РЕШЕНИЕ
гр.София, 16.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV състав в закритото заседание на шестнадесети
август през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Зл.Чолева
мл.с. К.Христова
като
разгледа докладваното от съдията ч.гр.д.№ 15 275 по описа за 2018 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 –
чл.438 от ГПК.
С жалба с вх.№ 46 220/18.10.2018 г.
длъжникът Л.К.П., гр. Со-фия обжалва действията на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/
С.Х., рег.№ 863 на КЧСИ по изп.дело № 20178630403389 относно насрочване на
изпълнението чрез налагане на възбрана върху единственото й жилище. Твърди, че
наложената възбрана е насочена към за-щитено /несеквестиреумо/ по закон
имущество, като в допълнение се поддържа и че изпъл-нителното основание е издадено
по обжалвано пред СГС дело, т.е. по висящ спор. Моли съда да отмени наложената
възбрана и да прекрати принудителното изпълнение до окончателното приключване
на съдебния спор.
Ответникът по жалбата – „Софийска
вода“ АД, гр.София не е подал отговор на жал-бата в срока по чл.436, ал.3 ГПК.
В писмените мотиви, депозирани от
ЧСИ рег.№ 863 – С.Х. по реда на чл. 436, ал.3 ГПК е отразено, че депозираната
жалба е допустима, а по същество – че е неосно-вателна, тъй като наложената
възбрана е допустимо действие.
Съдът, като прецени доводите на
страните, доказателствата по делото и изискванията на закона, намира за
установено следното:
Жалба е подадена от легитимирано
лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по
същество същата е неоснователна.
С разпоредбата на чл.435, ал.2,
т.2 ГПК е предвидено, че длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението
върху имущество, което смята за несеквестируемо. Съгласно задължителните
разяснения, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по
тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, принудителното изпълнение се насочва
върху отделен обект на длъжника с налагането на запор или възбрана върху този
обект, както и че налагането на запор или възбрана върху несеквестируема
непотребима вещ, както и описът на такава вещ, са допустими изпълнителни
действия. Несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното
осребряване. Налагането на запор или възбрана върху тях е допус-тимо, тъй като
ги задържа в патримониума на длъжника, с оглед на което налагането на запор или
възбрана върху вещи не е несъвместимо с несквестируемостта и в този смисъл не я
нару-шава.
Правомощия за извършването на
друга проверка за законосъобразност на действията на съдебните изпълнители по
реда на чл.435, ал.2 ГПК извън посочения по-горе въпрос, както и за прекратяване на принудителното
изпълнение, съдът не разполага.
С оглед изложеното настоящата
инстанция намира, че подадената Л.П. жалба, касаеща действията на ЧСИ от
22.08.2018 г. по налагане на възбрана върху недвижим имот – апартамент № 7,
находящ се в гр.София, ж.к.“******, се явява неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Воден от горното и на основание чл.437,
ал.3 ГПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Л.К.П.,
гр.София – с
вх.№ 46220/2018
г. по изп.дело № 20178630403389 по описа
на ЧСИ С.Х., рег.№ 863 на КЧСИ, като неоснователна.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.