№ 675
гр. В., 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I СЪСТАВ, в публично заседание на девети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Невин Р. Шакирова
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100501145 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Ж.-Ф. Б. чрез
адвокат Л.Б. срещу решение № 260005 от 05.01.2021 г., постановено по гр.д.№ 4222 по
описа за 2020 г. на Районен съд – В., двадесет и пети състав, в следните части: с която е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата С. Н. Е. Б. ЕГН
********** и М. У. В. Р. Б. ЕГН ********* на майката Д. В. Б., като е опредЕ.о
местоживеенето на децата по местоживеенето на майката; с която е опредЕ. режим на
лични отношения на бащата Ж.–Ф. Б., роден на *** г. в Република Ф., с децата С. Н. Е. Б. и
М. У. В. Р. Б., както следва: всяка първа седмица от месеца от петък от 17:00 часа до неделя
17:00 часа на територията на Република България, като бащата взема и връща децата от и в
дома на майката; на нечетна година за целия месец юли от 10:00 часа в първия ден до 17:00
часа в последния ден на месеца, като по усмотрение на бащата децата могат да пребивават с
него на територията на Република Ф., като в този случай бащата следва да осигури
придвижването на децата и тяхното връщане; на четна година за целия месец август от 10:00
часа в първия ден до 17:00 часа в последния ден на месеца, като по усмотрение на бащата
децата могат да пребивават с него на територията на Република Ф., като в този случай
бащата следва да осигури придвижването на децата и тяхното връщане; на нечетна година за
Коледните празници, които са обявени официални почивни дни за България, респективно
през училищната ваканция на децата от 10:00 часа в първия ден до 17:00 часа в последния
ден, като по усмотрение на бащата децата могат да пребивават с него на територията на
Република Ф., като в този случай бащата следва да осигури придвижването на децата и
тяхното връщане; на четна година за Новогодишните празници, които са обявени официални
почивни дни за България, респективно през училищната ваканция на децата от 10:00 часа в
първия ден до 17:00 часа в последния ден, като по усмотрение на бащата децата могат да
пребивават с него на територията на Република Ф., като в този случай бащата следва да
осигури придвижването на децата и тяхното връщане; на нечетна година през пролетната
1
ваканция от 10:00 часа в първия ден до 17:00 часа в последния ден, като по усмотрение на
бащата децата могат да пребивават с него на територията на Република Ф., като в този
случай бащата следва да осигури придвижването на децата и тяхното връщане; всяка сряда
и събота от седмицата чрез комуникация по телефон, интернет или други средства за
комуникация в подходящ според режима и училищната заетост на децата и заетостта на
бащата час, който следва да се уговаря от двамата родители; осъден е Ж.–Ф. Б. да заплаща
месечна издръжка в полза на детето С. Н. Е. Б. и в полза на детето М. У. В. Р. Б. чрез
тяхната майка и законен представител Д. В. Б. в размер на по 500 евро за всяко дете, с падеж
първо на месеца, за който се дължи, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда /30.04.2020 г./ до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.
Във въззивната жалба се излага, че решението в атакуваните му части е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Сочи се, че съдът не е обсъдил задълбочено събраните
по делото доказателства, а се е позовал единствено на извършен акт на насилие от страна на
въззивника към ищцата, какъвто не е установен. Набляга се, че в голямата си част
решението е основано на заключението на вещото лице по СПЕ, което е заявило в съдебно
заседание, че заключението е съставено в основната си част върху субективните твърдения
на ищцата. Игнорирано е положението на голямото дете С. и обстоятелството, че във Ф. то
ще получава повече и по-добри грижи и подпомагане от страна на държавата с оглед
увреждането му. Също така не е отчетено, че детето говори само френски език и значително
изостава в речта си поради наличието на глухота, което ще забави развитието му, ако
същото живее и учи в България. Излага се, че първоинстанционният съд не е уважил
искането му за изслушване на детето С. пред съда. Обосновава подробно защо за децата е
по-добре, ако те живеят с него във Ф.. Иска се отмяна на решението в обжалваните му части
и да бъде постановено ново, с което на въззивника да бъде предоставено упражняването на
родителските права по отношение на двете деца, като бъде опредЕ.о местоживеенето им при
него във Ф. на конкретно посочен адрес, да бъде опредЕ. конкретно посочен режим на
лични отношения на децата с майката, както и да осъди Д.Б. да заплаща месечна издръжка в
размер на по 150 евро за всяко дете, считано от от датата на депозирана на въззивната жалба.
В условията на евентуалност, ако предостави упражняването на родителските права на
майката, да му бъде опредЕ. конкретно посочен режим на лични отношения с децата, както
и да бъде разпоредено да заплаща месечна издръжка на всяко от децата в размер на по 200
евро.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба, с
който същата се оспорва. Излагат се подробни доводи за правилност и законосъобразност на
постановеното първоинстанционно решение в обжалваните му части и се иска неговото
потвърждаване.
По делото е депозирана и насрещна въззивна жалба от Д. В. Б. само в
отхвърлителната част, касаеща издръжката за двете деца С. и М. за разликата над 500 евро
до 1 000 евро.
Сочи се в жалбата, че след раздялата на страните през месец април 2019 г. майката с
двете деца се е установила в град В. в жилището на страните, като единствено тя полага
преките и непосредствени грижи за децата, а бащата не участва по никакъв начин. Излага,
че общата сума, необходима за месечната издръжка на децата е 4 325 лева или 2 212 евро,
която следва да се разпредели между двамата родители по следния начин: 2 000 евро за
бащата и 212 евро за майката. Поради изложеното иска отмяна на първоинстанционното
решение в частта досежно издръжката, като претенциите бъдат уважени в пълния им
предявен размер.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозиран отговор на насрещната въззивна
жалба, с който същата се оспорва. Излагат се доводи, че доходите на бащата не са в такъв
2
размер, че да може да си позволи да заплаща месечна издръжка за всяка от децата в размер
на 1 000 евро, тъй като това представлява почти цялата му заплата.
С протоколно опредЕ.ие от 15.11.2021 г. е прекратено производството по отношение
на претендираната издръжка за всяко едно от двете деца за размера над 600 евро до 1 000
евро.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отдЕ.ие – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба си молба Д.Б. излага, че бракът й с ответника Ж.-Ф. Б. е сключен
през *** г., от който имат родени две деца – С. Н. Е., родена на 30.11.2011 г., и М. У. В. Р.,
роден на 11.08.2014 г.
Ищцата сочи, че преди сключването на брака поставила единствено условие да живеят
в България, където живели и преди сключването на брака. Била студентка във Ф. и знаела,
че това не е място за живеене и за отглеждане на деца. Ответникът се съгласил да живеят в
България и й обещал това да се случи в най-кратки срокове. През месец ноември 2010 г.
заминали за сезона във Ф. с уговорката да се върнат обратно в България. След сключването
на брака ответникът имал сезонна работа във Ф., а ищцата била бременна и решила да
замине с него за няколко месеца. След раждането на С. на ответника била предложена
постоянна работа във Ф. и той приел. Ищцата не била съгласна да остават за постоянно във
Ф.. В началото на лятото на 2011 г. се върнала в България заедно с бебето С.. Подпомогната
от родителите си изкарала един работен сезон в КК „Албена“. Имала собствен бизнес, като
съвместявала отглеждането на бебето и работата. Ответникът я молел да се върне обратно
във Ф. при него, което тя сторила през месец октомври 2011 г. с уговорката да са заедно през
зимата. Заживяли в село Л., което се намирало в планината на километри разстояние от
насЕ.о място. Било изключително трудно сама да отглежда С. в чужда държава, тъй като
бащата работел и липсвал от дома по 13 часа на ден. Била сама и поела преките и
непосредствени грижи за детето, домакинството и всичко останало. Нямала приятели и
близки. Родителите на ответника живеели на хиляда километра разстояние и идвали само на
гости. Той винаги бил на работа, а като се върнел у дома демонстрирал асоциално
поведение. Не можела да разчита на него нито за бебето, нито за дома, нито емоционално да
се погрижи за нея. Така изкарала до месец април 2012 г., когато се прибрала в България.
През месец октомври същата година закупили жилище в ***. Отново заминала през зимата
да живее във Ф. до април 2013 г. Историята се повторила. В детската градина за първи път й
обърнали внимание, че детето С. има проблеми със слуха и не чува. Направили изследвания
във Ф. и установили, че С. е глуха, а няколко дни след това, че ищцата е бременна отново.
Започнало ходеното по доктори със С., в което ответникът не участвал по никакъв начин.
Не присъствал на прегледите на детето, нито помагал с придвижването на големи
разстояния. Продължили да живеят на същото място. Имало моменти, в които се налагало
ищцата в поредни дни да изминава по 800-900 км, за да заведе детето на логопед или на
преглед. Изминаваният от нея път в планината бил високо рисков и с множество завои.
Месец след раждането на детето М. се наложило да преживее операцията на С., за да има
шанс да чува. Възстановяването й трябвало да продължи с рехабилитации, настройки на
апаратите и прегледи при специалисти. Всичко това преживявала сама с бебе в ръце и дете
на три години. Случващото се отразило и на бебето, което често се разболявало и правело
бронхити и отити. От страна на бащата не получила никаква подкрепа. Полагала
неимоверни грижи за С., въпреки че никой лекар не давал обещания, че детето ще проговори
и да настъпят подобрения в опредЕ. срок. В този изключително тежък за нея и децата
3
момент ответникът се отдал на кариерното си развитие. Прибирал се късно вечер след 21-22
часа, като често давал дежурства през нощта. Вечер често сварвал децата заспали. Понякога
успявал да ги види за десетина минутки преди заспиване. Не се включвал по никакъв начин
в тяхното отглеждане. Случвало да се ходи на работа, без да почива по пет седмици. Това
фактическо положение изключително много влошило отношенията им. Ищцата няколко
години подред се прибрала през лятната ваканция с децата в България, но вече не работела.
На фона на проблемите на С. и отглеждането на М. избрала двете деца пред себе си и
собственото си развитие. По–голяма част от времето прекарвали във Ф.. Впоследствие,
когато децата поотраснали, ищцата изявила желание да работи, но ответникът й отказал.
Положението й се влошило, тъй като вместо да обсъди с нея случващото се, той налагал
волята си. Предизвиквал скандали, дори извършил физическо насилие над нея. Детето М.
чуло всичко и той бил жертва на преживяването на ищцата. Не еднократно била жертва на
физическо насилие от страна на ответника. Последният път била с М. в ръце, когато
ответникът я ударил и я блъснал, а детето се разпищяло от ужас. От този момент
възприемала ответника като насилник и се стараела по никакъв начин да не го предизвиква,
живеейки в страх. При последното им пребиваване във Ф. положението й изключително се
влошило. Ответникът прибрал паспортите на двете деца, ключовете за колата и банковите
карти, за да не може ищцата да напусне Ф.. Това му поведение окончателно затвърдило
вижданията й, че трябва да се прибере обратно в България. На 17.04.2019 г. ищцата и двете
деца реализирали пътуване и се установили в България. Децата посещавали училище.
Всички специфични нужди на С. били задоволени адекватно - тя работела с логопед и имала
частен ресурсен учител. С. ходела и на художествена гимнастика, а М. на тренировки по
футбол. Училището осигурявало чиста среда и здравословна храна. Децата се социализирали
през изминалата година и вече имали близки приятели. Ищцата имала възможност да ги
води на извънкласни занимания, на опера, театър и кино. Имали избор от различни
занимания и ателието, организирани в града, на които ходели групи от училището. Твърди,
че е добра майка на двете си деца и че през изминалите години го е доказала с поведението
си и отношението си към тях. Сочи, че те са неин приоритет и че е отдадена на тяхното
отглеждане. Ответникът пристигнал в страната в края на месец март 2020 г., като
демонстрирал променено поведение спрямо децата - полагал изключителни усилия да ги
манипулира и настройва да живеят с него във Ф., а ищцата заплашвал с развод и извеждане
на децата извън страната.
В срока по член 131 от ГПК ответникът е депозирал насрещен иск. Твърди, че когато
са разбрали за глухотата на С., двамата заедно решили да поверят детето на лекарите във Ф..
Така по взаимно съгласие решението за преместването в България било поставено под
въпрос. Сочи, че винаги е присъствал на важни срещи, свързани с операцията и
последващите интервенции за С.. Дори извършил всички административни формалности,
свързани с операцията на С. и с изготвянето на досието й, за да бъде призната
инвалидността й във Ф.. Сам уговорил всичко срещи с лекари преди операцията на С.. По
силата на едностранната воля, наложена от ищцата, ответникът редовно търпял болезнена
многомесечна раздяла със семейството си. Оставал да работи сам във Ф. от пролетта до
есента, като можел да бъде със съпругата си и децата само по време на годишния си летен
отпуск. Хотелът, в който работел бил затворен от май до октомври, през който период бил в
състояние да отдели много повече време за децата си. Въпреки това, точно през този период,
ищцата се връщала в България всяка година. В продължение на дълги години, за да запази
връзката си с ищцата, ответникът трябвало да се лиши от възможността да вижда родителите
си и приятелите си от детството по време на отпуската си. Единственото лято, което
прекарали във Ф., било лятото на 2014 г., защото ищцата искала да роди там. Твърди, че
през целия им общ живот ищцата налагала на него и на децата един ненормален семеен
живот, при който децата били необичайно лишени от присъствието на баща си всяка година
за периоди от няколко месеца през сезона, когато работата му позволявала да бъде по-
4
свободен за децата, последните били лишени от възможността да живеят с него и да го
виждат. Излага, че лицемерните упреци на ищцата, според които не се грижил достатъчно за
децата от раждането им, не следвало да бъдат кредитирани от съда. Сочи, че единствената
причина, поради която жертвал свободно си време, за да работи много била необходимостта
да издържа семейство си и в частност ищцата, която през по-голяма част от времето била на
негова издръжка. Твърди, че е проявил всеотдайност, чувство за отговорност и качества на
добър баща, че никога не е проявявал насилие спрямо съпругата си, а тя проявявала такова
спрямо него. С. била записана на училище, което не предоставяло необходимите грижи за
дете в нейното състояние, като таксата за обучение била неразумно висока с оглед доходите
на семейството. Всички спестявания на семейството били изразходвани за първата година
на обучение в България и за месеците април, май и юни 2019 г. Нивото на преподаване и
обучение на френски език в това учебно заведение било много ниско и този факт
препятствал развитието на С.. Като към този факт се добавели и допълнителните трудности,
свързани с инвалидността й. Ищцата говорела на С. дори и вкъщи само на френски език,
поради което С. знаела само десетина думи на български език. Не било нормално С. да учи
френски език в България, където всички около нея говорели или на български, или на
френски, но със силен акцент. Френският бил единственият език, по който С. следвала
учебна програма, адаптирана към нейните импланти. Излага, че е направил всичко за
щастието на жена си и децата си. Години наред позволявал да бъде „смазван“ от силния
характер на жена си. Според ищцата в една двойка трябвало да има силен и слаб човек и
според нея тя била силната личност, а ответникът имал само право да страда и да не казва
нищо. Семейството живяло според ритъма на прищявките на ищцата, за да избягва
конфликти. Така ищцата наложила семейните ваканции да бъдат прекарвани само в
България. В същото време тя винаги се представяла за жертва. Ответникът се лишил от
семейството и близките си приятели, както и от практикувания от него спорт, за да избегне
скандали у дома. Ищцата винаги имала на разположение заплатата на ответника за всичките
си разноски, тя използвала за себе си новите коли, придобити по време на съвместния им
живот, много рядко се случвало ответника да купи нещо за своето благо. Доходите,
получавани от време на време от ищцата, никога не били включвани в парите за домакински
разходи. Твърди, че егоистичното поведение на ищцата застрашавало бъдещото и
благополучието на децата. За първи път по време на брачния им живот той се
противопоставил на избор, направен от ищцата, и това я направило истерична и агресивна,
защото преди това той никога не й се бил противопоставял така решително. Приоритет за
ответника при раздялата оставал интереса на двете деца, докато мотивацията на ищцата
била чисто финансова. Ищцата признала на ответника, че иска развод, за да получи
финансова сигурност чрез издръжка. Ответникът дори искал да напусне работата си през
месец октомври 2019 г., за да дойде да живее със семейството си в България, защото му било
много трудно да живее далече. Ищцата, обаче не го насърчила в тази насока, защото била
безработна и имало много такси за плащане за децата. Ищцата искала ответника да
продължава да й праща пари. По отношение на детето С. твърди, че цялото му бъдеще
зависи до голяма степен от това дали ще му бъде разрешено да се върне да живее във Ф.
достатъчно навреме, за да може напредъкът във Ф. благодарение на специализираните
грижи на лекари и терапевти да не бъде спрян по необратим начин. Излага, че С. страда от
дълбока глухота и това води до значително езиково забавяне. Френските лекари оперирали
детето, но обяснили, че въпросната операция не е чудо. С. щяла да остане глуха цял живот и
операцията нямало да й позволи да чува като мнозинството от нейната възраст. С. нямала да
има възможност да чува звуците, които естествено чуваме ние. Налагало се ежедневно да
бъде провеждана постоянна и съществена работа по рехабилитация, за да може С. да бъде
поставена в условия, при които може да говори и да може да има надежда един ден да й
бъде осигурен един сравнително нормален живот на възрастен човек. Рехабилитацията на С.
била проведена на френски език от френски специалисти, които нямали еквивалент в
5
България. Продължителният престой на С. в България спъвал сериозно напредъка, който
трябвало да продължи във Ф.. Специализираната техническа помощ за слуховите апарати на
С. се предоставяла във Ф., за което ответникът заплащал застраховка от 50 евро на месец.
Оспорва исковете за издръжка по размер. Сочи, че получава заплата в размер на 3 100 евро
на месец и предлага размер на издръжка в размер на 150 евро за дете. Отправя искане за
предоставяне на родителските права по отношение на децата; предложен е режим на личен
контакт на майката с децата; майката да бъде осъдена да заплаща издръжка на децата според
възможностите й. В условията на евентуалност изразява съгласие родителските права да
бъдат предоставени на майката, в случай, че майката и децата живеят във Ф..
В предоставения й срок ищцата е депозирала отговор по насрещния иск. Оспорва
изцяло исковите претенции и наведените в насрещната искова молба твърдения. Излага, че
двамата са научили за глухотата на С., когато са били в България от детската ясла в Л.,
откъдето казали, че детето има проблем. Тогава детето било на 2 години. Дотогава във Ф. им
било казано, че детето няма проблеми. След като се прибрали във Ф., направили
необходимите изследвания. Твърди, че никога не са правили избор като съпрузи къде да се
направят изследванията. Било през есента и заминали във Ф. през зимата. Сочи, че съжалява,
че всичко, свързано с детето, не е реализирала в България. Твърди, че във Ф. са допуснали
грешка и загубили времето на детето три месеца да носи обикновени слухови апарати, а
после – още седем месеца. Сочи, че при такава глухота детето трябвало да бъде
имплатирано незабавно, защото всеки изгубен ден бил от значение за проговарянето. Сочи,
че идеята за идването в България никога не ги била напускала, но взели решение, че ще го
отложат във времето заради С.. Връщането им в България било изключително важно за нея
и приоритет децата да живеят в добра среда. Това я амбицирало да започне работа вкъщи с
детето. Излага, че майка й и баба на детето по майчина линия е логопед и контактувала с нея
ежедневно. Следвала съветите й и давала обратни връзки за напредъка на детето. С детето
работела денонощно, за да може да навакса по-бързо изгубеното време във Ф. за разлика от
специалистите, които работели с нея само три часа на седмица в училище. Запознала се с
дама от Р., чието дете било имплатирано, която й предоставила много материали за работа с
детето. От френските специалисти не получила какъвто и да било съвет за индивидуална
работа вкъщи, нито материали. Те работели с детето по час-два и основната рехабилитация
била с родителите. Ответникът по никакъв начин не се включил в работата с детето. По това
време твърдял, че говори с шефовете си за преместването. Убеждавала я, че след като С. е
готова, ще предприемат преместване в България. Твърдял, че ще се опита да работи през
зимата във Ф., а през другото време от В.. След като положеният от нея труд дал плодове и
детето проговорило, дошло време за преместването. До март месец 2020 г. ответникът
търсил работа в България. Проблемите по рехабилитацията на С. не се поставяли на въпрос.
Той дори твърдял, че в училището във В. детето С. ще се чувства по-добре, защото повечето
деца са българчета и за тях френският е чужд език и материалът се поднася по-олекотен и
достъпен начин. Излага, че за ответника училището е неподходящо, защото е платено. Сочи,
че ответникът не желае да осигури подходящ стандарт на живот на детето, от които то има
нужда, а не лукс. Твърди, че при всяка възможност ответникът се опитвал да бъде далече от
проблемите на С. и свързаните с тях неудобства. Дошъл на операцията на детето и останал
да нощува в хотел. Тя била с детето неотлъчно в болН.та. Била принудена да спи на стол,
тъй като била убедена, че трябва да е до детето. Още не се била възстановила от раждането
на М., което било преди четири седмици, но с огромни усилия и воля стояла до С., защото
тя се нуждаела от нея. Ответникът пристигнал за втори път месец след операцията за среща
за пускане на апаратите на детето. Когато му дала документите на детето за досието за
инвалидност, той я обвинил, че това не са правилните документи и ги оставил настрана.
Твърди, че когато била за лятото с децата в България, той си живеел спокойно във Ф.,
работел в хотела, където му били осигурени закуска, обяд и вечеря и нямал никакви
ангажименти след работа. През цялото време ищцата работела в Албена, а за отглеждането
6
на децата разчитала на майка си. Ответникът прекарвал около месец и половина два с тях.
През зимните месеци си били във Ф.. В дома им ги посещавали семейството на брат му,
братовчедите му, родителите му и приятелите му от П. всяка година, през което време той
бил на работа и били посрещани само от ищцата. От това ставало ясно, че той нито е стоял
сам, нито е преживявал болка и една голяма част от изложеното било силно преувеличено и
разкрасено емоционално. Сочи, че след изтичане на работното му време не полагал грижи за
децата и не й оказвал емоционална подкрепа. Във времето, когато работела в България, му
предлагала да вземе С. и да гостува с нея при родителите си, но той никога не пожелал.
Излага, че ответникът никога не е бил жертва, а по–скоро бягал от семейството в работата
си, за да е далеч от С.. Той трудно преживявал случващото се и спасението му било да
избяга в работата си, а не да поеме отговорност за детето и дома. Изявявала желание да
работи, но ответникът отказвал, мотивирайки се, че е по-добре да се грижи за децата, за да
не харчат пари за детегледачки, тъй като не можел да поеме половината от грижите за тях, а
и не желаел да се обременява с това. Сочи, че изявлението, че ответникът е проявил
всеотдайност, чувство за отговорност и качества на добър баща е силно преувеличено, а
единствената проява на отговорност била е да осигури финансово издръжката на
семейството. Проявил интерес към децата едва, когато започнало делото с цел да ги
съблазни и спечели на собствена страна. Грубо ги въвлякъл в конфликта между тях, като
системно ги манипулирал и подготвял за разпита в съда и, че трябва да кажат, че искат да
живеят във Ф.. Твърди, че ответникът извършил физическо насилие спрямо нея, защото
гледала българска телевизия, която той плащал във Ф.. Излага, че психическото и
емоционалното насилие спрямо нея продължило и в хода на процеса. По всевъзможни
причини била притискана, за да вземе подходящи решения в полза на насилника. Физическо
насилие спрямо нея упражнил на 11.07.2020 г. в дома и, за което имала запис на камерите,
на който се виждало как й крещи и я блъска. Също така ответникът проявявал насилие и
спрямо децата - крещял и ги обиждал, наказвал жестоко М., удрял детето не един път по
различни поводи, защото не можело да заспи или проявявало капризи към храната. Не
харесва, че той преживява детето С. като проблем и не иска да влага средства за нейното
правилно развитие и социализиране. Излага, че през годините старателно е подготвяла
преместването в България и фокусът й е бил насочен към С.. Убедена е, че детето тук ще е
по-добре, отколкото във Ф.. Твърди, че към днешна дата С. разполога с логопед-франкофон.
Ресурсният учител в училището във В. работел със С. по 15 часа на седмица. Детето учи
български език в училище. Излага, че във Ф., когато работела и се налагало децата да
остават в училище до по-късно, се заплаща такса – наемал се човек, на който се плаща такса
от 20 евро. В сряда децата там не ходели на училище и ако се налагало, ходели платено по
15 евро на ден. Сочи, че на месец са необходими между 1 400 евро и 1 600 евро само за
задоволяване на нуждите на децата, като сумите за това в България били значително по-
ниски. Оспорва като неверни твърденията за нивото на училището. Нивото в К. било в пъти
по-ниско. Във Ф. не се предлагали други занимания, а тук С. посещавала уроци по пиано,
ходела на тренировки по гимнастика и тенис. Противопоставя се детето С. да се нарича
„инвалид“. Описва я като нормално дете, грациозно, фино, специално и нежно, с някои
затруднения, които се срещали и при напълно чуващи деца. В социума била едно лъчезарно,
адаптивно, мотивирано и любопитно дете, което имало желание за успех и се справяло
добре. Доказателство за това били резултатите й от миналата учебна година. Твърди, че
ответникът никога не се бил отказала да спортува. В почивното си време ходел да кара ски,
тичал. Никога не бил предпочел да изведе ищцата на обяд или на кафе или просто на
разходка и ските били по-важни от нея. Оспорва твърденията на ответника, че е разполагала
с цялата му заплата - сочи, че е имала банкова сметка, в която той превеждал 1 200 евро на
месец. Това бил семейният бюджет, с който трябвало да покрива нуждите на семейството и
децата. Оспорва да имала егоистично поведение и определя себе си като загрижен родител и
добър съжител и съпруг. Твърди, че децата са били приоритет номер едно за нея, а на второ
7
място бил ответникът, с чиято денонощна ангажираност в хотела се съобразявала, докато
сега, когато те не са във Ф., започнал да почива по два дни в седмицата и се прибирал в 18
часа всяка вечер, тъй като вече нямало кой да притеснява почивката му. Оспорва, че децата
са негов приоритет, като сочи, че ги иска формално, за да не плаща издръжка. Не оспорва, че
ответникът разполага с битови условия за отглеждане на децата.
Дирекция „Социално подпомагане” – В. изразява становище, че децата следва да имат
възможност да общуват пълноценно и с двамата си родители, като бащата трябва да участва
в отглеждането на децата, а режимът на лични отношения да бъде съобразен с това, че той
не живее в България.
При настоящото разглеждане на делото пред въззивната инстанция предмет на спора са
предоставянето на родителските права и местоживеенето на децата, режимът на лични
отношения и опредЕ.ите издръжки за двете деца.
В опредЕ.и хипотези, каквато е и настоящата, съдът има правомощие да разреши спор
между субектите на гражданските отношения без спорът между тях да се отнася до
насрещни права и задължения помежду им. Дейността на съда при определяне кому да се
предоставят родителските права, къде да живее детето и какъв да бъде режимът на лични
отношения между детето и родителят, на когото не са предоставени родителските права, се
изразява в това да се намеси в гражданските отношения и да ги администрира, като замести
липсата на общо решение на страните по гражданското правоотношение. Съдът не е длъжен
да се съобразява единствено с техните интереси и искания, напротив, той следва да вземе
предвид установените в закона критерии съобразно особеностите на конкретното
правоотношение и да постанови онова, което в най-голяма степен отговаря на целите и
същността на правоотношението. Затова при спорната съдебна администрация не става
въпрос за решаване кому принадлежи спорното право, а какво е най-целесъобразното
разрешение за развитието на съответното гражданско отношение съгласно законовите
критерии. Само по себе си приемането за разглеждане на насрещни искове не представлява
процесуално нарушение, тъй като съдът е длъжен да се произнесе по всички направени
искания и възражения от ответната страна, доколкото в това производство не е ограничен от
заявяването на нови факти и събирането на доказателства с доводи за настъпила
процесуална преклузия. С акта по същество съдът дължи разрешаване изцяло на
повдигнатия спор, като постанови решението си по всички въпроси, но не следва да се
произнася с отхвърлитЕ. диспозитив по всеки един от предявените насрещни искове, защото
това следва от спецификата на производството като спорна съдебна администрация.
Не се спори, а и се установяват от събраните по делото доказателства, следните
обстоятелства:
1/ Че Д. В. Б. и Ж.-Ф. Б. са сключили граждански брак на *** г. в България, който
понастоящем е прекратен;
2/ Че от брака си съпрузите имат родени две деца – С. Н. Е. Б. на 30.01.2011 г. и М. У.
В. Р. Б. на 11.08.2014 г.;
3/ Че С. Б. страда от тежка вродена двустранна глухота, като през месец септември
2014 г. са й поставени двустранни кохлеарни импланти;
4/ Че двете деца към момента са ученици и посещават Международен френски лицей
„Шарл Перо“ - В.;
5/ Че след раздялата между родителите децата живеят във В. с майка си.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата
инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е
неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта
от мотивите досежно фактическата обстановка. Единствено следва да бъдат съобразени
8
събраните пред въззивната инстанция доказателства.
На основание член 59, алинея 6 от СК във връзка с член 15, алинея 1 от ЗЗДт
въззивният съд изслуша детето С. Н. Е. Б. лично в протективна среда. При изслушването
съдът ползва преводач от френски. При зададени въпроси от страна на съда на български
език, при това бавно, отчетливо и с подходящи за възрастта на С. думи, направи
впечатление, че тя не разбира въпросите и се обръща веднага към преводачката. Момичето
беше изключително притеснено и объркано, непрекъснато търсеше помощ и доколкото в
преводачката виждаше единственият човек, който може да й бъде опора, с оглед знанието на
езика, то я гледаше умоляващо. Освен това, въпреки заявеното от С., че чува добре, помоли
преводачката да я гледа, за да чете по устните. Също така у състава на съда се насложи
усещане, че детето изобщо не иска да бъде на изслушването и да говори каквото и да било.
Детето сподели, че не знае защо е тук, но знае, че баща й иска да отидат с брат й да живеят
във Ф., както и, че родителите й не могат да се разберат и съдът трябва да реши. Детето
споделя, че учи във френско училище и се справя. С дядо си и баба си говори на български,
като те са започнали да я учат заедно с брат й, когато била осемгодишна. Веднага след това
обаче заявява, че не знае как ще се справи в магазина, ако й се наложи нещо да си купи.
Заявява, че иска да ходи във Ф. само за ваканцията. Обяснява, че с баща си се чува по
телефон в сряда и събота, но той звъни. Отговаря, че не знае дали би имало проблем, ако тя
реши да се обади на баща си. Споделя, че баба й и дядо й от Ф. са зли и се карат с майка й
по телефона.
На основание член 59, алинея 6 от СК въззивният съд изслуша и двамата родители.
Д.Б. обяснява, че прегледите на С., които осъществили в София, били абсолютно
безплатни. Имало проблем с единия имплант, леко се подувал, предложили преместване
чрез операция, която също е безплатна, както е във Ф.. Не са направили операцията, но за
деца имало здравна пътека, която покрива тези разходи. Ж.-Ф. бил съгласен да се преместят
в България, лично отишъл в посолството и декларирал. Работата с логопед в момента от
няколко месеца била безплатна. Логопедът бил сурдопедагог, а във Ф. С. ходела при
генерален логопед. Според майката във Ф. посещавала една дама, която не знаела какво да
прави с нея. Тук логопедът бил франкофон, говорел и на френски, в същото време помагал и
за българския език. Д.Б. счита, че било грешка в началото, че решили да й говорят само на
френски. Споделя, че С. не е разбрала какво и се казва по време на изслушването от съда,
́
затова не говорила на български език. Момичето говорело на български език, изреченията са
и били грешни, не е перфектен, но се оправя. За нея трябвало много време, всяко нещо се
́
повтаряло многократно. Ж.-Ф. не можел да разбере това, понеже никога не се е занимавал,
никога не го е интересувало, дори игри не играел с нея. Майката на Д. е логопед и помагала.
В класа на С. имало много деца, които не говорят български език и тя се движи с тях. Ако е
в група с български деца, тя се социализирала по-лесно и от М., който говори български.
Дава пример, че когато двамата си поръчват сладолед, тя поръчвала и за него, а той мълчал.
С малкото думи, които знаела, успявала да се оправи. Плюсът за нея в България е, че
материалът в училище се предава както на чужденци. На нейното ниво имала много деца и
материалът се предава по начин, който чужденците могат да разберат. Във Ф. е много по-
забързана системата и там ще повтаря със сигурност класове. Във Ф. на всеки три години се
сменяло училището, сградата, учителите, съучениците дори. А тук е с децата от тригодишна
до 18 години в едно и също училище. Тя виждала брат си, братята и сестрите на нейните
съученици, растяла с хора, които познава и нямало да има бариера, вече познавала
учителите и децата. Ж.-Ф. в началото бил много очарован от училището и смятал, че тук
средата е много по-семейна и няма да го има този стрес, който дори нормалните деца
преживяват от новото училище на всеки три години. Във Ф. дори от трети за четвърти клас
размествали децата по класове, за да не се създават привързани приятелства. Дори тези,
9
които се познавали, ги размествали по другите класове на следващата година. Това го знае
от приятели - французи, които са на нейните години, учили са по тази система и тя сега пак е
същата. Средата в училището тук е много необходима, по метода Монтесори е. Разказва, че
за пръв път майка й обърнала внимание, когато С. била на шест месеца, че не чува.
Споделила с Ж.-Ф., а той започнал да вика и да крещи. Ядосал се, казал: „Постоянно
намираш кусури, стига с вашите глупости.“ Във Ф. имали доктор, който посещавали всеки
месец, после на всеки шест месеца. Той казал, че нищо му няма на детето, всичко е нормално
и понеже говорели на два езика, затова тя не проговаря. След като я записала на ясла, тогава
й казали, че наистина има проблем. Била вече на две години, но бащата въпреки всичко
продължавал да не вярва. След това започнали с изследванията, била бременна с М. тогава.
Не били правили слухов тест след раждането, тъй като във Ф. не било задължително тогава,
за М. вече правили такъв тест. Докторът ги уверявал, че всичко е наред със С.. Обяснява, че
се заблудили и двамата, защото искали да вярват, че с детето всичко е наред. Те наистина
говорели и на двата езика, а С. гледала телевизия през цялото време на английски език.
Казали им, че такива двуезични деца проговарят много по-късно, а и тя реагирала на всичко
друго. Когато и кажели нещо, тя отивала и го правела, което сега изглежда много странно.
́
Не общува с Ж.-Ф., защото се отнасял зле с нея, не могат да комуникират, постоянно
налагал мнението си и я третирал като двегодишно дете със заплахи. Децата комуникирали с
баща си по телефона. Телефонът стоял на бюрото или на масата, винаги е под ръка и могат
да го ползват. В сряда и събота им казвала да се обадят на баща си, но всеки път с уговорки.
Не говори много с децата за баща им. Те са доста зрели - пред него не повдигали темата за
мен и пред нея - за него. Твърди, че се опитва да им обясни, че няма да се сдобрят, но това
не означава, че те не трябва да комуникират с него. Когато лятото трябваше да заминат за
един месец, М. й казал, че това е много време, на което тя отговорила, че не е толкова много,
ще мине, ще се забавляват и те наистина изкарали добре там. Върнали се много отчуждени.
Заявява, че по никакъв начин не се опитва да ги настрои против баща им, но той го прави и
привежда като пример, че има записани клипчета на С., на които тя имитира баща си как я
настройва какво да каже пред съда. В началото Ж.-Ф. бил много поддържащ, когато дошли
в българия, щастлив от училище, от всичко. В момента, в който подала молбата за развод,
всичко се обърнало. До този момент той поставял работата си на първо място, нямало по-
важно, никога по никаква причина не ги придружил или им помогнал, а сега станал много
загрижен баща. За употребата на наркотични вещества съди от средата, в която е -
приятелите му от преди. Когато се запознали, те много пушели. Опитвал да се крие от нея,
защото знаел, че е против тези неща. Сега бил със същата компания, а това са хора, които
консумирали наркотични вещества постоянно от сутринта до вечерта пред децата, предимно
трева. Сега не го е виждала да пуши. Децата й споделили, че много им крещял през лятото.
С. й разказала как баща и крещял: „Ти трябва да кажеш, че искаш във Ф.“. Той викал и тя
́
казала, че я е страх от това, че е викал.
Ж.-Ф. Б. категорично твърди, че е лъжа, че употребява наркотици. Случвало се било да
пуши марихуана, но преди доста време, когато бях млад. Разказва, че живее в апартамент от
40 кв.м, но е по-просторно от тук, защото не се включват стените, имало една спалня, един
широк хол, голяма баня и голяма тераса, като заявява, че е избрал този апартамент, защото
за момента е съвсем сам. Ако С. се върне във Ф., очевидно е, че ще вземе нещо по-голямо,
още повече, че неговите родители ще отидат, за да му помагат. В момента работи като
управител на ресторант и работното му време е това на ресторанта - от обяд до вечерта. Тъй
като децата не са при него, е зает до 11-12 часа посред нощ. Ако децата са при него, се е
договорил с шефа си, че ще работи само с дневно работно време. Твърди, че при всички
случаи може да намери и друга работа. Работил е и в счетоводството на хотел, така че би
могъл са е със стандартно офисно работно време. Заявява, че винаги е осигурявал сам
прехраната на семейството си, има умения и опит в хотелиерството, така че ще може да
получава възнаграждение, което да му позволява издръжката на децата, но е категоричен, че
10
не иска да ги разделя от тяхната майка. Сочи, че може да готви, чисти, да играе с децата.
Вече направил първата крачка, като се преместил в един голям град – Н.. В града има
българска общност и има приятели, чиито деца ходят в българско училище, което е само в
събота. Съвсем близо до жилището му има училища и там може да се оказва цялата
необходима помощ на С.. Мисли, че Д. е добра майка, освен че тя не приела увреждането на
дъщеря си. Споделя, че именно затова приел тя да се върне в България за една година, за да
види, че тук не можела да живее.
Д.Б. е представила доказателства за доходите си /лист 90 от въззивното дело/, които за
периода 15.09.2021 г. – 14.05.2022 г. се формират от получаваното от нея парично
обезщетение за безработица в размер на 31,51 лева дневно, като от направеното от нея
изявление в съдебно заседание, проведено на 09.05.2022 г. е видно, че същата има
намерение да започне работа през летния туристически сезон, твърдейки, че ще бъде на
безсрочен трудов договор, за което обаче не сочи доказателства.
Въззивникът е представил писмо от Здравното осигуряване на Ф., в което се посочва,
че детето С. се ползва със 100 % поемане на здравните грижи, включително за действия и
услуги, свързани със специалното му образование /лист 94 и лист 98 от въззивното дело/;
удостоверение от Педиатричната болН. на Н., че отдЕ.ието по детски УТГ болисти е
хабилитирано да поема лечението на деца, засегнати от глухота, и да осигурява
проследяване на здравословното състояние на децата, носещи кохлеарни импланти /лист 100
от въззивното дело/; писмо от ортофонист, че има възможност да се занимава със С. и
грижите, които ще се провеждат два пъти седмично, изцяло се поемат от здравното
осигуряване /лист 102 от въззивното дело/; трудов договор, от който се установява, че от
01.08.2021 г. Ж.-Ф. Б. работи като директор, отговарящ за сутринното управление, в хотел в
Н. с основно месечно трудово възнаграждение от 2 564 евро /лист 104 от въззивното дело/,
както и доказателства за получено трудово възнаграждение /лист 116 – лист 124 от
въззивното дело/; договор за наем, от който е видно, че заплаща 700 евро месечно /лист 125
от въззивното дело/.
По делото е приет като доказателство социален доклад, изготвен от отдел „Защита на
детето“ на департамент А.-М./Ф. по реда на член 17 от Регламент (ЕО) № 1206/2001 на
Съвета от 28 май 2001 година относно сътрудничеството между съдилища на държавите-
членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела. От доклада е
видно, че настаняването в двустайния апартамент, в който бащата живее понастоящем,
позволява приемането на С. и М. при задоволителни условия, тъй като отделно
пространство е оборудвано на нивото на мецанина в дневната, а децата разполагат с отделна
голяма спалня; местоположението му в центъра на града дава достъп до различни услуги
/образование, здравеопазване, възможности за прекарване на свободното време, хранене,
различни видове транспорт/ в много близък радиус. По отношение на нуждите на С.,
страдаща от дълбока глухота и ползваща импланти към момента, бащата е положил усилия
да открие в Н. педиатрична болН., която да проследява С., и ортофонист, който да се
занимава с нея. Излага се, че във Ф. се покриват всички медицински грижи или
допълнителни разходи, свързани с увреждането, при условие, че са признати и
нотифицирани от Комисията по правата и автономността или от предписани от лекар.
Образованието в държавните училища е безплатно. Социалният работник съобщава, че
бащата е много загрижен за трудностите, които дъщеря му може да срещне и за нейните
нужди по отношение увреждането й; заявил е, че не желае да разделя децата от майката, но е
от съществено значение С. да не страда от ситуацията и да може да се възползва от
възможно най-добрите грижи.
По родителските права и местоживеенето на децата
11
При определянето на кой от родителите да следва да бъде предоставено упражняването
на родителските права по отношение на дете съдът трябва да съобрази всички обстоятелства
с оглед интереса на детето като възпитателските качества на родителите, полаганите до
момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на
детето към родителите, пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица - близки
на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности – член 59, алинея 4 от
СК. Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексният критерий, въз основа
на който се извършва преценката, не само при кого от родителите да живее детето и кой да
упражнява родителските права, а и какъв да бъде режима на лични отношения на детето с
родителя, комуто не са предоставени родителските права.
Под "интереси на децата", както е разяснено в ППВС № 1/1974 г., чиито указания са
запазили силата си и при действащия СК, следва да се разбират всестранните интереси на
децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови навици и
дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете
като съзнатЕ. гражданин. Изброяването на обстоятелствата в член 59, алинея 4 от СК, както
и в цитиранато ППВС, е примерно, а не изчерпателно. Това е минимумът, който трябва да
бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, точка
5 от ДР на ЗЗДт.
Съдът е длъжен да извърши преценката си за това, на кого от двамата родители да
предостави упражняването на родителските права, единствено на базата на задълбочена и
комплексна съпоставка на всички относими в конкретния случай обстоятелства, оценявайки
възпитателските качества на всеки от родителите, неговия морален облик, начина, вида,
продължителността, ефективността на полаганите от него грижи към детето, изразената му
готовност да живее с детето, анализирайки данните за реално предприети действия в тази
посока, изследвайки към кого от двамата родители в по-голяма степен детето е привързано,
както и дали родителят разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при
нужда може да разчита, съобразявайки социалната среда, в която предстои да живее детето
след развода - бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица,
жилищно-битовите му условия на живот, финансовите възможности, начинът на живот,
както и да съобрази пола и възрастта на детето. Няма приоритетно значение на едни
обстоятелства над други, а те се преценяват В съвкупност за всеки конкретен случай с оглед
неговите специфики.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че и двамата родители притежават
потенциал да възпитават децата, да полагат адекватни грижи за тях и имат желание да го
правят. И двете деца са емоционално привързани и обичат и двамата си родители. Към
момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция децата живеят
при майка си в България, като бащата ги взема при него във Ф. по време на опредЕ.ия по
реда на член 323 от ГПК режим на личен контакт. С. заяви пред въззивния състав при
изслушването й, че иска да ходи във Ф. само през ваканцията. Не се оспорва от бащата, че
майката е полагала основно грижите за децата, откакто са се родили, докато той се е
съсредоточил върху осигуряване средствата за семейството. Този модел е бил възприет и от
двамата съпрузи и години е бил следван. В тази връзка съдът счита, че следва да обърне
внимание, че в настоящия момент това дава основание на майката да твърди, че за бащата
основния приоритет е била работата, че не й е помагал, не се е интересувал от нищо относно
децата, което води до извод за превратно използване на обективни факти от страна на Д.Б.
спрямо ситуацията. Отделно от това демонизиране на връзката между двамата родители още
от самото начало сочи на начална форма на синдром на родителско отчуждение, още повече,
като се има предвид, че на децата опредЕ.о се внушава, че във Ф. няма да бъдат добре, че
бабата и дядото по бащина линия са „зли“, казва, че децата са прекарали добре ваканцията
при баща си и веднага заявява, че се върнали отчуждени. Съдът счита, че не може изцяло да
се приеме, че бащата не е полагал грижи за децата. И двамата родители могат да разчитат на
12
помощ от трети лица – своите родители, които от своя страна не живеят в насЕ.ото място,
където живее съответния родител, но са готови и винаги откликват на нуждите на децата.
Обяснимо е, че и двете деца са повече привързани към майка си, доколкото са в ниска
възраст, тя е полагала непосредствените грижи за тях, когато са живели във Ф., а от три
години живеят с нея в България, докато бащата ги вижда в ограничен период от време. Също
така следва да се отчете и обстоятелството, което и двете страни твърдят, че първоначалното
намерение на родителите е било майката и децата да поживеят една година във В., за да се
види как ще се справя С., което обаче се е променило след пристигането тук на майката и
децата и тя е подала молба за развод.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че опредЕ.о С. би получила по-добри
грижи с оглед заболяването й във Ф.. Но при положение, че родителските права по
отношение и на двете деца бъдат предоставени на бащата /съдът е категоричен, че децата не
следва да бъдат разделяни/, то това ще повлияе отрицателно най-вече върху децата. И за
двете деца ще е изключително стресиращо и и негативно в емоционално отношение
решение, с което да бъде променено фактически установеното от месец април 2019 г.
съжителство на децата с майката в България. Също така е налице и сериозна опасност
такава промяна да има твърде неблагоприятни последици върху заболяването на С.. Двете
деца от три години са поставени под максимално нервно напрежение от раздялата на
родителите им, както и от борбата помежду кой да упражнява родителските права. Твърде
влошените и антагонистични отношения между родителите, които са се съсредоточили
върху себе си и използват децата като разменна монета, безспорно водят до тревожност,
страх и негативни емоции у децата, респективно до лабилното им емоционално и
психическо състояние, което следва да бъде стабилизирано. В конкретния случай с оглед
интересите на децата настоящият състав на въззивния съд намира, че следва да се
съсредоточи върху стабилността на децата, успешната им интеграция в друга държава и в
училище, тъй като това е в техен интерес. Нарушаването на постигнатото крехко равновесие
в емоционалното и психологическо състояние на децата би им се отразило негативно във
всеки един аспект. Промяната във вече изградените привички и установения порядък в
живота им по един принудитЕ. за децата начин чрез решението на съда /външен фактор за
тях/, по-скоро би причинила вреда и няма да способства за укрепване на връзката с бащата.
Родителите обаче следва да приложат усилия, за да подобрят комуникацията помежду
си. Също така майката следва да преосмисли поведението си и изискванията си към бащата,
тъй като същата с действията си проявява признаци на типичен отчуждаващ родител -
мълчаливо поощрение децата да не се свързват с баща си по телефон или интернет връзка,
изискване бащата да упражнява режим на лични отношения на територията на България, да
не работи по времето, когато упражнява личния контакт с тях, да не ги оставя на бабата и
дядото по бащина линия, когато е на работа, да не пътуват по 12 часа, когато ги връща в
България. Тези отправени от нея искания са нелогични и опредЕ.о показват тенденция към
едностранно вземане на решения, касаещи както децата, така и другия родител, което не
може да бъде толерирано. По принцип развитието на децата трябва да се извършва при
грижата, подкрепата и авторитета на двамата родители. Всеки един от тях в името на
благополучието на детето следва да съдейства то да живее, доколкото е възможно, най-
близко до семейната среда. Двамата родители следва да преодолеят различията си и да
постигнат консенсус досежно отглеждането и възпитанието на децата им, включително и
като потърсят професионална помощ.
Съвкупното обсъждане на посочените по-горе условия налага извод, че интересите на
децата С. и М. ще са охранени най-добре, ако упражняването на родителските права бъде
предоставено на майката Д.Б., като съответно и местоживеенето на децата следва да бъде
опредЕ.о на адреса на местоживеене на майката.
Поради идентичните крайни изводи, до които достигна въззивният съд с тези на
районния, то решението в тези му части следва да бъде потвърдено.
13
По режима на лични отношения
Семейният кодекс не разписва правила по отношение на това какъв да бъде
интензитета на личния контакт с детето на родителя, комуто не са предоставени
родителските права, като дава свобода на съда да преценява конкретните правнозначими
обстоятелства с оглед интереса на детето, които бяха изброени неизчерпателно по-горе. Чрез
опредЕ.ия от съда режим на лични отношения трябва да се постигне възможност детето да
расте и се развива под грижите и с подкрепата на двамата си родители. ПоддърЖ.ето на
лични отношения между родител и дете е жизнено необходимо за него с оглед създаване на
възможност чрез общуване то да развива чувство на обич, привързаност и доверие, което ще
съдейства за правилното му развитие, спокойствие и самочувствие. Безспорна е нуждата на
всяко дете от системен контакт с двамата му родители и в частност с този, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права. В съгласие с член 8 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи и на неговото тълкуване в
практиката, уважението към семейния живот изисква, когато семейният живот, дори и във
формата на съжителство без брак е приключил, контактът между детето и отсъстващия
родител да продължи. Известно е становището на Съда по правата на човека в Страсбург, че
взаимната полза, която родителят и детето черпят от отношенията помежду си, е основен
елемент от семейния живот. Следователно Европейската конвенция по правата на човека и
органите, призвани да я прилагат и следят за нейното правилно приложение, признават
“право на контакт” като фундаментално човешко право по смисъла на член 8. То
принадлежи еднакво, както на всеки от родителите, така и на детето. Стремежът е да се
постигне подходящ баланс между правата, като основен критерий за това са интересите на
детето от контакта. За тази цел семейният живот следва да бъде разглеждан като двустранен
и съдът да се намесва чрез принудителни мерки само, ако ненамесата би причинила вреда на
детето. Също така следва да се наблегне и върху обстоятелството, че родителят, комуто не
са предоставени родителските права по отношение на децата не изгубва нито своето
родителско качество, нито титулярството на родителските права и задължения.
Раздялата на родителите, липсата на разговори помежду им и изолирането на
отсъстващия родител изключително зле влияят на детската психика, още повече, че
родителят, комуто са присъдени родителските права, се насочва към детето по силата на
съдебното решение и най-вече поради възможността да споделя ежедневието си с него. Това
неминуемо води до липса на баланс в отношението на детето и родителя, който не е носител
на родителските права. С. и М. са поставени в конфликт от своите родители и е съвсем
нормално за тяхната възраст да се идентифицират с потребностите на този родител, с когото
живеят, като същевременно отхвърлянето на другия родител ги поставя в голямо вътрешно
напрежение, дори и то да не се показва от тях. По принцип всяка човешка връзка поражда и
позитивни, и негативни преживявания, а в конкретния случай е видно, че децата вземат
страната на майка си, без да могат рационално да обмислят поведението си и без
възражения, което е естествено с оглед възрастта им и ситуацията. Поради това настоящият
състав на съда намира, че една от мерките, които могат да предотвратят задълбочаване на
конфликта и прекъсване синдрома на родителско отчуждение, е максимално разширен
режим на лични отношения на бащата с децата, като пребиваването на бащата в различна
държава от местоживеенето на децата не може да служи за постановяване на ограничен
режим на лични отношения, но следва да се съобрази. Още веднъж следва да се отбележи, че
за родителят, комуто са предоставени родителските права, трябва да се въздържа от всичко,
което влияе на отношението на децата към другия родител или затруднява връзките му с тях
и възпитанието им.
Настоящият състав на съда счита, че на бащата и децата следва да бъде опредЕ.
следният режим на лични отношения:
- всяка първа седмица от месеца от петък от 17 часа до неделя в 17 часа на територията
14
на Република България, като бащата взема и връща децата от и в дома на майката;
- на нечетна година за целия месец юли от 10 часа в първия ден до 17 часа в последния
ден на месеца, като по усмотрение на бащата децата могат да пребивават с него на
територията на Република Ф., като в този случай бащата следва да осигури придвижването
на децата и тяхното връщане;
- на четна година за целия месец август от 10 часа в първия ден до 17 часа в последния
ден на месеца, като по усмотрение на бащата децата могат да пребивават с него на
територията на Република Ф., като в този случай бащата следва да осигури придвижването
на децата и тяхното връщане;
- на нечетна година за Коледните и Новогодишните празници, които са обявени
официални почивни дни за България, респектовно през училищната ваканция на децата от
10 часа на първия ден до 17 часа на последния ден, като по усмотрение на бащата децата
могат да пребивават с него на територията на Република Ф., като в този случай бащата
следва да осигури придвижването на децата и тяхното връщане;
- на четна година през пролетната ваканция от 10 часа в първия ден до 17 часа в
последния ден, като по усмотрение на бащата децата могат да пребивават с него на
територията на Република Ф., като в този случай бащата следва да осигури придвижването
на децата и тяхното връщане;
- всеки понеделник, сряда и събота от седмицата чрез комуникация по телефон,
интернет или други средства за комуникация в подходящ според режима и училищната
заетост на децата и заетостта на бащата час, който следва да се уговаря от двамата родители.
С оглед изложеното решението в тази му част следва да бъде отменено и вместо
него да се постанови друго в горния смисъл.
По издръжките
Според постановките в ППВС № 5 от 16.11.1970 г., доразвити с ППВС № 5 от
30.11.1981 г., нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от
обикновените условия на техния живот. Вземат се предвид възрастта, образованието и
всички обстоятелства, които са от значение за случая, като нуждите са винаги конкретни.
Възможностите на лицето, което дължи издръжката са основание за даването й и показател
за нейния размер. Те също винаги са обективни и конкретни. Определят се от доходите,
имуществото, квалификацията на задълженото лице. За да бъдат приложени правилно тези
разяснения, следва да се имат предвид условията, при които са живели децата в
семейството. Издръжката трябва да е в такъв размер, че да способства за правилното и
хармонично изграждане на издърЖ.ия и за подготовката му за пълноценна изява в
обществото. При определяне размера на издръжката следва да се определи общата сума за
издръжка на детето, която да се разпредели съобразно възможностите на родителите. За
размера е от значение и при кого от родителите детето е предоставено за отглеждане, като
усилията, които се полагат и ангажираносттта на родителя във връзка с отглеждане на
детето следва да се вземат под внимание при определяне на издръжката, която той дължи.
С. е на единадесет години и страда от двустранна глухота, като носи кохлеарни
импланти. Това заболяване изисква специфични потребности /на всеки пет години подмяна
на имплантите, перманентна настройка на имплантите, консултации с ортофонист, помощ
от ресурсен учител/ и допълнително средства.
И двамата родители са в трудоспособна възраст, като е установено, че към датата на
съдебните прения майката получава дневно обезщетение за безработица в размер на 31,51
лева /до 14.05.2022 г./, а бащата – брутно трудово възнаграждение в размер на 3 787,58 евро,
а чисто – 2 650,23 евро.
Майката и децата живеят в жилище, което е съпружеска имуществена общност, а
бащата – в наемно жилище, за което заплаща наем от 700 евро месечно.
Децата посещават частно училище, за което се заплаща такса от по 7 500 лева годишно
15
за обучение, 200 лева за учебни пособия и по 5,70 лева за С., 5,40 лева за М. на ден за храна.
На децата е отпусната стипендия от Агенцията за френско обучение в чужбина в размер на
50 %
от таксата за училището.
С оглед на това и обществено–икономическата обстановка в страната, както и предвид
презумптивното бъдещо увеличение на нуждите, съдът намира за адекватен за нуждите на С.
да определи общ размер на издръжката от 1 000 лева, а за М. – общ размер от 600 лева.
Доколкото майката полага и ще предстои да полага непосредствените ежедневни грижи за
двете деца, от общия опредЕ. размер бащата ще следва да поеме сумата от 700 лева /350
евро/ месечно за С. и 400 лева /200 евро/ месечно за М., която съдът преценява като напълно
съобразена с възможностите му с оглед данните по делото, а майката ще следва да поема
разликата.
Поради изложеното решението в частта му, с която са уважени предявените
искове с правно основание член 143 от СК за детето С. за разликата над 350 евро до
присъдения размер от 500 евро и за детето М. за разликата над 200 евро до присъдения
размер от 500 евро, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго в
горния смисъл.
По разноските
Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери
приложение в делата по член 127, алинея 2 от СК. Това разрешение следва от характера на
производството на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно
родителските права в случаите, когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно
споразумение. За разлика от исковото производство в него не се решава със сила на
пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а
само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати
и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство квалификация
на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от
правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или
непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в производството всяка страна
следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. В този
смисъл е и практиката на ВКС.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260005 от 05.01.2021 г., постановено по гр.д.№ 4222 по описа за
2020 г. на Районен съд – В., двадесет и пети състав, в следните части:
1/ с която е опредЕ. режим на лични отношения на бащата Ж.–Ф. Б., роден на *** г. в
Република Ф., с децата С. Н. Е. Б. и М. У. В. Р. Б., както следва: всяка първа седмица от
месеца от петък от 17:00 часа до неделя 17:00 часа на територията на Република България,
като бащата взема и връща децата от и в дома на майката; на нечетна година за целия месец
юли от 10:00 часа в първия ден до 17:00 часа в последния ден на месеца, като по усмотрение
на бащата децата могат да пребивават с него на територията на Република Ф., като в този
случай бащата следва да осигури придвижването на децата и тяхното връщане; на четна
година за целия месец август от 10:00 часа в първия ден до 17:00 часа в последния ден на
месеца, като по усмотрение на бащата децата могат да пребивават с него на територията на
Република Ф., като в този случай бащата следва да осигури придвижването на децата и
тяхното връщане; на нечетна година за Коледните празници, които са обявени официални
16
почивни дни за България, респективно през училищната ваканция на децата от 10:00 часа в
първия ден до 17:00 часа в последния ден, като по усмотрение на бащата децата могат да
пребивават с него на територията на Република Ф., като в този случай бащата следва да
осигури придвижването на децата и тяхното връщане; на четна година за Новогодишните
празници, които са обявени официални почивни дни за България, респективно през
училищната ваканция на децата от 10:00 часа в първия ден до 17:00 часа в последния ден,
като по усмотрение на бащата децата могат да пребивават с него на територията на
Република Ф., като в този случай бащата следва да осигури придвижването на децата и
тяхното връщане; на нечетна година през пролетната ваканция от 10:00 часа в първия ден до
17:00 часа в последния ден, като по усмотрение на бащата децата могат да пребивават с него
на територията на Република Ф., като в този случай бащата следва да осигури
придвижването на децата и тяхното връщане; всяка сряда и събота от седмицата чрез
комуникация по телефон, интернет или други средства за комуникация в подходящ според
режима и училищната заетост на децата и заетостта на бащата час, който следва да се
уговаря от двамата родители;
2/ с която е осъден е Ж.–Ф. Б. да заплаща месечна издръжка в полза на детето С. Н. Е.
Б. и в полза на детето М. У. В. Р. Б. чрез тяхната майка и законен представител Д. В. Б. за
разликата над 350 евро до 500 евро за С. и за разликата над 200 евро до 500 евро за М., с
падеж първо число на месеца, за който се дължи, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда /30.04.2020 г./ до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска; и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между децата С. Н. Е. Б. ЕГН ********** и
М. У. В. Р. Б. ЕГН ********* и бащата Ж.–Ф. Б., роден на *** г. в Република Ф., гражданин
на Република Ф., с адрес в Република Ф. – град Н., ул. ***, както следва:
- всяка първа седмица от месеца от петък от 17 часа до неделя в 17 часа на територията
на Република България, като бащата взема и връща децата от и в дома на майката;
- на нечетна година за целия месец юли от 10 часа в първия ден до 17 часа в последния
ден на месеца, като по усмотрение на бащата децата могат да пребивават с него на
територията на Република Ф., като в този случай бащата следва да осигури придвижването
на децата и тяхното връщане;
- на четна година за целия месец август от 10 часа в първия ден до 17 часа в последния
ден на месеца, като по усмотрение на бащата децата могат да пребивават с него на
територията на Република Ф., като в този случай бащата следва да осигури придвижването
на децата и тяхното връщане;
- на нечетна година за Коледните и Новогодишните празници, които са обявени
официални почивни дни за България, респективно през зимната училищна ваканция на
децата от 10 часа на първия ден до 17 часа на последния ден, като по усмотрение на бащата
децата могат да пребивават с него на територията на Република Ф., като в този случай
бащата следва да осигури придвижването на децата и тяхното връщане;
- на четна година през пролетната училищна ваканция от 10 часа в първия ден до 17
часа в последния ден, като по усмотрение на бащата децата могат да пребивават с него на
територията на Република Ф., като в този случай бащата следва да осигури придвижването
на децата и тяхното връщане;
- всеки понеделник, сряда и събота от седмицата чрез комуникация по телефон,
интернет или други средства в подходящ според режима и училищната заетост на децата и
заетостта на бащата час, който следва да се уговаря от двамата родители.
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. В. Б. ЕГН ********** с адрес в *** против Ж.–Ф. Б., роден на
*** г. в Република Ф., гражданин на Република Ф., с адрес в Република Ф. – град Н., ул. ***,
17
за заплащане на месечна издръжка в полза на детето С. Н. Е. Б. ЕГН ********** чрез
неговата майка и законен представител Д. В. Б. ЕГН ********** за разликата над 350
/триста и петдесет/ евро до присъдената от първата инстанция сума от 500 /петстотин / евро,
с падеж първо на месеца, за който се дължи, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда /30.04.2020 г./ до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. В. Б. ЕГН ********** с адрес в *** против Ж.–Ф. Б., роден на
*** г. в Република Ф., гражданин на Република Ф., с адрес в Република Ф. – град Н., ул. ***,
за заплащане на месечна издръжка в полза на детето М. У. В. Р. Б. ЕГН ********* чрез
неговата майка и законен представител Д. В. Б. ЕГН ********** за разликата над 200
/двеста/ евро до присъдената от първата инстанция сума от 500 /петстотин / евро, с падеж
първо на месеца, за който се дължи, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда /30.04.2020 г./ до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260005 от 05.01.2021 г., постановено по гр.д.№ 4222 по
описа за 2020 г. на Районен съд – В., двадесет и пети състав, в останалите обжалвани части.
Решението в частта му досежно издръжките не подлежи на обжалване на
основание член 280, алинея 3, точка 2 от Гражданския процесуален кодекс, а в
останалата част може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – В. пред Върховен касационен съд по
реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18