Р Е Ш Е Н И Е
№1811/6.4.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7597 описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 948/ 13.05.2019 год. по КАХД № 3471 по описа на Административен съд – Варна за 2018
год., е отменено Решение № 4375/
02.11.2018 год., постановено по гр. д. № 5642 по описа на ВРС за 2017 год., като делото е върнато на ВРС, за ново разглеждане, от друг състав, съобразно указанията, дадени в мотивите от касационния състав.
Производството е по реда § 4л ПЗРЗСПЗЗ,
образувано е въз основа на жалба от Д.К., М.М., И.К.
и С.Л. срещу Заповед № 92/ 01.03.2017 г. на Кмета
на Р. „П.“, О. В., с която е одобрна оценка на
подобренията в новообразуван ПИ *по ПНИ на с.о. „* *“ в гр. Варна, като е
прието, че стойността на същите възлиза на сума в размер на 949.00 лв.
В жалбата се излагат съображения за
недопустимост на атакувания административен акт, за постановяването му при
съществено нарушение на процесуалните правила, обусловило неправилно приложение
на материалния закон. В самата заповед липсва описание кои са оценените
подобрения и на каква стойност е оценено всяко от тях. Възразява се, че в
атакуваната заповед липсва отразяване към кой момент и по чие искане е
започнало административното производство, тъй като правото да се иска издаване
на такава заповед е преклудирано. Имот № *с площ от
975 кв.м. Сочи се, че въз основа на заявление от наследниците на И.Я.е издадена
заповед номер КД 14-03-856/ 30.03.2012 г. на СГКК – Варна, без да е проведено
производство по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, Съобразно разпоредбата на пар. 31, ал. 1 ПЗР към ПМС 234 от 16.12.1999г., с което е
одобрено изменението на ППЗСПЗЗ е въведен тридесетдневен срок, в който след
влизане в сила на ПНИ да бъде подадена молба за оценка от съответния правоимащ, който срок не е спазен. Освен това оценката е
следвало да бъде изготвена в тримесечен срок от влизане в сила на ПНИ, като ако
няма такава, то е налице мълчалив отказ.
По същество, отправя искане за отмяна на
обжалваната заповед и за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – Кмета на Р.
„П.“ при О. В., неизразява становище по съществото на спора.
Съдът, след като взе предвид представените
по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Безспорно по делото е, че
жалбоподателите са наследници на Костадин К., на когото по време на брака му с Д.К.
е предоставен за ползване по силата на ПМС 11/ 1982 г., имот № *по ПКП.
Видно от Заповед КД – 14-03-856/ 30.03.2012 г., представеният проект за изменение на ПНИ, в частта за процесния
имот,
е приет, като за НПИ *с площ
от 406 кв.м. в регистъра към ПНИ се заличава вписания като собственик
„наследници на С. Х. С.“ и собствеността
се записва на наследниците
на И.А.Я.с решение номер 1540/ 27.12.2007 г. на ОСЗГ –
Варна.
Приобщено към доказателствения материал по делото е заявление от 11.07.2014 год. от Ф.Х.Т. за одобряване на оценка на подобренията в ПИ с ид. номер *във
връзка с чл. 28-б ППЗСПЗЗ.
Със Заповед номер 152/ 15.04.2014г., на основание § 4 „к“, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ е възстановено
правото на собственост при условията на пар. 4б, ал. 1 ПЗРЗСПЗЗ на наследници
на И.А.Я.върху ПИ с ид. номер *по ПНИ на СО „* *“.
Видно от приобщените по гр. д. № 5642/
2017 год. на ВРС протоколи, на 12.09.2014 год. и 31.10.2014 год., са извършени
огледи и описи на подобренията в НПИ *. Описите са осъществени от лицата В. Д. и Т. Й., съдържат различни констатации
на длъжностните лица, относно констатираните в имота подобрения.
Приложена е и оценка от лицензиран
оценител – инж. Б. Я., от 28.11.2016 год., изготвена след извършен оглед на
имота, съгласно която стойността на подобренията в НПИ № *е 949.00 лева.
Със Заповед № 0263/ 28.01.2016 г. е отменена Заповед № 2690 от 31.07.2013 г. и е възложенона техническите
служби по райони да изготвят оценки по реда на § 31, ал. 1 ПЗР на ПМС от
16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Със същата заповед кметовете на районите в гр. Варна
са упълномощени да одобряват изготвените оценки.
Със заповед № 092 от 01.03.2017 г. на кмета на Р. „П.“, гр.
Варна, на осн. пар. 4л ПЗРЗСПЗЗ, е одобрена оценка, съгласувана
от комисия при Р. „П.“ на извършените
подобрения в размер на 949,00 лв.
в частта от ПИ с ид. номер *по ПКП, попадащ в имот с ид. номер *по ПНИ на селищно
образувание „* *“, гр. Варна.
Съгласно изявленията от административния орган в приложеното на л. 150
писмо, протокол за от комисия за приемане на оценка за процесния
имот не е съставен.
За изясняване
на спора от фактическа страна, в хода на процеса са изслушани
пет съдебно – технически експертизи:
От заключението
на вещото лице инж. К. В.по допуснатата СТОЕ се установява следното: построеното в процесния недвижим имот представлява
стопанска постройка и огради; стопанската
постройка е едноетажна, изградена
от монолитни бетонови стени и частично от зидария; покривът е от стоманобетонна плоча, липсват прозорци; стойността на постройката, след приспадане на овехтяването е, 1150.00 лв.; оценката на сградите в имота е съответно в размери от 3982.83 лв. без печалба
и ДДС и 5257.33 лв. с печалба
и ДДС; за изграденото липсва
разрешение за строеж.
Представено и
заключение по допуснатата допълнителна
СТОЕ, от чието заключение се установява,
че стойността на разходите
за премахване на изградените
без строителни книжа строителни подобрения и разчистване на терена от отпадъците е в размер
на 4606.84 лв.
Подлежащите на демонтаж движимости са на стойност
278.95 лв.
От заключението
на вещото лице инж. Е. В.по допуснатата повторна СТОЕ се
установява следното: в имота има
изградена стопанска
постройка, канал за ремонт на автомобили, огради и други
подобрения; стойността на оградите е 2855.17
лв., на стопанската
постройка – 2172.57 лв., на канала за ремонт на автомобили – 395.25 лв. и на останалите подобрения в имота – 774,01 лв.; общата сума без ДДС и печалба е
6197,00 лв., а с печалба и
ДДС е 6816,70 лв.
От заключението
на вещото лице Т. О.по допуснатата повторна допълнителна СТОЕ се установява,
че стойността на разходите
за премахване на строителните
подобрения без строителни книжа и за възстановяване на терена е 8945.24 лв. с включени
печалба и ДДС; процесните подобрения, които представляват движимости и за които е налице възможност са демонтаж, са в размер на 314,84 лв.,
с включена амортизация.
По делото е допуснато извършването и на тричленна СТОЕ, изготвено от вещите лица инж. Д.М., инж. Ц.А.и инж.
К. В., от което се установява следното: стойността на
оградите в имота е 2607.19 лв.,
на стопанската постройка е 1318.00 лв. с включено овехтяване, а другите подобрения в имота са на обща стойност 801.98 лв.
Гореустановената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
С подадената жалба е сезиран родово и местно компетентен съд, от процесуално легитимирано лице, предявена срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, в преклузивния
срок по чл. 149, ал. 1 АПК, което налага извод за допустимот на производството. Разгледана
по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:
При служебната
проверка по реда на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът намира,
че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга
на правомощията му, но при
нарушение изискванията на чл. 59, т. 3, 4 и 5 АПК.
С разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК е въведено императивно изисква
издаденият в писмена форма
индивидуален административен акт да съдържа по т. 3, 4 и 5 посочване
адресата на акта, на фактическите и правни основания за издаването му и разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията, начина и срока за изпълнение. Разпоредителната част на заповедта не сочи изрично адресатите й в лицето на съсобствениците на НПИ № *по ПНИ на СО "В. - *", доколкото
задължението за заплащане
на подобренията е възложено
единствено на наследниците
на И. А. Я.(. В мотивите на административния акт се съдържа
констатация, че въз основа
друг административен акт, на наследниците на И.А.Я.е възстановено правото
на собственост върху
имот с ид.
№ *, поради което и същите дължат стойността на подобренията, с които се е
увеличила стойността на имота. Нито в мотивите, нито в разпоредителната част на
заповедта е посочено кои са субектите, в чиято тежест е възложено заплащане на
подобренията, а и относно правоимащите лица.
От друга страна, прието е от административния
орган, че тази стойност е установена и прието от комисия при Р. „П.“. В същото
време, видно от приложеното на л. 150 писмо, протокол за от комисия за приемане
на оценка не е съставен. Последното обуславя невъзможност за формиране на извод
за осъществяване на фактите и обстоятелствата, послужили за основание за
издаване на заповедта.
По изложените съображения, се налага
извода, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на
чл. 59, т. 3, 4 и 5 АПК, поради което
и се явява незаконосъобразна
на основание чл. 146, т. 3 АПК и следва
да бъде отменена.
На основание чл. 173, ал. 2 АПК, след отмяна на заповедта, преписката следва да бъде върната на административния орган
за извършване на нова оценка при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт.
С оглед изхода на
спора, ответникът по жалбата – Кмета на Район „*“ следва да бъде осъден за
заплати на жалбоподателите извършените в производството разноски в общ размер
на 780.00 лв. (адвокатско възнаграждение и депозити, заплатени при предходното
разглеждане на жалбата), на основание чл. 143, ал. 1 СК.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба Д.П.К., ЕГН **********,
М.К.М., ЕГН **********, И.К.К., ЕГН ********** и С.К.Л., ЕГН **********, Заповед № 092/ 01.03.2017г. на Кмета
на Район "*", О. В., с която е одобрена
оценка, съгласувана от комисия
при Р. „П.“ на извършените подобрения
в размер на 949.00 лв.,
в частта от поземлен имот с ид. № *по
ПКП, попадащ в имот с ид. №
*по ПНИ на селищно образувание
„* *“, гр. Варна., като ВРЪЩА преписката на административния орган за извършване на нова оценка при спазване
на указанията, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт, на основание чл. 173, ал. 2 АПК.
ОСЪЖДА
Кмета на Район "*", О. В. да заплати на Д.П.К., ЕГН **********, М.К.М.,
ЕГН **********, И.К.К., ЕГН ********** и С.К.Л., ЕГН ********** сумата от 780.00 (седемстотин и осемдесет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 143, ал. 1 АПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд - Варна, в четиринадесетдневен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: