Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 17.07.2020 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Димитринка
Костадинова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 16514 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 09.10.2019 г. по гр.д. № 52637/18 г.,
СРС, ГО, 87 с-в е отхвърлил предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище адрес на управление:***
срещу Г.А.Х., ЕГН **********, с
адрес ***, искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните
че Г.А.Х. дължи на „Т.С.” ЕАД, следните cyми: сумата от 1922,60 лв., представляваща сбор от дължими суми за доставена от
дружеството и ползвана топлинна енергия през периода от м.08.2015 г. до
м.04.2017 г., както и стойността на изравнителните сметки с №
**********/30.06.2017г. за период 07.2014г. до 02.2015г., №
**********/31.08.2015г. период 01.03.2015г. до 31.03.2015г., № **********/31.08.2016г.
за период 01.04.2016г. до 30.04.2016 г. № **********/31,10.2016г. за период 10.2015г. до
03.2016г., № **********/31.10.2016г. за период 07.2015г. до 09.2015г., № **********/31.10.2016г.
за период 05.2015г. до 06.2015г. № **********/31.10.2016г. за период 01.04.2016г. до 30.04.2016г. за имот с код на
платеца Т371152, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „*******, магазин № 7,
ведно със законна лихва, считано от 19.10.2017 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
187,03 лв. за периода от
1.10.2015г. до 11.10.2017 г., такса за дялово разпределение в размер на 62,58
лв. за периода м.08.2015 г. до 04.2017 г., както и мораторна лихва върху
таксата за дялово разпределение в размер на 10,29 лв. периода от 1.10.2015 г. до
11.10.2017 г., с които ответникът неоснователно се е обогатил и за които му е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 74504/2017 г. по описа на СРС, ГО, 87 състав, като неоснователни. Осъдил е на основание чл.78, ал.3 ГПК „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище адрес на управление:*** да заплати на Г.А.Х., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 450 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от Изпълнителния директор К.Г., чрез процесуалния представител юрисконсулт М.К.с
мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че СРС незаконосъобразно е приел, че е
останало недоказано обстоятелството, че ответникът действително е ползвал
претендираната топлинна енегия/ТЕ/ и е консумирал процесното количество ТЕ. Твърди
се още, че са налице предпоставките на пар.1, т.43 от ЗЕ и ответникът, като
собственик на процесния имот, представляващ магазин № 7, находящ се в гр.София,
община Връбница, ж.к.“*******, с код на платеца 371152, се явява потребител на
ТЕ за стопански нужди. Между него и ищеца не е бил подписан договор за продажба
на ТЕ, въпреки отправената покана от страна на
„Т.С.“ ЕАД, поради което длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка
на дружеството и дължи да върне това, с което се е обогатил неоснователно до
размера на обедняването. По делото са били изслушани и приети СТЕ и ССЕ, с
които е доказано по безспорен начин, че дружеството е доставяло ТЕ за процесния
имот през процесния период на стойност идентична с исковата претенция.
Ето защо
моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното, като неправилно и
незаконосъобразно и да бъдат уважени изцяло предявените искове. Претендира
присъждане на разноски и за настоящата инстанция, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемият Г.А.Х., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си по делото
адвокат Я.С.-А., от САК, със съдебен адрес:*** оспорва въззивната жалба. Претендира
присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба.
СГС констатира, че
въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и
е процесуално допустима, а разгледана по същество частично основателна, поради
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.415 ГПК и чл.422 ГПК във вр.чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.415 ГПК и чл.422 ГПК
във вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Г.А.Х., ЕГН **********
дължи сумата от общо 1922,60 лв., представляваща сбор от дължими суми за
доставена от дружеството и ползвана топлинна енергия през периода от м.08.2015
г. до м.04.2017 г., както и стойността на изравнителните сметки с №
**********/30.06.2017г. за период 07.2014г. до 02.2015г., №
**********/31.08.2015г. период 01.03.2015г. до 31.03.2015г., № **********/31.08.2016г.
за период 01.04.2016г. до 30.04.2016 г. № **********/31,10.2016г. за период 10.2015г. до
03.2016г., № **********/31.10.2016г. за период 07.2015г. до 09.2015г., №
**********/31.10.2016г. за период 05.2015г. до 06.2015г. №
**********/31.10.2016г. за период
01.04.2016г. до 30.04.2016г. за имот с код на платеца Т371152, находящ
се на адрес: гр. София, ж.к. „*******, магазин № 7, ведно със законна лихва,
считано от 19.10.2017 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 187,03 лв. за периода от 1.10.2015г. до 11.10.2017 г., такса за дялово
разпределение в размер на 62,58 лв. за периода м.08.2015 г. до 04.2017 г., както
и мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение в размер на 10,29 лв.
периода от 1.10.2015 г. до 11.10.2017 г.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че ответникът е потребител на ТЕ за небитови
нужди като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, община Връбница, ж.к.“*******, представляващ
магазин № 7, с код на платеца 371152. За периода от м.08.2015 г. до м.04.2017 г. ищецът доставил ТЕ на ответника, но
последният не е заплатил дължимата за това цена в общ размер на 2182,50 лв. Твърди,
че с ответника не е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди за горепосочения имот, но през процесния период той е
потребявал ТЕ в имота, поради което следва да плати цената на доставеното
количество ТЕ. Ето защо, ищецът
депозирал заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение
за посочените суми и било образувано ч.гр.д. № 74504/2017 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 87 състав. Районният съд уважил заявлението в цялост
и издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за
горепосочените суми. В законоустановения двуседмичен срок длъжникът депозирал
възражение срещу заповедта, поради което за установяване вземането на ищеца е
указано да предяви претенциите си по исков ред. Моли се, съдът
да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът
дължи сумите по издадената заповед по чл.410 ГПК.
Ответникът Г.А.Х., ЕГН **********, в срока по чл.131 ГПК е депозирал писмен отговор, в който е оспорил исковете по основание и размер. Същият твърди, че през
исковият период не е използвал претендираната ТЕ, тъй като потребението е било
нулево, което се установява от представените от него писмени доказателства.
Сочи още, че ищецът не е ангажирал доказателства за начина на определяне на
конкретните суми за ТЕ за сградна инсталация, че не са представени отчети за
показанията на главния топломер, прави и възражение за погасяване по давност на
част от претендираните задължения на ищцовото дружество.
Третото лице помагач не оспорва исковете.
По изложените във въззивната жалба възражения,
настоящата инстанция приема следното:
По делото е безспорно, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата-етажна собственост, в
която се намира процесният имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ небитов клиент, е физическо
или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и
потребителя - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Съгласно чл.149, ал.1, т.3 (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в
сила от 17.07.2012 г.) „Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори
при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди; Според §1,чл.43 от ДР на ЗЕ, "Потребител на енергия или природен газ за стопански нужди" е физическо или юридическо лице,
което купува електрическа или топлинна енергия е топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или
общинския бюджет.
Ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен
договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника.
Безспорно е, че писмен договор за доставка
на топлинна енергия за процесния период не е бил сключен между страните по делото, с оглед на което
между тях не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди/за небитови/ нужди. При липсата на възможност топлопреносното
предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно
основание, то същото разполага с правата по чл.59, ал.1 ЗЗД, с която норма законодателят е
предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото
основание включва кумулативната даденост на следните елементи: обогатяване на
ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща
група факти и това разместване на блага да е настъпило без основание.
Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е
следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите
му. В дадената хипотеза липсата на договор за продажба, обуславя липса на
основание за получаването на топлинна енергия по чл.142, ал.2
ЗЕ за процесния имот, но въпреки това, такава е
ползвана. Като не е заплатил нейната стойност ответникът е спестил разходи,
които е следвало да направи.
Количеството на доставена от
ищеца ТЕ се установява от доказателствата по делото и от приетата по делото СТЕ,
от която се установява, че за периода 2015/2016 г. не е бил осигурен достъп до
имота за отчет на първата дата-12.05.2016 г. и на втората дата 21.05.2016г., за
което е бил съставен Протокол, поради което ТЕ за отопление е била изчислена по
служебен разход на максимална мощност на радиаторите по реда на т.6.7 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г., като се прилага екстраполация по максимален специфичен
разход на сградата/МСРС/ съгласно т.6.5 от Методиката за дялово разпределение
на ТЕ в СЕС-Приложение към чл.61, ал.1 от Наредбата. За периода 2016г., поради
липса на достъп за отчет на топла вода, е била изчислена такава на база един
потребител, съобразно чл.69, ал.1, т.2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. За
отоплителния сезон 2016/2017 г. не са били начислени суми за отопление, тъй
като при извършения допълнителен отчет на 02.06.2017г., двата топлинни
разпределители са били с нулево показание, т.е. няма потребление на ТЕ за
отопление. За периода м.05.2016 г.-м.04.2017 г. не са били начислени суми за
БГВ, тъй като при извършения допълнителен отчет на 02.06.2017 г., водомерът е
бил с нулево показание, т.е. няма потребление на топла вода. Вещото лице е дало
таблица, от която е видно, че за периода м.08.2015 г.-до 30.04.2017г., не е
била начислена сума за сградна инсталация, както и сума за мощност ,като общата
стойност на дължимите от ответника суми възлизат на 1286,10 лв. От приетата по
делото ССЕ се установява, че общо дължимата главница за периода е в размер на 1985,18 лв., в която се включват
1922,60 лв общо за ТЕ за отопление и БГВ, както и 60,79 лв. общо за отчитане на
уреди за разпреление на ТЕ. Мораторната лихва върху главница за ТЕ възлиза на
187,48 лв., а мораторната лихва върху главницата за дялово разпределение
възлиза на 10,31 лв.
Настоящата инстанция кредитира
заключението на приетата по делото СТЕ, установяваща количеството начислена ТЕ
за процесния период. Следва да бъде отбелязано обстоятелството, че и както е
посочено от вещото лице, за периода 2015/2016 г., поради неосигуряване достъп до имота за отчет на първата
дата-12.05.2016 г. и на втората дата 21.05.2016г., за което е бил съставен
Протокол, ТЕ за отопление е била изчислена по служебен разход на максимална
мощност на радиаторите по реда на т.6.7
от Наредба № 16-334/06.04.2007 г., като се прилага екстраполация по максимален
специфичен разход на сградата/МСРС/ съгласно т.6.5 от Методиката за дялово
разпредеелние на ТЕ в СЕС-Приложение към чл.61, ал.1 от Наредбата, както и поради
неосигурен достъп за отчет на топла вода, е била изчислена такава на база един
потребител, съобразно чл.69, ал.1, т.2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Налице
е правна възможност за служебно начисляване на количество топлинна енергия,
когато поведението на длъжника е във връзка с неосигуряване на достъп до имота. Вещото лице по СТЕ е заявило, че през процесният
период отчитането на ТЕ и отоплението в сградата се извършва съгласно
действащите ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяване от СТИ. Освен това, няма друг нормативен акт, по който да се изчисли
количеството ТЕ при неосигурен достъп.
По изложените съображения и с оглед на приетите по делото доказателства пред първата инстанция настоящият
състав намира, че по делото е установено доставеното количество топлинна
енергия досежно имота на ответника за
исковия период от време
за посочената от вещо лице сума в размер на 1286,10 лв. главница, представляваща стойност на доставена ТЕ за
периода м.08.2015 г.-04.2017 г., както и сумата от 60,79 лв. главница за услугата дялово разпределение за периода
08.2015 г.-04.2017 г. Последната сума се установява от приетата по делото ССЕ,
тъй като вещото лице по СТЕ изрично сочи, че в тези суми не са включени сумите
дължими на ФДР за отчет на уредите и изготвяне на изравнителните сметки.
Ето
защо решението следва да бъде отмено в частта, в която е отхвърлен иска за
главница за сумата над 1286,10 лв., като
бъде прието за установено, че ответникът дължи главница в размер на тази сума
за периода от м.08.2015 г. до м.04.2017
г. За този период ответникът дължи и главница за услугата дялово разпределение
в размер на 60,79 лв.
Сумата не е погасена по давност, предвид
датата на депозиране на зявлението от 19.10.2017 г.
Относно
лихвата по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 187,03 лв. за периода от 01.10.2015
г. до 11.10.2017 г., настоящата интанция
приема следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.84 ,ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение, какъвто е и даденият казус,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД вземането е
изискуемо от деня на разместване на благата, тъй като неоснователността на
преминаване на благата съществува при самото преминаване, а не в някой
последващ момент, като същото не е обвързано със срок, поради което съгласно чл.69, ал.1 ЗЗД кредиторът може да
иска изпълнението му веднага. Вземането за обезщетение за мораторна лихва при
общия фактически състав на неоснователното
обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД възниква от деня на забавата на
длъжника, която при липсата на определен срок настъпва след покана на
кредитора. Поканата за заплащане на обезщетение има значение за определяне на
началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната
лихва върху сумата, с която неоснователно се е обогатил /в посочения смисъл е и задължителната съдебна практика,
обективирана в решение №
394/27.11.2015 г. по гр. д. № 3 034/2015 г. на ВКС, IV ГО; решение №
218/29.12.2015 г. по гр. д. № 7310/2014 г. на ВКС, I ГО; решение №
48/10.09.2012 г. по т.д. № 237/2011 г. на ВКС, II
ТО; решение № 706/30.12.2010 г. по
гр. д. № 1769/2009 г. на ВКС, III
ГО; решение № 113/ 29.08.2012 г. по т.д. № 396/2011 г. на ВКС, II ТО,
постановени по реда на чл.290 ГПК и др. По делото е депозирана
покана от 16.03.2017 г. адресирана да ответника Г.А.Х., ЕГН **********,
но ксерокопието от известието за доставянето й е нечетливо и от него не може да
бъде установено налице ли е било редовно връчване на поканата на ответника и на
коя дата, поради което исковата претенция в тази част не явява неоснователна.
Същото се отнася и за сумата от 10,29 лв. лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода 01.10.2015 г. -11.10.2017 г.
В останалата част решението
следва да бъде потвърдено.
Размерът на претендираните
разноски също се променя според уважената и отхвърлената част от исковете. За
първата инстанция ищецът е направил разноски в общ размер от 643, 65 лв., които
и съобразно уважената част от исковете възлизат на 397,13 лв., а за заповедното производство възлизат на 57,78 лв., дължими от ответника на
ищцовото дружество.
За първата инстанция ответникът е
направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 312, 77 лв.,
изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид направеното
възражение за прекомерност, което и съгласно отхвърлената част от исковете възлиза на 119,79 лв. Решението следва да бъде отменено в частта, в която
ищецът е бил осъден да заплати на ответника разноски за сумата над 119,79 лв.
до присъдената сума от 450 лв.
За
въззивната инстация въззивникът е направил разноски от общо 125 лв., които и
съгласно уважената част от исковете възлизат на 83,75 лв., дължими от въззиваемия/ответник.
Въззивникът
дължи разноски на въззиваемия за настоящата инстанция във вид на адвокатско
възнаграждение от 270,95 лв., определено на основание чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/изм. ДВ, бр.45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г./, предвид
направеното възражение за прекомерност, които и съгласно отхвърлената част от
исковете възлизат на 103, 77 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение от 09.10.2019 г. по гр.д. № 52637/18 г., в частта, в която СРС, ГО,
87 състав е отхвърлил предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.59 ЗЗД, за признаване за
установено между страните, че ответникът Г.А.Х., ЕГН **********, с адрес *** дължи на „Т.С.” ЕАД сумата над 1286,10 лв. главница
до претендираната 1922,60 лв., представляваща
сбор от дължими суми за доставена на дружеството и ползвана ТЕ през
периода м.08.2015 г.-04.2017 г., както и сумата над 60,79 лв. до претендираните 62,58 лв. главница за услугата дялово
разпределение за периода 08.2015 г.-04.2017г., с които които ответникът неоснователно се е обогатил и за
които му е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 74504/2017 г. по описа на СРС, ГО, 87 състав, както и в частта на
присъдените разноски в полза на ответника Г.А.Х., ЕГН ********** над 119,79 лв. до присъдената сума от 450 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните на основание чл. 422 във вр. с чл.415,
ал.1 във вр. с чл. 59 от ЗЗД, че Г.А.Х., ЕГН **********, с адрес *** дължи
на „Т.С.” ЕАД сумата от 1286,10 лв. главница,
представляваща сбор от дължими суми за
доставена на дружеството и ползвана ТЕ през периода м.08.2015 г.-04.2017 г.,
както и сумата от 60,79 лв.. главница за услугата дялово разпределение за периода
08.2015 г.-04.2017 г., с които които ответникът неоснователно се е обогатил и за които му е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 74504/2017 г. по описа на СРС, ГО, 87 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Г.А.Х., ЕГН **********,
с адрес ***, чрез пълномощника си по делото адвокат Я.С.-А., от САК, със
съдебен адрес:***
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителния директор К.Г.,
чрез процесуалния представител юрисконсулт М.К.направените разноски за първата
инстанция в общ размер от 397,13 лв., а за заповедното производство в
размер на 57,78 лв.
ОСЪЖДА Г.А.Х., ЕГН
**********, с адрес ***, чрез пълномощника си по делото адвокат Я.С.-А., от
САК, със съдебен адрес:***
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Изпълнителния директор К.Г., чрез
процесуалния представител юрисконсулт М.К.направените разноски за въззивната
инстанция в размер на 83,75 лв.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Изпълнителния директор К.Г., чрез
процесуалния представител юрисконсулт М.К.да
заплати на Г.А.Х., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника
си по делото адвокат Я.С.-А., от САК, със съдебен адрес:*** направените
разноски за въззивната инстанция в размер на 103,77 лв.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД- „Т.С.“ ЕООД.
Решението е окончателно на
основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.