Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, …………...2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЖ, в закрито заседание на 23.04.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Владимир Вълков
Радостина Данаилова
като разгледа докладваното от съдия Вълков гр.д. № 2702 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.
Предмет на разглеждане е жалба от Т.Г.Д. срещу разпореждане от 14.12.2018 г., по изпълнително дело № 20179190401313, с което е отказано спиране на изпълнителното производство. В жалбата се сочи, че А.Д.е изпаднал в тежко психическо състояние, довело до невъзможност да извършва самостоятелно каквито и да е правни действия, включително съдопроизводствени. Позовавайки се на съдебна практика застъпва теза, че състоянието на недееспособност е обективно и не се нуждае от установяването му със съдебно решение. Иска се отказът да бъде отменен, а производството – спряно.
В отговор по частната жалба от името на взискателите „А.ГТМ“ ЕАД и К.Б.Д.е застъпена теза, че доколкото основание за учредяване на попечителство или настойничество е едва поставяне на лицето под запрещение, едва влязъл в сила съдебен акт с това съдържание е основание за спиране на изпълнителното производство. Сочи се А.и Д.да е упълномощил адвокати, които да го представляват в изпълнителното производство. Застъпена е теза, че с оглед фазата, на която се намира изпълнителното производство – висяща процедура по публична продан поради постъпила жалба срещу постановлението за възлагане, нормата на чл. 432 ал. 1 т. 3 ГПК не допуска спиране. Въведен е довод, че дори да е налице основание за спиране спрямо А.Д., липсва основание за това спрямо Т.Д.
В мотивите си частен съдебен изпълнител С.А.счита жалбата за неоснователна. Застъпва теза, че основание за спиране на изпълнителното производство е поставянето на длъжника под запрещение, предполагащо влязъл в сила съдебен акт. Твърди в рамките на осъществен опис на недвижимия имот да е контактувала с длъжника Д.като не е установила неадекватно поведение, нито е била сезирана за твърдяния проблем.
По
допустимостта на жалбата
Жалбоподателката твърди да е длъжник в изпълнително производство и касае предвиден от закона като подлежат на обжалване акт – отказ изпълнението да бъде спряно. Следващата се държавна такса е внесена, поради което жалбата, касаеща отказа производството да бъде спрямо жалбоподателката е допустима.
Нормата на чл. 2 ГПК утвърждава съдебното производство като средство за защита на лични и имуществени права. Съгласно чл. 26 ал. 2 ГПК освен в предвидените от закона случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съда. Това ще рече, че процесуалната легитимация – възможността конкретен спор да бъде отнесен до съд, произтича от засегнати права на търсещия защита.
Дееспособността е лично качество. Липсата му препятства личността да извършва правни действия в това число и да участва ефективно в регламентирано производство от процесуалния закон. Нормата на чл. 28 ГПК в рамките на регламентираните от кодекса производства утвърждава като меродавен терминът процесуална дееспособност. Жалбоподателката основава довода си за незаконосъобразност на обжалвания акт на обстоятелства, относими към възможността трето на настоящото производство лице да участва ефективно в изпълнителното производство. Следователно, търсената защита касае права, които не принадлежат на жалбоподателката. Законът не регламентира възможност за предявяване на чужди права като пряко ангажира органа, осъществяващ ръководството на съответното производство, да обезпечи пълноценното участие на страните, без да легитимира други лица на собствено основание да търсят защита при твърдение за недееспособност на страна в изпълнителното производство. Това определя предявената
По
същество на жалбата за спиране на изпълнението спрямо Т.Д.
Законът допуска временно ограничаване на изпълнителните действия, дължими по силата на издаден изпълнителен лист при наличие на изрично предписани от закон обстоятелства – чл. 432 ал. 1 ГПК. Като орган, призван да ръководи изпълнителното производство, съдебният изпълнител дължи да следи служебно за наличието им и при еднозначното им установяване – да преустанови изпълнителните действия до отпадане на основанието за спиране.
От данните по делото не се установяват, а и в жалбата не се навеждат обстоятелства, относими към правната сфера на жалбоподателката, поради което и няма основание за спиране на изпълнителното производство спрямо нея.
Мотивиран от изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Т.Г.Д. срещу разпореждане от 14.12.2018 г., с което е отказано спиране на изпълнителното производство спрямо нея.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Т.Г.Д. срещу разпореждане от 14.12.2018 г., с което е отказано спиране на изпълнителното производство поради недееспособност на А.Д..
Решението не подлежи на обжалване освен в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от съобщаването му.
На основание чл. 7 ГПК препис от настоящото да бъде връчен на жалбоподателката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:, ЧЛЕНОВЕ: