Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 27.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор П. Вълчев от ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 193 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „Т.Б.“ ЕАД, ***, депозирана чрез
адвокат С.К., срещу Решение № 317/27.07.2020г. на Районен съд – Шумен,
постановено по ВНАХД № 1103/2020г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е
потвърдено Наказателно постановление № В - 0050587/19.05.2020г. на директора на
Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и
Търговище, със седалище ***, към Главна дирекция “Контрол на пазара” при КЗП, с
което на „Т.Б.“ ЕАД, *** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три
хиляди/ лева, на основание чл. 222а от ЗЗП за нарушение на чл. 113, ал. 1 от
ЗЗП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Изложени са
аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на санкционното
производство. Сочи се още, че дружеството не е извършило вмененото му
нарушение, тъй като в случай между него и лицето не е сключван договор за
продажба, а договор за лизинг, като от това следва, че юридическото лице няма
качеството на „продавач“ по смисъла на чл. 104, ал. 1 от ЗЗП. Отделно от това,
касаторът сочи, че техническата неизправност на апарата е установена от
оторизиран сервиз, който е констатирал връзка между причиняването ѝ и
поведението на потребителя, поради което за дружеството не се породило
задължението, визирано в чл. 113, ал. 1 от ЗЗП. Поради това се отправя
претенция за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него НП, а в условията
на алтернативност санкцията да бъде редуцирана до законовия ѝ минимум. В
съдебно заседание, редовно и своевременно призован, касаторът не се явява и не
се представлява.
Ответната страна, КЗП,
гр. Варна, изразява становище за неоснователност на касационното оспорване и
претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание, редовно и своевременно
призована, не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Дружеството –
жалбоподател извършва търговска дейност в обект- магазин „Теленор“, за продажба
на мобилни апарати, аксесоари и телекомуникационни услуги, находящ се в
гр.Шумен, бул. „Велики Преслав“ № 6.
На 20.02.20г. била
извършена проверка в обекта от длъжностни лица към РД на КЗП, гр.Шумен, по
повод постъпила потребителска жалба с Вх. № В – 03 – 279/ 10.02.2020г., за
непривеждане в съответствие с договора за продажба на дефектирал мобилен
телефон.
Проверката в търговския обект била инициирана
по повод закупен чрез лизинг от „Т.Б.” ЕАД мобилен телефон „Самсунг“, модел
„Галакси“ на 26.10.2018г., който спрял да работи. Потребителят занесъл телефона
за ремонт в магазина, където бил приет с протокол за рекламация на
31.01.2020г., с протокол № *********.
При приемането на
рекламацията и оформянето на сервизната поръчка, като описание на повредата било
отразено „не се включва“, а като забележка при приемане на телефона било
отразено „ драскотини по странична лайсна“.
Проверяващите длъжностни
лица констатирали, че мобилният телефон не бил приведен в съответствие с
договора за продажба, а бил върнат на потребителя с протокол № ********* от
07.02.2020г. от магазин - централен сервиз и на основание сервизен протокол от
04.02.20г. с който на потребителя е отказано гаранционно обслужване на
телефона, в който е описано - отказано гаранционно обслужване, поради следи от
корозия по платката. Такава констатация обаче, при приемането на рекламацията
не била отразена. На 07.02.2020г. телефонът бил върнат на потребителя
неотремонтиран.
В хода на проверката от
КЗП, бил съставен Констативен протокол от 20.02.2020г. с № К-2669632 приложен
по делото, в който проверяващият отразил, че при проверката е установено, че
телефонът е върнат на потребителя неотремонтиран.
За изясняване на
обстоятелствата било изискано становище
от търговеца относно изложеното в
жалбата, както и да се представят доказателства, че телефонът е бил мокрен
преди приемането на рекламация в обекта .
В становището от
05.03.20г. търговецът посочил, че устройството е постъпило за ремонт на
31.01.2020г. с описание на проблема „не се
включва“. При разглобяването на апарата в сервиз „Теленор“, била
установена корозия по основната платка, вследствие на проникнала влага и
течност. От страна на търговеца са били представени становище и снимков
материал.
На 13.03.2020г., на
дружеството - жалбоподател бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение № К - 0050587, като актосъставителят описал констатациите си и
квалифицирал нарушението, като такова по чл.113, ал.1 от Закона за защита на
потребителите, а именно: като на 07.02.2020г. в магазин „Теленор“, находящ се в
гр.Шумен, бул. „Велики Преслав„ № 6, с протокол за предаване на устройство № ********* отказал да приведе потребителската стока в съответствие
с договор за продажба. Отказът се потвърждава и от представеното Становище,
прието с ППД № 0121178 от 05.03.2020г., в което търговецът потвърждава отказа
си да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба. Актосъставителят е отразил
в АУАН, че това нарушение е поредно с над пет влезли в сила НП.
Актът за установяване на
административно нарушение бил съставен на 13.03.2020г. на основание чл. 36 от ЗАНН и чл. 233, ал.1 от ЗЗП и връчен на упълномощено лице и подписан без
възражения. Впоследствие дружеството - жалбоподател не се е възползвало от
законното си право и не е депозирало допълнителни писмени възражения в срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така
съставения акт и на материалите съдържащи се в преписката било издадено
процесното наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Съдебният състав извел и решаващия си извод относно
безспорната установеност на вмененото на дружеството неизпълнение.
Настоящият състав
намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка,
въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се
споделят от касационната инстанция. Правните доводи кореспондират с
доказателствения материал, като решението е постановено при обсъждане на
релевантните за това доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Фактите
по делото са възведени въз основа на надлежно събрани по реда на НПК писмени и
гласни доказателства, които правилно са преценени от решаващия съд. Не са
налице твърдените от касатора закононарушения при събиране и преценка на
доказателствата по делото, още по-малко при тълкуването и прилагането на законовите
норми.
Шуменският
административен съд намира за неоснователен довода на касатора относно липсата
на предпоставките за ангажиране на отговорността му. Видно от обстоятелствената
част на наказателното постановление, на касатора е наложена имуществена санкция
за това, че търговецът не е изпълнил административното си задължение да приведе
потребителската стока в съответствие с договора за продажба на потребителя, с
което е нарушил чл. 113, ал. 1 от ЗЗП. За констатираното нарушение на лицето е
наложена имуществена санкция на основание чл. 222а от ЗЗП. Изпълнителното деяние,
релевантно за ангажиране на имуществената отговорност по чл. 222а от ЗЗП, е
неизпълнение на визираното в чл. 113, ал. 1 от ЗЗП задължение търговецът да
приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките
на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя. В
случая фактите, обуславящи материалната законосъобразност на наложената
санкция, са безспорно установени – налице е надлежно предявена рекламация, като
търговецът е отказал да приведе потребителската стока в съответствие с договора
за продажба. В тази връзка, закономерно органите на КЗП са приели за дата на
извършване на нарушението 07.02.2020г., когато потребителят е посетил
търговския обект и установил, че телефонът му е неотремонтиран. Към този момент
той е възприел и отказът на дружеството да удовлетвори претенцията му.
На следващо място,
следва да се посочи, че макар отношенията между търговеца и лицето да са
регламентирани с Договор за лизинг, то дружеството е носител на задължението по
чл. 113, ал. 1 от ЗЗП. Шуменският административен съд нееднократно е посочвал,
че лизингополучателят представлява „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР
на ЗЗП, с произтичащото от това право да получи съответната технически изправна
стока, съгласно уговореното, а в случаите на неизправност - и правото на
рекламация, на което кореспондира задължението на търговеца да приведе стоката
в съответствие със сключения договор. В този смисъл, законодателят е съобразил
спецификите на обществените отношения, подлежащи на трайна уредба и факта, че
клиентът се явява икономически по-слабият субект в договорните отношения,
поради което е създал цялостен механизъм за защита на неговите интереси,
централно място сред които заема правото да се предяви рекламация по отношение
на стока, несъответстваща на договореното. Защитата на правната сфера на
потребителя е въздигната и в основна цел на закона, видно от съдържанието на
чл. 1 от ЗЗП. Именно в контекста на изложеното следва да бъде разглеждан
повдигнатият пред настоящата инстанция спор по отношение на претенцията по
привеждането на стоката в съответствие с договореното, отправена от потребителя
до търговеца. От формална гледна точка, ако законовите разпоредби се тълкуват
стеснително и изолирано, без да бъдат отчетени конкретните особености на казуса
и без да бъде изследвана логическата връзка между тях, би могло да се приеме,
че в обхвата на нормата на чл. 113 от ЗЗП е само договорът за продажба. Подобно
тълкуване обаче не се споделя от касационната инстанция, тъй като не
съответства на законодателния смисъл, целящ защитата на правната сфера на
потребителя. От съществено значение е обстоятелството, че дружеството е
възприело самото искане за рекламация като отговарящо на нормативните
изисквания, неизбежно следствие от което се явява задължението му по привеждане
на стоката в съответствие с договореното в императивния едномесечен срок, при
основателност на претенцията. Именно от този момент - когато търговецът е приел
рекламацията за редовна, е започнал да тече и едномесечният срок за привеждане
на стоката в съответствие с договора за лизинг. Ако буквално се прилага изразът
„договор за продажба“, би означавало да бъде толерирано противоправното
поведение на задължения субект, пораждащо за него благоприятни правни последици
в ущърб на интересите на потребителите.
Прочитът на приобщените
доказателства налага извод и за безспорната установеност на приписаното на
дружеството неизпълнение. Видно от наличните материали, условията, при които не
се признава гаранцията, са „всички случаи на повреди, причинени от неправилна
употреба, изпускане, удар, неправилно съхранение, заливане с течности, опити за
поправка от неупълномощени лица, зареждане с неоригинални зарядни устройства
или други външни въздействия, в противоречие с изискванията на производителя“.
Според предварително обявените условия, гаранцията може да бъде отнета, ако
повредата се дължи на неправилна употреба от страна на потребителя, включително
и на изпускане на апарата. В настоящия случай не се установява, че повредата на
мобилния апарат се дължи на поведението на клиента, доколкото липсват
констатации в тази насока от приемащия рекламацията служител на търговеца. Като
забележки при приемането му са описани единствено драскотини по страничната
лайсна. Едва в сервиза е установена повреда, която е обвързана със соченото от
търговеца мокрене на апарата, което е послужило като основание за отпадане на
гаранцията. Тук е мястото да се отбележи, че освен липсата на констатации на
служителя, приел апарата в магазина, по делото липсват каквито и да е
доказателства, установяващи, че към
момента на предявяване и приемане на рекламацията, апаратът вече е бил мокрен с
размит стикер за влага, като в този смисъл се налага извод за липсата на
причинно-следствена връзка между установения дефект и констатациите в сервиза.
По отношение на направеното
възражение в касационната жалба за изминал 6 месечен срок и съответно липса на
презумпция за несъответствие, съдът намира същото за неоснователно. В чл. 108
от ЗЗП е регламентирана оборима презумпция, че проявеното несъответствие до 6
месеца след доставянето на стоката, се смята, че е съществувало при доставянето
ѝ, освен ако се докаже, че липсата на съответствие се дължи на естеството
на стоката или характера на несъответствието. В случая е установено, че рекламацията
е направена след изтичане на визирания в чл. 108 от ЗЗП 6 месечен срок.
Смисълът на посочената разпоредба е, че в 6-месечния срок от продажбата, всяко
несъответствие на стоката с договора за продажба се приема, че е съществувало
при доставянето ѝ, т. е. в този срок не следва да се търси причината за
несъответствието. Тази разпоредба не променя задължението на търговеца по чл.
105 от ЗЗП, което той е длъжен да изпълнява в срок до 2 години от доставянето
на стоката. В контекста на изложеното, касационният състав споделя мотивите на
съда, че отказът на търговеца да удовлетвори предявената рекламация се явява
неаргументиран и недоказан, при което не се установява, че описаните дефекти се
дължат на неправилна употреба на устройството. След като не е доказано по
категоричен начин, че дефектите, които показва стоката, се дължат на неправилна
експлоатация или съхранение от потребителя, в случая на твърдяна корозия, то
търговецът е длъжен да изпълни задължението си по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП и като
не е сторил това, същият е нарушил посочената разпоредба и правилно е бил
санкциониран за неизпълнение на задължението си. Оттук следва да се приеме за
установено по несъмнен начин извършването на нарушението, визирано в АУАН и НП,
като наведеното оплакване за необоснованост на атакуваното решение е
неоснователно. Деятелността не разкрива белезите на „маловажно административно
нарушение“ и законосъобразно дружеството е било санкционирано. Размерът на
имуществената санкция е правилно определен, като на съда е служебно известно
обстоятелството, че търговецът е санкциониран за аналогични простъпки, при
което за постигане на целите, заложени в чл. 12 от ЗАНН, закономерно му е било
определена санкция в максимален размер.
До аналогични изводи е достигнал и
районният съд, излагайки съответните правни аргументи и мотивирайки своите
възприятия в унисон със закона, което налага обжалваният съдебен акт да бъде
оставен в сила.
Относно претенцията на
ответната страна за присъждане на направените разноски, съдът съобрази
следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН
/нова, ДВ бр. 94 от 29.11.2019г./ в съдебното производство, образувано по
обжалване на наказателно постановление страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора ответната страна има право на
разноски по делото. Същите следва да бъдат присъдени в размер на 120 лева,
която сума представлява юрисконсултско възнаграждение, определено въз основа на
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид изложеното касаторът
следва да бъде осъден да заплати в полза на КЗП, гр. Варна разноски по делото в
размер на 120 лева.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият
съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на
атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното,
Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а
решението на Районен съд - гр. Шумен като правилно и законосъобразно и следва
да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 317/27.07.2020г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1103/2020г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
„Т.Б.“ ЕАД, *** да заплати на Комисия
за защита на потребителите, РД – Варна разноски по делото в размер на 120 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на
27.10.2020г.