Р Е Ш
Е Н И Е №76/16.4.2021г.
гр.
Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
касационен състав, в публично заседание на осми април две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО
ДРАГАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА
2.СТОЯН ВЪЛЧЕВ
при секретаря Ст.Панайотова и с участието
на прокурора Д. Георгиева, разгледа докладваното
от съдия Вълчев КАД № 73 по описа за 2021 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна
жалба подадена от Т.И.К. ***, чрез адв.М.Х. ***
против Решение 260022/14.01.2021 г. постановено по гр.дело № 4397/2019 г. на
Районен съд-Ямбол, с което е отхвърлена жалбата му против отказа на комисията
по чл.33, ал.6 от ЗСПЗЗ на ОСЗ “Тунджа-Ямбол“ обективиран
в Протокол №1 от 21.11.2019 г., с който е отказано правото на обезщетение с
равностойна земя в размер на 659,44 кв.м. съгласно чл.19а, ал.4 от ЗСПЗЗ.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила и материалния закон, т.к. за да постанови съдебния си акт
ЯРС, без да изложи мотиви и без да обсъди всички приети по делото
доказателства, неправилно и незаконосъобразно приема, че след като на жалбоподателя
и неговият брат И.И.К.с Решение № 430/15.01.2004 г. и
Решение № 4-АК от 12.05.2008 г. на ОСЗГ „Тунджа- Ямбол“ е възстановено правото
на собственост в съществуващи стари реални граници върху друг вид нива с площ
от 4759 кв.м., съставляваща поземлен имот № 87374.510.202 по кадастралната
карта на гр.Ямбол, за който същите са се снабдили с нотариален акт за
собственост, като спорните 659,44 кв.м. попадат в границите на този поземлен
имот и са част от него, то същите нямат права на обезщетение съгласно чл.19а,
ал.4 от ЗСПЗЗ. Претендира се за отмяна на съдебното решение и за уважаване на
жалбата против постановения отказ със законните последици.
В съдебно заседание за касатора се явява адв.М.Х., която
моли да се уважи касационната жалба като основателна и отмени първоинстанционното решение на РС-Ямбол като неправилно и
незаконосъобразно, предвид подробно изложените в жалбата съображения, както и
обстоятелството, че веднъж е осъществен косвен съдебен контрол върху решението
на ПК по отношение настъпилата реституция за възстановяване на част от земеделската
земя на Т.И.К., като в полза на доверителя й да бъдат присъдени направените
разноски пред двете инстанции.
За ответника по касация се явява гл.юрисконсулт
Ж, които моли да се отхвърли жалбата
като неоснователна и потвърди решението на РС, с което е потвърден отказа на ОС
„Земеделие“ за възстановяване на заявените от заявителя земи, т.к. същия е мотивиран и то на база, че тези земи вече са
възстановени с Решение на ПК в пълен размер през 2008 г., за което е издаден нотариален
акт, като се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в процеса прокурор изразява
становище, че касационната жалба е основателна, като споделя изцяло изложените
в същата аргументи, поради което следва да се уважи.
Настоящият съдебен състав, след проверка
на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта
и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадени в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.
Разгледана по същество е основателна по
следните съображения:
Във връзка с молба № РД-16-863/06.03.2017
г. за поискано обезщетение с равностойна земя в размер на 659,44 кв.м. на
признатите собственици на имот № 510.202, съгласно чл. 19а, ал.4 от ЗСПЗЗ е
постановен отказа на комисията по чл.33, ал.6 от ЗСПЗЗ на ОСЗ “Тунджа-Ямбол“ обективиран в Протокол №1 от 21.11.2019 г., с който е отказано
правото на обезщетение с равностойна земя в размер на 659,44 кв.м. съгласно чл.19а, ал.4 от ЗСПЗЗ.
В атакуваното решение, за да отхвърли
жалбата районния съд приема, че постановения отказ на комисията по чл.33, ал.6
от ЗСПЗЗ е правилен и законосъобразен, т.к. на жалбоподателя Т.И.К. и неговият
брат И.И.К.с решение № 430/15.01.2004 г. и Решение №
4-АК/12.05.2008 г. на ОСЗГ „Тунджа-Ямбол“ е възстановено правото на собственост в
съществуващи стари реални граници върху друг вид нива с площ от 4759 кв.м.,
съставляващ поземлен имот № 87374.510.202 по кадастралната карта на гр.Ямбол,
за който същите са се снабдили и с констативен нотариален акт за собственост,
като спорните 659,44 кв.м. попадат в границите на този поземлен имот и са част
от него, поради което нямат права на обезщетяване съгласно чл. 19а, ал.4 от
ЗСПЗЗ, съответно чл.10б, чл.10в и чл.35 от ЗСПЗЗ.
По делото е безспорно установено, че
въпросните 659, 44 кв.м. са заети от коловоз (железопътно отклонение) и рампа,
изградени преди влизане в сила на ЗСПЗЗ.
Според настоящата инстанция оспореното
решение е постановено в нарушение на материалния закон, по следните
съображения.
Правото на собственост в съществуващи
стари реални граници върху друг вид нива с площ от 4759 кв.м., съставляващ
поземлен имот № 87374.510.202 по кадастралната карта на гр.Ямбол е възстановено
в рамките на едно безспорно административно производство по реда на ЗСПЗЗ без
участие на заинтересовани, поради което и няма действие по отношения на трети
лица.
Постановените в това производство
административни актове създават презумпция, която е оборима
в установително или осъдително исково производство от
всяко лице, което я оспори.
Поради това и защото решенията на
поземлената комисия не установяват безспорно право на собственост върху
недвижимия имот, то с Решение № 164/26.01.2017 г. по гр.дело № 5800/2015 г. ВКС
е отхвърлил предявения от С.С.К., В.И.К., И.И.К.и Т.И.К.
против „Папас олио” АД иск по чл.108 ЗС за ревандикация на недвижим имот с площ 659,42 кв.м.,
представляващ част от имот с идентификатор 87374.510.202 по кадастралната карта
на гр.Ямбол, целият с площ 4759 кв.м, която част е отразена върху комбиниран
план-скица приложение № I от заключението на съдебно-техническата експертиза
вх.№ 12988/17.09.2014 г., като в мотивите си ВКС изрично е посочил, че
решението на ОСЗГ не е произвело реституционно действие и не легитимира ищците
като собственици.
Същевременно въпросната част от имота-659/4759
идеални части от незастроен поземлен имот с идентификатор 87374.510.202 по КК и КР на град Ямбол, одобрени със заповед № РД-18-39/30.08.2005 г.
на ИД на АГКК, целият с площ 4759 кв.м., вид територия урбанизирана, начин на
трайно ползване - друг вид нива, е актуван за частна общинска собственост с АОС
2350/25.02.2019 г. на община Ямбол. В тази връзка със Заповед №
06/04-00031/05.07.2019 г. кметът на община Ямбол на основание чл.36, ал.3 от
Закона за общинската собственост и решение по т.6 на 47 заседание на ОбС Ямбол от 26.06.2019 г. във връзка с чл.36, ал.1, т.2 от ЗОС е наредил да се продаде на Т.И.К. *** правото на собственост върху описания
имот частна общинска собственост.
С оглед направеното в решение№
376/12.03.2013 г. по гр.д. № 260/2012 г. на ВКС, І г.о. разграничение относно приложното поле на
чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ и чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, а именно че разпоредбата на чл.10, ал.7
ЗСПЗЗ има предвид строителството на отделна сграда от физическо лице и в този
случай се следи дали сградата е била започната или е била законно построена, докато
нормата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ визира осъществяване на мероприятие или
застрояване на терена, които представляват комплекс от строителни дейности,
прилага се както по отношение на земеделски земи в строителните граници, така и
извън тях, и в тези случаи не съществува нормативно изискване за законност на строителството,
то в настоящия случай е относима разпоредбата на
чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ.
Според последната собствениците или
техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на
трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства,
независимо от това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз
основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в границите на
урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са застроени или
върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на
собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от
държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове.
Наличието на застрояване в имота
възпрепятства възстановяването на собствеността върху земеделските земи, поради
което се явява незаконосъобразен извода на районния съд, че с решение №
430/15.01.2004 г. и решение № 4-АК/12.05.2008 г. на ОСЗГ „Тунджа-Ямбол“ Т.И.К.
и И.И.К.са придобили правото на собственост върху спорните
659,44 кв.м., които са част от нива с площ от 4759 кв.м., съставляващ поземлен
имот № 87374.510.202 по кадастралната карта на гр.Ямбол.
Ето защо за посочената площ на основание
чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ на собствениците се дължи обезщетение, което следва да бъде
определено по реда на чл.19а, ал.4 ЗСПЗЗ.
Като е достигнал до различен извод
районния съд е постановил едно незаконосъобразно решение, което следва да се
отмени и при наличие на всички необходими предпоставки да се постанови решение
по същество, с което да се уважи първоначалната жалба и се отмени отказа на
комисията по чл.33, ал.6 от ЗСПЗЗ на ОСЗ “Тунджа-Ямбол“, обективиран
в Протокол №1 от 21.11.2019 г., с който е отказано правото на обезщетение с
равностойна земя в размер на 659,44 кв.м.
съгласно чл.19а, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Поради това, че след отмяна на отказа не
е от компетентността на съда да определи обезщетението, то на основание чл.173,
ал. 2 АПК делото трябва бъде върнато като преписка на административния орган за
решаване на въпроса по същество, като съобрази дадените указания по тълкуване и
прилагане на закона.
С оглед изхода на делото следва на
жалбоподателя да бъдат присъдени
направените разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 520
лева, включващи възнаграждение за един адвокат и държавна такса.
Водим от горното и на основание чл.222,
ал.2 АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение 260022/14.01.2021 г. постановено по гр.дело №
4397/2019 г. на Районен съд-Ямбол
ОТМЕНЯ по жалбата на Т.И.К. *** Отказ на комисията по чл.33,
ал.6 от ЗСПЗЗ на Oбщинска служба по земеделие
"Тунджа-Ямбол", обективиран в Протокол №1
от 21.11.2019 г., с който е отказано правото на обезщетение с равностойна земя
в размер на 659,44 кв.м. съгласно
чл.19а, ал.4 от ЗСПЗЗ.
ВРЪЩА
делото като преписка на Oбщинска служба по земеделие "Тунджа-Ямбол" за произнасяне при съобразяване с дадените от съда с
мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуване и прилагане
на закона.
ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“-Ямбол да заплати на Т.И.К. ***
направените по делото разноски в размер на 520 (петстотин и двадесет) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/не се чете
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/не се чете 2./п/не се чете