№ 2202
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100512453 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 15468/09.08.2024 г., постановено по гр.д. №15744/2024 г.
по описа на СРС, ГО, 174 състав, е признато за установено на основание чл.
411 КЗ и чл. 86 ЗЗД, че ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК ********* дължи на ЗАД
„Армеец“, ЕИК 12107690 сумата в размер на 199,20 лв., представляваща
регресна претенция за изплатено от ищцовото дружество застрахователно
обезщетение за вреди по МПС марка и модел „Мерцедес Актрос” с рег. №
******* по имуществена застраховка Каско и ликвидационни разходи,
претърпени от ПТП, настъпило на 18.06.2019 г. около 09:15 ч. на път от с.
Дебелец към с. Цонево, които ответното дружество в качеството на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за
настъпването на вредите водач на камион „МАН” с рег. № ******* не е
възстановило в пълен размер, ведно със законна лихва от 19.01.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата в размер на 65,61 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 17.01.2021 г. до 17.01.2024г.
Със същото решение са отхвърлени установителните искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер над 199,20 лв. до
пълния предявен размер от 368,67 лв., представляваща регресна претенция за
изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение за вреди по
МПС марка и модел „Мерцедес Актрос” с рег. № ******* по имуществена
1
застраховка Каско и ликвидационни разходи, претърпени от ПТП, настъпило
на 18.06.2019 г. около 09:15 ч. на път от с. Дебелец към с. Цонево, които
ответното дружество в качеството на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на виновния за настъпването на вредите водач на
камион „МАН” с рег. № ******* не е възстановило в пълен размер, както за и
сумата в размер над 65,61 лв. до пълния предявен размер от 121,37 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 17.01.2021 г. до 17.01.2024г.
Срещу решението в частта, в която предявените искове са отхвърлени, е
постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство
ЗАД „Армеец“, като се твърди, че решението в обжалваната част е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Поддържа се, че към
момента на настъпване на процесното ПТП т.а. „Мерцедес Актрос” с рег. №
******* е бил на 2 години и по делото е приложена фактура от официален
сервиз на марката. Навежда се, че в официалните сервизи автомобилите се
възстановяват с оригинални части на по- висока стойност, поради което и
стойността на ремонта по средни пазарни цени всъщност е 722,34 лв. В о.с.з.
процесуалният представител на въззивника е посочил, че към датата на
настъпване на събитието автомобилът е бил гаранционен, поради което и
ремонтът е можело да бъде извършен само в официален сервиз. Моли се за
отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявените искове в
цялост, както и присъждане на сторените разноски.
Въззиваемият „Лев Инс” АД оспорва подадената въззивна жалба.
Поддържа, че по делото липсвали доказателства автомобилът да е
гаранционен, поради което и нямало основание за присъждане на стойността
на ремонта в официален сервиз. Моли се за потвърждаване на обжалваното
решение и присъждане на сторени
те
разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
е допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на императивни
материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да
следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд
намира следното:
Единственото спорно обстоятелство пред въззивната инстанция е
относно размер на причинените вреди от процесното ПТП. Изготвената САТЕ
2
установява, че всички щети, които са били описани от ищеца, са в пряка
причинно – следствена връзка с процесното ПТП. За определяне размера на
регресния дълг съдът съобразява задължителната /съгласно т. 2 от ТР 1/2009г./
съдебна практика, постановена по реда на касационния контрол - решение №
52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, ТК, І отд., съгласно която при
съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение единствено по действителната стойност на вредата /без
овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига
то да не е под минималните размери, установени в Методиката.
Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително
причинените вреди, но не повече от размера на задължението на
застрахователя по застраховка „Каско” /плащането на недължимо
обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от
размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат
съпоставени тези три стойности, за да се определи, в какъв размер в случая е
възникнал регресният дълг. В конкретния казус заплатената от застрахователя
по доброволната имуществена застраховка сума е в размер от 722,34 лв.
Съгласно т.3 от заключението на допусната САТЕ, приета пред
първоинстанционния съд и неоспорена от страните, пазарната стойност за
възстановяване на процесния т.а. „Мерцедес Актрос” с рег. № ******* е
722,34 лв. В т.6 от заключението си вещото лице е посочило, че
възстановителната стойност на автомобила, изчислена по цени на
алтернативни доставчици и сервизи към датата на ПТП, е 536,96 лв.
Принципът на пълната обезвреда, действащ по отношение на
застрахователя, изисква обезщетението да се определи в размер на
действителната стойност на увреденото имущество, а за такава се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество, респ. стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. Следователно, застрахователното обезщетение се равнява на
пазарната стойност на увреденото имущество - Решение № 235/27.12.2013 г.
по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II ТО, Решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по
т. д. № 1069/2010 г., II ТО, Определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. №
1667/2014 г. на ВКС, II т. о., Решение № 155/05.12.2016 г. по т. д. № 1092/2015
г. на ВКС, II ТО. и др., Решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т. д. № 1821/2020
г., ІІ Т.О., ВКС и др./. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав
намира, че размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по
средни пазарни цени към датата на увреждането, който съгласно заключението
на вещото лице е 722,34 лв. Цената на ремонта, изчислена единствено и само
по цени на алтернативни доставчици, не се равнява на действителната
стойност на вредата и не може да се възприеме като релевантна.
По изложените съображения и съдът намира, че в полза на ищеца е
възникнало вземане в размер на платеното застрахователно обезщетение в
3
размер от 722,34 лв., заедно с 15 лв. ликвидационни разноски, или вземане в
размер от общо 737,34 лв.Доколкото не е спорно, че ответникът е извършил
плащане по щетата в размер от 368,67 лв., предявеният иск се явява изцяло
основателен за пълния предявен размер от 368,67 лв.
С оглед основателността на предявения иск за пълния предявен размер,
изцяло основателен се явява и искът за лихва за сумата от 121,37 лв. за
периода от 17.01.2021 г. до 17.01.2024г
С оглед несъвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено изцяло в
обжалваната част, като бъдат уважени в цялост предявените искове.
По разноските:
С оглед изхода на спора, следва да бъде отменено първоинстанционното
решение в частта, в която на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ЗАД „Армеец“,
ЕИК 12107690, е осъдено да заплати на ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК *********
сумата в размер на 22,98 лв., представляваща съдебни разноски за заповедното
производство и сумата в размер на 137,88 лв., представляваща съдебни
разноски за исковото производство. На ищеца следва да се присъдят
допълнителни разноски за първоинстанционното производство в размер от
160,87 лв., както и допълнителни разноски за заповедното производство в
размер от 34,47 лв. За въззивното производство на въззивника-ищеца следва
да се присъдят разноски в размер от 125 лв. за заплатена д.т. и юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 15468/09.08.2024 г., постановено по гр.д.
№15744/2024 г. по описа на СРС, ГО, 174 състав, в частта, в която са
отхвърлени предявените от ЗАД „Армеец“, ЕИК *********, срещу ЗК „Лев
Инс” АД, ЕИК *********, установителни искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер над 199,20 лв. до пълния предявен размер,
представляваща регресна претенция за изплатено от ищцовото дружество
застрахователно обезщетение за вреди по МПС марка и модел „Мерцедес
Актрос” с рег. № ******* по имуществена застраховка Каско и
ликвидационни разходи, претърпени от ПТП, настъпило на 18.06.2019 г. около
09:15 ч. на път от с. Дебелец към с. Цонево, които ответното дружество в
качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
виновния за настъпването на вредите водач на камион „МАН” с рег. №
******* не е възстановило в пълен размер, ведно със законна лихва от
19.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата в размер над
65,61 лв. до пълния предявен размер, представляваща мораторна лихва за
периода от 17.01.2021 г. до 17.01.2024г., както и в частта, в която ЗАД
4
„Армеец“, ЕИК 12107690, е осъдено да заплати на ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК
********* сумата в размер на 22,98 лв., представляваща съдебни разноски за
заповедното производство и сумата в размер на 137,88 лв., представляваща
съдебни разноски за исковото производство, и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422,ал.1 ГПК вр.
чл.411,ал.1 КЗ и чл.86,ал.1 ЗЗД, че ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК *********, дължи
на ЗАД „Армеец“, ЕИК *********, сумата от още 169,47 лв. /горница над
присъдените 199,2 лв. до пълния предявен размер от 368,67 лв./,
представляваща регресна претенция за изплатено от ищцовото дружество
застрахователно обезщетение за вреди по МПС марка и модел „Мерцедес
Актрос” с рег. № ******* по имуществена застраховка Каско и
ликвидационни разходи, претърпени от ПТП, настъпило на 18.06.2019 г. около
09:15 ч. на път от с. Дебелец към с. Цонево, които ответното дружество в
качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
виновния за настъпването на вредите водач на камион „МАН” с рег. №
******* не е възстановило в пълен размер, ведно със законна лихва от
19.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от още
55,76 лв. /горницата над присъдените 65,61 лв. до пълния предявен размер от
121,37 лв./, представляваща мораторна лихва за периода от 17.01.2021 г. до
17.01.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 30.01.2024 г.
по ч.гр.д. № 3600/2024 г. на СРС, ГО, 174 състав.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е
влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК *********, да заплати на основание
чл.78,ал.1 ГПК на ЗАД „Армеец“, ЕИК *********, допълнителни разноски по
заповедното производство в размер от 34,47 лв., допълнителни разноски за
първоинстанционното производство в размер от 160,87 лв., както и разноски
за въззивното производство в размер от 125 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5