№ 793
гр. Плевен, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20214430107197 по описа за 2021 година
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.
Производството по делото е образувано по предявени от „***" ЕАД,
ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от
изпълнителния директор Л.Д. срещу Л.О. Р., ЕГН **********, с адрес в гр.
*** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно
съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл.
415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сума в общ размер на 1 310,20 лева, от които: сума в размер
на 1092,33 лева – главница, сума от 35,97 лева, представляваща договорна
възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.06.2019 г до 20.09.2019 г.,
както и сума в размер на 181,90 лева, представляваща лихва за забава,
начислена за периода от 21.06.2019г. до 01.06.2021 г., с изключение на
периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда на заявлението до
окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че по
ч.г.д. № 4291/2021 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена
заповед за изпълнение срещу длъжника, на когото заповедта е връчена по
реда на чл.47, ал.5 ГПК, по повод на което е депозиран и настоящия иск.
Излага, че на 12.09.2018 г. между „***" с ЕИК *** и ответника е сключен
Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-16369642, въз
1
основа на който на Л. Р. е предоставен кредит за потребителски цели в размер
на 3 000,00 лева. Сочи се, че предоставената сума е получена от
кредитополучателя по посочена от него банкова сметка. Твърди се, че с
подписване на договора за кредит, кредитополучателят се е съгласил
кредитодателят да удържи сумата от 299,59.лева от общата стойност на
предоставения кредит, за погасяване на предходно задължение към същия.
Излага се, че страните са уговорили и такса ангажимент в размер на 105,00
лева срещу която кредитодателят се задължил да сключи договора при
фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т.5 ЗПК, който ЛП в процесния
случай бил 25,88 %. Сочи се, че таксата се е заплащала от кредитополучателя
при усвояване на кредита, като кредитодателят я е удържал от предоставения
размер на кредита за потребителски цели. Твърди се, че кредитодателят „***"
е изпълнил всички свои задължения по Договора за кредит. Излага се, че от
своя страна кредитополучателят се е задължил да върне предоставения
кредит (главница), ведно с дължимите лихви на 12 броя месечни погасителни
вноски. Сочи се, че ответникът в настоящото производство, не е изпълнил
всички свои задължения по процесния договор, като е преустановил
плащанията. Твърди се, че падежът на първата неплатена вноска е настъпил
на 20.06.2019 г., като считано от следващия ден длъжникът е изпаднал в
забава, поради което и дължи на основание чл. 86 ЗЗД обезщетение за забава.
Излага, че крайният срок за изпълнение на договора за кредит е настъпил на
20.09.2019 г., с което е станал изискуем целият неизплатен остатък от
главното задължение - главницата, дължима ведно със законната лихва за
забава, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ТПК до окончателното
изплащане на задължението. Сочи се, че е дължимо е и уговореното
обезщетение за забава от момента на изпадането в забава. Твърди се, че на
22.04.2020 г. между „***" ЕИК *** в качеството му на цедент и ищеца по
делото в качеството му на цесионер е сключен Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания, съгласно който цедента е прехвърлил на цесионера
на всеки три месеца за срока на договора портфолио от вземания,
индивидуализирани в Приложение № 1а. Излага се, че на 18.06.2020 г. е
подписано Приложение № 1а, в което подробно били индивидуализирани и
описани цедираните със същото вземания, сред които и задължението на
длъжника. Сочи се, че цедентьт е упълномощил цесионера да уведоми
длъжника за прехвърлянето на вземанията спрямо него. Твърди се, че в
изпълнение на горното на ответника е изпратена чрез препоръчана пратка на
„***" ЕАД, уведомление за цесия до адреса посочен в договора за кредит, но
че същото е върнато като „непотърсена". Представя и моли съда да връчи при
размяната на книжата по чл. 131 ГПК на насрещната страна уведомление по
реда на чл. 99 ЗЗД. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и
да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител.
В нарочна писмена молба моли съда да уважи предявения иск, да
постанови неприсъствено решение и да му присъди разноски.
2
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответникът не
е депозирал отговор на ИМ.
В първото по делото редовно заседание, проведено на 05.05.2022 г.,
призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, а ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Разпоредбата на чл.239, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява
неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, при кумулативна
даденост на следните предпоставки: страната да е предупредена за
последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен,
съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически
твърдения: сключен между „***" с ЕИК *** и ответника е сключен Договор
за потребителски паричен кредит с номер PLUS-16369642, въз основа на
който на Л. Р. е предоставен кредит за потребителски цели в размер на 3
000,00 лева, по което ответникът не е изпълнил задълженията си, поради
което за „***" е възникнало вземане в процесния размер; вземанията за
процесните задължения са цедирани на на ищеца по делото.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията по чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 и чл.86 ЗЗД ищецът е представил писмени доказателства, които
съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност,
доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенцията.
Ответникът от своя страна не е оспорил тези твърдения. Същият е
предупреден за последиците от своето бездействие, съобразно дадените от
съда указания в разпореждане № 10520/03.12.2021 г. Ответникът не е
представил отговор на исковата молба в даденият за това срок, не е заявил
становище по изготвеният с определение № 1114/21.03.2022 г., проекто-
доклад по делото, не е изпратил представител в първото по делото заседание,
и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Въз основа на изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и
претенцията следва да се уважи по този ред.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски. На заявителя следва да бъдат присъдени за
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер от 76.20 лв.
За исковото производство, в полза на ищеца, следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер от 173,80 лв. Относно разноските за юрисконсултско
3
възнаграждение, направени в исковото производство, съдът намира следното:
съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Съдът намира, че в конкретния казус не е налице
фактическа и правна сложност, поради което определя юрисконсултско
възнаграждение за представителя на ищеца в размер на 100.00 лв.
По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
Л.О. Р., ЕГН **********, с адрес в гр. *** дължи на „***" ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от
изпълнителния директор Л.Д. сума в общ размер на 1 310,20 лева, от които:
сума в размер на 1092,33 лева – главница, сума от 35,97 лева, представляваща
договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.06.2019 г до
20.09.2019 г., както и сума в размер на 181,90 лева, представляваща лихва за
забава, начислена за периода от 21.06.2019г. до 01.06.2021 г., с изключение на
периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда -01.07.2021
г., за което е образувано ч.г.д. №4291/2021 г. по описа на ПлРС до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 415, ал. 1 вр.
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Л.О. Р., ЕГН **********, с адрес в гр. *** да заплати на
„***" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от изпълнителния директор Л.Д., сумата от 76,20 лева,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 4291 по
описа за 2021 г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА „***" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, представлявано от изпълнителния директор Л.Д. да заплати на „***“
ООД, ЕИК ***, представлявано от Ю.Ц., със седалище и адрес на управление
гр. ***, сумата от 173,80 лв., представляваща сторени в исковото
производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание
чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4