Р Е Ш Е Н И Е
№ 120/ 13.03.2023 г.,
град Добрич
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет
и трета година, І-ви състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА И.
при участието на секретаря
ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от председателя адм. дело № 525 по описа
за 2021 г. на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 156 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба от „Г.Б.И.” ЕООД, ЕИК ****, с адрес на
управление: гр. Добрич, ул. „Райко Цончев” № 2, вх. А, ет. 3, ап. 5,
представлявано от Л.К.Г., чрез адвокат А.Х., ВАК, срещу Ревизионен акт №
Р-03000820008008-091-001/ 26.07.2021 г., издаден от А.Ц.Б. на длъжност началник
на сектор, възложил ревизията и Й.Р.Н. на длъжност главен инспектор по
приходите - ръководител на ревизията, данъчни органи при ТД на НАП Варна,
потвърден с Решение № 218/ 12.10.2021 г., на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“(ОДОП) - Варна при ЦУ на НАП.
Жалбоподателят оспорва РА, с който на
данъчно задълженото лице (ДЗЛ) са определени данъчни задължения по ЗКПО за
периода от 01.01.2019 - 31.12.2019 г. в размер на 3957.52 лв., както и по ЗДДС,
както следва: за периода от 01.03.2019 г. - 31.03.2019 г.: 318.98 лв.; за
периода от 01.04.2019 г. - 30.04.2019 г.: 30.67 лв.; за периода от 01.10.2019 г.
- 31.10.2019 г.: 1000 лв.; за периода от 01.04.2020 г. - 30.04.2020 г.:
13139.32 лв. и за периода от 01.06.2020 г. - 30.06.2020 г.: 109.53 лв.,
съответно е начислена и лихва на основание
чл. 175 от ДОПК.
Изразява несъгласие
с констатациите, изложени от органа по приходите и с определените с акта
задължения. Счита, че в хода на ревизията са допуснати съществени нарушения на
установените процесуални правила и принципи, а ревизиращият екип е формирал
своето предложение за определяне на данъчни задължения за ревизирания период
при неизяснена фактическа обстановка и в резултат на неправилно прилагане на
разпоредбите на материалния и процесуалния закон.
Твърди, че ревизиращият екип не е
установил в пълнота всички факти и обстоятелства от значение за ревизионното
производство. Не са изследвани и анализирани всички представени от страните
доказателства, както и тези събрани в хода на насрещните проверки от трети
лица, които доказателства имат значение за определяне правата, задълженията и
отговорността на ревизирания субект.
Настоява, че Ревизионният акт е
незаконосъобразен поради противоречие с материалноправните разпоредби и
необоснован, като са допуснати и съществени процесуални нарушения.
Жалбоподателят оспорва извършването на
ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК, като счита за необосновано твърдението на
органите по приходите (ОП), че „в хода на ревизията не са представени
счетоводни регистри-хронологични и аналитични на всички счетоводни сметки за
2019 г. и при ревизията не може да се установи организацията на счетоводната
отчетност на дружеството, точността и основанията на записванията по
счетоводните сметки.” Изразява становище, че този извод на ОП противоречи на
изисканите и представени в хода на ревизията счетоводни документи от
дружеството, както и на приетото от самия екип в т. 7 от Раздел III от Ревизионния
доклад (РД) „Счетоводство на РЛ”, че „не са констатирани нарушения на
счетоводното законодателство”. Възразява срещу наличието на основание за
определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 ДОПК, като не оспорва, че
процедурата е спазена формално. Твърди в тази връзка, че за ревизираните
периоди не се установяват обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, в това
число, че липсва или не е представена счетоводна отчетност, съгласно Закона за
счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване
основата за данъчно облагане.
На следващо място, според жалбоподателя
органът по приходите не е съобразил, че отчетените разходи за материали, по
фактури, издадени от „****” ЕАД, са били свързани с дейността на дружеството и
по-конкретно твърди, че са използвани в нает от ревизираното лице (РЛ)
административен офис, находящ се в гр. Добрич, ул. България № 5. Сочи, че
закупеният телевизор, който същевременно е и LCD монитор, СД карти и
ароматизатори, се използват именно в административния офис на дружеството и
представя към жалбата доказателства за наетите помещения, използвани от
жалбоподателя като офис.
Настоява, че продажбата на дворно място,
урегулиран имот с площ 232 кв. м, с идентификатор 42624.624.4407, осчетоводена
за данъчен период м. 10.2019 г. с ф-ра № 374/ 31.10.2019 г., е освободена
доставка по смисъла на чл. 45, ал. 3 Закона за данък върху добавената стойност,
доколкото продадената земя е прилежащ терен към новопостроена сграда,
апартаментен тип, с оглед на което счита, че неправомерно от ОП е начислен ДДС
в размер на 1000 лв. Към жалбата представя доказателства за извършената сделка.
По отношение доставчика „****” ЕООД настоява,
че органът по приходите не е съобразил изискванията на чл. 9, чл. 25, във
връзка с чл. 12, ал. 2 от ППЗДДС и чл. 86 от ЗДДС относно условията за
признаване правото на приспадане на данъчен кредит, момента на настъпване на
данъчното събитие и начисляването на данъка, не е извършил анализ на доставките
от материалноправна страна, не е изследвал вида на услугата, не е преценил коя
от множеството хипотези на чл. 25, ал. 2-3 от ЗДДС не е изпълнена, за да
приеме, че не е налице данъчно събитие във връзка с този доставчик. В тази
връзка сочи, че към датите на доставките „****” ЕООД е било регистрирано по
ЗДДС лице, издадените от него фактури отговарят на изискванията на чл. 114 от ЗДДС и са включени в дневниците за продажби. Позовава се на влязъл в сила Ревизионен
акт спрямо „****” ЕООД с № Р-03000320002667-020-001/ 12.05.2020 г., цитиран в
обжалвания РА, като настоява, че ОП си противоречат в мотивите, с които е
отказано право на приспадане на данъчен кредит (ППДК) по фактурите, издадени от
„****” ЕООД, отразени в РД и мотивите му в обжалвания РА, тъй като в РД се
твърди, че процесните фактури, издадени от „****” ЕООД, не отразяват реална доставка,
а в същия момент в РА, издаден на „****” ЕООД, е направено съждение, че
„предвид факта, че са налице доказателства за постъпили суми по банковата
сметка на ревизираното лице („****” ЕООД), с наредител „Г.Б.И.” ЕООД, не са
налице основания за анулиране на фактурите”. Прави оплакване, че към жалбата по
административен ред са представени договор за СМР и приемо – предавателни
протоколи за конкретни обекти, но същите не са ценени от Директора на Дирекция
ОДОП с мотив, че са новосъздадени за целите на ревизионното производство и като
частни писмени доказателства по чл. 180 ГПК са без достоверна дата по смисъла
на чл. 181 от ГПК, приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК, като сочи, че в
самото Решение обаче, освен датата, не се оспорва истинността на документите, в
частност верността им. Обяснява хронологията на приемане на извършените работи,
причините за датите на съставените документи и настоява, че е неправилен
изводът на ОП, че е налице „липса на доставка” по смисъла на чл. 9 от ЗДДС по
фактури с № **********/ 27.01.2020 г. и № **********/ 30.04.2020 г. Добавя, че
ревизиращият екип не се аргументира и въз основа на какви доказателства приема
доставките, извършени от подизпълнителя „Вип груп 2016” ЕООД за реални, а не
признава доставките, извършени от подизпълнителя „****” ЕООД, при сходна
фактическа обстановка. Позовава се на нормите от ЗДДС, относими към правото на
приспадане на данъчен кредит (ППДК) и настоява, че получателят няма как да носи
отговорност за действията на своя доставчик, както и за обстоятелства, които е
нямало как да узнае и за които няма задължение да изисква или събира документи.
Счита, че органите по приходите не са установили, а и не твърдят, че данъчно
задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която
обосновава правото на приспадане, е част от измама, поради това то не следва да
бъде държано отговорно за това, че доставчикът няма редовно водено
счетоводство, че не разполага с материално-технически и кадрови ресурс за
изпълнение на възложените услуги, за нередовности във връзка с изпращаните
данни в НАП от регистрираното иначе ФУ, от което са издадени фискалните бонове
и прочие. С оглед на това прави извод, че при доказано изпълнение на
възложените строителни работи с необходимите документи, липсата на
доказателства за нает персонал от доставчика или неговите подизпълнители, както
и на такива за материална или техническа обезпеченост, не съставлява
самостоятелно основание за отказ на данъчен кредит. Позовава се на решенията на
Съда на ЕС по дела С-285/11, С-439/04 и С-440/04, С-80/11 и С-142/11, като
твърди, че по делото не са ангажирани доказателства за наличие на данъчна
измама между прекия доставчик и PЛ. Позовава се и на Решение на СЕС по дело
С-324/11, съобразно което “Директива 2006/112 не допуска данъчен орган да
откаже на данъчно задължено лице правото на приспадане от дължимия или платен
данък върху добавената стойност за предоставени му услуги, поради това, че
издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него
работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това
данъчно задължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се
обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от
посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.
При така изложените
съображения иска да бъде прогласена нищожността на оспорения РА или същият да
бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира съдебно-деловодни разноски. Към
жалбата прилага договор за наем от 30.03.2018 г. с Драматичен театър „Йордан
Йовков”, Добрич за стая 101; договор за наем от 30.03.2018 г. с Драматичен
театър „Йордан Йовков”, Добрич за стая 102; нотариален акт № 27, том III, от
14.10.2019 г.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Х.,
редовно упълномощен, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Ответникът
по жалбата – Директорът на Дирекция „ОДОП“ –Варна, редовно призован, не се явява в
съдебно заседание. Представлява се от гл. юрисконсулт Е. и гл. юрисконсулт К.Д.,
редовно упълномощени, които оспорват жалбата. Претендират съдебно - деловодни
разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
В Писмени бележки вх. № 943/ 01.03.23 г. юрисконсулт
Е. иска да бъде отхвърлена жалбата на „Г.Б.И.” ЕООД, ЕИК ****, подадена срещу
Ревизионен акт № Р-03000820008008-091-001/ 26.07.2021 г., издаден от органи по
приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 218/ 12.10.2021 г. на
Директора на Дирекция ОДОП Варна, ЦУ на НАП, като неоснователна и да бъде
потвърден РА в обжалваната част предвид мотивите, изложени в РА, представените
доказателства, приложени към административната преписка и тези събрани в хода
на съдебното обжалване.
Гл. юрисконсулт Е.
настоява, че фактическата обстановка, наложила облагането на „Г.Б.И.” ЕООД по
особения ред, регламентиран в чл. 122 от ДОПК, е правилно установеното от
органите по приходите обстоятелство, че дружеството не е представило изисканите
по реда на ДОПК документи, касаещи основанията за счетоводните записвания за
движение и салда на паричните средства по счетоводните сметки от група 50, от
групи 40 и 41, касаещи фактическите отношения с доставчици и клиенти за
ревизирания период, както и привлечени средства по сметка 1511 „Получени
краткосрочни заеми в лева”. Добавя, че представените счетоводни регистри за
2019 г. не са в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
Закона за счетоводството (ЗСч), както и че ГФО не е съставен съобразно чл. 24
от ЗСч, т.е. вярно и честно представяне на имущественото и финансовото състояние
на предприятието, съответно съдържанието на ГФО да е ясно и разбираемо. Сочи,
че приходите и разходите от дейността на дружеството като изпълнител на СМР,
въз основа на сключени договори с „****” ЕООД, описани в Споразумение от
16.03.2020 г., не са отчетени счетоводно, съгласно СС № 11 „Договори за
строителство” и са в нарушение на чл. 34, ал. 2 от ЗСч. При тези доводи
настоява да бъде прието за установено
обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, т.е. че липсва или не е
представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото
счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно
облагане. Позовава се и на декларация от представляващия „Г.Б.И.” ЕООД от
01.06.2021 г., в която било декларирано от него, че документите до м.
09.2020 г. се намират в старото му счетоводство, което не е предало архива на
настоящата счетоводна кантора „Си Консулт-16“ ЕООД. Добавя, че при ревизията не
са представени и копия на договори, актове и протоколи с доставчика „****”
ЕООД, макар и изискани по реда на ДОПК. Позовава се и на заключението на вещото
лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза (ССчЕ), в което сочи, че на
стр. 8 от същото вещото лице е дало отговор, че представените документи за 2019
г. не са достатъчни за установяване дали са спазени всички изисквания на ЗСч,
тъй като не са представени хронологични регистри на счетоводни сметки,
поради което експертизата не може да даде становище дали е спазен счетоводният
принцип за текущо начисляване на стопанските операции в хронологичен ред, както
и че същото е установено и относно разходите, тъй като счетоводните сметки не
са приключвани в сметка 611 „Разходи за основната дейност”, която не е водена
аналитично по дейности и обекти, няма данни и за приложение на СС № 11
„Договори за строителство” за признаване на приходи и разходи от строителни
дейности.
На следващо място относно определена
данъчна основа и корпоративен данък по ЗКПО за 2019 г. сочи, че въз основа на
събраните в ревизионното производство доказателства и анализът им по реда на
чл. 122 - 124а от ДОПК, е определена данъчна основа за облагане с корпоративен
данък за 2019 г. в размер на 99575.18 лв. Продължава, че с РА върху така
определената данъчна основа е установен полагащ се корпоративен данък (КД) за
2019 г. в размер 9957.52 лв. или със 174.82 лв. повече от декларирания от
дружеството КД за внасяне с ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. от 9782.70 лв.,
като извлича, че предмет на спора с оглед цялостното обжалване на РА в случая е
допълнителният данък от 174.82 лв. и отбелязва, че този размер е формиран в
резултат на непризнатите разходи за данъчни цели в размер на 1748.23 лв. по
фактури за закупени „TV SONY”, „СД карти SONY”, ароматизатор и др. Допълва в
тази връзка, че декларираните от ревизираното лице разходи за материали в общ
размер на 6538.12 лв. са намалени с разходите по фактури №№ *********/
28.03.2019 г., *********/ 03.04.2019 г. и *********/ 06.04.2019 г., издадени от
„****” ЕАД, ЕИК ****, за които счита, че не са представени доказателства, че са
свързани с икономическата дейност на дружеството. Обръща внимание, че не е
спорно, че тези фактури са отчетени и осчетоводени при жалбоподателя, а
обстоятелството, че направените разходи са използвани за основната дейност на
дружеството, като настоява, че доказателства относно това не са представени и в
хода на съдебното обжалване.
Счита за неоснователно оспорването на начислен
ДДС в размер на 1000.00 лв. за извършени облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС
за продажба на недвижим имот с нотариален акт № 27/ 14.10.2019 г., като излага
становище, че от нотариалния акт не се
установява, че се продава прилежащ терен към сграда по смисъла на § 1, т. 6 от
ДР на ЗДДС, тъй като е посочено, че се продава урегулиран поземлен имот от 232
кв. м в идеални части, т.е. не е документирана продажба на прилежащ терен към
новопостроена сграда. При този довод иска да бъде прието, че с РА
законосъобразно върху данъчна основа от 5000.00 лв. е начислен ДДС в размер на
1000.00 лв. за данъчен период м. 10.2019 г. на основание чл. 82, ал. 1 и чл.
86, ал. 2, във връзка с чл. 45, ал. 5 от ЗДДС и по правилата на чл. 53, ал. 2
от ППДДС, а жалбата в тази част е неоснователна.
Относно непризнатото
право на данъчен кредит по фактури с №№ *********/ 28.03.2019 г., *********/
03.04.2019 г. и *********/ 06.04.2019 г., издадени от „****” ЕАД, ЕИК **** за
покупка на стоки, настоява, че от жалбоподателя не са представени
доказателства, че закупените стоки са използвани в нает административен офис за
дейността на дружеството, находящ се на адрес: гр. Добрич, ул. България, № 5,
като изтъква, че липсва хронологичен регистър на сметка 602 „Разходи за външни
услуги”, в който да са налице осчетоводени разходи за наем на офис. Обсъжда представените
пред съда договори за наем, сключени между жалбоподателя и ДТ „Йордан Йовков”,
но обръща внимание, че не са представени копия от фактури за платен наем, както
и хронологичен регистър на сметка 602 „Разходи за външни услуги”, в който да са
налице осчетоводени разходи за наем на офис. С оглед на това иска да бъде
счетена жалбата за неоснователна и в тази част, съответно, че правилно с
обжалвания РА на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за „Г.Б.И.” ЕООД е
отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 318.98 лв. за
данъчен период м. 03.2019 г. и в размер на 30.67 лв. за данъчен период м.
04.2019 г.
Относно непризнатия
данъчен кредит по ЗДДС по фактури, издадени от „****” ЕООД, излага становище,
че в хода на ревизията е извършен подробен анализ на съставени документи между
възложителя „****” ЕООД, ЕИК **** и „Г.Б.И.” ЕООД през 2020 г. по Споразумение
от 16.03.2020 г. Настоява да се приеме, че са правилни изводите на ревизиращия
екип, че доставките между горепосочените дружества са извършени до 06.11.19 г.,
датата на нотариалната покана за плащане на извършените до момента СМР по
сключени 3 договора и едно споразумение за строителство до „груб строеж” на 4
обекта на възложителя, които не са приети и платени от възложителя. Анализира
събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства и
настоява, че по – късно представените, конкретно изброени, са такива с невярно
съдържание, съставени за целите на процеса и че в тази връзка не са опровергани
констатациите на ОП за нереални сделки, като иска да бъде прието от съда, че
фактури с № **********/ 27.01.2020 г. (л. 273 гръб от адм. преписка АП) и №
**********/ 27.01.2020 г. (л. 288 от АП) не документират реално извършени
доставки, поради което, без да е налице данъчно събитие, ДДС по същите е
начислен неправомерно, с оглед на което с РА законосъобразно е отказано право
на данъчен кредит по същите в размер на 13376.00 лв. за д.п.м. 04.2020 г.
В заключение иска да
бъде оставена жалбата без уважение и претендира съдебно – деловодни разноски,
изрично обосновани по вид и размер.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000820008008-020-001/
17.12.2020 г., изменена със заповед за изменение на ЗВР №
Р-03000820008008-020-002/ 05.04.2021 г. е възложена ревизия на „Г.Б.И.” ЕООД с
обхват корпоративен данък по ЗКПО за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г.
и ДДС по ЗДДС за данъчни периоди от 01.01.2019 г. до 31.08.2020 г., приключила с издаване на обжалвания РА.
За
констатациите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-03000820008008-092-001/ 18.06.2021 г. (л. 407 – 430
от АП), връчен на ревизираното лице (РЛ) на 21.06.2021
г. (л. 408 гръб от АП)
Срещу
РД е подадено Възражение по чл. 117, ал. 5
от ДОПК с вх. № ЕП-193-8/ 05.07.2021 г. (л. 431 от АП),
което е уважено в частта относно доставки по фактури от “Вип Груп 2016”
ЕООД, като е издаден оспореният РА № Р-03000820008008-091-001/
26.07.2021 г., с който на жалбоподателя са установени данъчни задължения по вид
и обхват, както следва: по ЗКПО за 2019 г. – 3957.52 лв.; по ЗДДС за периода
от: 1.03.2019 г. – 31.03.2019 г. – 318.98 лв.; 01.04.2019 г. – 30.04.2019 г. –
30.67 лв.; 01.10.2019 г. 31.10.19 г. – 1000.00 лв.; 01.04.2020 г. – 30.04.2020
г. – 13139.32 лв.; 01.06.2020 г. – 30.06.2020 г. – 109.53 лв. (л. 432 - 441 от
АП).
В законоустановения срок РА е обжалван по
административен ред в частта, в която не е уважено възражението срещу РД, с искане
да бъде отменен (л. 457 от АП). Към жалбата са приложени писмени доказателства,
свързани с наведените доводи за незаконосъобразност на РА, а именно: приемо-предавателен протокол от 29.04.2020 г. между „****”
ЕООД, предаваща страна и „Г.Б.И.” ЕООД, приемаща страна (л. 452 от АП); Протокол за
насрещно прихващане от 30.04.2020 г. между „Г.Б.И.” ЕООД и “****” ЕООД (л. 451
от АП); договор за строителство от 15.09.2019 г. с възложител „Г.Б.И.” ЕООД и
подизпълнител „****” ЕООД (л. 446 – 450 от АП); Споразумение от 16.03.2020 г.
между „Г.Б.И.” ЕООД и „****” ЕООД с нотариална заверка (л. 442 – 445 от АП).
Директорът на Дирекция „ОДОП“ Варна е приел
жалбата за допустима и я е разгледал по същество, като е счел същата за
неоснователна.
В
резултат е издадено Решение № 218/ 12.10.2021 г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (л. 22), връчено на ДЗЛ на 13.10.2021
г. по електронен път. (л. 21)
В Решението си административният орган относно оспорването на приложението на чл. 122 - 124а
от ДОПК е описал извършените действия от ОП. Посочил е, че по Искане за
представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице с №
Р-03000820008008-040-001/ 04.01.21 г. (л. 5 – 8 от АП) от дружеството са
представени първични документи, оборотна ведомост за 2019 г. (л. 9 – 10 от АП),
главна книга м. 01.2019 г. (л. 31 – 51 от АП), систематика на с/ки (л. 52 – 61от
АП) и справки (л. 11 – 19 от АП), банкови извлечения за 2019 г. (л. 119 – 133
от АП) и за 2020 г. В отговор на връчено Искане за представяне на документи и
писмени обяснения (л. 87 – 88 от АП) от управителя на „Г.Б.И.” ЕООД е
представена декларация от 01.06.2021 г., с която декларира, че всички документи
преди м. 09.2020 г. се намират в старото му счетоводство, с което не поддържа
връзка, представена е и оборотна ведомост от 01.01.2020 г. - 31.08.2020 г. (л. 84
от АП). Посочил е, че с вх. № ЕП-193-6/ 16.06.2021 г. (л. 102 от АП) са приети
частично счетоводни справки Систематика на сметки само с посочени салда (л. 89
– 101 от АП). Отбелязал е, че с Протокол обр. КД 73 № 1445056/ 04.06.2021 г. (л.
366 -368 от АП) при проверка в счетоводния офис на дружеството са представени и
проверени първични счетоводни документи, намиращи се в офиса и предадени от
предходната счетоводителка на дружеството, но не са представени хронологии на
счетоводни сметки за периода 01.01.2019 г. - 31.08.2020 г., поради което при
ревизията не са установени точността и основанията на записванията по
счетоводните сметки за 2019 г., а от представените счетоводни регистри не е
установено как се отчита основната дейност на дружеството и разпределението на
разходите по елементи и дейности, предвид че са установени две разнородни
дейности: строително-монтажни работи и търговия с торове, пшеница и слънчоглед.
Посочил е изрично, че в Раздел III от РД „Счетоводство
на ревизираното лице” подробно са изложени констатациите на органите по
приходите относно липсата на представени хронологични счетоводни регистри, в
които да са посочени документалните основания и видът на стопанските операции
по дебита и кредита на активните сметки от гр. 50 в кореспонденции на
съответните пасивни сметки, както и не са представени хронологии на сметки 101,
123, 122, 151, 401, 411, 501, 503, гр. 60 и гр. 70, както и констатациите на
ОП, че липсват обороти по материалните сметки от група 30, група 20 и други, липсва
информация относно салдата по разчетните сметки - доставчици, доставчици по
аванси и клиенти, както и по сметка 1511 - с начално кредитно салдо към
01.01.2019 г. – 194274.27 лв. и крайно салдо към 31.12.2019 г. - 195628.59 лв.,
без да е посочен източник на това финансиране.
С оглед горното решаващият орган е счел за правилни
изводите на ОП, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, тъй
като са представени неясни и неточни систематични регистри на част от
счетоводните сметки за 2019 г., които не дават представа за направените
счетоводни записвания в оборотната ведомост и главна книга за 2019 г., а по
данните от представените оборотна ведомост и главна книга за 2019 г. и по
заведените счетоводни сметки не може да се установи начинът на финансиране на
дейността на дружеството, което пречи да се изведе вярна и точна информация за
действително реализираните приходи, отчетените разходи, вземания, задължения и
информация за финансовото състояние и наличност на парични средства в брой и по
банковите сметки на дружеството. Съобразявайки събраните доказателства,
дадените обяснения и декларация от управителя на РЛ, е приел, че представените
счетоводни регистри за 2019 г. не са в съответствие с изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗСч, респективно ГФО не е съставен съобразно чл. 24 от
ЗСч за вярно и честно представяне на имущественото и финансовото състояние на
предприятието, както и съдържанието на ГФО да е ясно и разбираемо. Указал е, че
в хода на административния контрол е установено, че приходите и разходите от
дейността на дружеството като изпълнител на СМР, въз основа на сключени
договори с „****” ЕООД, описани в Споразумение от 16.03.2020 г., не са отчетени
счетоводно съгласно СС №11 „Договори за строителство” в нарушение на чл. 34,
ал. 2 от ЗСч, при което е счел възражението за провеждане на ревизията по
особения ред на чл. 122 от ДОПК за неоснователно, като е взел предвид и че е
спазено процедурното изискване на чл. 124 от ДОПК.
На следващо място е приел за неоснователно
възражението срещу определената данъчна
основа и корпоративен данък по ЗКПО за 2019 г., като е посочил, че в подадената
ГДД по чл. 92 от ЗКПО са декларирани общо приходи в размер на 768973.64 лв. и
разходи в размер на 671146.69 лв., деклариран е счетоводен финансов резултат -
печалба в размер на 97826.95 лв. и корпоративен данък за внасяне 9782.70 лв., направени
са авансови вноски в размер на 6000.00 лв., остатък от корпоративен данък за
внасяне - 3782.70 лв., за който е
отразил, че до издаване на РА не е внесен. Обсъдил е непризнатите с обжалвания
РА разходи за материали за данъчни цели в размер на 1748.23 лв., представляващи
отчетени разходи по фактури с №№ *********/ 28.03.2019 г., *********/ 03.04.2019
г. и *********/ 06.04.2019 г., издадени от „****” ЕАД, за закупени “TV SONY”, “СД
карти SONY”, ароматизатор и др. (л. 406 от АП) поради приетото от ОП, че не са
свързани с дейността на дружеството, като е посочил, че в производството по
обжалване е установено, че при липсата на хронологични записвания по сч. сметка
601 „Разходи за материали” няма как да се прецени въз основа на какви документи
са отчетени разходи в общ размер на 6538.12 лв. по дебита на сметката по
оборотна ведомост за 2019 г. и по главна книга за 2019 г., т.е. не може да се
установи документалната обоснованост на всички разходи за материали,
включително и оспорените и при липса на доказателства за използване на
конкретните материали за целите на икономическата дейност на дружеството, е
потвърдил РА и в тази част.
Във връзка със същите фактури административният орган
е изложил мотиви защо счита, че правилно не е признато право на приспадане на
данъчен кредит, като е счел за неоснователни доводите в жалбата, че закупените
стоки са използвани в нает административен офис за дейността на дружеството,
находящ се на адрес в гр. Добрич, ул. България № 5, като е посочил, че от
страна на жалбоподателя не са представени никакви доказателства. Допълнил е
мотивите си, че липсва и хронологичен регистър на сметка 602 „Разходи за външни
услуги”, в който да са налице осчетоводени разходи за наем на офис; в жалбата
не е посочен наемодател с неговите идентификационни данни, нито са приложени
копия от фактури за наем за сочения офис с получател ревизираното дружество. Изтъкнал
е, че с оглед вида на закупените стоки, същите не могат да се причислят към
офис техника или офис материали, поради което е счел жалбата и в тази ѝ
част за неоснователна и е потвърдил РА на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС
в частта, в която е отказано на дружеството право на приспадане на данъчен
кредит в размер на 318.98 лв. за данъчен период м. 03.2019 г. и в размер на 30.67
лв. за данъчен период м. 04.2019 г.
Административният орган е счел за неоснователно
оспорването по отношение начисления допълнително ДДС в размер на 1000.00 лв. за
извършени облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС, а именно относно продажба на
недвижим имот с нотариален акт № 27/ 14.10.2019 г. Приел е за неоснователно позоваването
на жалбоподателя на текста на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, като на първо място е
указал, че от нотариалния акт се установява, че не се продава прилежащ терен
към сграда, а от друга страна е цитирал нормата на чл. 45, ал. 3 ЗДДС и е
указал, че е неотносима към конкретната сделка, предвид че касае доставка на
прилежащи терени към сгради, които не са нови, каквито доказателства също не са
представени по административната преписката. Добавил е, че съгласно чл. 45, ал.
5, т. 4, от ЗДДС, ал. 1 от чл. 45 не се прилага за прехвърлянето право на
собственост на прилежащи терени към нови сгради, както и учредяването и
прехвърлянето на други вещни права върху тези терени. При тези съображения е
счел за законосъобразно начисляването с РА върху данъчна основа от 5000.00 лв. на
ДДС в размер на 1000.00 лв. за данъчен
период м. 10.2019 г. на основание чл. 82, ал. 1 и чл. 86, ал. 2, във връзка с
чл. 45, ал. 5 от ЗДДС и по правилата на чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС.
При така изложените мотиви
е потвърдил изцяло РА.
Срещу
РА, потвърден с Решение № 218/ 12.10.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ –
Варна (л. 22 – 28), е подадена жалбата, по която е образувано настоящото
съдебно производство.
В
хода на съдебното
производство като доказателства по делото са приети представените с
административната преписка писмени документи и електронен носител.
По искане на жалбоподателя е назначена
съдебно – счетоводна експертиза. Заключението на вещото лице e изслушано в съдебно заседание на 20.06.21
г. и е приобщено към доказателствения материал по делото като неоспорено от
страните, безпристрастно и компетентно дадено, обосновано с наличните писмени
доказателства и предоставени такива при жалбоподателя.
В заключението си вещото лице сочи, че всички,
предоставени му от жалбоподателя документи, са идентични с тези по административната
преписка и не са му представяни нови такива. Същевременно отразява, че допълнително
на електронна поща е получило от РЛ за
2020 г. хронологични регистри на сметка 401, аналитичност „****” ЕООД за м.01 и
03.2020 г.; хронологичен регистър на сметка 411, аналитичност „****” ЕООД,
хронологичен регистър на сметка 611 за периода 01 и 04.2020 г.; хронологични
регистри на сметка 401 за м.01.2020 г.и за периода 01.01.- 31.12.2020 г.;
хронологични регистри за приключване на сметки 611 и 703 за периода
01.01.2020г. -31.12.2020 г. От „****” ЕООД са му били
предоставени оборотни ведомости за периодите 01.01. - 31.01.2020 г. и
01.04. - 30.04.2020 г.; справки-декларации по смисъла на ЗДДС за същите
периоди, ведно с уведомления за приемането им от НАП; Главна книга на сметка
411 Клиенти, анал. „****” ЕООД за 2020 година.
На въпроса дали е водено счетоводството на РЛ редовно и в съответствие
с изискванията и основните принципи на Закона за счетоводството и дава ли възможност
за последващ контрол на стопанските операции, вещото лице обобщава, че дружеството
е организирало счетоводната си отчетност по способа на двустранното счетоводно
записване; отчитани са приходи, разходи и финансов резултат, водени са и
разчети с контрагентите на дружеството. Излага становище, че представените за
2019 г. документи не са достатъчни за установяване спазването на всички
изисквания на Закона за счетоводството, тъй като не са представени хронологични
регистри на счетоводни сметки, отчитащи имущественото и финансовото им
състояние, паричните потоци, както и резултатите от дейността, поради не може
да даде становище спазен ли е счетоводният принцип за текущо счетоводно
отчитане на стопанските операции в хронологичен ред. Сочи, че разходите за
дейността са отчитани в сметките за отчитане на икономически елементи сметки
601 Разходи за материали, 602 Разходи за външни услуги, 604 Разходи за заплати,
605 Разходи са социални осигуровки и 609 Други разходи, но посочените разходни
сметки не са приключвани в сметка 611 Разходи за основната дейност, която не е
водена аналитично по дейности и обекти и същата не отразява набраните разходи
за конкретен обект, а директно в сметка 703. Допълва, че липсва аналитичност по
сметка 611 по обекти, както и че няма данни и за приложение на специфичния
регламент на СС 11 за признаване на приходи и разходи от строителни дейности.
По отношение закупените стоки от „Технополис”
ЕАД и издадените за тях фактури, вещото лице е отразило, че получените стоки са включени в счетоводната отчетност
на дружеството, като при това дружеството е упражнило правото си на приспадане
на данъчен кредит по издадените му фактури.
Във връзка с издадените от „****” ЕООД
фактури № 6/ 27.01.2020 г. с данъчна
основа 15030.00 лв. и ДДС - 3006.00 лв. и предмет „Зидария бордове /кофраж,
заливане, бетон/ на обект Жилищна сграда ж.к. Бриз-юг на „**** гардън”, както е
отразено във фактурата и № 21/ 30.04.2020 г. на стойност 51850.00 лв. и ДДС -
10370.00 лв., с предмет на доставките извършени СМР по обекти на „**** билд”, вещото
лице след анализ посочва, че дружеството е упражнило право на приспадане на
данъчен кредит по конкретните фактури през данъчен период м.04.2020 г. чрез
включването им в дневника за покупки и справка-декларацията за този период.
Относно включване на фактурите в разходите за 2020 г. е установило, че фактура
№ 6/ 27.01.2020 г. е отразена по дебита на счетоводна сметка 602 Разходи за
външни услуги със стойност 15030.00 лв. и по кредита на сметка 401 Доставчици,
аналитичност „****” ЕООД, а подлежащият на приспадане данък върху добавената
стойност е отразен по дебита на сметка 4531 Начислен данък за покупките, отново
в кореспонденция със сметка 401, както и че аналогични счетоводни статии са
взети при осчетоводяване на фактура № 21 от 30.04.2020 г. със стойност 51850.00
лв. и дължим данък - 10370.00 лв. Указва, че чрез взетите счетоводни статии в
разходите на дружеството е включена стойността на получените услуги, като
същевременно е отразено задължение към издателя на фактурите по сч.сметка 401
Доставчици. Осчетоводените по фактурите суми по сметка 602 Разходи за външни
услуги са прехвърлени по сметка 611 Разходи за основната дейност, съгласно
хронологичен регистър на сметката, като набраните разходи по тази сметка
впоследствие са приключвани ежемесечно директно в сметка 123 Печалби и загуби
от текущата година.
При отговора си на въпрос 3 вещото лице обсъжда
представените с жалбата по административен ред документи от РЛ и сочи, че към
жалбата е приложен Приемо-предавателен протокол от 29.04.2020 г., подписан от
възложителя „Г.Б.И.” ЕООД и подизпълнителя „****” ЕООД, съгласно който страните
приемат извършените СМР по описаните в договора обекти на стойност 51850 лв.
без ДДС, без възражения, както е и представен и Протокол за насрещно прихващане
на задължения между страните с дата 30.04.2020 г, като отбелязва, че сумите по Протокола
съответстват на данъчната основа и начисления данък върху добавената стойност
по издадената фактура № 21/ 30.04.2020 г.
Вещото лице обсъжда и сключеното между жалбоподателя и
„****” споразумение от 16.03.20 г. и издадените във връзка с него фактури,
конкретно изброени в Таблица (л. 108), след което прави извод, че взаимоотношенията между изпълнителя „Г.Б.И.“ ЕООД
и възложителя „****“ ЕООД по описаните в Споразумението договори и обекти са
приключили, като извършените дейности са приети и в тази връзка са издадени
посочените окончателни фактури, като доставките, предмет на авансово издадените
фактури и окончателните такива, обективират облагаеми доставки и за тях „Г.Б.И.“
ЕООД е начислило дължимия ДДС, с оглед на което приема, че доколкото издадените
от „****“ ЕООД фактури за СМР са извършени на същите обекти, за които е Споразумението,
то закупените от този доставчик услуги са ползвани за извършване на последващи
облагаеми доставки и за тях е начислен дължимият данък върху добавената
стойност.
Вещото лице установява, че фактура № 6/ 27.01.2020 г.
с данъчна основа 15030.00 лв. и ДДС - 3006.00 лв. е включена в дневника за
продажби за месец януари 2020 г. и справка-декларацията на “****” ЕООД, а
фактура № 21/ 30.04.2020 г. на стойност 51850.00 лв. и ДДС - 10370.00 лв. е
включена в дневник за продажбите и справка- декларацията за данъчен период
м.04.2020 г. на същото дружество. Добавя, че
съгласно регистър (главна книга) на сметка 411 Клиенти, аналитичност „Г.Б.И.”
ЕООД, издадените фактури са отразени по дебита на сметка 411 и по кредита на
сметки 703 Приходи от строителни услуги със стойност 15030 лв., респективно
51850.00 лв. и по сметка 453 Начислен е данък върху продажбите със стойности от
3006.00 лв. по първата и 10370.00 лв. за втората, с оглед на което приема, че с
взетите счетоводни операции дружеството - доставчик е признало приходи от
строителни услуги в посочените във фактурите размери и се е задължило с данъка
за доставките, посочен в издадените документи, като едновременно с това е
посочило вземане от клиента си равно на общата стойност на двете фактури.
След анализ на проверените документи и събраните
доказателства за фактура № 6 от 27.01.2020 г. вещото лице изразява становище,
че не е налице надеждна одитна следа между фактурата, издадена от „****“ ЕООД и
доставката по тази фактура, извършена на ревизираното лице, тъй като липсват
обичайните, необходими за дейността, документи, а именно договор за строителни
услуги и приемо-предавателни протоколи за удостоверяване на доставката, а посочените
във фактурата дейности не съдържат данни за натурални измерители на
извършеното, като единствената информация за изграждане на връзка между нея и
извършената услуга се явява описанието на обекта в текстовата ѝ част.
Относно фактура № 21 от 30.04.2020 г.
вещото лице отговаря, че изискванията на закона биха били изпълнени, ако бъдат
кредитирани допълнително представените документи в хода на съдебното
производство, тъй като тогава изискването за документална обоснованост на
стопанските операции на Закона за счетоводството ще се явява изпълнено предвид
наличието на договор с посочени в него конкретни обекти, описан ред на приемане
на извършеното и заплащането му, както и приемо-предавателен протокол с данни
за конкретни обеми, извършени дейности по обекти и стойности и обективиращ
съгласието на страните по отношение на приетите дейности, тъй като издадените
документи удостоверяват възлагането, приемането и заплащането на строителни
дейности, по които „Г.Б.И.“ ЕООД е възложител, а „****“ ЕООД изпълнител.
По отношение въпроса дали е налице навременно
и точно отчитане на отделните стопански операции и всички техни елементи в
тяхната взаимовръзка, касаещи доставките на „****” ЕООД, както и на „****” ЕАД
в съответствие с принципите на Закона за счетоводството при PЛ по отношение на
фактурите, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит, според
вещото лице, ако представените с жалбата договор, приемо-предавателен протокол
и протокол за прихващане бъдат кредитирани, то може да се счита, че данъчното
събитие е възникнало на датата на приемо-предавателния протокол - 29.04.2020 г.,
т.е. датата, на която възложителят приема извършеното и в тази хипотеза при
издаването на фактурите срокът по чл. 113, ал. 4 от ЗДДС се явява съобразен,
доколкото датата на фактура № 21 от 30.04.2020 г. попада в обхвата на
законовоопределения срок. Същевременно сочи, че този извод е неотносим към
фактура № 6 от 27.01.2020 г., тъй като за нея в преписката не се съдържат други
документи, в т.ч. протокол за приемане на извършените СМР.
По отношение фактурите, издадени от „****” ЕАД, вещото
лице изразява становище, че не е налице законово изискване за издаване на
допълнителни документи, удостоверяващи прехвърлянето на собствеността върху
продадените стоки освен фактура и документ за плащане и в този смисъл при
доставките от „****” ЕАД законовият ред за документиране и отчитане на
операциите е спазен.
По искане на
жалбоподателя с молба вх. № 478/ 07.02.2022 г. е назначена и съдебно –
техническа експертиза (СТЕ), която да установи
дали фактурираните от доставчика „****”
ЕООД строителни услуги, по които е отказано правото на данъчен кредит, са изпълнени
по обекти като вид и количество съгласно протоколите - Акт обр.19 и фактурите,
към коя дата и на кои обекти са изпълнени СМР, ако се установят такива, в какъв
вид и какво количество е изпълнението им, както и присъстват ли строителните
услуги и съответстват ли те на отчетените впоследствие между ревизираното лице
и неговите възложители СМР.
Заключението на вещото лице (л. 124) е
изслушано в съдебно заседание на 20.06.2021 г. (л. 160). Оспорено е от
процесуалния представител на ответника единствено с твърдението, че част от
доказателствата, които е ползвало вещото лице за произнасянето си, не са били
приложени нито към административната преписка, нито към делото. От молба вх. №
2706/ 14.07.22 г. (л. 173), подадена с оглед твърденията на ответната страна,
че се касае за доказателства извън приобщените по делото, се установи, че
доказателствата, които се оспорват, са били приложени към жалбата, подадена по
административен ред, като в молбата е налице позоваване на извод в Решението на
ответника, че тези конкретни доказателства са създадени с оглед защитната теза
на жалбоподателя срещу РА.
Според заключението
по СТЕ, изготвено след запознаване с всички доказателства по делото и оглед на
място, следните обекти по адреси и идентификатори: ж.к. „Младост 1”, с идентификатор № 10135.3512.1431, гр.
Варна, община Варна, р-н „Младост”; ж.к. „Младост 2” с идентификатор №
10135.3512.1420, гр. Варна, община Варна, р-н „Младост”; ЖС „Бриз-юг”, с идентификатор
№ 10135.3512.4420, гр. Варна, община Варна, р-н „Приморски”; ЖС „Фиола” в ж.к.
„Владислав Варненчик” - 2 микрорайон, УПИ IV – 288, кв.1, по плана на 2 м.р.,
гр. Варна, община Варна, са напълно завършени и в експлоатация, като са изградени
в периода 2018 г. - 2020 г. Вещото лице сочи, че от огледа на жилищните сгради се
установява, че СМР дейности, описани в приемателно-предавателните протоколи на
четирите обекта, са изпълнени по вид и количество, като допълва, че е извършена
проверка и в конструктивните проекти. Отразява, че без тяхното изпълнение не
може да има цялостно завършване на конструкциите на сградите и въвеждането им в
експлоатация, с оглед на което приема за достоверни данните, залегнали в
приемателно - предавателните протоколи по количество и стойност, подписани от управителите на „****” ЕООД и “Г.Б.И.”
ЕООД.
Вещото лице се позовава на сключените договори от
жалбоподателя с „****” ЕООД от 14.02.2019 г., 10.04.2019 г. и 29.10.2018 г. за
предоставяне на строителни услуги (том 1, л. 210, 214, 218 от АП) за процесните
обекти и Споразумението от 16.03.2020 г. (л. 203 от АП), с което се задължава възложителят
„****” ЕООД да приеме от изпълнителя извършените СМР дейности по сключените
договори относно описаните по - горе обекти - жилищни сгради на основание
подписаните Акт № 19 и издадените фактури и да извърши заплащането на
извършените СМР дейности в определените срокове по Споразумението от 16.03.2020
г., обсъжда съдържанието на фактура № 379/ 16.03.20 г., като сочи, че в нея не
са конкретизирани СМР на фактурираните от „****” ЕООД на жалбоподателя СМР,
като добавя, че в договорите между „****” ЕООД и „Г.Б.И.” ЕООД е записано
извършването на СМР в „груб строеж”, от което черпи извод, че в това
определение се включват и СМР дейностите на „****” ЕООД, независимо че не са
конкретизирани във фактура № 379/ 16.03.20 г. и 380/ 16.03.20 г. (л. 127 –
129).
По делото е назначена по искане на ответника и
графологическа експертиза за установяване автентичността на подписа в графа „изпълнител”,
положен в Количествено – стойностна сметка от 15.09.19 г. и в графа „предаваща
страна” в Приемо – предавателен протокол от 27.01.2020 г. Вещото лице, чието
заключение (л. 191) беше изслушано в съдебно заседание на 05.12.22 г., заявява,
че подписите са положени от посоченото лице *** ***. Заключението е оспорено от
ответника и е назначено ново вещо лице, посочено от него. Второто заключение
(л. 255) е изслушано в съдебно заседание на 13.02.23 г., като и това вещо лице
потвърди в съдебно заседание, че подписите са на *** ***.
Съдът, като взе
предвид представените и приети по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в срок, след оспорване на РА по административен ред, от процесуално
легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване на РА.
Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна.
По
делото са представени доказателства, от които се установява, че съгласно т. 2 и
3 от Заповед № Д – 2273/ 20.12.2018 г. и Заповед № Д-3/ 04.01.21 г. (л. 43 -
47) на Директора на ТД на НАП Варна, М.Т.Г., като заместник на А.Ц.Б. и А.Ц.Б.,
са били оправомощени да издават заповеди за възлагане на ревизии. В случая М.Т.Г.
е издала процесната ЗВР, като са налице доказателства за отсъствието на
титуляря, Анелия Бонева (л. 48 и 49), а ЗИЗВР е издадена от А.Ц.Б., като същите
са подписани с валиден електронен подпис, видно от отразяването в приетите като
доказателство и отворени в съдебно заседание файлове от електронен носител,
приобщен към доказателствения материал по делото. Оспореният РА е подписан от Й.Р.Н.
и А.Ц.Б., на длъжност главен инспектор по приходите с валиден електронен
подпис, което се установява от прегледа на файловете от приетия диск като
електронен носител. Ревизионният доклад е съставен на основание чл. 117 от ДОПК
съгласно цитираната Заповед за възлагане на ревизия, от екип от ревизори: Й.Р.Н.
- главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Николай Веселинов
Вълев – старши инспектор по приходите, надлежно подписан с валидни електронни
подписи от същите. В този смисъл безспорно е установена компетентността на
органа, издал оспорения акт. В жалбата до съда не се и повдига спор относно
компетентността, но доколкото се претендира нищожност на РА, то с оглед
установената компетентност на длъжностните лица, съдът намира това оспорване за
неоснователно.
Няма
спор по делото по отношение обхвата на ревизията и периода на ревизиране.
Спорът между страните се
състои в реда на провеждане на ревизията по чл. 122 от ДОПК, като
жалбоподателят настоява, че не са били налице предпоставките за това, както и в
установените задължения по ЗКПО и непризнаването приспадане на данъчен кредит
по ЗДДС, съответно начислен допълнително ДДС.
При така установения спор и
събраните по делото доказателства съдът приема следното:
Ревизионното производство е преведено в
съответствие с процесуалните изисквания. Макар и да са изисквани със
съответните искания, документирани и приложени по административната преписка,
документите на дружеството, от които да се установят за периодите на ревизиране
надлежно оборотите му, приходите и разходите, такива в пълен обем и съответно
на Закона за счетоводството и СС не са били представени. Този извод се
потвърждава и от заключението на вещото лице, неоспорено от страните, което на
л. 8 от заключението си сочи, че
представените документи за 2019 г. не са достатъчни за установяване дали са
спазени всички изисквания на ЗСч, тъй като не са представени хронологични
регистри на счетоводни сметки, поради което експертизата не може да даде
становище дали е спазен счетоводният принцип за текущо начисляване на стопанските
операции в хронологичен ред, като същото е установено и относно разходите, тъй
като счетоводните сметки не са приключвани в сметка 611 „Разходи за основната
дейност дейност“, която не е водена аналитично по дейности и обекти, няма данни
и за приложение на СС №11 „Договори за строителство” за признаване на приходи и
разходи от строителни дейности.
Съгласно чл. 122, ал. 1 от ДОПК органът по
приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към
определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от следните
обстоятелства: 1. до започването на ревизията не е подадена декларация, когато
задължението се определя по декларация; 2. налице са данни за укрити приходи
или доходи; 3. когато в счетоводството са използвани неистински или с невярно
съдържание документи; 4. липсва или не е представена счетоводна отчетност
съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава
възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато
документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за
определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по
установения ред. В случая безспорно е било налице условието на чл. 122, ал. 1,
т. 4 от ДОПК. В този смисъл с Уведомление № Р-03000820008008-113-001/ 04.06.2021
г. (л. 373 от АП), жалбоподателят е надлежно уведомен, че данъчната основа за облагане с корпоративен данък за
периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., ще бъде определена по реда на чл.122
- 124а от ДОПК, описани са всички непредставени от ЗЛ документи, в т.ч.
счетоводни регистри и хронологии на счетоводни сметки за 2019 г., документи за
привлечените средства - договори, разписки, квитанции, документи за
заприхождаване и изписване на стоки и материали във връзка с извършване на СМР
услуги и други.
С оглед на това съдът
намира възражението за прилагане реда на чл. 122 от ДОПК за неоснователно.
На следващо място, по отношение определената с РА
данъчна основа и корпоративен данък по ЗКПО за 2019 г. в размер на 99575.18
лв., с подробно посочени установени приходи и установени разходи по реда на чл.
122 от ДОПК в таблица на стр. 7 от PA, върху която основа е установен полагащ се корпоративен данък за
2019 г. в размер 9957.52 лв., т.е. със 174.82 лв. повече от декларирания от дружеството
КД за внасяне с ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. от 9782.70 лв. съдът съобрази
следното:
Внесеният
КД от дружеството е в размер на 6000.00 лв. от авансови вноски, установен е
дължим КД за внасяне в размер на 3957.52 лв., ведно с лихви на основание чл. 9,
във връзка с чл. 93 от ЗКПО от 429.87 лв. Ревизираното лице е декларирало КД за
внасяне за 2019 г. в размер на 9782.70 лв., от които е внесло 6000.00 лв.,
поради което определеният за внасяне КД в размер на 3782.70 лв. е по
декларирани данни от дружеството. Тъй като РА се обжалва изцяло, то в
конкретния случай спорен е въпросът относно установения в повече с РА
корпоративен данък в размер на 174.82 лв., който се дължи на непризнатите
разходи за данъчни цели в размер на 1748.23 лв. по фактурите за закупени „TV
SONY”, „СД карти SONY”, ароматизатор и др. (л. 406 от АП). Декларираните от ревизираното лице разходи за
материали в общ размер на 6538.12 лв. са намалени с разходите по процесните
фактури №№*********/ 28.03.2019 г., *********/ 03.04.2019 г. и *********/
06.04.2019 г., издадени от „****” ЕАД, за които не са представени
доказателства, че са свързани с икономическата дейност на дружеството. Съдът
намира тези изводи не ривизиращия екип за правилни. Едва с жалбата до съда са
представени договори за наем с ДТ “Йордан Йовков” – гр. Добрич, на адрес в гр.
Добрич, ул. България № 5 (л. 12 – 17), като е направено твърдението, че
закупените от „Технополис” ЕАД стоки са използвани в офиси на дружеството –
стая № 101 и № 102 именно на този адрес. Съдът не кредитира тези договори,
доколкото от жалбоподателя не са представени никакви доказателства в
подкрепа на реалното ползване на тези стаи, за да се счете, че там са били
използвани за целите на икономическата дейност на дружеството и закупените
стоки. Вярно е, че тези стоки биха могли да бъдат използвани в административен
офис, но в случая липсва хронологичен
регистър на сметка 602 „Разходи за външни услуги”, в който да са налице
осчетоводени разходи за наем на офис, в който се твърди, че са били използвани,
не са приложени и копия от фактури за платен наем, в който да са налице
осчетоводени разходи за наем на офис. В този смисъл съдът приема, че договорите
са съставени за целите на обосноваване защитната теза на жалбоподателя, но те
не доказват надлежното използване на стоките, поради което непризнаването на
тези разходи в размер на 1748.23 лв. за данъчни цели е законосъобразно и
правилно е определена данъчната основа, съответно данък за довнасяне в размер
на 174.82 лв.
По отношение определените задължения за данък добавена
стойност по ЗДДС се налагат следните правни изводи:
По отношение продадения с нотариален акт
№ 27, том III, рег. № 8049, дело № 252/ 14.10.2019 г. (л. 11) недвижим имот от
дружеството, представляващ дворно място, с площ от 232 кв. м, в идеални части
от поземлен имот – урбанизирана територия, с идентификатор 72624.623.4407 по
КККР на град Добрич, находящ се на ул. Любен Каравелов № 2, съдът намира, че
жалбоподателят не ангажира никакви доказателства, които да опровергаят изводите
на ревизиращия екип, съответно да потвърдят защитната му теза, че се касае за
прилежащ терен към новопостроена сграда, апартаментен тип. Доколкото
производството е проведено по реда на чл. 122 от ДОПК, което съдът намира за
правилно, то тежестта на доказване е изцяло на РЛ. В случая, нито в
ревизионното, нито в съдебното производство бяха ангажирани доказателства в
насока на твърденията, изложени в жалбата. Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗДДС освободена доставка е прехвърлянето на правото на
собственост върху земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни
права върху земя, както и отдаването ѝ под наем или аренда. С нормата
обаче на чл. 45, ал. 5, т. 1 от ЗДДС законодателят е разписал, че алинея 1 не се
прилага по отношение на прехвърлянето на право на собственост върху урегулиран
поземлен имот по смисъла на Закона за устройство на територията, с изключение
на прилежащия терен към сгради, които не са нови. Изрично в този смисъл
е и текстът на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, съгласно който освободена доставка е и
доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката
на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други
вещни права върху тях. Съобразно чл. 45, ал. 5, т. 4 от ЗДДС прехвърлянето на
право на собственост на прилежащи терени към нови сгради, както и учредяването
и прехвърлянето на други вещни права върху тези терени не е освободена
доставка. В този смисъл, от една страна липсват доказателства, че се касае за
прилежащ терен, а от друга страна, се твърди такъв, но към новопостроена
сграда, а нормата изключва приложението на ал. 1 от чл. 45 на ЗДДС за прилежащи
терени към новопостроени сгради, като с жалбата се твърди, че се касае именно
за такъв терен. При така приложимите норми съдът намира, че правилно е начислен ДДС в размер на 1000.00 лв. за извършени
облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС, а именно върху данъчна основа 5000.00
лв. за данъчен период м. 10.2019 г. на основание чл. 82, ал. 1 и чл. 86, ал. 2,
във връзка с чл. 45, ал. 5 от ЗДДС и по правилата на чл. 53, ал. 2 от ЗДДС.
Относно непризнатото право на данъчен
кредит по фактури № № *********/ 28.03.2019 г., *********/03.04.2019 г. и
*********/ 06.04.2019 г., издадени от „****” ЕАД за покупка на стоки, които не
са свързани с икономическата дейност на дружеството, вече по повод определения
КД бяха изложени съображенията на съда, че не се събраха доказателства, че
стоките по тези фактури са закупени за целите на икономическата дейност на
дружеството. В този смисъл съдът намира, че
правилно с обжалвания РА на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е
отказано на дружеството право на приспадане на данъчен кредит в размер на 318.98
лв. за данъчен период м. 03.2019 г. и в размер на 30.67 лв. за данъчен период
м. 04.2019 г. По делото няма спор, че покупките са намерили отражение в
счетоводството на РЛ, като това беше потвърдено и от заключението на вещото
лице, но съгласно нормата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, лицето има право да приспадне данъка за стоките или
услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил
или предстои да му достави, но когато стоките
и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице
облагаеми доставки. В случая именно предпоставката, че стоките и услугите се
използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки,
не беше доказана от жалбоподателя и жалбата в тази ѝ част е
неоснователна.
Относно непризнатия данъчен кредит по
ЗДДС по фактури, издадени от „****” ЕООД, съдът намира, че материалният закон е
приложен от ревизиращия екип неправилно, като не е съобразено относимото право
на ЕС и еднопосочната съдебна практика на ВАС, съпоставени със събраните по
делото доказателства и заключения на вещи лица, които съдът кредитира изцяло
като компетентни и безпристрастно дадени, обосновани с доказателствата по
делото. Правилно административният орган не е кредитирал приложения към жалбата
по административен ред договор за строителство от 15.09.2019 г., сключен между
„Г.Б.И.” ЕООД като възложител и „****” ЕООД - подизпълнител с предмет СМР на
четири обекта с инвеститор „****” ЕООД (л .445-450 от АП), доколкото очевидно
този договор е бил съставен впоследствие за целите на защитата, тъй като към
дата 15.09.2019 г. не е имало регистрирано в ТР дружество – „****“ ЕООД със
съответен ЕИК, посочен в договора, тъй като служебна справка в ТР установява,
че дружеството е вписано в ТР на 21.10.2019 г., но по разбирането на настоящия
състав не е от съществено значение дали договорът е съставен за целите на
защитната теза на жалбоподателя или не, тъй като са важни последващите след
него документи и най – вече обстоятелството, че процесните фактури са намерили
отражение, както в счетоводството на ревизираното лице, така и в това на “****”
ЕООД, а към датите на доставките „****” ЕООД е било регистрирано в ТР и по ЗДДС
лице, което не се оспорва от ответника, съответно издадените от него фактури
отговарят на изискванията на чл. 114 от ЗДДС и са включени в дневниците за продажби.
В тази връзка неправилно според съда не
са кредитирани Приемо-предавателен протокол от 29.04.2020 г. (л. 452 от АП),
Протокол за насрещно прихващане от 30.04.2020 г. и Споразумението от 16.03.20
г. между жалбоподателя и „****“ ЕООД, което пък е с нотариална заверка (л. 445
от АП). По фактурите, относими към СМР, описани в цитираните документи, са извършени
плащания, като видно от РА № Р-03000320002667-020-001/ 12.05.2020 г., издаден
на „****” ЕООД, е прието от ОП, именно, че са налице доказателства за постъпили
суми по банковата сметка на ревизираното лице („****” ЕООД), с наредител „Г.Б.И.”
ЕООД и не са налице основания за анулиране на фактурите. Вярно е, че вещото
лице по ССчЕ счита, че не са налице достатъчно доказателства за преценка на
фактура № 6/ 2020 г., но в тази връзка пък следва да бъде съобразено и
заключението на вещото лице по СТЕ. Изводите в последното, съпоставени с
останалите доказателства по делото, установяват, че са налице реални услуги –
СМР, за конкретно изброените по – горе обекти, поради което изводите на
ревизиращия екип, че се касае за нереални доставки, са необосновани. Съгласно
чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато
подлежащия на приспадане данък стане изискуем. Данъкът става изискуем на датата
на възникване на данъчното събитие, чл. 25, ал. 5, т. 1 или ал. 6 ЗДДС и като
последица от тази изискуемост, този данък следва да се начисли чрез описаните в
чл. 86, ал. 1 от ЗДДС действия - издаване на данъчен документ, включване
размера на данъка в резултата по СД за периода и посочване на данъчния документ
в дневника за продажби за същия период. Според чл. 69 от ЗДДС регистрирано лице
има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които е получил от
регистрирано по закона лице, което му ги е доставило, които стоки или услуги ще
се използват за облагаеми доставки. В чл. 71 ЗДДС е предвидено, че лицето - получател
може да упражни правото си на данъчен кредит, когато притежава някой от
документите, посочени в т. 1-7 на същия член. Според настоящия състав по
отношение процесните фактури тези условия са доказани.
Освен изложеното, следва да бъде
съобразено и следното:
Получателят няма как да носи отговорност за действията
на своя доставчик, както и за обстоятелства, които е нямало как да узнае и за
които няма задължение да изисква или събира документи. Органите по приходите не
са установили, а и не твърдят, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че
сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама, а в
случая няма и доказателства в тази насока. Заключението на вещото лице по СТЕ установи
по безспорен начин изпълнение на възложените строителни работи след оглед на
място и анализ на относимите доказателства. Заключението на вещото лице беше
оспорено неоснователно с твърдението, че е ползвало документи извън
административната преписка и съдебното дело, като впоследствие се установи, че
всички ползвани документи се намират в административната преписка, а в тази
насока е налице и признание в молбата на процесуалния представител на ответника
от 14.07.22 г. (л. 173). По същество оспорване на изводите на вещото лице,
сторени след оглед, не бе направено. В този смисъл СМР бяха установени, а
същите се оказа, че са документирани надлежно. Дали са били налице или не
доказателства за нает персонал от доставчика или неговите подизпълнители, както
и на такива за материална или техническа обезпеченост, не е относимо към
признаването на данъчен кредит. В хода на ревизията не са установени данни и доказателства,
че ревизираният търговец сам е извършил строителните работи в обектите. Липсват
и други обективни данни, въз основа на които да се приеме, че е знаел или
следвало да знае, че доставчикът му не разполага с работници, наети на трудов
договор, както и че фактурите са издадени с цел да се ползва данъчно предимство
от приспадане на ДДС. Основателно е позоваването в тази връзка на жалбоподателя
в жалбата до съда на разясненията в т. 61 и т. 62 от Решението на СЕС по
обединени дела С-80/11 и С-142/11, уточняващи, че “данъчната администрация не
може по принцип да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни
правото на приспадане на ДДС, от една страна, да провери, че издателят на
фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има
качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на
доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за
деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по
веригата не са извършили нарушения или измама, или, от друга страна, да
притежава документи в това отношение. Всъщност данъчните органи по принцип са
тези, които трябва да осъществят необходимите проверки по отношение на
данъчнозадължените лица, за да установят нарушения и измами с ДДС и да наложат
санкции на извършилото ги данъчнозадължено лице”.
С оглед горното, жалбата в частта на фактури с №
**********/ 27.01.2020 г. (л. 273 гръб от АП) и № **********/ 27.01.2020 г. (л.
288 от АП) е основателна, като изводите на ОП, че те не документират реално
извършени доставки и без да е налице данъчно събитие, ДДС по същите е начислен
неправомерно, са неправилни, с оглед на което с РА незаконосъобразно е отказано
право на данъчен кредит по същите в размер на 13376.00 лв. за д.п.м.04.2020 г.,
съответно е начислена лихва с РА по тази сума в размер на 1598.75 лв.
За пълнота съдът счита, че следва да отбележи, че е
неоснователно възражението на ответника във връзка с подписа на лицето Георги ***.
Твърдението, на първо място, че подписът под конкретните документи не е негов
(договор от 15.09.2019 г. и количествено – стойностна сметка), беше опровергано
от заключенията на вещите лица по графологическата експертиза, които бяха
категорични и еднопосочни и съдът ги кредитира изцяло. Освен това, както вече
беше посочено, тези документи не са от съществено значение при наличие на
относимите към счетоводното отчитане първични документи и отражението им в
счетоводството на двете дружества, съответно при извода на вещото лице по СТЕ,
че съответните дейности са били извършени, който, съпоставен с останалите
доказателства, потвърждава реалността на сделките.
С оглед изложеното
се налага изводът, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила
в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден в срока по чл. 119, ал.
3 от ДОПК от компетентни органи по чл. 119, ал. 2 от ДОПК и определя данъчни
задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което не страда
от пороци, водещи до неговата нищожност. ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от
издалите ги органи на приходите с квалифицирани електронни подписи, което се
удостоверява от представените по делото доказателства относно доставчиците на
съответните услуги.
РА
е издаден при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, но в
посочената част при неправилно приложение на материалния закон. В този смисъл
жалбата се явява частично основателна.
Сраните
претендират разноски по делото.
Жалбоподателят
претендира разноски в размер на 50.00 лв. за държавна такса, 1865.70 лв. за
депозити за вещи лица и 2000.00 лв. за адвокатско възнаграждение или общо
разноски в размер на 3915.70 лв. Пропорционално на уважения размер по жалбата от
13376.00 лв. като главница и 1598.75 лихва на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски за първата инстанция в размер на 3407.89 лв.
Ответникът
претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 1948.55 лв. и 200.00
депозит за вещи лица или общо разноски в размер на 2148.55 лв. Съобразно
отхвърлената част от жалбата на ответника се дължат разноски в размер на 278.63
лв.
По
реда на прихващането ответникът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя разноски за първата инстанция в размер на 3129.26 лв.
По
изложените съображения, на основание чл. 160 и чл. 161, ал. 1 от ДОПК,
Административен съд – Добрич, І състав,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба от „Г.Б.И.” ЕООД,
ЕИК ****, с адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Райко Цончев” № 2, вх. А, ет.
3, ап. 5, представлявано от Л.К.Г., Ревизионен акт № Р-03000820008008-091-001/
26.07.2021 г., издаден от А.Ц.Б., на длъжност началник на сектор, възложил
ревизията и Й.Р.Н., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на
ревизията, данъчни органи при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 218/
12.10.2021 г., на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“(ОДОП) - Варна при ЦУ на НАП, в частта в която за д.п.м. 04.2020 г. са
определени задължения по ЗДДС в размер на 13376.00 лв. и лихва в размер на 1598.75
лв.
ОТХВЪРЛЯ оспорването в
останалата му част.
ОСЪЖДА
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна при ЦУ на НАП да
заплати на „Г.Б.И.” ЕООД, ЕИК ****, с адрес на управление: гр. Добрич, ул.
„Райко Цончев” № 2, вх. А, ет. 3, ап. 5, представлявано от Л.К.Г., разноски по
делото за първа инстанция в размер на 3129.26 лв. (три хиляди сто двадесет и девет лева и 26
стотинки).
Решението
може да се обжалва чрез Административен съд – Добрич пред Върховния
административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните за
изготвянето му.
СЪДИЯ: