№ 4239
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20221110105596 по описа за 2022 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация – София“ ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от .........., против А. С. В., ЕГН **********, с адрес – град С.
След проверка на исковата молба по аргумент от чл.129, ал.2 от ГПК, съдът е приел, че
същата отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се
извърши размяна на съдебните книжа.
Исковата молба е връчена лично на ответника, който в указания и законоустановен
срок е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите по основание и
размер.
Ищецът твърди, че на 23.03.2021 година е депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за следните суми: за сумата от 683,14лв.,
от които 562,15 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/, но реално потребена енергия през периода 10.2017 година до 04.2020 г. и 82,41 лв.
мораторна лихва за забава от 05.09.2018 г. до 11.03.2021 г., както и сума за дялово
разпределение за периода 06.2018 година до 04.2020г. в размер на 33,55 лв. - главница и 5,03
лв. – мораторна лихва за забава за периода от 31.07.2018 година до 11.03.2021 година, ведно
със законната лихва върху главницата от 23.03.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Твърди се, че заповедния съд по ч.гр. дело № 16361/2021 г. по описа на Софийски
районен съд е уважил искането и е издал заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, срещу която е било депозирано възражение.
Твърди се, че ответникът дължи заплащане на топлинна енергия за топлоснабден имот
на адрес: град С и аб.№194918.
Твърди се, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Сочи се, че продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се
1
осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия
от „Топлофикация – София“ ЕАД, ЕИК *********, на клиенти за битови нужди . Твърди се,
че за процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от
„Топлофикация – София“ ЕАД, ЕИК *********, на потребители в град София, одобрени с
Решение от 2016 на ДКЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ и в сила от 10.07.2016
година.
Твърди се, че в сградата, в която се намира топлоснабдения имот - разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния
регистър по чл. 139 ЗЕ – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Твърди се, че ответникът не е заплатил в срок доставената топлинна енергия и с
изтичането на последния ден от месеца са изпадали в забава и на основание чл.86, ал.1 от
ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между страните, че съществува вземане на „Топлофикация – София“
ЕАД, ЕИК *********, представлявано от .........., и А. С. В., ЕГН ********** с адрес – град
С дължи на „Топлофикация – София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – град София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от .........., сумите, за които
е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена
на 19.04.2021 година по ч.гр.дело № 16361/2021 година по описа на Софийски районен съд,
а именно: сумата от 683,14лв., от които 562,15 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/, но реално потребена енергия през периода 10.2017
година до 04.2020 г. и 82,41 лв. - мораторна лихва за забава от 05.09.2018 г. до 11.03.2021 г.,
както и сума за дялово разпределение за периода 06.2018 година до 04.2020г. в размер на
33,55 лв. - главница и 5,03 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 31.07.2018 година
до 11.03.2021 година, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане на задължението – 23.03.2021 година до окончателното изплащане на вземането.
Прави се искане за присъждане на разноски от заповедното и исковото производство.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковите претенции по основание
и размер.
С отговора на исковата молба са заявени възражения относно допустимостта на
исковите претенции, като се иска прекратяване на производството в частта за невъзразените
вземания пред заповедния съд. По това искане съдът следва да посочи, че е длъжен да следи
за допустимостта на исковите претенции, от гледна точка на наличието на правен интерес
във всеки един момент от процеса. В казуса пред заповедния съд е депозирано възражение с
вх.№ 23034997/1.6.2021 година, наименовано частично възражение.
Ответникът твърди, че не е доказано, че в процесния имот е била реално потребена
топла вода, както и топлинна енергия. Общите части в сградата също били неотопляеми
според предявените възражения на ответника.
Оспорва се за доставяната до имота топлинна енергия ответникът да се е обогатил
неоснователно.
Твърди се с отговора на исковата молба, че е нищожна клаузата на чл. 36 от
приложимите за този период от време Общи условия.
Оспорва се да са налице доказателства за датата, на която са публикувани общите
фактури по отношение на процесиите отчетни периоди /отоплителни сезони/, каквито до
момента няма.
С отговора на исковата молба се твърди, че процесните вземания за начислена
топлинна енергия, лихви и дялово разпределение начислени до м.10.2018 г. се явяват изцяло
2
погасени по давност към датата на подаване на заявлението за издаването на заповед за
изпълнение – 23.03.2021г.
Иска се съдът да отхвърли исковите претенции като неоснователни поради
недоказаност и при съобразяване на възражението за давност.
В производството е допуснато до участие и конституирано като трето лице – помагач
на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, допуснати и приети са
заключенията по съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертиза, въз основа на
които и след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на
чл.12 ГПК съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:
Установи се, че ответницата е собственик на процесния имот, находящ се в гр. С на
основание сключен договор за доброволна делба от 30.09.2011 г. От представено по делото
удостоверение за идентичност се установи, че апартамент № ......, находящ се на адрес на
........., който е предмет на договора за делба, е идентичен с апартамент № ......, регистриран в
базата данни на ищцовото дружество, находящ се на ........
От приети по делото заявление-декларация и споразумителен протокол от 10.08.09 г.,
подписани от ответницата, се установи, че същата е изразила желание да й бъде открита
партида, съгласно Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
ищцовото дружество.
Установява се, че за процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за
стопански нужди от „Топлофикация – София“ ЕАД, ЕИК *********, на потребители в град
София, одобрени с Решение от 2016 на ДКЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ и в
сила от 10.07.2016 година.
За собствения на ответницата имот, по отношение на доставяната топлинна енергия
същата има качеството на потребител на топлинна енергия и за процесния период съдът
приема за доказано от заключенията по съдебно – техническата и съдебно – счетоводната
експертиза, че не е била доставяна топлоенергия за отопление или битова гореща вода за
процесния период, а единствено топлоенергия, отдадена от сградната инсталация.
През процесния период не е отчитана топлоенергия за отопление на процесния имот,
поради наличие на 5 броя демонтирани/затапени радиатори. Не е определян и разход на
топлоенергия за битова гореща вода, като топла вода не е потребявана, поради занулени
показания на водомера на топла вода.
От представената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че за
процесния период м. 10.2017 г.- м. 04.2020 г. са издадени четири фактури от ищцовото
дружество, за общата сума от 562,15 лева. Същевременно за същия период са издадени
фактури за дялово разпределение за общата сума от 595,70 лева. Установи се, че към датата
на изготвяне на експертизата, няма постъпили суми по партидата на посочения абонатен №
194918. Установи се, че натрупаната лихва за забава за процесния период е в размер на 87,44
лева.
От съдебно-счетоводната експертиза се установи още, че размерът на дължимата
главница за периода от 01.10.2017 г. до 31.01.2018 г. е в размер на 69,82 лева, начислена по
издадени прогнозни месечни фактури, както и изравнителна сметка в размер на 50,63 лева.
Общата стойност на натрупаната главница за този период се равнява на 120,45 лева.
Установи се, че дължимата лихва за периода от 15.09.2018 г. до 11.03.2021 г. е в размер
на 17,63 лева.
Доказва се, че сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот
има сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение с третото лице
помагач на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД. От анализа на писмените доказателства съдът
3
приема за установено от фактическа страна, че партидата с аб. №194918 се води на името на
А. С. В., ЕГН **********.
Съдът приема за доказано, че от ищеца е била начислявана топлинна енергия отдадена
от сградната инсталация на сградата, в която се намира процесният имот.
До приключване на съдебното дирене не се събраха доказателства ответницата да е
извършили плащане на процесните суми.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствената
съвкупност, като следва да се посочи, че доказателствата са еднопосочни и
безпротиворечиви.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните правни изводи:
В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно
съединяване по реда на чл.422 от ГПК следните искови претенции:
по иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за процесния периода - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с
чл.327, ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155,
ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите;
по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл.422 от ГПК
във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите;
по иска за заплащане на суми за дялово разпределение – правната квалификация е
чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;
по иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово
разпределение – правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона
за задълженията и договорите.
Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да се
произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ответника, като се има
предвид постоянната съдебна практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела
С240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u
Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в
този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да
преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле
на Директивата – така –решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело
С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24,
дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва да се има предвид, че
облигационното правоотношение очертава ответникът като краен клиент, който има
качеството на потребител и съответно в казуса е приложим Закона за защита на потребители
– в този смисъл относно неравноправността на клаузите на Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С.
относими към процесния период - съдът ще извърши проверка по смисъла на чл.143 – 147а
от Закона за защита на потребителите.
Заявеното възражение за погасителна давност е такова по смисъла на чл.111, б.“в“ от
Закона за задълженията и договорите.
Заявената искова претенция е частично допустима, като предявена пред местно и
родово компетентния съд и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК и следва да се разгледа по
същество. В частта, за която длъжникът не е депозирал възражение пред заповедния съд
исковата претенция е недопустима, поради липса на правен интерес и следва да се остави без
4
разглеждане.
По същество
Между ищцовото дружество и ответницата, като собственик на имота е налице
възникнало валидно облигационно правоотношение, въз основа на договор за доставка на
топлинна енергия при общи условия. Следва да се посочи, че по правната си характеристика
договорът за продажба на топлинна енергия при общи условия е неформален договор. В
този смисъл и не се изисква при заварени положения задължително договорът да е в
писмена форма. /В този смисъл - Определение № 981 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 3153/2013 г.
на Върховен касационен съд/.
В казуса е несъмнено за съда, че общите условия са влезли в сила, като се има предвид,
че общите условия за потребление на топлинна енергия влизат в сила в едномесечен срок
след публикуването им, като не е необходимо писмено приемане от купувачите. Така
съдебната практика приема, че „Те са задължителни и за заварените купувачи и имат силата
на сключен договор между тях и енергийното предприятие.“ – в този смисъл Определение
№ 618 от 05.10.2010 г. по гр. д. № 393/2010 г. на Върховен касационен съд.
На следващо място следва да се посочи, че съгласно т.68 от Решение на Съда на ЕС от
5.12.2019 година, постановено по съединени дела С – 708/17 и С – 725/17,
ECLI:EU:C:2019:1049, е прието, че при сградите етажна собственост, доколкото по смисъла
на чл.133, ал.2 от Закона за енергетиката, присъединяването на инсталациите на клиентите в
сграда - етажна собственост, се извършва с писмено съгласие на собствениците,
притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост, то и с
оглед на разпоредбата на чл.153, ал.1 от същия закон - „доставката на отопление в сграда
етажна собственост, е резултат от искане, направено за сметка на всички етажни
собственици в съответствие с предвидените в националното право особени правила за
етажната собственост.“. В този смисъл е и Решение от 8 май 2019 г., Кер, C - 25/18,
EU:C:2019:376, т.29). Със същото решение е прието, че член 27 от Директива 2011/83/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на
потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и
Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1
и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година
относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния
пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и
2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на
Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябвa
да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда - етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент.
Прието е, че чл.13, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на
енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на
Съвета и член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на
директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО,
трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че
в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната
инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на
отопляемия обем на неговия апартамент. С оглед на гореизложеното съдът приема от правна
5
страна, че ответницата e потребител на топлинна енергия за отдадена от сградна инсталация.
По делото се установи, че ответницата не е използвала топлинна енергия за отопление и за
битова гореща вода, както и че цялата претендирана сума се отнася за топлинната енергия,
отделяна от сградната инсталация.
Ответницата има качеството битов клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката за претендирания от ищеца период, като съответно и е задължена да заплаща
доставяната топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация. За процесния период
доставката на топлинна енергия от правна страна представлява продажба на стока,
доставяна от ищцовото дружество. При тази именно доставка за потребителя – клиент
възниква задължението за заплащане. Това задължение за заплащане противостои на
задължението на ищеца да достави до топлоснабдения имот енергия. В казуса се доказа, че
ищецът е изпълнил задължението си относно доставката на топлинна енергия. В този
смисъл ищецът е изпълнил договора за доставка при общи условия в цялост, заради и което
исковата му претенция е основателна.
В процесния случай ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК за доставена, но неизплатена топлинна енергия, включващо следните суми:
562,15 лева - главница за периода 10.2017 г. до 04.2020 г., ведно с дължимата законна лихва
от подаването на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, 82,41 лева –
мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. до 11.03.2021 г., а за дялово разпределение – 33,55
лева – главница за периода от 6.2018 г. до 04.2020 г., ведно с дължимата законна лихва от
подаването на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, 5,03 лв. – мораторна
лихва за периода 31.07.2018 г. до 11.03.2021 г.
От ответницата е постъпило частично възражение срещу погасените по давност суми,
като според ответницата това са част от главницата – 562,15 лева, представляваща цена за
доставената от дружеството-заявител топлинна енергия за периода м. 10.2017 г. – м. 01.2018
г. С отпадането на това вземане, ответницата счита, че не следва да се дължат и акцесорните
вземания, произтичащи от него – претендираната мораторна лихва върху главницата, както
и законната лихва от подаване на заявлението.
Поради горното съдът счита, че в случай, че се установи, че предявеният иск по чл.
422, ал. 1 от ГПК се отнася до суми, които не са погасени по давност, то тези суми не са
обхванати от възражението по чл. 414 от ГПК и по отношение на тях издадената заповед по
чл. 410 следва да се счита за влязла в сила. А по отношение на сумите, които са погасени по
давност, следва да се съобрази направеното възражение и претенциите да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия потребителите
на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите
за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. „в” ЗЗД, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи
единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени в
общите условия интервали от време.
В този смисъл са задължителните за съда указания, дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г.,
постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението
на специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на „Топлофикация София”
ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. „в” ЗЗД, с изтичане на който вземанията за цената
на „Топлофикация София” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно
месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
6
Съгласно общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД, действащи за процесния
период, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинна енергия
в 45-дневен срок, след изтичане на периода за който се отнасят. Следователно, срокът за
изпълнение на задължението за заплащане на доставената топлинна услуга е уговорен в
договора, като не се спори между страните, че срокът за плащане на всички задължения е
изтекъл, от което следва, че вземането на ищеца е изискуемо.
Доколкото заявлението за издаване на заповедта по чл. 410 от ГПК е подадено на
23.03.2021 г., следва, че в период от три години назад, като се съобрази 45-дневния срок за
плащане – т.е. до 07.05.2018 г. сумите са дължими. От представената по делото съдебно-
счетоводна експертиза следва, че от общата сума за топлинна енергия от 562,15 лева,
главницата, начислена за периода от 1.10.2017 г. до 30.04.2018 г. е в размер на 120,45 лева,
която предвид горното се явява погасена по давност. Оставащата сума от главницата е в
размер на 441,70 лв. и е дължима, но по отношение на тази сума искът е недопустим, тъй
като за тази част заповедта е влязла в сила.
От съдебно-счетоводната експертиза още се установи, че начислената мораторна лихва
върху тази главница е в размер на 17,63 лева, която също в такъв случай не се дължи от
ответницата. От общата претендирана сума за мораторна лихва в размер на 82,41 лева,
следва да се приспадне погасената по давност сума в размер на 17,63 лева, като по
отношение на остатъка в размер на 64,78 лева искът следва да се счита за недопустим, тъй
като, както беше разяснено по-горе, възражението по чл. 414 от ГПК не включва
непогасените по давност суми и по отношение на тях заповедта е влязла в сила.
Сумите за дялово разпределение в размер на 33,55 лева се отнасят за периода от м.
06.2018 г. до м. 04.2020 г., както и лихвата за периода от 31.07.2018 г. до 11.03.2021 г. не са
погасени по давност и по отношение на тях искът е недопустим, доколкото в тази част
длъжникът не е подал възражение. В депозираното частично възражение – лист 15-17 от
ч.гр.дело № 16361/2021 година изрично е посочено, че се възразява срещу погасените по
давност суми – част от главница за сумата от 562,15 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода от 1.10.2017 година до 31.1.2018 година, ведно с мораторната и
законната лихва върху тази част от главницата.
Предвид горното, съдът следва да отхвърли исковете за погасените по давност суми за
главницата за топлинна енергия, начислена за периода от 1.10.2017 г. до 30.04.2018 г. в
размер на 120,45 лева, както и начислената мораторна лихва върху тази сума в размер на
17,63 лева, тъй като вземането за лихва има акцесорен характер спрямо главното вземане.
По отношение на непогасените по давност вземания, съдът следва да прекрати
производството, тъй като същото се явява недопустимо, предвид влязлата в сила заповед за
изпълнение по отношение на тях. Относно тези вземания, настоящият акт ще има характера
на съдебно определение.
По разноските
По аргумент от разпоредбата на чл.78, ал.1 и ал.2 ГПК съдът следва да се произнесе по
отговорността за разноски. При този изход на спора се дължат разноски само на ответника
относно исковото производство, а на ищеца се дължат сторените разноски в заповедното
производство съобразно непогасената част от вземането.
В заповедното производство на ищеца са присъдени 25,00 лева държавна такса и 50,00
лева възнаграждение за юрисконсулт. В заповедното производство ответницата е
претендирала разноски за адвокатски хонорар в размер на 300,00 лева за частичното
възражение за погасени по давност вземания.
В исковото производство ищецът е претендирал възнаграждение за държавна такса в
размер на 190,00 лева, 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство, 25,00 лева държавна такса по заповедното производство, 400,00 лева депозит
7
за СТЕ и 400,00 лева депозит за ССЕ. Ищецът е направил възражение за прекомерност на
претендирания от ответника хонорар, както и възражение за липса на предвидените в закона
предпоставки, в случай че се претендира възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗАдв.
Ответникът претендира в исковото производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600,00 лева, от които 300 лева във връзка с частичното
оспорване на Заповедта в заповедното производство – само в частта на погасените по
давност суми и 300 лева – във връзка с исковете, които касаят неоспорени с възражението по
чл. 414 от ГПК вземания. Заявеното от ищеца възражение за прекомерност съдът приема за
неоснователно. С оглед на положения труд, активното процесуално поведение на
процесуалния представител на ищеца, отделеното време за подготовка на делото пред
исковия и заповедния съд, настоящия съдебен състав приема, че претендираното адвокатско
възнаграждение се следва бъде присъдено в пълен размер. Същото се дължи на адвоката,
доколкото е платено, видно от представения договор за правна защита – лист 69 от делото.
За заповедното производство не са представени доказателства за извършено плащане на
адвокатски хонорар, поради което за заповедното производство съдът не следва да присъжда
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Третото лице-помагач не претендира разноски и такива не му се дължат по аргумент от
чл.78, ал.10 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1 от
Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за
енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, както и чл.422
от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, както и чл.422 от
ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите, и на основание чл.130 от
ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА поради недопустимост на исковите претенции поради липса на
правен интерес производството по гр. д. № 5596/2022 г. по описа на Софийски районен съд,
143 състав, в частта, с която се иска от съда да признае за установено в правоотношенията
между „Топлофикация – София“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от .......... и А. С. В.,
ЕГН **********, с адрес – град С, че съществува вземане на „Топлофикация – София“ ЕАД,
ЕИК *********, представлявано от .......... и А. С. В., ЕГН **********, с адрес – град С,
дължи на „Топлофикация – София“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от .........., част от
сумите, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК от 19.4.2021 година , издадена по ч.гр.дело № 16361/2021 година по описа на Софийски
районен съд, а именно за сумите необхванати от възражение с вх.№ 23034997/1.6.2021
година, депозирано от А. С. В., ЕГН **********, чрез адвокат Е. Михайлова Г., а именно:
вземането за сумата на главницата за потребена, но незаплатена топлинна енергия, отделяна
от сградната инсталация в размер на 441,70 лв., дължима за периода от 1.5.2018 година до
30.4.2020 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
депозиране на заявлението пред заповедния съд - 23.03.2021 година до окончателното
изплащане на вземането, както и в частта за вземането за мораторна лихва върху главницата
за потребена, но незаплатена топлинна енергия, отделяна от сградната инсталация в размер
на 64,78 лева, дължима за периода от 31.07.2018 г. до 11.03.2021 г., в частта за сумата на
главницата за дялово разпределение в размер на 33,55 лева, дължима за периода от м.
06.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата за дялово
8
разпределение, считано от датата на депозиране на заявлението пред заповедния съд -
23.03.2021 година до окончателното изплащане на вземането, както и в частта за сумата на
мораторната лихва за забава, начислена върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.07.2018 г. до 11.03.2021 г. в размер на 5,03 лв. – мораторна лихва за забава за
периода от 31.07.2018 година до 11.03.2021 година, които суми се отнасят за недвижим имот
с административен адрес – град С, аб.№194918.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни, поради изтекла погасителна давност исковите
претенции, в частта, с която се иска от съда да признае за установено в правоотношенията
между „Топлофикация – София“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от .......... и А. С. В.,
ЕГН **********, с адрес – град С, че съществува вземане на „Топлофикация – София“ ЕАД,
ЕИК *********, представлявано от .......... и А. С. В., ЕГН **********, с адрес – град С,
дължи на „Топлофикация – София“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от .......... , част от
сумите, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК от 19.4.2021 година , издадена по ч.гр.дело № 16361/2021 година по описа на Софийски
районен съд, а именно за сумите: главница за доставена и потребена топлинна енергия за
периода от 1.10.2017 г. до 30.04.2018 г. в размер на 120,45 лева, както и в частта за
претендираната мораторна лихва, начислена върху главницата за доставена топлинна
енергия в размер на 17,63 лева, дължима за периода от 15.9.2018 година до 11.03.2021
година.
ОСЪЖДА „Топлофикация – София“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от ..........,
да заплати на А. С. В., ЕГН **********, с адрес – град С, сумата от 600,00 лева,
представляваща сторените разноски в производството по гр.дело № 5596/2022 година по
описа на Софийски районен съд, от които 300,00 лева за частта, в която производството е
прекратено и 300,00 лева, за частта, с която исковите претенции са отхвърлени.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца – „Техем
Сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд - в едноседмичен срок в
частта, с която производството по делото е прекратено, като в тази част има характер на
определение, а в останалата част, с която исковите претенции са отхвърлени - в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9