№ 19645
гр. София, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110107596 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от „Сити Кеш“ ООД , ЕИК
**********, срещу Б. И. В., ЕГН **********, искове за установяване на вземания по
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните
суми, дължими по Договор за паричен заем № 554262/02.08.2021 г.: 1000,00 лв. -
главница, ведно със законна лихва от 31.08.2022 г. до изплащане на вземането;
договорна лихва в размер на 186,78 лв. за периода от 02.08.2021 г. до 02.05.2022 г.;
обезщетение за забава в размер на 106,43 лв. за периода от 01.12.2021 г. до 01.08.2022
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
60037/2022 г. по описа на СРС, 157 състав.
Ищецът „Сити Кеш“ ООД извежда съдебно предявените права при твърдения,
че с ответницата Б. В. сключил по реда на ЗПФУР Договор за паричен заем №
554262/02.08.2021 г. Посочва, че по силата на посочения договор за заем на
ответницата е предоставен паричен заем в размер на 1000 лева, който не бил заплатен
и към настоящия момент. Не била заплатена и уговорена между страните договорна
лихва в размер на 186,78 лв. за периода 02.08.2021 г. – 02.05.2022 г. Освен посочените
суми, ответникът дължал и обезщетение за забава върху главницата от 1000 лв. в
размер на 106,43 лв. за периода от 01.12.2021 г. до 01.08.2022 г., както и законната
лихва от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
плащане, както и разноските за производствата. Моли исковете да бъдат уважени и
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Б. В., с който оспорва предявените искове при възражения, че не е
сключвала процесния договор за заем и не е получавала процесната сума. Оспорва да е
попълвала искане за кредит, да e притежавала посочения в лог файла IP адрес, да е
водила кореспонденция чрез посочения в договора имейл адрес и да е комуникирала
чрез отразеното в лог файла устройство iPhone OS. Поддържа, че посочения в договора
телефонен номер на лицето за контакт, не е притежаван от същото. Сочи, че
отбелязването в договора, че сумата се получава за битови нужди, не отговаря на
действителността, тъй като не е имала подобни нужди и необходимост от заем. Моли
исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
1
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК е образувано ч. гр. д. № 1212/2022 г. по описа на
Районен съд – Петрич, което е прекратено и е изпратено по подсъдност на СРС, който
е образувал ч.гр.д. № 60037/2022 г. по описа на СРС, 157 състав. Въз основа на
подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца за
процесните суми. За част от претендираните със заявлението суми – 773,22 лв.,
представляваща неустойка по чл. 6.1 от договора за кредит, съдът е отхвърлил
заявлението с влязло в сила разпореждане. Срещу заповедта за изпълнение е постъпило
възражение от длъжника в срок, поради което на ищеца - заявител са дадени указания
за предявяване на иск за установяване на вземането по издадената заповед, като в
законоустановения срок ищецът – заявител е предявил настоящия иск.
Представен е документ, озаглавен договор за паричен заем „Кредирект“ №
554262 от 02.08.2021 г. и Общи условия към него, без положени саморъчни подписи на
страните, сочещ, че е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, като ищецът се е задължил да предостави на ответника кредит от
1000,00 лв., платими в брой на каса на „Изипей“ АД. Предоставената сума следвало да
се върне за девет месеца на три месечни вноски от по 33,38 лв. и шест месечни вноски
от по 186,67 лв. В договора е предвидено и заплащането на възнаградителна лихва от
40,05 % годишно.
В чл. 6, ал. 1 от договора е уговорено задължение за кредитополучателя в срок от
три дни, считано от усвояването на заемната сума да предостави обезпечение, по
начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал.1 от Общите условия:
поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените). Неизпълнението на това
задължение, според чл. 6, ал.2 от договора се санкционира с неустойка в размер на
984,84 лв., която се начислява автоматично, като с подписването на договора
заемателят се счита за уведомен за начисляването й. Същата се разсрочва според
погасителния план към договора.
В производство по ч.гр.д. № 1212/2022 г. по описа на Районен съд – Петрич са
представени Общи условия, като съгласно чл. 1, ал. 2 те са неразделна част от
сключваните от „Сити Кеш“ ООД договори за предоставяне на заеми „Кредирект“ и
определят начина на кандидатстване, разглеждане, отпускане и погасяване на заемите,
както и всички останали съпътстващи права и задължения на страните. Според чл. 2, ал.
2 отпускането на заем „Кредирект“ се извършва въз основа на договор за заем, сключен
по условията и по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/ и Закона за потребителския кредит /ЗПК/ под формата на електронен
документ, съгласно ЗЕДЕУУ, или въз основа на писмен договор на харитен носител. В
чл. 6, ал. 1 е предвидено, че кандидатстването за заем, когато същото се осъществява
чрез интернет платформа, се извършва по установен от заемодателя ред, посредством
създадената за това електронна форма, намираща се на неговия сайт, на адрес
https://credirect.bg, на уеб сайта или в локален офис на трето лице партньор на
Заемодателя. Според чл. 9 заемодателят изпраща на посочената от заемателя
електронна поща СЕФ, съдържащ цялата необходима преддоговорна информация за
искания заем. В чл. 11 е посочено, че заемодателят предоставя чрез своя уеб сайт, уеб
сайт на трето лице партньор проект на договора за заем, общи условия като заедно със
СЕФ, трите съдържат цялата необходима преддоговорна информация, като
с натискането на бутона „Изпрати“, заемателят декларира, че приема така
предоставените му условия и това действие се счита за подписване от заемателя на
всяка страница от предоставените документи, при условията, при които те са му
предоставени. Съгласно чл. 13, ал. 1 заемодателят потвърждава (или респективно
отказва) сключването на договор за заем посредством телефонно обаждане, електронно
съобщение или изпращане на кратко съобщение (SMS) на декларирания от заемателя
телефонен номер. В чл. 18, ал. 1-3 от ОУ е предвидено следното: при одобрение на
сключването на договор за заем, заемодателят изпраща на декларирания от заемателя
електронен адрес договор за заем, заедно с погасителен план и общи условия, във
формат, който не позволява коригиране на предоставената с него информация;
2
изпратеният договор за заем се счита за приет от страна на заемателя до неговия
изричен отказ за сключване на договор за заем по реда и начините, описани в
настоящите общи условия; действията по ал. 1 и ал. 2 се считат за подписване на всяка
страница от предоставените документи от всяка от страните, при условията, при които
те са предоставени. Според чл. 20, ал. 1 договорът се счита за сключен и влиза в сила
от датата на изпращането му от заемодателя на заемателя.
По делото е прието Искане за сключване на договор за кредит, съгласно което на
02.08.2021 г. в интернет-сайт на ищеца е подадена заявка за отпускане на кредит в
размер на 1000 лв., с посочени три имена на ответницата, ЕГН, номер на лична карта,
адрес, лице за контакт и телефон, адрес на ел. поща и др.
Представена е разпечатка от лог файл по договор за паричен заем № 554262, в
която е описана електронна комуникация с IP адрес 87.120.194.16.
Представен е и Стандартен европейски формуляр към договора за кредит без
положен саморъчен подпис.
По делото е приета разписка № 0700013587862042/02.08.2021 г. на „Изипей“ АД,
от която се установява, че на 02.08.2021 г. ответницата Б. В. е получила по нареждане
на ищеца „Сити кеш“ ООД сумата от 1000,00 лв., а като основание за превода е
посочено „заем съгл. дог. 554262“.
В настоящото производство е прието заключение на съдебно-почеркова
експертиза, от което се доказва, че ръкописно изписаните две имена „Б. В.“ и подписът,
положен в графата за подпис на горепосочената разписка, са изпълнени от ответницата.
Съдът кредитира експертното заключение като обективно, обосновано и
компетентно дадено. Вещото лице е направило необходимите справки и изследвания,
поради което съдът не намира основание да се съмнява в неговата безпристрастност и в
правилността на даденото заключение. Ответникът декларативно оспорва
заключението, но не представя други доказателства, които да го разколебаят и да
направят вероятен извода, че разписката за получаване на сумата от 1000 лв. не е
подписвана от Б. В..
В производството по ч.гр.д. №60037/2022 г. заявителят ищец е направил
изявление, че по договора за кредит са постъпили плащания в общ размер на 245 лв., с
които са погасени част от начислена неустойка в размер на 984,84 лв., от а именно
211,62 лв. и част от договорната лихва.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът намира иска за допустим – предявен в срока по чл. 415 ГПК за вземане, за
което е издадена заповед за изпълнение, произтичащо от същото основание, срещу
която заповед длъжникът е подал възражение в законоустановения срок.
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр., чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР е да докаже,
че между страните е сключен договор за паричен заем № 554262/02.08.2021 г.,
съответстващ на изискванията на ЗПК и при спазване на реда по ЗПФУР, по силата на
който ищецът е предоставил на ответника претендираната главница и е била уговорена
претендираната договорна лихва, а ответникът се е задължил да върне заетата сума
при уговорените условия и в уговорените срокове, в това число с възнаградителна
лихва в претендирания размер, както и настъпване изискуемост на вземанията –
главница и възнаградителна лихва. В тежест на ответника и при доказване на горните
факти е да установи погасяване на паричното си задължение, както и наведените
правоизключващи и правопогасяващи възражения.
По иска по чл.422,ал.1 ГПК, вр. чл.86,ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава. В тежест на ответника по
този иск е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от ЗПК договорът за потребителски кредит
е договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или
3
разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл.
10, ал. 1 от ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или
друг траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра -
по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен
носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана
до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от
време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който
позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.
ЗПК допуска сключването на договор за потребителски кредит от разстояние -
по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) –
арг. от чл. 5, ал. 9 и ал. 13 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит отговаря на
определението за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно § 1, т. 2 от
ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може
да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно
физическо присъствие на доставчика и на потребителя. При сключване на
потребителски договор за кредит от разстояние доставчикът на услугата следва да
предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2
на чл. 5 от ЗПК.
Съгласно чл. 3 ЗЕДЕУУ писмената форма на документ е спазена, ако е съставен
електронен документ, съдържащ електронно изявление. Електронното изявление е
представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа несловесна
информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на
чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка електронна информация,
добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на
авторството му.
Съдебната практика приема, че електронният документ не е необходимо да бъде
инкорпориран на хартия и подписан. В този смисъл е и легалната дефиниция на
понятието по чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на
Съвета от 23 юли 2014 г., съобразно която електронен документ означава всяко
съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков,
визуален или аудио-визуален запис. Съобразно разпоредбата на чл. 4, изр. 1 ЗЕДЕУУ
автор на електронното изявление е лицето, което се сочи като негов извършител.
В случая, по делото е представен в писмен вид договора, сключен между
страните, като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не
променя характеристиките му. Представеният по делото препис, заверен от страната, е
годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и за съдържанието му
(арг. от чл. 184, ал. 1 ГПК). Преписът има значението на носител, обективиращ частни,
подписани от страните, документи, които съгласно чл. 180 ГПК се ползват с формална
доказателствена сила за авторството им. Ако другата страна не поиска предоставяне на
документа на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за
авторството на волеизявлението и съдържанието му (в този смисъл е Решение №
70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/12 г. на ВКС, IV г. о.). Същият съдържа електронно
изявление (попълнен електронен формуляр), като доколкото не съдържа
характеристиките на усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по см. на
чл. 13, ал. 2 и 3 ЗЕДЕУУ, то следва да се приеме, че документът е подписан с
обикновен електронен подпис – част от електронните изявления са свързани и с
установяване на авторството на документа, като съдържат информация за
самоличността на лицето, от което изхождат изявленията – трите имена на ответника,
адрес, телефон, ЕГН, месторабота и други. Действително значение на подписан
саморъчен документ е придадено само на този електронен документ, към който е
прибавен квалифициран електронен подпис, но разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ
допуска страните да се съгласят в отношенията им помежду им да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. В случая, уговорка между
страните, с която на обикновения електронен подпис е придадена стойност на
саморъчен, се съдържа в чл. 11, ал. 2 от ОУ, представляващи неразделна част от
4
договора за кредит, с приемането им.
Съгласно приложимите за спорното правоотношение общи условия на
търговеца, представляващи неразделна част от договора за кредит преддоговорната
информация се приема от кредитополучателя след подаване на искането за кредит, като
при неприемането му се счита за отказ от подаване на искане и не позволява на
заемодателя да разгледа искането. В чл. 11, ал. 1 от ОУ изрично е посочено, че
заемодателят предоставя на своя уеб сайт проект на договор за заем, общи условия
като заедно със СЕФ, трите съдържат цялата преддоговорна информация, а според ал.
2 с натискане на бутон „Изпрати“ заемодателят декларира, че приема така
предоставените му условия. Това действие се счита за подписване от заемателя на
всяка страница от предоставените документи, при условия при които те са му
предоставени. Доколкото по делото е представен договор за кредит като приложение
към исковата молба и доколкото той е генериран след спазване на процедурата и
приемане на ОУ и представяне на преддоговорна информация, то чрез представянето
му се доказва по делото, че са спазени преддоговорните задължения на кредитодателя.
Горният извод на съда се подкрепя и от приложения по делото лог файл, в който е
описана цялата процедура по сключване на договора, и съгласно който на ответника е
предоставен СЕФ – и при двете кандидатствания.
Следва да се отбележи, че конкретните оспорвания от страна ответника, че
трудовият му договор бил прекратен към датата на подаване на искането за кредит,
както и че не били негова собственост посоченото мобилно устройство и имейл, съдът
намира за неотносими към спора, доколкото няма никаква пречка електронните
изявления между страните да са извършени от чуждо мобилно устройство или имейл.
С оглед изложеното, се налага изводът, че е налице валидно сключен договор
между страните от дата 02.08.2021 г.
В подкрепа на извода за възникнало между страните заемно правоотношение,
породено от процесния договор за потребителски кредит, сключен като част от
системата на предоставяне на финансови услуги от разстояние, са и данните,
съдържащи се в представената по делото разписка, издадена от "Изипей" АД относно
получаването на сумата от 1000 лв., с наредител "Сити Кеш" ООД, с основание за
плащане „заем съгласно договор 554262“ и получател ответника Б. И. В.. Видно от
разписка № 07000135862042/02.8.2021 г. е посочено, че същите се превеждат в полза на
ответницата Б. И. В., с посочен ЕГН и номер на лична карта, съгласно попълненото
искане за кредит и е посочен номер на кредита, съответстващ на представения по
делото. В разписките ответницата собственоръчно е изпълнила своите две имена и
подпис, като след оспорването им по реда на 193 ГПК с приетото по делото
заключение на СГЕ неавтентичността на документа не беше доказано. Разписката
представлява частни свидетелстващ документ и удостоверява стоящ извън него факт –
а именно предаването на ответницата на сумата 1000 лв. на 02.08.2021 г. по нареждане
на ищеца, а основанието на превода се доказва и от останалата доказателствена
съвкупност. Частният свидетелстващ документ няма материална доказателствена сила
(същата е присъща само на официалните удостоверителни документи), но доколкото
удостоверява неизгодни за издателя обстоятелства, се ползва с много висока
доказателствена стойност. Ето защо и съдът приема за доказан факта, че сумата от
1000 лв. е получен от ответника.
Сключеният между страните договор за кредит несъмнено е потребителски –
страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ответникът е физическо
лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова
институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция,
дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична
сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по
предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска
5
дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем (кредит), са използвани за цели, извън професионална и търговска
дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си
същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това
процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на
чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на
които съдът следи служебно.
Съгласно постановките на ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за
решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна,
ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства. Както беше посочено по-горе, настоящата облигационна връзка е
регулирана от ЗПК, който предвижда специални основания за нищожност на
договорите за кредит, като въвежда специални изисквания за неговото съдържание,
лимитирайки правата на кредитора с цел по-ефективна защита правата на уязвимия
потребител и ограничаване възможността за злоупотреба на по-силната страна в
правоотношението - кредиторът.
Доколкото са налице данни за постъпили плащания по договора, въз основа на
които ищецът е погасявал неустойка и договорна лихва, съдът следва да извърши
преценка относно действителността на клаузата за неустойка, въпреки че такава
претенция не е предмет на настоящия иск. Съдът намира, че клаузата на чл. 6.2 от
договора, предвиждаща неустойка за неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да предостави обезпечение за нищожна, поради противоречието й с
добрите нрави. Предоставянето на обезпечение само по себе си обезпечава
изпълнението на главното задължение на кредитополучателя, а именно да върне
заетата сума в уговорените срокове и в случай на неизпълнение, в зависимост от
предоставеното обезпечение, кредиторът да може да предприеме принудително
изпълнение срещу поръчителите. В общия случай, предоставянето на обезпечение е
условие за сключване на договора, респективно при непредоставянето му от страна на
кредитополучателят, кредиторът не би предоставил заемната сума или ако я
предостави, това ще се отрази на размера на уговорената лихва – към повишаването й.
Освен това, изхождайки от характера на неустойката – да обезщети изправната страна
за претърпените вреди, без да се налага същите да бъдат установявани по размер, на
практика от непредоставянето на обезпечение не може да настъпи вреда, доколкото
обезпечението представлява допълнителна гаранция за изпълнение на едно парично
задължение. Вреди могат да настъпят от неизпълнението на главното задължение на
кредитополучателя да върне заетата сума. Липсата на обезпечение не представлява
вреда, а е фактор свързан с кредитния риск. За това непредставянето на обезпечение не
може да се санкционира с неустойка. Неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди, е типичен пример за
неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането
на неоснователно обогатяване. Според т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010
г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите
нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. В същото решение като критерии при
преценката на съда дали дадена неустоечна клауза е нищожна, поради противоречие
на добрите нрави, са заложени: 1) естеството им на парични или на непарични и
размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2) дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.; 3) вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и
вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
4) съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди, като изброяването е примерно. В този смисъл,
уговорената в чл. 5.6. от договора неустойка не обезпечава парично задължение, а
както бе посочено по-горе представлява цената, която кредитополучателят следва да
плати поради повишения кредитен риск за кредитополучателя. И по-горе бе изложено,
6
че вреди от непредоставянето на обезпечението не може да има, още повече към
момента на сключване на договора (към този момент съдът дължи преценка на
посочените критерии), когато кредитополучателят не е бил в неизпълнение на главното
задължение на кредитора. Съобразявайки размера на уговорената неустойка размера на
предоставения кредит, както и с условията по кредита, а именно размера на ГПР,
следва, че кредиторът във всички случаи ще се обогати неоснователно с размера на
уговорената неустойка.
Нищожността на неустоечната клауза не влече след себе си нищожност на целия
договор, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този
закон, е нищожна и от друга страна, договорът би бил действителен дори да не беше
предвидена неустойка за непредоставяне на обезпечение.
Предвид обаче нищожността на клаузата, предвиждаща заплащането на
неустойка и доколкото ищецът изрично е признал, че с извършено от ответника
плащане в размер на 245 лв., от които 211,62 лв. са отнесени за погасяване на
посочената неустойка. Ето защо при преценка основателността на претенцията на
ищеца за главница и договорна лихва съдът следва да вземе предвид извършеното
плащане в общ размер на 245 лв., в това число отнесената за погасяване на неустойка
сума в размер на 211,62 лв. и Доколкото ищецът не се позовава на настъпила
предсрочна изискуемост, то платената сума от 245 лв. следва да бъде отнесена за
погасяване, според поредността на погасителните вноски, съгласно погасителния план,
като от арг. от чл. 76, ал. 2 ЗЗД първо следва да се погаси лихвата, а след това
главницата. Така с платената сума от 245 лв. се явяват погасени вноските за договорна
лихва за периода от 02.09.2021 г. до 02.12.2021 г., както и част от дължимата главница
по погасителна вноска с падеж 02.12.2021 г. – 41,81 лв. Следователно непогасена е
останала главница в размер на 958,19 лв., дължима за периода от 02.12.2021 г. до
02.05.2022 г. и договорна лихва в размер на 86,64 лв., последната дължима за периода
от 03.01.2022 г. до 02.05.2022 г. Имено до този размер се явява основателна
претенцията на ищеца за главница и договорна лихва, а за горницата до пълните
предявени размери, исковете подлежат на отхвърляне.
По отношение на обезщетението за забава върху главницата за периода от
01.12.2021 г. до 01.08.2022 г., съдът намира, на първо място, че момента на изпадане на
ответника в забава е след настъпване на падежа на четвърта погасителна вноска, с
оглед пълното погасяване на предходните вноски, а именно от 03.12.2021 г. Дължимата
законна лихва за посочения период върху напогасената част от вземането, изчислена
по реда на чл. 162 ГПК от съда е в размер на 46,69 лв., до който размер се явява
основателна тази претенция, а за горницата до пълния предявен размер искът подлежи
на отхвърляне.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни, за което са направили
своевременно искания. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в заповедното производство в размер 25,86 лева –
заплатена държавна такса в заповедното производство и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване
извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на
делото, от които съобразно уважената част на иска следва да се присъди сумата от
64,03 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски за
заповедното производство, като е доказал заплатен адвокатски хонорар в размер на 100
лв., от който, съразмерно с отхвърлената част от исковете, следва да му се присъди
сумата от 16 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в исковото производство в размер на 25,00 лева –
платена държавна такса в исковото производство и юрисконсултско възнаграждение,
7
определено от съда, в размер на 150 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване
извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на
делото, от които, съобразно уважената част на иска, следва да му се присъди сумата от
147,71 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски,
като е доказал заплатен депозит за съдебно-почеркова експертиза в размер на 500 лв. и
адвокатски хонорар в размер на 350 лв., от които, съразмерно с отхвърлената част от
исковете, следва да му се присъди сумата от 132,57 лв.
В допълнение следва да се посочи, че при развило се заповедното производство
след възражение по чл. 414 ГПК на длъжника, липсва основание за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение и в двете производства едновременно,
доколкото законът не изисква възражението да бъде мотивирано и същевременно в
исковото производство се разглеждат възраженията на ответника. В случая обаче съдът
съобрази, че уговореното в исковото и заповедното производство адвокатски
възнаграждение общо не надминава минималния размер, предвиден в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждение, поради което с едновременно
присъждане на разноски за две възнаграждение няма да се стигне до неоснователно
обогатяване.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
искове от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Славянска 29“ ет. 7, че Б. И. В., ЕГН **********, ДЪЛЖИ НА „Сити
Кеш“ ООД, ЕИК **********, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр., чл. 9 ЗПК, вр. чл.
6 ЗПФУР сумата 958,19 лв., представляваща главница по Договор за паричен заем №
554262/02.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
31.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 86,64 лв. за периода от 03.01.2022 г.
до 02.05.2022 г. и сумата 46,69 лв. обезщетение за забава за периода от 03.12.2021 г. до
01.08.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 60037/2022 г. по описа на СРС, 157 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове
по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр., чл. 9 ЗПК, вр. чл.
6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца за
сумата над 958,19 лв. до пълния предявен размер от 1000 лв., представляваща
главница по Договор за паричен заем № 554262/02.08.2021 г., за сумата над 86,64 лв.
до пълния предявен размер от 186,78 лева – възнаградителна лихва по договора за
периода 02.08.2021 г. – 02.01.2022 г. и за сумата над 46,69 лв. до пълния преядвен
размер от 106,43 лева - обезщетение за забава за периода 01.12.2021 г. – 01.08.2022 г. ,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 29.11.2022 г. по ч.гр.д. № 60037/2022 г. по описа на СРС, 157 състав, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Б. И. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Сити Кеш“ ООД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска 29“
ет. 7, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 64,03 лв. – разноски в заповедното
производство, както и сумата от 147,71 лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска 29“ ет. 7 ДА ЗАПЛАТИ НА Б. И. В., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 16 лв. – разноски в заповедното
производство, както и сумата от 132,57 лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9