Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………….
гр. София, 15.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, Х-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети февруари две
хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ АЛЕКСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ : АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА,
мл. с. ИВА НЕШЕВА,
при секретаря Димитрина Д.и в
присъствието на прокурора Дойчо Тарев, разгледа докладваното от съдия Алексиев ВНОХД № 5201 по описа за 2018 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на глава
XXI от НПК.
С
присъда от 13.07.2018 г. по НОХД №
6167/2017 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 19-ти състав,
е признал подс. Л.Х.М. (L.H.M.) за виновен в извършване на престъпление по чл.
316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 55,
ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК го е осъдил на наказание „пробация“, изразяващо се в
първите две, задължителни пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, а именно „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“, всяка една от тях с продължителност
една година и три месеца, като за „задължителна регистрация по настоящ адрес“ е
определил периодичност два пъти седмично. Приспаднал е, на основание чл. 59,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК, от изпълнението на наказанието „пробация“
времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР, а именно на
03.11.2016 г. Осъдил
е подсъдимото лице, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати направените
по делото разноски в хода на досъдебното производство и пред първоинстанционния
съд, съответно в полза на държавния бюджет, по сметка на СДВР и в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на
СРС, а също и, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, да заплати сумата от пет
лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Недоволни
от така постановената присъда са останали и прокурорът при Софийска районна
прокуратура (СРП), и упълномощеният защитник на подс. Л.М. – адв. В.Б., САК,
които, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, са депозирали съответно протест и
въззивна жалба с допълнение.
С протеста
се протестира единствено приложението на чл. 55, ал. 1 от НК, при определяне на
наказанието на подсъдимия, респективно вида на последното. Твърди се, че
първият съд неправилно не е отчел отегчаващо вината обстоятелство, а именно обремененото
съдебно минало на подс. М., което, според прокурора, дерогира възможността за
приложение на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК при индивидуализацията на
наказанието. Сочи се, че обществената опасност на престъплението, за което е
признат за виновен подсъдимият, не е малка. Желае се изменение на присъдата, в
частта ѝ за наложеното наказание на подсъдимото лице, чрез отмяна
приложението на чл. 55, ал. 1 от НК и увеличаване на наказанието.
С
подадения въззивен протест не се правят искания за събиране на доказателства от
въззивния съд.
С
депозираната въззивна жалба с допълнение се твърди, че присъдата е постановена
в нарушение на материалния и процесуалния закони, което е довело и до налагане
на несправедливо наказание. Сочи се, че първият съд не е обсъдил в мотивите си
изложените от защитата теза и аргументи. В основната си част, изложените в
допълнението към жалбата доводи се концентрират върху показанията на
свидетелите К.и И.и претендираното от защитата недобросъвестно и
незаконосъобразно тяхно поведение, спрямо подс. М., което се твърди, че не е
било отчетено от СРС. Излагат се доводи в подкрепа на тезата, че подсъдимото
лице не е съзнавало, че му е било предоставено неистинско свидетелство за
правоуправление. Изтъква се, че първият съд неправилно, извън очертаната с
обвинителния акт фактическа рамка на обвинението, е изградил изводи във вреда
на подсъдимия, досежно свидетелство за правоуправление, издадено в Сирия. Желае
се отмяна на обжалваната осъдителна първоинстанционна присъда и постановяване
на нова, с която подсъдимото лице да бъде признато за невинно. Алтернативно,
иска се намаляване срока на наложените пробационни мерки.
С
подадената въззивна жалба с допълнение не се правят искания за събиране на
доказателства от въззивния съд.
В
разпоредително заседание от 13.12.2018 г. въззивният
съд, след като се запозна с протеста и с жалбата с допълнение, както и с приложените материали към
делото и извърши преценката по реда на чл. 327 от НПК, намери, че не е
необходим разпит на подсъдимото лице. Намери, също така, че не се налага разпит
на свидетел/и, изслушването на вещо/и лице/а, както и ангажирането на нови
писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане
на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната
инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.
С
оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото
лице обвинение за престъпление, което се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т.
7 от НК, а именно наказуемо с наказание „лишаване от свобода” повече от пет
години, въззивният съд намери, че присъствието му в съдебното заседание е
задължително.
В открито съдебно заседание,
представителят на СГП поддържа подадения протест, по съображенията, изложени в
него. Намира, че първият съд правилно е формирал изводи относно авторството на
подсъдимия, по отношение на инкриминираното деяние и неговата вина и е изложил
убедителни съображения за това в атакувания съдебен акт. Счита изложеното от
защитата на подсъдимия за защитна версия, некореспондираща със събраните по
делото доказателства. Изтъква, че по делото са установени както смекчаващи,
така и отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства, поради което и не са
налице предпоставки на определяне на следващото се на дееца наказание при условията
на чл. 55 от НК. Пледира протеста да бъде уважен, а жалбата на защитата на
подсъдимото лице – оставена без уважение, като неоснователна.
Защитата на подс. М. – адв. Б., САК,
изтъква, че от събраните по делото доказателства и в частност – от показанията
на св. К.и частичните самопризнания на св. Й., се установява, че подсъдимият е
бил жертва на престъпление, а не извършител на такова. Намира, че подсъдимият
не е действал с пряк умисъл, тъй като не е съзнавал, че върши престъпление. В
тази насока посочва, че подсъдимия е бил заведен от св. К.във 02 РУ – СДВР,
където са потвърдили, че предаденото му свидетелство за правоуправление е
издадено по съответния ред. Изнася, че подсъдимият не владее писмено български
език и неустановено по делото лице е написало „вярно с оригинала“ върху подадените
от него документи в О „ПП“ – СДВР. Намира, че подсъдимият е действал при
условията на неопитност, наивност и предоверяване на св. К.. Желае присъдата на
СРС да бъде отменена и да бъде постановена друга, с която подсъдимият да бъде
оправдан по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият Л.Х.М., в правото си на
лична защита, се присъединява към становището на защитата си. В последната си
дума посочва, че не е направил умишлено тези неща и желае да не му бъде
налагана такава присъда.
Софийски градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства, оспорения съдебен акт,
изложеното във въззивните протест и жалба с допълнение, както и доводите и
възражения, направени в съдебното заседание и след като въз основа на
императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционната
присъда, по отношение на нейната законосъобразност, обоснованост и
справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено
следното :
Въззивният протест е подаден в срока
по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320
от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.
Въззивната жалба на защитата на
подсъдимия също е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице,
отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана.
За да постанови обжалваната присъда,
СРС е провел съдебно следствие по общия ред. Приобщил е по реда на чл. 283 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните на досъдебното производство писмени
доказателствени средства. При постановяване на присъдата, първоинстанционният
съд е съобразил събраните пред него и на досъдебното производство относими
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, заключения на
способи на доказване – експертизи, а именно : гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите Т.Ф.С.,
снети в открито съдебно заседание (о.с.з.) на 26.09.2017 г. (л. 61/гръб – л.
62/гръб от съдебното производство), Д.М.С., снети в о.с.з. на 26.09.2017 г. (л.
64 – л. 64/гръб от съдебното производство), Ю.А.К., снети в о.с.з. на
23.11.2017 г. (л. 68/гръб – л. 70 от съдебното производство) и тези, снети в
хода на досъдебното производство (л. 31) и приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, И.П.Т.,
снети в о.с.з. на 13.02.2018 г. (л. 110/гръб – л. 111 от съдебното
производство), В.Й.И., снети в о.с.з. на 13.02.2018 г. (л. 111/гръб – л. 112 от
съдебното производство), очна ставка, проведена между свидетелите Ю.А.К.и В.Й. И.(л.
112 – л. 113 от съдебното производство), Х.А.Д., снети в о.с.з. на 07.06.2018
г. (л. 125/гръб – л. 126/гръб от съдебното производство) и обясненията на
подсъдимото лице, снети в о.с.з. на 26.09.2017 г., на 13.02.2018 г. (л. 63 – л.
63/гръб и л. 110 – л. 110/гръб от съдебното производство) и на 13.07.2018 г.
(л. 130/гръб – л. 131 от съдебното производство) ; писмените
доказателствени средства и писмените доказателства от досъдебното и съдебното
производство –протокол за доброволно предаване от 03.11.2016 г. (л. 10 от
досъдебното производство), протокол за доброволно предаване от 31.08.2016 г.
(л. 21 от досъдебното производство), незаверено електрофотографско
(ксерографско) копие на писмо от ДМОС, рег.
№ А-30570/18.10.22016 г. (л. 12 от досъдебното производство), заявление
– декларация от подс. М. до началника на О „ПП“ – СДВР от 31.08.2016 г. (л. 15
от досъдебното производство), справка за нарушител/водач (л. 16 от досъдебното
производство), заверено електрофотографско (ксерографско) копие на
удостоверение за психологическа годност (л. 17 от досъдебното производство),
заверено електрофотографско (ксерографско) копие на кипърско свидетелство за
управление на моторно превозно средство (СУМПС) (л. 33 и л. 34 от досъдебното
производство), оригинал на заявление за издаване на документи за самоличност и
пребиваване на чужденци в Р. България, подадено от обв. М. (л. 23 – л. 25 от
досъдебното производство), електрофотографско (ксерографско) копие на преписка
по заявление за издаване на документи за самоличност и пребиваване на чужденци
в Р. България, подадено от обв. М. (л. 49 – л. 62 от досъдебното производство),
електрофотографско (ксерографско) копие на преписка относно кандидатстване на
подс. М. за придобиване на статут на бежанец (л. 67 – л. 83 от досъдебното
производство), справка от ИА „Автомобилна администрация“ (ИА „АА“), рег. № 10-00-29-776/11.12.2017 г., ведно със
заверени електрофотографски (ксерографски) копия на разрешения, издадени на
„Учебен център Бест Драйв“ ЕООД и Учебен център „А.– 59 – 2012“ ЕООД (л. 92 –
102 от съдебното производство), писмо от Държавна агенция при бежанците при
Министерския съвет (ДАБ – МС), изх. №
3825/11.12.2017 г., ведно със заверени електрофотографски (ксерографски) копия
на решение № 1320/04.03.2015 г.,
решение № 9599/23.12.2015 г., сирийска
лична карта и докладна записка за промяна на лични данни (л. 78 – 84 от
досъдебното производство), справка за съдимост на подсъдимия (л. 27, л. 77, л.
104 – л. 105, л. 107 – л. 108 и л. 122 – л. 123 от съдебното производство) и
заверени електрофотографски (ксерографски) копия на определения за одобряване
на споразумения (л. 86 – л. 90 и л. 94 – л. 102 от досъдебното производство) ; способите на доказване – заключенията на изготвените в хода на
делото съдебно - техническа експертиза - протокол № 994/2016 г. (л. 36 – л. 38 от досъдебното
производство) и дактилоскопна експертиза - протокол № 610 – Д/2016 (л. 43 – 46 от досъдебното
производство) ; веществено доказателство
– оригинал на кипърско национално СУМПС №
*******, категория „В“ и „С“ от 01.12.2015 г., валидно до 30.11.2025 г., на
името на L.H.M., роден на *** г. в Сирия, с адрес в Никозия (л. 39 от
досъдебното производство).
Пред настоящата съдебна инстанция не
бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови
доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите
фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и
проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които
намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на
еднозначни изводи по фактите.
Въззивният съд намира, че
вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните
факти е формирано въз основата на правилен анализ на събраните по делото
доказателствени материали, като изцяло споделя доводите и съображенията му
относно показанията на разпитаните свидетели, обясненията на подс. Л.М.,
приложените писмени доказателствени средства и писмени доказателства и
използваните способи на доказване - експертизи. Първостепенният съд е
кредитирал изцяло показанията на разпитаните по делото пред него свидетели,
както и посочените по-горе писмени доказателствени средства и писмени
доказателства и заключенията на способи на доказване - експертизи, като на
базата на така събраните и проверени доказателства и доказателствени средства е
изградил своето вътрешно убеждение относно фактическата обстановка по делото,
която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав. СРС не е дал вяра
единствено на показанията на св. В.И., в частта им, в която същият отрича да е
предоставял на подсъдимия кипърско свидетелство за правоуправление и да го е
изпращам при конкретен служител на О „ПП“ – СДВР във връзка с подаване на
документи за издаване на българско СУМПС, като е преценил, че същите се оборват
от останалите, събрани по делото, доказателствени източници – обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетелите Д.и К..
С оглед
горното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за
съществена промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй
като, от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и
обстоятелства, а от друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна
преценка на доказателствения материал.
Настоящата
инстанция не установи възможност, въз основа на наличните доказателства, да се
стигне до съществено различни изводи относно фактологията, приета от
първоинстанционния съд, която се изразява в следното :
Подсъдимият Л.Х.М. (L.H.M.),
във взетото му интервю по Глава шеста, Раздел 1а от Закона за убежището и
бежанците (ЗУБ), с участието на преводач от арабски, заявил, че е напуснал
Сирия през 2011 г., тъй като получил повиквателна за казармата, след което
прекарал година и половина в Р. Турция и преминал нелегално през м. септември
2013 г. в Р. България, преминал в Р. Румъния, но бил върнат в Р. България.
С решение № 1320 от 04.03.2015 г. на заместник -
председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, на подс.
Л. Х.Б., роден на *** г., гражданин на Сирия, ЛНЧ **********, регистриран в Агенцията
на 09.12.2014 г., бил предоставен статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1
от ЗУБ, а след подадена молба на 03.12.2015 г. за промяна на лични данни и
представена сирийска лична карта, с решение № 9599 от 23.12.2015 г. на заместник -
председателя на ДАБ - МС, била допусната поправка на очевидна фактическа грешка
и името на лицето е Л.Х.М. (L.H.M.), a относно датата на раждане било вписано,
че е роден на *** г. Представена била от подсъдимия и впоследствие преведена от
арабски на български, лична шофьорска книжка на името на Л.Х. Бин М., роден
1993 г., в Кудур Бек, Камишли, арабин, сириец, категория „Б“, № 574463, издадена от Сирийска Арабска
република на 25.01.2012 г. и валидна до 24.01.2020 г.
Подсъдимият желаел да се снабди с
българска шофьорска книжка, но нямал документ за завършено образование. Имал
приятел – св. Ю.К., който внасял автомобили от чужбина, които подсъдимият
предлагал за продажба в Р. България, когото подсъдимият помолил да го свърже с
някой, който да му реши проблема. По това време, подсъдимият живеел във
фактическо съжителство със св. Х.Д.. Тя карала шофьорски курс, но не била
доволна от инструктора си. Свидетелят К.казал на подсъдимия, че не знае какви
документи са му необходими, но предложил да го свърже с негов приятел – св. В.И..
Свидетелят И.работел като автоинструктор и бил управител на „Учебен център Бест
Драйв“ ЕООД, по силата на издадено му разрешение № 3061 от 23.05.2012 г., преиздадено на
23.05.2017 г. от Министерството на транспорта, информационните технологии и
съобщенията (МТИТС). След като ги свързал, подсъдимият и свидетелите Д., К.и И.се
срещнали. Подсъдимият обяснил на св. И., че няма документ за образование и
желае да придобие истински документ за управление на МПС.
След известно време, св. И.се обадил
на св. К.и му казал, че има разрешение за неговия човек, че книжката (СУМПС) ще
бъде истинска, но кипърска, с която подсъдимият ще кара известен период от
време и след това ще поиска да му я сменят за българска. Подсъдимият дал на св.
И.снимки, копие от лична карта и от сирийската му книжка (СУМПС). След известно
време се обадил на св. К.. Взели шофьорската книжка (СУМПС), като св. К.го
посъветвал да я проверят и подсъдимият отишъл във 02 РУ - СДВР, обадил се на
полицай и той излязъл, взел книжката (СУМПС) и след като се забавил в РУ
известно време излязъл и викнал подсъдимия. Подсъдимият казал на св. К., че
книжката (СУМПС) е редовна и следва да се плати. Свидетелят К.подал през
прозореца на автомобила си плик с пари на св. И.. С дадената му кипърска
шофьорска книжка (СУМПС) подсъдимият управлявал МПС известно време в страната,
а и в Европа, като св. К.му казал да не ходи в Р. Гърция, тъй като подсъдимият
не знае гръцки. След известно време, подсъдимият се свързал с човек, също
препоръчан му от св. И., за да си изкара документ за психологическа годност и
да подмени кипърската книжка (СУМПС).
На 31.08.2016 г. подсъдимият отишъл
заедно със св. К.до О „ПП“ – СДВР,
като св. К.останал отвън. В службата влязъл подсъдимият. Там го посрещнало
неустановено по делото лице - полицай, който му бил препоръчан от св. И.да му
съдейства. По това време, на работа като системен оператор „Отчет на водачи на
МПС“ в О „ПП“ - КАТ София работела св. Т.С.. Подсъдимият си изтеглил номер и
следвало да бъде обработен от св. С. на гишето. Същият подал пред С., на гише № 30, заявление, което било входирано с № ****** за издаване на българско национално
СУМПС, което било придружено от следните документи : оригинал на кипърско
национално СУМПС № *******, категория
„В“ и „С“ от 01.12.2015 г., валидно до 30.11.2025 г. на името на L.H.M., роден
на *** г. в Сирия, с адрес в Никозия ; удостоверение за здравословно състояние ;
декларация ; копие на удостоверение за психологическа годност № 388321 от 31.08.2016 г. Надписите „Вярно с оригинала“ на копието на
удостоверението за психологическа годност и на СУМПС били два, тъй като на
гишето подсъдимият бил накаран лично да го изпише по подобие на преди това
изписаното на български „Вярно с
оригинала“ и той го сторил.
Организацията в службата била
такава, че когато се предоставяло чуждо СУМПС, то се представяло на държавен
служител в групата, който извършвал проверка на самия документ за автентичност.
В случая, това бил св. С.. Той извършил проверка на кипърското СУМПС, като
установил, че някои атрибути и реквизити в националното свидетелство не
съответстват. Оригиналът на СУМПС бил предаден с протокол за доброволно
предаване от подсъдимия на св. С.. Било казано на подсъдимия да се яви след
няколко дни.
В същото време, било изпратено
официално запитване чрез ГД „НП“, система за обмен на данни за СУМПС, до
Република Кипър. Постъпило писмо от ГД „НП“, в което се сочело, че е постъпила
информация, че СУМПС № ******* не е
издавано от кипърските власти за лицето Л.Х.М.. Видно от приложеното по делото
писмо от Д „МОС“, при тях бил постъпил отговор от Интерпол Никозия Кипър, с
което ги информират, че след извършена проверка от техните компетентни служби
било установено, че на подс. Л.М.Х. не е издавано кипърско СУМПС, а приложеното
СУМПС № ******* е подправено.
Представеното свидетелство за
управление на МПС на Република Кипър с №
*******, на името на подс. L.H.M., роден на *** г. в Сирия, не е било изработено
съгласно изискванията за този вид документи, поради което се явявало
неистинско, неоригинално.
В представените две копия на СУМПС
на Република Кипър с № *******, на името
на подс. L.H.M., подписите до текстовете „Вярно
с оригинала“ са били положени от подс. Л. Х.М.. В представеното заявление
за издаване на документи за самоличност и пребиваване на чужденци в Република
България, с peг. № ****** от 31.08.2016
г., от името на подс Л. Х.М., подписа в графа „подпис на заявител“ е бил положен от подс. Л. Х.М..
Представените дактилоскопни
отпечатъци на лице, представящо се за Л.Х.М., са били идентични с
дактилоскопните отпечатъци на лицето Л. Барзан Хасан от базата данни на
системата AFIS.
Подсъдимият Л.Х.М. (L.H.M.) е роден
на *** г. в гр. Камишли, Сирия, кюрд, със сирийско гражданин, неженен,
образование 5-и клас, не учи, не работи, в момента със статут на бежанец, с настоящ
адрес *** и с постоянен адрес ***, ж. к. „********, ап. 57, ЕГН **********.
Подсъдимият живее във фактическо съжителство със св. Х.Д.и има малолетно дете.
Подсъдимият е осъждан, както следва :
с влязло в сила на 25.10.2013 г. определение за одобряване на споразумение по
НОХД № 827/2013 г. по описа на PC - гр.
Силистра, имащо силата на влязла в сила присъда, е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК, като му е наложено
наказание „лишаване от свобода“, за срок от три месеца, изтърпяването на което,
на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено за изпитателен срок от три години ;
с влязло в сила на 19.02.2014 г. определение за одобряване на споразумение по
НОХД № 90/2014 г. по описа на РС - гр.
Свиленград, имащо силата на влязла в сила присъда, е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК, като му е наложено
наказание „лишаване от свобода“, за срок от шест месеца, при първоначален
„строг“ режим на изтърпяване, както и „глоба“, в размер на 200 (двеста) лева. С
протоколно определение от 29.02.2014 г. на PC – Свиленград, влязло в сила на
06.03.2014 г., е приведено в изпълнение наказанието, наложено на подсъдимия по
НОХД № 827/2013 г. по описа на PC - гр.
Силистра.
Така
възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото
кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция. Фактическите
констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и
правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се
споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по
отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване,
съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с
правилата на формалната логика. В мотивите на постановената присъда решаващият
съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното
си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата
за тяхното установяване. Обсъдени са противоречията в
доказателствените материали и са изложени убедителни доводи относно това кои
доказателства съдът кредитира напълно и кои – не. Настоящият въззивен състав,
като напълно се солидаризира с доказателствения анализ на първата инстанция,
счете че се явява безпредметно той да бъде преповтарян в настоящото изложение.
В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с
доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е
длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да
анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в жалбата или протеста (решение № 181/2012 г. на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 г. на ВКС, III н. о., решение № 513/2013 г. на ВКС, І н. о., решение № 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н. о.).
Във
връзка с горното, без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен
състав намира за необходимо, с оглед на доводите и възраженията, изложени във
въззивната жалба, в допълнението към нея и в съдебното заседание, както и в
съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на
правилността на присъдата в цялост, настоящият съдебен състав намира за
необходимо да посочи следното :
Правилно първият съд е
поставил в основата на изводите си по фактите по отношение на начина, по който
подсъдимия се е снабдил с инкриминирания документ и предприетите от него
действия по снабдяване с българско СУМПС, обясненията на подс. М. и показанията
на свидетелите Х.Д.и Ю.К., като е приел, че същите са напълно единни,
еднопосочни, взаимнодопълващи се и непротиворечиви. Настоящата инстанция няма
основание да ревизира изводите на решаващия първоинстанционен съд в този
смисъл, като прецени, че освен взаимнодопълващи се, обясненията на подсъдимия и
показанията на св. К.съдържат и неизгодни за тях обстоятелства – по отношение
на съпричастността им към изготвяне на неистинския официален документ –
кипърско СУМПС, издадено на името на подсъдимия, което допълнително сочи на
обстоятелството, че така събраните гласни доказателствени средства са
депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, а не са предназначени да
формират защитна версия на подсъдимия по повдигнатото му обвинение.
СГС намира, че не следва
да кредитира с доверие единствено обясненията на подсъдимия в частта им, в
която сочи, че не се е явявал на гише №
30 за подаване на заявление за издаване на СУМПС , полагане на заверка „Вярно с
оригинала“ пред служител на О „ПП“ – СДВР, като прецени, че същите се оборват
от показанията на св. С., която изяснява в пълнота и по небудещ съмнение начин
процедурата за прием и обработка на документи за издаване на СУМПС. Като
причина за констатираното несъответствие, обаче, съдът прецени изминалия продължителен
период от време между датата на възприемане на интересуващите производството
факти и обстоятелства – 31.08.2016 г., и тази на разпита му пред съда –
26.09.2017 г. и обстоятелството, че към инкриминираната дата подсъдимият е бил
придружаван в О „ПП“ – СДВР от друго лице, което му е указвало къде да отиде и
какви документи да подпише, поради което и е възможно да не е запомнил
последователността от предприетите от него действия, а не стремеж за формиране
на защитна версия по обвинението.
Правилно първият съд не е
дал вяра на показанията на св. И.по отношение на съпричастността му към
снабдяване на подсъдимия с кипърско СУМПС, като се е доверил на същия само по
отношение на познанството му с подсъдимия и със св. Д., като е преценил, че
показанията му, в тази им част, се оборват от обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетелите Д.и К.и са предназначени единствено в насока
прикриване на съпричастността му към инкриминираното деяние.
Правилно,
при формиране на изводите си по фактите относно реда за подаване и приемане на
документи за издаване на свидетелство за управление на МПС в О „ПП“ – СДВР,
съдът се е доверил на показанията на св. С.. Същите са напълно единни,
еднопосочни, вътрешно непротиворечиви и кореспондират със събраните по делото
писмени доказателствени средства. Вярно е, че пред съда св. С. не е в състояние
да възпроизведе възприетите от нея факти и обстоятелства, свързани с
посещението на подс. М. в О „ПП“ – СДВР и конкретната процедура по прием и
обработка на подадените от него документи, но това добре се обяснява с
изминалия продължителен период от време между датата на възприемане на фактите
и обстоятелствата, интересуващи производството – 31.08.2016 г., и датата на
разпита на св. С. пред съда – 26.09.2017 г., както и с обстоятелството, че
ежедневно, при изпълнение на служебните си задължения, свидетелката приема и
обработва документи на множество граждани, при което е съвсем естествено да не
е в състояние да възпроизведе фактите и обстоятелствата относно поведението на
конкретно лице. Изложеното, обаче, не разколебава извода на настоящия съдебен
състав, че пред съда св. Стоянова депозира обективно, безпристрастно и
добросъвестно показания, които няма пречка да бъдат изцяло кредитирани с
доверие и правилно са поставени от първия съд в основата на изводите му по
фактите, по отношение на реда за подаване и приемане на документи за издаване СУМПС
в О „ПП“ – СДВР. Въз основа на показанията на тази свидетелка и отразеното в
писмените доказателствени средства - заверено електрофотографско (ксерографско)
копие на удостоверение за психологическа годност (л. 17 от досъдебното
производство), заверено електрофотографско (ксерографско) копие на кипърско
свидетелство за управление на МПС (л. 33 и л. 34 от досъдебното производство),
оригинал на заявление за издаване на документи за самоличност и пребиваване на
чужденци в Р. България, подадено от подс. М. (л. 23 – л. 25 от досъдебното
производство), безпротиворечиво се установява датата и мястото на извършване на
инкриминираното деяние, подадените от подс. М. документи, необходими за
издаване на българско СУМПС и причината за поставяне на две заверки с идентично
съдържание „Вярно с оригинала“ под копие
на СУМПС на Република Кипър с № *******,
на името на L.H.M..
Изложеното
в пълна степен е относимо и към показанията на св. С., чиито показания съдът
постави в основата на изводите си по фактите по отношение на реда за проверка
на подадените чужди свидетелства за правоуправление на МПС. Свидетелят изяснява
в пълнота начина за извършване на проверка, като показанията му са еднопосочни,
логични и непротиворечиви, поради което следва изцяло да се кредитират с
доверие.
Въззивният
съд, също както и първоинстанционният, намира, че св. Т.също депозира обективно
и добросъвестно показанията си пред съда, но намира, че същият не допринася за
изясняване на факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване в
настоящото производство, поради което и не ползва показанията му при формиране
на изводите си по фактите.
Правилно
първият съд е кредитирал и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, като е преценил, че същите кореспондират по несъмнен
и категоричен начин с останалите доказателствени източници и допринасят за
изясняване на предмета на доказване.
СГС,
в този си състав, изцяло споделя и доводите на първия съд, изложени в мотивите
към присъдата му, че заключенията на назначените и изготвени експертизи следва
да бъдат изцяло кредитирани, като обективни, компетентни, ясни, пълни и точни и
относими към предмета на доказване. По-конкретно, от заключението на
назначената и изготвена съдебно – техническа експертиза безпротиворечиво се
установява, че представеното пред св. С. свидетелство за управление на МПС на
Република Кипър с № *******, на името на
L.H.M., роден на *** г. в Сирия, е неистинско – придаден му е вид, че
представлява конкретно писмено изявление на орган на власт в Р. Кипър, а не на
това лице, което действително го е съставило – неустановено по делото лице.
Установява се и това, че в представените две копия на СУМПС на Република Кипър
с № *******, на името на L.H.M.,
подписите до текстовете „Вярно с
оригинала“ са положени от подс. Л. Х.М., както и че в представеното
заявление за издаване на документи за самоличност и пребиваване на чужденци в
Република България с peг. № ******, от
31.08.2016 г., от името на Л. Х.М., подписа в графа „подпис на заявител“ е положен от подс. Л. Х.М..
Въззивният
съд, също както и първия, изцяло се доверява и на приложеното по делото
веществено доказателствено средство - свидетелство за управление на моторно
превозно средство № *******, за
категория „В“, „С“, издадено на 01.12.2015 г., с валидност до 30.11.2025 г., на
името на L.H.M. (приложено л. 39 от досъдебното производство), като прецени, че
същото е приобщено към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален
ред и е относимо към фактите и обстоятелствата, включени в предмета на
доказване.
Така
събраната доказателствена съвкупност – обясненията на подсъдимия, показанията
на свидетелите С. и К.и заключението на съдебно – техническа експертиза, според
настоящия съдебен състав, обосновават единствено възможния извод, че на
процесната по делото дата именно подс. М. се е явил в сградата на О „ПП“ –
СДВР, находяща се на ул. „Лъчезар Станчев” № 4, пред гише № 30, на което по същото време била на работа
св. Т.С. и лично подписал и подал заявление с придружаващите го документи, сред
което и процесното СУМПС, на което бил придаден вид, че е издадено от
компетентните власти на Р. Кипър, необходимо за издаване на българско СУМПС.
Категорично установено, при това, е авторството на подсъдимия по отношение на
ползването на процесното неистинско СУМПС пред св. С..
Настоящата
инстанция намира, че събраните в хода на съдебното производство пред първата
инстанция доказателствени източници подкрепят по несъмнен начин и извода,
формиран от районния съд, че подс. М. е съзнавал неистинския характер на
ползвания от него пред сп. С. документ – свидетелство за управление на моторно
превозно средство № *******, за
категория „В“, „С“, издадено на 01.12.2015 г., с валидност до 30.11.2025 г., на
името на L.H.M., на което е придаден вид, че е издадено от компетентните власти
на Република Кипър. В този смисъл са както обясненията на подсъдимия, така и
показанията на св. К.в насока, че подсъдимият е предоставил своя снимка и данни
и е заплатил за издаването на документа не на компетентните органи, а на св. И.,
който не би могъл да издаде, нито да организира издаването на истински документ
за правоуправление, доколкото предпоставките за това следва да бъдат проверени
и удостоверени само и единствено от компетентните власти на Р. Кипър. По делото
няма данни, а и не се твърди от подсъдимия, да е посещавал Р Кипър във връзка с
издаване на необходимия му документ за правоуправление. Нещо повече – св. К.сочи,
че в хода на срещата, проведена със свидетелите Д.и И., последният заявил на
подсъдимия, че може да му предостави или кипърско, или андорско свидетелство за
правоуправление, което е още една индиция в насока, че подсъдимият
предварително е знаел, че свидетелството няма да бъде издадено от съответните
органи, пред които никога не се е явявал. Допълнителни съображения в тази
връзка се извеждат и от обясненията на подсъдимия и показанията на св. К., че
са посетили познат на св. К.– неустановено по делото лице в 02 РУ – СДВР, което
да провери, дали свидетелството е било истинско. Изложеното сочи, че още към
този момент подсъдимият е бил наясно, че предоставения му документ не е бил
издаден от компетентен орган и е търсел потвърждение, че при ползването му няма
да бъдат породени съмнения относно неговата истинност. Доводите на защитата в
противния смисъл съдът намира за неоснователни.
Вярно
е, че към снабдяването на подсъдимия с неистинско кипърско СУММПС са се явили
съпричастни и св. И., и св. К.. Събраните в тази насока гласни доказателствени
средства (с изключение на вече обсъдените показания на св. И.) са напълно
еднопосочни. Това, обаче, не разколебава извода, че подсъдимият добре е
съзнавал неистинността на предоставения му от св. И., именно по съображения, че
е бил наясно, че не се е явявал пред компетентните органи на Р. Кипър, за да
бъдат проверени и удостоверени пред надлежния ред уменията му като водач на
МПС. Обстоятелството, чия е била инициативата подсъдимия да потърси св. И.за
съдействие, е ирелевантно към въпроса съзнава ли е подс. М. неистинския
характер на процесния документ. Изложеното в пълна степен е относимо и към
обстоятелството, че подсъдимия не е разбирал писмено и говоримо български език,
нито е знаел процедурата за снабдяване с българско СУМПС, доколкото същият е
заявил, че разбирал естеството на представения му документ, респективно, че
представлява свидетелство за правоуправление на МПС, каквото никога не му е
било издавано по надлежния ред.
Вярно
е, че пред съда подс. М. нееднократно заявява, че е смятал процесния документ
за истински и е желаел да му бъде издаден истински документ, но предвид
обстоятелството, че за съда не възниква съмнение, че подс. М. е съзнавал
естеството на издадения му документ и това, че не се е явявал пред
компетентните органи на Р. Кипър, то няма и съмнение, че е съзнавал, че
документът е бил порочно съставен, само с оглед да притежава СУМПС. Напълно
несъстоятелни са в тази връзка възраженията на защитата, че подсъдимият е бил
измамен при получаването на документа.
Подсъдимият
добре е съзнавал, също така, че ползва документа, тъй като собственоръчно го е
предал на св. С. при приемане на заявлението му за издаване на българско СУМПС.
Същият може и да не е съзнавал значението на заверката „Вярно с оригинала“, която подписал, но е разбирал, че пред
длъжностно лице представя неистинско СУМПС, на което е бил придаден вид, че е
издадено от компетентните органи на Р Кипър, с цел да го замени за българско
такова.
Предвид изложеното,
настоящият съдебен състав намира, че по делото е събрана в нужния обем и
категоричност доказателствена съвкупност, която позволява на съдилищата да
формират еднозначни изводи по фактите, и изцяло споделя направеният в мотивите
към присъдата анализ на наличните доказателствени материали.
Като
цяло, въззивният съд намира, че за установяването на обективната фактическа
обстановка първоинстанционният съд е положил всички възможни и необходими
процесуални усилия. Разпитани са установените по делото свидетели, при
условията на чл. 12, ал. 1, чл. 18 и чл. 19 от НПК, а именно при спазване на
принципите на непосредственост, устност и състезателност (последния нерядко
посочван в практиката на ЕСПЧ по чл. 6, § 3, б. „Д“ от КЗПЧОС и като право на
„ефективно участие“ и „равенство на оръжията“ – Garcia Alva v Germany, Станфорд
срещу Обединеното кралство и др.), като, съобразно разпоредбата на чл. 283 от НПК, съдът законосъобразно се е ползвал и от събраните в рамките на досъдебна
фаза на процеса писмени доказателствени средства, писмени доказателства и
веществено такова.
Въззивният
състав служебно констатира, че правото на защита на подс. М. не е било нарушено
в нито един етап от първоинстанционното съдебно производство. Спазени са всички
изисквания на процесуалния закон, гарантиращи законосъобразното упражняване на
правото на защита от страна на подсъдимия – редовно връчване на обвинителния
акт, гарантиране на участието му в процеса, на правото му да дава обяснения, да представя
доказателства и да прави доказателствени искания, да се ползва от възможността съдебното производство да се развие по реда на
някоя от диференцираните процедури по глави ХХVII и ХХIХ, да се ползва от
адвокатска помощ, каквато е ангажирал, както и възможност да се изказва последен
и да обжалва актовете на съда, накърняващи законните му права и интереси, от
които възможности подсъдимото лице в пълна степен се е възползвало.
Предвид всичко изложено, въз основа на така направения
анализ на доказателствата и въз основа на установената фактическа обстановка, въззивната
инстанция намира, че първостепенният съд е направил правилни правни изводи, в
съгласие със закона и постоянната практика на ВС и ВКС на РБ, досежно
съставомерността на инкриминираното деяние, като напълно законосъобразно и
обосновано го е подвел под състава на престъплението по чл. 316, вр. чл. 308,
ал. 2, вр. ал.1 НК,
доколкото събраните по делото доказателства сочат на това, че извършеното на
инкриминираната дата и място от подс. М. осъществява, от обективна и субективна
страна, състава именно на това престъпление.
От обективна и субективна страна са
налице всички признаци на този престъпен състав.
От обективна страна, на 31.08.2016
г., гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 4, в сградата на О „ПП“ – СДВР, на гише № 30, пред св. Т.С. - системен оператор в О
„ПП“ – СДВР, се е ползвал от неистински официален документ – свидетелство за
управление на моторно превозно средство, с № *******, издадено на 01.12.2015 г.,
за категории „В“, „С“, с валидност до 30.11.2025 г., издадено на името на L.H.M.
(Л.Х.М.), на което е придаден вид, че е издадено от компетентните власти на
Република Кипър, като от подсъдимия за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност и предмет на деянието е свидетелство за управление на
моторно превозно средство.
Безспорно свидетелството за
управление на моторно превозно средство представлява официален документ,
удостоверяващ правоспособност на водач на МПС, поради което правилно и
законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия за
осъществяване на по-тежко наказуемия квалифициран състав на подправката на
официален документ, визиран в ал. 2 на чл. 308 от НК. Доколкото в хода на
производството не е установено участие на подс. М. при съставянето на документа,
но е установено по несъмнен начин, че същият се е ползвал от документа -
представил го е пред св. С., с искане за издаване на СУМПС, правилно съдът е
признал подсъдимия за виновен в осъществяването на субсидиарния състав на
документно престъпление, инкриминиран в чл. 316 от НК.
От субективна страна, подсъдимият е
действал при форма на вината „пряк“ умисъл – съзнавал е, че представеното от
него СУМПС е неистинско, тъй като никога не се е явявал пред компетентните
органи на Р. Кипър във връзка с проверка и удостоверяване на придобитите от
него знания като водач на МПС, от чието име е бил придаден вид, че е издадено
процесното свидетелство, съзнавал е, че инкриминираното СУМПС не е издадено от
съответните оправомощени органи, съзнавал е, също така, че представя същото
пред служител на СДВР, като е целял да използва неистинското СУМПС, което да
послужи за основание за издаване на истинско СУМПС на Р. България. Знанието на
подсъдимия, че не се е явявал пред компетентните органи на Р. Кипър във връзка
с проверка и удостоверяване на придобитите от него знания като водач на МПС и
въпреки това използва неистински официален документ, удостоверяващ този факт,
обективират умисъла му и дават основание да се приеме, че извършеното деяние е
съставомерно, с оглед признаците му от субективна страна.
При правилна правна оценка на
събрания доказателствен материал и на установената по делото фактическа
обстановка, първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанието на
подсъдимия, като е приел, че следва да го определи при условията на чл. 55, ал.
1, т. 2, б. „б” от НК, поради наличието на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, обуславящи приложение на чл. 55 от НК. Като такива, първият съд
е отчел невисоката степен на обществена опасност на конкретното деяние, младата
възраст на подсъдимото лице към датата на деянието, изключително доброто му
процесуално поведение, както и факта, че лицето е родител на малолетно дете на
бебешка възраст, за което следва да се грижи и да го издържа, за да не поставя
в опасност здравето и живота му.
Настоящата инстанция изцяло се
солидаризира с изводите на решаващия първостепенен съд по отношение на
отчетените смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Правилно
първият съд е преценил, че като такива следва да се отчитат младата му възраст
към датата на извършване на инкриминираното деяние, доброто му процесуално
поведение и обстоятелството, че същият полага грижи за малолетното си дете,
родено във фактическото му съжителство със св. Д.. Като смекчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство, настоящата инстанция отчита още и
дадените от него обяснения, които инстанциите по същество в основни линии
кредитират, и с които подсъдимият в значителна степен допринася за изясняване
на обективната истина. Тези обстоятелства действително сочат на невисоката
степен на обществена опасност на подсъдимото лице.
Същевременно, първият съд е
пропуснал да отчете като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство
обремененото му съдебно минало – същият
е осъждан двукратно за престъпно нарушаване на държавната граница –
престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК, което сочи на трайно изградени престъпни
навици и упорито незачитане на установения правов ред в Р. България, в какъвто
смисъл са и доводите, залегнали в протеста.
Въпреки така установеното отегчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство, обаче, настоящата инстанция няма
основание да ревизира изводите на решаващия първоинстанционен съд, че деянието
и личността на извършителя разкриват по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с типичната, визирана в разпоредбата на чл. 316 от НК, както и че и
най-лекото, предвиденото в санкционната част на конкретната наказателно –
правна норма наказание – „лишаване от свобода“ за срок от три месеца (по
аргумент от чл. 39, ал. 1 от НК), се явява несъразмерно тежко спрямо
конкретната степен на обществена опасност на деянието и неговия извършител.
Правилно, при това, първият съд е приел, че са налице предпоставките за индивидуализация
на наказанието, което следва да се наложи на дееца, по реда на чл. 55, ал. 1,
т. 2, б. „б“ от НК.
Приложението на разпоредбата на чл.
55 от НК се обуславя от две кумулативно предвидени в материалния наказателен
закон предпоставки – да са налице изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността на дееца обстоятелства, от една страна, а от друга – и
най-лекото, предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко спрямо
конкретно проявената степен на обществена опасност на деянието и неговия извършител.
Смекчаващите обстоятелства
характеризират деянието като такова със значително по-ниска обществена опасност
в сравнение с тази, която е имал предвид законодателят, предвиждайки
наказанието за съответното престъпление. Тогава неговото налагане и в най-ниския
възможен предел би било едно ненужно репресиране на виновния. Като е отчел това
и следвайки принципа за използване на минимум наказателна принуда в борбата с
престъпността, както и по хуманни съображения, действащият НК урежда специално
тази хипотеза в чл. 55. Цитирана разпоредба се прилага по отношение на всички
видове престъпления — както на визираните в общите състави, така и при
осъществен специален състав. Тя предвижда три възможности за случаите, когато и
най-лекото, предвидено в закона наказание, се окаже несъразмерно тежко като
реакция срещу дадено конкретно престъпление - определяне наказанието под
най-ниския предел, замяна на предвиденото наказание с по-леко по вид или
неналагане от съда на по-лекото наказание, което законът предвижда, наред с наказанието
„лишаване от свобода“.
Основание за използване на
посочените възможности е наличието на изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства, при които е извършено престъплението. Под „изключително
обстоятелство“ следва да се разбира такова, което е оказало много и необичайно
силно въздействие при вземане на решението за извършване на деянието. Съдебната
практика приема, че макар и в закона да е употребено множествено число, за
приложението на чл. 55 от НК е достатъчно и наличието само на едно, изключително
по своя характер, смекчаващо обстоятелство. Многобройни смекчаващи
обстоятелства ще има, когато те са повече от обичайния брой и които също
оказват много силно влияние при вземане на решението за осъществяване на
деянието. Всяко от тях, взето само за себе си, няма изключителен характер, но
именно защото са много като количество, те в съвкупност значително намаляват
обществената опасност на престъплението.
В конкретиката на настоящия случай,
при анализа на всички горепосочени обстоятелства, категорично може да се
направи обоснования извод, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на
подс. М. обстоятелства – посочените по-горе, което и обуславя приложението на
чл. 55 от НК. Налице е и втората, кумулативно изискуема от закона предпоставка
за да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК - най-лекото, предвидено в закона
наказание, се явява несъразмерно тежко за извършеното престъпление.
Предвид изложеното, настоящата
инстанция намира за правилен извода на първия съд, че наказанието, което следва
да се наложи на подсъдимия за извършеното от него престъпление с посочената
по-горе правна квалификация, следва да бъде определено по реда на чл. 55, ал.
1, т. 2, б. „б“ от НК, чрез замяна на предвиденото наказание „лишаване от
свобода“ със специален максимум, с пробация.
Вярно първостепенният съд е
преценил, че полагащото се на подсъдимия наказание „пробация“ следва да се
определи при лек превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, като за
постигане целите на този вид наказание е достатъчно по отношение на подсъдимия
да бъдат определени за изтърпяване първите две задължителни пробационни мерки по
чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, а именно „задължителна регистрация по
настоящ адрес“ и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“.
Въззивният съд няма основание да ревизира и този извод.
Предвид така установеното отегчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство, обаче, настоящият съдебен състав
намира, че продължителността на изтърпяване на посочените пробационни мерки
следва да бъде увеличена за срок от една година и осем месеца, за всяка една от
тях. СГС намира, че няма пречка да упражни правомощието си в този смисъл,
произтичащо от разпоредбата на чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК, поради наличието на
съответен протест.
Иначе правилно първият съд е
определил периодичност на изпълнение на пробационната мярка „задължителна
регистрация по настоящ адрес“ два пъти седмично.
Така определеното наказание въззивната
инстанция преценява като справедливо и съответно на обществената опасност на
конкретните деяние и деец, отговарящо в най-пълна степен на изискванията на
наказателната репресия и на принципите на българското наказателно
законодателство, както и притежаващо потенциала за изпълнение на визираните в
чл. 36 от НК цели на генералната и на специална превенция. Същевременно,
определянето му в рамките, посочени в закона, не се явява несъразмерно тежко и
се явява достатъчно за осигуряване поправянето и превъзпитанието на подсъдимия
и оказване на предупредително въздействие върху него и върху останалите членове
на обществото.
Настоящата инстанция споделя и
изводите на решаващия първоинстанционен съд, че са налице предпоставките,
визирани в разпоредбата на чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за приспадане от
изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание „пробация“ на времето, през
което е бил задържан по реда на ЗМВР, а именно на 03.11.2106 г.
По отношение на присъдата в частта ѝ, в която
подсъдимото лице е осъдено да заплати направените по делото разноски, то същата
е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. С оглед изхода на
делото, правилно подсъдимият е осъден, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да
заплати сторените в хода на досъдебното производство разноски, в размер на 113.92
лева, в полза на МВР, както и сторените в хода на съдебното производство по делото
разноски, в размер на 90 лева, в полза на СРС. Същите са вярно изчислени по
размер. Правилно СРС е осъдил подс. М. да заплати, на основание чл. 190, ал. 2
от НПК, сумата от 5 лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист, в случаите на липса на доброволно изпълнение на присъдените
разноски.
При
извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира
наличието на други основания, налагащи нейното изменение или отмяна, поради
което и с оглед изложените съображения същата следва да бъде изменена, в
указаната по-горе част, а в останалата ѝ част – потвърдена.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 334, т. 3 и т. 6, вр. чл. 337, ал. 2, т. 1 и чл. 338 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
присъда от 13.07.2018 г. по НОХД № 6167/2017 г. на СРС - НО, 19-ти състав,
като УВЕЛИЧАВА продължителността на наказанието „пробация“, наложено
на Л.Х.М. (L.H.M.), ЕГН **********, изразяващо се в първите две, задължителни
пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, а именно „задължителна
регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни периодични срещи с пробационен
служител“, до размер от ЕДНА
ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА за всяка една от тях.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.