Мотиви към присъда, постановена по н.о.х.д. № 2129/2015г.
по описа на СГС, НО, 17-ти състав.
Обвинението е
повдигнато против Р.В.М.-А. за това, че в периода 01.08.2014г.- 09.09.2014г.,
в гр. С., в сградата на СО-район „Л.”, находяща се на
адрес: гр. С., бул. „***** ********, в качеството си на длъжностно лице - еколог в
отдел „ОКСЕ” към СО- район „Л.”, приела от М.Б.Н. дар, който поискала на
31.07.2014г. и който не й се следва- сумата общо в размер на 1600 (хиляда и шетстотин) лева, а именно: на 01.08.2014г. приела от М.Б.Н.
чрез Д.Б.П. сума в размер на 500 (петстотин) лева и на 09.09.2014г.
приела от М.Б.Н. сума в размер на 1100 (хиляда и сто) лева, за да извърши
действие по служба- да издаде акт № 004 ЕК от 01.08.2014г. за установяване на
административно нарушение по чл. 44, ал. 1 и чл. 46, ал. 4 от Наредбата за
изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община, във
връзка с констатирано премахване на 15 броя дървета без издадено надлежно
разрешение в притежавания от него недвижим имот, находящ
се в гр. С., СО- район „Л.”- УПИ XIV- 1090, кв. 37, м. „В.”- ВЕЦ „С.”, като
деянието е извършено чрез изнудване, посредством злоупотреба със служебното
положение- заявила на М.Б.Н.- лично и чрез Д.Б.П., че няма да му бъде издадено
разрешение за премахване на растителност в имота му и няма да може да започне
строителство в същия, докато не се състави акт за установяване на
административно нарушение във връзка с констатираното премахване на 15 броя
дървета без издадено надлежно разрешение - престъпление по чл.302, т.2, вр.
чл. 301, ал.1 от НК.
В съдебно
заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението против подсъдимата. Пледира за наказание при условията на чл.66 от НК,
като бъде взета предвид обществената опасност на подсъдимата, налагане на
кумулативно предвиденото в закона наказание „глоба“, както и за налагане на
наказание „лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност”
по чл.37, ал.1, т.6 от НК.
Защитата се
съгласява със становището на прокурора по отношение
на обвинението и вида на наказанието, което следва да се наложи. В допълнение
иска кумулативно предвиденото наказание „глоба” без специален
минимум да се наложи в размер на предадената от Н. сума.
Съдът, като взе предвид, че в
съдебното производство е приложена процедурата за съкратено съдебно следствие в
производството пред първа инстанция по чл.371, т.2 от НПК, след като на
основание чл.372, ал.4 от НПК установи, че
направеното самопризнание се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателствата, като с нарочно
определение обяви, че ще го
ползва при постановяване на присъдата, и като взе предвид доводите и
възраженията на страните, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимата
Р.В.М.- А. с ЕГН ********** е
родена на ***г***, българка, с българско гражданство, неосъждана, с адрес: гр. С.,
ж.к. „***************, ап. ***.
На 06.08.1998г. между кмета на
район „Л.” към Столична община /СО/ и подс. Р.В.М.-А.
бил сключен трудов договор, съгласно който последната била назначена на длъжност
„инспектор по чистотата” в район „Л.”.
На 01.06.2012г., между кмета на район „Л.”
към СО и подс. Р.В.М.-А. било сключено допълнително
споразумение към трудовия договор с № РД-15-156/18.06.2012г„ по силата на което
последната била назначена на длъжност „младши експерт-еколог в отдел „ОКСЕ”
/’’Образование, култура, спорт и екология”/. Във връзка с назначаването на тази
длъжност, подсъдимата била запозната срещу подпис с длъжностна характеристика,
изготвена от главния инженер на района на 21.06.2008г., утвърдена от секретаря
на район „Л.”. Съгласно същата длъжността включвала участие в подготовката и
изготвянето на документи, становища, решения, свързани с осъществяване на
дейностите на съответния отдел и подпомагане вземането на решения на по-
високите административни нива чрез изготвянето на анализи, становища, мнения и
препоръки.
С Наредба за изграждане, поддържане и
опазване на зелената система на Столична община на Столичен общински съвет
(приета с Решение № 950 по Протокол № 120 от 11.10.2007г. като Наредба за
изграждане и опазване на зелената система на територията на Столичната община,
заглавието изменено с Решение № 135 по Протокол № 8 от 13.03.2008г.)
/Наредбата/, се уреждали обществените отношения, свързани с планирането,
изграждането, устойчивото поддържане, опазване и развитие на зелената система
на СО, независимо от формите на собственост (чл.1, ал.1 от Наредбата), органите за
управлението на зелената система (чл.2,
ал.1 от Наредбата) и функциите на структурни
звена от столичната общинска и районна администрация по отношение на
изграждането, поддържането и опазването на зелената система на СО (чл.2, ал.2 от Наредбата).
Съгласно чл.2, ал.1 от Наредбата, органите за
управление на зелената система са СОС, кмета на СО и кметовете на райони.
Когато в имот има налична дървесна
растителност, всички инвестиционни проекти за строителство в същия, се
придружавали от заснемане и експертно становище (чл.24, ал.2 от Наредбата).
В раздел III от глава V- „Опазване на зелената система” на
Наредбата са уредени реда и условията при които се допуска премахване на
растителност на територията на СО.
Съгласно чл.44, ал.1 от Наредбата отсичането
или изкореняване на дълготрайни дървета и храсти, на територията на СО било
забранено, независимо от собствеността им. Изключение от тази забрана се
допускало само при три случая, един от които бил наличие на изсъхнали и болни
дървета, издънкова и самонастанена
растителност, особено в основи на сгради и съоръжения, както и дървета,
застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на движението, сградите,
съоръженията и инженерната инфраструктура (чл.44, ал.2, т.1 от Наредбата).
Съгласно чл.45, ал.1 от Наредбата, писмено
разрешение за премахване на дървесна и храстова растителност се издавало от
Кмета на СО или оправомощено от него длъжностно лице,
въз основа на експертно становище. Писменото разрешение се издавало по
заявление (молба), подадена до кмета на района, на чиято територия се намирала
растителността, от собственика на имота или упълномощено от него лице (чл.49,
ал.1 и ал.3 от Наредбата). Към заявлението се прилагали копия от документ за
собственост, одобрен инвестиционен проект или други документи (чл.49, ал.4 от
Наредбата).
При констатиране на липса на основание за
издаване на разрешение за премахване на растителност, съответният орган
отказвал издаването на разрешението, (чл.50, ал.1 от Наредбата).
Съгласно чл.53, ал.1 от Наредбата,
нарушенията по същата се констатирали с акт за установяване на административно
нарушение, съставен от съответните специализирани служби по озеленяване към
районните администрации. Въз основа на акта за установяване на административно
нарушение кметът на СО или упълномощено от него лице издавало наказателно
постановление (чл.53, ал.3 от Наредбата). Предвиденото в чл.54, ал.1 от
Наредбата наказание за лице, което разпореди или отсече, изкорени, унищожи или
увреди дълготрайна растителност, зелена площ, паркова територия и други без
писмено разрешение на компетентния орган било глоба в размер от 1000 до 5000 лева.
Със заповед № РД-09-2774 от 10.12.2007г. на
Кмета на СО, на основание чл.4, ал.3, чл.45, ал.1, чл.51, чл.53, ал.3 от
Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична
община, било наредено, кметовете на райони да издават разрешения за премахване
на растителност в имоти, собственост на физически и юридически лица, въз основа
на експертно становище, съгласно Глава V, Раздел III от Наредбата, както и да
издават наказателни постановления по реда на Глава VI от Наредбата, въз основа
на актове за установяване на административни нарушения, констатирани на
територията на съответния район.
Със заповед № РД-09-250 от 16.11.2012г. на
кмета на район „Л.”, подсъдимата Р.В.М.-А. - „младши експерт - еколог в отдел
„ОКСЕ” към района, била определена да съставя актове за установяване на
административни нарушения по Наредбата.
В качеството й на длъжностно лице, на
длъжност „еколог”, в правомощията на подс. Р.В.М.-А.
било и изготвянето на експертните становища във връзка с издаването на
разрешения за премахване на растителност в имоти, собственост на физически и
юридически лица.
На 28.07.2014г. свидетелят М.Б.Н., като
собственик на недвижим имот: поземлен имот, находящ
се в гр. С., район „Л.”, ул. „***************, УПИ 1090, в кв. 37, м. „В. ВЕЦ-С.”
по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 188, том II,
per. № 5077, н.д. №
351/2013г. по съответния регистър на нотариус Стилиян Тютюнджиев,
per. № 065 на Нотариалната
камара с район на действие Софийски районен съд, подал до кмета на район „Л.”
към СО заявление за издаване на разрешение за отсичане на 2 броя дървета, находящи се в имота му, поради опасност от падане на
едното, а другото попадало в зоната на бъдещата сграда съгласно одобрен
предварителен проект.
Във връзка с необходимостта от проверка и
изготвянето на експертно становище по подаденото заявление, на 30.07.2014г., подс. Р.В.М.-А., св. Д.М.Т. - главен инженер, към отдел
„Инженерна инфраструктура и контрол по строителството” към СО-район „Л.” и св. Ж.З.Г.
- главен експерт към същия отдел, отишли да извършат проверка на място. Тъй
като не можали да намерят имота, подс. Р.М.-А. се
свързала по телефона посочен в заявлението със св.Н., който ги ориентирал къде
се намира имота. След като стигнали до него, подс. Р.В.М.-А.,
св. Д.М.Т. и св. Ж.З.Г. установили, че това е същия имот в който през месец
декември 2013г. били установили извършена сеч на дървета и храсти, без надлежно
разрешително по реда на Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на
зелената система на СО, за което подс. Р.М.-А. била
съставила констативен протокол № 043 ЕК от 02.12.2013г., подписан и от
свидетелите Т. и Г.. До 30.07.2014г. акт за установеното административно
нарушение не бил съставен, тъй като не бил установен собственика на имота.
Междувременно, след провеждане на разговора с
подс. Р.М.-А., св. Н. се свързал със св. Д.Б.П.,
който бил упълномощен от него да подава заявления и документи във връзка с
издаването на разрешително за строеж в имота, уведомил го, че в имота има
проверка от служители на район „Л.” и трябва да отиде при тях. При пристигането
на св. Д.П. в имота, подс. Р.М.-А. и св. Т. му
обяснили, че докато не бъде намерен извършителя на незаконната сеч, не се
състави акт за установеното административно нарушение и не си плати глобата,
няма да дадат разрешение за премахване на дърветата и няма да могат да получат
документите във връзка с разрешението за строеж. Обяснили още какви са
размерите на глобите по Наредбата, а именно, че за физическо лице глобата е от
1000 до 5000 лева, а за едноличен търговец и за юридическо лице- от 1000 до
50000 лева, и ако искат да отидат на следващия ден в район „Л.” в приемното
време, за да обсъдят възможностите за разрешаване на проблема, защото еколожката - подс. Р.М.-А.
излизала в отпуска от следващата седмица и ще се върне на работа чак септември
месец. По телефона на св. Д.П., подс. Р.М.-А.
разговаряла и със св. М.Н., на когото обяснила същите неща, които тя и св. Т.
преди това били обяснили на св. Д.П.. Св. Н. обяснил, че е закупил имота преди
по-малко от година и в същия не е имало други дървета, а е бил използван за
депо за земни маси. Уговорили се на другия ден, тъй като той ще бъде в
Република Гърция, да изпрати негов представител в район „Л.” с документи в
подкрепа на твърденията му.
На 31.07.2014г„ св. М.П.П.,
който отговарял за строителния надзор по проекта за строителство в имота на св.
Н. се срещнал със св. Т.. Св М.П. представил снимки
на имота от „Гугьл стрийт
вю” от предходни години, а св. Т. му показал снимките, които били направени при
извършване на проверката през месец декември 2013г.. Коментирали снимките,
доколко същите доказват дали М.Н. е извършил или не е извършил сечта в имота,
след което се уговорили да бъде проведена среща и с подс.
Р.М.-А. същия ден, за което св. Т. уведомил и подс. Р.М.-А..
На така уговорената среща, св. Н. изпратил
св. Д.П.. По време на срещата подс. Р.М.-А. отново
обяснила, че ако не се състави съответния акт за установената незаконна сеч,
няма да бъдат издадени никакви разрешения за осъществяване на дейности в имота.
В подкрепа на това, показала на св. Д.П. писмо от името на кмета на район „Л.”,
без подпис на същия и без печат на района, в което пишело, че няма да се издаде
разрешение докато не бъде установен извършителя на незаконната сеч в имота и му
показала съставения констативен протокол № 043 ЕК от 02.12.2013г.. Подс. Р.М.-А. провела и разговори по телефон със св. М.Н.,
в които му обяснила същите неща и предложила като разрешение на проблема, че
може да им напише акт за установяване на административното нарушение, като
глобата по същия може да уреди да бъде в минималния размер предвиден в
Наредбата - 1000 лева. За това обаче поискала да й дадат 1500 лева, най-късно
на следващия ден. Тъй като не бил в България и нямало как да уведоми органите
на МВР, св. Н. преценил, че св. Д.П. може да даде на подс.
Р.М.-А. 500 лева, като и каже, че остатъкът ще й бъде даден след като Н. се
върне от чужбина, като по този начин ще имат време да уведомят органите на МВР
за искания подкуп.
На следващия ден - 01.08.2014г., в изпълнение
на взетото от св. Н. решение, св. Д.П. се срещнал с подс.
Р.М.-А. *** към СО, обяснил й, че е успял да намери само 500 лева, но като се
върне от чужбина св. Н. ще получи остатъка. Тя се съгласила, като го
предупредила, че ако я излъжат за тях ще стане лошо - „ще им разкатае
фамилията”, след което се качили в кабинета й. Там съставила на св. Д.П., в
качеството му на технически ръководител към „Б.” ЕООД (чийто собственик и
управител бил св. М.Н.) акт за установяване на административно нарушение № 004
ЕК с дата 01.08.2014г., за това, че допуснал премахване на 15 броя дървета в
имота, собственост на св. Н., без издадено надлежно разрешение, което
съставлява нарушение на чл.44, ал.1 и чл.46, ал.4 от Наредба за изграждане,
поддържане и опазване на зелената система на Столична община, който бил
подписан от подсъдимата, от св. Д.П., св. Ж.Г., чието работно място било в същия
кабинет, в който било и работното място на подс. Р.М.-А.,
а в последствие и от св. Т... Подс. Р.М.-А. връчила
екземпляр от подписания акта на св. Д.П., към който било прикрепено и копие от
констативния протокол от 02.12.2013г. и го изпратила, като на стълбищната площадка отворила една папка, която носела и му
кимнала, а св. Д. П. сложил 500-те лева в нея.
Съгласно създадената в район „Л.” към СО
практика, номерът на акта за установяване на административно нарушение се давал
от служителя, който го е съставил и се завеждал деловодно едва при предаването
му на юристите на района за образуване на административно- наказателна преписка
и изготвянето на наказателно постановление.
На 04.08.2014г„ в район „Л.” на СО деловодно
било обработено писмо, подписано от заместник кмета на района, адресирано до
св. М.Н., във връзка с подаденото от него на 28.07.2014г. заявление за издаване
на разрешение за премахване на растителност, с което го уведомявали, че
разглеждането на заявлението и издаването на писменото разрешение за премахване
на растителността в неговия имот, ще бъде издадено, след установяване на
извършителя на реализираната сеч на 02.12.2013г. в имота, за която има изготвен
констативен протокол № 043 ЕК и снимков материал. Писмото било изпратено до
адресата на 06.08.2014г. по пощата с обикновено писмо.
На 05.08.2014г„ в район „Л.” на СО деловодно
било обработено разрешение № 048 ЕК от 01.08.2014г. подписано от заместник
кмета на района, адресирано до св. М.Н., във връзка с подаденото от него на
28.07.2014г. заявление, с което на основание чл.44, ал.2, т.1 и чл.45 от
Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична
община и експертна оценка на засегнатата растителност, се разрешавало
премахването на 1 брой лъжекипарис лавзанов и запазване на 1 брой бял бор, попадащи в имота
собственост на М.Н..
Към разрешението била
приложена експертна оценка, изготвена от подс. Р.М.-А.,
в качеството й на еколог на район „Л.”. В същата било посочено, че е
установено, че в имота ще се изгражда жилищна сграда с гаражи, като лъжекипариса попада в обхвата на строителната площадка и не
може да бъде запазен, а бора се намира в непосредствена близост до западната
регулационна линия и може да бъде запазен. Относно състоянието на дървесните
видове е посочено, че същите са задоволително фотосанитарно
състояние. В заключение в експертната оценка е посочено, че на основание чл.44,
ал.2, т.1 от Наредбата, се предлага да бъде премахнат 1 брой лъжекипарис лавзанов, а 1 брой
бял бор да бъде запазен, въпреки, че липсва констатация някой от растителните
видове да е изсъхнал или болен, да е издънкова или самонастанена расителност в
основите на сграда или съоръжение или да застрашава сигурността на гражданите,
безопасността на движението, сградите, съоръженията и инженерната
инфраструктура.
На 12.08.2014г„ след завръщането си в гр. С.,
св. М.Н., подал сигнал до ДА „НС” относно незаконосъобразните действия на подс. Р.М.-А. и искания от същата подкуп, като моли да му
бъде оказано съдействие да бъде установено по предвидения в закона ред
получаването на остатъка от поисканата сума. От ДА „НС” сигналът бил изпратен
до главния секретар на МВР по компетентност, след което от МВР бил изпратен по
компетентност на СДВР, където била започната проверка на изложеното в сигнала.
В хода на проверката, във връзка с необходимостта от разкриване и документиране
на престъпното деяние, по искане на директора на СДВР, с разрешение на СГС са
приложени СРС по чл.5, чл.6, чл.7, чл.8 и чл.9 от ЗСРС, във вр.
с чл.12, ал.2 от ЗСРС по отношение на св. М.Б.Н. и по чл.5, чл.6 чл.7, чл.8 и
чл.9 от ЗСРС по отношение на подс. Р.М.-А..
От страна на св. М.Б.Н. били предоставени 10
броя банкноти, всяка от които с номинал от 100 лева, или банкноти на обща
стойност 1000 лева, които на основание искането за използване на CPC с per. № RB202329-001-08/СРС-2354 от
28.08.2014г. по описа на СДВР и разрешение с per. № 14-2429 от 28.08.2014г. по описа на СГС са
били подробно описани и белязани със специално химическо вещество от служители
на ДА”ТО”, а от използваното специално химическо вещество е била оставена
сравнителна проба, за което е бил съставен протокол per. № RB202010-001-05/5-10179 от 02.09.2014г. на ДА”ТО”.
На 09.09.2014г.,
около 10.00 часа, св. М.Н. посетил подс. Р.М.-А. в
ползвания от нея кабинет в сградата на район „Л.” към СО. В проведения с него
разговор, подс. Р.М.-А. потвърдила, че е поискала във
връзка с действията си да й дадат 1500 лева, че е получила чрез Д.П. 500 лева
от тях, че актът е още при нея и може и да не го даде на юристите във връзка с
изготвянето на наказателно постановление, а същият ще остане само като документ
при нея. Св. Н. извадил от джоба си една пачка банкноти с номинал по 100 лева и
дал от тях на подс. Р.М.-А. 11 банкноти, сред които
били и 10-те банкноти белязани от служителите на ДА „ТО”. Подс.
Р.М.-А. взела банкнотите и ги прибрала в чантата си, която стояла на секцията в
близост до нея. След получаването на парите подсъдимата дала съвет на св. Н.
какво да направи, за да получи разрешение за премахване и на находящия се в имота му бор, за който не било дадено
разрешение за премахване с решението от 01.08.2014г.: да започнат да копаят в
единия край на имота и да я сигнализират по телефона, че дървото се е наклонило
и ще падне върху тях, тя ще отиде веднага на място, на обекта и ще им даде
предписание да премахнат растителността. След приключване на разговора, св. Н.
напуснал кабинета на подс. Р.М.-А..
Непосредствено след излизането на св. Н. от
кабинета, служителите на СДВР влезли при подсъдимата и извършили претърсване на
кабинета й, при което в дамска чанта, намерена поставена на секция в близост до
бюрото, във вътрешен джоб били намерени, прегънати на две маркираните по реда
на ЗСРС банкноти, а от рафта на масичка до бюрото срещу вратата, на която имало
поставен монитор и клавиатура, в купчина от папки била намерена папка с надпис
„Предложения, констативни протоколи, актове за 2014г.” били намерени и иззети
оригинал на Акт за установяване на административно нарушение № 004 ЕК с дата
01.08.2014г„ заверено копие на пълномощно от името на М.Б.Н., оригинал на
констативен протокол № 043 ЕК с дата 02.12.2013г. и лист, формат А4 със 4 броя
снимки на него.
На 09.09.2014г. е
извършено и освидетелстване на подс. Р.М.-А., в
резултат на което са иззети натривки от двете й ръце, предвид предварително
белязаните по реда на ЗСРС парични знаци, и контролна проба от разтворителя.
Назначена и изготвена е
химическа експертиза - протокол за извършена експертиза № 14/ ФЗХ-365 от 11.11.2014г., с обекти: сравнителната проба, оставена за
сравнение и идентификация при извършване на белязването
на банкнотите от служителите на ДА „ТО”; банкнотите и дамската чанта, иззети
при извършеното на 09.09.2014г. претърсване в
кабинета, ползван от подс. Р.М.-А. и иззетите от
ръцете й обтривки и контролна проба при извършеното
на същата дата освидетелстване на обвиняемата, по която вещите лица са дали
заключение, че по предоставените за изследване обтривки,
банкноти и вътрешността на джоб от вътрешната страна на дамската чанта, са
установили наличие на флуоресциращо вещество, идентично по химичен състав с веществото
от сравнителната проба, използвана за белязване, а по
контролната проба не са установили наличие на такова вещество.
В качеството й на служител на район „Л.” към
Столична община, изпълняваща длъжността „еколог”, изцяло в правомощията на подс. Р.М.-А. било извършването на проверки по подадени
заявления за издаване на писмени разрешения за премахване на растителност,
изготвянето на експертни становища/ оценки въз основа на които се издавали
писмените разрешения за премахване или се отказвало издаването на такова, както
и съставянето на актове за установяване на незаконна сеч в имотите. За да се
извършва строителство в даден имот в който има налична дървесна растителност
също се изисквало, инвестиционните проекти да бъдат придружени с експертно
становище (чл.24, ал.2 от Наредбата) и само по одобрен инвестиционен проект,
съобразен със становището и предписанието на специализираната служба по
озеленяване към съответния район, се разрешавало премахването й (чл.27 от
Наредбата).
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената в обвинителния акт и приета за установена
от състава на съда съобразно чл.373, ал.3 от НПК фактическа обстановка се
установява от направеното самопризнание на подсъдимата по чл.371, т.2 от НПК и
от доказателствата, събрани на досъдебното производство, за които съдът
установи, че подкрепят направеното самопризнание, с оглед на което съдът не намери
за необходимо да ги обсъжда
поотделно и в съвкупност, с изключение на изложените възражения в
съдебно заседание, проведено на 17.09.2015г. от защитата, а именно, че по
делото освен направените самопризнания от страна на подсъдимата няма
доказателства по пункт първи от обвинението, че е предадена и получена сумата
от 500 /петстотин/ лева, а също така по отношение на фактическата обстановка, че няма да бъде
издаден акт и ще бъде възпрепятстван пострадалия от по-нататъшни действия
в неговия имот, се твърди, че отново не кореспондира на истината, защото актът е
налице.
Не може да
бъде възприета тезата на защитата, че
от доказателствата по делото не
е било установено получаването на паричните средства в размер
на 500 лева. Действително
съгласно Решение №
86/1990 г., ВС, ІІ НО, съдът
е приел, че получаването на подкупа е свързано с фактическото му взимане, респективно с упражнена фактическа власт върху предмета
на престъплението, но този съд
прие, че в конкретният случай това е сторено. Отново от показанията
на свидетеля Д.П.
(който е предоставил сумата от 500
лева), при предаването им стълбищната площадка на СО-район „Л.“.
Подсъдимата
М.-А.. е отказала да вземе паричните
средства, като
е възпряла П. и с жест му е указала, чрез
кимване да ги
постави в разтворена от нея папка.
В случая действително
тя не
е упражнила непосредствена фактическа
власт върху паричните купюри, но е знаела, че й се предоставят и е указала къде да бъдат оставени.
Няма съмнение, че средствата
- предмет на престъплението са напуснали патримониума на свидетеля и са преминали в този на подсъдимата, респективно
тя ги
е получила
по смисъла на чл.301 от НК.
В тази връзка
трябва да се отчете и това,
че подсъдимата
е възприела парите и макар
и с жестове се е разпоредила
те да бъдат
оставени на точно определено място, което може
да бъде преценено
като осъществяване на състава на
престъплението от обективна страна.
По отношение на искането и получаването
на паричната облага трябва да
се отбележи и това, че е обяснимо
и естествено при осъществяването на престъпленията по чл.301 и сл. НК да се действа
конспиративно, с желание да се прикрие
извършването на престъплението и да се затрудни разкриването
му. Ето защо е нормално
извършителят му да не иска
словно и открито подкупа и да се
стреми да няма непосредствен контакт с паричните средства при получаването
им. Това обяснява обстоятелството,
че подсъдимата
е поискала
средствата с жест и е отказала да получи парите
на ръка, а приканила
свидетеля П. да ги постави в разтворена от нея папка.
Не може да
бъде споделена и тезата на защитата,
че по делото
липсват доказателства за естеството на
действието по служба, което подсъдимата
е приела да не извърши. Напротив и в обстоятелствената част на обвинителния акт и в диспозитива му е отразено това,
че паричната облага е поискана да не бъде
съставен акт за установяване на административно нарушение в
реален размер, съгласно предвидената горна граница от 50 000 лева.
В случая съставомерен
е бил отказа да бъде съставен
акт за установяване
на административно нарушение в
реален размер (в нарушение на
служебните задължения и компетентност на подсъдимата),
като именно неизвършването на това действие е било в основата на поискания подкуп.
Няма как да бъде
споделено виждането, че е налице непълнота
или неяснота по отношение на
елементите на престъплението, респективно, че обвинителната конструкция е съставена в нарушение на материалния
закон. Няма съмнение, че фактът на евентуално
извършване на административно нарушение от подсъдимата не е от значение и не
е обстоятелство, относимо към изхода на
делото.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
При
така установената фактическа обстановка съдът прие от правна страна, че
подсъдимата Р.М.-А. с
действията си от обективна и субективна страна е осъществила състава на престъпление
по чл.302, т.2, вр.чл.301, ал.1 от НК.
От
обективна страна с действията си подс. Р.М.- А., възползвайки се от посочените по-горе правомощия, които имала в
качеството си на длъжностно лице по
смисъла на чл.93, т.1, б.”а” НК, служба в държавно учреждение - еколог в отдел „ОКСЕ” към СО-район „Л.”, принудила Н. да й даде
неследващ й се дар, за да издаде акт за установяване на административно
нарушение относно незаконната сеч, констатирана в имота, собственост на св. М.Н.,
без който акт последният нямало да получи разрешение за премахване на
растителността в имота, респективно нямало да може да започне строителство в
същия.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимата М.-А. е
съзнавала общественоопасния характер на деянието,
предвиждала е настъпването на общественоопасните
последици и е искала те да настъпят. М.-А. е съзнавала, че иска и получава
облага в пари, която не й се следва, за да
не осъществи определено действие по служба, както и че извършва
същото чрез изнудване, посредством злоупотреба със
служебното положение.
Като
причина за извършване на престъплението съдът прецени незачитането на
установения в страната правов ред и стремежа за облагодетелстване по
неправомерен начин.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне и индивидуализация
на наказанието на подсъдимата М.-А. съдът не отчете отегчаващи отговорността
обстоятелства, а като смекчаващи отчете чистото съдебно минало, добрите характеристични
данни и направеното самопризнание.
На
основание чл.373, ал.2 от НПК съдът определи вида и размера на наказанието при
условията на чл.58а от НК.
Като взе предвид, че за
престъплението по чл.302, т.2, вр.чл.301, ал.1 от НК е предвиден минимален размер на наказанието
„лишаване от свобода”, съдът наложи на подсъдимата наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, чието изпълнение Съдът прецени, че за постигане
целите на наказанието - за поправяне и превъзпитание на подсъдимата, не е необходимо наложеното наказание да бъде търпяно
ефективно и на основание чл.66, ал.1 от НК следва
се отложи за изпитателен срок от 4 /четири/ години.
При определяне на наложените наказания
съдът взе предвид както посочените
по-горе смекчаващи отговорността на подсъдимата
обстоятелства, така и сравнително
високата степен на обществена опасност на престъплението подкуп, което сериозно
засяга доверието на гражданите във функционирането
на органите да държавно управление.
С оглед обществената опасност на
деянието и дееца съдът не намери за необходимо да приложи разпоредбата на
чл.55, ал.3 от НК и да не наложи глобата, която в случая на чл.302, т.2 от НК
се явява по-лекото, кумулативно предвидено в закона наказание, наред с
„лишаването от свобода”. Разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК представлява една
процесуална възможност на съда, а не и негово задължение при постановяване на
присъдата. Съставът на съда има законоустановеното право въз основа на
събраните по делото доказателства да прецени дали ще наложи кумулативно
предвиденото наказание „глоба” и, ако реши да го наложи, той има правото да
индивидуализира наказанието в посочените в Специалната част на НК граници.
На основание чл.301, ал.2 от НК
съдът наложи на подсъдимата М.-А. и кумулативно предвиденото наказание „глоба”.
В цитираната разпоредба е предвиден размер на това наказание до 20 000 лева.
Съдът като взе предвид данните за
имотното състояние на подсъдимата, както и останалите обстоятелства, имащи
отношение към индивидуализация на
наказанието, определи под средния размер на глобата, а именно 1600 лева.
На основание чл.301, ал.4 от НК съдът лиши подсъдимата от правото по чл.37, ал.1, т.6 от НК да заема длъжност
в държавна или обществена организация за срок от четири години.
Мотив на съда за налагане на това наказание е фактът, че заемането на такава
длъжност е несъвместимо с вида и характера на извършеното от М.-А. престъпление.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
Съдът, на основание чл.189, ал.3
от НПК осъди подсъдимата Вичева да
заплати направените по делото разноски в размер на 202,72 лева,
както и 5 лева за служебно издаден изпълнителен лист, платими по сметка
на СГС.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: