РЕШЕНИЕ
№ 299
гр. София, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Елизабет П.
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20221000503366 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 2178/09.08.2022 г. по гр.д. № 7854/2021 г. на СГС, I -14 състав е
осъден Д. З. Д. да заплати на В. Т. П., на осн. чл. 155, ал. 2 от ЗЗД сума в размер на
2230.22 евро, както и сума в размер на 1720 лв., платени по договор за кредит № 310-
798 от 11.08.2008 г., за периода от 14.07.2016 г. до 16.08.2019 г., както и сума в размер
на 2561.49 евро, платени за периода от 16.08.2019 г. до 19.06.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
Със същото решение е осъден Д. З. Д. да заплати на Е. М. П., на осн. чл. 155, ал.
2 от ЗЗД сума в размер на 3141.46 евро, както и сума в размер на 2150.35 лв., платени
по договор за кредит № 310-798 от 11.08.2008 г., за периода от 14.07.2016 г. до
16.08.2019 г., както и сума в размер на 1410.52 евро, платени за периода от 16.08.2019
г. до 19.06.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
изплащане на вземането като
Исковите претенции са отхвърлени за разликата над посочените суми до общо
предявен размер от 25800 лв. като неоснователни.
Ответникът Д. З. Д. е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното
решение, с която го обжалва изцяло. Поддържа, че решението на СГС е неправилно и
необосновано. На първо място се поддържа, че съдът неправилно не кредитирал
показанията на свидетелката Б. Е., която установявала, че Д. Д. е предавал парични
суми на ищците. В условия на евентуалност се поддържа, че съдът неправилно е
определил размера на сумите, които ответникът следва да възстанови на всеки от
ищците. Съдът допуснал и процесуално нарушение, като делото останало неизяснено
1
от фактическа страна, а фактическите изводи на съда били необосновани. Съдът
правилно определил, че исковият период се дели на два подпериода: до смъртта на А.
Д. и след нейната смърт, доколкото смъртта й поражда наследствени правоотношения.
Неправилна обаче била калкулацията на дължимата от ответника част. Излагат се
вижданията на жалбоподателя за това, какви са правилните калкулации. На следващо
място се твърди, че съдът не взел предвид твърденията за необходимост от приспадане
на сумата, която ищците считат платена от свое име, но за сметка на сина си М. М..
Тази сума, в размер на 25 800 лева, следвало да се приспадне от общо платения размер
или по 12 900 лева от сумите, платени от всеки ищец. Така на Е. П. се дължали не
повече от 7 212.69 лева, а на В. П. не повече от 8 191.32 лева. На следващо място се
твърди, че до смъртта на А. Д. и тъй като тя дължала солидарно със съпруга си Д. Д., то
всеки от тримата А., Д. и М. дължали по 1/3 от кредита, следователно за този период
претенциите на ищците били основателни за не повече от 1/3 от платените суми, което
било задължението на Д..
Въз основа на изложеното жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното
решение като неправилно. Прави се искане, ако съдът счете, че с изслушаната пред
първата инстанция експертиза не е изяснен размера на дълга, съдът евентуално
служебно да назначи експертиза.
Ответниците Е. и В. П.и са депозирали отговор на въззивната жалба на ищцата, в
който излага доводи за нейната неоснователност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Производството пред СГС е образувано по предявен от В. Т. П. и Е. М. П. иск
срещу Д. З. Д. иск с правна квалификация чл.155, ал.2, вр. ал.1 от ЗЗД, за заплащане
при условията на активна солидарност на сумата от 25800 лв., представляваща ½ от
платени общо 51600 лв. за погасяване на задължения на ответника по договор за
предоставяне на кредит от 11.08.2008 г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба - 21.06.2021 г до окончателното изплащане на вземането. Ищците са
сочили, че ответникът бил съпруг на дъщерята на ищците – А. Д. до смъртта й,
настъпила през 2019 г. Ответникът сключил договор за предоставяне на ипотечен
кредит „Улеснение“ от 11.08.2008 г. с ТБ „МКБ Юнионбанк“ АД (сегашно
наименование „ПИБ“ АД), в размер на 42 000 евро, като съдлъжник по него бил и М.
Е. М. – син на ищците. Освен са сочили, че била учредена договорна ипотека като
обезпечение на банковия кредит върху собствен на ищците недвижим имот.
Ответникът спрял да погасява кредита поради финансови затруднения, което създало
опасност банката да насочи изпълнение върху имота на ищците. По тази причина те
започнали да погасяват вноските по кредита, като за периода от 14.07.2016 г. –
19.06.2021 г. направили плащания в общ размер на 51 600 лв. За половината от тази
сума, отговаряща на задълженията на сина им М. М., те постигнали уговорка с него.
2
Претендират от ответника заплащане на останалата половина от 25 800 лв.
Ответникът Д. З. Д. е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който е
изложил становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорвал е иска по
размер, като е твърдял, че лично е погасявал вноски по кредита. Навел е доводи, че
твърдените от ищците погашения само формално са извършвани от тях, като в
действителност са ставали за негова сметка. Твърдял е, че всеки месец е предоставял
на В. Т. П. пари в брой, представляващи ½ от месечната вноска по кредита. Не е
оспорвал, че заедно с М. Е. М. са сключили договор за кредит, както и че е бил в брак с
дъщерята на ответниците до смъртта й. Изложил е съображения, че решението за
изтегляне на процесния кредит е взето заедно с покойната му съпруга и средствата са
използвани за довършителни работи и обзавеждане на семейното им жилище. По този
начин кредитът обезпечавал семейни нужди и двамата съпрузи отговаряли солидарно
за погасяването му. Доколкото ищците били наследници на починалата му съпруга, те
наследявали и част от задълженията във връзка с процесния договор за кредит.
Ответникът е твърдял, че по този начин не следва да отговаря за повече от 1/3 от
задълженията по договора за кредит. Съобразно изложеното е поискал исковата
претенция да бъде отхвърлена.
По делото са събрани писмени доказателства, изслушани са свидетели и
заключения на ССЕ, от които се установява следното:
С договор за предоставяне на юнионкредит „Улеснение“ (ипотечен банков
кредит за текущи нужди) от 11.08.2008 г, ТБ „МКБ Юнионбанк“ АД /с правоприемник
- „ПИБ“АД/, в качеството на кредитодател се е задължила да предостави на ответника
Д. З. Д., в качеството на кредитополучател сумата от 42000 евро. Като солидарен
длъжник по кредита се е задължил М. Е. М.. Съгласно чл. 1.3. от договора, кредитът се
предоставя с цел „задоволяване на текущи нужди“. По делото не се спори, че
средствата по кредита са усвоени. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №109, том I, рег. № 3661, дело № 106/2008 г. от 13,05,2008 г. /л. 108/, В. С. С. е
продал на Д. З. Д. и Б. Р. И. недвижим имот, находящ се в гр.***, кв.***, ул.ул. „***“
**, представляващ втори жилищен етаж от триетажна жилищна сграда, със застроена
площ от 180 кв.м., състоящ се от три стаи, хол, трапезария с бокс, антре, баня с
тоалетна и тоалетна, заедно с 1/3ид.част от общите части на сградата от правото на
строеж върху мястото и от УПИ, съставляващ парцел 8-380, в кв.32 по плана на
гр.София, м.Филиповци, с площ от 720кв.м., в който е построена сградата при съседи
описани в нотариалния акт.
С нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 199, том V, рег. №
14495, дело № 916/2008г. от 13.08.2008 г., ищците В. Т. П. и Е. М. П. са учредили
договорна ипотека върху техен собствен недвижим имот в обезпечение на
задължението на ответника Д. З. Д. и М. Е. М. по договора за кредит от 11.08.2008 г.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните
обстоятелството, че Д. Д. и А. Д. са били в брак към датата на сключване на договора за
банков кредит 11.08.2008 г., както и че В. П. и Е. П. са родители на А. Д..
От представеното решение от 08.01.2021 г. по гр.д. № 31527/2019 г. на СРС, с
което е отхвърлен поддържания от Е. и В. П. иск за установяване спрямо Д. Д., че
бракът му с починалата по време на процеса А. Д., прекратен със смъртта й, е бил
трайно и непоправимо разстроен по негова изключителна вина, се установява, че
бракът между Д. и А. е сключен на 23.08.2003 г. и е прекратен със смъртта й на
16.08.2019 г.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
изслушано пред СГС, неоспорено от страните, се установява, че средствата по кредита
се предоставят и отчитат по заемна сметка, открита на името на Кредитополучателя в
3
ТБ„МКБ Юнионбанк” АД, клон „Национален център”, Финансов център „Сердика“.
Усвояването на средства от кредита се извършва еднократно по разплащателна сметка.
В „ПИБ“ АД са открити еврова сметка и разплащателна сметка левова с титуляр Д. З.
Д.. Кредитът се погасява чрез осигуряване на наличност по евровата разплащателна
сметка с титуляр Д. Д.. Месечните вноски, в размер на 438.24 лв., са погасявани от
Банката, чрез прехвърляне към кредитната сметка по договора на главница и лихва от
вноската на 19-то число от съответния месец. От прегледа на движението по евровата
разплащателна сметка се установява, че кредитът е погасяван редовно в посочения
период от 14.07.2016 г. до 19.06.2021 г., като редовно са осигурявани наличности по
сметката.
Общо направените плащания от Е. П. и В. П. по евровата разплащателна сметка
с титуляр Д. Д., за периода от 14.07.2016 г. до 19.06.2021 г., са в размер на 20 276.16
евро, с левова равностойност по обменен курс на ПИБ АД - 39 683,52 лв. /разяснения
на вещото лице в о.с.з. от 20.06.2022 г./. Видно от таблицата, инкорпорирана в
заключението на вещото лице, плащанията са правени на каса и чрез банкова сметка на
Е. П. и банкова сметка на В. П.. Пак от същата таблица се установява, че внесени от Е.
П. до смъртта на А. Д. са 6063.37 евро с левова равностойност 11 858.92 лева, а след
смъртта й от него са внесени 3385.25 евро с левова равностойност6620.97 лева. До
смъртта на А. Д. В. П. е внесла 4460.44 евро с левова равностойност 8723.86 лева, а
след смъртта й – 6 147.57 евро с левова равностойност 12 023.57 лева.
Вноските по евровата разплащателна сметка с титуляр Д. Д., извършени от Д. Д.
за посочения период са общо 7515,33 евро, в това число вноски на каса общо 3581.27
евро и 3934.06 евро - вътрешно банков превод от левовата разплащателна сметка на Д.
Д.. Левовата равностойност на вноските от Д. Д. по евровата сметка е 14718.77 лв., от
които вноски на каса с левова равностойност 7013.93 лв. и превод от левовата
разплащателна сметка – 7704.86 лв.
Е. П. и В. П. са извършили вноски и преводи и по левовата разплащателна
сметка на Д. Д., по дати както и суми представени в Таблица № 2. Общо вноските по
левовата разплащателна сметка с титуляр Д. Д., направени от Е. П. и В. П., в периода
от 14.07.2016 г. до 19.06.2021 г. са в размер на 7740.70лв., в това число преводи,
наредени от В. П. общо в размер на 3440 лв. и наредени суми от Е. П. – 4300.70 лв.
Левовите вноски са извършени само в периода преди смъртта на А. Д..
Общо вноските с наредители Е. П. и В. П., в периода от 14.07.2016 г. до
19.06.2021 г. по двете разплащателни сметки в ПИБ АД с титуляр Д. Д. са в размер на
47 424.22лв. /с оглед уточнение на вещото лице, направено в о.с.з. от 20.06.2022 г./.
Пред въззивната инстанция е изслушано заключение на ССЕ, изготвено от
вещото лице В. П., неоспорено от страните, от което се установява, че общата сума на
наличностите към датите на които Е. и/или В. П.и са правили вноски по евровата
сметка на Д. Д. в „ПИБ“ АД е в размер на 275.38 евро (от които 219.56 евро са от
вноска, направена от Е. П. на 11.11.2016 г.), а общият размер на вноските, направени от
Е. и В. П.и е в размер на 20 276.20 евро. По отношение на вноските по левовата сметка
на Д. Д. в „ПИБ“ АД, направени от Е. и В. П.и вещото лице е посочила, че същите са
прехвърляни от Д. Д. по неговата еврова сметка и са ползвани от банката за погасяване
на задължения по договора за кредит.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св. Б. П. Е. –
фактически съжител на ответника. Свидетелката сочи, че познава и А. и Д., а от 2018 г.
живее заедно с ответника. Посочва, че той и А. Д. а са живели заедно от 2003 г. до
септември 2017 г. По сведение на ответника знае, че Д. е теглил кредит за обзавеждане
и ремонт на жилището им. Той и ищците били в добри отношения, говорили си
цивилизовано, като не е имало оплаквания, че той не е изпълнявал задълженията си по
4
кредита. Придружавала го е при предоставяне на пари в брой на ищците за погасяване
на вноски по кредита, но не е присъствала на предаването им. В. П. уведомявала
ответника за наближаващ падеж по договора за кредит, след което той носел сумата от
430 лв. Посочва, че е придружавала ответника в десетина такива случаи. Той вземал
парите от дома си и ги носел на ищците.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна настоящият
съдебен състав намира следното:
Съгласно разпоредбите на чл. 155, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1 от ЗЗД,
собственикът, който е ипотекирал свой имот за обезпечаване на чуждо задължение,
встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника, ако плати обезпечения
чужд дълг или ако претърпи принудително изпълнение върху ипотекирания имот. Тези
правни норми на чл. 155 от ЗЗД, уреждащи изрично суброгацията на ипотекарния
длъжник, са специални спрямо общата норма на чл. 74 от ЗЗД. За разлика от
последната, която изрично предвижда правен интерес от плащането на чуждия дълг и
доказването му с оглед суброгиране в правата на кредитора, при ипотекарния длъжник
законодателят приема, че този интерес винаги е налице, предвид наличието на вещната
тежест върху имота, поради което за суброгирането е достатъчно ипотекарният
кредитор да плати дълга или да претърпи принудително изпълнение върху имота си.
По този начин в закона са уредени две алтернативни хипотези, между които
ипотекарният длъжник може да избира: да удовлетвори кредитора чрез имота си, в
който случай той отговаря до размера на продажната му цена, или да запази
собствеността върху имота, като плати чуждия обезпечен дълг, в който случай
отговаря до размера на същия. Ипотекарният длъжник винаги може да избере
последната алтернатива, за да запази собствеността си върху ипотекирания имот от
евентуално принудително изпълнение върху него, без да е необходимо да доказва
какъвто и да било друг правен интерес за плащането, и без да е необходимо действия
по принудително изпълнение върху имота вече да са предприети или да са
непосредствено предстоящи. (така напр. решение № 24 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 308/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение № 61/16.07.2012 г. по търг. дело № 678/2011
г. на ВКС, II-ро т.о.)
За да бъде основателен искът по чл. 155, ал. 2 ЗЗД, съобразно твърденията на
ищците, същите следва да докажат, че са ипотекирали свой имот за обезпечаване
задължение на ответника, че са платили целия или част от обезпечения дълг и размера
на това плащане.
По делото е установено и не е спорно пред настоящата инстанция, че ответникът
Д. Д., в качеството си на кредитополучател, е сключил договор за потребителски
кредит с „Юнионбанк България“ АД (сега „ПИБ“ АД), по силата на който договор е
получил кредит в размер на 42 000 евро за текущи нужди, като съдлъжник по договора
за кредит бил и М. Е. М. – син на ищците.
Установено е и не е спорно, че кредитът е изтеглен от Д. Д. по време на брака му
с дъщерята на ищците – А. Д., сключен на 23.08.2003 г. и прекратен поради смъртта на
А. на 16.08.2019 г.
Не е спорно и е установено по делото, че Е. и В. П.и са ипотекирали свой
недвижим имот като обезпечение на процесния кредит.
Установено е още, че в исковия период 14.07.2016 г. до 19.06.2021 г., ищците са
правили вноски по евровата и левовата сметки на Д. Д. в „ПИБ“ АД. По евровата
сметка внесени от Е. П. до смъртта на А. Д. са 6063.37 евро с левова равностойност
11 858.92 лева, а след смъртта й от него са внесени 3385.25 евро с левова
равностойност 6620.97 лева. До смъртта на А. Д. В. П. е внесла 4460.44 евро с левова
равностойност 8723.86 лева, а след смъртта й – 6 147.57 евро с левова равностойност
5
12 023.57 лева.
Общо вноските по левовата разплащателна сметка с титуляр Д. Д., направени от
Е. П. и В. П., в периода от 14.07.2016 г. до 19.06.2021 г. са в размер на 7740.70 лв., в
това число преводи, наредени от В. П. общо в размер на 3440 лв. и наредени суми от Е.
П. – 4300.70 лв. Левовите вноски са извършени само в периода преди смъртта на А. Д..
Спорно пред настоящата инстанция е дали Е. и В. са правили вноските с пари,
дадени им от Д. Д. или със свои средства, както и ако вноските са правени с техни
средства, в какъв размер са вземанията им към Д. Д., в качеството им на лица, дали в
обезпечение на чужд дълг свой имот и платили част от обезпечения чужд дълг.
Настоящият състав намира за неоснователно оплакването на жалбоподателя Д.
Д., че първоинстанционният съд неоснователно не кредитирал показанията на
свидетелката Б. Е., които смята, че установяват твърдението му, че е предавал на
ищците сумите, които те са внасяли по неговите сметки за погасяване на кредита. На
първо място, при условията на чл. 172 ГПК следва да бъде отчетено обстоятелството,
че Б. Е., с която ответникът живее на семейни начала, е вероятно заинтересована от
изхода на делото, поради което и нейните показания относно посоченото твърдение са
със сравнително ниска достоверност. На следващо място, нейните показания не се
основават на лично възприятие, тя изрично е заявила, че не е виждала как Д. предава
пари на Е. и В., а само знае, че десетина пъти той им е носил по 430 лева. Освен това,
посочената от нея сума не отговаря на размера на нито една от правените от ищците
вноски по неговите сметки, като в значителна част от случаите тези вноски са доста по-
големи по размер. На последно място, показанията й относно това, че Д. е давал
парите, дължими за вноските по кредита му на В. и Е., които ги внасяли от негово име
е и житейски нелогично – няма никаква логика в това той да не внася парите по
собствените си сметки, а да ги дава на други лица, които са ги внасят по тези сметки.
Ето защо показанията на свидетелката Е., като недостоверни и основани на чужди
твърдения, а не на собствени възприятия, не установяват да е вярно твърдението на
ответника, че той е давал на ищците парите, необходими за вноски по кредита, които
те са правили.
След като ищците, в качеството си на ипотекарни длъжници, са погасили част от
обезпеченото задължение, то те са се суброгирали в правата на кредитора до размер на
платените суми – чл. 155, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗД. Тази суброгация е пълна относно
плащанията, направени в периода до смъртта на дъщеря им или в периода от
14.07.2016 г. до 16.08.2019 г. и непълна относно плащанията, направени в периода след
това или от 17.08.2019 г. до 19.06.2021 г., тъй като в последния период следва да бъде
отчетено и настъпилото наследствено правоприемство между ищците и тяхната
починала дъщеря. Същото следва да бъде отчетено, тъй като взетата в заем сума от Д.
Д. за задоволяване на текущи нужди, се презумира, че е взета за задоволяване на
семейни нужди, поради което в отношенията с банката, А. Д. също е била солидарен
длъжник, на основание чл. 32, ал. 2 СК. В тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че
твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е семейна и ако
той не направи това, следва да се приеме, че сумата е разходвана и то за семейни
нужди. Когато едно парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната
обвързаност за другия възниква по силата на законовата презумпция, че взетата в заем
сума се използва за задоволяване нужди на семейството. Щом вещите,
удовлетворяващи нужди на семейството, са по начало общи независимо от това, на чие
име са придобити, то и задълженията, изпълняващи същата функция, следва да бъдат
солидарни, независимо дали са поети от единия от съпрузите (решение № 68/27.07.20
по гр. д. № 2077/19 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 293/19.11.13 г. по г. д. № 3267/13 на
ВКС, ІІІ г.о., решение по гр. д. № 6452/13 г. на ВКС, ІV г.о, решение № 50253 от
6
22.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 393/2022 г., III г. о.).
От друга страна, ищците претендират само половината от това, което са
платили, като изрично са посочили в исковата молба, че 25 800 лева от платени от тях
общо 51 600 лева е направено за сметка на сина им М. – съдлъжник по кредита и с него
те са се разбрали (като според настоящият съдебен състав следва да се вземе
половината от действително платената сума, а не от посочената като платена по
исковата молба). Следователно, при установения действителен размер на извършените
плащания, при определяне задължението на ответника-длъжник към ипотекарните
длъжници от общо платената сума следва да бъде извадена половината, която те са
признали, че са платили в погашение дълга на сина им (който е половината във
вътрешните му отношения с длъжника Д. Д.), а не този на ответника. Или,
изчисленията следва да започнат от половината от плащанията, в какъвто смисъл
изложеното във въззивната жалба е основателно, които са както следва:
Плащания от Е.:
До смъртта на дъщеря си Е. е заплатил 6 063.37 евро с левова равностойност
11 858.92 лева и 4300.70 лева, или общо 16 159.62 лева. Половината от тази сума е
8 079.81 лева.
Плащания от В.:
До смъртта на дъщеря си В. е заплатила 4 460.44 евро с левова равностойност
8723.86 лева и 3 440 лева или общо 12 163.86 лева. Половината от тази сума е 6 081.83
лева.
Както бе посочено по-горе, относно плащанията, направени в периода до
смъртта на А. Д., ищците са се суброгирали в правата на кредитора пълно. Те могат да
искат от всеки от солидарните длъжници пълно плащане на цялото задължение („чл.
122, ал. 1 ЗЗД). Ищците са избрали да търсят плащане от солидарния длъжник Д. и то
не за пълното плащане, а само за това, което той дължи във вътрешните му отношения
с длъжника М.. Следователно, Д. Д. дължи да им плати за посочения период пълния
размер на платеното, а според диспозитивното начало и искането на ищците – ½ от
него или в случая 8 079.81 лева на Е. и 6 081.83 лева на В..
За плащанията в периода след смъртта на А. (от 17.08.2019 г. до 19.06.2021 г.)
най-напред следва да бъде отчетено настъпилото наследствено правоприемство между
А. и ищците – нейни родители. Доколкото липсват данни А. да има низходящи, то
приложимо е правилото на чл. 9, ал. 2 ЗН, според което когато съпругът наследява
заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни низходящи, той получава
половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет години
от сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството. В случая
бракът между А. и Д. е продължил повече от 10 години (от 2003 г. до 2019 г.), поради
което съпругът Д. наследява 2/3, а родителите 1/3 от наследството на А., (което
включва както права, така и задължения). Или, Е. и В. са наследили 1/3 от
задълженията на А., които по процесния кредит и след прекратяване на имуществената
общност поради смъртта на А. са ¼ (½ от ½) от общото задължение. Или, всеки от
двамата – Е. и В., слива качеството кредитор и длъжник по отношение на 1/6 от ¼ от
задължението. За Е. това са 275.87 лева от платените след смъртта на А. общо 3 385.25
евро с левова равностойност 6 620.97 лева, а за В. това са 500.98 лева от общо
платените 6 147.57 евро с левова равностойност 12 023.60 лева. Или Е. има вземане
към Д. за остатъка, който е 1379.38 лева по наследство от А. и 1655.25 лева дължими
на собствено основание. В. има вземане към Д. за остатъка, който е 2 504.62 лева по
наследство от А. и 3005.90 лева дължими на собствено основание.
Или Е. има общо вземане към Д. за 11 114.44 лева (5 929.46 лева равняващи се на
7
½ от общо направени вноски в евро а периода от 14.07.2016 г. до 16.08.2019 г. +
2 150.35 лева + 3 334.63 лева от вноските, направени в периода от 17.08.2019 г. до
19.06.2021 г.)
В. има общо вземане към Д. за 11 592.45 лева (4 361.93 лева, равняващи се на ½
от общо направени вноски в евро а периода от 14.07.2016 г. до 16.08.2019 г. + 3 440
лева + 5510.52 лева от вноските, направени в периода от 17.08.2019 г. до 19.06.2021 г.)
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че вземанията на ищците
допълнително следва да се намалят, тъй като във вътрешните отношения между А., Д.
и М. всеки от тях, в качеството им на солидарен длъжник, дължи по 1/3. А. е солидарен
длъжник по процесния кредит само в отношенията с банката, на основание чл. 32, ал. 2
СК. Тя е солидарен длъжник на банката за дълга на съпруга си, но не и за дълга на брат
си М.. Ето защо във вътрешните отношения на солидарните длъжници М. и Д. дължат
по ½ от дълга, а А. би дължала на М. ½ заедно със съпруга си. След смъртта й нейният
дълг става ¼ и този на Д. също е ¼.
Като законна последица от осъждането, на ищците следва да бъде присъдена и
законната лихва така, както е поискана - от датата на исковата молба - 21.06.2021 г до
окончателното изплащане на вземането
Макар първоинстанционният съд да е присъдил част от вземанията във валута,
различна от исковата претенция, в тази част жалбоподателят не е въвел оплакване,
поради което и първоинстанционното решение не следва да бъде изменяно относно
валутата на присъдените суми.
Доколкото след превръщане на присъдените еврови суми в лева по фиксирания
курс на БНБ за еврото към лева, по който начин е извършвано превалутиране и
навсякъде за целите на настоящото решение, се установява, че първоинстанционният
съд е присъдил на Е. П. общо 11 091.59 лева, а на В. П. – общо 11 053.25 лева, като
тези суми са малко по-малки от установените като дължими от настоящата инстанция
и при съобразяване забраната по чл. 271, ал. 1 ГПК за влошаване положението на
жалбоподателя, то първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната осъдителна част.
По разноските: При този изход от спора право на разноски пред въззивната
инстанция имат въззиваемите. Те са поискали и доказали само разноски за вещо лице в
размер на 200 лева, които им се дължат от жалбоподателя.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2178/09.08.2022 г. по гр.д. № 7854/2021 г. на СГС,
I -14 състав в обжалваната осъдителна част.
ОСЪЖДА Д. З. Д., ЕГН ********** да заплати на В. Т. П., ЕГН ********** и
Е. М. П., ЕГН ********** сумата 200 лева – разноски пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9