РЕШЕНИЕ
№ 217
гр. Враца, 30.06.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на 08.06.2021г. /осми юни две
хиляди двадесет и първа година/ в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на
прокурора В. ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА КАН дело №87 по описа на АдмС
– Враца за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 63 ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Х.Ц.П. *** , депозирана чрез
пълномощника му *В.П., против Решение № 260060 от 31.12.2020г. на Районен съд -
Мездра, постановено по АНД № 514 по описа на съда за 2020 г. С атакувания
съдебен акт е потвърден Електронен фиш
(ЕФ) серия К, № 2491949 на ОД на МВР Враца, с който на основание чл.189, ал.4 във
вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за
движението по пътищата за нарушение по
чл.21, ал.1 от същия закон на касатора е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на
300 лв. (триста лева).
Касационният жалбоподател твърди, че решението на първата съдебна инстанция
е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съществени
нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1
и т.2 НПК. Заявява, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че оспореният ЕФ съдържа всички реквизити, че
нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин, както и че не е
констатирано, че ЕФ е издаден след
изтичане на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Прави се искане за отмяна на оспореното
решение и отмяна на оспорения ЕФ изцяло.
Претендират се разноски от 250лв. за двете инстанции. Идентични съображения
пълномощникът на касатора развива и в представената пред съда писмена защита.
Ответникът ОД на МВР Враца не е изразил становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Враца дава заключение за основателност
на касационната жалба. Счита, че съдът
не е взел предвид обстоятелството, че на
приложената снимка, доказваща извършеното нарушение, са заснети два автомобила, движещи се в една
посока, без да се установи дали контролният уред може да разграничи скоростта
на всеки един от тях при преминаването им.
По делото не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Административен съд –
Враца, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в
жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:
Касационната жалба е
подадена в установения с чл. 211, ал.1 АПК 14-дневен срок, от надлежна страна,
срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е и ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационна
проверка е решение на РС – Мездра, с което е потвърден електронен фиш за
налагане на глоба серия К, № 2491949 на ОДМВР – Враца, издаден на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т.4 от ЗДвП, с който на настоящия касатор е наложено административно наказание глоба в размер на 300
лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от същия
закон. За да достигне до този извод, съдът е приел, че ЕФ
е издаден от компетентен орган, при спазване на установената в чл. 189, ал. 4 ЗДвП форма, като съдържа всички лимитативно посочени в този текст реквизити и
при изпълнени изисквания на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015
г. По съществото на спора въззивният съд
е приел, че с процесния електронен фиш правилно е приложен материалният закон, тъй като за безспорно
установени административно нарушение и неговото авторство, е наложено съответното административно наказание, поради
което го е потвърдил.
Касационната
инстанция не възприема тези изводи на
първостепенния съд, които намира за необосновани
и противоречащи на събраните доказателства, поради което и постановеният въз
основа на тях съдебен акт се явява неправилен.
Не се спори, че обжалваният
ЕФ е издаден в хипотезата на чл.189 ал.5 от ЗДвП, като издаденият на
собственика на превозното средство, с
което е извършено нарушението, е анулиран и е издаден втори ЕФ на лицето,
посочено в декларацията на собственика. Първостепенният съд не е констатирал,
че тази хипотеза е приложена
незаконосъобразно , тъй като
собственикът на автомобила не е
изпълнил задължението си да посочи кой е управлявал същия, за да може да бъде
освободен от отговорност. В този случай
административнонаказващият орган е следвало или да не
анулира първоначално издадения ЕФ, или да изиска допълване на представената декларация с
точното посочване на лицето, което е управлявало автомобила. При липсата на
такава конкретизация издаването на ЕФ на
настоящия касатор е немотивирано
и противоречи на събраните в
административнонаказателната преписка
доказателства. Като не е приложил правилно закона и не е изяснил
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, АНО е издал незаконосъобразен акт.
На второ място, не са
събрани доказателства относно характеристичните данни на техническото измервателно средство, за да се
установи възможно ли е при едновременно заснемане на
два автомобила, същото да
разграничи скоростта на всеки от тях. При липсата на такива данни, не може да се приеме, че нарушението и
неговото авторство са безспорно установени, което е още едно самостоятелно основание за
незаконосъобразност на издадения ЕФ.
Като не е
констатирал тези нарушения на административно-наказателното
производство и е приел издаденият ЕФ за законосъобразен, поради което го е
потвърдил, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да
бъде отменен. Тъй като при постановяване
на съдебния си акт Районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалния
закон, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице и не се
налага установяване на факти, за които писмените доказателства не са достатъчни,
след отмяната на решението касационният състав следва да се произнесе по
съществото на спора. Обжалваният ЕФ като
незаконосъобразен следва да бъде отменен
и жалбата против него следва да бъде
уважена.
При този изход на спора и при
своевременно направено искане, на касатора следва да се присъдят направените от
него разноски за двете съдебни инстанции, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение, доказано с представените договори за правна защита и
съдействие, приравнени на разписка за
получени суми, в размер на 250 /двеста и
петдесет/лв.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК вр.чл.348 ал.1 т.1 от НПК Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
РЕШЕНИЕ № 260060/31.12.2020г., постановено по АНД №514
по описа за 2020 г. на Районен
съд – Мездра, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба, серия К
№ 2491949 на ОД на МВР – Враца и вместо
него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба, серия К №
2491949 на ОД на МВР – Враца.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Враца ДА ЗАПЛАТИ на Х.Ц.П. ***
сумата 250/двеста и петдесет/ лв.
деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
Решението е
окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.