Р Е Ш Е Н И Е
гр. И., 22.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД И., III състав, в публичното заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното гр.д. №274/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от П. А. М., действащ като ЕТ „Т. - П. М.“, чрез адв. Матев от САК, срещу „Ф. Б.“ ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника поради погасяване по давност сумите по изпълнителен лист от 26.10.2012 по гр.д. № 6371/2011г. на СРС, както следва: 1582,40 лв.- главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 14.02.2011г., до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски за държавна такса в размер на 31,65лв. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и разноски за процесуално представителство в размер на 100лв. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че във връзка с издаден по гр.д. № 6371/2011г. на СРС изпълнителен лист е било образувано изп. дело №20138520402455 по описа на ЧСИ Катилин Попов, което било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК поради неизвършване на изпълнителни действия след 09.03.2015г. Поддържа се, че от този момент 5-годишната давност е изтекла. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който поддържа, че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес тъй като липсва поведение на ответника, което да засяга правната сфера на ищеца, както и поради това, че позоваването на изтекла погасителна давност може да бъде направено само чрез възражение.
Ответното дружество в писмени бележки, докладвани в с.з., прави искане за постановяване на неприсъствено решение, което е неоснователно с оглед докладвано в същото с.з. становище на ищеца за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.
По допустимостта:
Така предявеният отрицателен установителен иск е допустим, независимо от липсата на висящо изпълнително производство за събиране на вземането, към момента на предявяването му. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора / бивш взискател / изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание , ищецът има интерес да установи,с оглед упражняване на други свои имуществени или неимуществени права, вкл. спрямо трети лица, които ищецът би могъл и следва да конкретизира. Дори такива да не биха били заявени,обаче, както е в настоящия случай, достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство, независимо че и в хода на същото би могъл да предяви иска си, доколкото в тази последна хипотеза и за препятстване на изпълнителните действия следва да предприеме и обезпечаване на иска си,съответно да поеме риска на евентуален отказ за обезпечаване,все действия обективно засягащи правната му сфера. Горното разрешение е дадено в Определение № 513 от 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660 / 2016 г. на Върховен касационен съд, I т.о..
Следователно независимо от прекратяването на изпълнителното дело ищецът има правен интерес да установи, че вземането вече не съществува. Налице е съществено различие между института на погасителната давност и перемирането на изпълнителното производство. По тази причина прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не погасява вземането, поради което ищецът има правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо, че давностният срок за вземането по изпълнителния лист е изтекъл (Определение № 75 от 25.01.2019 г. по в. ч. гр. д. № 13 / 2019 г. на Софийски окръжен съд).
С оглед гореизложеното неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес.
По основателността:
При предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК в тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист за посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за процесните вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч. правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност касателно процесните суми. В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения в закона давностен срок.
От фактическа страна между страните не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че въз основа на Заповед за изпълнение по гр.д. №6371/2011г. по описа на СРС е издаден изпълнителен лист от 26.10.2012г. за следните суми: 1582,40 лв.- главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 14.02.2011г., до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски за държавна такса в размер на 31,65лв. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и разноски за процесуално представителство в размер на 100лв. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
От книжата по
и.д.
№ 2013-852-04-02455
по описа на ЧСИ Катилин Попов се установява, че същото е образувано през
2013г. по искане на кредитора „Ф. Б.“ ЕООД
въз основа на горепосочения изпълнителен лист. Установява се и че последното
извършено изпълнително действие е извършено на 09.03.2015г. (запор на сметки на
длъжника в различни банки).
Следва да бъде посочено, че давността не е прекъсната с молбите, с които е поискано само извършването на различни справки за притежавано имущество, но не е посочен конкретен изпълнителен способ. Исканията за извършване на справки не са действия с характер да прекъснат давността (Решение № 211 от 3.07.2020 г. на ОС - София по в. гр. д. № 166/2020 г.).
От Постановление за прекратяване на изпълнителното производство от 25.03.2020г. се установява, че изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК поради това, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две години, считано от 09.03.2015г.
Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Такъв друг срок, а именно – три години, е предвиден в чл. 111 от ЗЗД относно изброените в разпоредбата вземания. Доколкото в настоящия случай се касае за вземания по фактури спрямо тях приложение следва да намери общата петгодишна погасителна давност, тъй като поделото няма данни да се касае за вземания, попадащи в изключенията на чл. 111 от ЗЗД.
По аргумент от чл. 439, ал. 2 от ГПК искът, предмет на настоящото дело, може да се основава само на факти, настъпили след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Във връзка с издадения изпълнителния лист от 26.10.2012г. и въз основа на молба на дружеството „Ф. Б.“ ЕООД през 2013г. е образувано и.д. № 2013-852-04-02455, т.е. в този период не са изминали 5 години.
Съгласно Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС по арг. от чл. 116, б. „б" ЗЗД подаването на молба за образуване, съответно образуването на изпълнително производство представлява действие, което прекъсва давността относно вземането, предмет на изпълнението, като погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес.
Следователно давността за процесните вземания е била прекъсната през 2013 г. с образуването на и.д. № 2013-852-04-02455. От доказателствата по делото се установява, че последното е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а датата на последното изпълнително действие е 09.03.2015 г., поради което настоящият съдебен състав приема, че изпълнителното производство е било висящо до 09.03.2015 г., когато ex lege (по закон) е настъпило прекратяване на същото. В този период по аргумент от цитираното постановление за процесните вземания не е текла давност. Новите разрешения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС са неприложими спрямо производството по и.д. № 2013-852-04-02455.. Посоченият извод следва от обстоятелството, че същото е образувано и е приключило преди 26.06.2015 г., когато е постановено цитираното тълкувателно решение, с което именно Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС е обявено за изгубило своето действие. До постановяването на ТР № 2 по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС приложима задължителна съдебна практика, с която правните субекти е следвало да се съобразяват, представлява Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. Именно такава е случаят с и.д. № 2013-852-04-02455. Тълкувателните решения на ВКС принципно имат обратно действие – от момента на приемане на тълкуваната разпоредба, но не и в случаите, когато спрямо последната вече е било постановено задължително тълкуване, а същото впоследствие се изменя с ново тълкувателно решение. Този извод следва именно от задължителния характер на тълкувателната практика, който изисква от правните субекти да се съобразяват с действащото към момента на извършване на съответните процесуални действия тълкуване. В тази връзка именно тълкуването, дадено с Постановление № 3 от 18.XI.1980 г., е относимо към и.д. № 2013-852-04-02455, доколкото посоченото постановление е било единствена задължителна практика (в този смисъл Решение № 170/17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС, Решение по гр.д. №2917/2018г. на IV г.о. на ВКС). С оглед гореизложеното съдът приема, че нова давност за процесните вземания е започнала да тече, считано от 10.03.2015 г..
Новата погасителна давност по отношение на вземанията, предмет на изпълнителния лист е започнала да тече, считано от деня следващ датата на прекратяване на и.д. № 2013-852-04-02455 – 10.03.2015г. (изпълнителното производство е прекратено по силата на закона- чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК) и е изтекла на 10.03.2020г., независимо, че съдебният изпълнител констатира настъпилата перемпция с издадено на 25.03.2020г. постановление. Датата на постановлението е ирелевантна по отношение на момента на прекратяване на изпълнителното производство. В горния смисъл е Решение №451/2015/29.03.2016 по дело №2306/2015 на ВКС, ГК, IV г.о., (касаещо случай преди действието на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС- 26.06.2015г.), като в него е прието, че „Без значение за извода за прекратяване на производството по изпълнителното дело по право е и постановлението на съдебния изпълнител от 12.01.2010 г., с което е прекратено производството по изпълнителното дело на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК. С това постановление само е прогласено вече настъпилото прекратяване на производството по изпълнителното дело.“. В тази връзка следва да се посочи, че същевременно и съгласно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС- 26.06.2015г. прекратяването на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК настъпва по силата на закона, без да е необходимо издаването на нарочен акт от съдебния изпълнител. Постановлението за прекратяване в тази хипотеза има само декларативен, а не конститутивен характер.
Следователно от 10.03.2015г. до 11.06.2020г. (датата на депозиране на исковата молба) е изтекъл необходимият петгодишен период.
С оглед всичко гореизложено съдът намира, че вземането е погасено по давност, респ. искът е основателен по отношение на следните суми, за които е издаден изпълнителен лист от 26.10.2012г. по гр.д. 6371/2011г. по описа на СРС: 1582,40 лв.- главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 14.02.2011г., до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски за държавна такса в размер на 31,65лв. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и разноски за процесуално представителство в размер на 100лв. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски съобразно уважената част от иска в размер на общо 413,30лв., от които 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 113,30 лв. държавна такса.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че П. А. М., действащ като ЕТ „Т. - П. М.“, ЕИК *********, НЕ ДЪЛЖИ на „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. И., ул. „С. С. В.“ №**, по изпълнителен лист от 26.10.2012г. по гр.д. № 6371/2011г. по описа на СРС следните суми: 1582,40 лв.- главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 14.02.2011г., до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски за държавна такса в размер на 31,65лв. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и разноски за процесуално представителство в размер на 100лв. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. И., ул. „С. С. В.“ №**, да заплати на П. А. М., действащ като ЕТ „Т. - П. М.“, ЕИК *********, сумата в размер на общо 413,30лв. – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: