Р Е Ш
Е Н И
Е № 1596
гр. Пловдив, 13.12.2017
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско
отделение, VІІ-ми граждански състав в закрито заседание на 13.12.2017
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
КАТЯ БОЕВА
като
изслуша докладваното от съдията Ст.Михова
гр.д. N 2902 по описа на ПОС
за 2017 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437 във връзка с
чл.435, ал.2 от ГПК.
Образувано по жалба, вх.
№ 36053/28.11.2017г. при регистратурата на ПОС, подадена от Т.Д. Х.,ЕГН:**********,***
, чрез пълномощник адв. Т.В. , против постановление от 04.10.2017 г. на ЧСИ
Константин Павлов, с район на действие Окръжен съд – гр. Пловдив, по изп.д.№336/2015г.,
с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката от 29.09.2017 г. за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение поради прекратяване на изпълнителното производство. Оплакванията в
жалбата са за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното постановление , като се настоява за неговата отмяна и присъждане на направените от
длъжника в изпълнителното производство разноските за адвокатско възнаграждение в
размер от 200 лева. Претендират се и разноските направени в настоящото производство.
Препис от частната
жалба е връчен на взискателя по делото „Агенция
за събиране на вземания“ЕАД , който чрез пълномощника си юрисконсулт Жулиета
Стоянова ,е изразил становище за недопустимост, а по същество за неоснователност на жалбата.
Постъпили са мотиви по
реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ Константин Павлов, в които са изложени
аргументи за неоснователност на жалбата.
Пловдивски окръжен съд
като обсъди доводите на страните и взе предвид събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Жалбоподателката има
качеството на длъжник по образуваното изпълнително дело № 336/2015г. по описа на
ЧСИ Константин Павлов, по инициатива на взискателя „СВЕА Файнанс
България“ЕООД, в полза на който е издаден изпълнителен лист на 05.12.2014 г. по т.д.№8178/2014г. по описа на СГС за събиране на парични
вземания. На основание договор за цесия от 03.10.2016г. , цесионерът „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД е конституиран на 28.02.2017г. като взикател по изпълнителното
дело.
На 29.09.2017г. длъжникът
Т.Д. Х. е направила искане за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.3 ГПК и присъждане на направените в изпълнителното
производство разноски.С постановление от 04.10.2017г. съдебният изпълнител е прекратил
изпълнителното производство и е оставил без уважение молбата на длъжника за
присъждане на направените по делото разноски.
Жалбоподателката е уведомена за постановения акт на съдебния изпълнител на
10.10.2017г., видно от разписка за връчване /приложена по представеното от ЧСИ
копие от изпълнителното дело/. Жалбата е подадена на 17.10.2017 г. , в едноседмичния
срок по чл.436, ал.1 ГПК.
Съгласно чл. 435,
ал. 2 от ГПК длъжникът е легитимиран да обжалва постановлението на съдебния изпълнител
за разноските. Атакуваното постановление
на ЧСИ от 04.10.2017г., с което е
оставено без уважение искането на жалбоподателката за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение поради прекратяване на изпълнението, по своята
същност представлява постановление за
разноски в изпълнението, поради което
същото попада сред изрично посочените в ГПК действия на съдебния
изпълнител, по отношение на които длъжникът е активно легитимиран да обжалва.
С оглед на изложеното дотук
жалбата се явява процесуално допустима при условията на чл.435, ал.2 ГПК. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Отговорността за разноски в
гражданския процес е уредена в общите
правила на ГПК, като отговорността за разноски е обективна, безвиновна и
обхваща единствено действително извършените по делото разноски на страната. Отговорността за разноски е правото на едната
страна да иска и задължението на другата страна да заплати направените от
страната, в чиято полза съдът е решил спора, като такава отговорност възниква и
при прекратяване производството.
Нормата на чл.79 ГПК урежда дължимостта на
разноските в изпълнителното производство, като предвижда, че разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, с изключение на случаите, когато делото
се прекрати /освен поради плащане в изпълнителното производство/, както и ако
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от
съда. Цитираната норма е специална и регламентира случаите, в които длъжникът
носи отговорност за разноските, направени от взискателя в рамките на
принудителното изпълнение, но не урежда процесуалната възможност да се съберат
по принудителен ред разноските, направени от длъжника в изпълнителното
производство в случай на неговото прекратяване. В ГПК
не е предвидена
изрична възможност съдебният
изпълнител да присъди
направените от длъжника разноски в изпълнителното производство,
като осъди взискателя
да му ги заплати. От една страна актът
на съдебния изпълнител,
с който той
би присъдил разноски
в полза на
длъжника не съставлява изпълнително основание
по чл.404 ГПК
и не подлежи
на принудително изпълнение, а от друга страна, този акт не
може да бъде изпълнен и в рамките
на образуваното изпълнително
производство чрез събиране на
присъдената сума, тъй като осъденото
с него лице има качеството на
взискател, а не на длъжник по същото. Така за длъжника остава само
принципната възможност да предяви
претенцията си за възстановяване на направените от него разноски в прекратеното
изпълнително производство по общия исков ред.
С оглед на изложените съображения постановлението
на ЧСИ от 04.10.2017г. в частта, в която
е отказано присъждане на направените от жалбоподателката разноски за адвокатско
възнаграждение е законосъобразно, а подадената против него жалба се явява
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.
№ 36053/28.11.2017г. при регистратурата на ПОС, подадена от Т.Д. Х.,ЕГН:**********,***
, чрез пълномощник адв. Т.В. , против
постановление от 04.10.2017 г. на ЧСИ Константин Павлов, с район на
действие Окръжен съд – гр. Пловдив, рег.№ 824 на КЧСИ, по изп.д.№336/2015г., с
което е
оставена без уважение молбата на
жалбоподателката от 29.09.2017г. за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение поради прекратяване
на изпълнителното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.