Решение по дело №7/2019 на Районен съд - Карлово

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ .....................

 

гр. Карлово, 11.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Карловският районен съд            І наказателен състав,

на четиринадесети май                две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря Маргарита Тянчева

като разгледа докладваното от съдията

наказателно административен характер дело № 7 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 83 от 13.12.2018 г. на Директора на РИОСВ гр. П., на Д.Ф.Д., ЕГН **********, в качеството му на Кмет на Община С., със седалище-*** е наложено административно наказание на основание чл.151 ал.2 т.6, пр.3 вр. чл.19 ал.3 т.15 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/- глоба в размер на 3000 лв., за нарушение на чл.151 ал.2 т.6, пр.3 вр. чл.19 ал.3 т.15 от Закона за управление на отпадъците.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и го обжалва, като с жалбата прави искане за отмяна на същото като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че е нарушено правото му на защита, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи задължителното съдържание на АУАН и атакуваното наказателно постановление.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Г.- упълномощен, който поддържа се жалбата. Излага доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление, като пледира за отмяната му.

Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Х., която счита наказателното постановление за обосновано, правилно и законосъобразно. Пледира за оставянето му в сила.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

          Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

          Разгледана от съда е основателна.  

          След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетели служители на РИОСВ- гр. П. Ю. като актосъставител, Г. като свидетел по акта, присъствала при извършване на проверката, К. като свидетел при съставяне на акта, както и доведените по почин на жалбоподателя свидетели Р., Н., и приобщените писмени доказателства- наказателно постановление № 83 от 13.12.2018 г., АУАН № 49/03.07.2018 г., покана за съставяне на АУАН, пълномощно, известие за доставяне на покана, констативен протокол № 0007440 от 31.05.2018 г., известие за доставяне на наказателно постановление, заповед № РД-186/05.07.2018 г., заповед № РД-45/06.03.2018 г., заповед № РД-151/16.07.2009 г., констативен протокол № 0007303/19.04.2018 г., наказателно постановление № 45/16.07.2018 г., съдът намира за установено следното:

          На 31.05.2018 г. служителите на РИОСВ- П. Ю. и Г. извършили извънредна проверка на територията на Община С. във връзка с дадени предписания с констативен протокол № 0007303/19.04.2018 г. относно почистване на нерегламентирано замърсяване в гр. С., в западната му част, на изхода от града вдясно в срок до 19.05.2018 г. При проверката присъствала и И.Н. като служител в отдел „ЕЗГВР“ в Община С.. Още при срещата си със служителите на РИОСВ Н. заявила, че не били предприети действия по почистване на замърсяването. При извършената проверка на място- в западната част на гр. С., на изхода на града, вляво от пътя в посока Карлово- С. било констатирано, че установеното при предишна проверка нерегламентирано замърсяване на територията на бившето сметище, закрито със Заповед от 2009 г., не е почистено. Отново било констатирано наличие на замърсяване по протежение на 2-3 км. на минаващия покрай мястото черен селски път замърсяване от всякакъв вид отпадъци- смесени битови отпадъци, отпадъци от опаковки и строителни отпадъци. За констатираното бил съставен констативен протокол № 0007440 от 31.05.2018 г.

          С получена на 21.06.2018 г. покана, Кмета на Община С. бил уведомен да се яви на 03.07.2018 г. в 10,00 часа в РИОСВ- П. за съставяне на АУАН.

          На 03.07.2018 г. бил съставен процесния АУАН, с който актосъставителят Ю.- главен експерт „УООП“ в РИОСВ- П. приела, че жалбоподателя Д., в качеството му на Кмет на Община С. е осъществил нарушение на чл.151 ал.2 т.6, пр.3 вр. чл.19 ал.3 т.15 от ЗУО, тъй като на 31.05.2018 г., при извършена извънредна проверка на място и направен обход на гр. С., общ. С., във връзка с предписания, дадени с констативен протокол № 0007303/19.04.2018 г., в присъствието на И.Н.-*** било установено, че в западната част на града, в посока гр. С., преди изхода на града, вдясно от пътя, на мястото на бившето селско сметище, закрито със Заповед от 2009 г., има оформено нерегламентирано замърсяване, на площ около 2-3 км. по протежението на минаващия покрай мястото селски черен път от всякакъв вид отпадъци, а именно- смесени битови отпадъци, отпадъци от опаковки и строителни отпадъци. Към момента на проверката и след извършения оглед на място било констатирано, че предписанието, дадено в констативен протокол № 0007303/19.04.2018 г. не е изпълнено. Гореописания терен не бил почистен. Съгласно чл.19 ал.3 т.15 от ЗУО Кметът на общината отговарял за предотвратяване на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища, и организиране на почистването им.

          АУАН бил съставен в присъствие на изрично упълномощено от Кмета на общината лице, което подписало акта без възражения и получило препис от същия.

          На 13.12.2018 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което при идентични със съдържанието на АУАН обстоятелства по нарушението, дата и място на извършването му, и индивидуализация на нарушителя, на Д.Д. в качеството му на Кмет на Община С. било наложено административно наказание на основание чл.151 ал.2 т.6, пр.3 вр. чл.19 ал.3 т.15 от ЗУО, за нарушение на чл.151 ал.2 т.6, пр.3 вр. чл.19 ал.3 т.15 от ЗУО.

          Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 31.12.2018 г., а жалбата срещу него била депозирана на 07.01.2019 г.

          От приетото по делото копие от заповед № РД-151/16.07.2009 г. на Директора на РИОСВ- П. се установява, че с посочената заповед е наредено преустановяване на експлоатацията на Общинско депо, находящо се на територията на Община С., гр. С., местност „Под селото“, имот № 00304, считано от 16.07.2009 г. С посочената заповед било указано на Кмета на Община С. към 16.07.2009 г. Веселин Личев да се предприемат мерките за закриване на депото и неговата рекултивация, предвидени в плана за привеждане на депото в съответствие с нормативните изисквания, утвърден с решение № 09-13-00/19.05.2005 г. Изпълнението на заповедта било възложена на Кмета на Община С..

          От показанията на разпитаните по делото свидетели Р. и Н.- служители на Община С., се установява, че бившето общинско депо се намира в западната част на гр. С., вляво от главния път в посока към гр. С., а вдясно се намирал жилищен блок и до него розов масив. Свидетелите установят наличието на нерегламентирано замърсяване на мястото на бившето общинско депо, намиращо се вляво от пътя за гр. С.. И двамата свидетели установяват, че от страна на общината било разпоредено да се започне почистване на сметището, но поради липсата на финансова и техническа възможност това не станало до края на 2018 г. Района се обхождал от общинска охрана, било изпратено писмо за извършване на контрол на мястото и до РУМВР, няколко пъти били поставяни и табели относно забрана да се изхвърлят на мястото отпадъци, но същите изчезвали.

          При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:

          Атакуваното наказателно постановление страда от порок досежно задължителното му съдържание, тъй като съдът констатира противоречие между обстоятелства по нарушението и правната квалификация на същото. В обстоятелствената му част са изложени твърдения относно неизпълнено предписание, дадено с констативен протокол, което е съставомерно към фактическия състав на нарушението по чл.156 ал.1 от ЗУО, според която „За неизпълнение на предписание по чл.113, ал.3 или чл.120 на физическите лица се налага глоба в размер от 2000 лв. до 10 000 лв., а на юридическите лица имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.“. Същевременно се твърди да е осъществено нарушение на чл.151 ал.2 т.6 пр.3 вр. чл.19 ал.3 т.15 от ЗУО. Съгласно разпоредбата на чл.151 ал.2 т.6 от ЗУО „Наказва се с глоба от 3000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, кмет на община и/или длъжностно лице, което не предприеме мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и/или организиране на почистването им“. Съответно разпоредбата на чл.19 ал.3 т.15 от ЗУО гласи, че „Кметът на общината отговаря за предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им“. При така упоменатите и приложени с атакуваното наказателно постановление разпоредби следва да се приеме, че нарушението, което се твърди да е осъществено от кмета на общината се изразява в липсата на създадена организация по почистване на вече констатирано незаконно сметище. Такива обстоятелства обаче не се съдържат в обстоятелствената част на атакуваното наказателно постановление. Констатираното противоречие между обстоятелствата по нарушението и правната квалификация на същото се явява порок в задължителното съдържание на атакуваното наказателно постановление и представлява допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, засягащо правото на защита на санкционираното лице, за което липсва яснота какво точно нарушение е извършило. Изложеното представлява формално основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

          Извън горепосоченото, съдът намери, че атакуваното наказателно постановление се явява необосновано и недоказано относно посоченото място на извършване на нарушението, което се явява и съществен реквизит на АУАН и наказателното постановление, и съставлява елемент от фактическия състав на твърдяното нарушение, с който е пряко обвързана деятелността на санкционираното лице. Безспорно се установи по делото, че местонахождението на бившето селско сметище, където е констатирано процесното нерегламентирано замърсяване се намира на изхода на гр. С., вляво на пътя, в посока към гр. С., а не както е посочено в АУАН и наказателното постановление вдясно. А вдясно от посочения път се установи, че се намира има жилищен блок, а след него розова градина, но не и нерегламентирано сметище.

          Във връзка с изложените мотиви, съдът намира атакуваното наказателно постановление за назаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено.

Воден от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 83 от 13.12.2018 г. на Директора на РИОСВ гр. П., с което на Д.Ф.Д., ЕГН **********, в качеството му на Кмет на Община С., със седалище-*** е наложено административно наказание на основание чл.151 ал.2 т.6, пр.3 вр. чл.19 ал.3 т.15 от ЗУО- глоба в размер на 3000 лв., за нарушение на чл.151 ал.2 т.6, пр.3 вр. чл.19 ал.3 т.15 от Закона за управление на отпадъците.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно  обжалване от страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. П..

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

МТ