Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 04.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и девети състав, в
открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и четвърти
септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при
участието на секретаря МИЛЕНА
УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 12003/2018
година на ВРС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ****, със
седалище и адрес на управление:*** против М.Г.М., ЕГН: **********, с постоянен
адрес ***, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, за
приемане за установено, че ищецът има подлежащо на изпълнение вземане срещу
ответника по Заповед за изпълнение на парично задължение № 3719/28.05.2018г.,
издадена по частно гражданско дело № 7893/2018 г., 25 състав по описа на ВРС сумата от 677,4 лв. главница по Договор за
кредит № 391765 от 16 юни 2016 г., сключен между „****“ ЕООД, ЕИК *********, в
качеството на кредитор и М.Г.М. в качеството на кредитополучател, обезпечен с
Договор за гаранция, сключен между „****” ЕООД, в качеството на поръчител от 16
юни 2016 г.; 137,64 лв. договорна лихва за периода от датата на първа вноска 15
август 2016 г. до 11 юни 2017 г. - датата на последната вноска; 100 лв.
административна такса за събиране на вземането; 468,29
лв. такса за гаранция; 33,72 лв. мораторна лихва върху
непогасената главница за периода от датата на настъпване на забавата, а именно
12 юни 2017 г. до 11 май 2018 г. - дата на подаване на заявлението, както и
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми, които вземания са прехвърлени с
Договор за цесия от 01.12.2017г. в полза на „Агенция за контрол на
просрочените задължения” ООД, ЕИК:**** от кредитора „****” ЕООД, след изплащане
на задълженията по договора за кредит и встъпване в
правата на „****“ ЕООД.
Претендират се разноски.
Предвид изрична молба на ищцовото дружество, с
Определение №10311/14.09.2018г. съдът е прекратил частично производството по
Гражданско дело №12003/2018г. по описа на ВРС
Гражданска колегия, ХLIХ-ти състав, образувано въз основа на искова молба
подадена от „А.з.к.н.п.з." ООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от ****и ****, чрез процесуален представител:
Юрисконсулт **** Съдебен адрес ***, срещу М.Г.М., ЕГН: **********,***0, ж.к.****бл. 12 ет.5 ап.25, с правно основание на чл. 415 във
вр. с чл. 422 от ГПК, относно предявените искове за признаване за установено по
отношение на ответника М.Г.М., ЕГН:**********, че дължи на ищцовото дружество
следните суми: мораторна лихва в размер на 33.72 лева/тридесет и три лева и 72
стотинки/.
Излага се в исковата молба, че е
подписан Договор за кредит № 391765 от 16 юни 2016 г. между „****" ЕООД
като Кредитор и М.Г.М. като Кредитополучател, сключен чрез средствата за
комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен
документ и отношението е реализирано при спазване на изискванията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона
за задълженията и договорите и Закона за електронния документ и електронния
подпис, както и Закона за електронната търговия. Твърди се, че конкретните
действия по отпускане на заема са описани в Общите условия, уреждащи
отношенията между „****" ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяните
от дружеството потребителски кредити. Твърди се, че съгласно сключения от страните договор, Кредитополучателят е
декларирал, че приема всички условия посочени в преддоговорната информация за
предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, както и тези посочени в
Общите условия. Твърди се, че със сключване на договора за кредит,
Кредитополучателят удостоверява, че е получил, запознат е и се е съгласил
предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа на **** ЕООД в
случаите, в които същата е приложима, както и с Общите
условия, неразделна част от същия. Твърди се, че по силата на сключения Договор
за кредит № 391765 от 16 юни 2016 г., на Кредитополучателя е отпуснат кредит в
размер на 700 лева, който е следвало да бъде върнат ведно с лихва,
представляваща печалба на кредитора в 161 лева, за срок от
360 дни. Твърди се, че поради наложената законова необходимост в чл. 16 от ЗПК,
Кредиторът следва да оцени кредитоспособността на Кредитополучателя. От своя страна, последният, с цел да повиши кредитоспособността си
и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът от „****" ЕООД, е
предложил обезпечение, предоставено от Гарант - „****" ЕООД, което
дружество е одоборено от Кредитора и същото фигурира под № 237 в Списък на
кредитни институции, лицензирани в страни от ЕИП с уведомление за свободно
предоставяне на услуги на територията на Република България, съгласно
взаимното признаване на единния европейски паспорт, към Регистрите на БНБ.
Твърди се, че на 16 юни 2016 г. между М.Г.М. /Кредитополучател/
и „****" ЕООД /Гарант/ е сключен Договор за гаранция с № 391765, по
силата на който Гарантът се задължава в полза на Кредитора да гарантира изпълнението
на задълженията на Кредитополучателя, като се задължава солидарно с последния.
Съгласно чл. 5.8 от Общите условия, при неизпълнение на Задълженията на
Кредитополучателя, Дружеството -Кредитор има право да
предяви претенциите си директно към Гаранта, без да е необходимо предварително
да е поискал удовлетворяването им от Кредитополучателя. Твърди
се, че съгласно чл. 5 от Общи условия, които се прилагат към Договор за
гаранция № 391765, сключен между М.Г.М. и „****" ЕООД, Кредитополучателят
се е задължил да плати на Гаранта такса за предоставяне на гаранцията, в
размер, определен в Договора за гаранция, като в настоящия случай таксата за
гаранция е 468,29 лв. Твърди се, че ответникът не е изпълнила
договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради
което Кредиторът е поискал изпълнение от солидарно
задълженото дружество-гарант „****" ЕООД. Вследствие на това,
Дружеството-гарант „****" ЕООД, е погасило дължимата сума в пълен размер
към „****" ЕООД, с което е встъпило в правата на Кредитор и от този момент
за него възниква правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу Кредитополучателя. Твърди се, че датата на
последна вноска по кредита е
била на 11 юни 2017 г., т.е. вземането е изискуемо в пълен размер след тази
дата. Твърди се, че в изпълнение разпоредбата на чл. 10 (т.1
- т.8) от Общите условия, в случай, че Кредитополучателят изпадне в забава и не
върне която и да е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след съответната
падежна дата, на същия се начислява такса, в зависимост от просрочието, която
за конкретния случай към настоящия момент е в размер на 100 лв. и
представлява административна такса за събиране на вземането. Твърди
се, че задължението на ответника М.Г.М. към Дружеството-Гарант „****"
ЕООД, произтича от заплатеното от страна на последния спрямо „****" ЕООД
изискуемо задължение по Договор за кредит с № 391765, формирано от усвоената,
но непогасена част от кредита - главница, договорна лихва, административна
такса в общ размер на 915,04 лв., ведно с дължимата такса за гаранция по
Договор за гаранция с № 391765 в размер на 468,29 лева, за която
длъжникът се е задължил, но не е престирал. Твърди се, че на
1.12.2017г. е сключен Договор за Покупко-продажба на отписвания на необслужвани
потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г. между „А.з.к.н.п.з."
ООД, **** (цесионер) и „****" ЕООД (цедент) с регистрационен № С 56251, по
силата на който вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з." ООД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди се, че
длъжникът е уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД за
извършената продажба на вземането на 14 декември 2017 г. от „****" ЕООД
посредством писмо с обратна разписка.
В предоставения му срок по чл. 131 от ГПК,
ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
се оспорват исковете, както по основание, така и по размер. Възразява срещу
наличие на облигационна връзка с ищеца, поради което счита, че не му дължи претендираните суми. Оспорва
да е давала съгласие за предоставяне на договор за заем от разстояние по
отношение на твърдяния договор за кредит от 16.06.2016г., включително за
договор за гаранция от същата дата, поради което оспорва договорите като
нищожни, поради липса на съгласие за сключването им. Приема, че доставчикът не
е изпълнил задълженията си по чл. 18, ал. 1 ЗПФУР да предостави
необходимата информация на потребителя и не е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 и 2 ЗПФУР. Приема, че не е обвързана от предложения от
доставчика договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като
не е запозната с неговото съдържание и не е заявила изрично, че приема същия.
Твърди неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП. Оспорва
да дължи лихви върху претендираните суми за посочения период, както и за такса
за гаранция и административна такса за събиране на вземането, ката приема
същите за неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП. Твърди, че
договора за цесия не й е съобщен, поради което и не е
породил действие по отношение на нея. Твърди, че липсват
данни в същия за индивидуализиране на вземането по процесния договор срещу
определена покупна цена, както и данни вземанията да са преминали върху ищеца
ведно с привилегиите върху тях, поради което приема претенциите за
административна такса за събиране на вземането и такса за гаранция са недължими
и на посоченото основание. Приема, че не е спазено
императивното правило на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, според която при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, а според ал. 2 на чл. 33 ЗПК, когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва, а в конкретния случай заемателя трябва да
плаща и посочените по-горе административна такса за събиране на вземането и
такса гаранция. Приема, че макар и последните да са наименовани административна
такса за събиране на вземането и такса гаранция, това задължение не съответства
на никаква допълнителна услуга, предоставена на заемателя, а представлява
фиксиран предварителен размер на обезщетение за
допуснато неизпълнение на договорно задължение. Твърди, че с
определяне на горните плащания по същество се заобикаля чл. 33 ЗПК и въвеждане
на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотезата на
забава на длъжника, а съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат на заобикаляне на закона е
нищожна. Счита, че посочените клаузи са неравноправни и по смисъла на чл. 143,
т. 5 от ЗЗП, съгласно която разпоредба неравноправна клауза в договор с потребител е всяка уговорка, която е в негова вреда и не
отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, която
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение и неустойка. Алтернативно в случай, че
бъде приет предявения иск за основателен и доказан, оспорва претенцията за
главница в размер на 175лв., като недължима поради нейното плащане, както и
претенцията за законна лихва за датата, преди датата на подаване на заявлението
в съда - 11.05.2018г. Твърди, че по делото липсват релевантни доказателства,
установяващи размера на претендираното задължение. Оспорва размера на
претендираното възнаграждение за юрисконсулт. Моли исковете да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ответника поддържа така направените оспорвания.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от
фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран със
специален установителен иск с правно осн.чл. 422, ал.1 ГПК за установяване
съществуването на вземането по оспорена заповед за изпълнение, издадена по
7893/2018 г., 25 състав по описа на ВРС. Срокът за предявяване на иска по чл.
422, ал.1 ГПК е спазен, поради което учреденото исково производство е
допустимо.
Съдът е указал,
че в доказателствена тежест на ищеца за уважаване на предявените искови
претенции е да установи по реда на пълно и главно доказване, следните
обстоятелства: да докаже наличието на действащо между
страните правоотношение, въз основа на което между „****" ЕООД като гарант
със съгласието на М.Г.М. е възникнала облигационна връзка, по силата на която „****"
ЕООД е станало гарант на задължението на М.Г.М. по предоставения му с Договор
за кредит № 391765 от 16 юни 2016 г. между „****" ЕООД, като кредитор и М.Г.М.
като кредитополучател по предоставения й кредитен паричен ресурс, както и
валидността на твърдяното заемно правоотношение, изпълнение от страна на „****"
ЕООД на задължението на ответника, валиден договор за цесия между „****"
ЕООД и ищеца по делото с който се прехвърля вземането на първото дружество към
ответника, уведомление за цесията
Ищецът извежда
материалната си легитимация по спора от качеството на цесионер по договор за
прехвърляне на вземания от 1.12.2017г., сключен с „****" ЕООД - страна по
материалното отношение с ответника, от което произтича прехвърленото вземане.
Видно от текста на договора, н. „А.з.к.н.п.з."
ООД са прехвърлени портфейл от вземания, по необслужвани
потребителски кредити. Конкретните данни
на вземането и ЕГН на длъжника са описани в Приложение Г от
01.12.2017 г., представляващо
неразделна част от Договора.
Договорът за цесия има каузален характер и в случая е
сключен с оглед възмездното придобиване на вземанията, предмет на същия.
Уговорената цена обаче за вземанията не е посочена в споразумението, евентуално
е заличена в документа, ако е била посочена в т.2.3 от контракта. След като
договорът е възмезден, то цената е съществен елемент на договора и липсата му
прави договора недействителен, на осн.чл.26, ал.2 ЗЗД- поради липса на
основание.
При липса на валидно споразумение за прехвърляне на
процесното вземане, ищецът не се явява носител на претендираното право и само
на това основание предявената искова претенция се явява неоснователна.
На следващо място, в хода на съдебното производство
ответната страна отправи искане на осн.чл.190 ГПК към ищцовото дружество, за
прилагане по делото на оригинала на Договор за кредит № 391765 от 16 юни 2016
г. между „****" ЕООД като Кредитор и М.Г.М. като Кредитополучател. С
Определение в о.с.з. проведено на 19.02.2019г. съдът задължи ищеца, да
представи оригинал на цитираните документи и договори за кредит, а именно:
договор за кредит № 391765 от 16.06.206 г. и договор за гаранция № 391765
сключен между „****“ ЕООД и ответницата м.Г.М., както и всички останали документи
касаещи исковата претенция в оригнал. Съдът изрично уведоми ищцовата страна, че
при непредставяне на оригиналните документи, ще се приложи разпоредбата на
чл.190, ал.2 от ГПК.
Предвид непредставянето на оригинала на процесния
документ, с Определение от о.с.з., проведено на 24.09.2019г. на основание
чл.190, ал.2 от ГПК изр. Последно, съдът изключи от доказателствата по делото
приложение от ищцовото дружество заверен препис – копие от процесния договор за
кредит № 391765 от 16.06.206 г. и договор за гаранция № 391765 сключен между „****“
ЕООД и ответницата м.Г.М..
По делото не бе безспорно доказано от ищцовата страна на първо място факта на реалното сключване на процесния договор и изплащането в полза на ответника на договорената сума и усвояването й от негова страна. Не бе безспорна доказано изплащането, респ. неизплащането от страна на ответника на договорените вноски, както и техния падеж. Доколкото се твърди сключване на договор от разстояние, ищцовата страна не представи никакви доказателства и не направи доказателствени искания относно удостоверване, че именно ответника е лицето, с което е сключен процесния договор и именно на него е изплатена сумата по главницата.
Предвид горното съдът извежда извод за липсата на валидна облигационна връзка между ответника и „****" ЕООД за отпускане на кредит по силата на Договор за кредит № 391765 от 16 юни 2016 г. Ето защо и установените по размер в настоящото производство вземания на цесионера – ищец не са дължими от ответника. Към датата на прехвърляне на вземането по потребителски кредит № 391765 от 16 юни 2016 г. цедентът е нямал съществуващо вземане към ответника и не е могъл валидно да го прехвърли на ищеца.
Във връзка с гореизложеното съдът приема, че не са налице елементите от фактическия състав на чл. 422, ал. 1 от ГПК, поради което, предявеният иск за признаване дължимост от страна на ответника на вземане в полза на ищеца, предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.дело №7893/2018год. на ВРС се явява неоснователен и недоказан, и постановява решение, с което го отхвърля в цялост.
По изложените
съображения исковата претенция следва да се отхвърли.
На осн.чл. 78, ал.3 ГПК ищецът следва да понесе сторените по делото разноски от ответника в размер
на 330 лева за адвокатско възнаграждение, на осн.чл.38, ал.2, вр.чл.38, ал.1,
т.2 от ЗАдв.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявен от „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ****, със
седалище и адрес на управление:*** против М.Г.М., ЕГН: **********, с постоянен
адрес *** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
за приемане за установено, че ищецът има подлежащо на изпълнение вземане срещу
ответника по Заповед за изпълнение на парично задължение № 3719/28.05.2018г.,
издадена по частно гражданско дело № 7893/2018 г., 25 състав по описа на ВРС сумата от 677,4 лв. главница по Договор за кредит № 391765 от
16 юни 2016 г., сключен между „****“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството на
кредитор и М.Г.М. в качеството на кредитополучател, обезпечен с Договор за
гаранция, сключен между „****” ЕООД, в качеството на поръчител от 16 юни 2016
г.; 137,64 лв. договорна лихва за периода от датата на първа вноска 15
август 2016 г. до 11 юни 2017 г. - датата на последната вноска; 100 лв.
административна такса за събиране на вземането; 468,29
лв. такса за гаранция; 33,72 лв. мораторна лихва върху
непогасената главница за периода от датата на настъпване на забавата, а именно
12 юни 2017 г. до 11 май 2018 г. - дата на подаване на заявлението, както и
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми, които вземания са прехвърлени с
Договор за цесия от 01.12.2017г. в полза на „Агенция за контрол на
просрочените задължения” ООД, ЕИК:**** от кредитора „****” ЕООД, след изплащане
на задълженията по договора за кредит и встъпване в
правата на „****“ ЕООД.
ОСЪЖДА „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ****, със седалище и адрес на
управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Радстина П.М.
/след представяне на пълни данни за самоличност и банкова сметка/– *** /триста два лева/, представляваща
сторените по делото разноски, на осн.чл. 78, ал.3 ГПК, вр. чл.38, ал.2,
вр.чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: