№ 2052
гр. Пловдив, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330204519 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от Р. И. К. с ЕГН ********** срещу
наказателно постановление (НП) № 20-1030-006039 от 30.06.2020 г., издадено от
началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на
основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от Закона за движението по пътищата (нататък ЗДвП) му е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.
104а от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му бил отнети 6 точки от
контролния талон, както и му е наложена глоба в размер на 10 лв. на основание чл.
183, ал.1, т.2, пр. 2 ЗДвП за нарушение по чл. 100, ал.1 ,т. 1 от ЗДвП.
Постановлението се обжалва единствено относно нарушението по чл. 104а от
ЗДвП, като в останалата част същото е влязло в сила.
В жалбата се оспорва фактическата обстановка, като се твърди, че нарушителя
не е говорил по телефона, защото телефонът бил с устройство позволяващо разговори
без участие на ръцете.
Постъпило е становище от въззиваемата страна, в което представителят на
Отдел ПП при ОД на МВР Пловдив взима отношение за законосъобразност на
издаденото постановление и прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59 ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 08.06.2020 г. около 16:50 часа в Община Марица, на Автомагистрала Тракия
(път А-1), км. 128ми, в посока София, жалбоподателят Р. И. К. управлявал собствения
1
си автомобил марка Мерцедес, модел Ц 250 с рег. № ****, като същевременно и
използвал мобилен телефон без устройство „свободни ръце“, докато се движил. По
същото време по магистралата се движили и автопатрул, в който участвал и свид. Д.Т.,
които се изравнили с автомобила и свид. Т. възприел, че водачът говори по мобилния
си телефон, без да използва устройство „свободни ръце”. Служителите подали
светлинен и звуков сигнал, за да спрат движещия се автомобил и водачът отбил в
аварийната лента, а в последствие бил изтеглен на безопасно място, където му бил
съставен акт.
За установеното свид. Т. съставил АУАН № 150235/08.06.2020 г. в присъствието
на нарушителя за нарушение на чл. 104а от ЗДвП и такова по чл. 100 от ЗДвП. Актът е
връчен на жалбоподателя, който е подписал акта без възражения.
С оглед установяването на нарушението с АУАН, административнонаказващия
орган е издал и обжалваното НП 20-1030-006039 от 30.06.2020 г. С последното на
жалбоподателя К. е била наложена на основание чл. 183, ал. 4 т.6 от ЗДвП глоба в
размер на 50 лв. за нарушение на чл. 104а от ЗДвП.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от писмените и гласни доказателства, а именно:
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Д.Т., който
потвърждава констатациите в акта и посочва механизма на установяване на
нарушението. Съдът цени неговите показания като логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Както и АУАН №
150235/08.06.2020 г., справка за нарушител/водач, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
на МВР, заповед № 8121з-825/19.07.2019 г.
Освен бланкетното възражение на жалбоподателя, че не е използвал телефона си
и в същото време, че същият разполагал със система за разговори без участие на ръцете
не се въведоха или доказаха обстоятелства, които да оборят доказателствената сила на
АУАН, а напротив констатациите се потвърдиха от показанията на актосъставителя.
Поисканото от съда доказателство – разпечатка на входящи и изходящи разговори е
било достъпно за жалбоподателя, докато за съда е било незаконосъобразно събирането
му, в какъвто смисъл е държаното в съдебно заседание определение. Поради
бланкетния характер на възражението и липсата на въведено доказателство съдът се
позовава и на презумптивната доказателствена сила на АУАН.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган (т. 2.8) и актосъставителя (т.1.3.) следва от така
представените заповеди № 8121з-515/14.05.2018 г. и № 8121з-825/19.07.2019 г. на МВР.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание на
жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като съдържа
подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за
съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено
правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят
е имал възможност да направи своите възражения.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
2
жалбоподателя. Спазен е и срокът по чл. 34 от ЗАНН.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и
обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато
правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере
за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за
движение свързани с използване на мобилен телефон, освен по начин, който не
ангажира ръцете му.
От правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се
установява авторството на деянието и виновното му извършване, като с основание е
ангажирана отговорността на жалбоподателя.
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената
разпоредба на чл. 104а от ЗДвП. Посочената норма гласи, че на водача на моторно
превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление
на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона
без участие на ръцете му. От обективна и субективна страна жалбоподателят е
осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че Р. И. К. като водач на МПС на 08.06.2020 г. около
16:50 часа в Община Марица, на Автомагистрала Тракия, път А-1, кв. 128 в посока
София е управлявал собствения си автомобил марка Мерцедес, модел Ц 250 с рег. №
****, като е използвал мобилен телефон без устройство, позволяващо използването на
телефона без участие на ръцете му, или така нареченото устройство „свободни ръце“
/хендсфрий/. Нарушението било възприето от полицейските служители, сред които и
разпитания актосъставител. Затова съдът отчете презумптивната му сила,
регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Следователно жалбоподателят не е съобразил правилата на ЗДвП си, като по
време на движение е говорил по мобилния си телефон, т.е. използвал го е по неговото
предназначение, без да е осигурил свободата на ръцете си чрез специално средство.
Същата норма има за цел да бъдат предотвратени ПТП и да се съхранят всички
участници в движението.
Нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е, че неизпълнението на задълженията му може да доведе до настъпване на
общественоопасни последици за движението, докато не използва едната си ръка в
управлението на автомобила. Затова съдът намира, че деянието му е извършено при
пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
За размера на наложеното наказание:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, която предвижда при нарушение
на правилото по чл. 140а от ЗДвП нарушителят да се наказва с глоба в размер на 50 лв.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението. Определеното спрямо
жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице
основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен
случай” на административно нарушение, доколкото настоящият случай не се отличава
с незначителността на вредните си последици или на другите смекчаващи
3
отговорността обстоятелства, които да го характеризират с по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на нарушение от същия тип имайки
предвид и справката за извършени множество други нарушения по ЗДвП. Размерът на
наложената глоба е фиксиран от законодателя, поради което не може да се ревизира от
съда, затова и се приема за правилно определен.
Към датата на нарушението е в сила Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда
за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение. Чл. 6, ал. 1, т. 9 предвижда
отнемане на 6 контролни точки за нарушения на Закона за движението по пътищата, а
именно „за преминаване при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването“,
за което е конкретното производство. Съдът установи, че за извършеното нарушение,
правилно е определен размера контролните точки които следва да се отнемат, след
влизане в сила на НП. Отнемането на съответния брой контролни точки настъпва по
силата на закона, а отбелязването на това обстоятелство в НП има характер на
констативен административен акт.
С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното постановление е
обосновано и законосъобразно в обжалваната част, определеното наказание е
справедливо и затова следва да бъде потвърдено.
В останалата част постановлението е влязло в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1030-006039 от 30.06.2020
г., издадено от началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, в
частта му с която на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от Закона за движението по пътищата
му е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение
на чл. 104а от ЗДВП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му бил отнети 6
точки от контролния талон.
В останалата част същото е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд
Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4