РЕШЕНИЕ

 

Номер    1750                        Година  2019                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                            VІІІ граждански състав

 

На 09.05                                                                                        Година 2019

 

В публично заседание на 10.04.2019 г. в следния състав:

 

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: РОСИЦА МАРДЖЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер 11596 по описа за   2018         година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Обективно съединени искове с правно основание чл.224, ал.1 от КТ и чл.226, ал.2 във връзка с ал.3 от КТ.

Ищецът Н.А.К. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата 536, 36 лева, представляваща обезщетение за неползван от ищеца платен годишен отпуск – 8 дни за 2018 г., както и сумата 988, 33 лева, представляваща обезщетение по чл.226, ал.2 във връзка с ал.3 от КТ за незаконно задържане от ответника на трудовата книжка на ищцата през периода от 17.05.2018 г. до 06.06.2018 г., заедно със законната лихва върху двете главници, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Ответникът „Хагер Транспорт България“ ООД – *****, оспорва обективно съединените искове по основание и по размер и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения.Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от  представените в тази насока писмени доказателства и заключението от 28.11.2018 г. на вещото лице по ССЕ М.М. се установява, че действително ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното дружество като “****” от 08.11.2017 г. до 17.05.2018 г., считано от която дата трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл.71, ал.1 от КТ със Заповед № ***** г. на *****на ответника (която ищецът е отказал да получи на 17.05.2018 г. и това обстоятелство е удостоверено с имената, ЕГН и подписите на двама свидетели на отказа в Протокол от 17.05.2018 г.) – като със самата Заповед е било разпоредено на ищеца да се изплати обезщетение по чл.224 от КТ за 8 дни неползван платен годишен отпуск в размер на 536, 36 лева.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и посоченото заключение на ССЕ, на 20.06.2018 г. (тоест – близо месец преди подаването на исковата молба), ответното дружество е заплатило по банков път на ищеца полагащото му се обезщетение за 8 дни неползван платен годишен отпуск в пълния дължим нетен размер – 482, 72 лева.

При така установената фактическа обстановка, доколкото още преди подаването на исковата молба ответникът е изплатил изцяло дължимото на ищеца обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, съдът намира, че този иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

   Освен това, от събраните по делото писмени доказателства – включително и писмо до ищеца от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. П.от 05.03.2019 г., и показанията на разпитаните по делото свидетели Н. К. и В. Й., още при отказа да получи Заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение ищецът не е изчакал ответната страна да оформи и да върне трудовата му книжка и си е тръгнал, като заявил, че ще съди работодателя си „до дупка“, а също така не е вдигал телефона си въпреки многократните позвънявания от служители на бившия му работодател, за да го поканят да получи трудовата си книжка – което е наложило ответникът да изпрати на 31.05.2018 г. Уведомление до ищеца, че трудовата му книжка е оформена още на 18.05.2018 г. и може да я получи от офиса на дружеството в **** всеки работен ден от 8.30 до 17.30 часа (като не се спори между страните, а и самият ищец признава в исковата молба, че е получил това уведомление на 06.06.2018 г.).

   При така установената фактическа обстановка, доколкото ответникът активно е търсил връзка с ищеца, за да му върне трудовата книжка, но самият ищец се е укривал и не се е явил да получи трудовата си книжка, която ответникът своевременно е оформил, съдът намира, че не е налице незаконно задържане от ответника на трудовата книжка на ищеца, а оттук - че и този иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

С оглед на изхода от спора ищецът следва да заплати на ответната страна направените разноски за производството по делото и по производството по обжалване на определението за допускане в полза на ищеца на обезпечение на предявените искове в размер общо на 815 лева – платени ДТ за частната жалба против определението за допускане на обезпечение на исковете и адвокатски възнаграждения по настоящето и по частното гражданско дело за обжалване на обезпечението.

С оглед фактическата и правна сложност на спора, цената на обективно съединените искове и обстоятелството, че по делото е било допуснато обезпечение на исковете, впоследствие обжалвано от ответника и отменено от въззивната инстанция, съдът намира, че направеното от ищеца възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.А.К., ЕГН **********,***, ****, **** И.С., против „Хагер Транспорт България“ ООД – *****, ЕИК *********, представлявано от *****, със съдебен адрес:***, ****, **** К.Г., обективно съединени искове с правно основание чл.224, ал.1 от КТ и чл.226, ал.2 във връзка с ал.3 от КТ – за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата 536, 36 лева, представляваща обезщетение за неползван от ищеца платен годишен отпуск – 8 дни за 2018 г., както и сумата 988, 33 лева, представляваща обезщетение по чл.226, ал.2 във връзка с ал.3 от КТ за незаконно задържане от ответника на трудовата книжка на ищцата през периода от 17.05.2018 г. до 06.06.2018 г., заедно със законната лихва върху двете главници, както и направените разноски за производството по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА Н.А.К., с посочените ЕГН и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „Хагер Транспорт България“ ООД, с посочените седалище, ЕИК, Законен представител и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото и по ч. гр. дело № 2051/2018 г. по описа на ПОС – гражданско отделение В РАЗМЕР НА 815 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищеца възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ П. ПАВЛОВ

 

Вярно с оригинала.

Р.М.