РЕШЕНИЕ
Номер 127129.10.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БургасII въззивен граждански състав
На 15.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Таня Т. Русева Маркова
Членове:Елеонора С. Кралева
Красен П. Вълев
Секретар:Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20202100502016 по описа за 2020 година
С Решение № 1263/10.06.2020г., постановено по гр. дело №
10671/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е изменено на основание чл.
150 във връзка с чл. 143, ал. 2 от СК издръжката, присъдена със съдебно
Решение № 2530 от 01.06.2018г., постановено по гр. дело № 7181/2017г. по
описа на Районен съд – Варна, като е осъден П. Л. А. да заплаща на
************* си дете Д. П. А. чрез неговата майка и законен представител
П. Д. И. месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от подаване на
исковата молба – 17.12.2019г. до настъпване на законови основания за
изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена месечна вноска, считано от падежа й до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски.
С цитираното решение е отхвърлен иска за увеличение на
издръжката в останалата й част за размера над присъдената издръжка от 250
лева до претендираната сума от 600 лева, считано от завеждане на исковата
молба – 17.12.2019г. до настъпване на законови основания за изменението
или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
месечна вноска, считано от падежа й до окончателното й изплащане.
Против постановеното първоинстанционно решение в частта, в
1
която е отхвърлена претенцията за присъждане на месечна издръжка в размер
над 250 лева до претендирания размер от 600 лева е депозирана въззивна
жалба от ************* дете Д. А., действащо чрез своята майка и законен
представител – П. Д. И. . В жалбата се претендира да бъде постановено
решение, по силата на което да бъде отменено първоинстанционното решение
в неговата атакувана част и вместо него да бъде постановено ново решение по
съществото на спора, с което да бъде увеличен размера на присъдената
издръжка. В жалбата се посочва, че постановения съдебен акт е неправилен
поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила. В жалбата се посочва, че нарушението на
материалния закон се състои в обстоятелството, че съдът не е констатирал с
решението, че нуждите на детето от издръжка не се характеризират с
обичайност, а е възприел, че нуждите му са такива, каквито биха били
приблизителните нужди на негови връстници без особени потребности. В
жалбата се посочва, че съдът не е отчел обстоятелството, че преодоляването
на говорния ефект на детето налага разходването на допълнителни парични
средства от по 100 лева седмично, които разноски следва да бъдат възложени
в по-голяма тежест на бащата, тъй като основни грижи за детето полага
неговата майка. В жалбата се посочва, че съдът е обследвал в недостатъчна
степен нуждите на детето, като се е задоволил по-скоро да разглежда
възможностите на родителите да доставят издръжка. Посочва се, че макар
съдът да е обсъдил ангажираните доказателства за доходите на ответника не е
взето предвид, че той пребивава в държава с далеч по-висок стандарт от този
в Република България, което му дава възможност лесно да реализира доход в
размер, достатъчен да заделя средства за детето си, а от своя страна майката
на детето е безработна и не реализира доходи. Посочва се, че при
формирането на своя краен съдебен акт, съдът не е обсъдил и взел предвид
всички доказателства, които формират изводите за нуждите на детето.
Не се отправя искане за представяне на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
В съдебно заседание въззивната страна чрез своя процесуален
представител поддържа жалбата и счита, че следва да бъде уважена.
Ответната страна по въззивната жалба – П. Л. А. депозира по
2
делото писмен отговор, в който посочва, че депозираната въззивна жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
обосновано. В отговора се посочва, че твърдението на въззивната страна за
пребиваване на ответника в държава с далеч по-висок стандарт от стандарта в
България не се подкрепя от реалното фактическо положение на ответника,
тъй като понастоящем трудовото му правоотношение е прекратено и той е без
доходи и без възможност да се прибере в България. В отговора се посочва, че
ответника не оспорва необходимостта на детето от обгрижване, но счита, че
майката умишлено и ненужно се насочва към лекарски прегледи в частни
кабинети и ползва логопедични услуги в частна практика, а на сайта на
детската градина, която посещава детето е посочено, че е налице екип от
специалисти – в това число и логопеди. Отделно се посочва и
обстоятелството, че майката би могла да ползва и социални услуги в Център
за обществена подкрепа като държавно делегирана дейност, тъй като те са
безплатни за децата с различен вид и степен на увреждане, отглеждани в
семейна среда.
В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба чрез
своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че не са налице
условия за постановяване на издръжка в по-висок размер. Претендира да бъде
потвърдено първоинстанционното решение и да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията
на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от Д. П. А. – ********** – действащ чрез своята
майка и законен представител – П. Д. И. , с който се претендира да бъде
постановено решение, по силата на което да бъде изменена заплащаната до
този момент издръжка на ************* дете от неговия баща – П. Л. А. от
сума в размер на 180 лева на сума в размер от 600 лева, считано от датата на
предявяването на иска – 17.12.2019г. В исковата молба се посочва, че е
налице промяна от постановяване на решението за заплащане на издръжката
от бащата, а с нарастването на възрастта на детето нарастват и неговите
3
нужди.
За да уважи претенцията на малолетния ищец,
първоинстанционният съд е съобразил, че от предходния начален момент за
определяне на издръжката до настоящия момент е изминал тригодишен
период и с оглед възрастта на детето са нараснали и потребностите му, което
обуславя нуждата от по-голямата му издръжка.
По делото в качеството му на свидетел е разпитан Д. И. В. – ****
на майката на детето и съответно негов ****, от показанията на когото се
установява, че помага на своята дъщеря при отглеждането на детето, тъй като
тя е сама. Свидетелят посочва в своите показания, че знае, че дъщеря му
заплаща месечен наем за апартамента в който живее сума в размер на 350
лева, тъй като познава човека, който й е отдал апартамента под наем и знае,
че той не е искал да бъде сключван писмен договор. Свидетелят в своите
показания посочва, че след като тя е била съкратена от работа е останала с
много малко парични средства и се е наложило той да й заплаща наема и
лекарства за детето, тъй като той боледува често.
По делото в качеството му на свидетел е разпитан и Л. В. А. – ****
на бащата на детето и съответно негов ****, от показанията на когото се
установява, че е посещавал П. И. през 2017г. и е носил храна и сокове на
детето. Свидетелят в своите показания посочва, че П. А. от пет години е в
чужбина и работи там на временна работа. Посочва, че синът му живее сам на
квартира и плаща наем за помещението. Свидетелят посочва, че не знае синът
му да има втора работа.
По делото не се спори, а и видно от представеното по делото
Удостоверение за раждане от 15.09.2016г., изд. от Община Варна е видно, че
детето Д. П. А. е роден на **.**.****г. в гр. ***** от майка – П. Д. И. и от
баща – П. Л. А. и е съставен Акт за раждане № 02** от **.**.****г. от
Община Варна. По делото не се спори и относно обстоятелството, че
понастоящем Д. П. А. е навършил * години. По делото е безспорно
установено, че детето посещава детска градина, налице са и данни за чести
здравословни проблеми на детето, които са характерни за възрастта му, както
и проблеми с очите на детето, които изискват грижи и финансови средства за
профилактика и лечение. По делото се установява и обстоятелството, че
4
считано от 14.02.2020г. му е препоръчано за подобряване на ***************
и ************ на ****** му ************ терапия два пъти седмично.
По делото не се спори, а и от представените Решение № 2530 от
01.06.2018г., постановено по гр. дело № 7181/2017г. по описа на Районен съд -
Варна, което е потвърдено в тази му част с Решение № 1855 от 08.11.2018г.,
постановено по въззивно гр. дело № 1828/2018г. по описа на Окръжен съд –
Варна се установява, че бащата – П. Л. А. е осъден да заплаща издръжка в
полза на своето дете Д. П. А. чрез неговата майка и законен представител П.
Д. И. в размер на 180 лева месечно, платими с падеж 5-то число на всеки
месец, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.05.2017г. до
настъпване на законово основание за промяна или отпадане на задължението,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до окончателното
й изплащане.
По делото се установява, че трудовото правоотношение на
майката – П. И. е прекратено след 08.07.2019г., след което същата е
регистрирана като безработна и до месец април – 2020г. е получавала
обезщетение за безработица, като по делото няма данни след този период тя
да е встъпила в трудово правоотношение. По делото се установява, че детето
със своята майката живеят в жилище, което им е отдадено под наем срещу
заплащане на наемна цена в размер на 350 лева месечно. Установява се и
обстоятелството, че бащата на майката я подпомага финансово при
отглеждане на детето.
От събраните по делото доказателства се установява, че бащата на
детето Д. – П. Л. А. се е установил и живее и работи в САЩ, като по делото
има данни, че в началото на 2020г. той е получавал месечно възнаграждение
при непълен работен ден в размер на 1 796, 05 щатски долара. Установява се
и обстоятелството, че той живее в жилище, което му е отдадено под наем
срещу месечна наемна цена в размер на 600 щатски долара. По делото няма
данни бащата на детето да реализира други доходи, както и няма данни да има
и други задължения. По делото от събраните доказателства се установява, че
понастоящем – от 25.03.2020г. бащата на детето е освободен във временен
неплатен отпуск, а считано от 14.08.2020г. трудовото правоотношение на
бащата е прекратено за постоянно във връзка с усложнилата се пандемична
5
обстановка в страната.
По делото не се спори, че и двамата родители на детето нямат
други задължения за заплащане на издръжка.
На основание чл. 143, ал. 1 от СК всеки родител е длъжен
съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия
на живот, необходими за развитието на детето. На основание ал. 2 от
цитираната разпоредба родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си.
На основание чл. 142, ал. 1 от СК размерът на издръжката се
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дължи. На основание ал. 2 от цитираната
разпоредба минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата.
Безспорно е, че задължението за издържане на детето до
навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на
детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, те дължат издръжка независимо
дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и
възможностите на родителите, които я дължат по силата на чл. 142, ал. 1 от
СК. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и
е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При
новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални
размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка
може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на
доходите на родителя.
В конкретния случай, безспорно се установява, че детето – Д. П. А.
е роден на **.**.****г. от майка – П. Д. И. и от баща – П. Л. А. и понастоящем
е на ******* години. По делото се установява по безспорен начин, че детето
посещава детска градина.
От събраните по делото доказателства се установява и
обстоятелството, че майката на детето – П. Д. И. понастоящем не е в трудово
6
правоотношение, но е безспорно, че същата е в трудоспособна възраст и няма
данни за пречки да реализира трудово възнаграждение, предвид и
професията, която упражнява – рентгенов лаборант.
По делото се установява и обстоятелството, че бащата на детето –
П. Л. А. също понастоящем не е в трудово правоотношение, но за него също
не са налице пречки да реализира трудов доход. По делото няма данни за
недобро здравословно състояние на бащата, няма данни за наличие на други
задължения, които той следва да реализира, а отделно от това същият е в
трудоспособна възраст и има образование и имущество, което би могло да му
даде възможност да реализира доходи, достатъчни му да изпълнява своето
задължение да заплаща издръжка на своето малолетно дете.
Мотивиран от изложеното, БОС намира, че предявеният иск по
основание е доказан и следва да бъде уважен – безспорно е, че от момента на
определяне на издръжката на малолетния Д. са изминали повече от две
години и през това време предвид нарастване на възрастта на детето са
нараснали и неговите нужди и безспорно е налице изменение на
обстоятелствата. С оглед на изложеното за доходите на родителите и
възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с
оглед социално - икономическите условия в страната, в която детето живее
съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители имат
възможност да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на 400 лева,
като при разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето
живее при майката и същата полага ежедневни грижи за него. От друга
страна този размер издръжка е необходим на детето предвид обстоятелството,
че му предстои да започне своя обучителен процес и са налице разходи, които
следва да бъдат правени непрекъснато. Настоящият съдебен състав намира,
че бащата, с оглед обстоятелството, че е в трудоспособна възраст и е в
състояние да реализира трудови доходи намира, че следва да осигурява 250
лева месечна издръжка на детето, а останалите 150 лева следва да се поемат
от майката, която полага ежедневни и непосредствени грижи за своето дете.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от
страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи напълно
съвпадат с тези, които е направил районния съд в атакуваното
7
първоинстанционно решение, БОС намира, че то следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира, че следва да бъде
уважено искането на ответната страна по въззивната жалба и да й бъдат
присъдени направените по делото разноски пред настоящата инстанция в
размер на 300 лева, представляващи възнаграждение за адвокат, предвид
направеното възражение за прекомерност на договореното адвокатско
възнаграждение и предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от
09.07.2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК не подлежат на касационно
обжалване решенията по въззивни дела по искове за издръжка, поради което и
настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 271 от ГПК,
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1263/10.06.2020г., постановено
по гр. дело № 10671/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Д. П. А. , ЕГН ********** – **********, действащ
чрез своята майка и законен представител – П. Д. И. , ЕГН ********** –
двамата от гр. *****, к-с „*****“, бл. **, ет. *, ап. ** да заплати на П. Л. А. ,
ЕГН ********** от гр. ****, ул. „*****“, бл. *, ет.*, ап. ** сума в размер на
300 (триста) лева, представляваща направените по делото разноски във
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9