№ 835
гр. Велико Търново , 02.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ в публично
заседание на втори ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
Секретар:АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20204110101682 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пред. 3 ЗЗД вр. чл. 89 от Закона
за туризма /ЗТ/.
Ищцата основава претенцията си на твърдения, че е сключила с ответника в
качеството му на туроператор договор за туристически пакет № 28633/5/16.01.2020г. за
пътуване до *** в периода 11.04.2020г. – 18.04.2020г. по туристическа програма „***”,
за което е заплатила общо сумата от 3136 лв. Ищцата посочва, че с решение на
Народното събрание на Р България, поради пандемията от Ковид 19 е обявено
извънредно положение в страната за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. Твърди, че
това е породило невъзможност за реализиране на пътуването, поради което е отправила
до ответника писмо за едностранно прекратяване на процесния договор, преди
започването му и за връщане на платеното от нея. Ищцата твърди, че писмата й са
получени от ответника на 18.03.2020г. и на 02.04.2020г., но въпреки че същият не е
оспорил прекратяването на договора, не й е възстановил процесната сума. Посочва, че
й е предложил друг туристически пакет, който тя не приела. Ищцата уточнява, че
съгласно визирания в Директива (ЕС) 2015/2302 срок ответникът е следвало да й
възстанови сумата до 14.06.2020г. Предвид на изложеното отправя искане до съда за
осъждане на ответника да й заплати сумата от 3136 лв., ведно със законната лихва
1
върху нея, считано от предявяване на иска до окончателното й заплащане. Претендира
разноски.
С отговора на исковата молба ответникът признава, че страните са сключили
процесния договор за туристически пакет и че ищцата е заплатила дължимите по него
суми. Признава и че пътуването, което е следвало да започне на 11.04.2020г., е
отменено поради обявеното в страната извънредно положение. Оспорва обаче
задължението му за връщане на процесната сума да е изискуемо, тъй като съгласно чл.
25 ЗМДВИП, когато туристическото пътуване е отменено поради извънредното
положение, е длъжен да възстанови на пътуващия всичко което е получил от него в
срок до 12 месеца от датата на отмяна на пътуването. По тези съображения моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за
установено следното:
Между страните не е налице спор по фактите, а и те се установяват от събраните
по делото доказателства. Същите са сключили договор за туристически пакет №
28633/5/ от 16.01.2020г., съгласно който, ответникът в качеството си на туроператор се
е задължил да предостави на ищцата и съпруга й /удостоверение за сключен
граждански брак на Община В. Търново – лист 19/ всички услуги по туристическа
програма „***” в периода 11.04.2020г. – 18.04.2020г. срещу обща пакетна цена от 3136
лв. Последната е заплатена на изпълнителя по договора на два пъти с платежно
нареждане от 17.01.2020г. в размер на 700 лв. и с платежно нареждане от 06.03.2020г. в
размер на 2436 лв.
С покана, получена от ответника на 18.03.2020г., ищцата е прекратила
процесния договор, поради пандемията от Ковид – 19 обхванала целия свят,
включително и ***, обявеното в Р България извънредно положение и призива на
Министерството на външните работи да не се пътува извън страната. Ищцата е
поискала възстановяване на платената от нея цена в 7 – дневен срок от получаването
на поканата. С нова покана, получена от ответника на 30.06.2020г., ищцата, поради
отмяната на извънредното положение в страната, отново е поискала връщане на сумата
от 3136 лв., като е дала за това нов 7 – дневен срок за изпълнение.
От покана, получена от ответника на 03.07.2020г., е видно, че ищцата е отказала
да приеме предложения й от него заместващ туристически продукт респ. ваучер и му е
дала 3 – дневен срок за възстановяване на платената по прекратения договор сума.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
2
Съгласно чл. 55 ал. 1 пред. 3 ЗЗД полученото на отпаднало основание подлежи
на връщане. При този фактически състав на неоснователно обогатяване основанието
съществува при получаване на престацията, но след това то е отпаднало с обратна
сила. Основанието може да отпадне с обратна сила, поради унижожаемост, разваляне
или настъпване на прекратително условие на договора. Проявление на този общ
принцип се съдържа в разпоредбите на чл. 89 ал. 5 и ал. 6 ЗТ, според които, при
прекратяване на договора за туристическия пакет преди започване на изпълнението му
в случай на непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили или случващи се в
мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, пътуващият има право
на пълно възстановяване на всички направени плащания по него.
По делото безспорно се установи, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение, произтичащо от договор за туристически пакет от
16.01.2020г., имащ за предмет пътуване на двама души /ищцата и съпруга й/ до *** по
туристическа програма „***”. В изпълнение на поетото от нея задължение, ищцата в
уговорените по договора срокове е заплатила дължимата от нея общата пакетната цена
в размер на 3136 лв. Фактът на получаване на процесната сума от ответника респ.
обедняването на ищцата е безспорно установен по делото.
Категорично се установи и че ищцата е отправила до ответника едностранно
волеизявление за прекратяване на процесния договор, поради обявеното в страна
извънредно положение и предвид пандемията от Ковид – 19, обхванала целия свят,
включително и мястото на туристическата дестинацията – ***. Това волеизявление е
достигнало до ответника на 18.03.2020г., преди да е започнало изпълнението на
туристическия пакет, на 11.04.2020г. Безспорно обявеното в страната на 13.03.2020г.
извънредно положение и пандемията от коронавирус, стоят вън от контрола на ищцата
и не биха могли да бъдат избегнати дори при вземането на всички разумни мерки,
поради което представляват непреодолими и извънредни обстоятелства по смисъла на
чл. 89 ал. 5 ЗТ. Следователно е налице надлежно упражнено от пътуващия право на
прекратяване на туристическия договор в хипотезата на чл. 89 ал. 5 ЗТ. Развалянето на
договорната връзка е породило задължение за ответника да възстанови всички платени
от ищеца суми по договора, в съответствие с изискването на чл. 89 ал. 6 ЗТ. За разлика
от общия случай, в който изискуемостта на това задължение настъпва от момента на
достигане на волеизявлението за разваляне до неизправната страна, съгласно чл. 89 ал.
8 ЗТ, туроператорът е задължен да възстанови платените по договора за туристически
пакет суми не по – късно от 14 дни от прекратяването му. Следователно налице е
определен в закона срок с изтичането на който настъпва изискуемостта на
задължението на туроператора да върне получената цена. До изтичането на този срок
ответникът по своя воля може да възстанови процесната сума на ищцата, но тя не може
да иска изпълнение преди същия да изтече. Задължението на длъжника е изпълняемо,
3
но не е изискуемо. Изискуемостта на едно задължение е възможността кредиторът да
иска изпълнение било то извънсъдебно, чрез отправяне на покана за плащане, било
чрез отправено до съда искане за защита, чрез предявяване на иск за реално
изпълнение.
В случая предвидения в закона 14 – дневен срок от прекратяване на договора
изтича по време на извънредното положение, поради което по общото правило на чл. 4
ал. 1 т. 1 ЗМДВИП първоначално е продължен с един месец от отмяната на
извънредното положение. Преди този момент е приет чл. 25 ЗМДВИП, уреждащ
изрично случаите на отменени туристически пътувания, поради обявеното извънредно
положение и разпространението на Ковид – 19, с която разпоредба срока за
възстановяване на извършените от пътуващия плащания, когато последният не е приел
ваучер за платената цена или туристически пакет – заместител, е удължен на до 12
месеца, считано от датата на отмяна на пътуването. Това законово изменение на срока,
извършено в последния ден от извънредното положение, ще е приложимо и в
отношенията на между страните, породени по повод прекратяване на процесния
договор, тъй като първоначално продължения срок за изпълнение не е бил започнал да
тече към него момент, а и поради отказа на ищцата да приеме предложените й
заместващи продукти. Въведеното с нормата на чл. 25 ЗМДВИП правило за срока „до
12 месеца” е диспозитивно, което означава, че по съгласие на страните, може да се
уговори по кратък срок на възстановяване. Длъжникът може по собствена воля да
изпълни също преди настъпване на крайния срок, но кредиторът не може да търси
изпълнение, включително и по съдебен ред, преди да са изтекли 12 месеца от
прекратяване на договора.
В случая не се твърди, а и е очевидно, че не е налице съгласие между страните за
възстановяване на платената от ищцата сума в по – кратък срок от законоустановения.
Към момента на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, 12 -
месечния срок, който изтича на 18.03.2021г., доколкото договора е прекратен на
18.03.2020г., обективно не е настъпил. Следователно ищцата няма спрямо ответника
изискуемо вземане за връщане на полученото по прекратения договор за туристически
пакет. След като момента за изпълнение на задължението за връщане съгласно
установеното в закона специално правило не е настъпил, за ответникът е налице
законово основание да задържи паричната престация на ищцата. Възраженията на
последната в противната насока са изцяло неоснователни. Като се посочи и по – горе
само по волята на длъжника възстановяването на процесната сума е възможно и преди
изтичане на срока, но преди същият да е настъпил кредиторът не може да иска от него
изпълнение, както извънсъдебно, така и съдебно.
Мотивиран от горното настоящият състав на ВТРС намира, че предявеният от
4
ищцата иск за осъждане на ответника да й заплати сумата от 3136 лв., като получена на
отпаднало основание по прекратения договор за туристически пакет, като заведен
преди да е настъпила изискуемостта на това вземане, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед изхода на спора, съдът не следва да се занимава с въпроса за разноските,
тъй като ответникът не е претендирал и не е доказал да е направил разходи в
производството, а ищеца няма право на такива.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. В. М. , ЕГН: ********** от гр. В*** против
„АБАКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. „Райко Даскалов” № 53, ет. 2, офис 25, иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пред. 3
ЗЗД вр. чл. 89 ЗТ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца СУМАТА от 3136 лв.
/три хиляди сто тридесет и шест лева/, представляваща получена на отпаднало
основание обща цена по прекратен договор за туристически пакет №
28633/5/16.01.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане, КАТО неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5