РЕШЕНИЕ
№ 792
гр. Пловдив, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Таня Яв. Букова
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело №
20235300103048 по описа за 2023 година
Ищецът И. Й. К. с ЕГН **********, от гр. ***, представляван от пълномощника
му адвокат Р. Р., твърди, че на 11.07.2019 г. е сключил със „СИТИ КЕШ“ ООД Договор
за паричен заем „Финстарт Дискаунт“ № ***, за сумата от 10 000 лв., със срок на
издължаване 60 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент по заема 40,08 % и
годишен процент на разходите 48,13 %, по силата на чл. 6 от който се задължил в срок
от 20 дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение -
физическо лице, отговарящо кумулативно на следните условия: има осигурителен
доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за
страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки
един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за
страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са
заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя;
нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от
„Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните
данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг
съответстваш документ за размера на получавания от тях доход, при неизпълнението
на което задължение в чл. 6 от договора е предвидено плащането на неустойка в
размер на 10 571,20 лв., която се престира разсрочено заедно с погасителната вноска,
към която се кумулира месечна вноска за неустойка. За обезпечение за задълженията
по договора за кредит ищецът учредил ипотека върху недвижим имот с Нотариален акт
1
за учредяване на договорна ипотека № ******** на нотариус ***, като с преводно
нареждане в размер на 14 559 лв. от 17.12.2019 г. погасил предсрочно задълженията по
договора.
Последният е нищожен, тъй като нарушава добрите нрави : посоченият в
договора фиксиран лихвен процент в размер на 40,08% не отговаря на реално
приложения, тъй като предвидената неустойка по договора представлява скрита
печалба и добавък към договорната лихва; налице е явна нееквивалентност между
предоставената услуга и уговорената цена; договорената между страните лихва
надхвърля повече от четири пъти законната лихва; освен това възнаградителната лихва
за целия период, без да се включва начислената неустойка, съставляваща скрита лихва
по своята същност, възлиза на 14 948, 80 лв., което е почти един път и половина повече
от отпуснатата главница.
Договорът за кредит е нищожен и поради нарушение на разпоредбите на
чл. 24, ал. 1, т. 8 и т. 9 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители
/ЗКНИП/ : в нарушение на чл. 24, ал. 1, т. 8 и т. 9 от ЗКНИП посочените в договора за
кредит стойности на лихвения процент по кредита и на годишния процент на разходите
не отговарят на реално прилаганите; посоченият в договора фиксиран лихвен процент
в размер на 40,08% не отговаря на действително приложения лихвен процент, тъй като
уговорената неустойка по своята същност представлява добавък към договорната
лихва и скрита печалба, с която кредиторът допълнително се обогатява, като с нея се
заобикаля законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по
предоставената в заем сума и така поради невключване на неустойката в посочения в
договора размер на ГПР последният не съответства на действително прилагания от
кредитора в кредитното правоотношение; липсва разписана методика на формиране
годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него
и как се формира посоченият в договора ГПР от 48,13 %/; посочен е лихвен процент по
кредита - 40,08 %, който е фиксиран, но освен възнаградителната лихва в
съдържанието на договора не са включени други действия, индивидуализирани по вид
и с посочен размер на дължимите такси за извършването им, поради което ответникът
не е имал право да формира размер на ГПР от 48,13 %.
Поради нищожността на договора за заем ищецът е дължал връщане само на
чистата стойност на кредита, поради което всичко платено над нейния размер от 5
236.99 лв. подлежи на връщане.
Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ищецът моли съда да
постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за паричен заем
„Финстарт Дискаунт“ № ***/11.07.2019 г. и да осъди ответника да му заплати сумата
от 5 236.99 лв. като недължимо платена ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 14.11.2023 г., до окончателното й изплащане.
Пълномощникът на ищеца претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 предложения
първо и трето ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД.
Ответникът „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и
2
адрес на управление – бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, представлявано от ***
Н. П., а по делото - от пълномощника му *** П. К., не оспорва, че е страна по
посочения в исковата молба договор за заем, но намира предявените искове за
неоснователни по следните съображения : в исковата молба неправилно са описани
договорното основание и изискванията, на които трябва да отговаря обезпечението по
договора за заем, като същите са посочени в чл. 11 от договора, според който
физическото лице трябва да е над 21 години с минимален размер на получаваното от
него трудово възнаграждение 1000 лв., да работи от минимум 6 месеца по трудово
правоотношение по безсрочен трудов договор, да няма задължения към други банкови
и финансови институции или ако има, кредитната му история в ЦКР към БНБ за една
година назад да е със статут не по-лош от „редовен“, да представи служебна бележка
от работодател/осигурител за размер на получаваното трудово възнаграждение, да няма
неплатени дължими осигуровки за последните две години и да не е съдлъжник или
поръчител по друг активен договор за паричен заем с „Финстарт“ ЕООД;
неоснователно е твърдението за нищожност на предвидената неустойка по чл. 11 от
договора за неосигуряване а физическо лице солидарен длъжник – същата не се
начислява първоначално при сключване на договора, а под отлагателно условие;
същата не е прекомерна – финансовата институция следва да държи сметка за носения
риск във връзка с отпускането на кредита, а нивото на риска зависи от редица фактори
от обективен характер, част от които са изначално известни на кредитора, а други
зависят от точното изпълнение на договора от страна на потребителя; вън от това
предоставянето на обезпечението зависи изцяло от волята и действията на
потребителя, като при неосигуряването на това обезпечение потребителят едностранно
и без оглед на волята на кредитора увеличава носеният от него финансов риск; в
случай, че ищецът изначално е бил наясно, че не може да предостави исканото
обезпечение, то същият очевидно е договарял недобросъвестно, в нарушение на
изискванията на чл. 12 ЗЗД, с ясното намерение да лиши кредитора от обезпечение по
кредита; дори и да се приеме, че така договорената неустойка е прекомерна, това не
обуславя извод за нищожност на целия договор, а до нищожност само на тази клауза по
аргумент от чл. 29, ал. 10 ЗКНИП и чл. 26 ЗЗД; кредиторът дава възможност на
кредитополучателя да предостави обезпечение и едва след като това не се случи се
начислява тази неустойка, като за разлика от лихвата начисляването на неустойката е
под отлагателно условие и зависи изцяло от действията/бездействията на
кредитополучателя; неоснователно и необосновано е искането на ищеца да плати само
чистата стойност на кредита; неоснователно е и твърдението, че договореният
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.08% е в ущърб на потребителя и в
разрез с изискванията за добросъвестност – спазена е законовата разпоредба на чл. 29,
ал. 9 ЗКНИП; в случая лихвата е единственият разход взет предвид от кредитора при
определяне на размера на ГПР, като същият е изцяло в рамките на разпоредбата на чл.
3
29, ал. 9 ЗКНИП; договорът съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от
потребителя изчислени към момента на сключването му, като са посочени взетите
предвид допускания използвани при изчисляване на ГПР по определения в
Приложение 1 към закона начин; предвидените в договора задължения за неустойка за
непредставяне на обезпечение съгласно чл. 11, за разходи за събиране на просрочени
задължения съобразно чл. 17, ал. 2 и за неустойка за неизпълнение на договорно
задължение според чл. 17, ал. 5 не следва да намерят отражения в допусканията
съгласно Приложение 1 при изчисляване на ГПР, следователно размерът на последния
не надвишава максимално предвидения такъв в чл. 29, ал. 9 ЗКНИП; съдът не би могъл
да извършва оценка на лихвата по кредита, когато кредиторът е спазил законовите
разпоредби – лихвата е по преценка на страните по договора, когато не нарушава
закона; ответникът е изпълнил своите задължения и е добросъвестно лице относно
ищеца, който е направил плащане по кредита, даже предсрочно го е погасил, като
наличието на плащане говори за систематичност в действията на ищеца, което
категорично противоречи на твърдението му, че договорът е нищожен – ако едно лице
смята определен договор за нищожен, то няма да заплаща въобще или би заплатило
много малко, а в конкретния случай не е така и плащането показва воля от страна на
ищеца да спазва в цялост подписания договор; ответникът е предоставил всичко
необходимо на заемополучателя, за да може да вземе информирано решение за
сключване на договора, предоставена му е обща информация за предлагания продукт
съгласно чл. 5, ал. 1 ЗКНИП, информация под формата на европейски стандартизиран
формуляр съгласно чл. 6, ал. 1 ЗКНИП със съдържание според Приложение № 2 към
ЗКНИП, както и проект на договора съгласно чл. 9, ал. 3 ЗКНИП и е запознат
предварително с всички условия по процесния индивидуален договор; на основание
чл. 24, ал. 2 ЗКНИП заемателят преди сключване на договора е направил избор
относно начина, по който ще обезпечи задълженията по договора, като с подписването
му се е задължил да отговаря за изпълнение на всички задължения с цялото си
имущество, което да служи за общо обезпечение на заемодателя, ако няма законни
основания за предпочитане; преди подписване на договора ищецът е запознат с
условията на договора за паричен заем и придружаващите го документи, сред които е и
„Тарифа такси“, както и Общата информация. По изложените съображения ответникът
моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното
:
Не е налице спор, че : „СИТИ КЕШ“ ООД и И. К. са страни по Договор за
паричен заем „Финстарт Дискаунт“ с нотариална заверка на подписите рег. № *** на
*** – помощник-нотариус при *** – нотариус с район – Районен съд – Пловдив, рег. №
*** на Нотариалната камара, заверен препис на който е представен с отговора на
4
исковата молба, както и че съобразно постигнатите с него договорености дружеството,
в качеството му на „заемодател“, е предало в собственост на И. К., в качеството му на
„заемател“, сумата от 10 000 лв., срещу поето от последния задължение да върне
заемната сума в срок от 60 седмици, на 60 погасителни вноски, 20 от които в размер на
334 лв., а следващите 40 в размери от по 456.72 лв. съгласно погасителен план –
Приложение № 1 /заверени преписи на притежаваните от страните екземпляри от
който също са приети като доказателства/, съставляващ неразделна част от договора, в
който последният е посочен като такъв с № *** от дата 11.07.2019 г., ведно с
възнаградителна лихва, чийто размер е фиксиран за срока на договора от 40.08%
годишно, а също и че определеният по договора годишен лихвен процент /ГПР/ е
48.13%, за който е уточнено, че е изчислен на база отпуснатата главница, годишния
лихвен процент и срока на заема;
в чл. 11, ал. 1 от договора, а не както се сочи в исковата молба – чл. 6 от
договора, е уговорено предоставяне на обезпечение от страна на заемателя в 20-дневен
срок от датата на сключването му – трето физическо лице солидарен длъжник,
отговарящо на следните изисквания – лице над 21 години с минимален размер на
получаваното от него нето трудово възнаграждение 10000 лева; да работи от минимум
6 месеца по трудово правоотношение по силата на безсрочен трудов договор; да няма
задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му
история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен; да
представи служебна бележка от работодателя за размер на трудово възнаграждение; да
няма неплатени осигуровки за последните две години; да не е съдлъжник или заемател
по друг активен договор за паричен заем със „Сити Кеш“ ООД, за неизпълнението на
което задължение в чл. 11, ал. 3 от договора е предвидено плащането на неустойка в
размер на 10 571.20 лв., при начисляването на която заемателят е изразил желание
същата да бъде разсрочена и заплащана заедно с всяка от погасителните вноски както
следва : към всяка погасителна вноска от № 1 до 20 се прибавя сума в размер на 258
лв., а към всяка погасителна вноска от № 21 до 60 се прибавя сума в размер на 135.28
лв.;
изпълнението на задължението за връщане на заема заедно с всички
произтичащи от това лихви, неустойки за неизпълнение на договорно задължение и
други е обезпечено с договор за ипотека върху следния собствен на заемополучателя
недвижим имот : имот № ***, за който е образуван УПИ І в кв. № ** по ПУП на гр.
***, Община ***, област ******, одобрен с Решение № 88/06.07.2004 г. на Общински
съвет – ***, с административен адрес – гр. ***, с площ на имота 653 кв. м.; начин на
трайно ползване : територии, заети от населени места, отреден за жилищно
застрояване; при граници и съседи : имот № *** – улица; имот № ***, имот № *** –
поземлен имот, имот № *** - поземлен имот, имот № *** - поземлен имот, ведно с
построените в имота 3 сгради : сграда № ***.1 на 1 /един/ етаж, масивна
5
стоманобетонна жилищна сграда – еднофамилна, с площ от 92 кв. м.; сграда № ***.2
на 1 /един/ етаж, масивна стоманобетонна, постройка на допълващо застрояване с
площ от 26 кв. м. и сграда № ***.3 на 1 /един/ етаж, масивна, селскостопанска сграда с
площ от 8 кв. м., както и и ведно с всички други подобрения и приращения в имота,
чиято данъчна оценка възлиза на 10 276.10 лв., който договор е сключен във формата
на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № ***** на нотариус ***.
По отношение на определения по договора за паричен заем годишен процент на
разходите от 48.13% в раздел ІІ, чл. 4, т. 4.9 са дадени следните разяснения :
„Годишният процент на разходите /ГПР/ е ... е изчислен към датата на сключване на
настоящия договор. ГПР представлява общите разходи по заема за потребителя,
изразени като годишен процент и се изчислява на база отпусната гланица, годишния
лихвен процент и срока на заема. Държавните и нотариални такси, необходими за
вписване на ипотеката и снабдяване с необходими за целта документи, таксата за
оценка на имот, както и цената на застраховката не са известни на заемодателя – те са
нормативно заложени или според съответните тарифи на оценителите и
застрахователите, същите са за сметка на заемателя и не се включват в изчислението на
ГПР. ГПР е изчислен при допускането, че договорът за заем ще остане в сила за срока,
за който е бил сключен, при изпълнение на договореното в него от всяка една от
страните при съответните договорени условия.“
В единственото проведено по делото открито съдебно заседание като
доказателство бе приет заверен препис на притежавания от ответника екземпляр на
Приложение 1, съставляващо, както вече се посочи по-горе в настоящото изложение -
Погасителен план по Договор за паричен заем № ***/11.07.2019 г., изготвен ден след
извършване на нотариалната заверка на подписите на страните по последния, който
погасителен план, за разлика от този представен с исковата молба, е подписан и от
двете страни, като в същия е включена и такса за разглеждане на документи в размер
на 2,5 % от главницата или 250 лв., дължима на основание раздел ІІ, чл. 5, т. 5.1 от
договора, която съобразно постигнатите договорености в чл. 6.3 от договора
заемателят е „възложил“ на заемодателя да прихване от заемната сума. Освен това,
въпреки, че срокът за предоставяне на предвиденото в чл. 11, ал. 1 от договора за заем
обезпечение – трето физическо лице солидарен длъжник, е 20 дни, считано от датата
на сключването му – 10.07.2019 г., т. е. същият е следвало да изтече на 30.07.2019 г., то
още на следващия ден след подписване на договора, при изготвяне на погасителния
план, ответникът е включил в него и уговорената в чл. 11, ал. 3 от договора неустойка
за непредоставяне на обезпечение солидарен длъжник в размер на 10 571.20 лв.,
плащането на която е разсрочено.
По искане на ищеца бе допуснато извършване на съдебно-счетоводна експертиза
от Й. П. П., според чието заключение : ищецът не е изпълнявал в срок задълженията си
6
по договора за кредит, но на 17.12.2019 г. всички те са погасени предсрочно, като общо
заплатените по договора суми възлизат на 15 236.99 лв., с които са погасени : 10 000
лв. – главница; 1 750.96 лв. – възнаградителна лихва; 1 352.48 лв. – неустойка и 2
133.55 лв. – такса; в договора за паричен заем при изчисляване на ГПР заемодателят е
включил единствено договорената възнаградителна лихва, като в случай, че в ГПР се
включи и неустойката за непредоставяне на обезпечение, стойността му възлиза на
121.66%, като общо дължимата сума за връщане се равнява на 35 520 лв.
Налице е спор за валидността на договора.
Договорът представлява източник на облигационно правоотношение по смисъла
на чл. 8, ал. 1 ЗЗД, но за да породи действие, въпреки предоставената на страните в чл.
9 ЗЗД свобода на договаряне, следва да е съобразен с императивните изисквания на
закона. Именно във връзка с наведените от ищеца твърдения за несъответствие на
процесния договор с императивни правни норми, съответно с добрите нрави е
повдигнат и настоящият спор.
Изхождайки от предмета на разглеждания договор – предоставяне на кредит под
формата на заем, обезпечен с ипотека върху недвижим имот, както и от страните по
него - физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на
своята търговска, стопанска или професионална дейност, а също и финансова
институция по смисъла на чл. 3а, ал. 1 Закон за кредитните институции, предоставяща
кредита в рамките на своята търговска дейност, то съдът приема, че процесният
договор има характеристиките на договор за кредит за недвижим имот, чиято правна
уредба се съдържа в действащия Закон за кредитите за недвижими имоти на
потребители /ЗКНИП/.
Последният предявява строги изисквания към формата и съдържанието на
договора за кредит за недвижим имот, уредени в глава шеста от ЗКНИП.
Съгласно чл. 23, ал. 1 и чл. 24, ал. 1 ЗКНИП договорът за кредит за недвижим
имот се сключва в писмена форма, която е форма за действителността му, на
разбираем език и следва да съдържа: „1. наименование на кредитора, неговото
седалище и адрес на управление, телефонен номер и електронен адрес, както и името
на потребителя, неговия единен граждански номер (личен номер или личен номер за
чужденец), постоянен и настоящ адрес; 2. име/наименование на кредитния посредник,
неговия постоянен адрес, съответно седалище и адрес на управление, телефонен номер
и електронен адрес; 3. дата и място на сключване на договора; 4. вида на
предоставения кредит; 5. срока на договора; 6. общия размер на кредита и условията за
усвояването му; 7. условията за погасяване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
7
проценти за целите на погасяването; 8. лихвения процент по кредита, с изрично
посочване дали е фиксиран, или променлив, или комбинация от двата, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, а при договор за кредит с променлив лихвен процент,
при който се използва бенчмарк за лихвен процент – наименованието на бенчмарка и
на неговия администратор, включително информация за свързаните с бенчмарка
последици за потребителя, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени
проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; 9.
годишен процент на разходите по кредита заедно с подробна информация за всички
разходи, включени в общите разходи по кредита за потребителя; 10. информация за
правото на потребителя, ипотекарния длъжник, поръчителя и другите солидарни
длъжници да получат при поискване и безвъзмездно във всеки един момент от
изпълнението на договора копия от него и анексите към него, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; 11. обща
сума, дължима от потребителя по кредита; 12. изисквани обезпечения; 13. разходи,
дължими при предсрочно погасяване на кредита; 14. предупреждение за последиците и
разходите за потребителя при просрочени плащания; 15. нотариални и други такси,
които са свързани с договора за кредит, когато има такива; 16. допълнителни
задължения, които възникват по договора за кредит, когато са предвидени такива
(задължително сключване на договор за застраховка или на друг договор за
допълнителна услуга, задължение за открИ.е на сметка по кредита и други); 17.
подписи на страните.“ като неспазването на визираните в чл. 23, ал. 1, чл. 24, ал. 1, т. 5
– 9 и 11 и чл. 25, ал. 3, ЗКНИП изисквания води до недействителността му – чл. 38
ЗКНИП.
Разглежданият договор е сключен в предвидената в закона писмена форма, като
в него са посочени срокът му, общият размер на кредита и условията за усвояването
му; условията за погасяване на кредита, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски; лихвеният процент по кредита, който е фиксиран за целия срок на договора.
Налице е, обаче, неяснота относно начина на изчисляване на определения в
договора и в погасителния план към него годишен процент на разходите от 48.13%, а
от там и за общата сума, дължима от потребителя по кредита.
Съобразно чл. 29, ал. 1 и ал. 2 ЗКНИП годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи,
изразени като годишен процент, изчислен на годишна база от общия размер на
предоставения кредит и същият се изчислява по формула съгласно приложение № 1
към закона на база посочените в него общи положения и допълнителни допускания,
8
като годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от 5 пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и в чуждестранна
валута, определена с постановление на Министерския съвет – чл. 29, ал. 9 ЗКНИП
/към датата на сключване на процесния договор за паричен заем размерът на законната
лихва по просрочени задължения е 10%, като той е изчислен в съответствие с член
единствен, алинея 1 от Постановление № 426 на Министерски съвет от 18.12.2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения – като
сбор от основният лихвен процент на БНБ в сила от 01.07.2019 г., равняващ се на
0.00% плюс 10 процентни пункта/.
Според нормите дефиниции поместени съответно в т. 15 и в т. 17 от
Допълнителни разпоредби на ЗКНИП : „"Обща сума, дължима от потребителя" е
сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.“, а
„"Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за кредит за недвижим имот, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите
за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии, в случаите, когато сключването на договора за
допълнителна услуга е задължително условие за получаване на кредита или за
получаване на кредита при предлаганите условия. Общият разход по кредита за
потребителя включва и разходите за извършване на оценка на недвижим имот, когато
такава оценка е необходима за получаване на кредита. Общият разход по кредита за
потребителя не включва нотариалните такси, както и таксите за вписване при
прехвърлянето на собствеността на недвижим имот и разходите, които потребителят
заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит.“
Установи се, че в погасителния план по Договор за паричен заем №
***/11.07.2019 г. е посочена и предвидената в раздел ІІ, чл. 5, т. 5.1 от договора такса
за разглеждане на документи в размер на 2,5 % от главницата или 250 лв., която, обаче,
според неоспореното заключение на експерта счетоводител, не е взета предвид при
изчисляване на ГПР по договора, в който е включена единствено възнаградителната
лихва – обстоятелство, което се признава от ответника в отговора на исковата молба. Т.
е., въпреки че таксата за разглеждане на документи е пряко свързана с договора за заем,
поради което съставлява разход по кредита, тя не е взета предвид при изчисляване на
ГПР.
Вън от горното пак според заключението на вещото лице П. по договора за
паричен заем са събрани освен такса за разглеждане на документи и други такси,
общият размер на които към датата на предсрочното погасяване възлиза на 1 883.60 лв.
По отношения на тях липсва яснота относно основанието за начисляването и
9
плащането им, а от тук не би могло да се направи и преценка дали и те не следва да се
вземат предвид при изчисляване на ГПР по договора.
Освен това съобразно изрично даденото в неговия раздел ІІ, чл. 4, т. 4.9
обяснение относно начина на формиране на ГПР, при изчисляването му не е включена
таксата за оценка на имот, което е в диспут с разпоредбата на § 1, т. 17 от ДР на
ЗКНИП, постановяваща, че общият разход по кредита за потребителя включва и
разходите за извършване на оценка на недвижим имот, когато такава оценка е
необходима за получаване на кредита – недопустимо е кредиторът да отказва да
прилага закона под претекст, че тази такса не му била известна, тъй като не била
нормативно заложена или определена в тарифа на оценителя, още повече, че оценката
на предоставеното по договора обезпечение се прави по искане на кредитора, а не по
усмотрение на заемополучателя.
В допълнение, основателно е и твърдението на ищеца, че посоченият в
договора за кредит ГПР не отговаря на реално приложения с оглед на предвидената в
неговия чл. 11, ал. 3 неустойка за непредоставяне на обезпечение солидарен длъжник,
съставляваща по същество скрита печалба за кредитора.
В действителност така уговорената неустойка, за която в разрез с твърденията
на ответника се установи, че е начислена ден след сключване на договора, без да се
изчака изтичане на срока за изпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение физическо лице, няма за цел нито да обезпечи изпълнението на договорно
задължение, нито да санкционира длъжника, тъй като поставените от кредитора
условия са трудно изпълними, съответно неизпълними и неустойката не е обвързана от
поведението на заемателя, т. е. като обезщетение за виновно неизпълнение на
определени с договора задължения, а същата има вторичен характер и неизпълнението
на длъжника да осигури допълнително обезпечение по вече сключения договор не
рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на дълга.
Тази неустойка няма и обезщетителна функция за кредитора -
непредоставянето на предвиденото с нея допълнително обезпечение не води до
претърпяване на вреди от него, тъй като договорът е обезпечен с договорна ипотека на
недвижим имот, чиято пазарна стойност значително надвишава предоставената в заем
сума и подлежащата на връщане такава, ведно с възнаградителната лихва и
уговорените такси. Следователно тя единствено служи като неоправдано средство за
оскъпяване на заема и увеличаване на заемната тежест на длъжника, като води от една
страна до скрито оскъпяване на кредита с повече от 100% от заемната сума, въпреки че
договорът е обезпечен с договорна ипотека, а от друга до неоправдано обогатяване на
заемодателя, поради което предвидената в чл. 11, ал. 3 неустойка по същество
съставлява допълнително за него възнаграждение, което, обаче, не е включено нито в
посочения в договора лихвен процент по кредита, нито в упоменатия в него ГПР.
10
В обобщение съдът приема, че ГПР по процесния договор е определен в
нарушение на закона - чл. 25, ал. 1, т. 9 във връзка с § 1, т. 17 ДР ЗКНИП, тъй като в
него не са включени всички разходи по заема – такса за разглеждане на документи,
такса за оценка на имот, евентуално други такси, които са заплатени от
заемополучателя, предвид липсата на данни за основанието за начисляването им,
съответно в ГПР не е посочена и реално дължимата по договора възнаградителна
лихва, което води до невъзможност и за преценка за спазване на регламентираното в
чл. 29, ал. 9 ЗКНИП условие ГПР да не надвишава пет пъти законната лихва за
просрочени задължения. Несъблюдаването на тези императивни изисквания води и до
липса на съществени елементи от съдържанието на договора за кредит за недвижим
имот по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 9 и т. 11 ЗКНИП, което влече и недействителност на
същия по силата на закона – чл. 38 ЗКНИП.
Предвид гореизложеното поради несъблюдаването на договора с императивни
изисквания на закона в съответствие с разпоредбата на чл. 38 ЗКНИП съдът приема, че
същият е недействителен, поради което предявеният иск за прогласяване на
недействителността му следва да бъде уважен, а с оглед на разпоредбата на чл. 39
ЗКНИП, постановяваща, че когато договорът за кредит е обявен за нищожен от съда,
потребителят дължи връщане на сума, равняваща се на общия размер на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита, то на основание чл. 55, ал. 1, предложение
първо ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да върне на ищеца всички платени суми,
надхвърлящи общия размер на кредита, възлизащи според заключението на вещото
лице П. на 5 236.99 лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното им изплащане.
На основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата на адвокат Р. Н. Р. следва да
бъде определено адвокатско възнаграждение за оказаната на ищеца безплатна правна
помощ и съдействие по настоящото дело в размер на 4 315.29 лв., изчислено в
съответствие с 2, ал. 6 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 и т. 2 от Наредба за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /тъй като цената на иска за прогласяване на
недействителността на договора е 35 520 лв., то минималният размер на дължимото
адвокатско възнаграждение е 3 491.60 лв. и се формира от сбора на сумата от 2650 лв.
+ 8% върху горницата над 25 000 лв. до пълния размер на цената на иска от 35 520 лв.,
равняваща се на 10 520 лв.; същевременно, тъй като цената на иска по чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД е 5 236.99 лв., то минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение
възлиза на 823.69 лв. = 400 лв. + 10% върху горницата над 1 000 лв. до пълния размер
на цената на иска от 5 236.99 лв., равняваща се на 4 236.99 лв./, за заплащането на
която сума на адвокат Р. ответникът следва да бъде осъден.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на Окръжен съд – Пловдив : сумата от 1 630.28 лв. държавна такса по
11
производството и сумата от 180 лв. бюджетни разноски за изплащане на
възнаграждение на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза.
По изложените мотиви съдът :
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожен сключения между „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********,
със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Цариградско шосе“ № 115Е,
ет. 5, представлявано от *** Н. П., от една страна, в качестовото му на заемодател и от
друга - И. Й. К. с ЕГН **********, от гр. ***, в качеството му на заемател, Договор за
паричен заем „Финстарт Дискаунт“ с нотариална заверка на подписите на страните рег.
№ *** на *** – помощник-нотариус при *** – нотариус в район Районен съд –
Пловдив, рег. № *** на Нотариалната камара, неразделна част от който е Приложение
№ 1 – Погасителен план месечни погасителни вноски Договор за паричен заем №
***/11.07.2019 г., поради противоречието му на закона – чл. чл. 25, ал. 1, т. 9 във
връзка с § 1, т. 17 ДР и чл. 29, ал. 9 Закон за кредитите за недвижими имоти на
потребители.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и
адрес на управление – бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, представлявано от ***
Н. П., да върне на И. Й. К. с ЕГН **********, от гр. ***, всички платени суми,
надхвърлящи общия размер на кредита по Договор за паричен заем „Финстарт
Дискаунт“ с нотариална заверка на подписите на страните рег. № *** на *** –
помощник-нотариус при *** – нотариус в район Районен съд – Пловдив, рег. № *** на
Нотариалната камара, неразделна част от който е Приложение № 1 – Погасителен план
месечни погасителни вноски Договор за паричен заем № ***/11.07.2019 г., възлизащи
на 5 236.99 лв. /пет хиляди двеста тридесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки/,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.11.2023
г., до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и
адрес на управление – бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, представлявано от ***
Н. П., да заплати на адвокат Р. Н. Р. от Адвокатска колегия – Пловдив, с личен №
******, от гр. ***, сумата от 4 315.29 лв. /четири хиляди триста и петнадесет лева и
двадесет и девет стотинки/ - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ и съдействие на ищеца по гр. д. № 20235300103048 по описа на Окръжен съд –
Пловдив за 2023 г. И. Й. К. с ЕГН **********, от гр. ***.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и
адрес на управление – бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, представлявано от ***
12
Н. П., да заплати на Окръжен съд – Пловдив : сумата от 1 630.28 лв. /хиляда
шестстотин и тридесет лева и двадесет и осем стотинки/ държавна такса по
производството и сумата от 180 лв. /сто и осемдесет лева/ бюджетни разноски по
допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страната.
На основание чл.7, ал. 2 ГПК преписи на решението да се връчат на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
13