадалия (факт, който се заявява и от подс.Я.), като нараняванията на същия са описани, като „синини и зачервявания по лицето и шията“.Свидетелят Г.Г. (диспечер във ф.С. ЕООД) излага данни за получени от св. Д.Д. „охлузвания по лицето“.Т.е. в гласните доказателства се наблюдава определено, но незначително разминаване относно вида на нараняванията (последният свидетел говори за „охлузвания“, а останалите свидетели за „синини и зачервявания“), като относно местонахождението на тези наранявания (а именно по лицето и шията) се установява единодушие и съответствие в събраните доказателства, но липсва подробна детайлизация в тази насока, а именно по коя точно част на главата са тези наранявания, което е необходимо, доколкото в процесния ОА е направена такава детайлизация.При тази липса съдът не може да приеме с категоричност, че събраните по делото доказателства за нараняванията на пострадалия напълно кореспондират и съответстват на тези, включени в състава на процесното престъпление и запълващи квалифициращия елемент „лека телесна повреда“.По един косвен начин факта на получени от св.Д.Д. наранявания се извлича и от обясненията на подс.Я., признаващ обстоятелството на нанесени удари по лицето и тялото на пострадалия.В случая обаче единственият значим факт, с оглед процесното престъпление, се явява този, че самият процес на причиняване от страна на подсъдимия на нараняванията на св.Д.Д. не носи характеристиките на принудителни действия по см. на чл.214 НК.

На следващо място и доколкото настоящият съд не прие за доказан факта на реално физическо присъствие на подс.Г.П. на инкриминираната дата и място, то не се доказа и наличието на квалифициращия елемент по чл.214 ал.2 т.1 вр.чл.213а ал.2 т.4 НК.

Водим от всички гореизложени съображения, съдът призна подсъдимите Л.Я. и Г.П. за невиновни в извършване на процесното престъпление по чл.214 ал.2 т.1 вр.ал.1 пр.1, алт.1 вр.чл. 213а ал.2 т.2 и т.4 вр.чл.20 ал.2 вр. чл.18 ал.1 пр.2 НК и на осн.чл.304 НПК ги оправда по така повдигнатото им обвинение.

При гореизложените мотиви съдът постанови своя съдебен акт.

 

                                                

               

 

                                         

                                                                           СЪДИЯ :