№ 71
гр. Провадия, 22.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20243130100851 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от Г. С. Д., ЕГН ********** с адрес гр.
******, ул. ****** № 1 срещу М. О. М., ЕГН ********** с адрес с. ******, община ******
иск с правно основание чл. 108 ЗС за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищцата е собственик на следният недвижим имот, представляващ ПИ с
идентификатор ******.23.256, съгласно КККР на с. ******, одобрени със Заповед РД-18-
250/30.01.2018г. на ИД на АГКК, с площ от 4298кв.м. находящ се в с. ******, местност
******, при граници на обекта по скица имоти с идентификатори: ******.23.103,
******.23.104 и ******.23.303, ведно с построените в него ****** със застроена площ от
1000кв.м., сграда на един етаж за оператори и сервизни помещения с идентификатор
******.23.256.1 и застроена площ от 48кв.м. и сграда за търговия на един етаж с
идентификатор ******.23.256.2 и застроена площ от 90кв.м., на основание договор за
покупко- продажба от 22.11.2023г. обективиран в НА № 115/22.11.2023г. на нотариус рег. №
773 на НК и осъждане ответника да й предаде владението върху същия имот.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени
от ищцата в исковата молба: Собственик е на процесния имот и построените в него сгради
като придобит по сключен с ответника договор за покупко- продажба от 22.11.2023г. При
сключване на договора, ответникът си запазил право на пожизнено и безвъзмездно ползване
на имота. В деня на сключване на договора се сочи, че е влязла във владение на същия и
започнала дейности по неговото разчистване и подготовка за експлоатация, преустановени
през зимния сезон. Намеренията й били на пролет да продължи. Междувременно, с
декларация ответникът направил отказ от правото си на ползване върху имота. Твърди, че
във времето многократно е канила, вкл. с нотариална покана ответникът да напусне имота,
за да може да го ползва тя необезпокоявано, но той отказвал да стори това. Заявявал й, че
няма да й даде достъп до имота и по- скоро ще го разруши, отколкото да й го предаде.
Ето защо, твърди се понастоящем ответникът да владеел имота без основание, което
обосновава и правния интерес от търсената защита.
Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който искът се
оспорва като неоснователен.
Не оспорва, че с ищцата са сключили соченият договор за покупко- продажба и че е
във владение на имота. Твърди обаче, че двамата са имали и сключен договор за наем на
процесния имот, както и са водили преговори помежду си за сключване на нов такъв
договор. Затова и счита, че ползва имота на правно основание и няма причина да бъде
отстраняван от него.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция.
В о.с.з. с писмени становища исковата молба и отговорът се поддържат.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявен е осъдителен иск за собственост. Разпоредбата на чл. 108 ЗС, предвижда, че
собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което е владее или държи без да има
основание за това.
За уважаване на така заявената искова претенция, ищцата следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че е собственик на процесния имот на соченото
основание, а именно въз основа на валиден договор за покупко- продажба от 22.11.2023г.
обективиран в НА № 115/22.11.2023г. на нотариус рег. № 773 на НК, както и че ответникът
осъществява фактическа власт върху процесните вещи. Успешно проведеното им доказване
от ищеца, възлага на ответника да докаже пълно и главно, че владее имота на годно правно
основание.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното: С
договор за покупко- продажба сключен с ответника и обективиран в НА № 115, том III,рег.
№ 3469, дело № 445/22.11.2023г. на нотариус рег. № 773 на НК, ищцата е придобила
собствеността върху процесните вещи. Подписвайки договора, ответникът е запазил
пожизнено и безвъзмездно правото да ползва имота. Последващо, с декларация от
21.02.2024г., акт № 80, том I, рег. № 618/21.02.2024г. с нотариална заверка на подписите,
вписана в СВп гр. Провадия, същият е направил отказ от запазеното право на ползване
върху имотите, предмет на НА № 115/22.11.2023г.
Ищцата въвежда като придобивно основание договор за покупко- продажба от
22.11.2023г., в рамките на което съдът дължи произнасяне.
Фактът, че процесните имоти са собствени на ищцата не е бил спорен между
страните, а и това следва пряко от ангажираните писмени доказателства.
Ответникът не е релевирал противопоставими права, поради което следва да се
приеме, че ищцата успешно доказва правото си на собственост върху имотите.
Като безспорно е отделено между страните и това, че те се владеят от ответника.
Съществуването на годно правно основание за това фактическо състояние, следва да бъде
отречено. Ответникът е направил отказ от запазеното право на ползване в изискуемата за
това форма, съгласно изискването на чл. 100 ЗС, т.е изгубил е това право по см. на чл. 99 ЗС.
Противопоставянето на основание да продължи да ползва имота, след 21.02.2024г., а именно
съществувало между страните облигационно правоотношение- неформален договор за наем,
ако и това да е така, макар да няма доказателства за този факт, съдържа и признание, то вече
да е прекратено, т.е да не съществува. По същия начин следва да се определи и искането на
ответника да ползва имота на база договор за наем, който желае да бъде сключен с ищцата.
След като не е постигнато съгласие между страните за това, свидетелство за което е
търсената сега защита, то няма и основание, на което да се признае право на ответника да
държи имота. Претенцията за осъждането му да предаде владението върху имота е
основателна и следва да бъде уважена.
2
Съобразно изхода на спора, на ищцата следва да бъдат присъдени сторените по
делото разноски. Те в случая са в размер на платена държавна такса от 612,02лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения иск
от Г. С. Д., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ****** № 1 срещу М. О. М., ЕГН
********** с адрес с. ******, община ******, че ищцата е собственик на следният
недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор ******.23.256, съгласно КККР на с.
******, одобрени със Заповед РД-18-250/30.01.2018г. на ИД на АГКК, с площ от 4298кв.м.
находящ се в с. ******, местност ******, при граници на обекта по скица имоти с
идентификатори: ******.23.103, ******.23.104 и ******.23.303, ведно с построените в него
****** със застроена площ от 1000кв.м., сграда на един етаж с идентификатор
******.23.256.1, с предназначение- сграда за търговия и застроена площ от 48кв.м. и сграда
на един етаж с идентификатор ******.23.256.2, с предназначение- за търговия и застроена
площ от 90кв.м., на основание договор за покупко- продажба от 22.11.2023г. обективиран в
НА № 115/22.11.2023г. на нотариус рег. № 773 на НК и ОСЪЖДА ответникът да й предаде
владението върху същия имот, на осн. чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА М. О. М., ЕГН ********** с адрес с. ******, община ****** ДА
ЗАПЛАТИ на Г. С. Д., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ****** № 1 сумата от
612,02лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски пред първа
инстанция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
3