Присъда по дело №26/2024 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 34
Дата: 8 юли 2024 г. (в сила от 20 юли 2024 г.)
Съдия: Красимир Семов
Дело: 20241630200026
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 януари 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 34
гр. Монтана, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
СъдебниДРАГОМИР П. ГРИГОРОВ

заседатели:ИВАНКА ИЛ. ВЕЛКОВА
при участието на секретаря Т.А ВЛ. ЙОРД.А
и прокурора П. Ал. П.
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Наказателно дело от общ
характер № 20241630200026 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Г. З. – роден на ХХХХХг. в гр.Монтана, с
посочен адрес в гр.Монтана, ж.к.И, бл.Х, вх.Х, ет.Х, ап.Х, българин,
български гражданин, живее във фактическо съжителство, с висше
образование, работи, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на
08.10.2022г. около 00:30 часа в гр.Монтана, кв.И, пред бл.Х, вх.Х в състояние
на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия П. С. П. с
противозаконно действие управлявайки таксиметров л.а. с превишена скорост,
въпреки, че в л.а. се возило детето на подсъдимия, което е било на една година
и четери месеца, движението продължило със същата скорост въпреки
направената забележка от клиента, т.е. подсъдимия, с противозаконно
действие спрямо И. С. И., с която подсъдимия живее във фактическо
съжителство, хващайки я за рамото и избутвайки я, за да не й позволи да
вземе детската количка от багажника на таксиметровия л.а., с насилие спрямо
подсъдимия З., като пострадалия П. ударил шамар на подсъдимия З. и силно
го блъснал в гърба, при което подсъдимия З. залитнал, не успял да се задържи
и паднал, вследствие на което подсъдимия З. получил следните увреждания –
1
оток и кръвонасядане на дясна длан в областта на 1-ва метакарпална кост (кост
на пестницата), оток и охлузвания на двете предмишници, оток и
кръвонасядане по външната повърхност на лява глезенна става и гърба на
ходилото, причинили на подсъдимия З. временно разстройство на здравето, не
опасно за живота, респ. ходенето, с оздравителен период не повече от 7-10
дни, причинил на П. С. П. от гр.Монтана средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на шиловидния израстък на лява лъчева кост, което е довело до
трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник за продължителен
период от време, с оздравителен период около 45/60 дни при липса на
услужнения и нормален оздравителен процес – престъпление по чл.132, ал.1,
т.2 вр. с чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
На основание чл.132, ал.1, т.2 вр. с чл.129, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.78а,
ал.1, б.”а” – “в” от НК ОСВОБОЖДАВА подсъдимия В. Г. З. от
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му налага АДМИНИСТРАТИВНО
НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 1000 (хиляда) лева, която следва да се
внесе по сметка на МРС.
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Г. З. за НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА по
обвинението за престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
ОСЪЖДА подсъдимия В. Г. З. със снета по–горе самоличност да заплати
на гражданския ищец и частен обвинител П. С. П., с посочени адреси в
гр.Монтана, ж.к.П, бл.ХХ, вх.Х, ет.Х, ап.Х и с.Д-р Йосифово, област Монтана,
ул.Д-р ЙИ № ХХ, ЕГН ********** сумата 5000 (пет хиляди) лева
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
посочената сума считано от 08.10.2022г. до окончателното й изплащане, както
и сумата 600 (шестстотин) лева разноски направени от гражданския ищец и
частен обвинител за упълномощен повереник, като ОТХВЪРЛЯ предявения
граждански иск в останалата му част над уважения размер до претендирания
такъв от 10000 (десет хиляди) лева за неимуществени вреди, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА подсъдимия В. Г. З. да заплати по сметка на ОДМВР –
Монтана сумата 306 (триста, шест) лева за изготвена СМЕ в рамките на ДП,
сумата 327.60 (триста, двадесет, седем лева, 0.60 ст.) лева разноски за
изготвена допълнителна СМЕ в рамките на ДП и сумата 80.95 (осемдесет
лева, 0.95 ст.) разноски за изготвена СФЕ в рамките на ДП.
ОСЪЖДА подсъдимия В. Г. З. да заплати по сметка на РС – Монтана
сумата 202 (двеста, два) лева разноски за изслушване на вещи лица в рамките
на съдебното производство, сумата 475.83 (четиристотин, седемдесет, пет
лева, 0.83 ст.) изплатено възнаграждение на вещо лице за изготвено
заключение по назначена СМЕ в рамките на съдебното следствие, сумата 200
(двеста) лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и
сумата 10 (десет) лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителни листове.
Присъдата може да се обжалва в 15 (петнадесет) дневен срок от пред
2
Окръжен съд - Монтана.



Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ по НОХД № 26/24г. по описа на РС – МОНТАНА
Подсъдимият ВГЗ е обвинен в това, че на 08.10.2022г. около 00:30 часа в
гр.Монтана, кв.И, пред бл.Х вх.Х причинил на ПСП от гр.Монтана, ЕГН
********** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата
лъчева кост, което е довело до трайно затруднение на движенията на горен ляв
крайник за продължителен период от време – престъпление по чл.129, ал.2 вр.
с ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението в хода на съдебното следствие така
както е посочено по-горе, и пледира за налагане на конкретно по вид и размер
наказание спрямо подсъдимия, а също да се уважи и гражданския иск.
Гражданският ищец и частен обвинител ПСП лично и чрез упълномощен
повереник адв.ТГ от МАК поддържа обвинението наред с прокурора
пледирайки за уважаване изцяло на гражданския иск. П чрез повереника си
адв.Г прави алтернативно искане по чл.287, ал.5 НПК – да бъде признат
подсъдимия З за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия.
Подс.ВГЗ дава обяснения във връзка с обвинението, не се признава за
виновен, излага своята версия за случилото се. Пледира от съда да бъде
оправдан.
Защитникът адв.ПД от АК–Враца, излага доводи за оправдаването му
при разбор на доказателствата, считайки, че обвинението за деяние по чл.129,
ал.2 вр. с ал.1 от НК не е доказано. Алтернативно се навеждат доводи за
приложение на чл.132 НК спрямо подс.З, което да бъде отчетено и при
произнасянето по гражданския иск, предявен от П.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, бяха приети и
експертни заключения по назначени и изготвени съдебномедицински
експертизи по писмени данни и фоноскопна експертиза.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и становищата на
страните, приема за установено следното:
На 08.10.2022г. подс.З заедно със св.ИСИ, с която живее във фактическо
съжителство, и детето им (момиченце) на 1 (една) година и четири месеца към
тогавашния момент, били на заведение (вечеряли) в кв.М, гр.Монтана,
заведение „Сватовете“. Детето заспало в детската количка, решили да си
тръгват. Отишли до близката стоянка на таксита, до заведение Баварията, за
да си наемат такси. На мястото имало две таксита, едното по-малко, а другото
по–голямо. Отишли пред по–малкото, но таксиджията им казал да изчакат
колегата му, тъй като има по-голяма кола, за да може да събере
детската количка. В същия момент въпросният шофьор – ПСП, излязъл от
магазина с червена торба със стъклени бутилки. З го помолил да ги закара до
ж.к.И, той отказал под претекст, че трябва да закара въпросните бутилки до
някаква компания. З му предложил тогава повече пари, за да не чакат
1
тепърва да идва друго такси и П с видимо нежелание казал – „сядайте”.
З седнал с детето в ръце на предната седалка, св.И седнала на задната
седалка. П му казал – „Юнак, с това дете не може да седнеш отпред, седни,
ако обичаш, или отзад или дай детето на жена си” – „Защо да не мога да седя
отпред” – му казал З, П отвърнал – „Излез и седни отзад”. Излизайки от
колата, за да седне на задната седалка, З измърморил нещо, което П не чул, З
седнал отзад и тръгнали.
През цялото време П шофирал с превишена скорост, преминавал и през
т. нар. легнал полицай с превишена скорост. З му направил забележка най–
учтиво, П не реагирал, говорел по телефон, същият му бил на ухото,
продължил да шофира с превишена скорост и З отново му направил
забележка, при което П казал, че не го интересува, защото бърза, след което
продължил да си кара по същия начин и стигнали пред блока им в кв.И. Преди
да стигнат през блока им, З казал на П че тренира КИКБОКС. Св.И тръгнала
да слиза от таксиметровата кола, за да отиде да вземе детската количката от
багажника. З казал на П, че няма да му плати услугата, понеже се е
държал неадекватно по време на шофирането и не се е съобразил със
скоростта. Като тръгнала да вземе количката, П хванал за рамото св.И и я
избутал и казал, че докато не му платят няма да им даде детската количка. З
застанал между св.И И и П П, за да я защити, и му казал – „Какво правиш?”
– и го избутал по рамото. З държал детето, и в същия момент шофьорът П
му ударил шамар, след което З дал детето на И, то започнало да плаче, понеже
се събудило. П го блъснал в гръб и З тръгнал да пада, но се подпрял на
бажажника на колата, обръщайки се с лице към жена си, таксито му
оставало от ляво, и при задържането З изпитал изключително силна болка в
рамото. Св.И побягнала с детето, защото плачело, искала да я успокои. През
това време З се изправил, обрънал се срещу П, той му ударил втори шамар в
дясната буза. П понечил да удари трети шамар на З, но последния се свил и
избутал П. След това последвал удар от З спрямо П, при което последния
паднал на земята и бил ритан от З. С лазене П намерил хендсфрито си, където
му било преди това на ухото. При тръгване с колата с усилие се качил, едната
му обувка била паднала, З я ритнал като футболна топка. Ритал вратата
докато си прибере краката вътре и П твръди, че З счупил и задното
стъкло на колата (за подобни действия разследване не е провеждано в
рамките на ДП и не са изяснявани обстоятелства, липсва и обвинение в тази
насока, поради което съдът не излага подробни мотиви). Подс.З си взел
количката. П давайки на заден ход, в смисъл с рязко отпускане на съединителя
на колата, за да направи в кръстовище заден ход, въпреки че улицата
продължава напред, искал да направи обратен завой и тогава прегазил през
глезена З. П отишъл на стоянката на Пето училище. Много моменти му се
губят от тогава и се обадил на собственика на колата – св.Е К П и
съпругата му св.ГТГ Прибирайки се в къщи с детската количка, З казал на
св.И, че го боли глезенът и че е подут. Казал, че го боли рамото и че не може
да спи.
2
Тъй като бил заплашван от синовете на П, които отишли пред дома на
подс.З, последния се обадил на тел.112, чийто сигнал бил записан на диск като
аудиозапис (л.74 от делото), изпратен на съда по искане на защитата и
изслушан в хода на съдебното следствие. Малкият син на П е женен за
жена, чийто баща е полицай, поради което З счита, че разследването по ДП
е извършено едностранчиво, без да бъдат взети предвид неговите показания.
Св.ПВЛ работи в РУ-Монтана, старши полицай е. Вечерта с колегата
му св.БНН получили сигнал от дежурната оперативна част за нанесен
побой на лице - таксиметров шофьор, който се намира в ж.к. И, близо
до бл.3. Като отишли на мястото, установили П, който заявил, че лице,
което е превозвал му е нанесло побой и е счупил задното стъкло на
автомобила. Снели сведения от П, който дал описания на лицето, което му е
нанесло побоя. След около половин час отишли в спешния център, за да
разберат състоянието на лицето и там установили лицето, което е
нанесло побоя, по описания на пострадалия. Подс.В З, който бил в
адекватно състояние, ги придружил в РУ-Монтана, където му били снети
сведения и му бил съставен протокол за предупреждение. В бил в спешния
център, тъй като бил отишъл да се прегледа. Не задържали З, защото
нямали данни за средна телесна повреда при прегледа на П към тогавашния
момент.
Св.ВЦВ на 07 срещу 08.10.2022г. бил дежурен по управление в РУ-
Монтана. Около 22:30ч. бил извикан от дежурния в ОДЧ по друг случай, по
който образувал ДП, докато работел по първия случай по станцията чул,
че колегите му са изпратени на сигнал в ж.к.И. Таксиметров шофьор
возил клиент, станало спречкване и т.н. Докато задържал лицето по
предишния случай, връчвал му призовка, колегите му довели подс.В З, от
който било снето писмено сведение. Били се се разбрали с П П в рамките
на образуваната ЗМ преписка да представи на св.В писмени документи и по
най-бързия начин да бъдат внесени в РП-Монтана, но при последващ разговор
с П П, последния не отишъл при св.В, казал му, че е подал жалба до Районна
прокуратура – Монтана и от там е образувано ДП. В същата вечер св.В
единствено е присъствал при снемането на сведения от В. На място
тогава оглед не се е извършил на таксиметровия автомобил, защото бил
изместен.
Св.Е К П е собственикът на таксиметровия л.а., с която работил П П и
той го сменял. Бил си легнал, звъннал П, казал му че е бит и че е
счупена колата. Св.П го попитал извикал ли е полиция, той казал, че е
избягал от мястото и го е страх. Казал му да извика полиция. Св.П слязъл до
мястото, където му казал, че е П, в ж.к.И 3. Отишли заедно със съпругата му
св.ГТ ГА, П бил там и чакал, в това време дошли и полицаите. Намерили
хендсфрито на П, било паднало. След това отишли в полицията да
напише какво се е случило. П бил подут. Описал какво се е случило и
след това отишли в спешна помощ да прегледат П. Полицай им бил оставил
телефонен номер, след това да се обадят, да кажат какво се е случило, но
3
П не пожелал да остане в болница след прегледа и си тръгнали. След това
св.П прибрал в вкъщи таксито и на другия ден, защото било счупено стъкло,
трябвало да го ремонтира. Било ритано отстрани по таксито, но не
боядисвал, само сменил стъклото. П се качил на собствения си автомобил
и се прибрал със собствения си автомобил.
Св.Г Т ГА живее на семейни начала със св.Е П. Една вечер, късно
било, звъннал телефона на Е и тъй като той спял, св.ГА вдигнала. Оказало се,
че звъни П, който кара таксито им. Св.ГА попитала какво става, било късно
- 00:00 часа нощта, той отговорил, че има проблем и няма да може да кара
таксито на следващия ден. Попитала защо, той казал – „Счупиха ни прозореца
на таксито, биха ме малко”. При тези думи св.ГА го попитала къде е, как е.
Св.ГА казала на П да стои където е и да чака, казал й адреса. Със св.Е П
отишли на адреса, през това време и полицията пристигнала. П видимо бил
наранен, лицето му било обезобразено, защото едната му вежда била подута
и сцепена, кървяла. Започнали да оглеждат и таксито, П си бил загубил и
хендсфрито, намерили го отстрани на тротоара, имало кръв около
такстито, на бордюра долу, задното стъкло на таксито било счупено.
Св.С П СОВ е син на ПСП. Притежава телефон с № ********** и във
въпросната нощ се е обаждал на подс.В З от този телефон. Видял е баща си на
сутринта. Той бил много зле. Едното му око било затворено, имал счупена
ръка, ожулвания, охлузвания. Ръката му била наранена, дето бил паднал.
Св.Ц М ГА е тасиметров шофьор и е колега на П П. Било в ранните
часове на 08.10.2022г. Взела от стоянка В, идвал от полицията, искал да го
закара до кв.И. Сядайки в таксито при св.ГА, В казал – „Карай си ме в къщи,
щото цяла нощ съм давал показания!“. Тя от женско любопитство попитала
– „Защо, какво е станало?“. В отговорил „Пребих един твой колега“. Св.ГА
пак попитала как го преби, за какво. В разказал, че се е качил на „Баварията“
с детето и жена си, и П е карал много силно, детето се е събудило и си е
ударило главата. Той явно се е ядосал и като са спрели е казал, че няма да
плати, а П е казал, че няма да му даде количката и тогава вече са станали
лошите работи. Даже той казал – „Така съм го бил, че се напика“. А думите
на св.ГА били „Абе той си е една заядлица и по принцип си заслужаваше най-
накрая някой да го ошамари“.
Св. Д-р Д С К е съставил амбулаторен лист от 08.10.2022г. в 13:37ч.
(л. 81 от делото). Бил дежурен в Спешно отделение и обикновено, когато
няма наличен дежурен лекар специалист, в случая рентгенолог, има само един
лаборант, той по телефона му съобщил, че става въпрос за серийна фрактура
на ребрата. Думата серийна фрактура не се употребява от спешните
медици, а се употребява единствено и само от рентгенолозите. Това е
термина за счупени ребра. Написани са данни за състояние след серийна
фрактура, т.е. към 08.10.2022г. нямат данни, че тази серийна фрактура е
отсега, по време на прегледа. Д-р К видял снимката, но тя не била разчетена
във фиша, който той изпраща, не била разчетена от лекар–специалист, а
4
тогава е присъствал само лаборант. На един по-късен етап обаче се
появява рентгенография на гривнена става и ребра. В единия случай той е
прочел, че няма данни за пресна фрактура на черепа, няма данни за пресна
фрактура на гривнена става, а всъщност има на гривнена става, данни за
фрактура в областта на процесното счупване това е постфактум разчетка в
системата. Само за ребрата не може да се установи точния период на
фрактурата. Процесното счупване било видимо и не било необходимо човек
да е специалист, за да го види. Този преглед е извършен на 08.10.2022г.
в 13:37ч., фиксиран е фиша в системата при постъпването и няма как да
бъде друг. Най-вероятно П СОВ П е посещавал спешно отделение преди
това, защото в системата, когато пациентът в рамките на 24 часа втори
път посети отделението по спешна медицина, в амбулаторния лист излиза
като консултация, което означава, че той през нощта или предишните 24 часа е
посетил Спешно отделение.
Св. Д-р Д А ПА работи в спешно отделение. На 08.10.2022г. е била на
работа (съставила е амбулаторен лист от 08.10.2022г., 03:15 часа – л.80 от
делото), единственото, което си спомня е, че пациентът П П бил много
обиден и афектиран, че пътници са го набили, докато ги е превозвал с
таксито. Не помни какви телесни повреди е имал. П имал рана на главата. Не
си спомня на китка или друго увреждане да е имало, главата била
основното. Възможно е и след това да се прояви нараняването, особено
на китката. На другият ден може да се появи оток. Но бил много обиден и
неглижирал здравословното си състояние.
В рамките на ДП № 1087/22г. по описа на РУ – Монтана са назначени и
изготвени 1 бр. фоноскопна експертиза (л.149 – л.156 от ДП) и 2 бр.
съдебномедицински експертизи (СМЕ) по писмени данни № 481/22г. (л.76 от
ДП) и № 137/23г. ( л.143 – л.144 от ДП).
Обект на фоноскопната експертиза е бил 1 бр. носител CD – R, марка
„My Media“, съдържащ две папки, съдържащи аудиофайлове от 08.10.2022г., с
възпроизведени тектове на двата отделни завукозаписи за проведени
телефонни разговори на тел.112. Едното обаждане е от П П, а другото
объждане е от С П.
Съгласно заключението на СМЕ по писмени данни № 481/22г. (л.76 от
ДП) ПСП е получил счупване на шиловидния израстък на лява лъчева кост,
което увреждане е причинило трайно затруднение на движенията на горен ляв
крайник с оздравителен период около 45-60 дни, при липса на усложнения и
нормален оздравителен процес, разкъсно контузна рана от типа на Аркада в
областта на лява вежда, кръвонасядане на клепачите на двете очи съпроводено
с оток на двата долни клепача и лекостепенно разстройство на съзнанието
(мозъчно сътресение) – обнубилацио, които увреждания са причинили на П
временно разстройство на здравето, неопасно за живота с оздравителен
период от две –три седмици при липса на услужнения и нормален
оздравителен процес. По механизъм уврежданията отговарят да бъдат
5
получени от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени
по начин и по време посочени по делото, т.е. при нанасяне на побой.
Съгласно заключението на СМЕ по писмени данни № 137/23г. (л.143 –
л.144 от ДП) лъчевата кост е дълга и леко извита надлъжно кост, състояща се
от тяло и два края – горен (по – тънък) и долен (по-масивен).
Горен край-представлява кълбообразно задебеление (caput radii), горната
част на което има вдлъбната ставна повърхност, която се допира до
изпъкналата ставна повърхност на главичката на мишничната кост. Една трета
от страничната част на горния край е заета от лентовидна ставна повърхност
(circumferentia articularis), служеща за свързване със съответстващата част на
лакътната кост. Горният край се отделя от тялото чрез стеснена част — шийка
(collum radii), непосредствено под която по предно-лакътната страна на тялото
се намира грапава изпъкналост (tuberositas radii), за която се залавя
сухожилието на двуглавия мишничен мускул.
Тяло - в горната си част то е по-тънко и обло, а надолу задебелява и
придобива формата на тристенна призма. На него са разположени три стени
(предна, задна и странична) и три ръба (преден, заден и вътрешен). Най-добре
изразен е вътрешния ръб, който е обърнат към лакътната кост.
Долен край - на него се намира триъгълна, вдлъбната ставна повърхност,
чрез която лъчевата кост се свързва с горната редица от костите на китката.
Страничната част на долния край се продължава в пирамидален шиловиден
израстък (processus styloideus radii). На вътрешната страна на долния край се
намира лакътна изрезка за свързване с главата на лакътната кост.
Счупването (фрактура) представлява нарушаване целостта на дадена
кост, което може да възникне по различни механизми и причини. Счупването
на лъчевата кост на типично място (fractura radii in loco typico) е едно от най-
честите травматични увреждания. Среща се по-често при жени в напреднала
възраст, поради остеопорозата. За тази фрактура са типични мястото на
възникването й, нейният механизъм, наместване и лечение.
Най-често възниква по индиректен механизъм - падане върху дланта
при дорзална флексия на дланта (сгъната китка в посока обратна на дланта) и
екстензирана лакътна става. Така силата на огъване се предава от дланта
върху дисталната епифиза на лъчевата кост, която има спонгиозен строеж и
особено при наличие на остеопороза, лесно се фрактурира.
Типично е мястото на фрактурата - тя настъпва обикновено на 1.5 – 2 см
в проксимална посока от ставната повърхност на лъчевата кост в областта на
лъчево-китковата става. Обикновено фрактурната линия е напречна.
Фрактурата може да бъде и многофрагментна, като може да настъпи и
счупване на шиловидния израстък на лакътната кост (processus styloideus
ulnae). При този механизъм на счупване е типичен и начинът, по който се
разполага дисталният сегмент от костта - той е изместен дорзално (към гърба),
радиално (към лъчевата кост) и е супиниран (завъртян навън).
П съобщава за травматично увреждане. Областта на китката е оточна и
6
болезнена. Деформацията в областта на предмишницата, при страничен оглед,
наподобява на вилица. Характерните промени се установяват при
рентгенография във фас и профил. На базата на клиничната картина, данните
от прегледа и рентгеновото изследване във фас и профил. От посоченото до
тук е видно, че по-точно за счупването на шиловидния израстък, то същото е
получено в момента на падането на П и подпирането му върху горния крайник
при разгъната длан. В двата предоставени на в.л. д-р РУ – съдебен лекар,
протоколи да разпит на свидетел има данни, че П е паднал по време на
станалия инцидент.
В рамките на съдебното следствие по искане на защитата след
представяне и приобщаване по НОХД № 26/24г. по описа на МРС на 2 бр.
съдебномедицински удостоверения (л.49 – л.52 от делото), беше назначена
съдебномедицинска експертиза за установяване уврежданията на подс.З и
причинно следствената им връзка с инцидента на 08.10.2022г. Съгласно
заключението на СМЕ по писмени данни № 171/24г. (л.96 – л.97 от делото),
изготвена от в.л. д-р РУ – съдебен лекар, от представените
съдебномедицински удостоверения е видно, че при прегледа на В З са
установени следните увреждания: оток и кръвонасядане на дясна длан в
областта на 1-ва метакарпална кост (кост на пестницата), оток и охлузвания на
двете предмишници, оток и кръвонасядане по външната повърхност на лява
глезенна става и гърба на ходилото, причинили на подс.З временно
разстройство на здравето, не опасно за живота, респ. ходенето, с оздравителен
период не повече от 7-10 дни. По механизъм тези увреждания отговарят да
бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети. Така както е описан
вида на уврежданията в двете съдебномедицински удостоверения, то същите
могат да бъдат получени към датата на инцидента станал на 08.10.2022г. В
първото СМУ издадено на 10.10.2022г. и съответно във второто издадено на
12.10.2022г. описанията на уврежданията потвърждават своята еволюция
считано от към 08.10.2022г. Уврежданията на двата горни крайника – оток и
петнисти охлузвания на двете предмишници и оток и кръвонасядане на дясна
длан отговарят да бъдат получени при падане – с подпиране в тези зони, а
увреждането в областта на лява глезенна става най – често се получава при
усукване на ставата, евентуално в резултат на падане, стъпване на „криво“,
докато на ходилото е вследствие еволюцията на увреждането изразяваща се в
мигриране на хематома към далечната част на крайника.
За да изложи горната фактическа обстановка съдът анализира всички
събрани гласни и писмени доказателства, заключения по назначени
фоноскопна и съдебномедицински експертизи по писмени данни и приложени
медицински документи и др. писмени доказателства, имащи отношение към
предмета на доказване по настоящето дело.
Съдът анализира показанията на всички свидетели, както следва – гр.
ищец и частен обвинител ПСП, св.ПВЛ, св.ВЦВ, св.Е К П, св.ГТ ГА, св.ИСИ,
св.С П СОВ, св.д-р Д С К, св.БНН (в т.ч. приобщените от ДП показания на
този свидетел съгласно чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.2, пр.2-ро НПК), св.Ц М ГА,
7
св.д-р Д А ПА, в т.ч. тези събрани в рамките на проведените очни ставки в
хода на съдебното следствие.
Бяха анализирани и обясненията на подс.ВГЗ в контекста на всички
останали събрани по делото доказателства. Подс.З премълчава за удара и
ритниците спрямо П, но истинно разкрива поведението преди това на П, който
сам за част от това поведение е разказал на св.Е П и св.Г ГА. В подобен аспект
са и показанията на полицейските служители св.В и св.Л.
Първоинстанционният съд изцяло кредитира показанията на св.ИСИ, която
макар и да живее във фактическо съжитество с подс.З, правдиво и обективно
разказва за поведението на П П преди инцидента, довело до силното
раздразнение у З. Св.СОВ (син на П) не е очевидец на инцидента, и като син
на пострадалия е решил по „избран“ от него начин да защити баща си,
обаждайки се на тел.112 и търсейки обяснение от подсъдимия за случилото се,
което е наложило З да потърси също помощ на тел.112 и чувствайки се
заплашен от синовете на П да напусне гр.Монтана за известно време, заедно с
детето и жена си. Св.БН се оказва, че е бил в приятелски отношения с подс.З,
но в същото време е и изпълнявал съгласно неговите разбирания служебните
си задължения като полицай, като по този начин З се е почувствал предаден от
приятеля си Н. Св.Ц ГА е колега на П, не е очевидец на инцидента на
08.10.2022г., но дава сведения за казаното й от З. Д-р К и д-р ПА са
извършили преглед на 08.10.2022г. като спешни медици на П, за което са
съставили съответните медицински документи, изискани и приложени към
делото по искане на защитата.
Показанията на гр. ищец и частен обвинител ПСП заслужават отделно
внимание, защото изхождат от заинтересована страна. П очевидно от др.
данни по делото, премълчава за поведението си преди да бъде ударен и ритан
от подс.З. ПСП е управлявал таксиметров л.а. с превишена скорост, въпреки,
че в л.а. се возило детето на подсъдимия, което е било на една година и четири
месеца, движението продължило със същата скорост въпреки направената
забележка от клиента, т.е. подсъдимия, с противозаконно действие спрямо
ИСИ, с която подсъдимия живее във фактическо съжителство, хващайки я за
рамото и избутвайки я, за да не й позволи да вземе детската количка от
багажника на таксиметровия л.а., защото З не искал да заплати дължимата
сума за превоза заради поведението на П, с насилие спрямо подсъдимия З,
като пострадалия П ударил шамар на подсъдимия З и силно го блъснал в
гърба, при което подсъдимия З залитнал, не успял да се задържи и паднал,
вследствие на което подсъдимия З получил следните увреждания – оток и
кръвонасядане на дясна длан в областта на 1-ва метакарпална кост (кост на
пестницата), оток и охлузвания на двете предмишници, оток и кръвонасядане
по външната повърхност на лява глезенна става и гърба на ходилото,
причинили на подсъдимия З временно разстройство на здравето, не опасно за
живота, респ. ходенето, с оздравителен период не повече от 7-10 дни.
Медицинските данни по делото в контекста на събраните други
доказателства дават основание на съда да заключи, че увреждането на горен
8
ляв крайник описано подробно по – горе спрямо П се квалифицира като
средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК, съответно по т.13 на
Постановление №3/79 г., Пленум на ВС, е в пряка и причинна връзка от
действията на подс.З, като настоящия съд не възприема доводите на защитата
в тази насока. Гласните и писмени доказателства по делото, в т.ч.
заключенията по 2 бр. СМЕ изготвени в рамките на ДП и др. медицински
документи, оборват доводите на защитата и първоинстанционния съд приема,
че увреждането на П, квалифицирано от обвинението като средна телесна
повреда е причинено от З и в причинно – следствена връзка с инцидента на
08.10.2022г. Т.нар. от защитата разминавания се уточниха в рамките на
съдебното следствие и чрез показанията на св.д-р Д С К, освен това
заключението на СМЕ по писмени данни № 137/23г. (л.143 – л.144 от ДП №
1087/22г.) е категорично в тази насока, и съдът го кредитира като компетентно
и обективно изготвено. Първоинстанционният съд кредитира всички
заключения, като обективни и комтентно изготвени.
Видно от данните по делото и З е получил увреждания, освен П,
вследствие упражненото насилие от последния спрямо З. Настоящият съд не
възприема като обективни показанията на гр. ищец и частен обвинител, в
частта с която твърди, че не е удрял З, че не е превишавал скоростта си на
движение и че не е докосвал св.И И. В тази част показанията на П се
опровергават от обясненията на подс.З и показанията на останалите свидетели
по делото, в т.ч. от показанията на св.И, които настоящия съд кредитира като
обективни. Св.И живее във фактическо съжитество с подсъдимия, и съдът
отчита този факт относно достоверността на показанията й, но нейните
показания се подкрепят от другите косвени гласни и писмени доказателства по
делото, затова се кредитират от съда. От самото начало на разследване на
случая, подс.З е посочил причините за поведението си, а П е посочил
идентични данни пред св.Е П и св.Г ГА.
Като се има предвид горния разбор на доказателствата не са налице
данни за приложение на чл.304 НПК, съответно за изцяло оправдаване на
подс.З.
Имайки предвид горния разбор на доказателствата, съдът прие, че
обвинението спрямо подс.ВГЗ за престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК
не е доказано по несъмнен начин съгласно чл.303, ал.2 НПК. Анализът на
събраните по делото доказателства не води до извода за престъпление по
основния състав на чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК, поради и което съдът призна
подсъдимия З за невинен и го оправда по обвинението за извършено
престъпление по смисъла на основния състав по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
Първоинстанционният съд стори това защото прие, че от материална страна
на закона деянието на подс.З съставлява престъпление по чл.132, ал.1, т.2 вр.
с чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК – за да нанесе удар на П, вследствие на което П
е паднал, а след това го е ритал, преди това подс.З е бил предизвикан и
съответно поставен в състояние на силно раздразнение, респ. афектно такова
от гр. ищец и частен обвинител П, чрез действия, подробно описани по – горе
9
в настоящите мотиви.
Съдът събирайки непосредствено и обективно доказателствата намери,
че е налице “силно раздразнение” по смисъла на чл.132, ал.1 НК
предизвикано от гр. ищец и частен обвинител П управлявайки с превишена
скорост таксиметровия л.а., чрез посочените по – горе противозаконно
действие спрямо св.И И и насилие спрямо подс.З – с противозаконно действие
управлявайки таксиметров л.а. с превишена скорост, въпреки, че в л.а. се
возило детето на подсъдимия, което е било на една година и четири месеца,
движението продължило със същата скорост въпреки направената забележка
от клиента, т.е. подсъдимия, с противозаконно действие спрямо ИСИ, с която
подсъдимия живее във фактическо съжителство, хващайки я за рамото и
избутвайки я, за да не й позволи да вземе детската количка от багажника на
таксиметровия л.а., с насилие спрямо подсъдимия З, като пострадалия П
ударил шамар на подсъдимия З и силно го блъснал в гърба, при което
подсъдимия З залитнал, не успял да се задържи и паднал, вследствие на което
подсъдимия З получил следните увреждания – оток и кръвонасядане на дясна
длан в областта на 1-ва метакарпална кост (кост на пестницата), оток и
охлузвания на двете предмишници, оток и кръвонасядане по външната
повърхност на лява глезенна става и гърба на ходилото, причинили на
подсъдимия З временно разстройство на здравето, не опасно за живота, респ.
ходенето, с оздравителен период не повече от 7-10 дни.
Състоянието на силно раздразнение макар и правно уредено, е строго
индивидуално, а съдът преценявайки психическото състояние на подс.ВГЗ
през призмата на поведението му на 08.10.2022г. и в съдебната зала събирайки
непосредствено доказателствата, заключи, че е налице “силно раздразнение”
съгласно чл.132, ал.1 от НК. При тези данни настоящия съд не извежда извод
за деяние по смисъла на основния състав на чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК, като
намира, че подс.З е осъществил състава на чл.132, ал.1, т.2 вр. с чл.129, ал.2
вр. с ал.1 от НК (престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия
съгласно чл.161 НК). За извода дали е налице “силно раздразнение” по
смисъла на цитираната норма, е от значение оценката на целия доказателствен
материал по делото относно поведението на подсъдимия и пострадалия, като
тази оценка дава основание на настоящия съд да заключи, че е налице такова
раздразнение. Първоинстанционният съд изцяло споделя доводите на
защитата изложени в тази насока.
Имайки предвид изложеното, при този разбор на доказателствата, при
това тълкуване на закона и при налично искане по чл.287, ал.5 НПК от
частния обвинител П П чрез неговия повереник адв.ТГ от МАК, съдът намери,
че подс.З е осъществил от обективна и субективна страна състава на по – леко
наказуемото престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а
именно това по чл.132, ал.1, т.2 вр. с чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК, а именно:
На 08.10.2022г. около 00:30 часа в гр.Монтана, кв.И, пред бл.3, вх.Б в
състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия ПСП с
10
противозаконно действие управлявайки таксиметров л.а. с превишена скорост,
въпреки, че в л.а. се возило детето на подсъдимия, което е било на една година
и четири месеца, движението продължило със същата скорост въпреки
направената забележка от клиента, т.е. подсъдимия, с противозаконно
действие спрямо ИСИ, с която подсъдимия живее във фактическо
съжителство, хващайки я за рамото и избутвайки я, за да не й позволи да
вземе детската количка от багажника на таксиметровия л.а., с насилие спрямо
подсъдимия З, като пострадалия П ударил шамар на подсъдимия З и силно го
блъснал в гърба, при което подсъдимия З залитнал, не успял да се задържи и
паднал, вследствие на което подсъдимия З получил следните увреждания –
оток и кръвонасядане на дясна длан в областта на 1-ва метакарпална кост (кост
на пестницата), оток и охлузвания на двете предмишници, оток и
кръвонасядане по външната повърхност на лява глезенна става и гърба на
ходилото, причинили на подсъдимия З временно разстройство на здравето, не
опасно за живота, респ. ходенето, с оздравителен период не повече от 7-10
дни, причинил на ПСП от гр.Монтана средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на шиловидния израстък на лява лъчева кост, което е довело до
трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник за продължителен
период от време, с оздравителен период около 45/60 дни при липса на
услужнения и нормален оздравителен процес.
От субективна страна е налице пряк умисъл за деяние по смисъла на
чл.132, ал.1, т.2 вр. с чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК – подс.З е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване. Подс.З
изпадайки в състояние на силно раздразнение е нанесъл удар и ритници с
намерение да нарани гр. ищец П.
Според настоящия съд не съществува пречка анализирайки
непосредствено събраните доказателства да приложи материалния закон за по
– леко наказуемо престъпление с обект на защита едни и същи обществени
отношения, квалифицирайки правилно извършеното деяние от подс.З.
Частният обвинител П чрез повереника му при условията на чл.287, ал.5 НПК
поискаха съдът да се произнесе с присъда и за престъпление, което се
преследва по тъжба на пострадалия. Съдът преценявайки, че са налице
условията на чл.287, ал.5 НПК ( ДП е образувано преди изтичане на срока по
чл.81, ал.3 НПК), в контекста на събраните доказателства прие, че е налице
престъпление по чл.132, ал.1, т.2 вр. с чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК, което е и
по – леко наказуемо престъпление и което се преследва по тъжба на
пострадалия.
По отношение на обвинението по чл.132, ал.1, т.2 вр. с чл.129, ал.2 вр. с
ал.1 от НК, признавайки подс.З за виновен, съдът приложи разпоредбата на
чл.78а, ал.1, б.”а” – б.”в” НК спрямо подс.З, като го ОСВОБОДИ ОТ
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛОЖИ АДМИНИСТРАТИВНО
НАКАЗАНИЕ – ГЛОБА в размер на по 1000 (хиляда) лева. Подс.З е
неосъждан, няма данни за причинени имуществени вреди от деянието му,
11
предвиденото наказание е по–леко от три години лишаване от свобода –
лишаване от свобода до една година, и не на последно място подс.З не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК. Размерът на
административното наказание - глоба бе определен спрямо З при съобразяване
на следните обстоятелства – семейното и социалното му положение – млад
социално ангажиран и образован мъж (висше образование), роден 1992г.,
баща на малко дете, единствен той работещ, тъй като св.И, с която живее във
фактическо съжителство отглежда малкото им дете, работата му към
настоящия момент налага пребиваването му извън страната за определен
период от време, обвинението не е представило харакретистични данни
относно З, в т.ч. за наличието на отрицателни такива, липсват данни и за
конкретния размер на доходите на З. Предвид горното съдът наложи
минимума предвиден в чл.78а НК. Когато са налице условията за
приложението на цитираната разпоредба, съдът е длъжен да я приложи, като в
тези случаи не се определя наказанието съгласно изискванията на Глава Пета
НК.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:
В настоящето наказателно производство е предявен и приет граждански
иск от ПСП за сумата 10000 (десет хиляди) лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди спрямо подс.ВГЗ, ведно със законните последици и
направените разноски по делото.
За да се произнесе по гражданския иск съдът съобрази и искането на
частния обвинител и граждански ищец чрез неговия повереник направено при
условията на чл.287, ал.5 НПК.
Съдът намери, че предявения и приет граждански иск за неимуществени
вреди е частично основателен.
По делото е установено, че на 08.10.2022г. в гр.Монтана подс.З в
състояние на силно раздразнение предизвикано от гр. ищец и частен
обвинител ПСП, но и виновно е причинил на последния средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на шиловидния израстък на лява лъчева
кост, което е довело до трайно затруднение на движенията на горен ляв
крайник за продължителен период от време, с оздравителен период около
45/60 дни при липса на услужнения и нормален оздравителен процес.
Причинени и са и други увреждания на гр. ищец П от подс.З – разкъсно
контузна рана от типа на Аркада в областта на лява вежда, кръвонасядане на
клепачите на двете очи съпроводено с оток на двата долни клепача и
лекостепенно разстройство на съзнанието (мозъчно сътресение) –
обнубилацио, които са имали за последица временно разстройство на
здравето, не опасно за живота на П. Описаните увреждания, и то не само
онова което съставлява средна телесна повреда, но пряка последица на
деянието, за което бе признат за виновен подс.З, са били съпроводени
неизбежно с изпитване от П, роден 1963г., на болки, страдание и неудобства,
т.е. налице са последици от деянието, представляващи неимуществени вреди,
12
които на основание чл.45 ЗЗД подс.З е длъжен да ги обезщети, като настоящия
съд намира и, че е налице хипотезата на съпричиняване по смисъла на чл.51,
ал.2 от ЗЗД. Сумата на обезщетението по справедливост според настоящия съд
е в размер на 7000 (седем хиляди) лева, но прилагайки чл.51, ал.2 от ЗЗД съдът
намали размера на обезщетението и по справедливост определи сумата 5000
(пет хиляди) лева. На основание горното съдът определи сумата от 5000 (пет
хиляди) лева, като обезщетение за претърпени от П неимуществени вреди,
която сума подс.З следва да заплати на ПСП ведно със законната лихва върху
същата, считано от 08.10.2022г. до окончателното й заплащане, а така също да
заплати на П и направените деловодни разноски в размер на 600 (шестстотин)
лева, представляващи адвокатски хонорар на упълномощен повереник. В
останалата част над уважения размер от 5000 (пет хиляди) лева до
претендирания такъв от 10000 (десет хиляди) лева, съдът намери предявения
граждански иск за неимуществени вреди за завишен, поради и което го
отхвърли като неоснователен.
На основание горното и съгласно чл.189, ал.3 НПК съдът :
ОСЪЖДА подсъдимия ВГЗ да заплати по сметка на ОДМВР – Монтана
сумата 306 (триста, шест) лева за изготвена СМЕ в рамките на ДП, сумата
327.60 (триста, двадесет, седем лева, 0.60 ст.) лева разноски за изготвена
допълнителна СМЕ в рамките на ДП и сумата 80.95 (осемдесет лева, 0.95 ст.)
разноски за изготвена СФЕ в рамките на ДП.
ОСЪЖДА подсъдимия ВГЗ да заплати по сметка на РС – Монтана
сумата 202 (двеста, два) лева разноски за изслушване на вещи лица в рамките
на съдебното производство, сумата 475.83 (четиристотин, седемдесет, пет
лева, 0.83 ст.) изплатено възнаграждение на вещо лице за изготвено
заключение по назначена СМЕ в рамките на съдебното следствие, сумата 200
(двеста) лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и
сумата 10 (десет) лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителни листове.
Предвид горните мотиви съдът постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
13
Съобщи за изтекли лични данни