РЕШЕНИЕ
Номер 1750 Година 2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд
VІІІ граждански
състав
На 09.05
Година 2019
В публично заседание на 10.04.2019 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар:
РОСИЦА МАРДЖЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 11596 по описа за 2018
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.224, ал.1 от КТ и чл.226, ал.2 във връзка с ал.3 от КТ.
Ищецът Н.А.К. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество да му заплати сумата 536, 36 лева, представляваща
обезщетение за неползван от ищеца платен годишен отпуск – 8 дни за 2018 г.,
както и сумата 988, 33 лева, представляваща
обезщетение по чл.226, ал.2 във връзка с ал.3 от КТ за незаконно задържане от
ответника на трудовата книжка на ищцата през периода от 17.05.2018 г. до 06.06.2018
г., заедно със
законната лихва върху двете главници, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски. Прави възражение
за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско
възнаграждение.
Ответникът „Хагер Транспорт
България“ ООД – *****, оспорва обективно съединените искове по основание и по
размер и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по
изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения.Претендира
разноски.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и с оглед
доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори между
страните, а и от представените в тази
насока писмени доказателства и заключението от 28.11.2018 г. на вещото лице по
ССЕ М.М. се установява, че действително ищецът е работил по трудово
правоотношение в ответното дружество като “****” от 08.11.2017 г. до 17.05.2018
г., считано от която дата трудовото му правоотношение е било прекратено на
основание чл.71, ал.1 от КТ със Заповед № ***** г. на *****на ответника (която
ищецът е отказал да получи на 17.05.2018 г. и това обстоятелство е удостоверено
с имената, ЕГН и подписите на двама свидетели на отказа в Протокол от
17.05.2018 г.) – като със самата Заповед е било разпоредено на ищеца да се
изплати обезщетение по чл.224 от КТ за 8 дни неползван платен годишен отпуск в
размер на 536, 36 лева.
Както се
установява от събраните по делото писмени доказателства и посоченото заключение
на ССЕ, на 20.06.2018 г. (тоест – близо месец преди подаването на исковата
молба), ответното дружество е заплатило по банков път на ищеца полагащото му се
обезщетение за 8 дни неползван платен годишен отпуск в пълния дължим нетен
размер – 482, 72 лева.
При така
установената фактическа обстановка, доколкото още преди подаването на исковата
молба ответникът е изплатил изцяло дължимото на ищеца обезщетение по чл.224,
ал.1 от КТ, съдът намира, че този иск се явява неоснователен и недоказан и като
такъв следва да се отхвърли.
Освен
това, от събраните по делото писмени доказателства – включително и писмо до
ищеца от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – Дирекция „Инспекция
по труда“ – гр. П.от 05.03.2019 г., и показанията на разпитаните по делото
свидетели Н. К. и В. Й., още при отказа да получи Заповедта за прекратяване на
трудовото му правоотношение ищецът не е изчакал ответната страна да оформи и да
върне трудовата му книжка и си е тръгнал, като заявил, че ще съди работодателя
си „до дупка“, а също така не е вдигал телефона си въпреки многократните
позвънявания от служители на бившия му работодател, за да го поканят да получи
трудовата си книжка – което е наложило ответникът да изпрати на 31.05.2018 г.
Уведомление до ищеца, че трудовата му книжка е оформена още на 18.05.2018 г. и
може да я получи от офиса на дружеството в **** всеки работен ден от 8.30 до
17.30 часа (като не се спори между страните, а и самият ищец признава в
исковата молба, че е получил това уведомление на 06.06.2018 г.).
При
така установената фактическа обстановка, доколкото ответникът активно е търсил
връзка с ищеца, за да му върне трудовата книжка, но самият ищец се е укривал и
не се е явил да получи трудовата си книжка, която ответникът своевременно е
оформил, съдът намира, че не е налице незаконно задържане от ответника на
трудовата книжка на ищеца, а оттук - че и този иск се явява неоснователен и
недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
С оглед на изхода
от спора ищецът следва да заплати на ответната страна направените разноски за производството
по делото и по производството по обжалване на определението за допускане в
полза на ищеца на обезпечение на предявените искове в размер общо на 815 лева –
платени ДТ за частната жалба против определението за допускане на обезпечение
на исковете и адвокатски възнаграждения по настоящето и по частното гражданско
дело за обжалване на обезпечението.
С оглед
фактическата и правна сложност на спора, цената на обективно съединените искове
и обстоятелството, че по делото е било допуснато обезпечение на исковете,
впоследствие обжалвано от ответника и отменено от въззивната инстанция, съдът
намира, че направеното от ищеца възражение за прекомерност на заплатеното от
ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно
и като такова следва да се остави без уважение.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.А.К., ЕГН **********,***, ****, **** И.С., против „Хагер
Транспорт България“ ООД – *****, ЕИК *********, представлявано от *****, със съдебен
адрес:***, ****, **** К.Г., обективно съединени искове с правно основание
чл.224, ал.1 от КТ и чл.226, ал.2 във връзка с ал.3 от КТ – за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата 536, 36 лева, представляваща обезщетение за
неползван от ищеца платен годишен отпуск – 8 дни за 2018 г., както и сумата 988, 33 лева, представляваща обезщетение по
чл.226, ал.2 във връзка с ал.3 от КТ за незаконно задържане от ответника на
трудовата книжка на ищцата през периода от 17.05.2018 г. до 06.06.2018 г., заедно със законната лихва върху двете
главници, както и направените разноски за производството по
делото, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Н.А.К., с посочените ЕГН и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „Хагер
Транспорт България“ ООД, с посочените седалище, ЕИК, Законен представител и
съдебен адрес, направените разноски за производството по делото и по ч. гр.
дело № 2051/2018 г. по описа на ПОС – гражданско отделение В РАЗМЕР НА 815
лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищеца възражение за прекомерност на
заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ П. ПАВЛОВ
Вярно с оригинала.
Р.М.